Язък за усилията на всички телевизионни врачки, които от януари досега обикалят като призраци из студията и се опитват да обясняват на висок глас как ротацията ще протече по мед и масло, а ГЕРБ и ПП/ДБ с тайното участие на ДПС ще се разберат и пред очите на всички ще си поделят държавата, обявявайки това за връх на небесния евроатлантизъм и цивилизационната предопределеност на отечеството. Всички тези уверения се оказаха една грандиозна лъжа. Измама не толкова целенасочена, колкото като експлозия на пожелателно мислене, което напълно пренебрегва всички признаци на политическа катастрофа, които се носят във въздуха, както и тихото и страшно ръмжене на хората, които не би трябвало да се интересуват от политика, ама ето на - интересуват се, ядосват се, а няма нищо по-страшно от този тих все още гняв, особено, когато не е придобил конкретни форми. Дори най-големите бардове на психодясното го усещат, а всички знаем, че те са затвори в своя веган-политически балон на жълтите павета и външните шумове и страсти много рядко достигат до тях. Но наскоро в едно телевизионно студио бившият евродепутат Светослав Малинов обяви изборите за "най-лошия възможен вариант", което означава едно - подсъзнателно психодясното знае, че изправянето пред урните ще е като заставане пред гилотината, защото всички морални компромиси, лъжи, интриги, измами и подлости, които извършиха в последните 9 месеца опасно много напомнят на проституция.
А истината е, че предсрочните избори бяха неизбежни като проклятие, незаобиколими като крайпътно ченге, неизбежни като свръхсолена сметка в снобски ресторант. Още от мига в който Мария Габриел се яви пред президента Румен Радев и изчете състав на кабинет, който щеше да докара скоротечни инсулти на две трети от либералната общност у нас, вероятността за нов вот скочи до 90 процента. 10 на сто съмнение се дължаха единствено на поведението на ГЕРБ в последната година и половина, което може да бъде сравнено по гъвкавост с танците на тайландска стриптизьорка. Юни месец миналата година Бойко Борисов и партията му вече един път преглътнаха професионално всички обиди и унижения от записа на ПП и полегнаха в краката на либералната десница за създаването на кабинет без програма, коалиционен договор или каквото й да е. Тоест сега беше възможно да се случи абсолютно същото и ако вярваме на слуховете поне за 24 часа е имало напълно сглобен нов кабинет, напук на брифингите в които дамската четворка на ГЕРБ съскаше, че няма да приемат да унижават партията им. Номерът със спешните пресконференции е бляскав, но много бързо се изтърква, ако човек започне да злоупотребява с него. А и в крайна сметка този път бяха изречени толкова много думи, бяха изсипани толкова мтого обиди, че те минираха почти всяка възможност за споразумение. В България ние се отнасяме с голямо пренебрежение към думите, но според ефектното определение на Тони Джуд "думите са единственото с което разполагаме и заради това трябва да внимаваме какво правим с тях". Определение като "най-красивото лице на мафията" хвърлено като кинжал към Габриел е опасно и за този, който го произнася, защото при постигането на поредния компромис щеше да се окаже, че великите борци с мафията са се гушнали с нейното красиво лице и са направили поредната сглобка в ущърб на хората и народа. Точно тези сапунени емоции подействаха като детонатор на преговорния процес. В крайна сметка избирателите не са длъжни да виждат дълбинните процеси. Те са пленници на телевизионния екран, а там тече постоянен парад на страстите. В този смисъл именно потъването на разговорите в тишина и мълчание изигра лоша шега на двете първи парламентарни коалиции. Докато те се мислеха, че определят бъдещето на държавата, макар и в секретност, техните собствени публики останаха при емоциите, а там градусът нарстваше с всяка минута. От един момент нататък цената на Сглобката скочи до небето. А не съм сигурен, че останаха хора, които искат да платят тази сметка, защото след нея се плюят кръв и зъби.
