Банален, пошъл карнавал

 

Сглобката не само измами българският народ. 

Тя вкара страната в един самозатворен цикъл от безкрайни лъжи, измами и циркове, който постепенно ерозира не просто държавата, а самият смисъл от съществуването на политика. И мелодраматичната среднощна война на брифинги доказа това с ярка сила.

Ясно е, че ПП/ДБ вече са се довели до състояние на мръсното под ноктите на Делян Пеевски. Жалостивите им нощни хленчове са доказателство за това. Какво превъплащение само - гордите десни тигри, които щяха да детронират старите хиени, сега се са превърнали в шепа умилителни пинчери, които подскачат от страх и ужас да не би да отидат на избори. Онези, които арестуваха Борисов преди две години, сега бяха готови да се самоарестуват само и само да има нов цикъл на Сглобката, пошегува се един приятел. Изстрел в десетката.

Но, дайте да бъдем честни, ГЕРБ също не блестят от оригиналност. Този номер с мелодраматичните пресконференции те вече го играха веднъж.

Когато се създаваше Сглобката лично Борисов излезе да дава брифинг след изплуването на бял свят на скандалните записи на ПП. И пак бяха същите политически балони - оттегляме се от преговорите, ние сме партия с достойноство, смисъл, чест и всякакви други гербаджийски фантазии. Още на следващия ден след тези помпозни изявления, двете коалиции пак бяха на масата и най-накрая си стиснаха потните длани в сделката по тотално прецакване на българския народ.

Всички тези сценки напомнят на комедийно шоу, на един карнавал в който всички сме взети за телевизионни заложници, които агонизират в името на просперитета на шепа евроатлантически костюмари, решени да се гаврят с държавата до краен предел.

Вижте как за по-малко от година те превърнаха рекетът в мейнстрийм, институционализираха интригите като основен парламентарен инструмент и зазидаха постоянните лъжи в основата на своята политика. Това са тези, които трябваше да дават нов път на България. А резултатът от тяхната политика е като полигон след ядрена бомба. И предстоящата поредна сватба не е никаква новост. Може би с пикантната добавка, че Пеевски е официален кум на спявката и смазочно масло на всички процеси.

Спомнете си колко хора бяха излезли за промяна през 2020 година. Мероприятието беше узурпирано от тези типове и днес вече можем да кажем, че това беше спецоперация по убийството и на последната надежда.

Сетих се за едно култово стихотворение на Константин Павлов "Агонио сладка". Началото му гласеше така: Първото ми умиране/ като преживяванe/ беше изключително./ Повторенията изхабиха чувството".

Тук сме в същата ситуация.

Една и съща пошлост, една и съща кръчмарщина, един и същи карнавал без край. Повторенията напълно прецакаха съспенса. Този филм вече сме го гледали.

Краят му е тъжен, тъп и пълен със скандали.