Влезте в произволна книжарница в България, отделете от
безценното си време и се отбийте в секцията за трилъри. Ще попаднете на
истинско цунами от заглавия, които съчетават политически интриги, властови
машинации, опиянени от власт управници, изкусни конспирации, шпионски маневри и
дългобедри смутителки на мъжките сънища. Не знам защо, но си мисля, че
продажбите точно на този жанр напоследък са в криза, защото цялото необходимо
трилър-удоволствие и адреналинова тръпка произволният жител на територията може
да си го извлече просто като гледа новините по телевизията. Тънкото изкуство на
ритането по кокалчетата, така характерно за развитите демокрации, у нас бе
заменено с брутален политически кютек, ритници, удари в лицето и почти окопни
военни действия. Заради това преди да кажем няколко думи по темата е добре
накратко да нахвърляме фронтовата хронология, за да знаем кои елементи от
битката да откроим.
Всичко започна с едно питане на главния прокурор Иван
Гешев до Конституционния съд. Обвинител номер 1 като танк реши да атакува
имунитета на президента и да поиска да му дадат дефиниция за "държавна
измяна". На този етап мнозина почитатели на трилъри вече охкаха и
възкликваха, предвкусвайки многоходова атака с невероятна дълбочина.
Президентът Румен Радев обаче не се поддаде на провокацията, въпреки, че тя
съвпадна с пресконференцията на която трябваше да отчете три години от своя
мандат на "Дондуков" 2. Заради това екшънът се изостри, защото само
ден след това на сайта на прокуратурата бяха пуснати СРС-ата на които
предполагаемо е записан държавния глава. Казваме предполагаемо, защото темата с
доказването на това чий глас се чува е изключително коварно. Преди време имахме
кристално чист запис, станал национално известен със заглавието "Ало,
Ваньо", а пък нито един оторизиран орган така и не потвърди, че на него се
чува гласа на Бойко Борисов. Проблемът със СРС-ата на Радев обаче дойде от
това, че те не показват абсолютно никаква незаконна, неетична и неморална
дейност на президента. След като знаехме, че Гешев се интересува от
"държавна измяна" като минимум очаквахме запис на телефонен разговор
с генерал от ГРУ, който спуска тъмен план за хибридна атака срещу София. Вместо
това чухме как шефа на ВВС обяснява, че от комисията за конфликт на интереси му
искат цялата документация за назначаването на Деси Радева на работа. Толкова.
На записа президентът се държи толкова скучно и последователно, че дори не настоява
никакви документи да не бъдат давани. Досаден моралист! Точно тук Гешев стъпи
накриво и се чу пропукването на леда, защото дори и в държава в тотална
политическа деградация някои правила трябва да се следват. Прокуратурата е
основен стожер на закона, една носещите греди на демокрацията. Ако обвинението
започне да се държи като хулиган с каскет, който показва среден пръст на
всички, тогава всички битки за бъдещето са напълно изгубени. А записи на
СРС-ата просто не се пускат така. Вероятно поради тази причина само ден
по-късно Гешев ревизира версията си и обяви, че това не са СРС-ата. Така или
иначе обаче прокуратурата влезе в битка за която се оказа недостатъчно
въоръжена, подготвена и емоционално стабилна. Обществената реакция не закъсня.
