Краят на романтиката

Години след бунтовете през 1997 година цяла шайка платени политолози, че опитваха да ни убеждават, че те били върхът на българската политическа романтика. По улиците били излязли хора с надежда за различна България.

Очевидно търговията с надежда по нашите земи вече е нискодоходно занимание, защото тази "различна" България заприлича на банален ад от оскотяваща бедност.

Днес хората излизат по улицата съвсем неромантично. Това е бунтът на тези, които са изгубили абсолютно всякаква надежда. Това са хората, които не вярват на никого, затънали в отчайваща бедност и невъзможност за оцеляване. Тези, които излизат по улиците излизат вече водени от омраза. Заради това романтика няма. Има една озъбена реалност.

Навремето четяхме за "водните" бунтове в Боливия, предизвикани от непосилните сметки на приватизираното водоразпределение, но се чувствахме защитени от подобно икономическо бедствие. Обещаваха ни бърз рай, жесток просперитет и сигурно бъдеще, а не като в дивия Трети свят, където неграмотните, простите и бедните протестират.

Днес бунтът се обърна срещу властта, защото тъжното осъзнаване боли като удар с камшик - тя ни превърна в страна от Третия свят. Където хората въстават неромантично просто, защото няма какво да ядат. Където хората излизат по улиците, защото нямат пари за нищо.

Това е сляп гняв на отчаянието. 
Но пък, и това е лъчът в тъмнината, в мига в който стотици хиляди излязат по улиците, за да си потърсят правата, поне едно нещо се променя. Човек започва да се чувства като част от Първия свят. 
Защото търси справедливост за времената, когато ни лъжеха с идиотската романтика.

Сбогом на лудите чудотворци!

След три години безобразно управление, след като придадоха ново значение на думата "гаф", логичното най-накрая стана - рейтингът на ГЕРБ се срина като небостъргач ударен от самолет. Последните три месеца бяха кошмарни за държавата и обществото, защото България бе заприличала на политическа психиатрия, оставена без всякакъв надзор.

И най-накрая, след три години опиянение и медийно безвремие, логиката все пак проботи и ГЕРБ се срина на рекордно ниски нива на доверие. Социолозите бяха категорични, че всякакъв шанс за техен втори мандат е напълно изгубен. А част от агенциите, за първи път от много години насам, отчетоха, че БСП изпреварва като резултат ГЕРБ. Това със сигурност означава, че ни очакват повече от напрегнати избори и най-вероятно панически действия от страна на управляващите да закрепят на повърхността своя потъващ кораб.

Хубаво е човек да наблюдава как едно общество отново започва да мисли рационално. Данните на социолозите са махане за сбогом на поредните чудовотворци, които се провалиха с гръм, трясък, скандали и калинки. Но всъщност това е най-лесната част - да прогледнеш за истината и да осъзнаеш, че си живял в лъжа.

Данните показват още, че хората започнаха да гледат отвъд ГЕРБ. Стреснати от непосилния терор на монополите, от диктатурата на банките, от безнаказаната гавра на ЕРП-ата, хората вече търсят нова алтернатива за себе си, страната, за мястото на България в Европа. Това е като да се събудиш от кома и да разбереш, че светът е дърпал напред, докато ти си живял от сутрешен блок с участието на премиера до сутрешен блок с участието на финансовия министър. И е разбираемо, че сега погледът е обърнат към БСП. Това е кармата на левицата - тя има санитарни функции в българското общество, защото е силата, която трябва да установи здрав разум и подредена държава след четири години истерична лудост. Заради това, въпреки, че много няма да си го признаят, всички, които са изтощени от ГЕРБ ще слушат днес посланията на левицата и ще търсят начин да се разпознаят в тях, да намерят смисъл, да открият идеи, които биха работили за тях, да видят визия за нормална държава, а не за безкрайно телевизионно шоу...

Можем да разчетем социологическите данни обаче и по тревожен начин. Защото отвъд факта, че левицата изпреварва ГЕРБ трябва да си дадем ясна сметка, че БСП не мърда много напред като резултат. В цифрите на социолозите човек може с ужас да види, че партиите си делят гласовете на една трета от хората. Останалите две трети от народа са потънали в депресивен мрак, уличен гняв  и високи сметки. Заради това можем да четем данните от проучването като началото на хорър-трилогия в която никой не знае какво ще стане. Свиването на цялата политика в кьошето на обществото е симптом за нещо много лошо. Това е болестно състояние на абсолютно разочаровани и отвратени хора, които видяха как държавата работи срещу тях, а политиката стана средство за обогатяване на един самозатворен олигархичен елит. Ако някой не обърне внимание на този факт България ще за заприлича на барутен погреб в който всички небрежно са запалили цигари.

Ето какъв е вечният ефект на лудите чудотворци.

Събуждане от медийния махмурлук

Енергоразпределителните дружества са проблем за българите от поне 5-6 години насам. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е най-масовият обект на хейт, поне, откакто българите научиха, че съкращението ДКЕВР не е вуду-клетва за бърза импотентност. Обаче тези теми почти не присъстваха в медиите. Там от време на време, по-скоро като куриоз, се появяваше по някоя и друга новина за драматично раздута сметка, но журналистите (защото така е безкрайно по-лесно) така и не търсеха причините за това страдание на хората. Поне доскоро репортажите за отделните битки на хората с монополите приличиха на скучна телевизионна пиеса: появи се пострадалият с гневно лице, журналистът скучаещо го изслушва, после се появява представител на монопола, който говори като зубър на екстази: "ние ще проверим проблема и, ако има някаква наша вина ще вземем мерки в обозримо бъдеще". И това е. Край. В телевизионния наратив това си е като хепиенд по време на дивашки капитализъм.

Медиите бяха опиянени от друго. Да показват рязанията на лентички. Да препредават дърварския речник на кабинета. Да следят футболните мачове на премиера Борисов. Да громят опозицията. Да описват как протичат заседанията на Министерския съвет. И да оставят Симеон Дянков да говори как България е финансов отличник и как Европа трябва да се учи от нас на поддържане на стабилност.

Оказа се обаче, че хората имат силата да променят медиите. Или поне да наложат своя дневен ред в тях и да ги накарат, за първи път от четири години насам, да се занимават с реални, а не с измислени проблеми. Бунтът на ядосаните се оказа упражнение по медиен реализъм. За първи път видях дори най-близките до властта вестници с удивление да откриват, че ЕРП-ата са като октопод, който е захапал обикновените хора. Дори най-придворните журналисти се усетиха, че това е водоразделна ситуация и, ако не застанеш на страната на истинския народ, дори и кабинетът не може да се спаси от гневът и яростта. Изведнъж медиите се събудиха от своя властови махмурлук и видяха светът именно с очите на човек, който е прекалявал с алкохола предната вечер - разкривен, озъбен и отчаян.

Заради това тези дни да четеш вестници е истинско откровение. Тези, които до вчера обожаваха кабинета по неприличен начин днес вече чувстват в далечината гръмогласната буря. А най-интересното от всичко е, че протестите на хората наистина нямат цвят. Това е бунтът на абсолютно обезверените, на притиснатите до стената, на гневните, на потенциално гладните, на хората, които бяха смачкани и именно, защото вече нямат никакъв шанс, днес вече са по улиците и размахват знамена.

И тези хора, доскоро неизвестни, потънали в мрака и телевизионната мътилка, успяха да наложат своя дневен ред на медиите.

