Спектакълът на лудите разрушители

 

За пореден път вчера сутринта Паметникът на съветската армия осъмна атакуван – този път вандалите счупиха неговата плоча на която пише, че монументът е издигнат от признателния български народ. И, да, датата очевидно не е избрана случайно. Това е денят на защитника на отечеството в Русия.

Знам, че за мнозина това не е новина.

Атаките срещу паметници се превърнаха в редовен политически пърформанс на хора, които нямат какво да кажат, които са идейно импотентни и, които толкова много мразят историята на своята държава, че нито за миг не са спирали войната с нея.

Защото какво означава да счупиш плочата на един паметник?

Нима това ще изтрие историята? Нима това ще заличи факта, че българският фашизъм вкара страната ни във войната като съюзник на Хитлер? Нима това ще ни накара да забравим, че тези, които цапат паметници никога не са предложили нормална идея в полза на хората? Нима това ще заличи кървавите рани от дясната политика, която ни стовариха като паве по черепа в годините на прехода? Нима това ще ни накара да изпаднем в колективна амнезия, че тези, които рушат паметници всъщност разрушиха цялата държава и днес перверзно ни обясняват, че живеем в най-добрата възможна политическа система?

Атаката срещу паметта е особен вид патология.

Защото тя идва от една престъпна организирана група от хора, които страшно много искат да заличат не просто миналото, а своето собствено минало. Достатъчно е да видим политическите физиономии на редовните нападатели – отрочета на старата номенклатура, които днес са първи ентусиасти на геополитическия прайд по пребоядисване. И колко е безопасно да водиш битка с паметник. Той няма как да ги отговори. Това са новите активни борци. Сигурно някъде там в тъмното си се хвалят кой колко спрея боя е изпръскал…

Разбира се, нека да не се заблуждаваме.

В тази атака няма нищо идейно, нито оригинално. Това е поредният предизборен номер на психодясното. Всеки път като наближат избори те решават, че Паметникът на съветската армия е най-доброто място за атака.

Но дребните душички и политически шантонерки не могат да разберат едно. Поставяйки под прицел един паметник те го превръщат в незаобиколим политически факт. Те му вдъхват живот. Те активизират неговите защитници, защото в тази държава все още има хора, които държат на историята и не искат да предъвкват телевизионни полуфабрикати и холивудски кавъри на това, което се е случило.

Може би заради това разрушителите са така бесни. И вечно са кисели и намръщени. Защото всеки от тях в дъното на душата си знае, че историческата палачинка се обръща по-често, отколкото либералните мислители предполагат. И че това, което е смятано за вечно, всъщност се оказва преходно. Възмездие винаги има, особено когато не водиш битка с реалните проблеми, а с паметниците от камък. Колкото и да ги рисуваш, колкото и да ги боядисваш, колкото и да ги рушиш това не отменя историческата мизерия на ситуацията. Защото в паметниците има мистическа сила. Мавзолеят е построен за една седмица, а го събаряха три.

Паметниците са нашата памет. А който води битка с паметта, води битка със самия себе си.

Е, на мен ми писна да гледам този спектакъл на лудите.

Оставете паметниците на мира!

Отидете да се лекувате!

 

Супергероите от ПП и ДБ – новата телефонна измама в България

 

Градският десен лумпен, политическата зоология от жълтите павета не може да съществува, ако не живее със съзнанието за изключителност. Те са умните, красивите, известните, носителите на мъдрост, вестителите на съвременността, пророците на либералното бъдеще, гениалните мислители на модерното, най-забележителните посетители на гей-паради, ултраконсуматори на соево лате и какво ли още не. Точно това усещане за изключителност бе изкопирано в думите на Кирил Петков, че те са "отборът на добрите". Супегероите, които се обединяват в една коалиция и ще борят галактическото зло.

Да, знам, това не е политика. Това е комикс. Но такива са реалностите с които ще трябва да се сблъскваме оттук-нататък. Катастрофата в образованието рано или късно трябваше да се отрази и в политиката. Резултатът го виждаме днес в посланията на коалицията ПП-ДБ (знам, че там има и някакви други политически добавки, но дори и във филмите на Марвел е така - едни герои получават повече екранно време, а за други е предвидена най-много по една реплика и толкова). Само забележете каква е стилистиката на новото обединение - съдебна реформа, борба с корупцията, Шенген, влизане в еврото. Вън от тези теми супергероите никакви ги няма. Най-интересното е, че дори ПП изгубиха социалното си лустро за което работиха толкова много и упорито. Беше достатъчно едно интервю на Асен Василев и неговата фетишистка вметка за учителките с чорапогащници с дупки, за да торпилира толкова дълго и старателно изграждан имидж. Сега всичко се сведе до едно безкрайно усилие за навеждане на гръбнак пред американските интереси и оттам идва цялото дрънкане за корупция, Магнитски и клетвите, че цялата парламентарна група на новото обединение ще носи рокли в първия работен ден на парламента (това последното си го измислих, но си признайте, че в първия момент се вързахте, че все някой някъде го е казал).

Проблемът на коалицията на супергероите обаче е, че когато човек се отърси от киноблясъка започва да забелязва дребните детайлчета, които провалят картината. На полуофициалното откриване на кампанията им навръх 19 февруари човек нямаше как да не забележи какъв забележителен коктейл е рехавата тълпа, която се е събрала да обожествява Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов. Стари реститутки, млади костюмари и натегачи, некъпани хипстъри и една силна група от хора, сменили по няколко партии - от отцепниците от ИТН до Явор Божанков, който очевидно го моделират като новото гражданско острие. Само допреди година Божанков беше глезеното дете на БСП, а днес вече е будната съвест на веганите от "Шишман" и дава мелодраматични изявления как имало сили, които искат да бутат страната на Изток. Все едно предните пет години не се съществували. Това си е истинско политическо рециклиране. Папионките са същите, но стилистиката вече е друга. Но само ми кажете как става така - само до преди два месеца Божанков беше депутат от БСП, а днес вече има гарантирано водаческо място в ПП-ДБ? Съвсем очевидна е външната ръка, която реди този пъзел. И не, не ми кипете за конспиративни теории. Просто вселената не търпи такова пренареждане, ако няма външен инженер, който да се намеси в него. И големият въпрос е не са ли точно тези политически лупинги причината за спадащото доверие в политическите процеси. Защото хората вече са посинели от отвращение, за да гледат безкрайното рециклиране на едни и същи политически клишета (хора и думи).

Междувременно обаче стана ясно, че не всичко в новото обединение на добрите върви по мед и масло. Александър Дунчев, култова фигура от ПП, изрева в национален ефир, че се чувства излъган от Кирил Петков. Защото неговият политически бос му се е обадил и с безапелационен тон му е заповядал да бъде втори в София-област. Дунчев очевидно не е схванал най-важното. Обединението идва със своята цена - десетки млади кариеристи ще търсят до оскотяване места в листите, а ритането по кокалчетата ще стане основния спорт в коалицията. И това не е злобно твърдение. Това е съобразяване с реалностите, които ще застигнат дори и хората, които обичат да прекарват повече време в своя киносвят, отколкото в сивото и подтискащо ежедневие. "Никой не е по-голям от Обединението", каза запъхтян Кирил Петков, когато го попитаха какво мисли за думите на Дунчев. Нали се сещате какво щеше да стане, ако същото го беше казал друг политически лидер. Репортерки с писклив тон щяха да твърдят, че са свидетели на авторитаризъм. Че са видели как се смачква будната съвест на един народ. На Кирил Петков това не просто му се разминава. Видях статуси със сладострастна лига колко бил прав. Ама така навремето говореха за Партията. Сега е ред да слюноотделяме пред Обединението. Алелуя!

