Фашизъм в действие

 

На 24 юни 1945 година на Червения площад в Москва се провежда Парад на победата.

Единственият чуждестранен участник в него е българският генерал Владимир Стойчев.

Присъствието му там е в знак на признателност към участието на българските войски във втората фаза на войната и за техния принос в решителния разгром на фашизма.

На 9 май всяка година в България с шествието "Безсмъртния полк" ние си спомняме точно за тях - за българите, оставили дом и семейство и отишли да воюват в името на своите идеали и в името на България, за да дадат своя принос за днешна Европа, за нов свят, напълно освободен от кафявата чума и нейните биороботи. За континент на който е възможен Денят на Европа...

Заради тази памет всеки един българин трябва да е гневен и бесен на факта, че Столична община отказа да разреши шествието "Безсмъртния полк" в столицата).

От какво се страхуват лакеите в местното самоуправление?

От това, че хората помнят?

От това, че още има българи, които отказват да се примирят с пренаписването на историята?

С какво са заплаха стотиците българи, които искат да почетат онези заради които България остана в днешните си граници, а не беше разпарчетосана напълно?

Тази забрана не е просто битка с паметта.

Тя е подписване на реабилитацията на фашизма.

Още една стъпка към мрачната канализация на историята. Но никой никога не е преборил историята със забрани.

Паметта за онези, които воюваха е по-силна от всяка администрация по планетата.

И това е новата голяма победа на онези, които отново пречат на фашистите.

За пореден път.

 

 

Карл Маркс и безконтролният капитализъм

 

На 5 май се навършиха 206 години от рождението на един от най-великите умове на човечеството - единственият и неповторимият Карл Маркс.

Знаете ли по какво си личи големият мислител?

По това, че оставя след себе си методи за анализ и идеи, които два века след него продължават да работят и продължават да ни бъдат ориентир в мрачните времена. Наскоро някъде прочетох, че литературата, която го отрича вече надминава два пъти онази, която го възхвалява. Дори само този факт показва колко е важен Маркс и колко е незаобиколим, когато искаме да разберем света край нас и в крайна сметка, когато искаме да го променим.

Четенето на Маркс днес е екстремно и съживително преживяване.

Той е толкова драматично далеч от полулибералните форми на политически анализ, които съпреживяват случващото се като сапунена опера.

Маркс не оперира с политици и конкретни имена, той описва процеси и заради това анализът му на света отпреди 2 века днес може да бъде четен като снимка на нашето настояще. Той първи описа това разяждащо неравенство, което разлага обществата ни от години насам, формализирано като неотменим процес. Той погледна в бъдещето и видя консуматорското общество, което днес се разпада на съставните части и каза как ще живеем в свят в който имаме "господство на предмета над личността" и как "реалният човек е признат само в образа на егоистичния индивид". 

Именно Маркс видя като гневен пророк, че безконтролният капитализъм по-скоро ще унищожи планетата, отколкото да промени изходните условия на безмилостната финансова система. И днес резултатът е налице - политическата стагнация, която задушава статуквото в ЕС, както и големите държави е пряко следствие от изначалната несправедливост на икономическата база. Бедността, неравенството, несигурността се завърнаха в пълен мащаб, макар и сега да са маскирани под всякакви форми, за да се избегне не просто класовото осъзнаване, а възможността недоволството да бъде осмислено и превърнато в реална съпротива.

Но някъде там рецептата за битка с тази несправедливост има.

Всъщност именно този поглед в бъдещето направи така, че при всяка криза призракът на Маркс отново да изплува на бял свят.

Спомням си, че преди няколко години дори тогавашния шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер отиде в Трир, за да се поклони пред паметта на този невероятен философ.

Да, вярно е, управляващите елити в ЕС се опитаха да си изфантазират някакъв Маркс-light, някаква софт-версия на този велик мислител, но ние прекрасно знаем, че няма как да опитомиш истинското знание и истинската надежда за друг свят, където свободата ще е абсолютна и където оковите пред свободния човек ще са строшени на части.

Политическите елити се опитаха да приватизират Маркс и да създадат негова карикатурна версия, защото подсъзнателно знаят, че когато политическата стагнация стигне до непосилни нива и когато експериментите с гласуването за елементарни популисти и медийни магьосници приключат, тогава призракът тръгва отново из Европа.

А тръгне ли - нищо не може да го спре.

