След като оставихме проклетата 2021 година в канализацията на историята, мисля си, че целият народ въздъхна от облекчение. Дори и феновете на ГЕРБ и на Бойко Борисов, защото изминалите 12 месеца за тях бяха като водна пързалка, която ги води в бездната на пълната забрава. Вероятно заради това за първи път видях много хора, които обикновено стоят далече от политиката, да чакат речта на президента Румен Радев. След такова влакче на ужасите мнозина чакаха няколко окуражителни думи, някакво сериозно политическо обобщение, което да свали напрежението и да покаже, че всички скандали, драми, парламентарни двубои, избори, битки и интриги все пак са довели България до някакъв по-нормален ръкав на времето. Смятам, че Радев добре осъзнаваше това. Той можеше да превърне речта си в мрачно проклятие за изминалото време, в драматично есе за мрака от който излизаме, но подходи съвсем различно. Опита се да очертае някакво различно бъдеще, да даде капка оптимизъм на един народ, който влезе в капана на безкрайните избори с тихата надежда за нещо различно, за някаква светлинка в края на тунела, която да подскаже, че цялото това време не е било преливане от пусто в празно, а е имало политически, обществен и морален смисъл. Да, всяка реч на Румен Радев в последните години се превръща в повод за скандал. Винаги съм имал чувството, че колективната членска маса на ГЕРБ минути преди настъпването на новата година, изтрезнява, зарязва скъпите уискита и мезета и започва да сумти пред телевизора като види държавния глава. Тази година пак имаше такива реакции, дори видях, че музата на Недялко Недялков също се е събудила и е написала психеделично стихотворение с много многоточия, посветена на мрънкането, че Румен Радев разделял нацията, която искала да се наслади на баницата в празничната нощ. Къде видя това разделение поета ще остане една от литературните мистерии на вселената. Но това очакване за обобщение, това желание някой да посочи светлинката в мрака всъщност ясно показва какво е състоянието на нацията. Три парламентарни избори, президентски избори в два тура - това беше мрачния пейзаж на 2021 година и като добавим ковид-кризата, всичко заприлича на произведение на Стивън Кинг, което обаче не иска да свършва и се точи бавно и мрачно към кошмарната вечност. Вероятно заради това са създадени празниците. Те трябва да бележат някакви емоционални и морални граници в нашата душевност, за да ни заредят с усещането, че времето не е замръзнало на едно място, а светът се развива.
Може би точно заради това си дължим опит за поглед към това, което ни предстои. Защото 2021 година беше като кехлибар в който политиката стоеше като замръзнало насекомо, но сега вече имаме ново правителство и хората чакат конкретни резултати и някакво раздвижване в заблатената обществена среда. И след 12 годишната будна кома на ГЕРБ наистина ни очакват интересни събития и времена.
Още преди да бъде създадено живописното правителство на България много анализатори с неприкрито злорадство говореха за това, че този съюз ще бъде подложен на големи изпитания и тестове. И дори и да се абстрахираме от иронията, в това отношения те се прави. Тази година страната за първи път ще приема бюджета си през януари. Това ще бъде тежка политическа битка, защото ГЕРБ са като притихнала змия, която ще се опита да разруши всяка нормална и смислена идея. Не знам дали ще успеят, но знам, че хората ще чакат да видят бюджет с различна философия - не просто дежурното раздаване на пари в кризисни времена, а залагането на конкретни реформи с които страната да се отлепи от мрачното безвремие на ГЕРБ. Четирите партии в управлението излязоха с много конкретна програма за действия и те не трябва да имат съмнения, че цялата политологична клиентела на Бойко Борисов ще съска, плюе, разнищва и интригантства за това какво е изпълнено и какво не. А цената на тока и мораториумът върху нея със сигурност ще се превърнат в основна мишена за стрелба, независимо, че именно ГЕРБ бяха първите, които го предложиха. Защото това ще е другата основна нишка на тази година - партията на Борисов съвсем няма да бъде конструктивна опозиция, както се кле в началото на Народното събрание. ГЕРБ отдавна са навлезли в някакъв сектански ступор и все още не искат да признаят и отказват да видят, че хората не ги искат на власт. С други думи бюджетът ще е първото голямо изпитание на новата коалиция и на нейната способност да чува хората и да им даде необходимата глътка въздух в мрачното време.
