Обединението на левицата върна интригата в изборите

 

Новината за това, че БСП води преговори с АБВ, партията на Георги Кадиев и Татяна Дончева за обединение дойде като сензация за много журналисти и медии. Процесите на разделение в левицата вече траят толкова много години, че едва ли дори и най-оптимистичният политически наблюдател е очаквал, че с бърз диалог проблемите могат да се решат, а разделението да се преодолее. И въпреки, че на последния етап Татяна Дончева се отдръпна от преговорите и реши да остане в орбитата на Мая Манолова, фактът, че БСП, АБВ и Кадиев успяха да заровят томахавките е от изключителна важност. Това предпоставя съвсем различна ситуация за изборите на 11 юли и позволява дори и на най-скептичните и вечно недоволните да проявят известен оптимизъм за представяването на левицата на вота. Защото обединението не е важно просто заради аритметичния сбор на отделните части, а като знак към избирателите, че левицата слага край на епохата на разделението и вече е осмислила всичко онова, което хората са искали да й кажат през годините. Такива съюзи не винаги са възможни. Вероятно такъв нямаше как да стане преди една година, още по-малко преди пет. Обединенията винаги са най-добри, когато са осмислени, изживени и дори изстрадани. Заради това днес си струва да се попитаме какво се случва в левицата и позитивен ли и този процес?

От няколко години насам лявото политическо пространство е подложено на жесток медиен тероризъм. Върху него се сипе бомбардировка от интриги, лъжи, измами, насъскване, разкъсване и парцелиране. И това е така, защото единствено и само вляво може да се роди смислена алтернатива на катастрофата в България, на феодализираният капитализъм и съпътстващата го маниакална корупция. Единствено и само там. Десницата у нас, въпреки, че е майстор на шумното моралистично проповедничество, си представя единствено зализване и парфюмиране на системата. Но не това е, което искат мнозинството от българските граждани. Тя говори единствено на един малък градски елит, който обаче трудно разбира как живее останалата част от страната. Заради това цялата злост на статуквото се изсипва върху левицата и БСП като най-голямата партия в това пространство. Процесът не е започнал сега, но се ожесточи особено много откакто Корнелия Нинова стана лидер на БСП. Припомнете си само колко пъти беше правен опит левицата да бъде разделена и морално обезсилена - от "Евролевицата" на Александър Томов до партийката на Красимир Янков. Атаката обаче няма само външни измерения - в самата БСП от няколко години започнаха сериозни опити за разделение на партията, за да може левицата да не може да се съсредоточи в битката си с ГЕРБ, а да се дави в постоянния антициклон от вътрешни битки, спорове, караници и перманентни скандали. Всичко това се отрази катастрофално на резултата на БСП от изборите на 4 април. За втори път в историята на прехода левицата остана на 3-то място. И най-лошото е, че загубата не се дължи на водената от БСП политика или остър опозиционен курс, а от това, че избирателите така и не успяха да повярват, че партия, която се раздира от противоречия и скандали, ще има силата да изчегърта Бойко Борисов и да го прати завинаги в канализацията на историята.

Ето така се появи идеята за обединение вляво. Защото нищо не смирява огромното его така, както лош резултат от изборите. По този начин всъщност лидерите най-накрая започнаха да настигат мнението на левите симпатизанти и техните нагласи. И понеже се появи въпросът "Как членовете на БСП ще приемат идеята и няма ли да я отхвърлят?" искам да ви припомня един факт. През юли месец 2016 година Корнелия Нинова направи допитване до членовете на БСП в какъв формат да се яви партията на президентските избори. Тогава 72 на сто от хората обявиха, че искат БСП да се яви в коалиция. Най-много гласове като подходящ коалиционен партньор получи АБВ - 52 на сто, Д21 - 49%, а други партии от левицата - 37 на сто. Всъщност още преди пет години членовете на БСП са посочили като път за развитието на партията търсенето на ляво обединение. Тогава обаче дали заради това, че раните от разделението бяха пресни, дали заради свръхвисоко лидерско его съюзът се оказа невъзможен. Това не попречи на победата на Румен Радев, нито на доброто представяне на БСП през 2017 година, но определено стана ясно, че левите избиратели не разбират защо техните партии трябва да се явяват отделно на избори.