А това веднага изкара на преден план другия проблем. Проблемът за това как говори властта. Властта говори панически, ужасено и стреснато. Тя иска да потуши проблема и заради това се опитва да пробута психоаналитични номера.

Сметките щели да бъдат разсрочени, каза Делян Добрев.

Абе, братче, ти не разбра ли, че проблемът вече не е конкретната сметка. Проблемът вече си ти и правителството ти. Вие сте най-гадното ЕРП на земята. Хората искат да получат гаранции за почтеност, а не правила за по-кроткото им обиране.

Шефът на ЧЕЗ, отворко, глътнал няколко бастуна, изохка, че проблемът бил, че българите използвали електричество за отопление, а това бил най-скъпият вариант.

Така ли бе, капут? От висотата на какъв икономически престол оценяваш живота на хората? Значи те, хората, сами са виновни, така ли? Въпреки факта, че януари беше направо пролетен месец и едва ли някой е изхабил чак толкова ток да се топли, че да получи фактура с 300 процента увеличение.

Бойко Борисов обяви, че в сметките трябвало да има ред "Иван Костов" и ред "Сергей Станишев".

Приятелю, и на нас ни е ясно, че в Централния софийски затвор трябва да има килия с табелка "Бойко Борисов", ама си мълчим нали? Огромният грабеж на хората стана при ГЕРБ и поне един път в този живот искам да видя ГЕРБ да поемат отговорност за нещо. Поне веднъж с ушите си да чуя и с очите си да видя (а може и обратното, тази държава и без това е шантава) как някой от ГЕРБ си признава грешка, поема отговорност, изобщо държи се като нормален човек, а не като верен слуга на олигархията, която го е възкачила в парламента.

В медиите този скопен и стресиран език на властта се чу за първи път. Той оттекна сила като оперна ария в училище за глухи. И разкри ясно, че този път границата е на улицата. Едните викат, защото са останали без изход. А другите треперят в кабинетите си и се чудят кой ли бог на надписаните сметки са разгневили, за да чуват този тътен, който може да ги отнесе като цунами тропически бряг...

"Насосване", сезон втори

Ако някой си направи труда да проследи министерската кариера на Вежди Рашидов ще установи, че тя се върти много повече около гафовете му отколкото около нещо реално постигнато. Това е направо нов жанр - политически риалити сериал с високоградусово управленско напрежение.

Все пак говорим за министъра, който в началото на мандата меланхолично описа как навремето се е насосвал заедно с журналистите, в средата на управлението героично обяви, че мазниците просперират при ГЕРБ, а към края философски заяви, че "човекът и коня винаги са съпътствали живота на хората".

Тези дни Рашидов се превърна в аматьорска видеозвезда. Запис показа как културният министър лично участва в разбиването на врата на заведение, което се намира на гърба на Художествената галерия, бившия дворец. Говорим за сграда, която е културен паметник, една от емблемите на София, но това не пречи на господарят на насосването лично да подава чук на майсторите, за да избиват вратата.

Когато министър на културата е лишен от усет за историчност, това е политическа трагедия. Не е ясно изобщо каква е причината Рашидов да присъства на това събитие. Абсолютно нищо не го налага. Но министърът е там, в 10 часа сутринта, с поглед, който издава бурна нощ, а трошенето на врати само допълнително нагнетява напрежението в телевизионното риалити.

Има нещо много метафорично във факта, че културният министър, който трябва да е сила на съзидание, проявава себе си абсолютно в такъв екшън на разрушение. Клипът с участието на Рашидов стана толкова популярен, защото той е метафора за цялата власт на ГЕРБ. Те са себе си само, когато трябва да рушат. Те са явление, което подава чукове, за да нахлуят като варвари в територии, които не са техни.

Те са управление на безкрайното насосване, последиците от които са като метафорично главоболие и зловещ махмурлук.

Телевизионното риалити продължава...

Как сериалът „Октопод” предсказа бъдещето на България?

Това се случва за първи път в България – стотици хора да излязат по улиците и да крещят „Национализация”.

След като 20 години обясняваха, че частната собственост и приватизацията са вълшебните лекарства, които ще осигурят вечен просперитет. След като 20 години слушахме как свободният пазар сам по себе си е някаква ценност, идеал на идеалите, съсредоточие на святост и благина, ин и ян на новите времена. След като 20 години основната мантра беше, че държавата е неизменно лош стопанин, а собствеността в частни ръце придобива почти ангелски статут.

Нека да бъда разбран правилно. При тази държава, при този кабинет е ясно, че държавната собственост също ще е неизменно лоша, защото корупцията е второто име на това управление. Те ще направят и невъзможното да дозакрият последните останали държавни производства, за да могат да облагодетелстват своя кръг от приближени фирми и неолиберални бизнесмени, които никога не са печелили друго, освен държавни поръчки.

С други думи викът „Национализация” днес е просто утопичен, защото ГЕРБ

а) никога няма да направи национализация

б) дори и да я направи, тя нищо няма да реши

в) пак ще намерят начин да прецакат обикновените хора

Хората обаче вече са изтощени от това тежестта на цялата криза и преход да бъде стоварвана като паве по техния гръб. Бунтът срещу високите сметки за ток трябва да бъде разчитан не в идеологически плоскости, а в много по-страшни – това е бунтът на тези, които не знаят дали ще могат да бъдат живи утре. Те искат национализация на ЕРП-ата не, защото са стихийно леви, а защото вече искат моментална справедливост.

В един безкраен преход на перманентна несправедливост, днес хората вече са озлобени и не искат палиативни мерки. Те настояват за справедливост. А справедливост този път означава – хищните частни монополи да бъдат поставени на колене. Или да бъдат изгонени от България. Те станаха символ на безкрайното страдание. И на безкрайното търпение. И на безкрайната властова гавра.

Днес адептите на дясната идеология би трябвало да започнат сами да си строят пирамиди и завинаги да се зазидат в тях. Видяхме какво става, когато държавата не регулира монополите – те удрят до кокал, а хората излизат на улиците и крещят „Национализация”. Утре хората ще излязат така и срещу банките. И срещу фирмите за събиране на задължения. Срещу всички знаци на това, че народът плати сметката за забогатяването на елита.

Протестите днес обаче показват и друго. Вече има ново отношение към обществената собственост. Май за първи път хората показват, че това отношение се променя. В гласа на тези, които викат срещу високите сметки от частните монополи аз чувам някакво преоткрито доверие към обществената собственост. Което е на една крачка от осъзнаването на това, че обществената собственост трябва да бъде пазена наравно с частната.

ЕРП-ата рано или късно трябва да бъдат национализирани (естествено има брутален, има и цивилизован начин за това), защото обществото трябва да получи някакъв знак, че държавата пази неговия интерес по някакъв начин.

Днес обаче ние виждаме друго. Виждаме как дори и в своята паника властта използва речника на монополистите да удря с него тези, които излязоха по площадите. Монополите и властта са в перфектна политическа симбиоза и всъщност това е истинският „Октопод”, който души България.

Навремето, когато едноименният италиански сериал бе покорил страната ни, никой не знаеше, че ние виждаме телевизионно пророчество за нашето собствено бъдеще. Обикновените хора притеснати до стената с извадени джобове и власт, която си раздава бонуси и се черпи с шампанско.

