Sunday, January 16, 2022

„Зеленият сертификат“ – минното поле на българската политика

 

В идеалното време и вселена темата за "зеления сертификат" вероятно нямаше да е политизирана като пиянски разговор за произволно правителство по света. Но след две години пандемия, и в окото на здравна, социална, икономическа, а вече и морална криза, в България темата се превърна в болезнен политически цирей, който буквално успя да вкара цяла допълнителна партия в Народното събрание.

Безполезно е вече да се връщаме назад, за да видим откъде започна поредицата от грешки, защото злото вече е сторено. Добре е единствено да припомним, че действията на служебния министър Стойчо Кацаров за въвеждането на зеления сертификат бяха детонаторът, който отприщи огромното обществено напрежение и го доведе до взривна точка. В нито една страна по света подобно изискване не беше въведено както в България от днес за утре, както и нито една държава не би го въвела, ако пред очите си имаше мрачната статистика - около 20 процента ваксинирано население. Казвам всичко това, защото видях тези дни заглавия как БСП била сменила своята позиция и вече била "за" зеления сертификат. Преди няколко месеца ние поискахме оставката на Кацаров не защото той въведе това изискване, а защото го направи некадърно, непрофесионално и в крайна сметка събуди толкова много демони, че не е ясно дали те могат да бъдат укротени...

Вероятно заради това днес сме в толкова абсурдна ситуация. Вижте само какво се получава. Геополитическото напрежение край България расте. Страната ни е поставена пред огромното изпитание дали ще се поддаде на натиска за разпологането на допълнителни натовски войски у нас. Цената на газа излиза от контрол. Здравната система се задъхва. Мораториумът върху цените на тока, макар и масово оплют, даде глътка въздух на правителството, но часовникът тиктака и тепърва трябва да се види какви мерки ще бъдат предприети. Всичко това, разбира се, е мрачното наследство на Бойко Борисов и неговото безвремие, но фактът си е факт - действията се чакат от новия кабинет. И на фона на тези кризи изведнъж се оказа, че темата, която занимава българския парламент в последния месец е основно една - прословутият зелен сертификат.

Нека да върнем малко лентата назад, за да видим откъде тръгна всичко. След като се събудиха на 15 ноември с избити зъби, синини и болки в слабините, ГЕРБ очевидно са решили, че тяхната нова политическа тактика, освен да се правят на жертви, ще бъде да саботират работата на Народното събрание. Заради това още от първия ден на парламента те предложиха решение за влизането в НС да се изисква зелен сертификат. И преди някой да възкликне: "ама, прави са!", нека да се опитаме да видим, че темата е доста по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед. Защото никой не може да задължи един народен представител да го има, и второ - кой е този, който ще спре един избран от хората човек да не участва в работата на парламента заради такава формалност. При това този казус важи единствено за парламента. С депутатската карта никой не може да влезе в мол, кръчма или магазин, ако няма зелен сертификат. Тоест не става дума за някаква титанична привилегия, която разтърсва основите на битието.

От друга страна обаче и гневът на хората е разбираем. Защото от тяхна гледна точка те за пореден път се сблъскват със ситуация в която политиците налагат на другите правила, които самите те не искат да спазват. Хората не са длъжни да вникват в детайлите, за тях е важен принципа, а пред очите им той беше погазен. Всичко това се случва и на фона на присъствието на "Възраждане" в залата, които превърнаха зеления сертификат в тяхно бойне знаме. Очевидно полето на патриотизма беше оглозгано, но чувствителността на хората към мерките ражда трайно поле за политическа експлоатация.

И така миналия петък след петчасови дебати, които често преминаваха границите на поносимата истерия, парламентът прие в сградата да се влиза със зелен сертификат. Очаквано - именно хората на Костадин Костадинов бяха най-гласовитите противници на това решение. Според тях то отприщва след себе си опасността от задължителна ваксинация, дискриминира и разделя хората и заради това зеленият сертификат напълно трябва да бъде отменен. Нека пак да повторя - досега не съм чул "Възраждане" да се занимават с друга тема в Народното събрание. Те са напълно наясно, че единствено и само тази за мерките им носи политически плюсове и вероятно ще се опитат да я осмучат докрай като вампири. Именно заради това още отпреди Ново година те обявиха и свой протест на 12 януари, който техните тролове из фейсбук описват като някакво нечувано народно въстание, което ще разтърси статуквото. По зла ирония на съдбата обаче няколко дни преди началото на "революцията", разбрахме, че парламентарната група на "Възраждане" всъщност се е държала доста лицемерно по отношение на ваксините. От една страна лидерът Костадинов под път и над път ги наричаше "експериментални течности", а от друга телевизионно разследване показа, че поне четири души от групата са ваксинирани. Лично мен най-много ме впечатли позицията на Николай Дренчев, който излъга, че никога не би се ваксинирал, а после с половин уста призна, че все пак си е сложил инжекция. Целият този цирк обаче има доста по-дълбоки корени. Той ясно показва, че позициите на "Възраждане" не са естествени, а че пред нас имаме партия, която е надушила свободна ниша, видяла е поле за действия и се е заела напълно да изсмуче всички ресурси от там. Това пък е повече от зловещо за държавата, защото винаги съм смятал, че по отношение на ваксините и мерките трябва да слушаме специалистите, а днес се случи така, че всеки фейсбук-трол е с мнение и те са тези, които са най-кресливи, най-шумни и надвикват всички останали.

Всъщност за кашата със зелените сертификати основна вина имат ГЕРБ. Защото днес е повече от романтично да слушаме парламентарните есета на Костадин Ангелов за това колко добре се е справяла държавата преди, но истината е, че недоволството на хората към мерките е предизвикано от общото недоверие към самата държава. А държавата за цели 12 години беше ГЕРБ. Това беше същата онази държава, която направи пълен локдаун, но не взе никакви мерки да помогне на семействата, да облекчи дребния и средния бизнес. Така хората бяха приклещени между вируса и безмилостната власт. Това беше същата онази държава, която сутрин казваше, че маските са задължителни, а на обед отменяше своите собствени заповеди. Държавата на ГЕРБ така "добре" се справяше с кризата, че хората умираха на стълбите пред болниците, а линейките отчаяно обикаляха из София, за да се чудят къде да настанят поредния пациент. Всъщност днес ГЕРБ се опитват да играят хора върху останките от тяхното пепелище, но всичко това рано или късно ще им гръмне в лицата, защото народът макар и гневен все още не загубил памет за това какво преживя. Резултатите от три поредни избори един след друг ясно го доказват.

Не знам дали можем да си извлечем поука от целия цирк в който беше потопено Народното събрание. Според мен всички показва едно - разрушеното доверие е гадното, което държавата наследи от ГЕРБ. Точно заради това недоверие хората не искат да се ваксинират, възприемат сертификатите като фашизъм и виждат в политиката конспирация срещу техния интерес. Партиите-въшки, които пък се закачат за това кризисно поле с идеята да натрупат мускули са допълнителен фактор, който пречи за постигането на някакъв здрав разум у нас. Но поне парламентът доказа, че не се поставя над хората и е готов да чуе една автентична морална критика. Съвсем не казвам, че това ще бъде оценено, но поне ще има да гледаме шоу за това как депутатите от "Възраждане" крият, че имат зелени сертификати и се опитват да се правят на революционери...

 

No comments: