Потънали в нашата собствена въртележка от избори – „хаос и интриги - избори прим“, май пропуснахме да забележим, че 2021 година беше земетръсна в геополитически план. Всички световни проблеми, които като че ли останаха на заден план в окото на бурята с коронавируса, се завърнаха като древно проклятие, още по-люти, още по-силни, още по-изострени. Това с най-голяма сила важи за замразения конфликт в Украйна, който от 2014 година е основната гнойна рана на европейския континент, ахилесова пета в която примесени толкова много интереси, стари вражди и нови интриги, че разплитането им май ще е възможно чрез бог на машината, внезапна епидемия от здрав разум или война. И така в момента в който България си отдъхна от излизането от самозатворената реалност на безкрайните избори, страната ни веднага попадна в поредната международна драма. И основен герой в нея се оказа бившия служебен премиер и настоящ министър на отбраната Стефан Янев.
Нека преди да си припомним какво каза той, да поставим фразата му в реален контекст, защото се наслушах на всякакви анализаторски импровизации относно неговите думи. Това е трайния дефект на нашата опорочена медийна среда - анализите отдавна не почиват на реални факти и обективност, а са част от пропагадният бял шум, който изпълва пространството край нас с упорита настойчивост. И така в последните дни на 2021 година напрежението около Украйна отново се усили. Украинската преса полудя от сценарии за това, че се очаква руско нападение върху тяхната държава. Това не е нова фантазия, тя се повтаря систематично всеки път щом украинската политическа система се намира в нова криза. И досега винаги опитите за медийни бомби не получаваха чак такъв отклик в реалността. Този път обаче администрацията на Джо Байдън реши да покаже мускули, както и че следи от близо процеса. Започнаха поредица от изявления от американска страна, напрежението се усили драматично, но малко след това Владимир Путин и Байдън проведоха конферентен разговор на който като че ли постигнаха съгласие да започнат нова поредица от разговори за съдбата на Украйна. Новото в този диалог беше, че Путин за първи път формулира основно руско несъгласие с развитието на света - факта, че Западът не спази своите ангажименти, поети в края на 80-те години и започна да разширява НАТО буквално до границите на Руската федерация. Това ще е голямата тема на 2022 година, така че тук няма да се занимаваме с нея, но България беше набъркана в скандала след като в рамките на НАТО започнаха обсъждания за увеличаване на военното присъствие на Алианса в страната ни и в Румъния, като отговор за евентуална агресия на Русия срещу Украйна.
Във фейсбук Стефан Янев написа едно много премерено мнение, пълно с проява на здрав разум и смисъл, че ситуацията около Украйна все още не представлява директна заплаха за него. Той допълни и това, че няма нужда от допълнителни войски на наша територия, защото това само ще доведе до допълнително покачване на напрежението, а никой няма полза от подобен процес, най-малко България. Всъщност едва ли има здравомислещ българин, който да не споделя подобно усещане - Украйна е минното поле на Европа в момента, но повечето хора знаят, че войната не само няма да разреши този казус, а ще хвърли целия континент в политически хаос и напрежение. Украйна е уникалният пример за това как прилагането на сила не може и няма как да бъде отговор на проблемите, защото е кълбо от различни интереси и вектори. С други думи - дрънкането на оръжие е онази искра, която може да подпали конфликт, който после всички ще твърдят, че не са искали. И ако за анализаторите от Вашингтон Украйна е само някакво малко по-голямо петно на картата на Европа, то от българска гледна точка ние би трябвало да направим всичко възможно минното поле да не пламне, защото детонацията няма как да не стигне до нас. Само едно море ни дели от размирната зона и в такива мигове най-ценното нещо е проявата на здрав разум. Защото точно в този случай здравия разум изисква желязно формулиране на националния интерес и захвърлянето на политическото сметище на всякакви клишета и лозунги.
Точно заради това масовата политическа реакция на позицията на Янев парализираше със своята глупост. Върху военния министър се стовари тоягата на верноподаническото мислене и в бурята от мнения трудно можеше да се различи каквато й да е нормална мисъл. Какво ли не се изговори - от това как Янев ще бъде привикан в парламента, за да дава обяснения до сладострастно преразказване на статии от съмнителна чуждестранна преса за това колко били скандални думите на военния министър. Министър-председателят Кирил Петков също се разграничи от изявленията на своя колега, а самият Стефан Янев на третия ден обяви, че написаното е било лично мнение, а не национална позиция. Въпреки това обаче той добави нещо, което е ключово - че е крайно време България да не бъде обект на чужди решения. И за мен това е невралгичната точка на проблема. Думите на Христо Иванов за това, че България
"не може да си позволи да бъде в състояние на де факто недеклариран, но на практика реален неутралитет, който да бъде в полза на експанзивната политика от страна на Кремъл" звучат поетично, сигурно са много ефектни, произнесени навън, но напълно не отчитат спецификата на проблема, както и факта, че страната ни позволява да даде на концесия своята външна политика. Ето това беше свежото, различното и новото при Стефан Янев. След цяла поредица от министри на отбраната, които дори и да са имали своето особено мнение, го криеха като порочна тайна, за първи един един човек си позволи да каже нещо различно, нещо, съобразено с националния интерес. И, да, ясно е, че България вероятно е обект на изключително силен международен натиск и дипломатически совалки, но точно по темата за войната, точно по темата за напрежението съвсем близо до нас, на всеки трябва да му е ясно, че няма база за отстъпление. Най-лесното нещо е да станеш част от чужда война и най-трудното е след това да излезеш от нея.
Всъщност цялата геополитическа драма, която се разигра показа една голяма поквара, която носим като травма от прехода - неспособността на България да мисли в самостоятелни категории и да изхожда от интересите на народа. За обичайния български политик се оказва много по-лесно да бъде на страната на чужди интереси, най-малкото, защото не е в състояние да формулира адекватни български такива. Ако позволим да станем част от напрежението с Русия, това ще е ясен знак, че дълго чаканата промяна е попаднала в някакво задръстване. А всички, които толкова искат да размахват юмруци на Кремъл, да пишат патетични есета за Путин и да демонстрират съюзническа лоялност - моля, нека да се запишат като доброволци в украинската армия. Убеден съм, ще се получат шанса да се изправят някой ден срещу митичните орди на Путин. И да ни покажат на практика своите смели сърца, стратегически умове и съюзнически преданости.
Иначе не се брои...
No comments:
Post a Comment