Заради това България беше като рекламна брошура на дясната политика. Тук се осъществи това, което западният едър бизнес може само да сънува – властта взе страната на олигархията и се опита да унищожи тези, които са я избрали да ги ръководи в името на по-добро бъдеще.

В „Октопод” имаше едно добро ченге – Корадо Катани, което бе тръгнало на кръстоносен поход срещу това изродско сплитане на власт и едър бизнес. В четвъртия сезон на сериала го разстреляха с над 100 куршума. Защото тогава и времената бяха на други – на хоризонта се мержелееше ново, нерегулирано бъдеще, огромни печалби, безкраен възход...

Днес хората излязоха по улиците, защото бъдещето просто не дойде. Настоящето се проточи твърде много, а най-накрая поискаха то да бъде платено с надписана фактура.

И хората закрещяха „Национализация!”.

Ако България не пребори тези монополи тя просто няма да има никакво бъдеще. Но тази битка ще е много по-жестока, защото тук барикадата минава ясно между хората и политиката. Политиката в нейния български вариант се оказа като раков тумор, който убива. Опитаха се да унищожат държавата навсякъде, а, за да се подсигурят напълно превърнаха и сама държава в шоу-спектакъл. Обаче от един момент нататък на хората просто им писна да се смеят и видяха, че портфейлите им са изтънели, доходите замразени, а властта и монополите се опитват да им продават старите вицове.

Нищо не пречи да викаш. И то силно. Защото те ще направят опит да не чуят нищо. Те са оглушали от самодоволство и кинти.

На-цио-на-ли-за-ция!

Чувствам се като Корадо Катани като викам това.

Ляв радикализъм

Нещо лично: за първи път видях наскоро възрастна жена да плаче след като си плати тока. По-късно, защото тя се разговори с другите бесни и възмутени хора, стана ясно, че пенсията й е 160 лева, а сметката за тока 120 при условие, че обикновено плаща около 30. На тази опашка видях толкова много гняв и ярост, че се изплаших за това накъде върви България. Защото ножът наистина този път удари до кокала - монополите изсмукват от хората последните им средства, потънали в наглост, самодоволство и правителствена протекция.

По време на протестите ясно се очертаха двата фронта - кабинетът и монополите от една страна и обикновените хора, чието физическо съществуване вече е поставено на карта от другата. Този гняв не само е разбираем, той е последното оръжие на тези, които са оставени на самия ръб на мизерията. Разкриха се социални противоречия, които сякаш са взети от роман на Виктор Юго или извадени директно от поезията на Христо Смирненски.

Заради това беше важно поне една партия да отговори с послание на гнева на хората. На техният интерес ЕРП-ата да бъдат върнати на държавата, а държавата да мине на страната на народа, а не на хищните монополи. БСП за първи път постави тази тема в своя дневен ред и очевидно това ще е голямата тема и на идващия вот през лятото.

Социалистите много спориха вчера дали е правилно да се води радикална лява политика. Ако под радикална лява политика се разбира национализация на ЕРП-ата и драконовска регулация на монополите, то значи целият народ вече се състои от леви радикали. Днес най-накрая политиката стана истинска - защото политика, която не е страната на хората е политика на тирания.

Така че - бройте ме сред левите радикали. 

В името на сълзите на една стара жена. 

Революцията на бедните

В събота се разходих, за да си платя сметката за тока към кожодерите от ЧЕЗ.

Аз живея самичък, прибирам се вкъщи обикновено след 20 часа и сметката ми за тока доскоро беше за завист - около 10 - 14 лева. Но да кажем, че това са страничните дефекти на ергенския живот. Този месец, без по абсолютно никакъв начин да си променя потреблението, а дори и с по-чести отсъствия от вкъщи изведнъж ми изникна сметка от 23 лева. Да, знам, в сравнение с къртещите зъби сметки на другите хора моята пак е миниатюрна. Но това, което ме разтърси е осъзнаването на какво са подложените другите хора. Представете си една средна месечна сметка за ток от 100 лева, която внезапно по капризите на ЧЕЗ става 200. Поне аз не си спомням да е имало 100 процентов скок на тока през това време.

На опашката попаднах на нещо като мини-бунт. Рядко съм виждал толкова много разгневени хора на едно място - държаха сметките си за тока, както легендарният герой на Георги Калоянчев от телевизионната постановка "Вестникар ли?" държеше вестник. Чух неща за правителството, които едва ли Бойко Борисов би държал да чуе. Част от използваната ненормативна лексика би минала за цинична и в най-деградиралия порнофилм.

Бойко Борисов обаче може да мине за късметлия, защото намеренията към шефа на ЧЕЗ вече граничеха с биологически невъзможното. Убеден съм, че поне три-четвърти от заканите към този крупен и мазен шеф са анатомически неизпълними, което обаче, в дните на революцията, едва ли би спряло народа поне да се опита да ги направи.

След като чух няколко по-възрастни жени да се заканват на частните монополисти по-люто от Райна Княгиня на турците, схванах, че България наистина е пред революционна ситуация.

И този път това ще бъде революция на бедността.

Колкото и разни мастити политолози, социолози и шамани към западни фондации да се опитват да ни внушават, че ние принадлежим към клуба на богатите, това може да мине като идея само пред човек, който не получава 160 лева пенсия, а получава сметка за ток 150 лева. Когато някой от адептите на този подход се опита да оцелее с 10 лева на месец, тогава ще призная учението му за правилно и вярно.

Българският народ бе предаден по най-банален начин. Той бе оставен в ръцете на монополите, а самите монополи бяха оставени безконтролно и алчно да бъркат с все по-нарастваща жестокост в джобовете на хората. А монополите си имат и отряд от биячи - фирмите за събирания на задължения, които са втората вълна на жестокост, защото с безкрайния си тормоз допълнително угнетяват и без това ужасените, бедни и оскърбени хора.

Българинът е кротък, тих, послушен човек, който иска уют, покой и спокойствие. В ДНК-то на всеки българин е внушена идеята, че трябва да си има дом и да е съвестен със своите задължения. Забележете само - първата работа на пенсионерите след като си получат пенсията е да отидат да си платят сметките, независимо, че след това остават почти без пари и с перспективата да изкарат месец на гладно.

Тази съвестност обаче е на път да бъде разрушена, защото кожодерите, неограничавани от държава, регулации или някакъв закон, вече поставят на карта физическото оцеляване на хората. За първи път от целия преход, който трябваше да бъде преход към клуба на богатите (хаха), цената на живота без абсолютно всякакви екстри превишава доходите. Заради това видях тези гневни, ядосани, направо бесни хора, които не знаят дори към кого да си изкарат гнева.

Ако не ми вярвайте - разпитайте някоя касиерка на каса за плащане на ток. Именно те могат да потвърдят какво социално напрежение се е натрупало и как то е в състояние да взриви българското общество.

Държавата е потънала в папките около драмата "Буда", около опасенията край "Хизбула", но това са нищожни проблеми в сравнение с факта, че този пък скелетите в гардероба на българския преход вече са получили живот и като армия от зомбита са засегнали живота на всеки. Приватизацията на енергоразпределителните дружества е най-голямото зомби от всичко. Тя стана във времената, когато мантрата "държавата не е добър стопанин" вървеше много. Къде са днес неолибералните идиоти, за да защитат оставянето на хората в ръцете на частните монополи? Защо никой от Института за пазарна икономика не коментира сметките за ток на хората? Защо никой от десните икономисти не попита как стана така, че в много градове на страната има хора, които излизат на протест и настояват за национализацията на ЕРП-ата като последен шанс хората да бъдат спасени от вълната на невиждана алчност. В една телевизия, вероятно заслепени от идеологически скромност, използваха не думата "национализация", а "деприватазация", което е последен опит да се опиташ да смекчиш удара.

