Протестите сразиха опозицията на Нинова в БСП

За ужас на ГЕРБ и всички техни съучастници във властта, тайни и явни, протестите, които избухнаха заради бандитското нахлуване на прокуратурата в президенството, не само не затихнаха, но се разраснаха като горски пожар. За първи път след зимата на 2013 година вълната от митинги излезе от жълтите павета и се пренесе в големите и по-малки градове в провинцията. Нещо повече - емигрантите в чужбина също организираха протестни действия. В Брюксел, Кьолн, Лондон, Дъблин и много други хората излязоха с плакати: "Оставка!", "Мутри вън" и с викове "Затвор" поискаха обратно своята родина, която ги прокуди по широкия свят, защото ги остави без шансове за всяка реализация по нашите ширини. Поколението, което беше буквално отписано, поколението, което реално беше забравено, поколението на младите, които тръгнаха да учат по широкия свят се върна у нас, за да каже своята дума, да покаже своя протест и да изрази възможно най-шумно своята политическа позиция. За медиите дълго време тези хора практически не съществуваха. Те бяха показвани най-много в някои напудрени репортажи за учещите зад граница, но никой не можеше да предположи, че тези младежи имат позиция и се изпълват с възмущение. И тоталното самозабравяне и оливане на ГЕРБ отприщи тази емоция като срутена стена на язовир. Всъщност точно това е принципно новото в протестните действия днес. На улицата излязоха млади хора, които имат политически, а дори и естетически проблем с днешната власт. Окопана в грозните окопи на олигархичните схеми, самозабравена в корупционното блато, хунтата така и не усети как преминава тънката червена линия, която я дели от гнева на младото поколение. Онова поколение, което избра да замине, но очевидно никога не е забравило своята родина и не може да я търпи в този уродлив и порочен вид. Точно заради тази различна енергия протестът остана надпартиен и чист. Не казвам, че градското дясно не се опита да го приватизира, но дори и неговите опити останаха вели и импотентни. Защото тази енергия за нова промяна, това усещане за още един последен шанс не е монопол на нито една партия и не може да бъде вкарано в политическите сметки на нито една формация. Фактът, че протестът успя да удържи своя граждански характер му придаде такава сила, че тя буквално изби зъбите на придворните медии и техните всекидневни манипулации, лъжи, интриги, подлички сметки и лизане на подметките на властта. Над София се ляха проливни дъждове, но дори и това не спря ентусиазма на събудените хора да бъдат на улицата, да бъдат чути, да докарат своите искания до край и да ударят мафията в слабините, за да получат своята държава обратно. Знам, че звучи патетично, но този път патетиката е просто отражение на всичко, които виждаме. Това особено ясно си проличава в контраст. Защото паникьосаната власт пусна всичките си сатанински машини за обработка на съзнанието, но започна да се проваля на всяка крачка. Беше задействен дори и главния каскетопрокурор на републиката Иван Гешев, чиято институция пусна бомбата, че Васил Божков в пъклено съдружие с депутата-комунист Александър Паунов е инженер на протестите. Дори стана ясно, че на Паунов и на журналиста Огнян Стефанов може да бъде повдигнато обвинение за опит за  държавен преврат. Представете си само каква инфлация на изразните средства и властови инструменти има у нас. В друга страна бомбата "държавен преврат" щеше да се търкаля по медиите поне половин година, щеше да бъде обсъждана, обговаряна, дискутирана. Тук новината беше забравена на втория час. Защото тя бе произведена единствено и само депутатите от ГЕРБ да имат някаква паническа опорна точка по време на дебатите по вота на недоверие, внесен от БСП. Да не говорим, че сюжетът е буквално абсурден - от него излиза, че комунистът Паунов е изкарал на площада леви и десни, командва ги както си иска, а Огнян Стефанов осигурява цялата медийна логистика. Това дори фентъзи-въображението на Толкин не би могло да го роди, но прокурорската фантазия на Гешев очевидно не търпи ограниченията на логиката, доказателствата и здравия разум. Това фанатично поведение буквално премаза и телевизионната харизма на Бойко Борисов. Изведнъж всичките му лафове станаха скучни, ежедневните тиради корабокрушираха в страховита баналност, а пиар-пърформансите започнаха да изглеждат пластмасови. В паниката си Борисов обяви, че взима главите на трима министри, защото областните координатори на ГЕРБ му казали, че слуховете за връзките им с ДПС се отразяват на партията, а буквално на следващия ден реши да свие платната и да обещае неясен ремонт, след гласуването на вота. Извъднъж задкулисните механизми на управленското безчестие у нас започнаха да циклят, а изцепките на премиера, който е върха на тази премиера вместо да успокояват напрежението го нагнетиха до върховна степен. Черешката на тортата стана беше нескопосаният опит от далечен Брюксел Борисов да обяви, че дядото комунист на едно от пребитите от полицията момчета го е спирал да учи в Брюксел и го е карал да марширува с пионерска връзка под стелеща се радиоактивна прах. Не беше трудно да се изчислят няколко неща - че през 1986 година Борисов е бил на 26 година и много трудно се вмества в категорията "пионерче", а пък дядото на момчето се оказа инатлив хирург, който никога не е членувал в нито една партия. Разказваме тази история, защото тя е показателна за сблъсъка днес. От едната страна са необременените от историята млади хора, които се интересуват от бъдещето, а от другата - костюмарската прослойка от кариеристи, която знае само да рови в калта на миналото, защото това е нейната естествена токсична среда.

