Wednesday, February 05, 2020

Румен Радев и блатните стонове на придворната журналистика



Понякога е достатъчно да наблюдаваме осколките от снаряди и проблясването на светлините на ракетния обстрел в нощното небе, за да си дадем ясна сметка за мащаба на една битка. Точно така случайната жертва на българската медийна среда, на тази прогнила паяжина от интриги, подлизурство и лакейщина, дори и да не беше разбрала какво е казал президента Румен Радев, щяха да му го набият в главата с безкрайни анализи на придворната политология. От мига на произнасянето на думите на държавния глава досега по темата се изказаха всички възможни държачи на папките на правителството, всяка възможна гримьорка от антуража на политическия лифтинг на Бойко Борисов, всяка дежурна по любов мисирка, вдъхновена от разкриването на нейния истински образ и то от върховния й политически господар. Заради това ви предлагам един нелек експеримент. Преди да кажем няколко думи по темата с посланието на Радев, нека да се гмурнем в мътното и нечисто блато от реакции, защото някъде там на дъното на тази подлост, нищожност и мрак може да проумеем все пак нещо за ситуацията в която се намираме и да открием така необходимата светлинка на надеждата, че корупционното безвремие на групировката съвсем не е така замръзнало и непоклатимо както се опитват да ни го представят. Ето само част от заглавията:

"ГЕРБ със смазващ удар по президента". Зад този опус всъщност стои един поток на съзнанието на Георги Марков от парламентарната трибуна, който не беше толкова удар срещу президента, колкото чувствено обяснение в любов на Бойко Борисов. Марков заговори за импийчмънт, но малко след това се разнежи и обяви, че премиерът е "обичлив" и така е трудно да видим къде е този смазващ удар. Но тук търсеният ефект е в заглавието. Президентът е смазан - това е най-упоритата фантазия на всеки садо-мазо гербаджия, който обитава долните нива на социалните мрежи.

"Антоанета Христова: Атака на Радев показва страх". Яко. Дори и да си извънземно, което е кацнало преди 10 секунди на Земята, пак би направил по-верен извод от тази професорка, която напоследък е специализирала обслужване на спешните нужди на управляващата партия на повикване. Христова е пусната да инжектира опорна точка в съзнанието на електората - президентът действал изпреварващо, защото се страхувал от втората порция записи, които прокуратурата щяла да пусне. Много интересно - нито една от мисирките не я попита откъде знае за тази втора порция записи, сигурна ли е в тяхното съществуване и ако е сигурна защо прокуратурата действа като рекетьор, а не като търсач на истината. И честно казано, ако президентът наистина имаше притеснения много по-логично щеше да бъде да не търси конфликт с паяжината. Но трябва да си професорка, за да запълниш тези логически пропасти с обикновен и банален словесен спам. "Имаше повече мантри отколкото доказателства", продължи с бълнуването Христова. Моля, запишете си тази фраза. Безводието е мантра, кризата с боклуците е мантра, недоволството на хората е мантра, усещането за криза е мантра. Какви ли доказателства очаква госпожа професорката? Да стоварят боклуците пред собствения й дом?


"Радев е популист", обади и се и от мрака на своето съществуване експрезидента Росен Плевнелиев, който е на поредния си медиен тур, за да напомни на обществото, че е жив и здрав, макар и често да го идентифицират основно със съпругата му. Вече имам подозрението, че това не е истински човек, а някакъв политически андроид на който периодично му инсталират нов софтуер и го пускат да изпълнява мръсни поръчки. Плевнелиев точно преди 7 години също свали доверие от кабинета на Орешарски, но сега се оказва, че Радев за абсолютно същото е обявен за популист. Радев поставял всичко на личностна основа, а мъжът на Деси Банова навремето действал институционално. Такова огъване на мисълта не може да постигне дори и мис Тигрова на кол, но точно заради това съществува Росен Плевнелиев - да бъде захвърлен на сцената в кризисни мигове и той да се раздаде докрай в името на Бойко Борисов и групировката.

"Президентът търси преднамерено политическа криза", изсъска и шефката на депутатите от ГЕРБ Даниела Дариткова. Изказването й е любопитен пример за алтернативна фантастика. Тя описа една страна в която няма проблеми, държава, която е стабилна, просперираща и във възход, но има един президент, който дебна, за да саботира политическият рай в който се намираме.

"Тома Биков: Президентът откри много нескопосано предизборната си кампания". Няма как да подминем и редовния говорител на ГЕРБ, който владее номерът да изкарва всички политически удари продукт на личностно озлобление или егоистичен интерес. Биков отдавна е забравил какво означава да си последователен в политиката и заради това е идеален като централен защитник на черната крепост на ГЕРБ. Въпросът е там, че последователното омаловажаване на всички големи кризи в българското общество вече превърна всеки негов плонж в карикатура.

Това са част от осколките, които видяхме. От проблесналия артилерийски огън, който напълно опустоши медиите. В този списък можем да наредим още десетки политически изказвания на депутати от ГЕРБ, присъдружни психодесни лакеи, дежурни всезнайковци и кой ли още не. И цялата тази мътилка повторя едно и също - президентът няма тежест, той олеква, той е пристрастен, той разделя, той няма подкрепа, няма авторитет, няма права. Само, че ако Радев наистина беше така безсилен, самотен и озлобен, щяха ли наистина да пуснат целият този тъмен отряд от орки, за да се бранят от него? Мислите ли, че армията щеше да бъде свикана под медийните знамена, ако изявленията на държавния глава нямаха тежест и реален политически смисъл. И изобщо Румен Радев демонстрира една различна политическа линия, която влиза в остро противоречие с всички майстори на тънките сметчици, вечното задкулисие, безкрайната схема и кръчмарската конспирация. Дори в проядена политическа среда като българската трябваше да се появи един глас на идеите, на последователното усилие за нормална политика, да се намери един човек с гръбнак, който да покаже на групировката това от което тя най-много се бои - доблест, достойнство и чест. Видях, че много от представителите на статуквото са се разяждали с въпроса - ама защо Радев реши да действа точно сега? Защо? Защо? Това наистина е мислене от мрачното минало. Те искат да видят във всичко схема, във всяко изявление - коварен план. Според мен Радев е изразител на съвсем друг тип политическо действие. То се изразява в казването на безпощадната истината. Не в замазването на проблема, а в неговото реално осветяване. Това е политика, която се прави на висок глас и открито, а това е смъртоносно за сегашното управление.

В крайна сметка днес кристално ясно се вижда, че България е на кръстопът. Единият път води към центъра на блатото, към най-дълбокото, където вече наистина няма да има изход от мисирки, простотии и всякакви други самоизяжда схеми. Другият път е на гражданското усилие за промяна. На онези, които повече не могат да търпят тази блатна воня на разложение и искат да видят своята държава в различно състояние. Това е усилие, което зависи от нас. Няма кой да ни донесе това освобождение. Няма да ни поднесат по-добрия живот на поднос. Няколко дни гледах красивите фейсбук-надежди, че американците ще се инструмента за саморазправа с корупционерите и за трепета, че те ще поставят червената точка на Делян Пеевски. Най-накрая от "Козяк" изплюха едно име, което 85 процента от хората е трябвало да търсят в Гугъл, за да видят кой е. Оказа се, че това е геополитически инструмент, а не антикорупционен. И може би точно така трябва. Голямата битка е наше собствено дело. Няма кой друг да я води. Важното е, че в нея се появи мощен, силен и честен глас. 
Това е едно добро начало, нали?

No comments: