Sunday, November 25, 2018

Валери Симеонов като бомба с часовников механизъм



В хвърлената оставка на Валери Симеонов няма нищо благородно. Целият спектакъл по нейното подаване го демонстрира цинично. Вицепремиерът изчака до петък вечерта, 26 дни след като цинично и брутално обиди майките на деца с увреждания, и разигра ролята на огорчен светец, попаднал в паяжина от интриги, атаки и лъжи. Оставката можеше да бъде морален жест, акт на автентичен катарзис, но вместо това чухме злостно ръмжене за това, че враговете му не трябва да се радват, че той се връща в парламента и че в крайна сметка ще тържествува като някакъв възкръснал Волдемор. Нещо повече - пред най-еротично пъшкащата от любов към властта агенция Симеонов обяви, че "протестът на майките е инструмент на опозицията" като човек, който е убеден, че е получил някакъв имунитет и вече може да ръси цинизмите си свободно, освободен от властовите ограничения и доброто възпитание. Оттеглянето на Симеонов обаче безвъзвратно закъсня. В окото на бурята хвърлената оставка можеше да успокои напрежението и евентуално да обезсили гнева на хората, но след цял месец от протести, които се разрастваха като горски пожар, махането му от кабинета няма да има дори палиативен ефект. Запъването на вицепремиера да остане във властта след бруталната му изява, демонстрира на цялата държава какви са реалните съотношения в управлението. На всички ефектно бе показано, че силната фигура е Валери Симеонов, а Бойко Борисов не смее да направи нищо, за да не му се "счупи конструкцията". Това оголи една различна от медийната реалност - имаме управление, което не почива на ценностна или политическа основа, а на разпределение на територии, интереси и власт в името на нещо различно от народа. Точно заради това оставката не реши основния проблем на кабинета "Борисов 3", а именно неспиращите протести, които разтърсват България. Дежурните по любов медии отчаяно се опитват да ги неглижират, да ги изкарат криминална революция, олигархична схема, огромна измама, опит за преврат, тренировка за майдан, интрига на БСП и на Румен Радев, но виждаме, че яростта на пренебрегнатите хора не само не се успокоява, а избуява от ден на ден. Всъщност действията на Симеонов по-скоро усилиха, отколкото да успокоят ситуацията в страната. Към всичко това трябва да прибавим и соловата акция на човек от НФСБ, депутатът Петър Петров, който нарече децата с увреждания "ненормални" и призова да ги връщаме в дом, за да видим, че премахването на Валери Симеонов от управленското уравнение, няма да сработи по заложеният начин. Защото лидерът на НФСБ няма никакво желание да се оттегля от политическата сцена и да хлипа някъде зад кулисите заради политическия си провал. Той е зареден с цинизъм и гняв и е като прословутата пушка, която щом се появи на сцената задължително ще гръмне. На нас като зрители на тази драма ни остава само да дебнем и да видим как ще се всичко ще се продъни с гръм и трясъци. Защото вицепремиерът обяви, че ще се върне като депутат в Народно събрание.
Връщането на Симеонов в парламента обаче може да прерастне в катастрофичен трилър. Защото това действие е заредено с взрив и светкавици. Сега лидер на групата на Обединени патриоти е Волен Сидеров, но поредицата от скандали, които разтърсват националистите от лятото насам доведоха до това, че народните представители от НФСБ обявиха, че не приемат лидера на "Атака" за свой водач в НС. Въпрос на време е Сидеров и Симеонов да влязат в апокалиптична парламентарна битка, защото всички знаем до какви висоти могат да стигнат атаките между тях. При предишното им скарване телевизия "Алфа" не спираше да нарича Симеонов "най-големият разпространител на гей-порно в България", а от всяко предаване на СКАТ се лееше такава злъч към Сидеров, че дори само милиграм от нея вероятно би могъл да избие населението на цял континент. Лидерът на "Атака" допълнително наля масло в огъня на потенциалните скандали като поиска и Красимир Каракачанов също да се завърне в парламента и мотивира мнението си със своето притеснение, че доверието в коалицията намалява застрашително. Повторната поява на Симеонов на депутатските банки ще засили усещането за парламентарен хаос, ще покачи нивото на политическо напрежение в управляващото мнозинство и ще даде много хляб на медиите да описват скандали, драми и противоречия. Всъщност това ще удари най-вече по ГЕРБ, които се опитват насред целия хаос в държавата да продължават да твърдят, че стабилността е непоклатима, а нещата в държавата вървят добре.
Самият Симеонов показа, че не се чувства виновен, нито разкаян, а това допълнително ще го мотивира през парламентарната трибуна да извоюва свой реванш. В едно ожесточено общество в което протестите не само не замират, а всеки нов скандал ги възкресява с пълна сила, това е все едно да хвърлиш динамит в огън. НФСБ също така ще се окаже в нетипична за лидерска партия роля. Досега техният кандидат за вицепремиер беше очевиден - лидерът Симеонов. Сега обаче, ако партията иска да продължи да има представител във властта ще трябва да посочи друг човек. Колкото и Симеонов да си мисли, че може да инсталира своя марионетка, властта е мощен наркотик и опиталият от него бързо започва да се еманципира. Така НФСБ е буквално заплашена от втори център на власт, а подобно нещо е като проказа за лидерските формации и ги води към задължителен летален изход.
Истината е, че отстраняването на Симеонов е ярък признак за агонията на властта. Тя се опитва да си купи още историческо време, да се напомпа с медиен адреналин, но всички виждаме, че най-ценният ресурс, доверието, напълно се е изчерпал. Ние влизаме в най-мъчителната част от едно управление - то да осъзнае, че е напълно мъртво, че не може да роди нищо смислено и, че ако продължава да упорства в своето безумие ще бъде пометено от народен гняв, който след като се събуди трудно ще бъде укротен. Предстоят дни на пълна лудост и умопомрачение, а Валери Симеонов ще бъде главната съставка в тях. Нали не мислите, че тази пушка няма да гръмне отново?Той е политик като бомба с часовников механизъм.  И взривовете предстоят тепърва, но опасявам се основно в ръцете на онези, които си мислеха, че той ще им донесе само полза и много гласове.   