Ама нищо.

Експериментите с Конституцията гръмнаха в лицата на всички политически еднодневки

 

Разширен вариант на предишен текст в този блог

 

България  от 1989 година успешно се превърна в енциклопедия и екзотичен каталог на всички възможни кризи - политически, икономически, обществени, социални и морални. Историята на прехода - това е историята на перманентната криза на българското общество, което все търси геополитически вектори, световни баланси и какво ли още не, но в крайна сметка винаги се оказва жертва на подлата баналност на провинциалната политика у нас. Тези дни виждаме, че за първи път в новата си история дори и служебният кабинет се превърна в кризисен. И това е голямото дейвилинчовско безумие на времената в които живеем. Замисълът на служебните правителства е съвсем друг. Не да бъдат източник на кризи, а лекарство за тяхното укротяване. Преходен период от хаос към нова стабилност. Когато на избирателите в страната бъде отказано дори и това виждаме какво се случва. Бойко Борисов от "Подуяне" командва да се смени външния министър, след това Димитър Главчев решава да вземе и главата на земеделския министър и то само седмица след като го е посочил за поста. Всичко това се превръща в институционален цирк, в политическа лудница, която моментално попада в медиите, а оттам и в трайното усещане за отвращение у обикновения българин, който отдавна се чувства предаден от всички месии, чудотворци и реформатори, които все му обещават светло бъдеще, а му поднясат Делян Пеевски с гарнитура.

И така страната се събуди в преходен период в който кризата не само не спря, а се усили до невъзможност. Има само една разлика с предишни времена. Този път виновниците са ясни, те са пред очите на всички и въпреки опитите им да измият кървавите следи по дланите си, още е пресен спомена за безумията, които сътвориха по превръщането на страната за пореден път в прясна плячка за Бойко Борисов, а и за истинския лидер на ГЕРБ - Делян Пеевски.

Как ще познаете виновните? Ами днес за пореден път те се държат така все едно никога не са участвали в политика, все едно вчера са паднали от небето и се изживяват като жертви на ситуацията, въпреки, че те са бащите на това местопрестъпление и то е осеяно с техните политически отпечатъци.

Заради това ви предлагам един екзотичен експеримент. Нека да постъпим дисидентски и да си припомним кои са тези терористи, които заложиха адска машина в основите на българската държава, въпреки, че достатъчно хора ги предупреждаваха, че експериментът им е опасен, гаден, зловещ и безумен.

И така - хващаме машината на времето и се завръщаме на 21 декември 2023 година. Култовият графоман на психодясното Даниел Смилов ощастливява за пореден път "Дойче веле" с този текст. Заглавието хвърля в поетичен възторг: "Учудващо смислени: промените в Конституцията са добра новина"....

Бих могъл да не пиша нищо, а буквално да ви залея с цитати от Смилов. Очевидно е, че през декември той е бил заклещен в практически нарезрешима задача. Как да изкараш най-некадърното правителство в историята на прехода смислено и как да представиш най-голямата лъжа, праскана в лицето на българските граждани като парламентарен триумф. Така идват фанфарите за промените в Конституцията. "Това е политически успех", пръска невъзможни слюнки Смилов.

И заради това сега сложете си скафандрите и дайте да видим какво пише основния всичколог на републиката за служебните правителства. Сигурно мощен ум като неговия е схванал скритите капани и подводни мини, които виждаме да избухват днес?

"Новото решение", чеше се по темето Смилов, "променя ситуацията и прави фигурата на служебния премиер наистина "служебна" - той ще е много по-свързан с парламента, на който ще служи, отколкото на президента, който формално ще го назначава. Това не само не променя парламентарната форма на управление на България (че да изисква ВНС), но напротив - укрепва я и изчиства нейната логика..."

