Какво състезание ще видим в БСП?

 

 

На 12 септември за първи път в своята бурна, интересна, запленяваща и ппродължителна история БСП ще избира пряко своя лидер. Петима души - Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Красимир Янков, Валери Жаблянов и Георги Тодоров се изправят пред социалистите, за да искат тяхното доверие и да предложат своите възгледи за развитието на партията. Отгласите от тази битка отдавна се разнасят по медиите като пистолетни изстрели или буквално като оръдейни канонади, но в този текст ще се опитаме да подминем гордо личните нападки, баналните интрижки, личните обвинения и всякакви престрелки, за да видим кой кандидат с какво се опитва да спечели сърцето на БСП. Много анализатори твърдят, че състезанието е предрешено, че Корнелия Нинова ще бъде безспорен победител на вота, защото тя има подкрепата на редовите социалисти, които я обожават. Дали това е така или не ще покаже гласуването. Но точно, защото Нинова е постоянно в окото на бурята, ще я оставим да си почине и ще видим какво се опитвам да предложат другите кандидати. Светът е голям и точно политическите състезания го правят интересен и вълнуващ.

Безспорно най-силната конкуренция на досегашната лидерка ще бъде нейният заместник Кирил Добрев. Самата му поява в състезанието предизвика шок и изненада, защото Добрев и Нинова дълго време бяха част от един и същи екип и заедно през 2016 година се пребориха за смяната на бившия лидер Михаил Миков. Но понеже в последните 3 години той беше заместник-председател и организационен секретар на партията Добрев определено е основен конкурент на поста. По силата на своята длъжност той не е спирал да обикаля организациите, познава добре хората по места, работил е с тях и това е неговият коз в предстоящата битка. Точно това определя и облика на неговата кампания. Ако човек проследи изявите му във фейсбук и в телевизиите ще види, че заместник-председателят на БСП залага точно на това. На образа на работягата, който познава ежедневните партийни проблеми, който е наясно с трудностите, който знае колко е мъчна обществената дейност, но въпреки всичко ври и кипи с идеите на левицата. Всъщност идейният компонент при Добрев не е основен. Фокусът на неговите послания са партийните работници по места, активистите на Младежкото обединение, които получават уверения, че ще бъдат развивани, че ще имат лидер, който не само познава трудностите, но ще бъде част от тяхното разрешаване. Добрев развива идеята, че той е човекът, който най-много го боли за БСП (не напразно в клипа на депутката Кристина Сидорова, която тя записа в негова подкрепя тя казва, че е виждала сълзи в очите му, когато някой атакува БСП) и, че той никога няма да предаде актива и винаги ще бъде на тяхна страна.

Очевидно е, че Добрев не се опитва да стигне да всички социалисти или да се прави на нещо, което не е. Той определено се е прицелил в активните партийни активисти по места, в хората от местните ръководства на които казва, че той е техния човек, че те могат да разчитат на него, че той ще им помага с всякакви проблеми - политически или финансови. Ако трябва да определим кампанията му с едно изречение тя ще е: "Аз съм приятелят на БСП". В левицата със сигурност има хора на които подобни послания ще им харесат. Това са хора, които са работили с Кирил Добрев, правили са избори заедно и всъщност той разчита именно на тях. На техния авторитет, който смята, че може да се пренесе и като допълнителни гласове в урните. Дали ще сработи? По бюлетините ще познаем...

