Wednesday, November 30, 2011

Концлагерът на пенсионната реформа



Eдин банален, но ужасяващ факт: над входа на всички концлагери в нацистка Германия е стоял надписът „Arbeit macht frei”, тоест „Трудът освобождава”.  Едва след като халюцинацията за Третия райх се срива в прахта и изпепелява Европа, хората са успели да разберат отвратителна черна ирония на посланието. Трудът в концлагерите, който е безсмислен, брутален и смъртоносен, всъщност освобождава единствено чрез гибел. Чрез нищо друго.  Концлагерът не е замислен като робска манифактура или като фабрика за евтин труд, той е замислен като машина за масови убийства, като месомелачка, като инструмент за осъществяване на тъмната расова утопия на нацистите. Трудът и освобождението са сложени на входовете единствено като върховна философска гавра, като интелектуален еквивалент на забито в черепа паве. Защото това е характерно за всеки тъмен режим по земята – в един момент всички думи се обезсмислят, езикът става само сянка на фанатичните действия и зловещите престъпления, той просто не успява да догони демоничната мисъл и изпълнение.


Зловещо е да правим аналогия с нацистите, но тя се набива на очи в момента в който започнем да говорим за това, което трябва да мине за пенсионна реформа в България. Изобщо злоупотребата с думата „реформа” трябва да влезе в енциклопедията на престъпленията на прехода. През цялото време ни говорят за „важни реформи”, за „свръхналожителни реформи”, за” спешни реформи”, за „политици-реформатори”, а всъщност винаги имат предвид бедност, безработица, глад, деца без образование, хора без достъп до здравеопазване, пенсионери със 120 лева пенсия.  И тези „реформи” никога не свършват. Винаги се появява някой млад икономически нацист, който със странно блеснал поглед започва да повторя като андроид, че без реформи България ще се самоунищожи, ще потъне на политическото дъно, ще се удави в блатото на историята. А думата „реформа” и думата „престъпление” вече означават почти едно и също нещо. Не, всъщност  бъркам – след престъплението може да има покаяние, след реформата обикновено нищо не може да съществува.


И ето как се оказахме насред поредната кампания за „радикални реформи”. ГЕРБ изведнъж се разбързаха и въпреки обещанието им за плавен преход към покачването на пенсионната възраст, с парламентарни хватки и политически номерца, чрез промяна в преходни разпоредби на един закон, вдигнаха пенсионната възраст от 2012 година за всички категории труд.
Нямаше как това да не събуди народната ярост. Синдикатите успяха да съберат 20 хиляди души на площад „Народно събрание”, които яростно освиркаха властта и поискаха от нея по един път да играе по собствените правила, а да не ги мени в движение. Изобщо ГЕРБ този път нямаха никакъв меден месец след победата си на изборите. Тази победа всъщност се оказа нож с две остриета, защото тя изчерпи напълно всичките им възможности за оправдание и ги лиши от всяка идея за импровизации на тема „колко лошо е наследството на Тройната коалиция”.
Заради това събирането на 20 хиляди души нямаше как да не ги ужаси. Защото всяка власт, която играе постмодерния пърформанс на „реформите”, дълбоко в себе си знае, че това е сатанински спектакъл, който рано или късно ще бъде наказан.


Но трябва да отбележим – идеологическата машина заработи на пълни обороти. Дежурните идиоти, които имат мнение по всеки въпрос, започнаха да леят статия след статия за това колко ще е хубаво за българите да поработят повече, тоест по-дълго да карат на заплата вместо да стоят с една мизерна пенсия. Няма по-уродливо нещо на тази земя от това да четеш статия на някакъв млад малоумник, който назидателно забърква психеделичен коктейл от народопсихология, клишета, морални поучения и либерална патетика, когато се опитва да обясни нуждата от това всички българи да умират на работните си места, по възможност без да вземат пенсия нито един път в живота си.  Чудех се коя от всички статии да избера и да сложа връзка към нея и се спрях на текста на Константин Вълков „Пенсиониране на 60 или на 65 години”. Той успешно се е справил със задачата на кратко място да синтезира всички идиотщини, които властта пусна като идеологически аргументи чрез своите верни пуделчета.


