Вечно виновните комунисти

 

Едно универсално политическо правило. 

Всеки път, когато ви обхванат съмнения трябва ли БСП да участва във властта или е необходимо и оздравително да стои във вечна опозиция, оглеждайте се как реагира едрият капитал на присъствието на леви хора в правителството. 

Тези дни маститият бизнесмен Кирил Домусчиев изрева мощно, че комунистите от БСП и КНСБ водели страната към стагфлация. Направи го чрез патетичен статус във фейсбук, а дежурните по любов и реклама медии побързаха да разпространят думите му. 

В текста си Домусчиев съска, че комунистите (гадове проклети!) раздували публичния сектор за сметка на частния, въпреки, че България била пазарна икономика и в демографска криза. А пък той (митичният бизнес) бил притиснат между технологичната революция в САЩ и ефективността на индустриалното производство на Китай. Живи да ги ожалиш!

САЩ извършват технологична революция, но и природата на техния частен бизнес е друга. Капитализмът е безмилостен и хищен, но е осъзнал, че инвестицията в хора е най-важната, ако искаш да вървиш напред. Там ценят кадрите си, развиват ги и им дават големи заплати, за да могат те наистина да бъдат част от революцията, а съответно и печаллбите.

 А пък ефективното индустриално производство в Китай е в резултат на планова политика и развитие. 

Или там не са комунисти?

Казваме всичко това, защото в България имаме съвсем примитивен и елементарен едър капитал, който и до днес разчита на ниските доходи, за да се развива. Това е капан, бумеранг, който вече се връща, за да отреже главите на самозваните бизнесмени. В България отрасна цяло едно поколение, което предпочита на бере портокали в Испания, а не да слугува на самозвани бизнес-босове, които смятат, че 1500 лева са прилична заплата и доход. И всъщност държавата трябва да е камикадзе, за да не обърне внимание на този процес. Ние се намираме в абсурдна ситуация държавата да е двигател за по-високи доходи вместо бизнесмените ала Домусчиев да понамалят скъпите пури и луксозните коли, за да получават работниците им повече.

Стагфлацията също е драматичен процес, който никога не се дължи на по-големи социални разходи. ЕС може да изпадне в стагфлация, защото санкциите срещу Русия я простреляха в гърба, а на този фон Съюзът реши да инвестира милиарди в превъоръжаване. Рецепта за криза, която се дължи на естествената глупост на безконтролния капитилизъм, а не на митичните комунисти и тяхната идея за по-добър живот за хората.

И, да, БСП има за какво да бъде сапунисвана, но именно в такива мигове, когато Домусчиев реве мощно, трябва да е ясно, че това е големият смисъл от присъствието на левицата в трудно, сложно и мъчно управление. Крачка по крачка в окото на бурята да направиш така, че хората да почувстват някаква сигурност за себе си. 

Няма как да разчитаме на едрия бизнес да се погрижи. 

Навремето комунистите изградиха една държава с която хора като Домусчиев още пируват и си осигуриха бляското съществуване. 

Сега пак към комунистите трябва да гледаме, ако искаме българите да имат по-различно бъдеще. 

Толкова е простичко. 

 

Къде е кметът?

 

Eдин циничен и философски въпрос терзае душата на всеки софиянец, освен ако не е замъглена от цитати на Иван Костов и не предрусала със статуси на десни инфленсъри: "Къде, по дяволите, е кметът Васил Терзиев?". 

Отговор на това питане няма.

Междувременно София бе залята от вода, трамваите спряха движение заради наводнението, кризата с боклука в "Люлин" и "Красно село" продължава с пълна сила, а заради ефектната комбинация от вода и отпадъци, гнили потоци от кал задръстват кварталните улици. Тази постапокалиптична картина се допълва от огромните като зайци плъхове, които притичват в столицата на държавата, която гордо ще приема еврото и през час декларира или вярност към евроатлантическите ценности, или готовност за битка с мафията...

Вместо кмета вчера се появи неговата заместничка, която нещастно запърха с мигли и от този поетичен жест стана ясно, че общината не мисли за никакви компенсации за пострадалите от нейната некадърност хора. Вместо обезщетение софиянци щели да получат кампания за разделния боклук, което е върховен цинизъм на фона на задаващата още по-голяма криза с чистотата. А Терзиев не е ясно къде е. Сигурно се поти върху поредния статус как е готов да бори мафията от тайното си скривалище някъде из софийските потайности...