Огромното социално напрежение се нагнетява от това, че държавата стои безучастно и наблюдава гаврата със своето население. Дори една Албания в края на януари не издържа да гледа своеволията на ЧЕЗ и им отне лиценза. Очевидно дори и Албания е по-ценно място за живот от България.

Тези хора - с високите сметки, които плащат с цената на това, че лишават децата си от достоен живот, не са за подценяване. Българите са доказали, че могат да търпят много, но търпението не е безкраен ресурс. Когато вземеш на хората абсолютно всичко, не им оставяш друг избор освен да излязат на улиците. 23 години бяха годините на голямото взимане. Днес вече виждаме резултата от него - монополи, политическа олигархия, мутра за премиер и интелектуално затруднен човек за вътрешен министър. Те са от едната страна - от другата са тези, които вече няма какво да губят, защото след като платят сметките си за ток не им остава нищо друго освен да се препашат с динамит и да отидат да се бухнат в сградата на Министерския съвет.

Там, на опашката за ток, си дадох сметка, че наистина "Хизбула" съвсем не е най-голямата опасност за националнота сигурност за България. България като държава произвежда вече социални талибани, които са лишени от много начини на действие.

Ако мислите, че не е така - накарайте шефа на ЧЕЗ да отиде на една опашка за ток.

Тогава ще видите, че народът наистина има намерение да изпълни всичко, което пожелава към монополите докато вади последните си пари от джоба...

Дванадесет ножа в гърба на управлението на ГЕРБ

Съвсем наскоро попаднах на един разказ на руския сатирик (заради меланхолията и сатирата на обществени теми понякога го наричат „руския Марк Твен”) Аркадий Аверченко. Този текст е от книгата му „Дванадесет ножа в гърба на революцията”, която Аверченко вече пише в емиграция, в Истанбул.

В нея сатирата отстъпва на тъгата, на меланхолията, на огромната мъка по загубената в миналото страна, която вече никога няма да бъде негова. Заради това на мен разказите от нея не са ми смешни, въпреки, че Аверченко ги пише на места със саморазтърсваща ирония. Това е болезнена книга на един човек, който е останал почти без надежда. В един от разказите група от мъже стоят в един празен апартамент, неяли от седмица и си спомнят какво са обядвали в предишните времена. Любопитен факт е, че Аверченко е направо обсебен от образите на Троцки, особено на Троцки и на Ленин. Той пише за тях с много ирония, злоба и размах. В интерес на истината трябва да отбележим, че очевидно текстовете му стигат до Ленин, защото в една своя статия той нарича Аверченко „озлобен до умопомрачение белогвардеец”, но дори и той не може да каже нищо срещу таланта на писателя и нарича книгата му „много талантлива”.

Та именно в тази „много талантлива” книга Аверченко има един разказ, наречен „Във фокуса на великото кино”. В началото той разказва как е гледал филм в който всичко се е случвало отзад напред и приема този похват да разкаже на бързи оборота живота си – емиграцията, след това за малко живота в следреволюционна Русия, после самата Революция, живота преди нея, абдикацията на царя, цялата младост на надеждите....

Разказан отзад-напред един живот е история на вечното разочарование, на тъгата на несбъднатите мечти, на меланхолията на несъстоялите се идеи. Заради това Аверченко най-накрая пита въображаемите си събеседници: „Защо толкова странно ви треперят раменете: смеете ли се, или плачете?”.

Не мога да си изкарам вече близо месец този разказ от ума. Магията на киното е велика, магията на литературата пък е още по-голяма.

И реших, че това е начинът да се справим с всички политически демони на тази епоха, които познаваме – да ги разкажем отзад-напред и да се надяваме, че тази обърната кинохроника ще успее да прогони мъката, да прочисти чакрите, да избистри света, да пусне малко свеж въздух в спарената атмосфера, да даде нов цвят на живота и нова надежда за различно бъдеще.

Защото, сами знаете, човек е упорито същество. Опитват се да го накарах да бъде депресиран и сдухан, а той отново и отново почва да търси вариант на идеално бъдеще, където светът може и става различен.

И аз като коварният разказвач в разказа на Аверченко ще ви помоля да си сипете нещо в чашите, да седнете удобно на местата си, да се взрете в белия 3D екран на въображението и да си представите как историята лети назад.

„Буда”, будалите и тъмните папки остават назад. Назад остават „Дюнигейт”, тъмните далавери, стрелбите по Доган и Баретата. Назад остава „Хизбула” и атентатът в Сарафово. Подминаваме референдума и ето, че летим обратно към историята, там, където никога го е нямало.

Прелитаме над „Как така ще ме обижда като ми предлага лук?”, стачките във ВМЗ, дебатите за това дали трябва да строим АЕЦ „Белене”, лъжите на кабинета за ядрената енергетика. Минаваме над малоумните изцепки на Дянков и по чудната магия на връщането назад в едно виждаме всичко – постната пица, данъкът върху лихвите, замразяването на доходите, бонусите във Финансовото министерство, истеричното гласче, което се появява в телевизионните студия, за да дава акъл.

Зад нас остават опитите да се застроят планините, гражданските протести по улиците, цялата полицейщина, „дайте на кучето малко пържолки”, министърките намирани по завоите на пътищата на родината, телевизионните полицейски акции, медийната истерия.

Само, защото това е 3D кино на въображението можем да си представим как захвърляме с лека ръка безкрайната хвалба за магистралите, ужасяващата бедност, „Меркел ми говори, аз я слушам”, „Октопода” и „Наглите”, „На колене – ти си абсолютен престъпник!”, фалшифицираните президентски избори, депутатите от ГЕРБ с чувала с бюлетини в изборната нощ, скандалите между предишния президент и властта, записът на срещата с Дянков...

Магията на киното е велика и може да върне живота назад и да ни изправи отново, колкото да помахаме, пред всички приети лобистки закони, пред скандалната поправка в закон, която не бе гласувана в пленарна зала, пред истериите на Фидосова в парламентарната зала, пред Яне Янев – настоящ ухажьор и предишен опозиционер на властта, пред Волен Сидеров – верен партньор на ГЕРБ преди и критик с пяна на устата днес, пред изхарчения фискален резерв, пропилените възможности и пари, пред колениченето на килимчето в САЩ, пред споровете имало ли е дефицит в бюджета или не, пред безкрайното обвинение към Тройната коалиция, пред протестите срещу ГМО, подслушването в Интернет, срещу АКТА и отпорът срещу шистовия газ.

Летим назад в историята и заради това е толкова лесно да видим как всички тези събития отминават с лека ръка, сякаш никога не ги е имало, сякаш последните 4 години са един кошмарен сън, който не е почвал изобщо, сякаш никога не сме имали вътрешен министър, който не е в състояние да каже правилно изречение на български език, или министър на културата, който публично да обяви, че „малко се е насосал”, киното на въображението е велик инструмент и ни позволява да изтрием всички тези години на абсолютни дивотии и тотална безпътица...