Ако Кирил Добрев се представя за загрижения работохолик и прагматик, който познава болежките на партията, познава местните партийци по места и е готов да скъса четири ризи едновременно, за да им помогне, другият кандидат Красимир Янков се опитва да изгради за себе си образа на лявата алтернатива за БСП. Не напразно още преди състезанието да почне официално, още в началото на годината той представи своята идейна рамка под заглавието "Платформа за демократичен социализъм". В нея той настоява БСП да се върне към своите социалистически корени и автентична лява идея. Бърз прочит на платформата показва, че тя е интересен текст със силен анализ на проблемите на държавата и на света, но без много ясна конкретика за тяхното решение особено на българска почва. Въпреки това обаче платформата на Янков получава подкрепата на мастити социалисти като Георги Пирински, Велислава Дърева, Дора Янкова, Ана Пиринска и много други. Очевидно е, че там, където Добрев ще търси основния работяга в организациите, Янков ще търси подкрепата на местните интелектуалци или идеолози, които да го видят като носител на левите ценности в един свят, който все повече се опитва да минимизира идеологическите различия. Това не е лоша тактика, но въпросът е дали Красимир Янков е в състояние да олицетвори идеала за ляв и харизматичен лидер в протестните времена на България днес. Това е основният въпрос и на неговата кампания. Всъщност предлагането на идеологическа алтернатива винаги е добър вариант в левите партии, въпросът е в нейното реално съдържание и хората край него, които трябва да олицетворят левите възгледи за света. От моя гледна точка най-големият проблем на Янков и в образа, който той упорито се опитва да си съгради е отношението на неговите хора към протестите. Част от тях са не само скептични, а буквало хейтърски настроени към тях. А честно казано не познавам автентичен левичар, който с всички подозрения, които може да има към градското дясно, да не е на улиците. Иначе кампанията на Янков тече основно през срещи с хората и през фейсбук, но дали това ще е достатъчно , ще се види съвсем скоро.

Интересното е друго, че образът на левия идеолог в тези избори по право се падаше не на Янков, а на Валери Жаблянов. Въпреки това обаче бившия заместник-председател на парламента нещо изостана в това състезание. Поради липсата на фейсбук-изяви е трудно да се определи каква точно кампания води той за лидер и дали я води изобщо, но честно казано голямата липса в състезанието е именно той. Какво предлага, как предлага - това остава мистерия. Дали Жаблянов не търси именно образа на кандидатът-загадка? Вън от шегата - вероятно повечето социалисти добре го познават. Великолепен оратор, човек с научна подготовка, всичко това днес определено работи в полза на Жаблянов, въпреки склоността му да морализаторства, поучава и да прекалява с даденото за приказки време.

И тримата описани дотук кандидати обаче имат една основна слабост. И тримата бяха част от първоначалния екип на Корнелия Нинова и вероятно заради това в медийните си изяви те твърде много се занимават с нея, вместо да се опитат да изградят образ на собствената си визия за БСП. Това, според мен, работи изцяло в полза на Нинова, защото с тези безкрайни критики, които вече досадно си приличат една с друга, те я превръщат в непоклатим фундамент на БСП. А и тримата описани дотук всъщност имат прилична възможност да предложат алтернатива и без да се занимават толкова много с нея, но очевидно истински идеен сблъсък за БСП ще има в някой от следващите преки избори. Повечето от участниците в този вот имат да решават и друг голям проблем. Идеята за пряк избор на лидер се споделя масово от социалистите в страната, а голяма част от хората, които се явяват да искат доверие всъщност бяха срещу него и до последно се опитваха да го заличат. Това също ще се връща като бумеранг по време на обиколките в страната.

И така - остана ни последният кандидат. Георги Тодоров, икономист, член на Националния съвет, човек със собствено мнение и визия и според мен единственият вън от Нинова, който се явява от принципни съображения, а и от това, че никога не е премълчавал своите несъгласия, своята визия за БСП. Може би именно през неговата кандидатура може да се видят очертанията на възможния бъдещ вот един ден в левицата, когато състезанието няма да е замъглено от яростни лични противопоставяния, а в него ще доминират идеите, визията, идеята социалистите да получат наистина лидерска битка, а не политическа драка.

Дали шансовете на конкуренцията на Нинова са големи? В интерес на истината - никой не може да каже. Всеки може да критикува БСП колкото си иска, всеки може да я мрази до дъното на червата си, но никой не може да заяви, че в БСП демокрация няма. Дори най-големите й врагове. Заради в левицата е интересно. Ще бъде интересно и на 12 септември.

