Понеже българската политическа действителност винаги опасно много обича да прилича на спектакъл от Самюъл Бекет, вече цяла седмица обществото и медиите стават и лягат с нещо, което вълнуващо можем да озаглавим: "Войната на списъците". Те (списъците) хвърчат от всякъде, а в политическия двубой бяха замесени още Гугъл (тоест - големите корпорации), потайностите на прокуратурата, дамските чанти на Лена Бориславова, стенд-ъп комедиите на Бойко Борисов и невъобразимите децибели на дежурните по любов към ГЕРБ медии. Тоест имаме всички съставки от това да се получи прекрасен и скоростен трилър на Лий Чайлд, само, където не е ясно дали в случая разполагаме с един Джак Рийчър, който да накаже лошите, да разгадае мистерията и да въздаде ултимативната справедливост, която да погали душата на читателя/зрителя/политическият наблюдател отстрани.
Цялата криминално-политическа сага започна в мига в който стана ясно, че Иван Гешев привиква на разпит в прокуратурата премиера Кирил Петков. Основната цел - на среща между двамата по-рано премиерът обявил, че знае за лица за които има съмнения, че участват в корупционни действия и очаква разследвания срещу тях. Едва ли главният обвинител, който има хищнически медийни инстинкти би пропуснал такава възможност за пореден път да се изправи като основна опозиция на властта. И той разигра спектакълът по всички правила на бурлеската. Медиите разтръбиха, че Петков е привикан на разговор. Дежурните всичколози по телевизионните студиа за пореден път трябваше да обясняват с научни думи цялата клоунада. Изобщо налице бяха всички съставки за пълнокръвен фарс. И точно тук сюжетът претърпя малко неочаквано развитие. На среща с Гешев началникът на кабинета на премиера Лена Бориславова (новата любимка на жълтите медии) обяви, че е предала списък с публикации от Гугъл за лица, които трябва да се разследват. Трудно ми е да пресъздам цялата буря от реакции, която се изви след това нейно изявление. Самозвани специалисти по всичко започнаха да виждат в това пародия, глупост, тъпотия, абсолютно дъно и какво ли още не. Как може, заповтаряха те с разширени вени по челата и издути ноздри, премиерът да дава данни от Гугъл, а не доклади на спецслужбите? Как можеееее?
Смятам, че всички тези реакции бяха тотално преувеличени и умишлено не разбраха действията на Кирил Петков и неговата шефка на кабинета. Всъщност пародийното искане на Гешев получи доволно пародиен отговор. Цялата идеята с извадките от Гугъл всъщност е ироничен отговор от страна на премиера, намек за това, че държавното обвинение е потънало в своя собствена реалност и се прави, че не забелязва всичко онова, което става, всичко онова за което медиите от години пишат. А всъщност защо се очаква, че ще има доклади от спецслужбите? Ако такива имаше не трябваше ли някои от предишните управление да ги придвижат до прокуратата? Да я накарат да се задейства по посочените данни? Само че държавата ни дълги години беше заложник на управлението на една партия, което днес се нуждае от съвестно разследване, от детайлно проучване и реално изчегъртване, защото това е единственият начин да се справиш с раков тумор. Но когато прокуратата е част от проблема, то и действията за постигане на справедливост няма да стигнат до никъде. Точно така трябва да разглеждаме пърформанса на Кирил Петков и извадките от Гугъл. И, да, наясно съм, че живеем в обществото напълно оперирано от чувство за хумор, нюансирана ирония и дълбокомислени намигвания, но все пак акцията беше хубава. Списъкът от Гугъл си свърши работата - за него чуха дори и в далечните краища на България, дори и тези, които все още са опиянени от щастливо намерената ракия, там, където е трябвало да има вода.
Точно тук бе намесена е чантата на Лена Бориславова. Четох в един сайт, че тя се явила с чанта за стотици левове и си казах - ето ги бе, наглите протежета на новата власт, как се опитват да имитират Мая Манолова, пфуу. После обаче видях, че тези "стотици" левове са 300. Толкова струвала нейната чанта и честно да ви кажа госпожа Бориславова ми се издигна в очите - тя е във властта само два месеца, а вече си печели такива яростни жълти цунамита и лъжи, че очевидно в нея има нещо, което дразни злите сили. Не казвам, че чантата й е евтина, но две-трети от жените в София имат по-скъпи, така че наистина "гугъл"-иронията на Бориславова трябва сериозно да е бръкнала в здравето на придворните журналисти на ГЕРБ.
Сагата със списъците обаче не спря дотук. Иван Гешев обяви, че препраща списъкът с имена на МВР, които трябва да си свършат работата. Което също е различна форма на това да обяви, че проблемът никога не бил в него, а в полицията, която не му е осигурила солидни основания за обвинения. Малко по-късно се изясни, че името на самия Гешев присъства в списъка на Кирил Петков и това направи сагата още по-оплетена и мелодраматична.
И нищо в България няма да бъде завършено наистина, ако не намесим и Бойко Борисов, чийто мелодраматични тиради из различни точки на страната стават все по-дълги, катастрофични и оплетене. От Сливен той обяви, че младежите от ГЕРБ също изготвили списък по Гугъл и в него на първо място били Асен Василев и Стефан Янев. Експремиерът сравни списъците с времената 1944-45 година, когато хората пак така по списък изтрепвали цвета на нацията. Дали списъците на Петков съдържат днешния "цвят на нацията" очевидно е ключов въпрос за това в какво състояние е съзнанието на Бойко Борисов, но и неговата маневра лесно може да се разчете. Именно той се опитва да превърне цялата история във фарс, да я погребе под комедийни оттенъци и пошли вицове, защото всъщност сагата със списъците може да се окаже убийствена за неговото управление. Защото там са всички имена, които са гравитирали край неговото управление, а хората в списъка станаха космически богати единствено заради близостта си с Борисов. Точно заради това бившия премиер иска да превърна целият сюжет в карикатура, това е единствената му надежда, че ще излезе сух от водата и ще продължи да крепи поне още за известно време илюзията, че ще се върне на власт.
Всъщност войната на списъците е много по-дълбок процес, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото залогът в тази медийна бомбардировка е постигането на справедливост. Ако днес изглежда така все едно новата власт е зациклила, това не се дължи на неумения в законодателната сфера, а в това, че няма нито един наказан за безобразията на предишното управление. Така всъщност "списъците" се оказват основен залог за бъдещето не просто на правителството, но и на държавата, защото очите на цялата публика са втренчени в тях. Изходът от тази битка ще предопредели много неща в политическия пейзаж на страната и заради това въпреки иронията, шегичките, меметата, медийния шум и анализаторския кикот, точно в това противопоставяне ще се оформи различно бъдеще за България. Тоест - аз наистина гледам на този двубой като на роман от Лий Чайлд. Защото едната страна е много по-добра, а другата прилича на създания, които са изплували от блатото.
Заради това чакам да видя крайния изход.
No comments:
Post a Comment