Thursday, November 22, 2018

Слави Трифонов - анатомия на едно политическо самоубийство



Нека само да уточня в началото. Никога не съм си представял интервюто на Слави Трифонов с Бойко Борисов като ММА-двубой, където във въздуха хвърчат зъби, кръв и слюнка и се надават болезнени крясъци. Фактът, че хората искаха да получат точно такава гледка издава болезненият дефицит на справедливост в нашето общество, огромната нужда на обществото да види, че някой отмъщава зрелищно от тяхно име, както и колективното желание виновниците за целия позор, бедност и безпътица край нас поне един път да бъдат притиснати в ъгъла и изправени пред стената на позора. Уви, в реалния живот това се случва рядко. Заради това аз не очаквах битка, а и бях наясно, че няма как да има такава. Но ми се искаше, ох, как ми се искаше в името на всички богове на свободната телевизия и остатъци от автентична журналистика, Слави Трифонов да има куража да изпоти Бойко Борисов, да му опонира подготвено, да не оставя реторичната дебелащина на премиера да взима връх и да се опита да изтръгне поне един истински отговор от него, отговор естествен, незамърсен от опорни точки и пиарска технология. Нищо такова не стана. Именно липсата на истински журналистически разговор остави у всички хора усещането, че са станали свидетел на мръснишки политически спектакъл, на някаква нечистоплътна медийна сделка, която се е извършила пред очите на всички и в крайна сметка на унищожението на Слави Трифонов като глас на "суверена", защото истинският суверен е пълен с гняв, обида, ярост и огорчение, а тв-водещият се държа като мъркаща и доволна болонка, която пролайваше от време на време, за да имитира някаква съпротива.
Пиеската беше толкова мелодраматична, че напомняше на шоу от времената на Хачо Бояджиев. Борисов нито за миг не бе притиснат да говори истината, нито пък зоната му на комфорт беше нарушена поне за миг. Пролича си, че Слави Трифонов избра максимално популистката форма на интервю (не питам аз, а давам думата на хората) и това му изяде главата, авторитета, имиджа и достойнството. В нито един момент той не беше адекватен събеседник на Борисов и колкото и да вдига щита на оправданията пред себе си, то спокойно можем да кажем, че политическият му полет почна с жестока авария. Съвсем не изключвам след това фиаско той все пак да влезе в политиката, но проектът му гръмна драматично, а отзвукът от този провал ще оттеква още дълго време и ще го преследва като мрачна сянка.
Нямам време, нито енергия да разбивам всички лъжи, които Борисов предостави на публиката докато тв-водещият му кимаше неясно, но ще ви дам няколко примера. Премиерът обяви, че ходи в парламента винаги, когато има питане към него, а и бил толкова зает в сряда сутринта, че просто не намерил физическа възможност да представи новата вицепремиерка. Това е политически абсурд. Говорим за човек, който ще има правото да замества самия министър-председател, когато той е в чужбина. И Борисов не е сметнал това за важно? Вероятно в страната на телевизионните наивници това може да бъде продадено като обяснение, но като цяло звучи като нещо, което дори и Паулу Куелю не би напъхал в наивните си романи. А колкото до ходенето в парламента Борисов можеше да бъде питан като как така в периода 2017-2018 година той почти година не стъпи в сградата на Народното събрание. Нима толкова нито един заблеян депутат не се е сетил да му прасне някое питане? Или дадената заповед беше всеки въпрос към премиера да бъде безмилостно отхвърлян от бездушната администрация на НС? Има неща, които са проверими, ясни и точни и на техния фон Борисов в никакъв случай не би изглеждал като изпълнителния ангел, смутен от човешката злоба.