 

 

Защо България се нуждае от Корнелия Нинова?

 

 

За това, че Корнелия Нинова успя да превърне БСП в основна заплаха за ГЕРБ и за тяхното перфидно мутренско статукво, можем да се досетим дори и без да четем публикациите в социалните мрежи на нейните почитатели. Достатъчно е да разтворим придворната преса или навлекли водолазен костюм да се гмурнем из нечистите води на жълтите сайтове, за да го установим. От 2016 година, откакто оглави левицата, Нинова е любим персонаж за обстрел на напазаруваните от ГЕРБ мисирки, охх, извинете, журналисти. В мига в който се разбра, че соцлидерката е твърдо решена да отстоява БСП като опозиционна партия, която не може да бъде търгувана на борсата с власт, тя стана обект на една от най-мръсните, нечистоплътни, брутални и гадни медийни атаки в историята на прехода. Ако тръгнем да се връщаме назад може да не ни стигнат няколко месеца, за да успеем да обхванем цялата палитра от интриги, лъжи, манипулации и гнусотии, които бяха изписани за нея. Ако Нинова удобно се беше вписала в статуквото, ако беше приела да бъде председател на Народното събрание и да стане колаборационист с ГЕРБ, тя сигурно щеше да си гледа живота, а дори и вътрешните проблеми в БСП нямаше да са толкова остри, защото част от най-именитите й критиц днес всъщност целяха точно това - левицата да акостира под мускула на Бойко Борисов и да стане част от пира с останките от България. Разбира се, цената, която социалистическата партия би платила щеше да е ужасяваща. Днес протестите щяха да бъдат и срещу нея. И понеже на улицата се ражда един образ на утрешната възможна България, то дайте да си кажем честно - благодарение на линията "Нинова" днес социалистите са добре приети сред протестиращите и са желани там. Ако БСП беше тръгнала по друг път, ако се беше поддала на идеите да се хваща на хорото с ГЕРБ, да прави кръгли маси с мутрите, може би наистина днес щяхме да говорим за края на последната голяма и автентична партия на прехода. Ако днес БСП получи хоризонт, това се дължи на трудния, неспокойния, предизвикалия всички политически бури избор на Нинова да направи партията си безкомпромисна опозиция, единствена алтернатива на мутрите. И това не е похвала, комплимент или изсилване. Това е просто констатация на факт. Сигурно ще има хора, които не са съгласни с него, но по трудния начин научих, че в политиката наистина са важни не фигурите, които всички харесват, а онези, които знаейки горчивата и болезнена цена, която трябва да платят, въпреки всичко се хвърлят в битката без съмнение и с хъс.

Днес, когато противниците на Нинова са любимите гости на големите телевизии и им се дава безкрайно поле за изява и критики, се насажда мнението, че тя е авторитарен лидер, който смазва колективните органи на партията, че тя е политически нарцис, който работи само за собствения си образ и слуша само собственото си мнение. Дайте да оборим всичко това отзад-напред. Всъщност, ако има качество, което Нинова ясно е демонстрирала в своя политически път, това е нейната способност да се учи, да преоценява грешките си и бързо да се променя. Днес из социалните мрежи въртят нейно интервю в "Капитал" в което през 2016 година тя допуска, че БСП може да управлява с ГЕРБ. Виртуалните тролове веднага започват да слюноотделят френетично. А всъщност, според мен, в това допускане няма нищо скандално, нито порочно, защото то най-ясно показва, че Нинова е политик на трезвия анализ и идеологическите инстинкти. Защото начело на БСП тя направи точно обратното - бързо схвана, че левицата ще деградира морално и политически, ако се хване за ръката на Бойко Борисов, че такава широка коалиция ще е убийствена за социалистите и тя нито един път не се опита да се върне към миналото. Същото се случи и с първото организирано допитване до членската маса на БСП - за това с кого трябва да се коалира партията за президентските избори. Левите дадоха изключително широк мандат на Нинова, възможност тя да подреди максимално представителна лява коалиция. Нинова обаче отново разбра истинският глас на своята партия - и в онзи момент пусна БСП без някакъв широк съюз на президентските избори. Това се оказа печеливш ход. Ако днес България има автентичен морален лидер - това е президентът Румен Радев, а ако някой път ви е интересно поинтересувайте се с какви титанични битки и усилия го наложи в левицата Корнелия Нинова. И обратното - тя тръгна да прави широк ляв съюз не в миговете в които това щеше да изглежда медийно бомбастично, а в миговете в която цялата левица узря за факта, че партиите в лявото пространство трябва да си взаимодействат, ако искат да спрат разрушителното управление на Борисов и неговата тотална некадърност по време на коронакризата.