И така се оказваме в началото на юли 2009 година, когато поне един репортер в София слънчево вярваше, че следващите четири години могат да бъдат много по-различни и си мислеше, че живее в държава в която вече няма много какво да го изненада. Този репортер в началото на слънчевия юли 2009 година дори не подозира как пръстите му ще окапят от писане в следващите години и как в онзи миг в който се е надявал и вярвал в различно бъдеще ще е един от най-щастливите мигове в живота му.

Точно тук киното прекъсва и историята отново държи да продължава напред, а да не бъде насилствено връщана назад. Стоим в тъмния салон, където сме гледали всичко и не промълвяваме нито дума. Стоим и мълчим. Както мълчи човек, който не може да повярва, че е оцелял в ада на една психиатрия, която е вдигнала бунт и се е самообявила за вечен храм на полицейския будизъм.

Стоим и мълчим. Това е ефекта от голямото кино.

„Защо толкова странно ви треперят раменете: смеете ли се, или плачете?”.

Да те цитира "Хизбула"...

Главният прокурор Сотир Цацаров вчера каза нещо, което 99 процента от българите откровено мислят - че обявяването на "Хизбула" като извършител на атентата в Бургас е политическо действие. Делото по случая не е довършено, обвинението още не може да каже нищо със сигурност, във версията "Хизбула" има пробойни с размера на магистрала "Люлин", така че посочването с пръст на виновник е замесване в голямата политика, но без достатъчна подготовка. Подобен смешен начин на поведение вече оказа, а ще оказва и за в бъдеще чудовищно влияние върху българската политика, защото я тласка в изключително сложна и непредвидима посока.

Не само думите на Цацаров потвърждават подозрения. Изключително подозрителният синхрон в това повечето медии да изведат като някаква новина факта, че "Хизбула" цитират на сайта си дума на Сергей Станишев също води към заключението, че в случая си имаме работа основно с политика. Думите на Станишев се споделят от повечето българи, това, че "Хизбула" са ги цитирали не е някаква особена новина, нито пък показва, че лидерът на ПЕС подкрепя терористите. Но замесването на всичко това в токсичен медиен коктейл тук, показва, че цялата ситуация излиза от полето на експертността и става острополитическа и тревожна.

Самият опит да се измести фокуса от националното предателство, което извърши кабинета на ГЕРБ към това, че думите на Станишев са били цитирани на сайт издава страх, подмяна и опит за прикриване на следи. А това също е характерен признак за това, че се намираме насред политика, а не сред висши юридически дебати за вина.

И това е най-голямото престъпление на ГЕРБ, че допуснаха политиката да вземе връх над истината. В името на някакъв дребен интерес, те се отказаха да търсят истинския виновник за атентата, а решиха да получат печалба от геополитическата жътва, която предстои. И след като сме в политическа ситуация всеки трябва да има правото да каже, че ГЕРБ излъгаха българския народ.

И го натикаха в блатото.

Нека "Хизбула" да цитира това, колкото си иска.

Троянският кон на САЩ в ЕС

Откакто сме в Европейския съюз все слушам някакви гневни десни анализатори да обясняват, че България ще бъде „троянският кон” на Русия в ЕС и НАТО. Все едно НАТО и ЕС не са пробити отвсякъде организации, а точно ние ще поставим надгробния камък върху тях и то именно, защото Русия ни е близка по дух и светоглед страна.

Това прословуто изречение е взето от едно изявление на шефът на информационната служба на „Газпром” и бе превърнато едва ли не в знамение от параноясалата десница, която винаги сънува Путин с вампирски зъби, който идва и спира хонорарите им завинаги. А това съответно означава и прекратяване на посещенията им по кръчмите.

По логическия път на тази перманентна параноя се получава красиво правило: „Подкрепяш ли нещо от руската политика значи ти си брат на Сатаната, но заставаш ли зад всичко, което американците правят значи заслужаваш орден за милосърдие, доброта, хуманизъм и чистота”. Но, ако се замислите логично и спрете за миг да вярвате на медийните кресльовците, ще видите, че няма особено много доказателство за това Русия да се заинтересувала от България в неприлична степен. Дори и, ако открием руски икономически интереси от нас, то рядко ще намерим някаква груба политически намеса във вътрешния живот или извиване на ръце да признаем Путин за ангел небесен, пратен ни директно от Бога на Газопроводите.

Тоест идеята да се говори за „троянски кон на Русия в ЕС и НАТО” е е просто начин да се отклони вниманието от истинската тема – че България наистина е троянски кон, но на САЩ, в Евросъюза.

Прибързаното посочване на „Хизбула” като автор на атентата в Сарафово вече съвсем ясно демаскира тази истина. САЩ използват България да влияят директно върху външната политика на ЕС и техният натиск е брутален, безапелационен, груб и дори циничен, защото не държи сметка за постигането на истината, а иска да обслужи изострен геостратегически интерес.

Чрез българското „да” и то преди да е приключило разследването изцяло, чрез нашенското „обосновано предположение”, американците директно се опитват да предпоставят каква да бъде политиката на ЕС в Близкия Изток. Защото е съвсем очевидно, че САЩ май се готвят за някакъв вид война, интервенция, десант или мироналагане и отчаяно се нуждаят от това този път срещу тях да няма опозиция, а мисията им да може да мине за нещо справедливо и почтено.

На мястото на САЩ и аз щях да избера България, за да нанеса този удар върху европейската външна политика. Защото дори бързият анализ на положението показва, че на власт е един кабинет без приоритети, един кабинет-амеба, който знае как да реагира само на външни дразнители, но без собствен вътрешен политически живот. На власт е премиер, който в последната половин година отчаяно търси външна подкрепа за своето оставане на власт, което му се изплъзва все по-драматично като падаща презрамка на сутиена на манекенка на ВИП-ревю.

Заради това не само терористичната заплаха завари България неподготвена, външните интереси след този акт също свариха кабинета по бели гащи. И се започна 6 месечна драма с почти предвидим край като се има предвид, че говорим за премиер, който публично твърди, че като говори със свой колега от Европа само „седи и слуша”.

Заради това обвинението към „Хизбула” трябва да бъде гледано в един по-широк контекст. Защото тук битката не е дали „Хизбула” наистина е направила или не атентата, битката е за следващите 15-20 години. По волята на богът на идиотите България се оказа на масата при голямото раздаване на картите на политически покер, но не в ролята на събиращ печалбите, а в ролята на лузъра, който пращат да сменя пиенето на големите босове. Всички знаем, че в този кабинет на практика няма човек, който може да бъде на такава висота, че да измъкне България от блатото точно в този момент, когато ни се отрежда роля на бъдещ военен полигон на САЩ. И, когато американските войски и техника дойдат на наша територия, а това ще стане скоро, съвсем скоро, нека десните интелектуалци пак да твърдят, че ние сме „троянският кон на Русия”. България се оказа верен слуга на САЩ, дори, когато това е в рязко противоречие със собствените й интереси.

Най-малкото никой не ни караше да даваме изявление преди да тестваме европейското настроение за това. Сдържаните политически реакции в Европа обаче показват пълна липса на възторг от българския геополитически ентусиазъм. Защото те знаят, че той ни е подсказан – чрез извиване на ръце, долно политическо търгашество и вероятно бъдеща американска подкрепа за един премиер, който е бил титулован с прякора „Буда”.