Първо – продължителността на живота се увеличавала. Вероятно в целия свят хората живеят по-дълго, но България от страните, които вредят на тази статистика. Средната продължителност на живота в страната 68 години! Причините за това са много – здравеопазването е недостъпно, работните условия са лоши, доходите са мизерни, стресът е непосилен. Това обаче изобщо не прави впечатление на надъханото юпи с технократските клишета. Той настоява рязко възрастта за пенсиониране да скочи на 65 години. Голямата загадка в случая е не е неговото предложение, а защо изобщо се колебае да предложи по-висока възраст – например 75. Звучи добре, хубаво число. По логиката по която хората трябва да се пенсионират на 65, нищо не пречи да се каже и 75 години. Един път оставиш ли се на безумието, неговите глашатаи няма да познават граници в разпространението му.


Богатите градски юпита със сигурност ще бъдат в добра форма на 62 или 65 години, а повечето от тях сигурно ще имат трети съпруги, млади моделки, които искат нови дрешки, така че идеята за пенсия няма как да ги блазни. В мига в който излезеш от идеята, че жълтите павета напълно изчерпват България, картината става съвсем друга. На 60 и няколко години повечето българи са болни и започват да изнемощяват. Причините са в изключително лошия живот, който водят обикновените хора, дори и тези, които от време на време успяват да подадат глава над водата. Има щастливци, които запазват своята форма и енергия, но те са само изключения, а ако градим бъдещето единствено по изключенията, обречени сме то да рухне като стара къща в центъра на София и да ни затрупа.
Заради това е неизбежно хората да протестират. Защото, започвайки работа, те са имали ясен план за своето бъдеще. Днес това бъдеще постоянно се отлага. Изобщо да се пенсионираш в България се оказва мисия невъзможна, нещо като участие в мач, където съдията не иска и не иска да свири края на играта, защото се надява отборът, който му е платил да успее да вкара гол.
А има е друг проблем за който адептите на лудостта нарочно не говорят. Някой представя ли си какво означава в България да си без работа и да си например на 55 години? Дали някой назначава такива хора? Дали изобщо ги допускат до интервюта? Дали има политика за насърчаване да се наемат такива хора? Докато някой не отговори без лъжи на всеки един от тези въпроси – могат да вземат пенсионната си реформа и да си я натикат там, където слънцето никога не огрява (имам предвид душите им).



Никой не отрича, че пенсионната система се нуждае от модернизиране и развитие. Но това не може да стане от днес за утре. И не може да стане между другото, чрез промяна на едно параграфче. Ако адептите на „работи докато умреш” са толкова сигурни в своята теза, защо не я подлагат на публичен дебат или пък толкова се дразнят, че синдикатите изразяват своето отрицателно становище? Нали уж хората мислят като тях?
Изобщо „реформаторите”, които иначе са все блестящи и възвишени умове, стават странно гневни, бесни, истерични и крякащи, когато говорят за синдикалните недоволства. Това е смисълът от голямата демокрация – когато смяташ, че властта те прецаква като покерджия, да излезеш на улицата и да я шамаросаш през ръцете. Цяла Европа се бунтува срещу замислените пенсионни реформи. Защото хората не искат да търпят подигравката с тях.
Сега ще ви кажа защо е така. Обяснението ми може да е пристрастно, тесногръдо и злобно, но смятам, че добре обобщава настроенията на хората. Защото пенсионните реформи се правят с фалшиви мотиви. Говори се, че системата ще гръмне, говори се, че всички трябва да направят жертви, а е съвсем очевидно, че лишенията отново са само за обикновените хора. Властите искат от тях солидарност единствено в кризата и мрачните времена. Във времената на Големия купон солидарността беше нулева. Уравнението изначално е прецакано – богатите винаги се уреждат, бедните най-накрая плащат сметката на цялата компания. Това не само не може да се търпи, това е огромното престъпление и извращение на онова в което се е превърнала либералната демокрация.
Една малка част профукаха всички пари, а сега всички останали трябва да им покриват загубите. Заради това обикновените хора избраха да са солидарни, но само с обикновените хора. Това е бъдещето. Ако искате го наречете класова война. Тя и без това се води отдавна. Пенсионната „реформа” е част от нея – ако може всички да платят за престъпленията.