А колкото до авторитаризма - винаги ми е смешно това обвинение. Дай боже първото нещо, което всеки "авторитарен" лидер прави е да даде максимално широка представителност на своя избор като се подложи на пряк избор и като ограничи мандатите си до два. Всъщност обвиненията в авторитаризъм, лично за мен, винаги са били знак за политическа импотентност, опит да удавиш БСП в блатото на баналната интрига, вместо да оставиш партията да говори за големите теми на деня. Всъщност пръкналата се в последната година и половина особено остра опозиция на Нинова в БСП прави точно това. Безкрайни обвинения в тоталитаризъм, вечен вой, че Нинова не слуша партията си, неспирно жалване по телевизиите, че хората на Нинова ги наричали тях (вътрешната опозиция) "агенти на ГЕРБ". Добре, нека да приемем, че не са такива. Но е факт, че някои от най-именитите опозиционери, да точно Георги Гергов имаме предвид, всъщност публично похвалиха Борисов за предприетите мерки, а преди това бяха захранвани редовно с държавни пари и обществени поръчки. Така в БСП изведнъж политическата дискусия стана невъзможна. И вината за това не е на Нинова, независимо колко талантливо би ви го изсъскала Велислава Дърева, а на тези, които от един момент нататък започнаха политика на безкрайния саботаж, на целенасоченето препъване на БСП, прикрити зад уставен буквализъм и други всевъзможни и досадни тъпотии. Точно така се стигна до ситуация в която опозицията в БСП саботира идеята за организиране на протести и за вот на недоверие, но предшествен от национална подписка. Така левицата буквално щеше да бъде една крачка преди останалите протестиращи, които на 9 юли спонтанно излязоха, изумени и шокирани от бандитското нахлуване на прокуратурата в президенството. Но чудното в този процес не е това, че външни сили се опитаха да вземат БСП на абордаж, а че Корнелия Нинова издържа. Всички опити да пробият партията срещнаха една основна преграда - обикновеният социалист, чийто политически сетива не го самозаблуждават и успяват да го преведат отвъд привидностите. Точно заради това смятам, че днес Нинова има какво да отчете в своята кампания за нов мандат. Докато тя обикаля из страната, хората настояват за оставката на отвратителното управление и едноличния режим на Борисов, а голяма част от речника днес всъщност са тези на Корнелия Нинова още от 2017 година. Протестът днес има езика на БСП, но БСП не се опитва да го възсяда и това е друг голям плюс, който трябва да отчетем. Защото в случая отново опираме до политическите инстинкти и умения на Корнелия Нинова. Тя показа, че знае кога да води партийните битки целенасочено и кога трябва да се създаде един общ съюз за постигането на голяма цел. Заради това съм сигурен, че тя ще е големият победител на 12 септември. Изборът на лидер на БСП е ключов за бъдещето на България. За да бъде това бъдеще по-добро е необходима именно Корнелия Нинова. Пак не е комплимент. 