Колизията на тема "колко е дългът на страната" също трябва да влезе в учебниците. Водещият попита в абсолютни числа, отговарящият предпочете да изнася данните в проценти. Разговор между сляп и глух. Единият вика "дългът е 26 милиарда", другият остро репликира: "не, 20 процента е". Богът на журналистиката тук би си пръснал мелодраматично мозъка. Без да е враждебно действие - точно тук премиерът трябваше да бъде притиснат, за да даде ясен отговор. Отговор разбираем, смислен, подреден, а не продукт на злъчен поток на съзнанието. Водещият предпочете да си мълчи. Борисов беше оставен да говори каквото му дойде наум, да жонглира с числа, спуснати му предварително, а дори и не стана ясно дали всяко едно от тях отговаря на истината. Тук разговорът придоби мощен сюрреалистичен оттенък, за да се омаже напълно при обсъждането на свободата на медиите и словото у нас. Именно тук подозренията, че има някаква интелектуална или политическа сделка между двямата събеседници вече станаха ясни и почти неоспорими. Премиерът се изсули по терлици и дори успя да се самообяви за жертва на свободното слово (отвратителни анализи, лъжи и злобни карикатури), които обаче търпял, защото това било демокрацията. В България нямало цензура, а автоцензура. А какъв е генезиса на тази автоцензура, ако приемем версията на премиера? Защото тя не се появява от нищото, нали така? Но такива въпроси просто нямаше.
В крайна сметка обаче потресаващото впечатление от интервюто дойде не от въпросите, които бяха зададени и от абсолютната неподготвеност на водещия, а от въпросите, които бяха спестени. Нито един въпрос за "Кумгейт"? Нито един въпрос за реалното качество на магистралите у нас? Нито едно питане за бедността? Нито едно питане за бумът на криминални престъпления? Питате ме откъде знам, че това са проблеми ли? Ами в последно време доста обикалям страната и знам, че няма аудитория в която да не ми ги задават. Постоянно. Интересно как така при подбор на толкова въпроси точно на Борисов му бяха спестени.
Това е съвсем кратък на част от темите в интервюто. Можем да се задълбочим по всяка тема, но така само допълнително ще лъсне - колко убеден беше Бойко Борисов, че Слави Трифонов няма да му даде никаква битка. И се оказа, че борецът срещу партиите, срещу досегашния модел не само няма политическа харизма, той е просто пионка, която си е повярвала, че играта зависи от нея. За съжаление на всички почитатели на лесните решения и шумните лозунги, този път се оказа без изход, улицата свърши в телевизионната пропаст. Голямото морално съдебно дело се изроди до долнопробна порнография.
В крайна сметка телевизионният спектакъл доказа само едно - колко стратегически правилно подходи президентът Румен Радев като отказа офертата на Слави Трифонов. Защото пред очите ни един телевизионен популистки проект претърпя зрелищен провал. "Шоуто на Слави" от години насам се изживява като морална прокуратура в България, но в мига в който трябваше да покаже истинско качество и висота, катастрофира не просто политически, катастрофира интелектуално. В единствения миг на откровение, в самото начало, Трифонов изрече фраза, която е ключова: "Аз не съм журналист, аз съм телевизионен водещ". Ето това е проблема с интервюто. Бойко Борисов почти никога в живота си не е бил обект на истинска журналистика, на хора, които не биха му простили финтовете, пируетите и откровените измами и които биха го сблъскали със самия него от миналото. Пред Борисов обаче застана не журналист, а кандидат за политик. Пред него се появи човек, който от години флиртува с политическите нагласи на хората и това унищожи предварително възможността истината да бъде достигната. Нещо повече - разговорът проведен като театър оголи и подозренията, че политическото инженерство ала Слави Трифонов е спасителен пояс за Бойко Борисов в турбулентните времена, които предстоят. И заради това романтичната телевизионна комедия "Когато Бойко срещна Слави" ме изпълни със слънчев оптимизъм. Гражданинът премиер очевидно е в паника щом гръмна и освети основния си план за бягство от отговорност. Защото след целия разговор е ясно това - Слави Трифонов беше резервния парашут на Борисов. За мен те винаги са били един и същи човек, който по случайност е получил две тела. Не напразно двамата дълго време бяха приятели и галеха доброжелателно егото си един в друг. Не знам какво е правил Харви Уайнстайн с холивудските актриси, но ми се струва, че след вчерашното интервю вече имаме някаква визуална представа за случилото се. Но Борисов отстреля своя план Б, а това поне прави ситуацията с една идея по-ясна. Мъглата се поразсея, за да видим, че там, където ни обещаваха светло бъдеще и морално настояще има единствено ходещи телевизионни нелепици. В нашия собствен Туийн Пийкс трябва да ценим всеки слънчев лъч пък бил и той под формата на ритуално самоубийство в ефир.


