Само след няколко години ще се сещаме за пандемията от ковид единствено в мрачните спомени за миналото. Опасявам се обаче, че пандемията "Мая Манолова прави нова партия" ще ни спохожда отново и отново докато има сутрешни блокове и гладни за политически нарцисизъм медии. Болестта може да остане в историята, болните амбиции на Манолова никога. Така на 1 май осъмнахме с поредния проект, който бившата депутатка и звезда на БСП си направи, за да се опита отново да атакува политическите върхове - "Изправи се България". Проблемът е, разбира се, че Мая Манолова може основно да бъде описана през прилагателното "бивша" - бивша депутатка, бивша социалистка, бивша омбудсманка, бивша ревизорка на Борисов, бивша кандидат-кметица на София. Политическата й траектория е толкова главозамайваща, че прилича на влакче на ужасите, което друса и кара пътниците да повръщат. От момента в който през 2015 година с подкрепата на ГЕРБ стана обществен защитник, Манолова си въобразява, че е самостоятелен политически фактор, ходещото чудо на българската политика, вечната защитничка на онеправданите, макар и с очевидна страст към свръхскъпи обувки и чанти. И нека да бъдем честни - имаше един момент в който бившата политическа звазда беше на път да направи големият пробив. През 2019 година тя реално спечели кметските избори в столицата, но машинациите на ГЕРБ и свръхактивността в циганските секции я лишиха от титлата. Вероятно животът на Манолова щеше да протече по съвсем друг начин, ако тогава се беше настанила на "Московска". Но още в онази кампания пролича, че тя свръхамбициозно иска да взима електорат отвсякъде. Именно в нея Манолова се отказа от етикетите "ляво" и "дясно" и дори няколко пъти говори срещу тях. В нейната фантазия националната политика вече изглеждаше като едно огромно обмудсманство - идва конкретен проблем и той се решава с едни или други мерки съобразно обстоятелствата. Това й придаде медиен блясък, но реално я лиши от любовта на левите хора у нас, които заподозряха, че тя просто иска да ги използва като гориво, за да блесне. И тогава в горещото лято на 2020 година започнаха протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев. Точно на тях си пролича едно от най-важните качества на Манолова - умението да яхва вълната, да се превръща в лице на конкретно недоволство, дори и никога преди това да не се е упражнявала по темата. Хора, присъствали на първия протест на 9 юли пред президенството си спомнят как бившата омбудсманка се появи с два и половина часа закъснение, но за сметка на това придружавана от тъпанджия, който да вдига шум до небето. Протестиращите на площада трябваше да разберат, че пристига Голямата Звезда. Тази медийна пластичност изстреля Мая Манолова и нейните съподвижници тогава Арман Бабикян и Николай Хаджигенов до два поредни, но много кратки парламента. Изборите на 4 април ще се запомнят не само с това, че партията на Слави Трифонов измести БСП от второто място, но и че Мая Манолова се завърна на парламентарните банки. Това беше все едно да дадеш бутилка с уиски на алкохолик - тя се раздаде медийно и създаде за първи път комисия за ревизия на бившето управление, която трябваше да се превърне в нейния постоянен мотор за влизане в Народното събрание. Манолова изгря с цялата си прелест и буквално не слизаше от трибуната на парламента и от заглавията на медиите. Точно това я вкара за втори път в парламента и на вота на 11 юли. Но именно в онзи драматичен парламент славата й повехна и полетът й се пречупи. Защото за пореден път тя се отдаде само на приказки, обвинения, а т.нар. "партии на протеста" за втори път не успяха да съставят правителство. Дали защото си присвоиха протеста, а той никога не е бил техен или просто нямаха никаква представа какво да правят, за това ще оставим историята да се произнесе. Но тогава на хоризонта се появиха младите харвардски лъвове и те буквално убиха гражданският проект на Манолова. Тя многократно се опита да се закачи за тях, но силите, които стояха зад Кирил Петков и Асен Василев вече нямаха нужда от хронично крещене и така Манолова пак остана в историята. Сега виждаме, че се опитва да се завърне, вече с партия, но честно казано енергията й вече не е същата. От една страна виждаме старата Манолова, която е майстор на телевизионната критика и ритането на властта в черепа, от друга обаче това е Мая Манолова, която вече няма абсолютно нищо ново за показване. Тя е като марка от миналото. Носи някаква приятна и симпатична носталгия, но като цяло времето и страната са мръднали напред. Недоволство от правителството има, но този път едва ли някоя нова партия ще може да го оглави и огласи. Просто хората в момента вече имат алергия от нови политически субекти. Те изпитаха цялата "прелест" на политическото инженерство, която им даде редовно правителство, но все още не и реалната чакана промяна. А и честно казано смятам, че Манолова си прави грешно сметката, че скоро ще има избори, защото нейните проекти са възможни като успех само, ако предстои някакво голямо събитие. В противен случай цялата й медийна енергия ще изгасне. Виждаме обаче, че е запазила цялата палитра с инструменти - сега на мушката й е БСП, защото тя си представя, че ще може да открадне електората на левицата със своите медийни фокуси. Май й предстои голямо разочарование. Но пък като нищо догодина може да си създаде още една партия. Не губете вяра в нейните способности.
Новото в цялата ситуация, че сега Манолова си има сериозна конкуренция в извънпарламентарния терен. Защото край тъча загрява другата голяма медийна звезда на тази година - Стефан Янев, който обяви, че неговата партия ще се казва "Български възход". Пред очите си имаме още един човек, който отчаяно се опитва да избяга от политическите етикети сякаш те ще го жигосат по някакъв начин или пък ще го унищожат. Заради това имената на партиите стават все по-дълги и описателни, но политическият им смисъл е все по-нищожен. Янев е политическа загадка. Запознати твърдят, че той е правоверен натовец, един от хората първи настояли на наша територия да бъде разположен голям чуждестранен контингент. От друга страна градското дясно и либералната интелигенция вече го заклеймиха като "путинист" и то само, защото той каза, че във всяка ситуация най-важно е да се гледа интереса на България. Всъщност за мен като страничен наблюдател Янев е дотук като политически позиции. Никой не знае какви са идеите му в социалната сфера, в икономиката, за здравеопазването. В ситуация на война, която разтърсва света генералът получи добра популярност, но влизането в политиката изисква много по-многостранна експертиза. Заради това чакаме да видим кои ще са хората в неговата партия, какви ще се посланията, за да видим дали има начин тази политическа шизофрения да бъде разрешена или ще се задълбочава все повече и повече. Стефан Янев има представителна осанка, но към момента той е много повече образ, отколкото съдържание. Той е съсредоточие на някакво колективно несъзнавано, а това е ситуация заредена с много възможности за взривоопасно разочарование. От президенството пък вече дадоха знак, че не подкрепят новата партия. Дали това е игра на сенки, опит за заличаване на отпечатъците предстои да видим. Фактът обаче, че партиите започнаха да никнат като гъби е симптом за това, че кризата в обществото не е разрешена. Че има още много за оправяне и подреждане. Но пък този път избирателите може да поискат да заложат и на по-запазени марки. Защото белезите от новите партии още парят на гърба ни...
No comments:
Post a Comment