Констатация е.

 

Как Христо Иванов ще управлява България?

 

 

Казват, че в политиката не стават чудеса, но българският опит драматично показва, че това не е съвсем вярно. И не тук дори няма да се позоваваме на факта, че мутрите 11 години управляваха България, а влюбени социолози и оргазмични анализатори слюноотделяха като болонки пред тях и ги възхваляваха. Тук става въпрос за още по-голямо чудо - за възкресението на Христо Иванов. След безславното си министерстване на Бойко Борисов, което, нека да припомним, приключи с историческия компромис за промяна на конституцията, той буквално беше минал в задгробния политически живот. На изборите през 2017 година градското дясно драматично се срути от парламентарната сцена и мнозина не се сещаха за Христо Иванов, нито пък му предвещаваха възможност за повторна поява в общественото пространство. Защо се получи така ще се опитаме да кажем малко по-надолу. Минаването в задгробния живот обаче вероятно се дължи на факта, че градското дясно така и не чу голямото предупреждение на много хора, че коалиционната прегръдка с ГЕРБ е равносилна на смърт. ГЕРБ е партия-вампир, която може да изсмуче жизнените сокове на всеки свой приятел, а след това да вечеря с безжизненото му тяло. Историческият компромис също беше изстрел в черепа на десницата. Да, в интерес на истината трябва да припомним, че реформата, която ни натресе Иван Гешев като единствен кандидат съвсем не е продукт на Христо Иванов, както се опитват да ни убедят придворните медии, но така или иначе в бурята на съвместните прегръдки и ръкопляскания, вече никой не си прави труда да вади истинските факти и това обрече Христо Иванов на забвение.

Акцията в Росенец край морския сарай на Ахмед Доган обаче върна бившия правосъден министър обратно в светлините на прожекторите. И като замисъл и като изпълнение това беше блястящ политически пърформанс, който обемно, ясно, жестоко и дори брутално показа на всички в каква държава се е превърнала България. Как парчета от тази страна са приватизирани незаконно под благосклонния поглед на държавата и под охраната на НСО. Изведнъж погледите отново се обърнаха към "Да, България". Нещо повече - не мисля, че днес някой се сеща, че партията на Христо Иванов и ДСБ формираха коалиция под името "Демократична България". Всички говорят само за "Да, България", което трябва ясно да ни покаже, че Христо Иванов съвсем безапелационно спечели битката за лидерството в дясното пространство. Допълнително ракетно говори към неговата нова космическа траектория в политиката наля и разследването на Антикорупционния фонд за пипалата на прокуратурата в политиката и бизнеса, придобило популярност като "Осемте джуджета". Авторите му са от най-близкия кръг на бившия правосъден министър, така че потресът от разкритията се отрази като истински допинг върху рейтинга на Иванов. А малко след акцията в Росенец прокуратурска банда нахлу в президенството, а това отприщи толкова мощна вълна от протести, че тя няма да спре докато Борисов не хвърли оставка и Иван Гешев не подаде молба за пенсиониране. Това даде допълнителен импулс на градското дясно, защото те по традиция е силно само в София и така Христо Иванов бе посрещан по протестите като Христос, който ходи по водата. Видях дори, че няколко дами, чието мнение уважавам, бяха написали почти любовни есета за него като за почтенния политик, появил се сред народа. Съзнавам, че написаното звучи иронично, но всъщност не се опитвам да срия имиджа на Иванов с шегички, предавам почти буквално любовния дискурс на мненията. Социолозите също се включиха в играта на обожествяване - обявиха, че от протестите печелят Румен Радев и "Да, България", а всички останали ерозират като доверие. И точно, когато всичко вървеше съвсем по вода и точно, когато Христо Иванов се беше появил 8 или 9 пъти по бТВ в рамките на десет дни стана един фал, който ще тегне като черна сянка върху всяко негово яваване на избори. Точно докато излъчваше на живо във фейсбук своето присъствие на Орлов мост към Христо Иванов се хвърли леко почерпен гражданин, който след като го обяви за бъдещ премиер на висок глас му каза, че някой се бил обадил на Маджо. Вероятно имаше поне десет по-правилни реакции от тази на Христо Иванов, който реагира така калпаво, че разпали огромен скандал. Още повече, че след това се установи, че почерпеният гражданин е бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски, който пък от своя страна е ключов свидетел в третата част на разследването "Осемте джуджета". Тоест това се оказа капан без нормален изход. Хубаво е да наречеш Ламбовски мутра, но тогава защо си включил мутра като основен герой на разследването на твоите собствени хора и то герой, който произнася политически присъди. Тъмнина и мрак.

