Още от "Коледна песен" на добрия стар Дикенс знаем, че този празник е за смиряване. Човек се събира със семейството си, прави рекапитулация на изминалата година и се опитва да бъде благ, изпълнен със светлина и решимост да стане по-добър поне за няколко мига, ако не може завинаги. Така обаче правят нормалните хора. Психарите сред нас, а, оказа се, те са завзели цялата власт на празника избиват всичките си маниакални комплекси, фобии, морални нечистотии и етични гнусотии в които цяла година са се ровили като клозетните работници на историята. И така точно преди Коледа видяхме как ДБ и ДСБ си представят празника. На купона за ДБ сервирали торта по която от захарен фондан са изобразени отсечените фигури от Паметника на съветската армия - главата на войника, главата на детето, ръката с автомата и патетичен надпис: "За унищожителя на Моча". Костовистите от последните дни също са изографисали Паметника на торта, за да могат престарелите реститутки с ножове да се упражняват върху него. Абсолютен, нагъл и тържествуващ политически канибализъм.
Когато тази вуду-кулинария беше подложена на морален гърч и тормоз пациентите на от психодясната лудница започнаха да пищят и да кълнат: "Ама това е празник! Тортите ли опряхте да критикувате?! Ууу, гнусни комунисти, копейки, путинисти, селяни, дебили и илитерати". Това е максималната поза на интелектуалност на меките китки на дясното - в момента в който останат без аргументи, те минават към обидите, псевдоиронията и бичуванията на народа. Вижте ги - те са неразбраните лирични главорези, чието разрушително дело остана неоценено и заради това можеха да му се насладят истински само върху парче торта, а сега дори заради това тормозят и преследват виртуално.
Тази политическа изврятенящина обаче по прекрасен начин символизира състоянието на България днес, шест месеца след като държавата беше взета като заложник на Сглобката и подложена на нечувани експерименти по лудост, интриги, лъжи, маниакална корупция и ежедневни театрални сценки на режисирани скандали. Защото даже битката им с Паметника се оказа драматичен провал. Да, флексовете нарязоха големите фигури, но веднага след това стана ясно, че заповедта на областната управителка е била в пълно противоречие със закона. Оказа се, че големите блюстители на "европейска" България са погазили всички правила само и само да начешат своята краста и да се опитат да си решат проблема с историята като заличат спомена за нея. Всичките им оргазмични стенания пред снимките на флексове, които унищожават гениално произведение на изкуството ясно показват, че в целия процес не е замесена политиката, а думата трябва да имат психиатрите. Но всичко това се оказа едно голямо престъпление. Защото областната управителка е действала като самозабравен авторитарен политкомисар, а и тези, които снимаха всъщност като варвари и канибали всъщност са били нейни съучастници. Съдът постанови спиране на демонтажа и сега, запомнете това, в центъра на София каменния постамент дълго ще стои като оголен зъб, за да ни напомня какви политически изверги са се добрали до властта.
Очевидно е, че кабинетът влезе в голям проблем, защото той няма никакви оправдания. Цялата власт е в ръцете им, Галя от посолството им е на бързо избиране по телефоните, а те не успяха да се справят дори и с една елементарна задача и да я направят в съотвествие със закона. Заради това, според мен, са наблегнали на тортите. Сладкарите не се интересуват от политическата и историческата истина, а преяждащия партиен актив на психодясното също. Факт е обаче, че извратените торти са епичен гаф, поредният на тази власт и на партиите от Сглобката. Това е гаф сравним с онази снимка на двамата десни инфлуенсъри в карловските села на която пишеха, че са на кални бани...
Сега е абсолютно същото.
Коя ли ненаситна челюст е впила зъби в отразяната глава на детето? Защото нали, ние трябва да покажем на света, че няма паметник, който не можем да разрушим, че няма нещо с което не можем да се изгаврим. И може би е абсолютно нормално тези, които напълниха София с розови понита като коледна украса да покажат и своят канибалски характер докато се кефят на торти с нарязани фигури.
Нека да припомним. Това не е първият скандал с торта. През 2020 година, за да отбележи своя 55 рожден ден депутатът от ГЕРБ Георги Станков се похвали в социалните мрежи със специално подготвена торта. Тя представляваше масивна конструкция, позлатена, а край нея бяха наредени банкноти с евро от захар. Тогава десницата влезе в проповеднически спазъм. Колко гадни коментари прочетох от нейни представители и, да, повечето от тях бяха заслужени. Сега обаче ясно се видя, че между психодясното и ГЕРБ няма абсолютно никаква разлика. Те са партньори не само по Сглобка, но и по морален разгул и политическа перверзност. Умните и красивите се оказаха кичозни до умопобъркване. Клиширани, едноизмерни, плоски и толкова глупави, че чак е срамно колко ниско е паднала България в своята политическа еволюция.
Именно тези политически канибали впиха в края на годината и хищни зъби в Конституцията, проснаха я на масата за операции и се опитаха да й сменят пола насила. Вуду-кулинарите в парламента минаха през най-важния закон в държавата забързано като крадци през сейф на банка, но мазните им отпечатъци върху текста ще сияят с години там. Защото тези, които разрушават паметници се оказаха специалисти и по разрушавенето на държавност. Точно Сглобката се оказа механизмът за удар в гърба на държавата и тя прокара идеята на ДПС хора с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати. Ето защо им трябваше да тръгнат като орда от зомбита срещу историческата памет. Защото страната им трябва като територия, но ако е възможно хората да не се обаждат. Те трябва да слюнноотделят като кучетата на Павлов пред евроатлантическите ценности и да не си задават никакви въпроси за моралния облик на самозванците, които са узурпирали правителството.
Между другото като знак за върховна ирония видях, че в края на годината премиерът Николай Денков, обезсмъртил се с труда "Съвършеното блокче сапун", прие "интелектуалци" в Министерския съвет. Точно едно време както Тодор Живков галеше по перчемчетата придворните си лакеи. И там се събраха най-маститите и високомерни бастуни на страната, за да глед премиера с обожание и да му задават предварително подготвени въпроси. Истинският интелектуалец, онзи, който се гневи пред несправедливостите в живота, щеше да откаже да седне на една маса с марионетка, но тези се наредиха край Денков, защото очевидно някъде върви кастинг за нови царедворци и икономи на властта. И така най-накрая Денков вместо да каже няколко думи за канибалските торти, помпозно обяви, че ще обжалват решението на съда за Паметника. Вероятно интелигенцията е подпикнала от кеф при тези думи, но те за пореден път показаха, че България наистина е попаднала в грешен крачол на времето, ако цитираме безсмъртния Пратчет. И в този грешен крачол всички сме подложени на това отвратително вуду, на управлението на зловещите торти, разрушителите и на тези, които ще бъдат покрити с вечен позор заради своите действия.