По това дали един проект е успешен и дали има бъдеще трябва да съдим и по медийните реакции и интриги. А инсинуации веднага се появиха. Съюзът бил правен, за да издигне Георги Първанов за президент и да подложи динена кора на Румен Радев. Нелепостта на това твърдение и неговата абсолютна абсурдност не попречи то веднага да се затъркаля из всички медии и някои уж "леви" сайтове, което само доказва, че ходът с обединението е много силен. Той отнема и злостта на обвинението, че Корнелия Нинова е лидер на разделението, който е обсебен от личното си властване в БСП и заради това не може да води диалог. По този начин вътрешната опозиция в БСП беше буквално обезоръжена, защото само няколко дни преди анонса за новината беше създадено идейно обедение в партията, което повтори едно към едно старите обвинения към Нинова.

БСП беше длъжна да потърси начин за разговор с останалите леви партии дори и само заради новината, че Жан Виденов се връща в политиката и ще участва на следващия вот. Виденов е човек с морален авторитет в левицата, а съм убеден, че дори и десни избиратели биха се съгласили, че той е един от малкото, които останаха неопетнени в блатота на безкрайния преход. Явяването му сега обаче също е начин БСП да бъде поставена на колене. Опитите партията да бъде ударена откъм центъра не успяха и се провалиха с гръм и трясък и заради това изведнъж се появи опита за удар от крайно ляво. Това щеше да гарантира на БСП утвърждаване на провала и допълнителни политически проблеми за в бъдеще.

В крайна сметка обединението вляво дава възможност на избирателите отново да направят преценка и преди да гласуват да си помислят за кого трябва да отиде техния глас. Дали за тези, които нямаха куража, смелостта и знанието да направят управление и избягаха от отговорност или за тези, коитжо макар и ударени изнесоха открит урок по истинска опозиционност на "новите" партии? Дали за тези, които заложиха на обидите и ефектните епитети в бинтката с Борисов или за онези, които наистина знаят как да се борят ефективно с модела, който унищожава България? Ето това е силата на новия съюз - той дава възможност за преоценка, позволява различен поглед към лявото пространство и дава хоризонт за едно още по-широко обединение, което да не се страхува от властта, а да покаже, че знае как да реши проблемите. Именно този съюз върна интригата за изборите на 11 юли, а това винаги е добро начало за демокрацията.

 

 

Кой се опитва да разпарчетоса левицата?

 

С много шум, фанфари, журналистическо внимание, медиен ажиотаж и обилно участие по телевизиите в края на миналата седмица в БСП беше създадено "ново идейно течение" с името "Социализъм 21 век". Очевидно времето на създаването беше избрано неслучайно - по същото време на "Позитано" 20 се провеждаше пленум на Националния съвет на партията, който даде началото на цикъл от събиранията на ръководството по определяне на Предизборния щаб на партията, водачите на листите, а и на самите листи. Сред участниците в новото обединение, разположило се в зала 6 на НДК, пък можехме да видим имената на Георги Пирински, дъщеря му Ана Пиринска, Валери Жаблянов, Велислава Дърева, Явор Куюмджиев, Христо Монов, Лъчезар Костов, Юрий Асланов и много други. Нека да бъдем честни, ако възприемем подхода на постоянна интрига, която като венерическо заболяване тресе цялото българско общество от години можем да кажем доста неща за участниците в новото крило на БСП. От факта, че Валери Жаблянов беше част от отцепниците от групата на БСП в предишния парламент, а те от своя страна влязоха в прекрасни и очевидни договорки с ГЕРБ, през елитарния консерватизъм на Велислава Дърева, която е убедена, че всеки орган в който не е самата тя е интелектуално непълноценен, до факта, че на едно място са се събрали хора, които в нито един друг момент в историята нямаше да успеят да бъдат заедно по нито една тема. Аз обаче възнамерявам да не се плъзвам по тази плоскост. Всъщност е добре подобни политически обединения да бъдат разглеждани сериозно, защото в историята на левицата те не представляват някаква сензационна новост. Българската левица от зората на своето съществуване е продукт на интересни идеологически сблъсъци в самата себе си. Дори днешната БСП се формира под въздействието на не една и две фракции, които съществуваха в партията от началото на прехода. Днес младото поколение вероятно не си спомня имена като "Път към Европа", "Алтернативно социалистическо обединение", "Марксистка платформа", "Открит форум". Това са все имена на идейни течения в БСП, които оставиха своя отпечатък върху нея. Защото това е начинът на идейната дискусия в една демократична партия, каквато очевидно все още е само БСП. Всъщност участниците в новата фракция добре са усвоили един от уроците, които последните избори преподадоха. Че навън от БСП политически живот в лявото пространство няма. Всички видяхме немощните, измъчени и доста карикатурни опити на Красимир Янков и неговата партия "Българска прогресивна линия". Независимо от парламентарната прегръдка с ГЕРБ и обилното медийно внимание на вота на 4 април формацийката му взе точно 3751 гласа или 0,12 на сто. Подозирам, че точно заради това известният със своята пластичност и инстинкт за оцеляване Валери Жаблянов не се присъедини към новата партия, а предпочете да проспи едни избори, за да може за да се яви като идеолог на новото обединение. И, разбира се, патетиката му не разочарова, нито политологичните му изхвърляния - 500 хиляди социалисти били поискали оставката на Корнелия Нинова. С това ниво на математически разсъждения е живо чудо как е завършил средно образование, но, хайде от нас да мине, днес ще бъдем благородни.

