Какво ли не се изписа за конгреса на БСП! Бях решил да си направя колекция от помпозни фрази и бомбастични словосъчетания, но по някое време се отказах, защото тежката политическа графомания се оказа перпетум мобиле. Конгресът бил "пълен фарс", "режисиран", тласкал БСП към пропастта, левицата се била простреляла в крака, готвела се за своето погребение, Корнелия Нинова с апаратни хватки и обещания за власт се закрепила на върха, всичко било предизвестено, предначертано и задкулисно организирано, лидерката превърнала могъщата някога партия в малка секта, тя вдигнала делегатите като щит пред себе си, взела ги за заложници...И цялото това словесно цунами беше изсипано, защото Корнелия Нинова получи категорична подкрепа от социалистите. Те не потвърдиха нейната оставка и така я оставиха начело на БСП. Очевидно това се оказа много лоша новина за доста мелодраматични политически анализатори, които от седмици насам по телевизионните студиа се опитваха да режисират предварително процесите в БСП. Толкова много плам, страст и медийни клетви не си спомням да е имало от началото на прехода и то от хора, които през живота си едва ли някога са гласували за БСП, а и едва ли изобщо ще го направят. Този поток беше толкова гъст, наситен и мрачен, че в от един момент нататък изчезнаха всякакви съмнения, че някой се опитва да проектира външни интереси в БСП. Политиката на левицата винаги е била вълнуваща (казвам го като запалянко), но такова медийно съучастие във вълнененията наблюдаваме като феномен едва от няколко години насам. Тоест откакто Нинова оглави партията. И започвам да си мисля, че доста хора направиха най-класическата грешка на света - повярваха в собствената си пропаганда, хлътнаха в капана на собствените си манипулации и наистина повярваха, че Нинова е някакъв лидер без корени, без подкрепа и армия, който би рухнал в момента в който медийната вихрушка за пореден път започна да вие над партията.
Може би заради това е време да кажем няколко простички истини за БСП.
Първо - Нинова има силна подкрепа в редиците на самата партия. Това си пролича на конгреса и смазващата разлика в гласовете. Абсолютно същото, но оше по-болезнено щеше да се случи и на вътрешнопартиен избор за председател. Делегатите в случая не се съобразиха дори и с мнението на самата Нинова. Защото за лидерката на БСП много по-легитимна, много по-чиста форма на победа щеше да бъде явяването на пряк вот. Само че това щеше да отнеме близо 3 месеца от времето на БСП. Време, което е от изключителна важност за социално-икономически реформи, за започването на съдебна реформа, за справяне с последствията от новата вълна от ковид. За пореден път по време на прехода социалистите показват, че са партията на здравия разум и смисъл и отказаха да бъдат пионки в някакви политически схеми в които БСП трябва да е политически маргинализирана, когато голямата промяна започва.
Второ - "опозицията" в БСП за пореден път демонстрира, че нейната фиксация е изцяло и само в Корнелия Нинова. Ако приемем, че те са загрижени за партията, както претендират, то може би щяха да участват в дискусията и по набелязаните конкретни стъпки за оздравяване на структурите и решаване на проблемите. Но, не - всичко отново се сведе само до Корнелия Нинова и как тя убивала, унищожавала, разграждала и подменяла партията. Но като заговорихме за подмяна - абсолютна морална и политическа грешка е да пуснеш Валери Жаблянов да бъде говорител на "промяната" в БСП и да се изживява като политкомисар по устава. Все пак говорим за човек, който в рамките на 44-ото Народно събрание напусна парламентарната група заедно с още деветима души и първата им работа беше да се договорят с ГЕРБ, за да получат повече права в пленарна зала. Ако това е лицето на промяната, значи нещата наистина са доведени до сюрреализъм.
Трето - БСП наистина получи катастрофални резултати на изборите през миналата година. Причините за това са твърде многопосочни, за да звучат интересно по телевизията. Аз лично смятам, че основният проблем на левицата е, че и трите избора през миналата година имаха изключително висок залог - изчегъртването на Борисов. БСП обаче се яви на тях с медийния образ на раздирана от постоянни противоречия партия. И нямаше как да е по друг начин след като в течение на три години срещу левицата течеше яростна пропагандна война, а из телевизионните студиа от сутрин до вечер стояха едни и същи хора и обясняваха как в БСП няма демокрация, а токчето на Нинова е възцарило пълен мрак и ужас.
Въпреки тази очевидна криза на доверие левицата успя да стане част от управлението. И то не просто по силата на обстоятелствата и конюнктурата, както твърди Крум Зарков, а защото БСП макар и ударена в продължение на четири години беше основния флагман срещу ГЕРБ и остана единствената политеческа партия, която никога не влезе в колаборация с Бойко Борисов. Всъщност една от заслугите на Нинова в кошмарната година на политически въртележки и сътресения беше, че успя да извади БСП от натрапения образ на "партия на статуквото" и да я превърне в основен социален вектор на новото правителство. Всъщност днес това е единственият път за възстановяване на доверието в БСП. Левицата беше ударена, наказана, но получи шанса да покаже, че красивите леви обещания могат да бъдат претворени в успешна социална политика. Точно заради това не приемам циничното стържене със зъби, че Нинова си купила конгреса с обещания за власт. БСП многократно е демонстрирала, че не търси властта в името на властта. И сега нещата стоят по същия начин.
Всъщност, ако потърсим корените на тази яростна омраза срещу левицата в променените обстоятелства, може да стигнем до интересен отговор. Не един път и два пъти вече видях статии на десни анализатори, които стържат със зъби от факта, че Корнелия Нинова се държи като човек, който държи политическата инициатива в кабинета и буквално като министър-председател. Ясно е, че тя не се опитва да измести Кирил Петков, но просто БСП е подготвена с много идеи, които трябва да бъдат защитени. Това е уникалното на шанса, който получиха социалистите - в едно правителство от предприемачи, хора с по-десни икономически възгледи, но все пак със социална чувствителност, някой трябва да демонстрира, че е възможна друга политика. Политика, която мисли за хората и домакинствата, а не просто за бизнеса. То заради това ми е странно как много хора разглеждат преминалия конгрес като някакъв край. Той е само едно начало, защото през него Корнелия Нинова се нагърби с най-трудната възможна задача на една партия - да се отличи, да покаже, че е способна и същевременно да не бъде удавена в лютата медийна битка, която се води срещу правителството.
А точно ден след конгреса се появи новина, която според мен потвърждава голяма част от тезите в моя текст. Бившият лидер на БСП Михаил Миков обяви, че напускал партията, защото тя не била достатъчно лява. Само вижте колко е интересно - значи Миков е приемал БСП като романтично лява, когато приемаше плоския данък и назначаваше Пеевски, а сега изведнъж му стана дясна и то точно в момента в който левицата се пребори за 20 милиарда лева допълнителни социални плащания. Битката в БСП просто не е идейна. Тя е битка срещу Корнелия Нинова. Може би в това е нейната сила и коренът на нейната подкрепа. Социалистите знаят кога наистина ги водят по правилния път в управлението.
No comments:
Post a Comment