Наистина трудно е да се каже каква ще е съдбата на този политически субект. Социологическият адреналин вече текна. Една агенция даде на отбора на добрите първото място и изведнъж настана бурно веселие, особено в средите на ДБ. Всъщност резултатът не се дължи на тях. ПП все още има образа на центристка партия, която може да даде представителство и на леви и на десни, които търсят нещо ново и свежо. Но съединяването с жълтопаветните сектанти всъщност е като руска рулетка. Защото това наистина може да ги изстреля в космоса, но може и да ги потопи в политическите дълбини. Всъщност и двата варианта са гадни. Защото предният път, когато подобни претенциозни сили управляваха, това беше по времето на Иван Костов. Нали си спомняте как се разливаше социологическа воня, че Костов ще управлява най-малкото пет мандата един след друг. Но управление, което идва на такава претенциозност и самодостатъчност, никога не може да бъде стабилно. Защото дори и да управлява коалицията на добрите рано или късно ще кастрофира там, където се разминават мечтите и реалността. И не е като да нямаме опит какво точно правят в управлението ПП - видяхме всичките им катастрофални геополитически грешки, прикрити с медийна пудра и оргазмични въздишки. Видяхме как след краткото правителство те трябваше буквално да си присвоят постиженията на БСП, за да има с какво да се похвалят пред избирателите. И сега е на път да се случи абсолютно същото.

Новият елемент във всичко това обаче е великото американско посолство. Те предварително се опитаха да се намесят в изборите с т.нар. санкции "Магнитски". Знакът е повече от ясен - ПП и ДБ управляват, независимо как, а ГЕРБ са длъжни да подкрепят. Евроатлантическа коалиция на доброто. Бойко Борисов май хвана този знак, защото в последната си медийна изява беше неузнаваем. Рядко съм чувал някой да споменава Посолството толкова много пъти. Това е новото състезание - кой колко е пъти е бил при американците. И очевидно те ни сглобяват в движение един управленски Франкенщайн. И ще видите, че ако той се случи приказките за корупция ще замрат. Ще се окаже, че живеем в най-добрия от всички възможни светове, защото добрите са дошли на власт и повече никога няма да я пуснат. Всъщност "добрите" са ахилесовата пета на Бойко Борисов. Те добре го знаят. И заради това получиха фразата - "депутатите ми трябваше да гласуват закона, въпреки, че е антиконституционен". Всъщност такива изявления само помагат за първото място на ПП и ДБ, но това ще го анализираме тепърва.

Когато Иван Костов падна от власт, след това неговите сили не видяха власт над 20 години. Тоест дори и сега на хоризонта да ни се очертава светло и супергеройско бъдеще, то бъдете убедени, че то ще ни пари и горчи още много дълго. Защото проблемът на българското общество не са недоволните, сумтящите, вечно мърморещите и съмняващите се. Проблемът са всички тези евроатлантически бастуни с либерален блясък в очите, които се държат като надрусани комсомолци, пишат с наранена граматика и изобщо не познават държавата в която живеят. Заради това целият този експеримент е обречен на катастрофа. Това не е коалиция, а телефонна измама. Корпоративна лъжа, която ще рухне.

Казвам го днес и звучи злобарски. След няколко години ще се фукам, че мога да предсказвам бъдещето. 

И няма да има кой копче да ми каже.

 

Сапуненият сериал на българската политическа криза

 

След като в рамките на малко над две години България трябва за пети път да ходи пред урните за гласуване може би вече е време да се откажем от прагматичния подход в анализа на политическите процеси. Опитът за научно обяснение на това застинало време и несвършваща криза ни паркира единствено в повтарянето на изтъркани глупости и медийни клишета, които повече дразнят отколкото да разкриват. Безкрайното търсене на "отбора на добрите", безплодните парламенти, скандалите, страстите, драмите - всичко това са не политологически елементи, а части от една безкрайна сапунка в която се давим отново и отново. И може би е време да сменим гледната точка. Ние не участваме в изборна сага, а в една сапунена опера, която има потенциала да се влачи докато свят светува или поне докато от дързостта и красотата останат само оттегчението и отвращението.