Всъщност именно в тази пиратка се крие основната опасност за новото обединение. Отделих време и прочетох програмните им заявки. Честно казано в 98 на сто от случаите те се припокриват с програмата на БСП, програма от която левицата не само не се е отказала, но честно казано основните проблеми на Корнелия Нинова започнаха, когато тя настоя социалистите да не се отклоняват от програмните си постановки. Тоест единственото смислено различие, което може да се открие като спойващо лепило между участниците е искането на оставката на Нинова. Обединениe, което почива върху общ враг може да бъде ефективно понякога, но няма как да бъде разположено трайно във времето. Това е голямата разлика между обединенията преди и новото образувание. Онези предишните имаха трайна идейна основа, зад която не се криеше в наренено его, потъпкано самочувствие и невъзможност да се примириш с реалността. Защото Нинова не е узурпатор на председателското място - тя беше избрана с гласовете на над 80 на сто от всички партийни членове. Тя не е и диктатор, независимо от фантазиите на нейните вътрешнопартийни врагове. И от цялата суматоха в НДК всъщност се разбра, че има опит лидерството на Нинова да бъде оспорено, но тези, които го оспорват и представа си нямат как да победят по честен начин в БСП, тоест чрез вътрешнопартиен избор, а не чрез апаратни схватки и схеми на конгрес. Честно казано аз заради това съм настроен подозрително към всички заявки за автентично ляво и социализъм, защото идват от хора, които искат да върнат левицата обратно във времената на безкрайните кулоарни сделки. Идейните дискусии са солта на живота, но много от хората, които видяхме да се събират всъщност никога не се водили такава. Те присъстваха там единствено и само от огорчение. А левицата е точно обратното - жажда за живот, жажда за светло бъдеще. Като гледах мрачните физиономии не видях такова. Но може би проблемът е в мен. Може би цяло едно ново поколение ще се зарази от харизматичното излъчване на тандема Жаблянов/Дърева и ще се втурне да влее свежи сили и ентусиазъм в лявото движение...