С оглед на това, което стана трябва да предположим, че Смилов си представя "свързаният с парламента премиер" като персонален лакей на Бойко Борисов. Защото, всички видяхме, според психодясната поправка на Конституцията Бойко Борисов вече има правото да си поръчва кой да е и кой да не е министър. Да си го поръчва открито, нагло, арогантно, а авторите на тази идея, юридическите криминални типове, чийто отпечатъци са по основния закон, да дават интервюта и да се оплакват. Защото съвсем наскоро пред Сашо Диков Кирил Петков даде едночасова проповед в която се опита да изкара градската десница като някакъв политически самарянин, оказала се жертва на тъмни сили и задкулисни типове, които за пореден път са решили да саботират евроатлантическите реформи навсякъде. И сигурно това щеше да е добър аргумент, ако още по-далечна разходка назад по времевата линия не ни връща през август 2023 година, когато сивата кардиналша на ПП Лена Бориславова обявява: "Моделът "Борисов" остана в миналото". Тоест - или ПП са ни лъгали зловещо тогава. Или ни лъжат зловещо днес. Няма никакво друго обяснение на всички тези медийни бомби. Но което е да е вярното изводът е само един - градската десница не е жертва, а съучастник на ГЕРБ. Именно техните промени в Конституцията поднесоха властта на Бойко Борисов отново като курбан. И тъпотиите, които либералната политология ръси всъщност демонстрират болезнеността на този извод. Промените в Конституцията са били добра новина през декември. През инатливия април на тази година изведнъж се оказва, че трябвало да се приеме допълнителен закон, че най-голямото зло за България (разбирай Пеевски) взел на абордаж Сглобката и я разрушил, изобщо все едно се намираме в пика на индийска сапунка, а не на политическа ситуация с логика и смисъл.

Чудно ми е защо ли сега Смилов не отиде при ПП/ДБ и да им обясни, че промените в Конституцията са добра новина и стига толкова са хленчили, а да бъдат добри момичета, да сложат лепенки на синините по колената и да се стегнат най-накрая.

Всъщност по точно такива текстове можем да схванем каква епична катастрофа са експериментите с Конституцията. Банда от недоучили юристи се опитаха да сложат Конституцията на операционната маса, а след тях останаха кървави тампони, скалпели, бинтове, пълен хаос и почти издъхнал институционален баланс в държавата. Със своите нелепости и интелектуални експлозии те превърнаха служебните правителства в инструмент на Борисов/Пеевски и нямаше да чувствам такова озлобление, ако десетки и десетки хора, чието мнение трябва да се чува, не ги предупреждаваха, че ще стане точно така.

Само че насреща си ние нямаме нормални хора.

Това са политически екземпляри без съвест, разум или интелект. Парламентарни паразити, неспособни да развият истинска политика и резултатът днес е служебно правителство на Борисов. Такива ще се окажат и всичките им други тъпи поправки. Бъдете убедени.

След като прочетох пак текста на Смилов смятам, че за следващите поне 10 години трябва да има национален консенсус. Ако която й да е партия предложи пак "промени в Конституцията", тя трябва да бъде лишавана от право на участие в изборите.

Да, знам, тежко решение е.

Но благодарение на полезните идиоти на Борисов вече се превърнах в ожесточен конституционен консерватор. А май и още много хора, които видяха какво означава аналозите на Менгеле в правната наука да си правят юридичедски експерименти.

Тази Конституция навремето е писана от титани.

Днешните лилипути могат да имат само правото да я учат наизуст.

 

Защо българските медии не искат да говорят за Палестина?

 

Има един много интересен контраст между темите, които вълнуват целия свят и го карат да кипи в недоволство, гняв и протести и темите, които давят България на прага на предизборната кампания. 

Целият западен свят е разтърсен от епично студентско недоволство. Младите хора протестират срещу геноцида в Газа и вълната на техния гняв само за десетина дни стана глобална. От Колумбийския университет в САЩ през Сорбоната във Франция до висшите учебни заведения в Австралия. Съвсем очевидно е, че не расте тик-ток видиотено поколение от посетители на молове, а идват хора с нетърпимост към двойните стандарти и узаконеното геополитическо лицемерие. 

Не напразно много анализатори започнаха да чертаят паралели с размирната 1968 година – тогава са студентските протести в Париж, тогава и американските студенти започват дългия си протест срещу войната във Виетнам. Онези времена радикално трансформираха политиката, създадоха нови лидери и принудиха САЩ да напусне панически азиатската държава.

Днес светът е изправен пред аналогичен процес. 

Палестинците са мъчениците на света. 

А срещу тях се извършва толкова брутален геноцид, че трябва да си политическо зомби или да нямаш сърце, за да останеш безучастен пред него. И опорката, че ако си срещу това масово убийство на невинни хора значи задължително подкрепяш „Хамас“ доказва единствено в каква подла среда се ражда съвременната политика. 

