Дори и най-закалените мазохисти едва ли са подозирали за политическата зоология, която се изля от телевизионните екрани и социалните мрежи след нападението на Русия над Украйна. Патологичната злоба, отчаяният цинизъм, наглият реваншизъм, откровената глупост взела горно "до", преминаваща на моменти до чист долнопробен расизъм създадоха един гъст, мрачен и отровен коктейл от интелектуални миазми, който подозирам е натровил всеки случаен зрител, очакващ наивно от телевизионния екран да получи чист и обективен анализ на процесите, които се случват в света. Ето защо целта на настоящия текст не е да изяснява причините за световните катаклизми и земетресението, което разтърси геополитическия ред, а да потърси отговор на въпроса как България се докара до състояние на психиатричен резерват, където лудите са взели властта и кряскат истерично от всеки телевизионен екран и социална мрежа.
Всичко започна с вцепенение. Тези, които бяха убедени, че моралистичните есета срещу Русия и Путин са абсолютно безопасни и гарантират кариера и грантове с ужас видяха хирургичната операция на РФ, която още в първите часове на атаката унищожи всички украински военни летища и пристанища. И след кратък алкохолен маразъм вакханалията започна. Аз лично за първи път се сблъсках с нея покрай един статус на митологичното "Отровно трио", което отдавна се е свело само до двама души. Та "Отровното трио", носители на демокрация, хуманизъм, светли ценности и човеколюбие, бяха написали нещо като бързо есе как България трябва да противодейства на руската агресия. Точка първа: "Не купувайте от "Берьозка". Честно казано - точно тук ме изгубиха като читател. Защото подобно писание издава не просто политическа неграмотност, а и шокираща икономическа немощ. Което трябваше да се очаква от напарфюмирани градски либерали, които смятат собственото си невежество за връх на интелектуалните постижения. Веригата "Берьозка" (заради високите мита за стоките от Русия, въведени много отпреди 2014 година) зарежда основно със стоки произведени в Германия, Прибалтика и Украйна. И това всеки, който не разчита за своето интелектуално ограмотяване от статиите на Калин Янакиев би го разбрал само след кратка проверка в Гугъл (този митичен Гугъл, станал политически фактор у нас). Тоест - подобен призив е подъл удар в гърба на европейската, а и на украинската икономика точно насред тази криза. Което показва какви хора имаме като морални авторитети у нас - едноизмерни, плоски, неграмотни, политически идиоти и икономически профани. С такава експертна и политическа мощ става веднага ясно защо от години стоим на последното място в ЕС и не можем да отлепим от дъното. По-нататък в политическото си фентъзи "Отровното трио" доразвива своята мизерия - бойкот на руските стоки и услуги, спиране на всички изложби, концерти, театри и спортни събития с граждани на Путин. Яко. Това напомня на новината, която прекоси агенциите тези дни - че в знак на протест срещу войната Опра Унифри се отървала от "Война и мир" в своята библиотека. Колкото до руските стоки и услуги - това също е много коварно нещо, защото видях хиляди бойни мнения на хора, които казват, че не ползват газ и заради са чисти пред евроатлантическата си съвест. Само, че за да бъдат наистина в съзвучие с идеалите си трябва да се откажат и от тока, защото, о, ужас, ядреното гориво в "Козлодуй" е путинистко. Така че се чудя - откъде ли тези бойкотиращи талибани намират електричество, за да пускат словесните си излияния в социалните мрежи.