Tuesday, November 20, 2018

Историята се повтаря като патриотичен фарс


Иронично е. 
През 2008-2009 година младата тогава партия ГЕРБ посвети всичките си медийни усилия на това да разобличава Тройната коалиция. И най-вече заради това, че властта била парцелирана, феодализирана, защото гадните комуняги така правят, нали знаеш...
Днес целият ден медиите се занимават с една противна и отвратителна сделка за също такава парцелирана власт, която се разиграва като домакинско риалити за истерични патриоти и алчни гербаджии. Б.Б бил заключил Сидеров и Симеонов в кабинета си докато се разберат. Имало совалки, нашествие на депутати от НФСБ в Министерския съвет, караници, скандали, клетви за вярност, любов и стабилност до дупка. В крайна сметка абсолютно измисленият вицепремиерски пост за Валери Симеонов ще премине в ръцете на шефката на кабинета му, госпожа Анонимност или както й да и е името наистина. Ако имаше начин Симеонов щеше да сложи чучело на креслото си само и само да не пусне депутат от своите да го замести. НФСБ е крещящо лидерска партия и втори център на власт в нея щеше да я отнесе като ядрен взрив. Но всичко това се разиграва като позорна търговия. Властта като борса. Парцелчета от лични интереси и собствени властови паяжини. Измислените постове за нашите хора.
Тройната коалиция обаче донесе просперитет на страната - невиждани инвестиции, увеличаване на пенсиите, икономически рекорди. Днес имаме повторение на парцелирането, но в ситуация на наближаваща криза. Имама алчни егоманиаци, които толкова ги е страх да паднат от власт, че биха продали душите си на дявола само и само да си купят още малко политическо време. И цялата тази покупко-продажба става пред очите на хората. Патриот се римува с идиот. Вече виждам знамение в тази рима. След абсолютно същото упражнение ГЕРБ оставиха безжизненото тяло на реформаторите да се въргаля в канализацията на историята. Сега се случва същото, само жертвата е различна. И ГЕРБ също влизат в капана. Те парцелираха властта, разделиха си я като мафиотски кланове и решават спора за нея като сделка в престъпния свят. А после казват, че протестите нямали смисъл...Имат, имат. 
Ето те вече успяха да покажат нечистото лице на управленската сделка и озъбената мутра на стабилността. 
Изобщо не е малко.