За първи път видях леви и десни да излагат едни и същи възмущения в социалните
мрежи. Осъзнаването на факта, че е подслушван президента - единственият
различен глас във властта, веднага предидвика ледени търпки по гръбнака на
хората, които са запазили здрав разум. Прокуратата трябва да е контрольор, а не
участник в политическия процес, а се получи точно обратното. Най-лошото от
всичко е, че отпечатъците на местопрестъплението водят директно до Бойко
Борисов. Най-малкото, защото службата, която подслушва е под контрола на изпълнителната
власт, тоест на някакво ниво премиерът най-малкото трябва да е кимнал, за да
може слухтенето да продължи. Самият факт, че СРС-ата в които няма улика за
престъпление не са унещожени ясно показва, че някъде там, където са антените и
събирачите на папки и записи има голям проблем със закона. Второ -
Конституцията ясно казва, че президентът може да бъде отстранен от длъжност
единствено при държавна измяна, а дори и да приемем, че е назначил Деси Радева
в нарушение на админстративните правила, това по никакъв начин не се вписа в
определението. Изводът е очевиден - президентът е следен, подслушван, пресиран
и щом от цялото му минало успяха да извадят единствено и само тази история, то
той е най-близкото нещо до ангел, което познавам в този живот. Радев също не
закъсня с реакцията. Той не се сниши, не притихна, каквато вероятно е била
целта на поръчителите на атаката, а направи петминутно изявление с което
разтърси нацията. Обяви, че сваля доверието си от правителството. Точно тук
вече литературното въображение и на най-изпечение писател на трилъри вече щеше
да е гръмнало от събития, но България както винаги е една крачка по-напред от
всички останали по пътя към лудницата.
Ударът на президента се оказа доста комплексен и силен.
Най-малкото след това екраните на всички телевизии бяха наводнени със
звездобройците на придворната политология, които да повтарят как речта на Радев
няма никакво значение, как самият президент няма значение, как той е от воден
от злоба, глупост, страх, омраза и други подземни чувства. Ако думите не тежаха
нямаше да има лакеи, които да ги оборват. Ако авторитета на президента беше без
значение, едва ли някой щеше да каже и една дума по темата. Но вече толкова дни
след изявлението му свалянето на доверие остава основна тема на медиите, както
и в социалните мрежи. Което най-малкото подсказва, че президентът издълба една
сериозна морална линия в сърцевината на политическия живот, а това издава, че
цялата 2020 година ще мине под знака на кризисните процеси. Тази морална линия
е така ярка и пламтяща, че всеки опит да бъде заобиколена, омаловажена или
подмината е обречен да рухне като прогнила къща. Не напразно опитът на депутати
от ГЕРБ да заговорят за импийчмънт веднага бяха потушени и официално смазани.
Защото отстраняването на президента е много мощно оръжие, но то по-често гръмва
в ръцете на тези, които го използват. Планът за похитяването на президента се
провали. Идеята беше Румен Радев да бъде заплашен и държан в страх. Това целяха
всички въпроси до КС и неясни намеци по медиите. Импийчмънтът никога не е бил
на дневен ред, защото този, които подпали такъв пожар, първи ще изгори в него.
Заради това смятам, че речта на държавния глава не беше безсмислен или
прибързан ход. Това беше най-ясния знак за провал на политическия рекет, за това,
че "Дондуков" 2 ще продължава да бъде истинска цитадела на
демокрацията и няма да се превърне в придатък на управленската паяжина, която
изсмуква страната. Институционалната битка у нас днес е много повече отколкото
личен двубой или сблъсък на два тежки характера, както се опитва да изкара
всичко придворната шаманология. Това са две визии за развитие на България.
Едната води към още повече безвремие, към пълно тържество на медийната пушилка
и спецефекти, към безкрайно думкана на барабаните на безсмисления триумф на
фона на планини от отпадъци и най-мръсния въздух в Европа. Другата е да дадем
отпор на тези процеси и всички, които искат промяна да се обединят в едно мощно
демократично усилие. Точно заради това големият въпрос не е дали ще има
предсрочни избори, защото вотът сам по себе си няма да бъде решение на
проблемите. Преди него трябва да се види, че готовността за промяна е налице и,
че българският народ иска да излезе от тази книжарница за евтини трилъри в
която го превърнаха. Всъщност 2020 година започна по начин по който нито един
анализатор не успя да предскаже. След победите на ГЕРБ на местните и
европейските избори мнозина изпаднаха в мозъчна летаргия предсказвайки пълен
мандат и спокойно време до финала на правителството. Оказа се точно обратното.
А това е най-добрата възможна новина в държава, която превърнаха в сметището на
ЕС, в рая на стабилността и в блато на безвремието. С други думи атмосферата на
трилър си заслужава, ако ни доведе до хепиенд.
No comments:
Post a Comment