Междувременно обаче кризите в София се натрупват една върху друга като политическо наводнение. Стана ясно, че няма хора за извозването на отпадъците. Общината била в криза на кадри. Абсолютно същия проблем се появява в градския транспорт. Май това, което казваха шофьорите се оказа вярно - че не е въпрос само на по-високи заплати, но и на различни условия на труд. Били необходими над 300 души, а засега имало само 11 нови постъпления от Казахстан. Терзиев тук пак бляскаво отсъства. Навремето с мелодраматичен глас казваше, че ще преструктурира дружеството, ще задава различна перспектива. 

Всичко това потъна като лед в милионерско уиски.

Най-лошото е, че цялото дрънкане за битка с мафията е съчетано с радикално бездействие. В миговете в които е ясно къде е Терзиев се беше зарекъл да внесе доклад за новите функции за завода за отпадъци. И тази инициатива се разтвори в пространството и безвремието.

София е блокирана, градът е в задънена улица, но това няма как да спре проблемите, нито течащите води, нито преливащите от боклуци кофи. Истината е, че за столицата има едно радикално лечение - предсрочни кметски избори, защото политическото бедствие начело на общината няма да си тръгне преди да съсипе всичко. 

И това на фона на гръмки тъпотии как бори мафията и няма да бъде нейна жертва. 

Бедний, бедний Терзиев, защо ли не си остана в частния бизнес?

 

 

 

Театралните истерии на Борисов – записки по българските лудости

 

"Не сме изядени". С такъв мелодраматичен лозунг партийната ядка на ГЕРБ във Враца отговори на призива на своя ръководител да се разследва внимателно колко от партията е изгнило и изядено. Театралната сценка на Борисов вероятно трябва да влезе в номинациите за следващите награди "Оскар". Кратко видео, но пълно с толкова страст, съскане, болка и яд, че замъглява даже големи шедьоври на драматичното изкуство. Тенеси Уилямс ряпа да яде. Артър Милър да ходи да хлипа в полите на Мерилин Монро. Бертолт Брехт дори би побелял от ужас и ревност.

Партийната организация в Бяла Слатина се снима с плакат: "Still breathing" ("Все още дишаме" или направо да си го кажем поетично: "Живи сме"). Не знам коя страстна пиарка цяла вечер е фантазирала толкова монументален отговор, но с толкова романтична душевност тя моментално трябва да почне да пише сценарии за Холивуд, а защо не и за кино за възрастни, защото толкова много емоция не може да бъде похабявана единствено в българските провинциални политически театри. По някое време с ужас чаках следващата снимка от партийна ядка на ГЕРБ да гласи: "Все още сме девствени, генерале!" - като безсмъртен зов към невинност, подобно на обричането на монахиня единствено на Христос и на нито един друг мъж по баналната земя.

Да, знам, мнозина анализатори запърхаха из студията, за ни говорят за "Криза", после да сумтят за "Кадрови проблеми", след това да прелитат над магическата дума "Преформатиране", за да могат да се удавят най-накрая в демоничната фраза "Предсрочни избори. Проблемът е, че когато нещо започне като театър, мине през мелодраматични снимки под формата на пърформанси и бъде допълнително изнасилено пред телевизионните камери, човек просто няма как да повярва на какъвто й да вътрешен драматизъм на сценария. В цялата политическа и журналистическа суматоха имаше нещо толкова изкуствено, толкова измислено, толкова преувеличено, че от самото начало издаваше неприятния аромат на политическа илюзия и фокус. И заради това нека да превъртим лентата назад, за да видим как точно започна всичко.

