Войната на брифингите

 

Още през юни миналата година, когато в българските политически реалност като торнадо нахлу думата "ротация", мнозина се подсмихнаха свръхиронично. Ротациите на правителство гърмят като бомби даже и в страни с утвърдена институционална демокрация, а в България, която от години насам лагерува на няколко милиметра от пълния хаос и лудост, беше ясно, че това е само някаква медийни лепенка, която да успее да вкара в едно управленско тяло Делян Пеевски, ГЕРБ и ПП/ДБ. Лена Бориславова нарече тази конструкция "сглобка", но всички знаеха, че дори и това е епична лъжа. Не можеш да видиш чудовището на Франкенщайн и да го наречеш "нежно и мило котенце". Идеята за Сглобка се оказа голямата подлост на прехода - управление в което никой не носи отговорност, никой не знае кой точно е назначил министрите и никой не е наясно кои точно са движещите сили на предлаганите политики. Нека да припомним - в края на миналата година се оказа, че премиерът Николай Денков дори и да иска не може да уволни вътрешния министър Калин Стоянов, а това предполага намесата не просто на сенчести парти и фигури, а на цялото възможно задкулисие, което си купи евроатлантически марионетки, които да движат неговите интереси.

И точно, защото се оказахме в окото на бурята на управление в което всички бяха еднакво невинни България влезе в океана на перманентна политическа криза. От юни досега, но най-вече от началото на годината скандалите станаха брутално парламентарно ежедневие. Прегрупирането в рамките на мнозинството започна да се случва по-често отколкото стриптизьорка се съблича за една вечер. Това се оказа изцяло нов модел за правене на политика - шест месеца някакво управление и три месеца безкрайни разговори за Ротацията все едно тя носи надежда за промяна или нещо различно. С медийни фокуси можеш да забавляваш публиката за кратко, но няма как да управляваш една страна и да заложиш дългосрочни реформи. Резултатът го видяхме - завърнаха се шумните публични убийства, икономиката забоксува напук на розовите уверения на премиера, драмите по оста Пеевски-Христо Иванов и обвиненията за пиене на мазно турско кафе затъмниха даже сапунените сериали, а дори и приемането в Шенген стана единствено по "въздушно-капков" път и то с такава клизма (простете за думата, но е най-точна), че даже и най-големите трубадури на кабинета не успяха да го представят като трансформиращо събитие, което ще даде различно бъдеще на държавата.

Въпреки това много от телевизионните муцуни бяха убедени, че Ротацията все пак ще се случи. Песимистите сред тях казваха, че тази ще я бъде, но всяка следваща ще става по-трудна. Напушените пък твърдяха, че ще гледаме ротация след ротация и така два или три мандата. Блаженни да са лудите, защото, твърди се, те са любимците на Аллах.

Преговорите стартираха, няколко дни всичко беше тихо, спокойно и подредено и навръх Сирни Заговезни, когато хората си прощават и празнуват, се разрази нещо, което един ден може би ще наречем Войната на брифингите.

Точно в деня в който се навършиха 2 години от ареста на Бойко Борисов (17 март 2022 г.) дамският преговорен екип на ГЕРБ свика среднощна пресконференция на която обяви, че преговорите не са довели до никъде. Мария Габриел с гробовно изражение и политическо мънкане сподели, че преговорящите коалиции имат фундаментално разминаване за ролята на ГЕРБ в управлението - хората на Бойко Борисов искат споделена отговорност, а градското дясно настоявало нещата да си останат като досега и само министър-председателят да бъде сменен. Стана ясно обаче, че те са отхвърлили идеята досегашния състав на правителството да бъде прегласуван с нов началник и после вече да се мисли кой министър да бъде сменен. Нека да бъдем честни докрай - целият пърформанс на ГЕРБ остави едно усещане за слабост. Все едно дадоха пресконференцията си само, защото не се чувстват зачетени докрай и се опитват да убедят отсрещната страна, че те са хора с достойнство и качества и заслужават всемирно политическо уважение.

Час по-късно Атанас Атанасов, Кирил Петков, Николай Денков, Христо Иванов и Асен Василев, наредени като аптекарски шишета дадоха контрабрифинг. Нека да не се лъжем - петимата изглеждаха измъчени като хора, които ще трябва да връщат пари и буквално се разтопиха във всемирно уважение към ГЕРБ. Кирил Петков обяви, че са готови да им дадат 7 министерства, Христо Иванов поиска още 7 дни за преговори, а Атанас Атанасов жалостиво пожела Бойко Борисов да се намеси в ситуацията и да чете социологическите проучвания, които показвали, че хората не искат предсрочни избори.

Очевидно целта на ГЕРБ беше да извият ръцете на съюзниците си, а отсрещният отговор показа, че почти постигнаха това, което са намислили. Но сме длъжни и да припомним, че партията на Бойко Борисов за втори път прилага един и същи номер, което е симптом за сериозна политическа криза и безидейност. Създаването на Сглобката мина през абсолютно същия сюжет. Тогава след като излезе скандалният запис на ПП ГЕРБ дадоха пресконференция, че замразяват преговорите, ама точно на следващия ден пак седнаха на масата и съучастваха в създаването на кабинет. Така че в случая имахме класическа ситуация в която българският народ беше взет за заложник от една терористична група, която отдавна не знае как да си говори помежду си без да размахва автомати и да залага смъртоносни бомби. Защото дори и Ротацията да бъде осъществена и всички да се обявят за победители, то българите няма как да забравят по какъв начин бе направен пазарлъкът за управлението. Това ще е модел за отношения оттук-нататък, а не изключение. И България не просто не излиза от политическа криза и тръгва по нов път, а потъва в най-дълбоките части на блатото, където се воюва с брифинги и единственото коалиционно взаимодействие е ритането по кокалчетата.

Феновете на двете страни реагириха емоционално. Започна престрелката за това как едните извивали ръцете на другите, а пък вторите клекнали и полегнали на първите като булка, която отдавна не е девствена и друг шанс за женитба няма. Както винаги обаче нещата са по-сложни, по-язвителни, по-страшни и много по-смешни.

Настоящият проблем, който може да доведе страната до предсрочни избори (наклонението е условно, защото никога не бива да изключваме като фактор гъвкавия гръбнак на Бойко Борисов) бе заложен още в самото начало на Сглобката. ПП в своя скандален запис обявиха ГЕРБ единствено за маркетингов враг и според мен Борисов е отворил шампанско щом е чул тази фраза. Именно подобно борсово разбиране за политиката позволи ГЕРБ да бъдат изпрани, Делян Пеевски пречистен, а целият корупционен модел на управление оправдан и реабилитиран. ПП/ДБ точно заради това се страхуват от нови избори. Те са наясно, че даже и техните избиратели не са наясно с пируетите им, а в крайна сметка Ротацията ще им позволи поне още няколко месеца живот през които да се опитат да наложат своя наратив за всичко, което се случва. Проблемът е, че точно в тази игра ГЕРБ са по-силни, особено след като са изпрани. В очите на избирателите на Борисов получаването на министерства е знак за победа, при градското дясно това ще е знак за пълна катастрофа. Дори и най-големите градски зомбита ще бъдат принудени да го признаят, защото на всичкото отгоре и управлението наистина не може да се похвали с нищо забележително. Тоест Ротацията не е механизъм за освежаване на властта, тя е зацикляне на политическото пространство в една мъртва точка и следващите месеци ще гледама как коалиционните партньори се дебнат като хищници и чакат отсрещната страна да прояви слабост и да прокърви първа.

До това ни води войната на брифингите.