Описваме тази картина, защото предизборно в лявото пространство ври и кипи. Принос за това даде и заявката на предишния председател на БСП и бивш премиер Жан Виденов, че се връща в политиката и ще участва в летния вот. Новината беше транслирана от всички медии и подхваната от политологическия колективен ум, за да бъде разнищвана като черна прогноза за бъдещето на БСП. Всъщност след като опиянението мина стана ясно, че Виденов няма да е председател на новата партия "Лява алтернатива", а ще работи от по-задни линии. Лидер на новата формация се оказа Иван Атанасов, бивш депутат от левицата, който от няколко години насам се опитва да пробута в обществото тезата, че БСП не може да бъде реформирана и е необходимо да се създаде нова лява формация, която да блесне на хоризонта. Това не е нова фантазия. От години монолитността на БСП дразни окото на много хора, а не един и двама политически инженери са се опитвали да пробият единственото на левицата и да я разпарчетосат на малки части. Целият преход може да бъде разказан точно през тези опити - от "Евролевицата" на Александър Томов до АБВ на Георги Първанов. Но винаги неуспешно, защото социалистите знаят как изхвърлят на бунището на историята всички тези алхимични експерименти. Предстои да видим дали на Виденов ще му се получи, защото той все още има авторитет и морална тежест сред левите избиратели, но той се опитва да върне лявото пространство в един дебат, който отдавна е останал в миналото. Мъчно е на такава база да привлечеш и разбиеш БСП, защото тя е жив организъм и темите, които вълнуват страната днес отдавна нямат нищо общо с проблемите от началото на прехода. Това е подходящ разговор за няколко чаши ракия с кварталните политикани, но честно казано избирателите вече се вълнуват от съвсем различен род проблеми. Заради това не смятам, че появата на Виденов в политиката ще разнищи БСП. Той ще вземе гласове, но те ще бъдат твърде недостатъчни да поставят левицата на колене. В целият този медиен панаир обаче прави впечатление, че някой определено се опитва да удари лявото пространство. То постоянно е засипвано с артилерийски медиен огън, а историята показва, че това никога не е случайно и винаги е координирано.

Координацията може да си проличи и в други нейни измерения. Едва ли е случайно, че Има такъв народ ни в клин, ни в ръкав решиха да поставят БСП сред партиите на статуквото. Това беше не само извинение да не направят правителство и да избягат от голямата отговорност, това вероятно беше и част от план за пореден удар срещу левицата, този път от "чудото" на изборите. Тези, които са навили механизма на ИТН обаче пропускат нещо. Левият избирател наистина е моралната компонента на българското общество и трудно може да бъде привлечен от политик, който говори с стилистиката на "млъкни бе, пич", както направи Тошко Йорданов. Всъщност гледахте ли неговите изстъпления в "Панорама"? Уважавам хората, които са гласували протестно за Слави Трифонов. Техният глас наистина е достоен, но само вижте какви хора изтикаха на политическата сцена. Разбирам, че в този живот имаме нужда и от забавление, но купонът рано или късно трябва да свърши и идва работа за голямото чистене. В това е моят оптимизъм за БСП. Тя е преживявала много удари, защото има мисия в България на прехода. Някой трябва да чисти след поредното чудо и да спасява държавата. 

 

Неочакваният ход - Янаки Стоилов министър на правосъдието

 

Служебното правителство, назначено от Румен Радев поднесе много приятни изненади и остави доста хора с отворена уста. От неговия състав стана пределно ясно, че президента си е научил уроците от първия опит за съставяне на такъв кабинет през 2017 година и днес вече е заложил на представителни кадри, на хора с авторитет, образование и смисъл, които няма да прикриват истината за състоянието на страната или да играят политически игрички. След дългото безвремие на ГЕРБ и безкрайният медиен авторитаризъм на тази епоха, новото правителство определено дойде като глътка свеж въздух, като полъх на надежда, че е възможно България да изглежда и по друг начин. Тепърва ще наблюдаваме по-задълбочено работата на кабинета, но още на първи прочит става ясно, че през него президентът дава знак на левицата и десницата, че могат да работят заедно в името на обща цел и обединени от политика за промяна на мрачното статукво. Това не е дългосрочна стратегия за управление, но може да се окаже необходима в името на спасяването на институционалния смисъл на българската държава и завръщането на демократичните стойности и ценности.

Определянето на министрите обаче поднесе и една малко по-различна изненеда. За министър на правосъдието беше определен проф. Янаки Стоилов, един от най-видните българските конституционалисти и буквално един от бащите на новата българска конституция. Освен това проф. Стоилов е един от най-популярните и разпознаваеми български социалисти, човек с изявено ляво мислене и вероятно за това номинацията му остави доста хора леко шокирани. В една статия в "Капитал" веднага написаха, че Янаки Стоилов имал "консервативен" подход към съдебната реформа и от цялото внушение на текста се подразбираше, че това трябва да е лошо. Либералните медии обаче успяха да преживеят и лек катарзис след като ден по-късно видяха социалиста в действия. Стоилов се оказа доста ефективен модератор и успя да наложи железен ред на заседанието на Висшия съдебен съвет, което прогони обичайния стил на пълна хаотичност и безкрайни препирни. Всичко това накара много хора да се запитат - има ли някакъв подтекст в назначаването на Янаки Стоилов, търси ли президентът някакъв специален знак с него?