Sunday, November 18, 2018

Прокурорското риалити с имунитетите



България отдавна живее от скандал до скандал. Честотата на тяхната поява е толкова голяма, че обществото ни отдавна е превърнато в адреналинов наркоман, който чака поредната доза силни медийни усещания да го разтърсят и потопят в море от възмущение, гняв и недоволство. В държава в която политиката е просто театър, а институциите са просто театрален декор, медийните бомби са единствената възможна форма на комуникация, въпреки, че те като киселина разяждат социалната тъкан. Миналата седмица също не мина без журналистически сензации. Прокуратурата пусна фойерверка, че ще иска имунитета на 6 депутати - двама от БСП, трима от "Воля" и на един от ГЕРБ и за цели 20 часа това беше водещата новина. Тя прозвуча още по-скандално от факта, че едната от депутатките на която бе поискан имунитета е Елена Йончева, гръмко обвинена в пране на пари и в източване на КТБ по откровения донос на Антон Тодоров, Тома Биков и Делян Добрев.
Обвинението към Йончева, разбира се, е прокурорски чиклит, юридическа мелодрама, създадена да прикрие каква голяма гилотина за демокрацията готвят. Елена създала фирма в която друга фирма дала пари, а тази друга фирма, предполагало се, била на Цветан Василев. Котката на Шрьодингер ряпа да яде. Да не говорим, че с такава формулировка може да бъде повдигнато обвинение към всяка медия, която е взимала пари за реклама от Цветан Василев. Струва ми се обаче, че ГЕРБ забравят с кого си имат работа. Това е Елена Йончева - жената, която влезе в Афганистан в най-мрачното време на талибаните. Когато Цацаров не е познавал нищо друго, освен луксозните пловдивски ресторанти, тя правеше филм за сомалийските пирати. Това е депутатката, която така прасна ГЕРБ в слабините, че Делян Добрев още се разхожда из кулоарите на парламента с погледа на Тодор Живков от пленума на 10 ноември. Именно Йончева разнищи аферата "Кумгейт", корупционните драми около стената по границата, критата дълго информация за уран във водата на Хасково, а сега е погнала некачествено правените пътища и доста бизнесмени, близки до властта вече се обливат в ледена пот от лоши предчувствия.
Точно заради това тя трябваше да бъде ударена. И понеже не можеше да стане по друг начин - в употреба беше вкаран старият трилър с искането на имунитета. Механизмът е следния - прокуратурата излиза с гръмки обвинения, медиите нищят подробности, разкриват подозренията на обвинителите, навеждат гръбнаци пред силните на деня, а няколко години след това нищо не следва. Не известен случай на осъден депутат у нас. Може би с изключение на Владимир Кузов. А вероятно и Цветелин Кънчев. Всички останали новини, сензации и драми са били просто димна завеса, имитация на дейност, спецоперация по очерняне на един човек.
Всъщност днешните прокурорски опити за правене на новини повдигат и един фундаментален проблем - необходим ли е вече депутатския имунитет. Може би помните, че този въпрос беше особено болезнен преди 10-15 години и бе една от темите, която медиите постоянно обсъждаха. Имунитетът на депутатите беше пълен, а това предизвикваше колизии и възмущение. На много хора им се струваше много странна идеята за безнаказаност в едно общество, което постоянно се раздира от скандали. И обратният аргумент - че прокуратурата винаги е била в състояние да поиска сваляне на този имунитет, просто не работеше. Той изглеждаше като някаква свръхпривилегия и заради това известно време след този спор депутатският имунитет стана просто функционален. Според някои мнения той е като апандесита - някакъв анахронизъм, от който няма реална полза. Съществуването му така или иначе не служи за нищо. То е само номинално, но самият факт, че го има дава възможност всяко искане за негово сваляне да се превръща в прокурорско риалити и медийно шоу. И вероятно е по-добре да го няма. Така ще направи нещата по-чисти, а и ще лиши обвинението от възможността да си трупа безсмислен пиар с обвинения, които няма намерение да развива реално. Така поне ще ни бъдат спестени гръмките медийни бомби, които се питат ще даде ли народният представител Х имунитета си или няма да го даде. В наши дни виждаме, че Веселин Марешки и групата му смятат да минат през парламентарната процедура по махането на имунитет, което се е случвало сравнително рядко в историята на прехода. Любителите на политически циркове ще са доволни.
От друга страна - премахването на имунитета не е въпрос с еднозначен отговор. В страна с реално работещи институции, развита демокрация, търсещи истината медии и автентично гражданско общество депутатите могат да минат и без защита. Защото ще получат защитата, която имат всички, а тя би трябвало да е достатъчно. Но тук живеем в държавата на Цветан Цветанов и на отпечатъците от полицейските кубинки които той остави по крехката плът на българската демокрация. Подозирам, че без имунитет опозицията ще бъде вечно пред въпроса къде ще изкара нощта - в арестта на МВР или в направо в затворническа килия. Идеята за неприкосновеност на народните представители всъщност не е замислена като привилегия, а като инструмент на демокрацията. А изтощението от демократичните правила винаги е симптом за потенциален проблем. Оставам този текст без категоричен извод. От историята за имунитетите единственото, което със сигурност е писнало докрай са медийните интрижки и политическият танц на прокуратурата. Той винаги е досаден, но неизменно страшен. Защото напомня, че проблемите на нашата демокрация съвсем не опират до имунитета на депутатите. А до имунитета, който имат всички безнаказани злодеи, които се изредиха по време на прехода и се възпроизвеждат като некачествена мутация. А точно там прокуратурата никога не пипа. 
Този имунитет е проблемът.