От всички възможни градове в България Пазарджик е най-неподходящия въз основа на който да се правят изводи за националната политика. Ситуацията там е специфична, заредена е с взривоопасната смес на местни бизнес-интереси, които са обраснали с всякакви съюзи и регионални партии и картината е пъстра като видение след употребата на ЛСД. Резултатите обаче бяха стряскащи - ДПС-Ново начало стана първа политическа сила, нещо, което не просто се очакваше, то се виждаше от километри. ПП/ДБ се представиха доста добре, защото местните кадри по никакъв начин не се държаха налудничаво като националните си ръководства и останаха втори. Трети остана бизнес-съюз, организиран около бившия кмет Тодор Попов. А на четвърто място за изненада на всички излезе "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА", която вдигна с близо 30 на сто вота за себе си и увеличи с един броя на своите съветници. ГЕРБ, за тяхно огромно съжаление, се сринаха до шестото място, но все пак вкарват трима съветника. Разбира се, трябва да уточним, че точно в Пазарджик ГЕРБ никога не са се представяли особено добре и на редовните местни избори те с мъка взеха третото място. Тоест не можем да говорим за някаква тотална мелодрама или нещо, което е дошло от нищото. И заради това трябва да възприемаме политическите възпаления на Бойко Борисов с голямо подозрение. Защото късането на коси: "ако останем в това управление следващият път не шести, а 26 ще бъдем" са само пушилка, която трябваше да прикрие съвсем други процеси. Борисов извади партията си за цяла седмица от парламента и я прати при чакащите с предварително подготвени плакати народни маси по съвсем други причини от обявените. Анализаторите заподозряха една основна - лидерът на ГЕРБ, попаднал в прегръдката на анакондата Пеевски, отчаяно се опитва да официализира отношенията си с ДПС-Ново начало. Трубадурите на десницата влязоха в диво състезание кой ще развие по-големи крайности точно на тази хипотеза. Не напразно по време на своята телевизионна лекция по шаманство Борисов съскащо обяви как съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев му бил написал есемес точно в този дух - Пеевски те изяжда, време е да снимаш под герба с него. Вън от всичко останало обаче - някой може ли да обясни какво би накарало лидер на дясната опозиция вместо да отваря бутилки с шампанско за добрие си резултат, да тръгва да пише такива послания на лидер на партия от управляващото мнозинство. Аз не разчитам в този текст тържествуване, а покана за романтична среща: напусни лошия черен вълк и ела на романтична среща с нас, градските соеви философи, които сме готови да те приютим, приласкаем и разберем...

Но стига толкова за любов. Проблемът във версия за официализирането на отношенията с ДПС-Ново начало е в това, че Борисов не се нуждаеше от такъв драматизъм, за да предприеме подобен ход. Делян Пеевски и сега е част от парламентарното мнозинство, защото без него правителството няма да събира достатъчно подкрепа. Тоест официализирането на подобни отношения можеше да мине единствено през колизия в по-малките партии, но и не в ГЕРР. Нито Борисов, нито Пеевски имат нужда от това газиране на политическия пейзаж, ако искат да узаконяват парламентарните си отношения.

Мелодраматичната криза на лидера на ГЕРБ обаче има политически смисъл единствено, ако той иска да разшири влиянието на ГЕРБ в управлението. Думата на месеца "преформатиране" съвсем не е свързана с приемането на ДПС-Ново начало в управленската формула. Театралната сценка подсказва, че ГЕРБ се нуждае от още власт и това по същество бе рекет срещу партньорите в сегашната коалиция. Непредизвиканата и неочаквана истерия, десантите из провинцията, всичко това се елементи новият образ на партия ГЕРБ. Политическият мастодонт, който едно време вземаше власт чрез сила днес го прави чрез домашни сценки като истерична домакиня. И това не е критика. Времената се менят, политическите тактики също.

Но мушката на Борисов най-неочаквано се оказа БСП. Резултатът на левицата в Пазарджик го засегна, защото го вкарва във вътрешнопартиен режим на обяснение - виж тия са в правителството, а растат, ние също сме там, ама падаме. Гибелният гняв на Борисов се стовари върху БСП, Наталия Киселова, Борислав Гуцанов. От "Позитано" 20 обаче направиха стратегическата грешка да побързат да отговорят и то в позиция в която обявяват, че са готови за преговори, но в подходящия формат. Тази грешка им се върна тъпкано под формата на яростна буря от обвинения в социалните мрежи, че социалистите са клекнали на Борисов и Пеевски, а по погледа им си личало, че се страхуват от избори. На всичкото отгоре в тази позиция БСП дори се не опита да защити поне Киселова с няколко изречения, което също не беше особено добър знак. Това постави левицата в доста странно и нелепо положение. 

И когато няколко дни по-късно председателят на партията Атанас Зафиров даде специална пресконференция по темата, всички медии под команда гръмнаха "БСП готова да всякакви преговори, за да запази управлението". 

Иронията е, че по време на цялата пресконференция Зафиров казваше точно обратното - че БСП иска да има диалог и запазване на управлението, защото новите избори няма да решат всичко, но че границата на компромисите е достигната. 

Разминаването е възможно, защото днес вече никой не дава пет пари за истината и, че цялата журналистика се опитва не да покаже света, а да го набута в някаква схема. 

