Няколко клишета от тъпото начало на безкрайния преход продължават да тормозят паметта ми и до днес, печален символ за това как човешкият мозък е склонен да пропуска големите истини, но до края на дните си носи като гордост политическият спам с който е бил захранен. Eдното от тях е, че страната ни можела да стане Швейцария на Балканите. Днес черната ирония на това клише е смайваща. Представата ни за Швейцария е като за идилична държава, където пред уикендите банкстери от всички страни отиват да се любуват на зелените поляни, гъстите гори и заснежените склонове. А ние успешно трансформирахме една страна в депото за отпадъци на целия Европейски съюз. Въздухът не става за дишане, а и към планините са втренчени толкова алчни и ненаситни погледи, че в период от 100 години като едното нищо ще конкурираме Сахара. Другото голямо и неспиращо клише, което се върти в главата ми е, че България се нуждае от операция "Чисти ръце". Тази фраза започна да се върти още по времето, когато обществото започна да се усеща как парите, преминали в частни ръце, концентрирали се в банковите сметки на няколко души, започват да се трансформират в политическа власт. Процесът беше внезапен, брутален като изнасилване, порочен като бардак и напълно смазващ като каменен блок. В мига в който се заговори за прочистване обаче стана безнадеждно ясно, че приказките са закъснели. Олигархията беше възникнала, набързо премина през дебеловратия си стадий и прие обичайния си вид - костюмирани наглеци, които дъвчат пури пред телевизионните камери и безкрайно дърдорят как предприемаческия им дух е в основата на тяхното богатство. Ние не доживяхме до нашите "Чисти ръце", но всъщност именно удобната прокуратура, тромавия съд, корумпираните елити изиграха изключително лоша шега на нашите олигарси, които всеки български гражданин може да назове почти моментално. Защото икономическата логика на олигархичните интереси не е гъвкава, тя не търпи промени, конкуренция и нови играчи на пазара и предполага, че статуквото ще е вечно. Нещо като фантастична антиутопия в която най-богатите първи се сдобиват с безкраен имунитет и безсмъртие и умножават властта си по вечност. България обаче е малка страна, с ограничени икономически възможности и територии на развитие. Следователно, когато олигархията се пренасити с участници, когато любимците на властта станат твърде много, вътрешновидовата война започва с пълна сила. Точно на това сме свидетели днес. Блатното спокойствие на стабилността беше раздвижено от екзотичната идея на Валери Симеонов държавата да монополизира организирането на лотарии. Ако можем да си позволим волност на мисълта, това е икономическия еквивалент на ритник в бъбреците срещу Васил Божков. Съдейки по неговите реакции - свикването на феновете на "Левски", писането на писма до медии, заплахите да сезира европейските институции, изстрелът определено е постигнал своя ефект. Атаката срещу Божков беше съчетена и с театрален обиск в Комисията по хазарта, ваденето на разкрития за спестени данъци, изобщо цялата медийна черна машина беше пусната на пълни обороти, за да предаде на разкрията някаква морално-етична легитимност. Не ме разбирайте погрешно. Тук бродим в свят в който няма добри и лоши, черни и бели. Всички са еднакво виновни и ръцете им до лактите са в кал. Но наблюдаваме процес, който не вярвах, че ще се доживеем - олигарсите на властта започнаха да се отстрелват един по един. Екзотичното в целият спектакъл е съучастието на държавата в процеса. Това превръща случката в автентичен политически фарс. Защото ако съдим от гневните филипики на Бойко Борисов и "изненадата" му от разкритията - правителството определено е заело страна. Днес виждаме как глутницата започва да се самоизяжда отвътре, което е сигурен признак за политически разпад. Ако България наистина се намираше във времена на просперитет, стабилност и икономически растеж, едва ли щяхме да видим такъв отстрел на олигарси. Но примката около врата и на управлението и на едрия бизнес е стегната, защото паразитната схема на съществуване на българските олигарси е обречена да приключва много бързо. Това не е бизнес на съзиданието, не бизнес, който произвежда. Те съществуват в една икономическа среда, която е специализирала единствено раздавенето на държавни поръчки и едри парчета от баницата. Проблемът е, че когато няма производство, когато растежът е само счетоводен фокус, това стеснява територията на съществуване и рано или късно стигаме до ситуация в която всички се обединяват срещу един, за да го изхвърлят завинаги и да си осигурят още малко пространство. Абсолютно съм убеден, че всички участници в заговора в момента си представят, че това е еднократна схема и тя повече няма да се случи, но ако има такива балъци, то те спешно трябва да попълнят черните дупки в политическата си и литературна култура. Този модел на отстрелване ще се случва отново и отново докато цялата икономическа територия не бъде монополизирана. И докато правителство и бизнес не се слеят в една неразрушима и смразяваща сплав. Просто в момента в който бизнес-интересите са станали основна част от политическия ред, то вече не се нуждаем просто от операция "Чисти ръце". Необходим е огън и цялостно преустройство на икономическия модел и дневния ред на страната. Защото днес ще стрелят по Божков, утре хищно ще преразпределят бизнеса на Домусчиев, а знае ли човек някой ден може и да дойде редът и на Пеевски. Но това няма да означава абсолютно нищо. Защото проблемът не е в отделните олигарси, а в системата, която се нуждае от тях за своето съществуване. Ето защо отстрелването на Божков няма как да е добра новина, дори и да ти се повдига от хазарта. Това не е проветряване на стаята, а допълнително спарване на атмосферата в нея, защото оцелелите от цялата операция ще са още по-тъмни, проклети, алчни и ненаситне. Това е логиката на ежедневния апокалипсис в която ГЕРБ ни предложи да съществуваме. Наричат я "стабилност", за да не чуваме затягането на примката.
Около нашите, но и около техните вратове.
No comments:
Post a Comment