Има нещо много отличително за България като страна в
преход. Нещо в което сме уникални и единствени сред всички останали държави в
Източна Европа. Само у нас досега цели два пъти извънпарламентарна партия е
получавала пълно парламентарно мнозинство на избори. Това се случи през 2001
година, когато завърналият се от странство Симеон Сакскобургготски направи
своята новосъздадена формация НДСВ първа политическа сила. Следващият изблик на
екзотика стана през 2009 година, когато нововъзникналата като раков тумор
партия на Бойко Борисов отвя всички на изборите и вече 10 години (една трета от
прехода!) е незаобиколим фактор в българската политика. Незаобиколим като къща
в Барселона и като бедрата на мис Бикини. НДСВ отдавна изчезна в канализацията
на историята, но опитът с ГЕРБ все още бляска пред очите ни като искри след
удар с юмрук в брадичката. Припомням този екзотичен факт, защото тези дни много
хора имаха повод да се сетят за безсмъртната и гадна политическа история на
прехода. Изследване на агенция "Тренд" показа, че партията на Слави
Трифонов към момента ще се бори за третото място на следващи избори и не е ясно
дали тя ще се пребори за бронзовия медал или ДПС. Мнозина шумно започнаха да
протестират срещу поставянето на шоумена в социологическо изследване. Те
донякъде имат право. Партията на Слави Трифонов още няма има. Тя започна с
могъщ фалстарт като "Няма такава държава", сега в момента е на етап
"Има такъв народ", но ако и тук ударят греда не е ясно дали третият
опит не трябва да бъде - "Тука има, тука няма". Това е една от
черните фейсбук-шеги, които плъзнаха из нета, но е твърде добра, за да не я
обезсмъртим. Отделно социолозите получиха доста критики, че изследват само
явление, някакъв неясен проект, който няма нито плът, нито лице. Тази претенция
също не е без основания. Една партия, дори и най-свръхлидерската, няма как да
бъде ограничена до един-единствен човек. Слави Трифонов дори да и политическият
Шива, с много ръце, пипала и ментално влияние, все пак ще трябва да си потърси
активисти и партийни работници, а това моментално ще помрачи светлите фантазии
и халюцинации, които има за него. От друга страна хората от "Тренд"
не са виновни - много е добре, че навреме ни предупреждават за този обществен
процес. Ако някой види торнадо в далечината е добре веднага да ни привлече
вниманието към него, отколкото да го научаваме едва, когато то връхлети като
ненадеен и незаслужен с нищо махмурлук.
Още от зората на прехода у нас грее едно магическо
усещане, че има чудо, което да ни спаси от всички натрупани с годините
проблеми. Вероятно първи Симеон Сакскобургготски го разбра и заради това
произведе мантрата за 800-те дни след която всичко щяло да тръгне по мед и
масло. Спомням си прекрасно времето, когато тези митични 800 дни минаха -
бандата от млади и хищни костюмари, която той инсталира начело на държавата
вече бяха врътнали сделка с дълга, бяха замислили поредица от приватизационни
сделки, бяха наточили зъби за апетитни имоти, а самият Симеон си беше
реституирал всички земи. Това беше ефекта от неговото чудо. Но това не изтощи
надеждата в хората, че все ще се появи някой политиески супергерой, който с
магическа пръчка да реши всички. Когато Чудотворецът се издъни, те потърсиха
Отмъстителя. Точно тук се вписа Бойко Борисов. Вече сте забравили, ама много
преди да стана герой на испанската преса и дежурните по любов медии да почнат
да хвърлят киселинни слюнки срещу всеки, който се съмнява в небесния му лик,
той щеше да наказва всички неправди на прехода, щеше да отмъщава на миналото.
Това му даде ракетно гориво и политически адреналин.
Сега на старта загрява Слави Трифонов. При него
ситуацията е парадоксална. Слави Трифонов е едно от най-старите лица на прехода
- почти цялата история на изминалите 30 години е свързани с него. Същевременно
сега ни го рекламират като ново явление, което ще помете всичко старо и ще
потопи страната в удивителна белота. Дали това е някаква телевизионна илюзия
или е просто рецидив на старото магическо светоусещане за политика е трудно да
се каже днес. Според мен е някакъв коктейл от двете, защото досега не съм
срещнал фен на Слави, който да е в състояние да ми обясни защо ще гласува за
него рационално. Там отговорите винаги са продукт на някаква болна и обикновено
долна емоция, свързана с показването на среден пръст в лицето на целия политически
елит като върховно удоволствие. Не мисля, че трябва да подценяваме този импулс,
той е мощен и харизматичен, но какво точно следва след него? Някой да е чул
Слави Трифонов и компания да развива идея извън великата им и подла битка с
партийните субсидии? Аз поне не съм видял. Но точно това е същността на
телевизионната илюзия. Тя разчита на емоцията, която самичка да запълни
оставените празноти в картината. Всъщност - точно заради това една от
драматичните грешки, която Дългия направи беше да напусне ефира на бТВ. Веднага
след това той си създаде своя собствена телевизия, но именно аудиторията на
националната медия беше магическият прах в крилата му. Именно заради тази
аудитория той успя да разгърне идеята си за референдума, която днес не спира да
предъвква. Допитването е единственият му пропуск за реална легитимност. И
всъщност вероятно точно това го изстрелва напред днес. Дали е трети или
четвърти няма значение. Изтощението на стария политически модел е очевидно, а
това ражда новите чудовища, която веднага се обявяват за спасители на нацията.
Слави Трифонов няма как да бъде нещо различно от всички описани дотук екзотики.
Защото чудеса не съществуват, а магията не действа в политическите реалности.
Управлението на държава не е телевизионно шоу или набързо скалъпен скеч. Заради
това сегашната поява на Трифонов постява един основен проблем пред
традиционните партии. И той е - ще влязат ли в коалиция с шоумена? Ще се
възползват ли от поредния махмурлук на нацията, за да получат няколко гласа
повече в парламента? Или ще се случи друго чудо - около партията на Трифонов да
бъде създаден санитарен кордон? Това ще е големият тест за нормалност, който ще
бъде пред очите на всички. Всъщност за страната има шанс да получи своята
светлинка в тунела само, ако най-накрая проумее, че телевизионните шамани и
проповедници са път без изход, комедия без смях, бурлеска със зловещи
спецефекти. Ако Трифонов бъде изолиран, той ще се спихне по-бързо и от спукан
балон. Появата му на сцената днес наистина е тест. За всички останали.
No comments:
Post a Comment