Много политолози, социолози, шамани, телевизионни проповедници и политически бардове тези дни си блъскат главата върху това какво точно се случи в Сглобката, че пред очите на всички тя започна да тиктака като адска машина, която всеки момент ще се взриви мелодраматично. Видяхме как доста медии зарязаха позата на обективност и съвестно започнаха да работят за подобряване на отношенията между коалиционните партньори в името на единният и светъл евроатлантизъм, който се крепи върху плещите на Тагарев и столичните умно-красиви полуалкохолни инфлуенсъри на психодясното. Опасявам се обаче, че всички тези опити са обречени на неуспех. Както ще е провал човек да следи всеки политически гърч, който ПП/ДБ или ГЕРБ публично проявяват. Политическият рекет "не подкрепяме Габриел" или "оттеглете Асен Василев, за да има преговори" е пародия, защото всичко това стигна до еротичното: "вие сте на ход, кажете как да продължим. Тоест пред нас нямаме политика, а сапунена опера. И единственият истински ключ за проумяване на ситуацията е онова признание на Кирил Петков, че ГЕРБ не е реален, а маркетингов враг. Тоест ние сме опитваме с политически средства да анализираме търговска сделка, която е излязла от контрол.
Резултатите са комедийни.
Опитът за парцелиране на държавата и пускането на регулаторите на политическата борса изгърмя заради алчността на двете страни и заради това процесът по преговори замря. Но България никога нямаше да стигне до този тупик, ако преди девет месеца градското дясно подло, нечистоплътно и дори гнусно не пусна голямата пералня за Бойко Борисов. Резултатът го виждаме днес: ГЕРБ не просто са препрани, а Борисов отново се вижда като премиер на държавата. А като гледаме жалкото състояние на ПП/ДБ, те като едното нищо ще приемат тази сделка. Окончателен триумф на маркетинга над политиката. Апотеоз на политиката разглеждана като грандиозна далавера и либерален алъш-вериш.
Цял ден в четвъртък Кирил Петков изкара пред кабинетите на Бойко Борисов и Росен Желязков в сградата на Народното събрание. Много хора са свидетели. И унижението му беше епично, защото никой не го прие. Това е съдбата на търговските пътници в политиката, които маркетингово подмениха голямата надежда за промяна и я поставиха на тезгяха в името на няколко поста в регулаторите и министерски кресла.
Още тогава, в онзи прословут запис, стана ясно, че ПП са телевизионна хумореска, която по никакъв начин не осъзнава отговорностите с които беше натоварена. И днес виждаме логичния край - Сглобка, която пуши, Кирил Петков като крайпътна девойка, Асен Василев в ролята на политически хулиган и Борисов, който се стяга за цялата власт.
Бедни, бедни, български народе, ми идва да извия като Вазов, защо оставихме тези да узурпират политическите процеси и да ги превърнат в маркетинг.
От който всички плюем кръв и зъби...
No comments:
Post a Comment