Миналият четвъртък имах уговорка да се видим с приятели. Не се бяхме виждали отдавна, имахме много за обсъждане и напълно зарязахме модерния демон на епохата - постоянното ровичкане в телефоните и ежеминутно осведомяване за хода на новините. Изведнъж чух силна глъчка в заведението. Зачудих се какво става. Да не би Путин да се появил с танкове на Дунава и сега психодясната общност да се чуди как да крие грантовете в мазето? Но глъчката беше радостна, хората започнаха да подвикват на сервитьорите, да черпят наляво и надясно. Тогава цялата компания се върна към телефоните и към новината, която беше плъзнала като вирус из фейсбук - Бойко Борисов е арестуван. А с него и Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова, митичната СевдаТВ. Рядко съм виждал ресторант в такова оживление. Тази новина определено беше надпартийна и обединителна, хора от различни социални прослойки в един момент се чудеха да вярват ли на очите си и да си позволят ли да изпитат крехка надежда за бъдещето на България. Веднага в заведението беше пуснат и телевизор. Той излъчваше пряко от Банкя, където парламентарната група на ГЕРБ и активисти на партията бяха направили жив щит около къщата на Единственият им политически бог, за да го бранят с телата си. Камерата се стрелкаше на посоки - от гневното лице на Тома Биков, към потъмнялата физиономия на Вежди Рашидов, към езкотично-истеричното проявление на госпожа Ана Александрова, до есесовския поглед на Десислава Атанасова. Рядък купон. Малко по-късно видяхме и фойерверките в Банкя. Вечер на всенародна радост.
Разбира се, след това дойде неизбежния махмурлук. Още на сутринта ГЕРБ като нацистка рота бяха строени в парламента, за да изслушат декларацията на своя вицефюрер Даниел Митов, чертаеща метафоричен паралел между ареста на Борисов и хитлеризма. След това бившата управляваща партия събра и крехък протест пред Министерски съвет, а след това пред парламента и обяви курс към предсрочни избори. И в съответствие с това речникът на тази партия, който никога не се е отличавал с джентълменска елегантост постигна нови падения - Бойко Рашков беше наречен Дамаджаната, Кирил Петков - нискоинтелектуален мошеник, а Корнелия Нинова беше посочена с крясъци и плюнки като премиерът в сянка, човекът, който задкулисни дирижира целият този лов на вещици. Само с това си обяснявам измъчените викове "Червени боклуци" на ГЕРБ, защото честно казано в момента червените боклуци са им най-малкия проблем.
А истинската агония започна в петък вечерта, когато Борисов беше пуснат от ареста без никакво обвинение. Тогава видях с очите си как еуфорията може да се трансформира в гняв и колко реактивна и болезнена е тази емоция. Онези, които бяха вдигали тостове за ареста на Борисов сега насочиха цялата си злоба към правителството - то реабилитирало Борисов, подписало индулгенция на ГЕРБ, дали възможност на най-големия мошеник в държавата да се измъкне и какво ли още не. Пак се появиха надписите "Оставка", но този път насочени към управляващите днес, което идва да ни покаже в какви буреносни времена живеем и колко бързо политическият комфорт може да се превърне в легло от пирони. Пускането на Бойко Борисов даде медиен терен на неговите политически доносници и анализатори пак да залеят екраните на телевизорите. В България да вярваш на "анализ" е особена форма на лудост. Това отдавна е покушение срещу мозъчните клетки, опит за пленяване на душата ти в някаква парадоксална схема. Този, който е надал ухо е чул, че арестуването на лидер на опозицията било "атомната бомба в политиката", че това било игра на руска рулетка, която се обърнала срещу кабинета, а най-накрая се появи Андрей Райчев, който мрачно ориса, че правителството трябва да се освободи от Бойко Рашков иначе щяло да потъне заедно с него. Изявленията на депутатите от ГЕРБ дори не ми се иска да хроникирам, но няма как да не отбележа екзистенциалното страдание на Радослав Чолаков, който потресен, омерзен, мелодраматичен отбеляза, че новата власт май наистина искала да убие Борисов...
Нека да спрем с преразказите на историята дотук, за да обобщим няколко важни извода от ситуацията. Защото в едно цунами в което никой не анализира, а проповядва е трудно за случаен и ядосан зрител да се ориентира какво се случва, защо се случва и какво следва от цялата историята.
Арестът на Борисов не се оказа големият успех за правителството. Но по никакъв начин не бих го окачествил като провал. В случая е необходимо да проявим малко здрав политически разум, за да видим, че проблемите на бившия премиер тепърва започват. Най-малкото, защото той няма отговори на основни въпроси около аферата с Васил Божков. Както и Владислав Горанов (случайно да забелязахте, че вторият никакъв не се яви по телевизорите, за да се оплаква и жали, това не е случайно). Нещо повече - от среднощния брифинг на Кирил Петков и Бойко Рашков вече окончателно стана ясно, че прокуратурата е тази, която вдига чадър над Бойко Борисов, че обвинението саботира всички опити за реално разследване на далаверите на предишната власт. Стана ясно и нещо друго, което е време да изразим ясно, точно и кратко. Иван Гешев е истинската реална политическа опозиция на управлението. ГЕРБ са само парламентарното му крило. Този сблъсък, който стана пред очите на всички прерасна в ожесточено информационна война. И, да, ГЕРБ взеха превес в нея, защото тяхната медийна паяжина по никакъв начин не е разградена, тя е там, функционира и продължава да потапя всичко в кал, интриги, истерия, манипулации и политическа отрова. С което не искам да подписвам индулгенция на МВР и правителството - те трябваше да са наясно срещу какво се изправят, каква огромна и добре смазана машина ще стои срещу всичките им опити за реална промяна и справедливост. Тоест медийният провал е само следствие от недобре свършената работа. Защото наистина кабинетът попадна в каскада от кризи, една от една по-неочаквани и страшни, за да се свърши и с избухналата война в Украйна, но той не трябваше да отклонява поглед от свръхзадачата на това управление - промяната на съдебната система. Именно това е една от спойките, която събра заедно четири толкова различни партии и именно това е голямата тема, която хората отново и отново поставят. А тази битка ще е упорита, трудна и задъхана. Миналата седмица след десетчасово заседание правната комисия в парламента гласува за закриването на спецправосъдието, което е основен инструмент на Гешев, но само си представете каква ще е истерията в парламента, когато този въпрос акостира там. Именно в правосъдната система са заровени най-големите мини, които ще избухват една по една, за да попречат на всяка власт да бръкне в мрачните тайни на ГЕРБ и да разплете корупционната им паяжина.
Тоест арестът на Борисов помогна голямото противоречие в държавата да стане свръхочевидно. И след него властта няма право на повече грешки, защото залогът се уголемява с всяка измината минута. И въпреки това - имаше нещо метафорично в картината на арестувания Борисов. Защото в България не може да има свещенни крави. И, защото истеричната реакция на неговата партия ясно показва, че всички им писъци не са защита на демокрацията. Това са воплите на хора, които не искат никой да разкрива виновното им минало във властта. Минало, цената на което продължаваме да плащаме всеки ден. Борисов трябва добре да осъзнае нещо много важно. Мигът в който го изкарваха от крепостта му в Банкя в полицейска кола стана празник за две трети от България. Истински празник. Това е истинската социология на политическите настроения. Това е автентичният инструмент за измерване на нагласите на народа. Тези фойерверки трябва наистина да го притесняват, защото това не е краят на битката. Само началото. И като всяко начало беше леко нефелно. Но големият сюжет и разкрития предстоят.
No comments:
Post a Comment