България е отделен филм. Тук очевидно истерията на финансовия министър и пришпорването на темата се дължи на неспособността му да си събере бюджета. Две години кабинетът на ГЕРБ живя с остатъците от фискалния резерв, днес вече касичката е празна и заради това като достоен нацист Дянков избра да накаже всички хора с увеличаването на пенсионната възраст. Това обаче не е реформа, това е панически опит за отлагане на проблемите, хаотично действие в пространството, защото финансовият министър е наясно, че неговият балон може всеки момент да гръмне.
Кажете – кой не е бил излъган от Дянков? Ето защо хората имаха правота да бъдат на улицата. Лъжата може да се е превърнала в национално ястие напоследък, но тя просто не насища качествено. Защото тук вече гаврата не е на дребно. Това е гавра с живота на милиони хора. Това не е политика, а концлагер.
Пенсията ще ви освободи.
И резултатът – хората няма да получат нито пенсии, нито свобода.


Понякога си мисля, че всички власти ужасно много мразят обикновените българи. Повечето им действия през последните 22 години могат да бъдат разчетени като израз на висше презрение, направо на разяждаща омраза. Да не би нещо да беше спестено на тези изстрадали хора? Да не би някой експеримент да ги подмина? Да не би гробищата да не са пълни с хора, които трябва да окачествим като жертви на геноцида на прехода?
И как да наречем държава в която дори не ти дават да си отидеш по достоен начин. И удариха всички. Пенсионерите – като им намалиха рязко пенсиите преди 11 години. Сега всички останали – като ги загробят да работят доживот и откраднат парите, които хората са отделяли.
Пълна свобода от всякакви пенсии.
Пенсията macht frei

Sunday, November 27, 2011

Защо образованието трябва да бъде безплатно



От поне 20 години в целия свят тече целенасочена атака срещу достъпното обществено образование. Платени експерти от всички страни са изхабили чудовищно количество енергия и са строшили не една и две клавиатури, за да защитават идеята, че образованието е просто поредният търговски продукт на един глобален пазар и който иска да получи трябва да подготви солидно количество пари, а пък синята кръв и бащата-милионер са просто кротки екстри към този величествен процес.
Кризата от 2008 година, която май ще се окаже продължителна като американска сапунка, свърши само едно полезно нещо: направи тази атака очевидна и показа, че това, което се случва е война срещу всяка форма на обществено образование. Финансовият колапс и свръхзадлъжнелите правителства просто осветиха бойното поле. Във всяка европейска държава бе направен опит за рязко покачване на студентските такси, както и за орязване на парите за хуманитарните специалности. Мотивите са добре познати: стабилност, бюджетни ограничени, криза, ужас, бъдещ апокалипсис.
Нито едно европейско правителство не предприе решителна реформа във финансовия или банковия сектор, но пък премиерите изведнъж стават много решителни и много бляскави реформатори, когато се заговори за образование. Именно в тази сфера се смята, че всяка власт може да упражни своя потен ботуш и да покаже сила и  зловещ натиск. Университетите раждат образование, а не войници и в този смисъл са безсилни срещу безкрайният натиск върху тях, който се опитва да мине за реформаторска политика.
Само, че студентите не са безгласни букви. Младите в Англия излязоха масово на улиците. Френските студенти заляха градове с тяхното недоволство. Всъщност това е единствената реална съпротива, която те могат да окажат – съпротивата на несъгласните, възмутените и отвратените.



Българското правителство, сбутано в края на историята, в батальона на вечните лузъри, в покрайнините на европейското политическо пространство, също реши да не остава по-назад и замисли драстично вдигане на студентските такси. Министърът на образованието Сергей Игнатов със страстта на библейски проповедник и десен патос в гласа, обобщи с няколко ключови фрази поредната секира за обществото. Сред най-култовите му реплики трябва да наредим няколко, изречени пред една от най-верните телевизии на властта ТВ 7. Възмутен от това, че студенти от Софийския университет се вдигнаха на протест срещу високите такси (по стара традиция те не бяха много, българите са свикнали да приемат политиката като земетресение, тоест като нещо, което съвсем не зависи от тях), Игнатов започна да проповядва:



„Тези хора са родени на границата на социализма и вината е в родителите на това поколение – ние приучаваме българите да бъдат безпомощни - така е било преди 60 години и явно тенденцията продължава и досега”


И още:


Това не е бюджет на бедността, а бюджет на личната отговорност – всеки българин носи отговорност за благосъстоянието си”



Нека да обобщим срещу какво сме изправени. В момента в който поискаш справедливост – ти веднага си обявяван за останка от социализма. Приучен си да бъдеш безпомощен, ако отчаяно алармираш, че таксите за образование стават непосилни за две трети от българите.
Дори и да се съгласим с идеята, че всеки българин носи отговорност за своето благосъстояние, пак остава глождещото усещане, че е трудно да си проспериращ при една власт, която прави всичко възможно да се убеди, че държавата трайно ще остане бедна.
Изобщо в момента в който на конкретни искания и въпроси започне да се отговаря с идеологеми и клишета, трябва да сте убедени, че стоите пред власт, която иска да троши черепи, а не да решава проблеми. Когато поискаш образование, а ти кажат, че си останка от миналото, трябва да си наясно, че властта има солиден план за тебе – цял живот да работиш за заплата от 300 лева и никога да не се пенсионираш. Това са основните на проекта „всеки носи отговорност за своето благосъстояние”.