На второ място е необходимо да отличим есеистичните усилия на проф. Евгений Дайнов, който мнозина случайни читатели заподозряха в системна злоупотреба с алкохол и забранени субстанции. Дайнов, трябва да го признаем, се раздаде. Започна с това, че трябва да отменим 3 март като национален празник. Защо не стана ясно, но е трудно да търсим логика в помрачени съзнания. После разбрахме, че професорът е убеден, че още тази седмица Путин ще бъде обесен в центъра на Москва, а след това "свободния свят" трябва да тръгне на кръстоносен поход срещу всички заподозрени в симпатии към Русия. Особено ефектна е процедурата по която трябва да стане това според Дайнов - всички "путинофили" - първо трябвало да бъдат съблечени голи, след това оваляни в катран и пера, а след това качени на магарета с "гъза напред" (цитатът е автентичен) и след това изгонвани извън пределите на града. Нормалното съзнание се парализира слез тази садомазохистична фантазия, която говори повече за собствения си автор, отколкото той би искал да се разбере. Но подобен концлагеристки подход е много подходящ да разберем телевизионният терор на който станахме свидетели тези дни. Минахме през мина-ада на Соломон Паси, който обяви, че само с ядрен удар бихме могли да спрем Путин и, че Русия иска да анексира Камчия, подобно на Крим. Потопихме се в тъмното блато на проф. Калин Янакиев, който се развилня расистки срещу всички руснаци, които живеели с усещането за маниакално величие. Изгориха ни в киселинния поток на Трайчо Трайков, който реши, че сега е времето да махаме Паметника на Съветската армия. Изобщо зрителят на телевизионни бедствия беше разкъсан, размазан, наритан, психологически репресиран и смлян в месомелачката на мозъци. Защото хиляди обществени нищожества решиха, че точно тази криза е възможност да изплуват на бял свят и да пренапишат българската история, така коварно свързана с руската, че вероятно дори само този факт е причина за самотния алкохолизъм на проф. Дайнов. Не случиха на народ нашите будни съвести, телевизионни проповедници и грантови анализатори. В този хор за съжаление се вписа и българският премиер Кирил Петков, който нарече Русия "бензиностанция с ракети". Това дори не е негова фраза. Тя принадлежи на Джон Маккейн, който обаче също не е автор на твърдението, а пресъздава със свои думи твърдението на американския журналист Ксан Смайли, че Русия е "Горна Волта с ракети". Подобни литературни заигравки винаги са опасни за една страна, която е на път да плати най-тежката цена за всички санкции, които се налагат на Русия днес.
Не отричам правото на никого да има своята позиция за случващото се в света. Но тази мътилка, която се изля не е анализ, не е позиция, не е мнение, а израз на дълбоко замръзнали комплексарски простотии, които са най-големия тумор на нашия народ. И всичко това премина в атака срещу министърът на отбраната Стефан Янев, който имал наглостта да не нарече случващото се в Украйна "война". Рядко съм виждал толкова зоологична злоба колкото се изля към него тези дни, въпреки, че е аксиома това, че трябва да ценим хората със здрав и хладен разум в нагорещените ситуации. "Демократична България" му поиска оставката, а знайни и незнайни политически паразити се закачиха за темата, за да трупат точки. Янев им отговори с железен и убийствен текст във фейсбук - той стана първият политик, който си позволи да каже, че България трябва твърдо и неотклонно да следва само собствения си национален интерес и заради това думи като "американска", "европейска" или "руска" позиция са странни. И обяви, че няма да подаде оставка. Подозирам, че това ще е голямата тема на следващите дни, но сме късметлии, че в окото на бурята военен министър е човек, който не се поддава на емоции, а само на хладна преценка и обективен анализ. Всъщност точно това е дразнещото в цялата ситуация - най-много писъци, викове и драми надават тези, които, ако един ден руските танкове се окажат на Дунав първи ще ходят да посрещат "братушките" и ще стенат, че са били жертви на кървав режим. Политическите хамелеони тържествуват в България. Номенклатурните отрочета днес са професионални русофоби и честно казано всяка истински медия трябва да им напомня за техния произход. В името на така презряната истина и памет. В името на спасението на колективната българска душа, която тези дни е обект на истинска хибридна война. Но тя издържа и се съпротивлява. И устоява.
А това си е добра новина отвсякъде.
No comments:
Post a Comment