Украинските патриоти на България

 

През живота си никога не съм подозирал, че България е така препълнена с украински патриоти. Но човек дори да се подлъже и за малко да си пусне телевизор – веднага ви вижда да пълзят от студио в студио като някаква нова порода медийни насекоми. Украинските патриоти у нас винаги говорят фалцетно, задъхано, съчиняват моралистични есета и са готови моментално да прережат гърлото на всеки, който не е съгласен с тях. Според тях цялата държава в момента трябва да работи за Украйна. Ако има начин да дадем всичките си самолети, танкове, камиони, патрони и ракети на олигарсите около Зеленски и да наблюдаваме как украинската армия победоносно и гордо отстъпва град след град.

Дори и по празниците украинските патриоти не се измориха от шествия по всички възможни канали – като се започне от патологичните статуси на Александър Йорданов и се стигне до екзотичните призиви на премиера Кирил Петков всеки да дари по една заплата за Украйна. И ви казвам всичко това не, за да иронизирам някого. Защото пред очите ни с целият си блясък лъсва голямата трагедия на измъчената България.

Ние като държава отдавна живеем в една постмодерна шизофрения, която се усилва постоянно. Тя се състои в разминаването на медийната картина и реалните проблеми на хората. Българските медии високомерно не се интересуват от обикновения българин. Дори нека да бъдем честни – той ги дразни с постоянното си мрънкане за по-високи заплати, повече социална политика и неубиваемият му патриотизъм. Медиите могат да обърнат внимание на обикновения българин само в случай на някаква голяма трагедия, защото те обожават да дават плачещи хора, които се намират в безизходица. Но никога няма да се поинтересуват как реално преживяват хората, стигат ли им парите, имат ли какво да сложат на масата, как пращат децата си на училище, как успяват да си платят сметките, виждат ли някаква перспектива за себе си, за бъдещето…

Сега темата на медиите е Украйна. И украинските патриоти влагат в нея толкова страст, че ако през последните 30 години поне една трета от нея бяха вложили в желанието си България да е по-добра държава, сигурно нямаше да сме на опашката в ЕС. Оказа се обаче, че „умните и красивите“, самоназначилият се интелектуален и медиен елит буквално презира своя народ.

Заради това гледам и с лек ужас постоянния дебат за това трябва ли страната ни да прати оръжие за Киев. Това ли е голямата тема? Това ли е основния проблем? Ако питате мен – това е страничен казус, при това незначителен. Да не говорим, че отговорът е много лесен. Над 70 на сто от хората ясно заявиха, че България трябва да стои неутрална в този конфликт. Никакво оръжие за Украйна. Простичко и ясно.

Големият проблем е, че войната носи след себе си социалната криза, която вероятно ще ни удари като буря наесен, когато опиянението свърши и дойде геополитическият и икономически махмурлук. Тогава украинските патриоти ще твърдят, че това е цената на нашия избор. Че ще трябва да понесем икономическа болка в името на светлите ценности, които представляваме. Проблемът е, че нито един от тези тлъсти украински патриоти няма да понесе грам болка. Те ще ни карат до последно всички ние, обикновените българи да плащаме цената. Защото така са свикнали. Те са политически търтеи, задоволени и охранени и знаят единствено да превиват гръбнак. 

Те обичат Украйна. 

За тях нищо друго няма значение.