Никога няма да спре да ме удивлява страстта с която евроатлантическите комсомолци се превръщат във всичко онова срещу което 30 години ни говореха. Проклетите комунисти заглушавали митичната „Свободна Европа“. Сега същите със съскане и ръкопляскания искат всяка руска медия да бъде спряна, заглушена, изтрита. Различното мнение да бъде преследвано, а не дай си боже да имаш наглостта да не си съгласен с офицалната версия на мейнстрима – тогава срещу теб трябва да бъдат пуснати ДАНС, прокуратурата и МВР. Ние живеем в свят, който дори Кафка не би имал въображението да си представи.
Връх на всичко обаче за мен стана официалното изявление на издателство „Сиела“ (бойкот за тези политически психопати!), че спират да издават Сергей Лукяненко, защото той имал наглостта да изповядва неправилни политически възгледи. Лукяненко е един от най-известните световни фантасти, човек с невероятно въображение и перо, които са му спечелили фенове по всяка точка на земното кълбо. Лукяненко обаче се оказа от неправилната страна на историята според „Сиела“, защото подкрепял руската операция в Украйна. И заради неговите политически убеждения, евроатлантическата комсомолщина реши, че той трябва да бъде забранен. Да не бъде издаван. Подобно действие е точно една крачка преди това да направиш клада за книги и да подскачаш радостно край нея с тежки писъци в прослава на НАТО.
Да поставяш изисквания за политическата позиция на един писател си е малоумие и възкресяване на най-отровните страни на близкото минало. Това е и нож с две остриета, защото ако тръгнем да оценяваме писателите по техните убеждения, това чувствително ще намали библиотеките ни. По перверзната, необуздана и изключително тъпа логика на „Сиела“ трябва да спрем издаването и на нобеловия лауреат Йосиф Бродски. Той малко преди да почине написа изключително язвително, иронично, дори сардонично стихотворение по повод на независимостта на Украйна. Дълго време украинците дори настояваха, че това е някакъв фалшификат, но след това се появи видеозапис как Бродски го декламира лично.
Още по-яко. Трябва да изхвърлим от библиотеките и Солженицин (още един нобелов лауреат), който в края на живота си беше достатъчно близък идейно с Путин, за да го окачествим като путинист. Солженицин мечтаеше за обединението на руския свят и заради това западните медии през 2014 година гневно писаха, че ако е бил жив щеше да подкрепи присъединяването на Крим към Руската федерация.
Изобщо прилагането на политически критерии по отношение на литературата е нож с две остриета и винаги показва какви тъпи лицемери са най-вече тези, които ги прилагат. Лицемери, защото нямат сили да се преборят интелектуално и заради това започват да се държат като политически ченгета на свободна практика. Между другото – възхитих се на българите, защото ми направи впечатление, че на фейсбук-страничката си издателството беше разкъсано заради това решение. Те дори ограничиха коментарите, за да спрат вълната от негодувание, но залпът срещу тях беше мощен и възхитителен. Само така могат да бъдат спрени макартистчетата на свободна практика у нас. Залпово.
Лукяненко, разбира се, ще го заболи малкото пръстче на левия крак заради това, че няма да го издават в България след като го издават по целия останал свят. Жалко само за неговите отдадени фенове, които всъщност "Сиела" наказва.
Като едното нищо една част от тях ще научат руски, за да продължат да го четат.
Леле, и може да станат подвластни на митичната руска пропаганда. "Сиела" са путинисти.
No comments:
Post a Comment