Руанда, казват, е прекрасна държава, която има дълга и ужасяваща история. От книгите на великия Ришард Капушчински знам колко смазваща е трагедията около геноцидът в тази прекрасна държава. И как първите външни наблюдатели, които попадат там след ужаса буквално са смазани от психически проблеми и губят ума си. Историята на вътрешното разделение в тази страна може да бъде обект на дълъг и интересен текст, защото в историята на Руанда се смесват тоталната вина на колониалните власти, безразличието на Първия свят към Третия, смазващата хладина на нечовешката политика и геноцидните страсти, които винаги са съпътствали събитията по света. Но никога не съм подозорал, че Руанда може да се превърне в обект на политически шеги у нас, на безброй вицове, мемета, фейсбук-ирония и бъзик. А всичко това беше отключено от един пост на премиера Кирил Петков, който обяви, че се е видял с президента на Руанда Пол Кагаме и, че е бил поздравен от него за борбата с корупцията у нас. Всичко това се случи по време на срещата на върха между ЕС и Африка в Брюксел.
И като се започна една вахканалия в социалните мрежи, направо ум да ти зайде. Прочетох толкова много иронични постове, шеги, високомерни изцепки и простотии, че мога да си направя собствена енциклопедия на българската душа. Очевидно в България имаме усащенето, че държава като Руанда няма никакво право да дава преценки на нашата политика, а може само да мълчи стресната, трогната и очарована от нашето величие. Тоест преди да кажем няколко критични думи за действията на Петков, ще тръгнем в посока обратна на мейнстрийма - нека да видим какво точно ни казва Кагаме и най-важното коя личност се произнася.
Пол Кагаме е дългогодишен президент на Руанда, добил своята популярност като лидер на фракцията, която слага край на кървавия геноцид. Той е толкова популярен в страната си, че още като вицепрезидент всички знаят, че той е фактическият лидер на държавата. След това методично, постепенно и упорито Кагаме започва да работи за друг световен образ на Руанда, защото прекрасно осъзнава, че не може цяла вечност да живееш в ролята на голямата жертва на нещастната история. Африка е особен континент и доста критични наблюдатели ще ви кажат, че победите на Кагаме на изборите по никакъв начин не са дошли след свободен вот, но е факт, че той е лидерът, който наистина направи така, че да поведе истинска битка с корупцията. И резултатът е факт - днес страната му се намира в класациите за корупция на по-челно и престижно място от България. И дали това е продукт на истинска битка или въпрос на фини дипломатически маневри и усилия, няма никакво значение. Инвеститорите, които се интересуват от всички детайли от дадена страна като потърсят официални данни ще видят, че Руанда е преди България. Това би трябвало да накара всички фейсбук-всезнайковци поне малко да се замислят преди да тръгнат да си упражняват изисканата ирония и невероятният сарказъм. Защото Руанда е пример за държава, която тръгва буквално от геноцидното дъно на историята през 1994 година, за да стане една от развитите държави в Африка днес. Да повторя - Кагаме едва ли някога ще влезе в учебниците като пример за демокрация, но тук говорим за битка с корупцията. Дори и авторитарните лидери тръгват на война с нея. И няма нищо лошо Кагаме да се изкаже за модерните предизвикателства пред България. Тези думи идват от политик с толкова много опит, битки и дипломатически авторитет, че трудно мога да му открия местен аналог. Важно е да се знае.