А, разбира се, зад всички тези изявление стои една много стройно идеология, една елитарна маниакалност, която упорито иска да подреди светът в йерархия – малко много богати и много, които са ужасяващо бедни. Битката срещу достъпното образование е най-ярката крачка по този път.
Синтез на всички тези разбирани, които са въздигнати в ранг дори на „икономическа” мисъл, можем да открием в едно кратко анализче на фабриката за пълна обществена деградация, наречена Институт за пазарна икономика. Някакви млади кариеристки от тази дясна секта са сътворили величествен текст със заглавие: „Трябва ли да бъдат увеличени студентските такси?”. За да схванете идеята обаче трябва да се отървете от мисленето, че това е експертен текст. Иниститутът за пазарна икономика е най-зловещата политическа организация по българските земи, която твори не икономика, а маниакална идеология. Тоест отнасяйте се с този текст като с брошурка на „Ал-Кайда”, защото и ИПИ и религиозните фундаменталисти искат едно и също – авторитарно преобразяване на света според техните виждания.
Младите кариеристки ефирно твърдят, че повишаването на таксите ще вдигне нивото на образованието. Как ще стане това? Ами студентите щели да се отнасят отговорно към ученето си, а пък и преподавателите щели изведнъж рязко да вдигнат нивото.
Мислене, което превръща всичко в пари не е в състояние да си представи друг възможен свят и сценарий. Значи, според младите сатанистки, когато едно нещо е достъпно, то задължително е лошо и гадно. Да не говорим, че ако цената на „качественото” образование е в това то да е безумно скъпо, то нещо в схемата очевидно куца.
Самият факт, че един млад човек е потърсил възможност да се развие в университет вече е доказателство, че той се отнася отговорно към своя живот и учене. Това, че има 5 процента, които искат диплома заради самата диплома, не е причина да натоварваме всички останали с непосилни такси и да ги обричаме цял живот да бъдат на дъното на обществената стълбица, защото житейския джакпот не ги е снабдил с баща – богаташ или чичо – депутат.
Висшето образование не е стока, каквото и да разправят фанатиците. Висшето образование трябва да бъде право на всеки, защото образованието е единственият начин по който младите хора могат да получат качествена реализация. Приватизацията на образователния процес е съзнателен интелектуален геноцид, защото общество от необразовани е общество без съпротивителни сили, без енергия за промяна, без интелектуални лидери.


Трябва да си зададем въпроса – защо ИПИ (Институт на Полу-Идиотите?) така отчаяно се опитва да ни убеди, че оброзованието е продукт. В крайна сметка богатите българи и сега имат избор, защото могат да си позволят да пратят своите деца в чужбина, тоест дебатите около студентските такси и техния размер не би трябвало да дразнят толкова техните най-верни слуги от института. Отговорът е прост – защото това е политическа битка. Защото целта е в България всеки, който иска да учи в университет, да няма такава възможност. Не разбрахте ли – те искат никой никога да не е в състояние да роди дори елементарна идея за отхвърляне на подтискащото статукво.


Оставянето на образованието на свободния пазар ще е като пускането на атомна бомба над Хирошима. Това окончателно ще направи университетите тотални заложници на бизнеса. Няма нищо лошо в идеята, че образованието трябва да създава подготвени кадри за бизнеса и това да става в тесни връзки. Но съвсем наскоро попаднах на една статия в която имаше анкета с топ 10 на българските мениджъри. Всеки един от тези костюмари, които на снимките изглеждат като хора, които четат само книги от типа: „Ефективни стратегии за по-големи печалби”, дрънкаше за образованието и как то трябвало да работи в полза на бизнеса. Разбира се, повечето от тези висши мениджъри имаха предвид единствено техническите специалности и, разбира се, пет пари не даваха за хуманитарното знание.
Винаги съм се чудел – защо бизнесмените толкова много мразят хуманитаристите? Нима това са отричащи се светове? После загрях – хуманитарното знание е начин да се ориентираш в света и да разбереш къде са несправедливостите. То създава ценности, а тези ценности, поне истинските от тях, са абсолютно неприложими в стерилната и зловеща бизнес-среда.