Именно този случай помрачи новия ореол на Христо Иванов, но пък е възможност за нас, зрителите на този блокбастър, да си дадем почивка от тази харизма и да премислим какво ще стане, ако "Да, България" вземе властта. Пак ще повторя - франкещайнът "Демократична България" няма да го споменаваме, но според мен ДСБ тежат като воденичен камък на Христо Иванов, защото там са се събрали хардкор конспиратори, фанатици и патологични сектанти. Първо - нямам отговор дали Иванов е свързан с Маджо. Проблемът не е точно в неяснотата, а в това, че самият Иванов доста се оплете в отговорите. И това не е обинение. Само виновните са логични и подредени, но срещу Иванов е изправена огромна медийна машина и той трябваше да очаква такъв удар. Фактът, че го хванаха неподготвен е равносилен като гаф с факта, че навремето прие да бъде правосъден министър в кабинет на Бойко Борисов. И заради това си мисля, че Иванов все още е пленник на този факт. Не напразно неговата партия и до днес е монотематична - прокуратурата, та прокуратурата. Разбира се - Гешев трябва да си отиде, този човек вече не може да управлява и будка за вестници, но "Да, България" така и не е показала някакъв хоризонт отвъд съдебната реформа. И е успяла да зарази с този ментален вирус доста хора, които често ме убеждават, че решим ли проблема с дефицита от справедливост, това автоматично ще реши социалните проблеми у нас. И всъщност това ме кара да се чудя в състояние ли е партията на Иванов да разшири своя светоглед, да се промена наистина под напора на събитията. Защото, ако тръгнем да се заяждаме винаги можем да стигнем до онази промяна на Конституцията под която подписи заедно сложиха Радан Кънев и Делян Пеевски. Битката с олигархията днес е важна, но трябва ли да забравим миналото. Казвам това като социалист. На нас миналото редовно ни го водят и ни го търкат в лицето отново и отново вече 30 години. Тоест, ако прилагаме същите критерии към градското дясно, трябва да не спираме да им повтаряме, че те сами избраха да влязат в коалиционната спалня на Борисов. Протестът им днес изкупва донякъде тази вина. Здравомислието да не се хванат на въдицата на Борисов и на дъвката "Велико народно събрание" също измива част от греховете им. Но честно да си кажа аз не мога да си представя как "Да, България" ще управлява страната. За три месеца ще решат проблема с прокуратурата. А след това накъде? След това какво да чакаме от тях. И заради това в миговете на политически кипеж винаги съм смятал, че хората трябва да си дават ясна сметка за няколко неща. Протестът не е партиен, но е важно да си види, че речникът на протестиращите днес не беше речника на Христо Иванов преди четири години. Нетърпимостта към ГЕРБ не беше нетърпимост на Христо Иванов преди четири години. Една-единствена през тези години избра да стои в опозиция, колкото й да й струва това, колкото и срещу нея да се бълва с кафяви оръдия и жълтини. Тази партия се нарича БСП. Когато видя "Да, България" да проявява поне една стотна от такава последователност, аз съм първият, който ще ги приветства.

Дотогава - автентичните стойности са вляво.