Friday, March 18, 2022

Патологията на новите доносници в България

 

Колективното бг-лакейство у нас има две любими занимания - да се слага в списъци с "прогресивни обществени искания" (да забраним руската салата в знак на протест срещу Кървавото джудже от Кремъл) и да изготвя списъци на хора, които са имали наглостта да кажат нещо, което противоречи на единствено правилната и вярна линия. Всичко това е абсолютно продължение на доносничеството, но с други средства и друг език. Сега вече не му викат "донос", а "статии" или "призив", но по същество манталитетът и технологията са едни и същи. И е повече от иронично да наблюдаваш как хора, които 30 години правиха кариера с отрицанието на предишния режим, днес завръщат неговите най-мрачни страни с такава евроатлантическа страст, че понякога човек си мисли, че е попаднал на психеделично порно.

Нямаше да ви занимавам с тази тема, но наскоро попаднах на статия не къде да е, а в "Свободна Европа", озаглавена "Кой повтаря тезите на Путин за Украйна в България?". И в нея налетях и на моето скромно име. Оказах се виновен в това, че съм сравнил заглушаването на руските медии със ситуацията отпреди 10 ноември и то точно със "Свободна Европа". Иначе в текста като в истински донос бяха подредени имената на редовните заподозрени с точно извадени тези - Петър Волгин, проф. Иво Христов, Велизар Енчев, Явор Дачков, Корнелия Нинова, Дарина Григорова, Костадин Костадинов и с новата добавка Диляна Гайтанджиева, българската журналистка, която първа подхвана темата за американските биолаборатории в Украйна, много преди информацията официално да бъде потвърдена от Виктория Нюланд. И какво е прегрешението на всички тези хора плюс вашият скромен слуга - не споделят масово налаганата гледна точка за войната в Украйна и имат наглостта да търсят нюанси в черно-бялата картина на света, която ни се предлага като калоричен медиен хамбургер.

Волгин е виновен, защото припомня за дългогодишните страдания на хората в Донецк и Луганск, за това как украинската власт води от 8 години война срещу собственото си население. Дарина Григорова е заклеймена за абсолютно същото. Тя има нахалството като историк да припомня, че драмата не започва през 2022 година, а има своите кървави корени назад в историята. Усложняването на гледната точка обаче е саботаж за черно-белия филм, който ни прожектират. Явор Дачков е изправен пред стената за разстрел, защото е казал, че САЩ са организирали преврат в Украйна. Очевидно тук няма значение, че това го знаем не от Дачков, а от самата Виктория Нюланд, но новите доносници не обичат да има памет. Това им разваля душевния комфорт и прекрасния нов свят. Проф. Иво Христов е грешник, защото твърди, че това, което Русия прави е реакция на американската политика. Никой няма право на лошо мнение за американците. Всеки, който си го позволи попада в списъците. Корнелия Нинова е виновна в очите на евроатлантическите доносници, защото има позиция срещу санкциите и я отстоява. Горе стана ясно защо е сложена Диляна Гайтанджиева, но покрай нея изгаря Велизар Енчев, защото й е дал трибуна. И най-накрая на опашката са ме поставили и мен, защото смятам, че е недопустимо някой да заглушава медии.

Ситуацията е буквално по Оруел - мисленото е забранено. Истина е само това, което ни казват по-телевизията. Критичното осмисляне на действителността е табу, а който го наруши моментално попада в доносническите списъци и бива обявен за агент на Путин. Това е диктатура на едната мозъчна гънка. Апотеоз на новите политически ченгета. Кошмарното завръщане на доноса като единствена форма на политическа комуникация. Нямам представа кой човек би измърсил съвестта си с подобни текстове, но процесът е твърде патологичен, за да го оставяме настрана.

Не напразно точно същото колективно бг-лакейство настоява за съд срещу всички, които си позволяват да омаломажават "агресията на Путин", искат ДАНС и прокуратурата веднага да започнат да ловят руски шпиони, да разследват, слухтят и проверяват всеки, който не окичил украинското знаменце на фейсбук-профила си. Така че приемам статията в "Свободна Европа" абсолютно сериозно. Това не е ученическо упражнение по писане на доноси. Това е опипване на почвата за арести и цензура. Някой си е направил труда да проследи десетки медийни участия, да пресее казаното в тях, да души из десетки фейсбук-профили, да прочете стотици текстове за да напише този донос, който се нарича "статия". Това не е изстрел във въздуха. Това, пак да повторя, е тренировка за бъдещи действия. Прекрасният нов свят на абсолютното слухтене.

Между другото - този нов комсомол винаги е обичал да съставя списъци. За първи път забелязах тази доносническа страст още през 2013 година, когато протестът на умните и красивите започна да прави списъци на "комисарите на подмяната". След това продължи и покрай присъединяването на Крим към Украйна. Но днес вече наблюдаваме абсюлотен пик на тази лудост. Тоталната трансформация на либералните съвести в политически ченгета беше окончателно завършена.

Разбира се, съставянето на списък с "неправилните" хора винаги върви с изброяването на "правилните". Това са двете страни на един и същи процес. Тази страст на либералната полуинтелигенция постоянно да се поставя в списъци никога няма да спре да ме тревожи и забавлява. Типичен пример за това е едно обръщение на което налетях миналата седмица. В него "общественици" гръмко настояват да бъде преследван всеки, който изрази различно мнение и позиция. И пак следва списък от подписали  - Калин Манолов, Юлияна Методиева, Васко Кръпката, Александър Кашъмов, Огнян Минчев и тути кванти. С комсомолска страст и доноснически плам всички тези клоуни искат наказания, прокурорски разследвания, забрани, следствия... Политическите доносници и ченгета искат да създадат максимално удобната за тях среда. Среда в която само те определят кое е правилно и кое не. По същество това не е просто изнасилване, а окончателно убиване на демокрацията, но за такива хора това няма никакво значение. За тях свободата не е ценност. Ценност е само това те да определят правилата на играта и от време на време да виждат имената си в списъка на "правилните". Това е пречистващ процес. Пречистващо е да видиш тази кафкианска трансформация, която се извършва пред нашите очи. Катарзисно е да чуеш как същите тези отрицатели на политиката на Путин искат моментално нейното прилагане в България. Защото маститите полуинтелигенти настояват продуктите на неправилните медии да бъдат обозначавани с надпис "непроверена/едностранчива информация". В Русия това правило отдавна го има - там обаче се пише "агент на чуждо влияние". Яко, нали?

Светът винаги е много по-сложен, отколкото ни го представят новите политически ченгета. Драмата "Украйна" не започва от четвърто действие, а когато човек види началото започва по нов начин да осмисля процесите. Това искат да предотвратят политическите комисари. Защото мислещите хора са най-голямата заплаха за тяхната медийна автокрация на доносите. Винаги съм знаел, че тези пискливи макартистчета са най-голямото проклятие на България. Полуинтелигенция на повикване. Ченгета в мозъка. И щяха да бъдат най-отдадените партийни секретари, ако не беше дошъл 10 ноември. Сега са "общественици".

Комедианти.

 

 

No comments: