Ако човек следи десните "анализатори" от миналата седмица насам (това е занимание нелеко и често опасно за мозъчните клетки), то той със сигурност е дочул непрестанно усилващият се вой, който се носи от тези нещастни телевизионни и виртуални създания. Този животински рев трудно може да бъде трансформиран в нормални политически понятия, но, ако се опитаме да преведем този фанатичен поток на съзнанията, то той гласи: "Корнелия Нинова е истинският премиер на правителството". Чухме подобен жалостив хленч от Даниел Митов, след това се понесе като цунами по профилите с украински знаменца, за да се превърне в някакъв апокалиптичен гърч на дясната мисъл, който още се разнася из пространството. Нека да обясним накратко за тези, които не се имали време да се занимават с психиатричните драми на виртуалните десни воини. След като парламентът прие решение в което е записано, че България ще оказва "военнотехническа помощ" на Украйна, но изрично уточни какво се разбира под това и в уточненията нямаше дори думичка за износ на оръжия, крайното дясно изпадна в анафилактичен шок.
В денят в който се приемаше това решение, продукт на ожесточени дебати и размяна на мнения, край парламента се проведоха два митинга. Единият до паметника на Цар Освободител, който настояваше България да запази неутралитет, и другият до "Александър Невски" в който група бесни десни настояваха страната ни моментално да почне да въоръжава до зъби режима в Киев. Всъщност тези два протеста са прекрасна метафора за разделението, което раздира цялото ни общество. Нека да не се заблуждаваме - феновете на Украйна определено за малцинство, но за сметка за това те имат медийна подкрепа, ресурси и икономическо влияние. Така или иначе истерията достигна до фанатични нотки и точно заради това парламентът нямаше как да излезе с крайно решение. Нямаше как. Всякакви алабализми за политическо лидерство, водачество, смелост, лоялност и съюзни отговорности много лесно се дават от телевизионните екрани, но точно тук опираме до разделение, което не веднъж и два пъти в историята се е превръщало в гражданска война. И заради това приетото от парламента беше оптималната точка на компромис. Компромис, който всички страни възневидяха моментално.
Но в този текст ще си говорим за реакциите на бурлескното градско дясно, което веднага привидя в решението дългата ръка на Корнелия Нинова. Оказа се, че според новата политическа легенда целият кабинет е създаден като театър на сенките, който да прикрие факта, че БСП управлява, а Нинова е фактическият министър-председател, който не само коли и беси из страната, но е в състояние да извие ръцете на украинския посланик да напише писмо до парламента с което да спаси коалицията. Поразтърсете се из десните мозъчни аномалии и веднага ще откриете такива твърдения. Те са съпроводени с много прилагателни, много патетична енергия, страсти стонове и полуоргазмени проклятия. Никога не съм подозирал, че страната ни е толкова пълна с мъченици на съвеста за които даването на оръжия е върховен акт на съюзничество. Което е много перверзно, ако наистина е вярно. Защото какво точно подпомагаш с оръжията? Продължаването на избиването на хора. От двете страни. Цялото мрънкане за оръжия е симптом на изключително опасния процес за това, че т.нар. "цивилизован свят" вече напълно се е отказал от идеята за постигането на мир и сладострастно предвкусва Украйна като дългогодишно бойно поле и геополитическо блато. Най-вероятно, защото сядането на масата за мирни преговори, за постигането на траен мир, изисква продължително и мъчително разсъждение за това кога точно започна войната, какви са причините за нейното избухване, какви точно са вините не само на едната, а и на двете страни. Именно подобен опит за заряване на главата в пясъците на войната се опитват да направи Европа днес. И България, оставайки лоялен съюзник, все пак отказа да участва в този спектакъл на войната и на дрънкането на оръжия. Заради това си ми безкрайно смешни телевизионните недоразумения, които твърдят, че България е превила гръбнак. Напротив. Точно в тази ситуация единственото симпатично е, че страната ни отказа да се подрежда в една редица с всички останали и за първи път от много време насам се опита да формулира собствен национален интерес. Той и заради това беше толкова люто заклеймен. Защото една малка групичка от самозатворени солипсисти отказва да види как превърнаха конфликта в Украйна в отворена рана в сърцевината на българския народ.
Точно тук според мен се намеси факторът "Нинова". В много кризисни ситуации лидерката на БСП е показвала безпогрешен политически инстинкт, железни нерви и съобразяване с мнението на хората. Защото всъщност това е истинското лидерството - да чуеш народът си и да се опиташ не да го бичуваш с моралистични есета, а да изпълниш неговите въжделения. Това, че Нинова е премиерът в сянка, разбира се, е банална политическа интрига, която трябва да се подклажда, за да може да е поредният скандал в коалицията, но е факт и друго, че Нинова успя максимално да защити интересите на левите избиратели. Част от тях са гневни, разбираемо е, но рано или късно, когато мъглата слегне, а медийните пиратки бъдат изхабени, ясно ще се види, че БСП беше факторът на здрав разум в най-кризисната ситуация за коалицията за краткото време на нейното съществуване. Защото БСП лесно можеше да хвърли бялата кърпа, да излезе в опозиция и да извлече максимални ползи от това състояние. Мога да ви кажа, че това щеше да донесе политически точки на левицата. Но ефектът за държавата щеше да е нулев. Защото, освободено от своята социална и здравомислеща компонента, правителството не само щеше да има развързани ръце за износ на оръжия, но даже и да беше решило да прати войски, пак нямаше кой да го спре. В кипежа на страстите трудно се осъзнават простички истини, но рано или късно, здравият политически разум побеждава.
И заради това митологемата за Нинова като за премиер в сянка всъщност може да се обърне срещу нейните автори. Защото в цялата злост и напрегнатост на тази ситуация за първи път видях хора, които не са известни със своите симпатии към Нинова, да оценяват това, че тя не просто запази дух в тази ситуация, но в крайна сметка постигна и граждански мир. Защото всяко различно решение щеше да предизвика политически взрив. В тази смисъл не знам дали трябва да наричаме Корнелия Нинова премиер в сянка. Но виж, че беше сапьор в сянка вече няма кой да отрече...
No comments:
Post a Comment