Йеронимус Бош, майсторът на гротеската, има една легендарна картина – „Корабът на глупците“. Това е картина, която не може да бъде разказана, а преживяна, но на нея се виждат хора със странни разкривени лица, някакво изкривено огледало на нашия свят, отражение на различна реалност. Това е антисвят, който е толкова абсурден, че чак плаши.
Подобно иронично усещане изпитах и когато гледах как парламентарната група на ГЕРБ и активистите на партията са обградили дома на Бойко Борисов в Банкя, за да го пазят от пипалата на Бойко Рашков и да викат „Оставка“ в студената нощ. На кого точно викаха „Оставка“ обаче не стана много ясна. Всички там бяха като персонажи на Бош, хора от миналото, разкривени, злобни, нелепи. Именно ГЕРБ превърнаха ареста на Борисов в цирк, именно те го направиха метафоричен и символичен, защото оттук-нататък експремиера винаги ще бъде съпровождан от своята снимка в която седи на задната седалка на полицейската кола.
След това започна разгулът на глупците. ГЕРБ обявиха всичко това за покушение срещу демокрацията, Даниел Митов в патетична декларация започна да чертае паралели между случилото с в Банкя и хитлеризма, а самият Бойко Борисов в нощта на пускането си гневно обяви, че това вече е милиция, а не полиция.
И понеже всяко изявление трябва да бъде поставяно в контекст, нека да припомним, че точно това са хората, които превърнаха МВР в машина за политически пърформанси и филми. Спомняте ли си прословутият арест на Алексей Петров, превърнат в кратък филм по всички закони на холивудското кино, поставянето на Николай Цонев на колене и изреваната в лицето му фраза: „Ти си истински престъпник“, сутрешното разбиване на вратата на Борислав Гуцанов и арестът пред неговите деца. Хора, които са съучаствали, ръкопляскали, примлясквали и мигали задоволено пред такива картини нямат никакво право днес да пищят истерично, че демокрацията е била погазена. Все пак е необходимо да има някаква мярка, дори и в общество, раздирано от лудости, кризи и лъжи като българското.
ГЕРБ се опитаха да превърнат ареста в позитив, опитаха се да активизират своите политически телеса за протестно действие, но тяхната трагедия е в това, че те отгледаха една класа от политически търтеи, които знаят как да крякат, как да усвояват, но не и как да воюват. И заради това по жълтите павета в София по задължение се разходиха няколкостотин партийни активисти, които се нуждаят като наркомани от усещането, че могат да се върнат на власт, но то все повече им се изплъзва.
Всъщност от целият спектакъл и неговият, уви, фарсов край имаше някаква полза. И аз бях от тези, които очакваха повече и не мислеха, че всичко ще се размине със задържане за 24 часа. Но все пак в края на деня стана ясно нещо, което трябваше отдавна да знаем. Именно Иван Гешев е основната опозиция на правителството. ГЕРБ са неговото парламентарно крило, но те са вече са като картина на Бош и знаят единствено как да вдигат мелодраматични вопли. Гешев е човекът, който е застанал на входа на постигането на реална справедливост у нас или най-малкото за научаването на окончателната истина за Бойко Борисов и неговият политически режим на корупцията.
И наистина през цялото време съжалявах, че Бош не жив днес. Галерията от муцуни в Банкя и по жълтите павета след това щяха да му бъдат източник за безкрайно вдъхновение.
„Корабът на глупците“ оживя.
No comments:
Post a Comment