И заради това цяла България има чувството, че живее в лудница. Средствата за масова информация просто вече не си вършат работата...

Няколко дни след първоначалната си истерия Борисов се появи вече успокоен, за да обяви, че партията му е казала, че не иска избори и, че няма нужда от кадрови промени в кабинета. Което със сигурност означава, че все пак някакво разджуркване на министри ще има и, че преформатирането, ако се осъществи, ще бъде далече от очите на публиката. Всъщност целият театър беше като политически инструмент на ГЕРБ да държат своите партньори в напрежение и най-важното Борисов да демонстрира някакви политически мускули и, че нещо в тази държава все още зависи от него.

Телевизионната криза обаче демонистрира нещо друго. В обществото наистина бълбука недоволство. То съвсем не е толкова голямо, колкото се надява опозицията, но не е и за подценяване, както правят управляващите. Борисов  съвсем неочаквано и непоискано разкриа, че политическата криза все още е тук и все още е жива. Тя е покрита с някаква холивудска пудра, но още е жива като звяр, който всеки момент може да се появи на сцената. Театралните пиески само захранват това усещане. 

И не, България не се събуди в друга реалност след целия този цирк.

Тя продължава да живее в кошмара на едно настояще в което само телевизионните драматургии носят усещане за нещо ново. 

И точно това е големият проблем.

 

Кмет по Шрьодингер

 

От физика Ервин Шрьодингер и неговата шега за квантовата физика в колективното несъзнавано на човечеството се насади образа на митичната котка в кутия, която може да бъде жива и мъртва едновременно. 

Поне в научния смисъл на думата. 

Дълго време сме се заблуждавали обаче, че това е само мисловен експеримент. 

Васил Терзиев обаче напоследък емпирично доказва, че може да има кмет по Шрьодингер.

Столичният градоначалник днес пребивава в две състояния, ако слушаме песните на десните сирени - той е жертва на мафията (тук окаян хор от десни инфлуенсърки рони сълзи) и същевременно борец с нея. 

Въпреки, че борбата му се изразява в това да не прави абсолютно нищо.

Терзиев е застинал в монументално бездействие. 

А боклуците в "Люлин" и "Красно село" никъде не са отишли. Има някакъв опит по централните улици те да бъдат изнасяни що-годе регулярно, но ако човек направи грешката да потъне по-навътре в градския лабиринт може се удави в миризма и отпадъци. 

Но иначе се борим с мафията та чак пушек се вдига. 

А същевременно мафията ни нанася подли удари, защото се страхува от светлоносния кмет, неоткриваем за своите колеги по всяко време на деня.

Квантовата физика ряпа да яде. 

Тук си имаме политика в квантово състояние...

Проблемът с боклука на София изобщо не е решен. 

Нека отсъствието на темата от медиите да не ви заблуждава. 

Столицата е като тиктакаща бомба, защото в края на година още договори за чистотата изтичат, а никой не мисли за това как да бъдат сключени нови. Заради жертвата/борецът Терзиев София може да посрещне Нова година затънала в боклуци, изящна, лирична и болезнена метафора за проваленото управление на града.

Десните инфлуенсъри набързо забравиха за ленинските съботници и внезапно преоткритото си чувство за солидарност. 

По нова година повече от тях ще си пекат задниците по луксозните острови и ще оставят всички останали да се спасяват поединично.

Тук вече опираме до проблем, който не е свързан с политиката, а с индивидуалната психология. 

Некадърносттта най-често се проявява като бездействие. 

В София виждаме експлозия на този процес. 

Жертвата/борецът не е показал с нищо, че разбира какво трябва да се направи. 

Всичките му изявления и пиратки са притопляне на чужди решения. 

Това за общинското предприятие за чистота е отдавнашна идея на левицата, която от години насам обяснява, че това е единственият ефективен начин за битка с мафията, олигархията и едрия капитал. 

Дори опитът му да си измие ръцете с лошата държава и Общински съвет е кавър на бойкоборисовщината в Столична община.

Тази епична битка с мафията е първата на която борецът с нея избра да не се явява на бойното поле, а да потъне в сенките на сградата на "Московска". 

Вероятно мафията много я боли от този кмет по Шрьодингер, който като квантова мъгла се е разтворил някъде из софийските лабиринти и вероятно чака времето, когато ще го номинират за кмет, за да може да може да хариже тази война на някой друг...