Дивотията, която извърши кабинетът може да има и положителна страна. Мисля, че повечето хора болезнено осъзнаха, че България не съществува сама за себе си в един объркан и сложен свят. Тя е част от цялото и, когато светът изперква, значи също ще изперкваме и ние.

Но за първи път виждам размах на такава интелектуална съпротива срещу поднесената безобразно версия на властта и на далечната страна зад Океана. Те, онези зад Океана, дори не се бяха постарали да дадат на своите лакеи тук достатъчно силни доказателства, пък били те и измислени. Но като се замисля – нали, когато си имаш кон не го тъпчеш с „Бьоф Строганов”, нали? Даваш му овес и го пращаш в конюшнята да преживя...

Това направиха днес и с нас.

България – любимият троянски кон на САЩ в Европа.

Кабинетът на ГЕРБ е по-страшен от Хизбула

През 2009 година само в най-черните фантазии можеше да се роди идеята, че ГЕРБ на практика ще разрушат държавата, но днес 4 години по-късно е ясно, че животът смело може да надмине и най-жестокия кошмар.

Кабинетът на Бойко Борисов извърши най-голямото престъпление към собствения си след като официално посочи групировката Хизбула са извършител на атентата в Бургас. Вътрешният министър Цветан Цветанов обяви това без нито едно, ама наистина нито едно доказателство за съпричастие на "Хизбула" към кървавото деяние край Сарафово. В течение на шест месеца няколко български журналисти упорито се бяха заели със задачата да разбулят умишлената неяснота и мъгла около терористичното зверство и нито един път техните задълбочени проверки и анализи не бяха в посока на Хизбула. Само като пример за това ще посоча статията на Руслан Йорданов "Световната война се оглежда в очите на камикадзето от Бургас", където е направен опит да бъдат преборени всички умишлени дивотии, които платени агенти от всички страни се опитват да ни пробутат като доказан факт.

Цялата американска агентура у нас бе впрегната да твърди, че е сигурно, че Хизбула е извършител на атентата. Само половин час бе необходим пък на Израел да посочи Хизбула за виновник, без да е извършено дори реално разследване и проучване. От самото начало жертвите на атентата в Сарафово се оказаха заложници на голяма геополитическа игра, станаха просто пешки от шахматна партия, животът им се оказа само залог за бъдеща война и това е най-тъжното и отвратителното в случая. Защото сред жертвите имаше и български гражданин, а днес никой не иска да постигне истината за инцидента, всички са се вторачили само в политическите последствия, игри, интриги и манипулации. Ето как хората се оказват по-дребни от ежедневната интрига, а един кабинет може да предаде гражданите си като ги пожертва в името на чужди интереси.

Всички совалки в САЩ, висенето две седмици там на Цветан Цветанов, обиколките на Николай Младенов в Израел, изавленията на вътрешния министър в Ирландия - сега всичко това се напасва като един голям пъзел. Кабинетът просто не удържа на натиска да не заиграе на страната на силния - в случая САЩ, без да си даде сметка, че българските системи за сигурност са такива, че почти е невъзможно да предотвратят нов атентат. А новината за Хизбула вдигна медийна пушилка по цял свят - световните агенции ни поставиха като водеща новина, арабските телевизии веднага ни вкараха в репортажите си. какво ли си мисли властта - че тези от "Хизбула" нямат телевизори? Че не могат да четат? Че това ще се размине като прах по вятъра?

България влиза в окото на буря, която нито разбира, нито знае как да се спаси и да стои стабилна. Каквато и да говорят властите - тяхната версия за Хизбула е като къща от карти - може да се разхвърчи веднага щом някой реши да я изследва добре. Кабинетът ни доведе до най-голямата заплаха за националната сигурност в нашата история изобщо.

Не знам какво си въобразяват ГЕРБ. Лесно е на тези, които имат постоянна охрана да се правят на смели. Лесно им е на тези, които летят само с хеликоптери да се изживяват като геополитически стратези. Лесно е на тези, които няма съвест да извършват безчестия в името на невинните жертви. Но заклинанията срещу Хизбула днес ще ни оправят точно толкова, колкото дюнерите ни спасиха от тероризъм. Властта показа, че има няма собствено лице, а само задни части, които раздава радостно с желанието си да бъде одобрена откъде ли не.

Във фейсбук темата за Хизбула помете темата за Буда, Здравко Баретата, референдума. И съвсем правилно. Просто хората видяха как властта ги предаде в името на някакви неясни интереси. Днес кабинетът на ГЕРБ взе за заложник цяла България. Съжалявам за патетиката в тези думи, но клетвите за вярност към Америка няма да ни спасят от тероризъм. Американците пръста си няма да мръднат за нас, особено след като властта изпълни поставената задача. А да разчитаме това МВР да ни предпази от нещо е все едно да разчитаме, че феята на зъбчетата ще се появи наоколо.

Оказа се, че 4 години са много дълго историческо време. Четири години са достатъчни за един куп недоразумения и дивотии. Четири години се оказаха достатъчни да изправиш една страна пред пропастта и да я бутнеш в нея. Защото тези, които днес се продават лесно утре ще живеят зад граница, за да се спасят от затвора. А ние сме тези, които ще останат тук и ще трябва да се сблъскват с ужаса на един променен, гневен и яростен свят, който е разбил представата ни, че можем да съществуваме самозатворени и изолирани от реалността.

На нас, оказа се, просто не ни е необходима Хизбула, за да живеем с чувството на безкрайна заплаха.

Стига ни едно друго злобно нещо. 

Нарича се кабинет на ГЕРБ...

Боговете на лудата част от света

България е страна със засилен мистицизъм. Тук всяка тема е в състояние да се превърне в богословски спор, защото, когато българите спорят те спорят така фундаментално яростно, че сякаш няма друг изход освен планетата да бъде взривена. Тази постоянна истеризация на обществените отношения от една страна е много лоша, но от друга поставя България в особено отношение към света. От тази странна гледна точка на потенциалната истерия целият останал свят изглежда като нещо от паралелно измерение. България е заключена в своята собствена реалност, която се самозарежда единствено по пътя на скандала. Заради това трябва да предположим, че тук или играят съдбовните ръце на някакви различни, доста луди богове или просто ние сме в свят без Бог, защото, ако Бог имаше той едва ли щеше да иска неговите творения постоянно да вдигат толкова шум. Все пак нали сме нещо като съседи.

Фактът, че досието, което се оказа,  че има Бойко Борисов носи името „Буда” също е доказателство, че българската душа се стреми от години към различни от съществуващите богове. Сега се замислих дали има божество на психиатричната помощ?

Той май най-много щеше да ни свърши работа...