Кои са основните елементи на сапунения сериал? Предателствата, скритите врагове, любовните страсти, емоционалната превъзбуденост и безкрайното отлагане на ултимативния хепиенд, защото иначе скучаещите домакини няма как да се връщат ден след ден пред екрана, за да съпреживяват любимия си телевизионен живот. Винаги нещо се прецаква преди героите да бъдат щастливи, точно както колективно се случи с българския народ. Уличната революция през 2020 година трябваше да бъде триумф на промяната, началото на голямата трансформация, която пренарежда политическите стойности и завинаги изхвърля Борисов на политическото бунище, ни нищо подобно не се случи. Лошите се оказаха много лоши, а добрите всъщност също се оказаха злодеи. И заради това е крайно време да захвърлим политическият анализ на боклука. Време е да се отдадем на телевизионна критика на политическата сапунка с която ни пълнят до повръщане.

Както и да го погледнем това ще са изборите на предателствата. Или, ако го кажем политически коректно - на междупартийните трансфери. И тук веднага наум ни идва най-бляскавото и очевидно име - Явор Божанков. Младата надежда на парламентарната група на БСП в движение смени отбора и на новия вот ще е водач на листа на коалицията ПП-ДБ в Габрово. Политиката на прехода ни накара да претръпнем пред политическите плонжове, но този лупинг си е смайващ и смазващ дори и за българските стандарти. Всички чухме несъгласията на Божанков и разминаванията му с БСП, но истината е, че и преди предишните избори на които той беше водач на листа на левицата, социалистите имаха абсолютно същите позиции. Тоест колкото и да ни се иска е трудно да приемем, че има идеологически причини за този трансфер. Дълги години младият депутат нямаше никакъв проблем с водената от БСП политика и БСП му се отблагодари достатъчно добре като отново и отново го номинираше за водач. Но няма сапунен сериал без драматично предателство и то от герой, който сме смятали за носител на идеали, а той се оказва прагматично чудовище. Защото, ако в кампанията преди изборите на втори октомври миналата година Божанков беше разкрил всичките си терзания по геополитическите теми пред своите избиратели, той просто нямаше да е в парламента. А присъствието му при ДБ и ПП не носи само позитиви обаче. Да, виртуалните инфлуенсъри ще го носят на ръце, но новият съюз опасно много започва да прилича на някаква компилация събрала при себе си отпадъци от други партии, хора, публично отрекли се от свои предишни другари. Само погледнете снимките от неделния пърформанс на "отбора на доброто" - един до друг представители на ПП, ДБ, на отцепниците от ИТН, Явор Божанков и шепа софийски луди. Колкото и социологически адреналин да наливат в резервоара на този политически коктейл, той трудно може да предизвика ентусиазъм.

Там, където има предателства, винаги има и възмутени, опечалени и ядосани. Колкото и ПП и ДБ да ни убеждаваха, че процесът по тяхното сливане ще е безболезнен и ентусиазиран, толково повече ставаше ясно, че е въпрос на време вътрешните турбуленции да стигнат до медиите. Те, разбира се, не се забавиха. Знаковият за ПП Александър Дунчев първи изригна, че в неговата партия има задкулисие и той се чувства изключително разочарован. Поводът - това, че листата в София-област беше дадена на ПП. Кирил Петков направи чудеса от маркетингови лъжи, за да скрие процесите на разпад в своята партия като обяви, че Дунчев сам се бил дръпнал от участие в изборите, но само ден по-късно "отдръпналият се" сам обяви, че в това няма нищо вярно. Представям си какво ли се случва в душата на Дунчев - той видя как приходящи отвън само за няколко седмици получиха водачески места, а той, който е инвестирал авторитет и доста работа, бива изместен и пратен някъде назад. И това е само началото. Идеята за възможно първо място е силно болкоуспокояващо за много процеси на недоволство, но те рано или късно ще избият и ще разтърсят новата коалиция. Това е и политическа закономерност и задължително условие в сапунените сериали. Миналото винаги се завръща. Миналото винаги отмъщава. Никой никога не забравя нищо. Коалиция възникнала с титанична морална претенция няма как да не бъде ударена от собствените си тъпотии.