На този епичен фон изненадана от вълната на обществен гняв, недоволство, възмущение и протест се оказа и вътрешната опозиция в БСП. Хората, събрани в нея така и не успяха да се ориентират в обстановката или да преценят вярно нещата. Така от тези среди в пика на обществено възмущение се чу, че БСП трябва да оглави протестите (Красимир Янков), че БСП не може да протестира с хората, които навремето са я свалили от власт (Димитър Дъбов), че левицата задължително трябва да дискутира какво се случва (Сергей Станишев) и, че БСП не може да бъде присъдружна на "Да, България" (Валери Жаблянов). Общото между всички твърдения е, че те са продукт на лабораторно разсъждение. Хората навън протестират, а БСП трябва да се затвори и 12 часа да дискутира очевидното подобно на ентите във "Властелина на пръстена" ли, които половин ден обсъждаха преди да стигнат до извода, че хобитите не са орки. Общественият гняв обаче успя да погребе и техните вътрешнопартийни интриги. Тъкмо бяха намислили да свикат пленум, за да сменят Централната комисия по избора на лидер и протестите ги свариха напълно неподготвени. Такава сбирка се проведе, но без кворум и единственият продукт от нея беше един призив към хората да участват в протестите. Иронично е, но голяма част от подписалите призива никой никога не ги е видял на протестите и това придава на декларацията един особено сюрреалистичен тон.

Всъщност в тази ситуация Корнелия Нинова постигна две неща. Първо - стана ясно, че нейният курс на остра опозиционност напълно се оправда. В ужасяващия край на управлението на ГЕРБ се вижда, че то ще повлече към дъното всички, които като зомбита се качиха на този кораб. И нещо повече - от самото начало тя ясно разчете гражданският характер на протестите и не се опита да ги партизира по никакъв начин. Големият въпрос за властта и за политическото разпределение на ролите може да бъде поставен едва след като ГЕРБ паднат от власт. Преди това всякакви произволни включвания или есета на тема кой печели от ситуацията са не просто вредни, ами направо брутално работят в полза на ГЕРБ. И най-тъжното е, че в цялата ситуация видях вътрешни опозиционери с разкривени от ярост и злоба лица, които не можеха да преживеят факта, че Нинова се е оказала права за ситуацията в страната.

Всъщност протестите буквално предопределиха и съдбата на лидерската битка в БСП. И заради това въпросът, който много често се задава "ама готова ли е БСП за властта?" ми се струва излишен. БСП е поставена в ситуация в която трябва бързо да решава въпроса за собственото си обединение, но едно е да го решава в страна в която властта е монолитна, а съвсем друго, когато хунтата се тресе като желе. Всяка партия в такава ситуация проявява най-висшите си инстинкти. А, каквото и да говорят, дежурните по любов шамани, социолози и всичколози, през последните четири години единствено БСП беше на опозиционния терен. Когато всички други мълчаха, БСП се бореше до последно да разобличава тази власт. Много преди днешните бомби именно заради БСП станаха ясни феодалните схеми в Хасково и механизмите на паралелната държава, чието име е ГЕРБ. Така че - нека да дойдат изборите. БСП има какво да каже на хората.

Този път с гордост.