Едно единствено нещо ме кара да се съмнявам, че има нещо мътно около казуса "БУДА" - Бойко Борисов не коментира. Той да не коментира?????? Хей, говорим за човека, който би коментирал дори, ако Цветелина Бориславова даде трагично интервю, че го е напуснала, защото четири пъти го е заварвала с Цветан Цветанов в леглото...:)))))))))

---------------------------------------------------------

За първи път (поради стечение на обстоятелствата, липсата на нет, смахваща скука и тъмни суицидни желания) загледах следобедните политически предавания. Май френдс, мислех си, че сутрин политиката е истерична. О, каква наивна душа. Следобедните предавания са само за закалени психопати. Българските телевизии са се превърнали в нещо като зоопарк, който колективно се е друсал с екстаз, а после е решил да превърне клетките в рейв-парти :)))))))))

-------------------------------------------------------------

Заглавие: "Мобилните телефони ни пречат да приемаме сигнали от извънземните, твърди руски учен". Спрете да звъните за момент, бе!!! Спрете! Пречите на марсианците да си намерят и вземат обратно Симеон Дянков. И лейди Гага де.. :)))))))))))))))))))))

---------------------------------------------------------------

Милиционерският будизъм е поджанр на будизма, който очевидно вярва, че няма проблем на този свят, който да не може да бъде решен с полицейска кубинка в лицето. Последователите му вярват, че човек може да получи просветление единствено, когато преброи парите от подкупа или натика опозицията в затворите. Милиционерският будизъм настоява, че светът ще се поправи едва, когато Симеон Дянков освен министър на финансите на България стане и личен счетоводител на лейди Гага...:)))) Вие се бъзикате, ама полицейската наука и богословието имат много общо. Всички се стремят към някакъв окончателен вариант на света :)))))))))

------------------------------------------------------

Времето се мръщи като интелектуалец попаднал в чалга-бар...:))))) Природата всячески се опитва да получи бакшиш за добро поведение тези дни, ама най-накрая разкри истинската си подмолна същност. Да вали така хубаво, а аз да съм на работа? Докога това няма да се квалифицира като престъпление срещу човечеството, а? :))))))))

------------------------------------------------------

Събота в Перник: боговете на карнавала бяха решили, че този път трябва да ни възнаградят с пролетно време и малко вятър, колкото да не навирим носовете много. Но само и единствено в Перник можеш да видиш човек, който е изкарал газово котлонче в центъра, за да грее ракията си от село Косача. Косача е селото на Георги Първанов и пичът ми вика: "Тази ракия е от диви круши. Тя крушата расте в двора на президента, ама си викам да не отива зян. Пък президента като дойде, хора сме, ще го почерпя с ракията от тази дивачка...". Отпих от горещата ракия и все едно някой подпали петрол вътре в мен. Дааа, с президентска ракия в ръката и с карнавал пред очите се живее леко, просторно, необятно...:))))))

--------------------------------------------------------

Цял ден само с един статус??? О, боже мой, как ще докажа един ден, че изобщо съм бил жив? :)))))))))))))

----------------------------------------------------------

Моята социална Библия Космо пак излиза с удивително заглавие: "100 съвета към жените за качествен секс". Прегледах набързо списанието, ама нито един от съветите не започваше с най-важната фраза, така че пак си оставих терен за проклятия. Коя е най-важната фраза ли? Ами как пък един път съвет за качествен секс не започна с ключовото изречение: "Първо му сгответе..." :))))))))

-------------------------------------------------------------

Пет плюса на това да минеш с лека температура и слушалки в ушите през центъра на София.

1. Светлините изглеждат по-ярки.

2. С Рамщайн в ушите имаш чувството, че можеш да превземеш Полша.

3.Дори да си пееш на глас винаги можеш да обвиниш температурата за това музикално престъпление.

4. Спасяваш се от необходимосттта да слушаш за какво си говорят хората.

5. Изглеждаш достатъчно изстрадал, за да си изкопчиш почерпка.

---------------------------------------------------------

Докато се взирах тъпо в дъжда обогатих с нова точка политическата програма на бохемската левица. Програмата, нека да припомня, досега гласи:

1. Окончателно отърваване на света от игото на сутиена.

2. Революционна битка за тридневен уикенд

3. Бира без акциз и стриптизьорка за пролетариата

Новата точка 4 също е развихрено левичарска: "Отмяна на трудовия ден при валене на дъжд. Това е все едно вселената благородно да ти поднася едно малко от благородство, а ти се да правиш на трезвеник и да ходиш на работа" :)))))))))))))

--------------------------------------------------------------------

Ще бъда честен - предложението на Боко за министър на образованието - шеф на БАН и председател на инициативния комитет "ЗА" Белене проф. Стефан Воденичаров не е чаааак толкова голяма изненада за мен. Защо? Защото премиерът е известен с това, че обича да постъпва ексцентрично в такава ситуация. Не се изненадах на предложението, защото чувството на облекчение преобладаваше. Че беше станало толкова напечено, че очаквах Борисов да предложи за министър на образованието направо Азис...:)))))))))))))

-----------------------------------------------------------

Четох вчера, че Великобритания щяла да прави антикампания срещу себе си в България и Румъния. Тия вече съвсем изперкаха. Както казват в Подуяне - пикал съм им на острова, пък и на бирата да ви кажа...:)))) Заради това сега е момента да отвърнем на удара - да направим хубава рекламна кампания на България в Англия. Аз съм готов с примерен текст: "Елате в България - тук бирата е евтина, жените не приличат на коне за разплод, а премиерът ни е шоумен...:))))) Спасете от дивата скука на Англия" :)))))

------------------------------------------------------------------

Нима някой се е съмнявал, че мутрите пак ще почнат да се отстрелват? Да ви припомня - премиерът отстрелва министри за добър ден, а всички знаем - стрелящият пример е направо убийствено заразителен...:)))))))))))

--------------------------------------------------------------

Настоявам учените моментално да захвърлят всякакви дребнотемия (битка с рака, квантови теории за вселената, отговори за смисъла на живота) и да се концентрират по един от най-важните проблеми на вселената - защо има хора, които в момента в който се видят с кафе в ръката си задължително се оливат? Скромно нареждам себе си сред тези научни чудеса. Дали има някаква теория за споннтанното привличане между белите ризи и капките кафе? Тук има някаква мистерия, честно ви казвам :))) И още нещо - ако аз постоянно се оливам, дали пък вселената е създала екземпляри от други вид - хората, които не знаят що е това петно от кафе? Загадки, загадки. Само един живот не е достатъчен да научиш отговорите...:)))))))))

----------------------------------------------------------------

5 констатации за референдума:

1. Разочарован съм. Очаквах да излязат повече хора. Защо не излязоха? Отговорът на този въпрос трябва да си го даде най-вече БСП. Ама буквално веднага. В името на това да се избегне още един черен юли. След юли 2009, един римейк ще ми докара инфаркт...:))))

2. При резултат от 61 на 39 да твърдиш, че хората са казали "Не" на Белене е все едно да твърдиш, че тези, които не са излезли са го направили в знак на протест срещу забраната за оргии на открито. Ако броим гласа на неизлезлите за някаква позиция настоявам гласът им да се брои като протест срещу продължаващото иго на сутиена.

Никога не е добра идея да унижаваш вота на толкова активни граждани с пренебрежение. За десницата е ясно - три-четвърти от нея могат да получат трансфер в психиатрията без никакви проблеми, ама този път чувството за реализъм определено подвежда ГЕРБ.

3. Който си мисли, че въпросът за АЕЦ "Белене" може да бъде свален от дневен ред, нека да се запише в някой клуб за романтични поети.

4. Герберската ЦИК май се превръща в някаква фабрика за системен тормоз. Защо бавят данни? На предните избори направиха същия номер. Наясно съм, че с напредването на възрастта си вероятно Мишо Константинов сигурно не може да изчислява в полза на ГЕРБ толкова бързо, ама хайде да вземат да се кротнат. Опасявам се обаче, че това е само тренировка за начина по който ще гепят изборите през юли.

