Медийният мит за Иван Гешев като опит за второ издание на Бойко Борисов

 

Май дори и хората в кома вече научиха името, подвизите и всекидневните медийни пушилки, които оставя след себе си новия главен прокурор Иван Гешев. Дори и хардокор дисидентите у нас, тези, които трайно се пазят от токсичната обществена среда и са се обрекли на самоизолация и солипсизъм също са разбрали за съществуването на тази одиозна фигура, която не слиза от страниците на вестниците, сайтове и е основна тема за обсъждане из всеки възможен сутрешен блок в страната. Гешев е като коронавирус – колкото й да се пазиш от него винаги има вероятност той да те покоси, да прекоси имунната ти система и да те разтърси като внезапен грип или хеморагична треска. Много хора, които си мислят, че имат имунитет срещу тази медийна инжекция, също без да се усетят отдавна са в плен на заболяването и го разнасят като заразна болест из цялото обществено пространство.

Дайте да се опитаме да обобщим с какво блесна в новините новият обвинител в последните 10 дни. Гешев пита Конституционния съд какво е „държавна измяна“, Гешев обясни какво го е накарало да попита, Гешев пуска СРС-ата на които е записан президента, Гешев обяснява, че това не са СРС-ата, Гешев погва Васил Божков, Гешев коментира колекцията на Васил Божков, Гешев обещава на Божков психологическа помощ в ареста, Гешев съобщава, че Божков ще бъде екстрадиран, Гешев мълчи защо Божков няма да бъде екстрадиран, Гешев участва в акция за залавянето на кокаин в София, Гешев блокира Добрич в нова спекакция, Гешев е в Брюксел и пита журналист как е времето в Москва. Изобщо пред нас се очертава картината на едно тотално медийно всеприсъствие, което смазва със своята монолитност. И понеже България се намира в крайна степен на медийна деградация – част от заглавията изобилстват от удивителни, от оргазмични стонове, слугинско преклонение, трепетен възторг и помпозно възхищение. Гешев – новият мокър сън на дежурните по любов към властта медии. Заради това и те не пестят определения – новият главен прокурор е рисуван като борец за справедливост, като кошмара на олигархията, като новият инструмент за въздаване на възмездие, като някакъв супергерой, който има свръхсилата да бъде на 10 места едновременно. Непоколебим. Безстрашен. Отдаден. Човекът с каскета, посветил се на светлото бъдеще на отечеството.
Всичко това можеше да бъде отдадено на страничните ефекти на похитената медийна среда, ако не беше една изключително натрапчива аналогия, която веднага се набива на очи. Сякаш пред очите ни се извършва една перверзна реконструкция на виновното минало. Защото точно по същия начин, с абсолютното същите средства навремето беше създаден мита за Бойко Борисов. Бойко Борисов нямаше да бъде същата фигура днес без активното съучастие на медиите, без създаването на цяла пропагандна фабрика, която да разпространява легендата за неговата енергичност и ефективност. Подлият номер в цялата спецоперация е, че тя дори не се нуждае от реални факти и истински действия. Само по този начин стана възможно един главен секретар на МВР, който така и не доведе някакво крупно разследване докрай, да не бъде представен като суперобигран борец срещу престъпността. Достатъчни бяха снимките на Борисов с черна тужурка на всяко голямо местопрестъпление и образът беше готов за политическо инженерство и моментална употреба. Достатъчни бяха 2-3 години сериозен медиен адреналин, за да може подобна политическа лаборатория да гарантира на Борисов кметското място в София през 2005 година. Оттам-нататък политическата магистрала беше напълно открита пред него. Борисов беше иконизиран като човека, който ще отмъсти за безкрайния преход и титаничните му провали. Той трябваше да нахлуе в политиката антисистемно и да я разнищи до дъно. Тази медийна наркоза, оказа се, е достатъчна за цели три мандата или 10 години, вече една трета от годините на меланхоличен преход. Следите от този експеримент вече ги усещаме като тежки синини по гърба си – системна криза с водата, която пълзи като призрак из България, внасянето и изгарянето на боклуци от цял свят, корупционната паяжина, която е стегнала като усмирителна риза общините на ГЕРБ, министрите-бушони, които биват политически екзекутирани всеки път, когато някой цирей се спука, безкрайно източване на обществени средства, здравеопазване в клинична смърт. Това е цената, която плаща едно общество, когато повярва в умело конструиран мит.
Опасявам се, че Гешев е буквално повторение на това упражнение. Медийното всеприсъствие е първия признак за началото на експеримента. В него не е важно дори как точно се говори за Гешев, ключово е той просто да присъства. И срещу самия Борисов в още от началото имаше немалко възражения, но това е част от инженерството. Важното е главният герой да стане неизтъргваема част от медийния пейзаж, от колективното политическо несъзнавано на народа.  Наскоро ми попадна едно старо интервю на Бойко Борисов като главен секретар на МВР – в него той вече не коментираше само борбата с престъпността, а се изявяваше като говорител на народа, от какво недоволстват хората, какво ги смущава в управлението. Това е втората фаза на медийната спецоперация – имплантираният образ вече коментира всяка възможна тема във вселената. От професионален експерт (колкото и относително е да кажем това за Гешев) той става политически говорител. Превръща се в политическа фигура. Започва да бъде разглеждан като потенциален кандидат във всяка възможна ситуация, става отговор на всяка обществена криза. Точно така процедираха с Борисов, подобно нещо се случва и с Гешев. Не напразно една от най-правоверните и придворни медии започна да намеква, че главният прокурор като едното нищо може да стане президент или премиер. В демокрация със сериозни институционални инстинкти това нямаше да бъде възможно. Но България се нуждае от поредния спасител. Предишният се измори, той е вече изхабен, рециклира старите си лафове, събужда обществен гняв и много огорчение. Заради това важното е веднага да му бъде намерен заместник и подмяната пак да е максимално удобна за политическото и икономическото статукво.
Не казвам, че това ще стане утре, процесът е едва в началото, но вече съм убеден, че готвят Гешев за политиката. И то по същата перверзна схема, която натика България в черната дупка на ГЕРБ и в блатото на опустошителното безвремие.  Преди 20 години бяхме все още невинни като общество, не знаехме какво се случва и живеехме в джунглата на медийните образи и фантазии. Но днес вече България, надявам се, се намира в съвсем различна фаза на своето развитие. Ще бъде престъпление, ако отново погълнем отровата и ще оставим чужди схеми и набързо конструирани митове да ни вкарат в поредния лабиринт, който ще ни лиши от надеждата да открием някакво различно и нормално бъдеще. Кухите медийни образи, творците на обществени спецефекти вече трудно могат да бъдат приети като универсални спасители, но някъде в дъното на душата на нашето общество все още е жива надеждата за чудо, което да ни извади на спасителния бряг. Имам една новина – чудеса няма. И това е най-окуражителното нещо, което мога да ви споделя. Няма лесни рецепти в един все по-сложен свят. Което няма да попречи на политическите инженери да ни рефрешнат стария спомен за Бойко Борисов и неговата медийна харизма и да набутат в него образа на Иван Гешев. Този път обаче ми се струва,че той ще ни заседне като кост в гърлото, която няма да успеем лесно да изкашляме. Времената стават брутални и медийните митове също се брутализират. Проблемът е, че зад тях не стои никакво съдържание. Те са просто маска да озъбения и бездушен преход, едно голямо и студено нищо, което вещае единствено мрачни времена и ново потъване в блатото.