От близо месец и половина насам парламентарната група на ГЕРБ няма свободен уикенд. Обикалят из цялата страна, организират срещи с хората, а вечерта в новините като сянка на събитието се дават части от поредната тирада на Бойко Борисов пред добре подбрана аудитория. Иронично е - като лидер в опозиция Борисов така и не успя да измисли нищо по-добро от тактиката на Корнелия Нинова, която още през 2018 година накара всички депутати от БСП в 44-ото Народно събрание да обикалят страната и да представят визията на левицата за управление. Тогава много хора, включително и ГЕРБ, иронизираха тази стратегия, наричаха социалистите "пътници" и аристократично говореха, че това е архаичен начин на правене на политика. Очевидно днес специално Борисов е направил сериозна преоценка на тези твърдения. Всъщност и има защо. Защото докато обикаляше из страната БСП успя да повиши резултата си на европейските избори, а след това и да се върне на картата на местната власт, след кошмарът от 2015 година. Проблемите на левицата започнаха след като нейните депутати спряха да обикалят, но това, както се казва, е друга история и повод за съвсем отделна статия.
Нека да се върнем към Борисов - откакто е тръгнал из страната, заедно с кохортата на своите депутати, има нещо в политическото поведение на партията му, което все повече привлича вниманието. От една страна бившият премиер става все по-цветен в своите беседи и критики към властта. Миналата събота в Ловеч например обвини управляващите, че не са направили даже една "къщичка за птици". После въображението му в описанието на социалния апокалипсис напълно се развихри. Борисов си "припомни" как по негово време хората подарявали по тържествени поводи уиски, а сега заради огромната скъпотия и ценовия шок вече литър олио, две яйца и един хляб били направо като идеален подарък. Лично мен ме възхити и друго сюрреалистично-битово описание на страданието на народа, което обаче няма как да преразкажа заради това ще цитирам буквално: "Няма дробчета. Те ги изядоха - "Да, България" изядоха дробчетата, другите изядоха блажното. Няма краставици - скъпи. Доматите и те скъпи. Ами черешите?". Всичко това е заяждане с Христо Иванов и едно негово изречение, но го даваме като пример не, за да описваме особеностите на политическата борба в България, а като пример за тежка опозиционна словесност. Намерих цялата последна реч на Борисов. Тя е сгъстена, хаотична, но след нея човек остава с усещането, че живее във фентъзи-роман в който лошите са победили. Вече нищо не е останало. Хората са добрували и живеели охолно преди, а днес банда от некадърници са дошли от нищото, превзели са страната и са унищожили всички успехи и благородни постижения на ГЕРБ.
Описвам подробно всичко това, защото смятам, че за един лидер на опозицията е повече от логично след като даде такова описание на действителността, след като е съзрял мрака и демоните, моментално да поиска предсрочни избори и да направи всичко възможно да ги предизвика. Точно това беше поведението на БСП преди, поведение, което очевидно Борисов копира, не че ще го признае. Социалистите през 2019 година дори напуснаха парламента с надеждата политическото напрежение да пречупи управляващата коалиция.
И точно в този пункт лидерът на ГЕРБ обаче е в странно противоречие с цялата си апокалиптична словесност. Защото той вече два пъти - един път във Велико Търново и един път в Ловеч категорично се обяви срещу предсрочните избори. "Трябва и последният българин да разбере лъжата, за да започнем на чисто. Така че - никакви предсрочни избори", бяха точните думи на Борисов. Съгласете се, че това звучи странно, да не кажем дори шизофренично. Всичко в България според теб е провалено, всичко е издънено, всички успехи са заличени, а същевременно бягаш от изборите като разрешение на такава криза. Предполага се, че ако твоят анализ за провала е правилен, ако той е верен и стига до хората, те също биха потърсили промяна в този мрак и биха инвестирали своята надежда отново в Бойко Борисов. Тоест - в това разминаване има нещо много странно, има нещо много по-дълбоко, което май говори повече за състоянието на ГЕРБ днес, отколкото всяка една тирада на Борисов умножена по десет. И може би си струва да се заровим по-надълбоко в този процес.
Истината е, че ГЕРБ се страхуват от предсрочни избори в този момент, защото партията им изобщо не е във върхова електорална форма. Дори и да приемем, че социологическите проучвания, които ги обявяват за първа политическа сила днес, са верни, то те не навяват оптимизъм по отношение на всяка възможност Борисов отново да стане премиер. Защото електоралната картина днес е едно към едно с картината от трите парламентарни вота през миналата година. А там стана ясно, че всички останали партии не искат да имат абсолютно нищо общо с ГЕРБ. ГЕРБ са токсични и всички ги заобикалят. Да, те са голяма партия, имат своят твърд електорат, но се оказаха много лесно заобиколими, когато всички останали формации са срещу тях. Точно това гледахме на три пъти миналата година. През април 2021 година ГЕРБ дори си бяха първа политическа сила и Бойко Борисов записа мелодраматично клипче пред джипа си в което призоваваше другите партии да направят коалиционно управление. Никой не прие офертата. Тази изолация е много неприятен процес за ГЕРБ, защото, ако се прояви още няколко пъти, може би няма да откаже електората им да гласува за тях, но със сигурност ще прогони тяхната клиентела, която ще разбере, че не може да разчита техните хрантутници да бъдат на власт отново. Така стигаме до тази ексцентрична политическа механика - Бойко Борисов ражда тирада след тирада за това колко са зли новите управляващи, но по въпроса за изборите остава мълчалив или "против". Тук ГЕРБ действат точно както със своите ремонти - те се опитват да създадат привидност заради това, че могат да се върнат на власт, но не и да демонстрират това на практика. За пореден път виждаме как тази партия се опитва да си изплете медийна паяжина, която да повтаря техните тези, но няма да посмее да тества на избори своята сила в момента.
Доказателствата за това са очевидни. Дори и в рамките на този парламент ГЕРБ направиха нещо самоубийствено за всяка опозиция - те гласуваха "за" нов министър в кабинета, става дума за министъра на отбраната Драгомир Заков. Не напразно в ПИК изпаднаха в апоплектичен шок от това гласуване и написаха доста злостни статии. Защото всъщност няколко месеца ГЕРБ се опитваше не да говори за предсрочни избори, а да влезе в управлението през задния вход и да стане част от управленската коалиция. Това май беше единственото им останало спасение, за да задържат мощните финанси край себе си. Войната в Украйна им даде надежда, че управленската коалиция може да се разпадне заради противоречията и червените линии и това пак ще ги изстреля във властта, но и тук пропуснаха да отбележат гол. Всъщност от всички парламентарни партии днес ГЕРБ са най-малко заинтересовани от предсрочни избори в момента, защото за тях тази битка ще е приключена преди да започне. Всички останали формации имат какви атаки да задействат, какво да отвоюват и заради какво да воюват, само ГЕРБ ще трябва да се примиряват със самотата си и с изолацията, а за тях това е отрова. Защото още няколко пъти, ако се повтори всичко това, дори и електоратът, който днес се събира, за да аплодира "Шоуто на Борисов" ще си тръгне разочарован. Тоест - нека приказките на ГЕРБ да не ви удивляват. Трябва да им признаем поне едно - те ясно знаят своята слабост и гледат да я прикриват с медийни пируети и карнавални спектакли. Чудно ми е докога ли обаче публиката ще се лови на този номер.
No comments:
Post a Comment