Wednesday, November 14, 2018

Зад какви самолети точно застана с името си Росен Плевнелиев?



Никога не съм предполагал, че някога пред живота ми темата за бойните самолети на българската армия ще представлява интерес за мен. Това е тема експертна, сложна, комплексна и наивно подозирах, че в нейните дебри ще влизат само добре подготвени хора, които наистина знаят какво търсят, а не телевизионни популисти, пълни до ушите с евроатлантически ценности и цяла торба от клишета. Обаче преди известно време експрезидентът Росен Плевнелиев в поредната си медийна изява гръмко обяви, че застава с името си зад закупуването на самолети F-16. Той допълни, че това бил по-добрия избор от "геополитическа гледна точка". Останах като гръмнат. Винаги съм смятал, че към техниката не може, дори е противопоказно да се прилагат политически критерии, но ето че се появи човек, който се опита да ни убеди в обратното. И понеже, за да заставаш с името си зад нещо все пак трябва да имаш име, реших да видя какво толкова ни рекламира Росен Плевнелиев и защо самолетите "Грипен" така го отвращават "геополитически". С други думи - не възприемайте този текст като убеждаване за това какво трябва да купим. Той е по-скоро психологическо изследване на един политически тип, който до скоро ни бе представян като стратегически мъдрец на страната, въпреки очевидната му карикатурност. Не съм човекът, който ще наклони везните в една или друга посока, но когато някой се опитва да ни натика в политическо блато, най-важното е да видим автентичните факти и истинските оферти. Всичко друго е медийна пара и прах по вятъра. Ето защо въоръжен с търпение се зачетох в параметрите на предложенията и още в началото открих една аксиома - никога не вярвайте на Росен Плевнелиев. Този образ е превърнал лъжата в своя втора природа.
И така какво показа полетът ми в дълбокото море на тази тема. На първо място веднага става ясно, че бившият президент застава с името си зад самолет, който не съществува. След като България постави условието изтребителите да са нови на нас ни предлагат модел F-16V (Viper). Самолетите F-16 са легенда, но от тази модификация Viper досега не е бил произведен нито един брой. Нито един.
Очевидно е съвсем нормално човек без каквото й да име да застава с него зад нещо, което не съществува. Изобщо не се съмнявам, че това е добър самолет, само че в офертата на американците има една малка уловка, която също не ни споменават. България е част от пакетна сделка, защото тези самолети се предлагат на 3 страни - на нас, на Словакия и на Бахрейн. Дори и само един от елементите на пакета да се провали и ние ще останем без тях. От търговска гледна точка най-важна е офертата на Бахрейн, защото те ще купуват най-много самолети и съответно имат предимство. Близкоизточната държава ще ги получи евентуално през 2023-2024 година, след това наред е Словакия, а ние сме на опашката. Да не говорим, че фабриката, която ще ги произвежда все още не съществува и тепърва трябва да бъде конструирана, защото американците искат да си гарантират, че има смисъл да я започват изобщо. Вероятно си струва човек да почака за качество, но сделката с Бахрейн все още се точи и не е ясно кога точно ще приключи. Тоест към момента на нас ни предлагат единствено най-добри намерения при това на цена, която надхвърля средствата, които България е определила, че може да изхарчи. Необходимо е да вземем предвид и това, че след като бъде произведен F-16V понеже досега не е летял ще трябва да мине през цяла серия от тестове, които ще отнемат допълнително време и така доставката им у нас се отлага за вечно светлото и почти невъзможно бъдеще.