Но младите, и в това е тяхната сила, не искат да се съобразяват с всякакви незначителни подробности. 

Те искат справедливост тук и сега.

 Настояват кръвопролитието да спре, защото подобна библейска жестокост демонстрира изначално прецакан свят в който чудовищата получават политическа протекция и могат необезпокоявани да колят, убиват и насилват, а насреща си да получат единствено плахи призиви за евентуално прекратяване на огъня.

Самият факт, че дори евреи поискаха геноцидът да спре моментално показва, че темата е много по-дълбочинна. 

Наоми Клайн заяви, че е време за „изход от ционизма“. Изход е библейска аналогия, която сравнява този процес с извеждането на евреите от Египет. Светът ври и кипи, а войната в Газа вероятно ще бележи европейските избори като основна тема, защото всяка разходка из западната преса показва, че това е голямата разделителна линия. 

И тя не чертае разделение между партиите, а между елита и обикновените хора.

Парадоксалното е, че войната в Газа вълнува масово и българите. 

След полутеатралната атака на Иран срещу Израел във фейсбук Слави Трифонов се изцепи как заема страната на Тел Авив, защото Иран не е от нашата цивилизация и никога няма да бъде. Коментарите под неговия пост са като учебник за всички, които си въобразяват, че българите не могат да мислят с главите си. 

От хилядите коментари само няколко подкрепяха шоумена, всички останали показваха разтърсената съвест на българския народ и неговата непримиримост срещу голямото безумие, което виждаме в Газа и старателно планираното избиване на палестинци.

Пародоксът идва оттам, че медиите у нас практически са набутали темата за Газа в мазето на своите интереси. 

Всичко друго е по-важно – от задръстванията по магистрала „Струма“ до транспортната стачка в Гърция, отколкото кръвопролитието, което стъписва, ужасява и потриса целия свят. И това е огромен проблем, защото издава един провинционализъм на мисленето, който винаги е погребвал големите амбиции на българската политика.

Да, вярно е, страната живее в разпадналия се политически брак между ДПС, ГЕРБ и ПП/ДБ и инстуционалните руини, които останаха след него. Изключително фарсово е да гледаш как бившите коалиционни партньори в Сглобката днес се държат като момичета на повикване, които спешно са си присадили химен, за да претендират за девственост и това напълно ни изключва от вълненията на света.

Проблемът е, че конфликтът в Газа е само на две държави от нас. А, ако геноцидът продължи земетресението в Близкия Изток е неизбежно. Тогава цунамито на хаоса първо ще стигне до нас докато медиите все още се занимават с разприте между евроатлантическите партии кой да получи приза „Любимец на американското посолство“.

Но когато човек види, че хората се интересуват от темата, вълнуват се, протестират, но медиите така и не забелязват това вълнение, няма как да не си помисли, че някой се опитва да наложи външен дневен ред на предизборната политика в страната. Това е все едно покривът ти да гори, а ти да се чудиш в какъв цвят да боядисаш стените.

И така България отива на избори с изцяло подменен дневен ред. Фалшификацията на политическият живот си личи по всичко. Както по мълчанието на определени медии за подправянето на документи от страна на Лена Бориславова и Кирил Петков, така и по упоритото незабелязване на факта, че Бойко Борисов кадрува в служебния кабинет както си иска. Което е само едно доказателство за това как градската десница му поднесе властта на тепсия и му даде предизборни инструменти за които той дори не е мечтал. В такава срутена морално държава сигурно е трудно да се занимаваш с големите теми на света, но България си дължи това усилие, ако наистина иска да запази усещането си за цивилизованност и принадлежност към хуманните ценности.

Ето този контраст между нас и останалата част от планетата не ми дава мира покрай всички празници,  които ни предстоят. 

Как да празнуваш чудеса в свят в който злините са ежедневие, а масовите убийства са станали просто факт от новините? И, ако тези избори ни дават шанс за някаква промяна, то тя да успеем да разберем, че сме част от света, че ние изпитваме неговото недоволство и е време напълно да наритаме тези, които ни превърнаха в интелектуална провинция като ни удавиха в своите безкрайни политически тъпотии.

Месец преди решителната дата имаме най-големия парадокс. Народ, който се вълнува и партии (повечето от тях), които могат да предложат още от същото и го правят с такъв апломб, че предизвикват повици за повръщане.

България обаче заслужава нещо много по-добро.