Темата заслужава малко припомняне. В мрачната история на прехода всъщност БСП не имала министър на правосъдието от 1995 година насам, когато постът заема Младен Червеняков. Това са вече 26 години. Дори по време на Тройната коалиция министър на правосъдието стана Георги Петканов от НДСВ, а при Пламен Орешарски креслото се падна на Зинаида Златанова. Междувременно проблемите на съдебната система ставаха все по-актуална тема докато не се стигна до ситуация в която действията на прокуратурата буквално взривиха обществото спокойствие и изкараха навън на съвместни протести дори закалени и дългогодишни политически противници. Темата за правосъдието обаче в последните години е в основния арсенал на градското дясно. Именно нея те използваха за своето политическо възраждане и възстановяване като парламентарна сила, което ги доведе до ролята на коалиционни партньори на Бойко Борисов през 2014 година. Тогава днешният лидер на "Да, България" Христо Иванов пое ролята на правосъден министър и направи не един и два политически пируета, за да осъществи конституционна реформа и да раздели ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска. Не съм наясно защо хардкор-феновете на градското дясно се опитаха да изкарат това гениален юридически ход. Именно това разделяне, макар и направено не точно по начина по който искаше Иванов, направи така, че няколко години по-късно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор нямаше никаква алтернатива. Което не попречи на представителите на същото политическо течение да обвиняват БСП, че няма ясни позиции по отношение на съдебната реформа, че се опитва да се скрие от темата и по същество да остави нещата такива, каквито са.

Всички тези обвинения, разбира се, не отговарят на истината по никакъв начин. Ако човек проследи внимателно позициите на БСП ще види, че основното настояване на социалистите е било никой да не си прави политически експерименти със съдебната система и, че заиграването с безкрайни конституционни промени е игра с огъня, която може да избухне в лицата на тези, които й са се отдали. По време на безкрайния преход темата за съдебната реформа винаги е била актуална. Това, което се пропуска е, че тази съдебна реформа няколко пъти вече беше победила. Специално СДС бяха обявили нейния край след като напълниха съдебната система със свои кадри за които се предполагаше, че ще са им верни докато свят светува. Това се оказа много измамно усещане и днес виждаме, че политическите наследници на тези, които обавиха победа, сега пак се плюнчат за съдебна реформа, която ще е нещо като комунизма - винаги отложена за прекрасното и много светло бъдеще.

Възлагането на правосъдното министерство на проф. Янаки Стоилов очевидно е знак за различно отношение към правосъдието. Не за хаотични и импулсивни действия, а за внимателно премисляне на стъпките и подхода към промяната. Всъщност определението "консервативно" по никакъв начин не може да бъде приложено към конституционалист към Янаки Стоилов. Просто в тази сфера има неща, които са правилни и които са напълно погрешни. Погрешно е да използваш конституцията като хартийка от мазна баничка, за да си бършеш пръстите. Всъщност даването на този пост на социалист припомни на много хора, че всъщност БСП може да не е участвала в безкрайните и втръснали спорове за това къде е мястото на прокуратурата, но е автор на един от малкото законодателни актове, които можеха да поставят под съдебен контрол държавното обвинение. Именно депутати от БСП внесоха предложение да има възможност за съдебно обжалване на актовете на прокуратурата. И човек трябва да си поговори само за няколко минути с обикновени адвокати, за да види, че това е било стъпка в правилна посока. Предложението, разбира се, беше отхвърлено, но то подсказва, че ако някой има сериозна представа какво да се прави в правосъдието и как да се решат проблемите, това е левицата.

Може би това е част от другите причини служебния кабинет да привлече такова внимание. Специално в сферата на правосъдието вратата пред тези, които няколко пъти се провалиха със съдебната реформа беше хлопната рязко. Очевидно в специфична система като правосъдието е необходим различен интелект, друго мислене, уважение към правните норми и законите, но в крайна сметка смелост не просто за красиви думи и улични лозунги, а за истинско действие. Тук Янаки Стоилов се вписва повече от добре.