Изтребителят обаче не е тостер за който плащаш и той става изцяло твоя отговорност. Почти наравно с придобиването е важен въпроса за поддръжката, частите, ремонтите, които са огромно перо. И тук офертата на американците е повече от двусмислена. За което не са виновни те - за тях това е търговска сделка, те искат да спечелят максимално, което е абсолютно нормално. Въпросът е защо България трябва да удовлетворява тези претенции за печалба без опит да предоговори цената, да извоюва по-добри условия. Давам ви пример. Словаците със сериозна политическа совалка си издействаха намаляване на цената. Но това вече е въпрос на политическа отговорност, на достойнство и на желание да си в максимално съзвучие с интересите на страната си. В България нашия премиер обяви, че въпросът е експертен, за да измие ръцете си и да откаже да поеме тежкия кръст на истинския политик - тоест да се бори за максимално добра оферта. Именно този отказ на Борисов да си свърши работата, да си издейства среща с Тръмп, да търси лоби в САЩ, доведе до плъзването на евроатлантическите анализатори като хлебарки из медиите, за да ни убеждават, че трябва да приемем офертата безапелационно и без да се опитваме да я предоговорим. Голямо нещо са комисионните. Вдъхновително.
Аз не съм против да си купим американски самолети. Нека управляващите обаче да си свършат работата, да се борят, да направят офертата изгодна, да покажат, че им пука за българските финанси и тогава разговорът ще тече по друг начин. В противен случай сме длъжни да слушаме отново и отново едни и същи лъжи на платените анализатори, които започват да стават досадни. Сведени до няколко точки тези лъжи гласят следното.
Например - "Грипен" не са съвместими с натовските изисквания, защото Швеция не е член на Алианса. Това не е опорна точка, а халюцинация. Чехия и Полша, активни членове на НАТО, си купиха шведски самолети. Не съм чул някой да се оплаква от това.
Още един удар в главата: "Повечето държави летят на F-16". Яко, но вече уточнихме, че на нас ни предлагат модификация, която все още не е произведена. Освен това самолетът F-16 се произвежда от над 40 години. Нормално е повече държави да се сдобили с него. "Грипен" са в производство от края на 80-те години и то първоначално само за шведските ВВС, а едва от 2000 година са на международния пазар. Което обаче означава, че те са самолети от ново поколение, а ако човек тръгне да търси кои страни ги използват ще остане удивен - Австралия, Бразилия, Тайланд, Южна Африка. Очевидно държави от четири континента нямат нищо против тях, но при нас ние трябва да слушаме висшия авиационен шеф Росен П. Грубото политизиране на темата по тази начин обаче издава липсата на ярки технически аргументи. И заради това от чувала с фокусите вадим геополитическото лакейство, изведено като висш принцип. Да не говорим, че опорната точка за "Грипен" се движи на ръба на дипломатическия скандал, защото ни се казва, че едва ли не Швеция заслужава само презрение, въпреки, че те обещават доставка на новите самолети само в рамките на 2 години, а и предлагат поддръжка на местна почва, което си е бонус отвсякъде. А и около 30 на сто от частите им са американски, което ме кара да се почесвам учудено по темето - какво толкова са се разпенили американските рекламни агенти по медиите.
Нека тонът на статията обаче да не ви подвежда. По никакъв начин не се опитвам да наклонявам везните в една или друга посока, а и това, както казахме, не зависи от мен. Написах този текст, защото ми стана интересно да се ориентирам в морето от небивалици, които се дрънкат по медиите от самоназначили се за висши експерти по военна техника партийни работници. Те са тези, които пречат на България да вземе самостоятелно решение, което в най-висша степен ще подпомогне нейната армия вместо да се съобразяваме с геополитически ветрове и лакейски медийни поклони.  А това винаги ни вкарва в някаква задънена улица на историята…