Телевизионните проповедници на безумието

 

Човек със здрав разум и нормален инстинкт за самосъхранение никога, ама никога не бива да си причинява неделните политически предавания из българската медийна мъгла. Защото в края на този път заблуденият странник излиза не просто в зомбифицирано състояние, но и с закачени из мозъка му още по-опасни политически вируси, които от години бродят из българската политическа действителност. Точно в тази роля се оказах вчера аз, защото налетях на поредното интервю на Росен Плевнелиев в който той се раздаде като основен партиен секретар на евроатлантизма у нас. Но лично мен ме порази друго. Най-накрая бившия президент реши да сподели своето кредо за това как България може да преплува през трудните мигове. Рецептата му звучеше типично в негов стил: „Единственият национален интерес на България е бегом към Еврозоната, бегом към сърцето на НАТО и бегом към ЕС, всичко друго ни осъжда на бедност…“

Точно тук не издържах и реших, че животът е твърде кратък и хубав (напук на ежедневните тиради на Бойко Борисов), за да си причинявам това и се изключих от телевизионната джунгла. Въпреки това посланието на Плевнелиев продължи да ме преследва като призрак из мрачен готически замък. То ме разтревожи с настойчивостта на болен зъб. Най-малкото, защо да бягаме в ЕС след като вече сме там? Хора като Плевнелиев или не искат да го повярват или са родени такива лакеи, че биха предложили влизаме в ЕС по веднъж годишно, за да могат те да доказват своите чувства и да се правят на неделни проповедници на доброто.

Всъщност през годините България най-много е страдала от задаваната команда „бегом“. „Бегом“ означава, че никой няма да дискутира, никой няма да обяснява, ние сме стадо, което трябва да бъде наплашено и вкарано в кошарата в която само такива като Плевнелиев знаят какви радости и лакомства ни очакват. Ето заради това много се плаша като ми кажат „бегом към Еврозоната“. Не твърдя, че не  трябва да приемаме еврото. Но не е ли време за провеждането на един наистина задълбочен, експертен и популярен дебат за Еврозоната и какво България би загубила и съответно спечелила от него. Плевнелиев кряска бегом, но съвсем наскоро Румъния отложи до 2029 година своето преминаване към еврото. Очевидно те си нямат бивш президент, който всяка неделя да ги кара да тичат с марш на скок към него.

Еврото е тема, която наистина предопределя бъдещето на страната и аз се плаша от липсата на реална дискусия и най-вече от това как някой се опитва да заобиколи страховете, мненията и притесненията на хората без да им даде реален отговор. Точно заради това с камшик ни казват „бегом“, а не ни отговарят ще скочат ли цените, няма ли напълно да изгубим финансовата си самостоятелност, струва ли си да тичаме към място, което в момента се разтърсва от проблеми, а доста авторитетни икономисти го сочат като основен източник и извор на инфлацията, която пълзи из Европа. А какво правим с хората в уязвимите групи, които най-тежко ще усетят този преход и то само, защото са ги накарали да тичат без да мислят. А някой изобщо попита ли хората?

В кризата, която ни разтърсва България си дължи нов подход към хората – на един честен разговор, който да бъде воден в тяхна полза, а не в полза на телевизионните проповедници. Командите „бегом“ трябва да бъдат забранени завинаги. Бегом е път към пропастта към която често се втурвахме по време на прехода. Време ни е за нещо ново. 

Време е за мислене. 

Далече от Плевнелиев.