Още в средата на януари ГЕРБ започнаха да надуват тръбата за тревога - България е в опасност, Русия иска от нашата територия да бъдат изтеглени всички военни части на НАТО, руската реваншистка политика протяга своите черни пипала към нас, къде е правителството, къде е премиера, къде са всички, които трябва да ни пазят в тази геополитическа криза! Разказваме съвсем телеграфно един сюжет за който можем да отделим още много страници, но едва ли има смисъл - този панически наратив е станал характерен за цяло едно поколение политици, които не знаят как по друг начин да демонстрират поне елементарно достойнство на духа и съблюдаване на българските национални интереси. Заради това преди да се потопим в особеностите на българските парламентарни политически страсти и танците около геополитическата буря, нека да се опитаме да видим какво точно се случва около Украйна и доколко наистина е реална опасността от война, както твърдят ГЕРБ и още няколко квартални политикани, които получават обилно телевизионно време, когато обстановката в света се изостри.
Още от началото на декември градусите в отношенията между САЩ и Русия се покачиха. Територията на конфликт се оказа до болка познатата Украйна и всички особености на нейната политическа съдба, трагично разделена между два свята. Американците обявиха, че Путин се готви да нахлува в Украйна и че военната операция за това е вече в ход, защото руснаците струпвали военна сила край границите със своята съседка. Москва пък отговори с искане границите на НАТО да се върнат до периода от 1997 година. И само за протокола - това съвсем не е ново искане на Руската федерация. В една или друга форма то е било повтаряно многократно през годините, най-малкото за да се припомни колко коварно е излъгал Запада, че НАТО няма да се разширява като организация и няма да стига до границите на Русия. Напрежението беше потушено за известно време, защото бяха насрочени спешни преговори между Вашингтон и Москва, където спорните въпроси да бъдат избистрени. Трябва да признаем - самото насрочване на разговори беше победа за Владимир Путин, защото за първи път от много време насам той ясно постави въпроса със сферите на влияние в света и заяви, че държавата му си има такава. На мен лично много ми хареса изявлението на Кирил Петков, че "ние не вярваме в сферите на влияние", но истината е, че това е предимно пожелателно мислене, романтично дори, но е достатъчно човек да отвори картата на света, за да види тези сфери ясно очертани, дори и през конфликтите, които предизвикват периодично. Но простата истина е и друга, че цялото това напрежение е симптом на световна търговия, а не бъдеща война. Защото истината е, че този, който започне войната вече е загубил. В свят в който медиите и социалните мрежи се превръщат в реално оръжие за промиване на мозъци, реалната битка се води там, а не с танкове, самолети и пехота. За какво й е на Москва Украйна? Русия и сега има инструментите да държи украинската политика в постоянно напрежение. Същото важи и за САЩ. Американците си имат достатъчно проблеми и съвсем различен основен враг - Китай. С всичко това не се опитвам да вдъхвам някакво илюзорно самоуспокоение, но съм убеден, че за България няма никаква реална военна заплаха, както се опитаха да кажат в своите панически парламентарни опити от ГЕРБ.
Всъщност още в края на миналата година се чу един такъв глас на здравия разум в лицето на министърът на отбраната Стефан Янев, който се обяви против разполагането на допълнителни части на НАТО у нас с аргумента, че точно това действия ще предизвика напрежение, което иначе не съществува. Трябва ли да ви припомням колко помия се изля върху него заради това мнение - изкараха Янев говорител на Кремъл, хибридчик, внедрен във властта, а даже чух и обвинения, че това било първата крачка към излизането от НАТО, очевидно национална трагедия, ако питаме някои от дежурните анализатори. Всъщност с искането на ГЕРБ за извънредно заседание на парламента за ситуацията около Украйна - това беше голямата цел. Депутатите на Борисов се опитаха да вбият клин в правителството, в парламентарното мнозинство и да използват световното напрежение като инструмент за разрушаване на управлението. Голямата идея беше да се начертае разделителна линия така голяма и незаобиколима, че коалицията да рухне в нейната пропаст. Заради това на мен ми беше смешно да слушам парламентарните есета на Даниел Митов или Екатерина Захариева (двама бивши външни министри). Тонът на изявленията им беше панически, дори пораженчески на места. Точно такива изстъпления правят България да изглежда слаба на световната сцена, и най-важното държава без стабилни основи. Защото е нормално една опозиция да се бори срещу властта, абсурдното и перверзното е да използва чужди конфликти и внесено отвън напрежение, за да го прави. В окото на голяма буря България се нуждае от стройна, прагматична и отчитаща националните интереси позиция. Аз точно това не можах да понеса в парламентарните стойки на ГЕРБ - сляпото следване на външни правила в такава ситуация е самоубийствено. Реалният български интерес е нито един български войник да не бъде замесен във военни действия. Това е реалното отчитане на интересите на народа, както и на геополитическото положение на страната. И това съвсем не е забиване на нож в гърба на НАТО или някакво предателство към алианса, където членуваме. България има своето право да заяви собствен интерес и най-важното да го отстои докрай.
В крайна сметка смятам, че парламентарната хибридна операция на ГЕРБ се провали, защото от заседанието на НС стана кристално ясно, че не се намираме в предвоенна операция. Тоест всички опити за истеризация, всички политически изстъпления всъщност реално вредят на българската позиция. От заседанието стана ясно, че българските войници няма да участват във въоръжени конфликти и смятам, че това трябваше да е топ-новината. Защото големият смисъл на българската политика е ние никога да не бъдем част от ястребите. За много от другите страни в НАТО Украйна е едно петно на картата някъде там. За нас това е държава от която ни дели едно море. За нас това е държава в която има българско малцинство и ние не можем да съучастваме в опитите за разпалване на война. Видях, че след парламентарното заседание депутатите от ГЕРБ се опитаха да вземат завоя, започнаха да говорят, че война по време на зимната олимпиада в Китай няма да има, защото Путин нямало да развила празника на китайските комунисти. Ти да видиш! Нима не беше ясно, че олимпиадата предсто и когато депутатите на Борисов тръгнаха да се държат като квартални истерици?
Целият този разказ днес е нужен за едно. България наистина е малка държава и може да защитава своите интереси само в някакво блоково присъствие. Но това не означава, че сляпо трябва да следва всяка заповед без да отчита интересите на своите граждани, техните емоции и историческо преклонение. Много хора искаха да запишат страната в батальона на ястребите и този опит се провали. Това е големият извод от всичко. И това е поне един малък повод за оптимизъм.
No comments:
Post a Comment