5. Загрях с пряката демокрация. Настоявам да ми осигурят още поне един референдум до края на 2012 :)))))) Аз мисля, че трябва да направим референдум за данъчното облагане в България. Нека да питаме хората дали тази българска марка плоския данък трябва да остане...:)))

---------------------------------------------------------------

Станишев и Първанов на една маса... Пришълецът срещу Хищникът. Архарът срещу Авджията. Оффф, изпушвам в ЕнДеКа - скоро и политическа поезия ще пропиша... С какво да римуваме референдум - например с - водката къде е , бум...

-------------------------------------------------------------

О, боже на изборите, о, фейо на бюлетините, слушай и ти, о, демоне на избирателните урни, не знам с какво скромният ви фейсбук-раб ви е разгневил в последните години, но, моля ви, спрете вече! Толкова много ли искам от вас - един път да се изкефя истински на избори. Един път да се зарадвам, поне веднъж. Не ви ли писна да ме тормозите с шантави резултати и с Бойко Борисов, а? С какво заслужих това наказание, о, боже на изборите? Нима не възславях блондинките с къси поли и брюнетките без сутиени? Нима скромният ви виртуален поданик не заслужава поне малък миг на радост? :))))))) (До юли напълно ще изпуша, май френдс)...

----------------------------------------------------------

Никога няма да разбера как е възможно в ден в който се гласува някой да събере сили и да не отиде да си пусне гласа. Аз съм политическо същество - живея от избори до избори, чувствам се най-жив в миговете в които гласувам...Заради това ходя да гласувам рано - после цял ден се усещам изпълнен със смисъл и мисия. И ми е чудно, че има хора, които не искат да почувстват това..:)))

--------------------------------------------------------

Да ви кажа референдумите са коварно нещо. Слушах как един кадър говори по телефона пред секцията в която ще гласувам, а кадърът с изпънато лице като редник пред полковник казва: "да, да, да, да, да!". Леле, викам си, тоя е моите - ние сме от Да-то, еваларка, хитър начин за правене на пропаганда е намерил. После обаче същият кадър с още по-изпъното лице започна да вика: "Не, не, не, не, не". Започнах да го гледам с подозрение като марксист девойка, която чете Айн Ранд. В хода на разговора се установи, че пичът говори със жена си. И тогава схванах всичко. Все пак сме в Подуяне - "да, да, да, да, да" означава - "разбира се, че купих хляб", а "не, не, не, не, не", най-вероятно трябва да се интерпретира "те луда ли си, разбира се, че нямам желание да хода в кръчмата"...Изкефих се обаче, че между всичко това подуянецът е намерил път към референдума. Така де - все пак "да"-то му беше първо :))))))))))))

--------------------------------------------------------

Приклещих три от по-възрастните си съседки в магазина. Почнахме с критики срещу Бойко Борисов, но на петата минути вече ги бях убедил, че не само трябва да строим АЕЦ "Белене", но и че веднага след това трябва да почнем още една. Влязоха в магазина като обикновени потребители, а излязоха активни съпортъри на ядрената мафия. България на три АЕЦ-а! Агитирах, та чак пушек се вдигаше в деня за размисъл. Леле, колко е хубаво да нарушаваш активно закона :))))

---------------------------------------------------

Офф, животът е по-силен от литературата. В нощния трамвай за Подуяне (малее, колко ли филма на ужасите биха почнали по този начин) зад мен на седалката седеше някакъв пич, който през цялото време не спря да си тананика религиозни химни, а от време на време прошепваше: "Господи, помилуй ме". Слушах го 5-6 минути, ама образът не само не спря, ами дори засили децибилите, защото, може би, е уцелил вярната космическа вълна и да му се е струвало, че почти е на път да получи отговор. Тогава се замислих богословски - дааа, идеално е да мислиш за вселената в нощния трамвай към Подуяне - че ако аз бяг Бог, нямаше да искам ден и нощ някой непрестанно да мрънка и да ми пее в ухото...Ама не споделих идеята с образа зад мене. Все пак трябва да уважаваме отдадените хора :))))))

---------------------------------------------------

В избирателните списъци има 56 души над 110 години...:))))) А ние си мислехме, че Япония е инкубатор за столетници. Всъщност българският модел за безсмъртие е по-як - вкарат ли те в избирателен списък търговците на гласове ще те държат в него поне до навършване на 370 години...А после твърдят, че медицината не била напреднала. :)))))

-----------------------------------------------

Охх, човек и добре да живее най-накрая в бТВ попада. Така скромният стар репортер утре ще бъде в предаването на Лора Крумова, където ще трябва да защитава възможно най-непопулярната теза в държавата - че делегатите на ДПС имаха своето право да ступат атентатора. Срещу мен са пуснали тежката артилерия - Павел Чернев. Разчитам обаче на вродената доброта на дебелите хора и разчитам спорът да ни остане единствено риторичен, а не да преминe в паравоенен сблъсък на подуянски псувни и ексдепутатски проклятия :))))))))

-------------------------------------------------

Според самопризнанията на Борисов (а те могат да се четат и като психиатрична диагноза) - той вече нямал доверие на никого в Министерството на икономиката, освен на министъра и заради това Добрев всяка вечер спял с оригиналните документи...:)))))) Охх, бедната министерска съпруга - как ли й се отдава да го приласкае след като по спалнята им има толкова много кашони? :)))) Освен, ако, разбира се, Добрев не се е преместил изцяло у премиера...Че нали си имат толковааа голямо доверие, хахахаха :)))))))

---------------------------------------------------------

Да се свети името Му, но да Го видиш рано сутрин по телевизията е като да те събудят с оръжие за масово поразяване от подуянски сън за екзотични мулатка. Предлагам в Наказателния кодекс да се въведе нов член - пет години топла бира за водещи, които поканят премиер в сутрешен блок. Че видът и тонът на нашия премиер напоследък за по-подходящи за филм на ужасите, отколкото за кротка сутрин след края на света....:)))))))))

------------------------------------------------------

Йес - върнали са ми автентичната крушова ракия. Но, мамка му , вдигнали са цената. Какво им дава право да се гаврят така с интелигенциятя. Човек трябва да има някаква стабилност в живота си . Нали?

-----------------------------------------------------

Чета в полицейската хроника: "Хванаха Синбад и Фризьора в Перник". Ееееех, къде останаха добрите стари времена, когато престъпниците си имаха правоверни и показателни имена - Говедото, Маниака, Кръвта....Сега, в новите времена на света, и престъпниците май са го ударили на метросексуалност - Фризьора, разбираш ли? А за това, че Апокалипсиса идва ще разбера, ако видя новина със заглавие: "Хванаха КариБрадшоуто при обир на банка" :)))))))))

-------------------------------------------------------

"Герой обикновено те наричат тогава, когато избиеш толкова народ, че определението "убиец" ти отеснее". Джо Абъркромби, "Отмъщението на Монца". Ако някой някога ви е казвал, че фентъзи-романите не са източник на мъдрост, ви е излъгал като Симеон Дянков за коледни добавки :))))

-------------------------------------------------------------

Чета европейската новина номер 1 - Ангела Меркел и Франсоа Оланд признали, че между тях тече ток...:)))) Дааа, това обяснява много неща. И най-вече защо Германия и Франция искат да превърнат Европа във финансов концлагер :)))) С този ток помежду им те са заградили целия континент с електрическа мрежа. Този път природата на лагерите е променена - комендантите са банките, а пък всички останали, ако искат да умират от глад...