БСП също не остана встрани от процесите на сапунизация на цялата политика. Заседанието на 50-ия конгрес на партията на което тя трябваше да демонстрира, че е готова за изборите и има какво да каже на своите избиратели се превърна в креслива мелодрама в която имаше всички елементи на трилър - блокиране на трибуната, скандиране "Оставка", тъмната сянка на Кирил Добрев, която обикаляше сред бунтовниците да ги нахъсва и поголовно изключване на всички хулигани. Най-накрая имаше точно сапунен туист - Валери Жаблянов и Костадин Паскалев още на другия ден се появиха на пресконференцията на коалиция "Левицата!" (медиите забравят да поставят удивителната, а това е престъпление - всеки съюз в който е Мая Манолова трябва да има удивителна в себе си), за да обявят, че тя ще участва в изборите. И тогава стана ясно, че в мелодраматичните изригвания на конгреса всъщност е имало коварен таен план - БСП трябваше да бъде превзета, буквално похитена, ако е необходимо и по силов начин, и след това дадена като сватбен чеиз на всичките си стари отломки, които като лешояди кръжат в политическите небеса и чакат да видят дали ще има някаква плячка за тях.

Само си представете каква велика комбинация е тази "нова" коалиция. Мая Манолова най-накрая отново се сети, че е лява, защото дълги години тя твърдеше, че стои над това разграничение и не го признава. Татяна Дончева, която също трябва да е лице на "новото ляво". А какво да говорим за Спас Панчев и Румен Петков. Тук дори няма да припомняме кой точно е Валери Жаблянов и как навремето се отлюспи от групата на БСП и стана част от група отцепници, които всеки ден осигуряваха кворум на Бойко Борисов. Това ще е великото ново ляво. Но, ако се замислите нямаше как да се мине без него. Във всяка сапунка злодеите просто не умират. Не, те изчезват за малко, изпадат от екрана, но след това се завръщат с поредната порция коварни конспирации, тъмни афери и мътни дела.

И към всичко това трябва да прибавим и фактът, че Ива Митева и Любомир Каримански, други отломки от ИТН, също се завръщат на сцената с нова партия и поредната коалиция. Аз съм последният човек, който може да бъде заподозрян в симпатии към Слави Трифонов, но кажете ми има ли нещо, които Митева и Каримански да не получиха от ИТН. Те бяха най-лансираните, най-толерираните, най-популярните. После, когато всичко се обърка решиха да бягат, което също е най-често срещаният сюжет във всяка една сапунена опера по земята. Явор Божанков не е изключение. Той е правилото.

Целият този микс от страсти и мелодрама вече прави невъзможно да се прогнозира каквото й да е за изборите. 

ПП и ДБ може да са първа политическа сила, но може и да не бъдат чудото. 

БСП може и да е била ударена от интригите, но може и целият този токсичен коктейл от лъжи да подейства отрезвяващо на нейните избиратели. 

ГЕРБ може и да се правят на непристъпн и смели, но вече от километри личи колко е стреснат Бойко Борисов от санкциите по "Магнитски" и как е готов да клекне на Кирил Петков и Асен Василев само и само следващия американски посланик да е щастлив и доволен. 

Изобщо ние живеем в сапунен сериал. 

Драмите нямат край, а хепиендът никога не идва. 

Честито!