Новина, която си струва да отбележим – само за една година България напуска мрачното, потискащо и зловещо 113 място по свобода на словото и се изстрелва с 21 места нагоре и вече е на 91 позиция. Нещо повече според класацията на „Репортери без граница“ ние вече не сме на последно място и Европейския съюз по този критерий – оставяме Гърция зад нас.
През годините съм чувал много яростно оспорване на начина по който се формира тази класация. Твърдеше се, че принципите й са неясни, критериите абсолютно измислени, а и че самото нареждане на държавите се използва като инструмент за клатене на властта. Достатъчно е да извадите стенограмите от 44-ото Народно събрание. Всеки път, когато БСП, единствено и само БСП, поставяше въпроса за свободата на словото и за отношението на властта към него, срещу нас политаха ракетни снаряди от отровна словесност. ГЕРБ бяха убедени, че са създали съвършената държава, където свободата на словото е отговорност единствено на журналистите, а според Вежди Рашидов в България имало толкова свобода, че преминавала в свободия и направо анархия. И всичко това на фона на подчинени медии, наплашени журналисти, икономическо задушаване на най-неудобните издания и купени, за да бъдат затворени телевизии.
С други думи – вярвам, че днес България наистина заслужава да бъде по-напред в класация за свобода на словото. Всеки може да има своите критики към властта, всеки може да е недоволен от правителството, но го няма това смазващо усещане, че ако напишеш нещо критично или неудобно, премиерът ще прасне три гневни есемеса на шефа ти и оттам-нататък оставаш без хляб, трибуна и възможности за развитие. Точно по отношение на свободата на словото промяната е реална. Журналистите, които мълчаха пред Бойко Борисов и никога не му зададоха реален, смислен и неудобен въпрос, сега са първи лъвове в каненето на гости и злостните анализи. Не го казвам с ирония. Свободата трябва да се поощрява, дори и когато най-несвободните се опитват да я упражняват.
Разбира се, повечето хора в България няма да посрещнат тази новина с възторг, фойерверки и ликуване. Защото страната ни може да се е осовободила от репресията на вътрешнополитическите демони, но всички виждаме в какво се превърнаха медиите, когато трябва да коментират войната в Украйна. Дори част от журналистите, които най-много виеха срещу несвободата, първи започнаха да говорят, че е необходимо да се заглуши всяко различно мнение. И виждаме това претворено на практика из сутрешните блокове – безкраен парад на едно и също мнение, макар и изразено от различни хора. Това, разбира се, е проблем на целия западен свят.
Спомняте ли си, че в началото на войната имаше култов момент. Журналистката Мария Овсянникова се появи зад кадър по Първи канал с лозунг срещу войната. Нашата либерална общественост получи цял половин оргазъм. То бяха нейни снимки, възхвали, тревога, че властите ще я убият. Нищо подобно не стана – Овсянникова беше глобена, а след това чух, че е станала добре платен кореспондент на западни издания и вероятно завинаги е гарантирала старините си. Никакви репресии, никакъв затвор, никакъв лагер.
Ето човек като Овсянникова ми липсва в западните, а защо не и в западните медии. Някой, който да спре безкрайното разпалване на военни страсти, кървавата и самозатворена реалност на противопоставянето и да бъде истински журналист – критичен, смел и неудобен.
Ето това ми разваля удоволствието от една добра новина. Защото си говорим за свободата на словото в мигове в които цялата журналистика е в криза, защото избра да бъде на страната на пропагандата, а не на истината…
No comments:
Post a Comment