Въпреки това смятам, че Кирил Петков направи грешка като тръгна да са хвали с тази среща. Вероятно трябваше да подходи по друг начин - просто да разкаже, че я е имало и, че дори в далечната Руанда вече знаят, че България се опитва да изкорени корупцията в себе си. Защото честно казано дори и Джо Байдън да се беше произнесъл ласкаво за нашата битка с корупцията, иронията щеше да е аналогична. Просто, защото българите са достигнали до етап в който отдавна не вярват на чужди похвали, съвети и мнения. Именно защото усещането за корупция у нас е пандемично, а наказани буквално няма, всяко позитивно мнение би било посрещнато с ритници, гняв и ирония. Тук пак опираме до най-голямата липса в новото управление - липсата на наказани хора от предишния режим. И, да, прекрасно знам, че в една демокрация наказанието не идва като в древногръцка трагедия - незабавно и ултимативно. Наясно съм, че съществува факторът "Иван Гешев", който е най-голямата опозиция на новото правителство, а без качествено обвинение не може да има и реални присъди, но хората не са длъжни да съобразяват своя гняв с обстоятелствата. Те виждат, че в България тази битка не просто с корупцията, а с корумпираните се бави. За всички останали реформи е необходимо време, но постигането на справедливост закъснява. Защото в един от миговете в които България беше световна новина, по време на протестите през 2020, това беше основното искане на пъстрата група от протестиращи. С други думи хората вероятно са прави да не приемат мнението на Кагаме. Самите те трябва да се убедят, че битката с корупцията е реалност.
Аз лично смятам, че Кирил Петков осъзнава това. В неговите интервюта това става кристално ясно, но тук той е в плен до предизборната илюзия, че тази битка ще е лесна, бърза, ефектна и холивудска. Тук е България и за съжаление тя функционира по друг начин. Ние в близките години не сме преживявали руандийска трагедия в такива мащаби, но нашата собствена участ е да сме заключени в един никога несвършващ преход, който така и не произведе функциониращ политически модел. Така България започна да живее от чудо в чудо, тоест - от разочарование до разочарование.
Ако бяхме останали само до Руанда, вероятно този текст щеше да е по-позитивен, но малко след историята с Кагаме, Кирил Петков пусна в своя фейсбук профил снимка с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Оказа се обаче, че от нея напълно е изрязан македонския премиер Димитър Ковачески, което няма как да бъде скрито в съвременната виртуална епоха. Ето такива неумели действия вгорчават усилията на кабинета по нормализация на обстановката у нас. Защото има много враждебни очи, които дебнат всяко действия и медийно го усилват, за да създадат усещането за абсолютна нестабилност. Точно за това трябва да си дава сметка пресслужбата на Министерския съвет, защото изрязаният македонски премиер веднага отвори темата за отношенията между София и Скопие и качва разговора на съвсем различно равнище. Така всяка добра инициатива може да бъде погребана под тонове жълтения, а в такава ситуация всяко правителство ще се чувства така все едно ходи в подвижни пясъци.
В края на този текст обаче ще направя извод, който мнозина няма да одобрят, но точно така трябва. Въпреки медийните пушилки и обстрели, социологическите проучвания, които излязоха в последната седмица ясно показват, че в държавата няма нестабилност или кризисна ситуация. Да, хората яко недоволстват от цените и чакат да видят как ще ги компенсира правителството, сметките за тока са свръхпроблем, който е основна тема на всеки човек, но въпреки това няма усещане, че е възможно съвсем различно правителство. А и политическите проценти го показват - организаторът на тази пушилка партия ГЕРБ не само не покачва авторитет, а се срива, така че база за предсрочни избори просто няма. Мнозина се опитват да внушат такава необходимост, но това е един балон, който вероятно трагично ще се спука след приемането на бюджета на второ четене. Това няма да промени отговорностите и атаката към кабинета, но поне ще е ясно, че медийната пушилка е спецоперация с далечни цели. Ние днес се пържим в ирониите за Руанда, в мистериите с изрязаната снимка, но съм убеден, че само след 10 дни, проблемите ще бъдат съвсем различни. Защото някой много иска да не се стигне до съдебната реформа и до реалното отпушване на битката с корупцията. Това е далечната цел на всички фойерверки и пиратки, но тук и с похвала и без похвала от Кагаме, България трябва да си свърши работата.
Наложително е.
No comments:
Post a Comment