Откъде дойде големият проблем в коалицията, която отчаяно отказваше да се нарече така? Според мен проблемът дойде от това, че тя изпълни всички си тайни цели и се провали да постигне, която й да е от явните. Подобно противоречие няма как да остане скрито. Тайните цели бяха ясни. Нека да се върнем към прословутия запис на ПП, където Кирил Петков обяви ГЕРБ за "маркетингов враг" и показа, че ясно си дава сметка, че управление с Борисов означава неговото пълно изпиране. Тази задача беше изпълнена. В мига в който Денков и Габриел бяха договорени като ротационни премиери Борисов вече беше изваден на светло и узаконен като фар на евроатлантическата мисъл у нас. Проблемът на тази пералня е, че в нея влезе и неговият политически брат-близнак Делян Пеевски. Така от първия месец на управлението и влизането му в цикъл на ежеседмични скандали и драми, Пеевски се изтласка до ролята на говорител на властта, а по-късно стана ясно, че той е и неин кадровик. Тоест скритата цел беше постигната на сто процента.
Цялото това кръвосмешение обаче беше направено в името на някакви уж големи цели. Например - промените в Конституцията. Точно заради тях Христо Иванов прие да пие всяка седмица "мазно турско кафе", защото без ДПС тези промени нямаше как да минат. Там ситуацията е комедийна. Промените се оказаха хилави, немощни, несъстоятелни и абсурдни. Но в тяхно име градската десница унищожи и занули целия си имидж на антикорупционна сила, защото влезе в съюз с тези, които трябваше да изпраща в пенсия. Немощният опит при договорката за новия кабинет ДПС да бъде изтикано встрани всъщност беше абсолютно патетичен и обречен на неуспех. Когато си се хванал на танц с дявола не можеш да се пуснеш, когато си пожелаеш ти. Пускането става единствено и само с негово желание. Великото влизане на България в Шенген също се оказа половинчато и изобщо след девет месеца извънматочна бременност кабинетът на Денков не роди никаква ползотворна новина. И заради това от януари насам е с пъти политически по-изгодно да гърчиш управлението отколкото да заявяваш продължаване на участието си в него.
Всъщност тук опираме до драматичната грешка на ПП/ДБ. Техният евроатлантически курс е това, което ги доведе до корабокрушението. Точно този вектор ги прати отново в коалиционната спалня на ГЕРБ, а те така и не си спомниха, че предният път като влязоха там, излязоха като политически зомбита и след това четири години бяха парламентарно непредставени. Войната в Украйна е грандиозно събитие, но не биваше никой да позволява то да отмени основния дневен ред на протестите от 2020 година, а именно раздялата с модела ГЕРБ и пращането на Борисов в историята. Тоест това, което днес се нарича евроатлантизъм се оказа радикална подмяна на автентичното усещане на недоволните граждани. Когато си позволиш да дойдеш на власт с толкова голяма лъжа, ти си обречен на пълен провал. Хората са гласували за промяна, а получиха Пеевски. Епична лъжа, жестоко кроше в зъбите...
Очевидно е, че ПП се опитаха да компенсират това като изнудят ГЕРБ съставът на кабинета и след ротация да е в тяхна полза, но изходните условия на уравнението вече бяха променени. Очевидно Николай Денков е последният човек, който разбра това. Защото неговото неделно нощно обръщение към ГЕРБ беше върхът на политическата мизерия и нещастие. Нещо, което почна така помпозно приключи като телевизионна бурлеска с молби към Борисов, Пеевски, ГЕРБ и ДПС.
Вазов гениално приключва "Немили недраги" с репликата към Македонски и съжалението, че той не е умрял при Гредетин.
Защото продължаването на живота след този миг сблъсква стария герой с баналността на битието, битката за оцеляване и пълното изчезване на старите идеали.
В този смисъл няма как да не изразя съжаление, че ДБ не умря на жълтите павета през 2020 година, а ПП не си остана в политическото небитие и в главата на президента.
Защото тяхното съществуване тук и сега вече беше напълно обзесмислено.
По изявленията им ще ги познаете...
No comments:
Post a Comment