Още в края на януари от едно изявление на Илияна Йотова стана ясно, че започват да прехвърчат искри между президентската институция и правителството. Тогава вицепрезидентката обяви, че управлението има 100 дни да се докаже, иначе отиваме на нови избори. Не че никой не очакваше такова развитие, но то изглеждаше малко странно на фона на постоянно медийно набиване на канчето, че "Продължаваме промяната" е личен президентски проект на Румен Радев, а новото правителство е марионетно на "Дондуков" 2. Няколко дни след изявлението на Йотова Корнелия Нинова остро коментира, че не е в правомощията на вицепрезидента да определя срока за годност на кабинета. И ако това можеше донякъде да бъде заобиколено като събитие, след това в сюжета влезе самият Румен Радев, който поряза Кирил Петков за посещението в Македония и вече даде пълна възможност на анализатори от всички разцветки да говорят за война между институциите и за напрежение, което само ще се задълбочава преди да стане истински земетръсно.
Има поне няколко начина по които да тълкуваме прехвърчалите искри. Според един от тях президентът е недоволен от действията на кабинета и се опитва да се освободи от ненужния баласт, който ще му бъде приписван като публично се разграничи от управлението. Петър Волгин дори начече този разрив "неизбежен". Винаги е добре да се слуша журналист като него, защото погледът му е проницателен и аналитичен. Обаче в случая ми се струва, че Радев дори и да иска трудно ще може да се освободи от сянката на "Продължаваме промяната", ако ще и от сутрин до вечер да говори срещу правителството. Просто отсрещната страна (ГЕРБ и Борисов) с тяхната неотслабена мощ трудно ще позволят такова разкачване да стане в реално време.
Президентът е длъжен да бъде коректив на политическите процеси у нас и в това е неговата основна сила, която Радев добре осъзна по време на първия си мандат, но през втория той вече трябва да действа в изцяло нова политическа среда. Правителството съвсем не е ненужен баласт, който може да бъде изхвърлен, за да може президентската институция да бъде цялата облята в слънце, защото резултатът от това изхвърляне ще е завръщането на ГЕРБ на власт. Да, знам, някои хора (разбирай Мая Манолова) вече си представят как идва нов вот и те целите в бяло, начени с цветя, народен възторг, любов, светлина и цялата мъдрост на света идват отново в парламента и в управлението, но не смятам, че логическият извод на хората ще е точно такъв. България мина през три парламентарни избори в рамките на една година, а това се оказа нечовешко изпитание, което буквално разтърси целия политически свят на страната и роди нова най-голяма партия буквално от нищото. Това не е процес, който ще се повтаря докато някои хора (пак визирам Мая Манолова) най-накрая се видят министри. Заради това ми се струва, че критиките на президента все още не бива да бъдат тълкувани като червен картон на правителството, а като опит за коригиране на курса. Тоест напрежението наистина е неизбежно, но не бива да се разглежда като фатално. Защото нека да имаме предвид, че новото правителство още няма два месеца във властта, а вече е сочено за виновник за всичко в държавата. И точно тук, и президентът и правителството, си имат общ враг, за който е добре да внимават.
Следващият месец ще е от ключово значение за правителството и за съдбата на управляващото мнозинство. Точно заради това напрежението е скочило толкова много, а медийното електричество тече с най-високо напрежение и интензитет. Залозите за падането на кабинета за сложени на масата, а скътаните милиони на ГЕРБ са пуснати в употреба. Заради това, ако човек не следи внимателно политическата сцена и ходове ще остане с усещането, че наблюдава електронна игра, където взривове дебнат навсякъде, земетресения разтърсват главния герой, а най-накрая даже се очаква и инвазия на извънземни. Всички големи провали на кабинета на Бойко Борисов (скъпият ток, либерализацията на енергийния пазар, изкуственото задържане на сметките в името на изборите, тайните корупционни схеми) сега чисто пиарски се приписват на новото управление, а дежурната по любов паяжина от медии, която все още става и ляга с портрета на лидера на ГЕРБ и е влюбена до полуда в неговите лафчета и трикчета, усилва тези послания до някакво кресчендо. Само се замислете обаче какъв сюжет се опитват да ни продатат те. Значи до май до 2021 година България е била някъкъв политически и икономически рай, защото Бойко Борисов се е грижел за всичко, а след това само за няколко месеца идва катастрофа, хаос, провал и ужаси. Това е политически абсурд, но днес медийните съучастници на ГЕРБ точно това се опитват да ни докажат като картина на света. Моментът е стратегически избран. Атаката срещу управлението трябва да е точно сега, преди новия бюджет да бъде приет и преди парламентът най-накрая да има време да вдигне глава от процедурните хватки и маневри и да се захване със съдебната реформа и антикорупционното законодателство. Всъщност бъдещето на ГЕРБ и всичките му паразити зависи от съдбата на тази атака. ГЕРБ е странен политически тумор, който може да функционира правилно единствено във властта. Това е коалиция от местни клики, които се държат в едно единствено от знанието, че има фигура, която да насочва държавните парични потоци и към тях. Ако тези клики изгубят надеждата, че Борисов в скоро време ще се върне на власт, то съдбата на ГЕРБ става силно съмнително. Съвсем не вярвам, че партията ще изчезне, но ще смали до нормални размери и ще престане да бъде свръхфакторът, който беше в течение на 12 година. Ето това е основният заряд на напрежението в държавата, основният фактор за подпалената нестабилност, основното гориво за всички измислени скандали, обвинения, интриги и мини-войни. Което съвсем не означава, че трябва да подпишем индулгенция на новото управление. Кирил Петков по трудния начин разбра, че промяната съвсем не е продукт на магически реализъм, че тя няма да дойде с едно махване на ръце и, че твърде много хора са заложили на неговия провал. Може би заради това имаше толкова интересни реакции на неговото интервю пред Сашо Диков - враговете му го представяха като картина на абсолютно некомпетентен премиер, тези, които го харесват (волно или неволно) видяха в него една картина на управленец, който вече е схванал трудностите и предизвикателствата и запретва ръкави.
Всъщност в обществото има и естествено разочарование от правителството. Това е неизбежен процес, особено след като говорим за власт, родена след кошмарна въртележка от избори, но то е предизвикано даже не толкова от високите сметки, скачащите цени и скъпият ток. Това са удари, но основното разочарование идва заради липсата на справедливост. Хората искаха да видят някой от ГЕРБ на подсъдимата скамейка, да получат своето удовлетворение заради безвремието на епохата на Борисов. И всъщност заради това медийната война започна сега.
Някой наистина се страхува, че арестите предстоят...
No comments:
Post a Comment