Още в края на предишната кошмарна година обаче се видя кой ще е основният проблем пред който ще се изправи управляващото мнозинство - Иван Гешев и начинът по който той е превърнал прокуратурата в иструмент за политическото си оцеляване. Всички пиар-скандали и пиратки като викането на Бойко Рашков като свидетел ясно демонстрират това. Всъщност именно битката за промяната на прокуратурата е една от най-силните спойки на новото мнозинство, защото в управлението влязоха партии, които ясно са заявили, че Гешев няма никакви основания да бъде повече главен прокурор на страната. В края на миналата година из социалните мрежи много фурор предизвика новата правосъдна министърка Надежда Йорданова, която в прав текст поиска оставката на Гешев и то в момента в който той й поднясаше цветя, но голямата промяна няма да мине само с медийни бомби. Тепърва предстои голям парламентарен труд за реформирането на държавното обвинение, защото всички вече осъзнаха, че битката не е с личността на прокурора, с целия модел на обвинението. Именно това ще е най-голямото изпитание на следващата година, защото това ще бъде изтощителна позиционна война и то с човек, който се е запънал страховито и има ресурсите постоянно да пуска медийни бомби. Това ще е промяната, която всички българи, които през 2020 година излязоха по площадите чакат, защото тогава те искаха не само оставката на Борисов и прогонването на Иван Гешев. Смъртоносната въртележка от избори бързо заличи опитите за естетическо противопоставяне на партии като Демократична България срещу БСП и през 2022 година ще трябва да видим тази реформа осъществена. Именно по нея ще бъде оценявана коалицията.
И другото голямо изпитание, което вече се кълби на хоризонта е повишаването на геополитическото напрежение около Украйна и опитите България да бъде превърната в своеобразен плацдарм. Вече се видя на практика, че в правителството има различни мнение. Военният министър Стефан Янев обяви, че самото дислоциране на нови войски у нас ще бъде фактор за повишане на напрежението, но само преди няколко дни Кирил Петков обяви, че Янев няма право на собствено мнение по темата. Очевидно е, че външнополитическият натиск е драматичен, но това е тема, която със сигурност ще повлияе на политическите настроения у нас. Защото този път в парламента имаме ярко изразена антисистемна партия като "Възраждане", която ще се закача точно на такива емоционални теми като присъствието на чужди войски у нас, зелените сертификати и всичко, което носи обществен и политически заряд.
Всички тези проблеми вече ги виждаме като контури и ако дотук правителството можеше да си позволи лукса да привиква към новата ситуация, то още от първите работни дни на новата година от него вече ще изискват конкретни действия, заявления и решения. И нека да не забравяме голямата криза в която се случват всички тези неща - вирусът никъде не си е тръгнал, а българската здравна систева все още се дави в своите проблеми и нерешени с години трудности. Това ще е другият голям тест за новата власт - дали ще успее да реагира по-адекватно, дали ще намери начин да повиши нивото на ваксинация, дали ще успее да направи така, че няма болни, които да чакат на стълбите пред болниците, без да получат внимание и грижи.
Всичко това ще се стовари на гърба на кабинета веднага. Корупционното безвремие на ГЕРБ приключи и всички проблеми се завърнаха със страшна сила. Въпреки това обаче аз смятам, че коалицията ще се окаже много по-трайна, отколкото предсказват анализаторите. И причината не е само в страха от избори. Това обяснение е очевидно, лесно и съответно не описва нещата докрай. Всички партии в управлението имат свръхзадачата да изчистят политическото пространство от заразата ГЕРБ, да върнат смисъла на институциите и да възкресят демокрацията, защото само така могат да гарантират наистина честна надпревара и невъзможността Борисов да се върне на бял кон. Във всичките си анализили придворната политология на ГЕРБ не успя да види точно това - че партиите най-накрая се разбраха, защото схванаха, че по отделно не могат да изрежат този тумор. И ако изрязването започне качествено, управлението ще получи нов кредит на доверие, достатъчно дълъг за всички набелязани реформи. Казвам ви честно - аз съм българин и песимизмът е моята естествена среда на живот. Но за първи път от много време насам си позволявам да гледам малко по-оптимистично на ситуацията у нас.
Все още плахо.
Неуверено.
Но като начало не е малко.
No comments:
Post a Comment