За непосветените в мрачните дълбини на политическите интриги сигурно е било странно това, че през последната седмица ГЕРБ с охота влязоха в темата за съдебната реформа. Това поне се разбра от думите на заместник-председателят на парламентарната група на опозиционната партия Тома Биков. Той беше потърсен за коментар относно декларацията на управляващото мнозинство с която четирите партии в управлението буквално поискаха оставката на главния прокурор Иван Гешев, припомняйки всички скандални случаи на бездействие по време на неговия мандат досега, а и като начин процесите на промяна в съдебната система да бъдат отпушени. Изведнъж се оказа, че ГЕРБ били готови на разговори за реформа, но просто не виждали никаква конкретика, а и щели да бдят в политическия мрак дали се решават системни проблеми, а не просто едни хора да бъдат сменени с други. Точно тук е тънкия момент в целия екзотичен танц, който се разиграва пред очите ни. ГЕРБ нямат никакви политически аргументи с които да защитят статуквото в съдебната система, статукво, което повечето български граждани отдавна ненавиждат и настояват за неговата промяна. И заради това се опитват да се представят като част от бъдещия разговор за реформи, а същевременно да се опитат да запазят своите кадри там максимално дълго. Защото на всички вече е ясно, че реална промяна в България може да се случи само при работеща прокуратура и съдебна система, защото реформите навсякъде трябва да вървят паралелно с разнищване на виновното минало и повдигане на обвинения срещу всички замесени в изграждането на корупционната мрежа, която буквално щеше да убие и унищожи България.
Всъщност това е и основната причина изведнъж отново ГЕРБ да заговорят за съдебна реформа. Целта е ясна - обществото трябва да забрави всички неудачни експерименти на формацията на Бойко Борисов в областта на правосъдието. Нещо повече - ГЕРБ прекрасно осъзнават, че истинските промени в тази сфера минават през конституционни промени, а точно тук техния глас е решаващ, защото мнозинството за промяна в основния закон е 160 депутати, тоест мнозинството трябва да търси или тях или ДПС за разговори. И пускането на стрелички, интриги, язвителни коментари и манипулации по темата е начин кохортата на Борисов да си вдигне цената и да напомни, че е незаобиколима. Това е морална дилема и пред управляващите днес - може ли да се направи съдебна реформа, която да е реална и качествена, ако цената за нея е подписването на индулгенция на ГЕРБ. Съвсем не е изтекла толкова много вода от времената на "историческия компромис", който след това направи така, че Иван Гешев беше безалтернативен кандидат. Смятам, че ако може да се извлече един урок от онова време той е, че не можеш да правиш реална реформа с кофти съюзници. Няма как да подпишеш един и същи законопроект за промяна на Конституцията с Делян Пеевски и да очакваш това да е лекарството, което ще поправи проблемите. Това не е самоцелно завръщане в миналото, защото в много отношения предизвикателствата пред новия парламент и правителство ще лежат не само в социално-икономическата сфера, но и в правосъдната система. Предстои твърде много работа там - от закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата до смяната на модела на избор на квотите във ВСС. Точно тук е необходимо да признаем, че Биков е прав - само думи вече не стигат, време е за реални дела. Друг е въпроса, че точно представител на ГЕРБ няма никакво морално право да подхваща тази тема, защото действията на политическите паразити на Бойко Борисов в правосъдието вероятно вече са влезли в учебниците по политическа екзотика навсякъде. Нека само да ви припомня един от основните от тях - именно ГЕРБ сътвориха легандарната фигура на прокурор, който да наблюдава главния прокурор. Това беше някакво конституционно ГМО, някакъв измъчен опит хем да се опитат да покажат, че са чули критиките от страна на Европейската комисия, хем да създадат фигура за която никой не знае какво точно ще работи и ще прави. Целият този имам-баялдъ беше забъркан в миговете на големите протести в страната, когато ГЕРБ правеха психеделично пътешествие от едната крайност в друга - от идеята за нова конституция до екзотиките за нова фигура, която да контролира обвинител номер 1. Всичко това приключи под секирата на Конституционния съд, който обяви, че въвеждането на подобна институция може да стане единствено през промени в Конституцията, а не с писането на отделен закон. Което си беше повече и от логично. Защото големият замисъл никога не е бил да има юзди върху главния прокурор, а да се печели политическо време с надеждата, че изборите ще заличат резултатите от протестите и Борисов и компания отново ще могат да правят каквото си искат.
Спецсъдилищата и спецпрокуратурата - другото голямо "постижение" на ГЕРБ също не заработи по начин, който да е удовлетворителен за обществото. И по-късно се разбра защо точно е така, защото властта не търсеше начин за осъдителни присъди, а създаде бухалки, които да отнемат бизнеси, да почернят съдби и да се саморазправят с политически противници.
Всъщност, ако трябва да обобщим - ГЕРБ се опитват да бъдат част от темата, защото добре осъзнават, че те нямат силата, нито влиянието сериозно да се противопоставят на новото мнозинство. Най-силния противник на правителството е главният прокурор Иван Гешев, от чийто действия се вижда, че той е готов на дълга позиционна война и едва ли ще бъде уплашен от парламентарната декларация. Въпреки това от нея имаше нужда и то точно в административния тон в който беше написана, за да могат страните в този фронт да бъдат ясно очертани и всеки да знае къде точно се намира. Оттеглянето на Сотир Цацаров от шефското място в КПКОНПИ развърза ръцете на управляващото мнозинство и за други големи промени. Защото новото управление ще бъде оценявано основно по промяната на модела за постигане на справедливост у нас. А точно този процес е най-мъчен, сложен, законодателно спънат и някъде в края на тунела ГЕРБ дебнат като чудовища. Защото те ясно обявиха, че са готови да участват в разговори, но само ако Бойко Рашков повече не бъде част от кабинета. Тоест хората на Борисов разчитат нуждата от тях да бъде толкова голяма, че наказанието за тяхното управление да им се размине. Точно така трябва да четем внезапно възникналият им интерес към реформи в правосъдието, реформи, които те можеха да направят, ако искат, но вместо това се вписаха в статуквото и заблатиха целия политически пейзаж. Те се опитват да бъдат спирачка на промяната, а не съучастник в процеса на реформи. И това трябва да е ясен знак, че ГЕРБ не могат да бъдат съюзник по нито една тема. Те се страхуват от промяната и наказанието.
Което може би е добрата новина в този случай.
No comments:
Post a Comment