Има една страхотна статия на професор Уенди Браун – „Десет аргумента срещу приватизацията на Калифорнийския университет”, в която тя ясно разкрива какво бедствие ще е да се остави пазарът да определя образованието. Уенди Браун е велика жена, защото нейната статия може да бъде четена като манифест. 
Ние не бива да бъдем слепи за битката в световен мащаб. Образованието на свободен пазар е окончателен край на идеята за сплотено общество с елементарна солидарност. България и без това е експериментално поле за дясна лудост, всички трябва да знаем, че битката се води отдавна, но сега просто става жестока. Защото не е далече времето в което ИПИ (Институт за Подлоги и Интриганти?) ще започнат да пишат статии за това не е ли време половината сграда на Софийския университет да се приватизира и да бъде дадена под наем, за да може другата половина да се издържа.  Сега ви изглежда безумно? Почакайте още някоя и друга година...


България е особен случай в Европа. Дори и след цялостната разруха и бедност, българите продължават да дават всичко за образованието на своите деца. Историческият път на държавата е такъв, че хората са осъзнали образованието като най-реалната и полезна житейска стратегия. България е уникална и с друго. Именно хуманитаристите, тези безполезни идиоти за бизнес-света, са хората поддържали съзнанието и съвестта през най-тежките периоди на история – обикновените учители, обикновените просветители. Не старият български бизнес, а именно старите учители, тези, които днес наричаме „будители” са хората, измъкнали ни от мрака.
С други думи  - битката тук ще е тежка, но тя, рано или късно, трябва да постави въпроса за отговорността на държавата и за смисълът от нейното съществуване. Образованието трябва да бъде безплатно и достъпно, защото едва ли ще има българин, който да възрази срещу факта, че парите от данъците му ще отиват за образование на младото поколение. 22 години обаче властта е сляпа за това. Превръща в приоритети своите безумия, а не реалните интереси на хората. И това ще продължава с пълна сила. Такава е логиката на пълното безумие – то е нелечимо, а когато се появи на власт може да сътворява само кошмари.


Но трябва да бъдем оптимисти. В двора на университета срещу високите такси излязоха да стачкуват стотина души. Да, не са много. Но пък май доста хора се стреснаха. Щом тръгнаха да пишат и щом пуснаха слугите си с чукове и статии, значи все пак някой се е оплашил.
Това е смисълът да се опълчиш на безумието. 
Когато то види съпротива, веднага се досеща, че рано или късно, ще бъде поставено в усмирителна риза.

Wednesday, November 23, 2011

Сенките на електронната пещера


Навремето, когато светът блаженно е тънел в своето средновековие, хората не са имали истерични занимания и са отделяли достатъчно време, за да размишляват върху действителността, философите много са се питали доколко е познаваем светът. Дали пък нашите усещания за него не са просто някаква измама на сетивата, биологическа конспирация на тялото, химическа подмяна на истинските усещания. Въпросът е остър като поглед на детектив в американски филм. 
Създаването на виртуалното пространство никак не направи задачата по-лесна. Дори напротив - оплеска нещата по свръхфилософски начин. Сега няма как да сме сигурни дали не сме като онези древни лузъри от притчата на Платон за пещерата, които съдят по сенките за света навън и неговата прелест.
Всъщност статусите ми във Фейсбук нещо почнаха да ми приличат точно на това - на сенки, които говорят за някаква реалност за която все още не съм убеден, че е познаваема. Има мигове в които светът прилича на сън. И тогава виртуалното отрезвяване винаги трябва да дойде под формата на нарцистични шегички, черен хумор въпреки всичко, безграничен ентусиазъм и безкрайна широта на темите.
Такъв е животът! Сенките се движат , а по тях ние се опитваме да си създадем знание за всичко останало. Когато не можем да постигнем знание - поне можем да постигнем душевен купон.
Не е малко.





Честно - шокиран съм от едно нещо в България. Чета за работещите в жп-депото в град Септември, които са 80 души. 40 от тях ще бъдат съкратени при всички случаи. 50 процента ще останат на улицата посред зима, криза и Дянков. И въпреки това тези железничарите там твърдят, че нямало да стачкуват! Значи дотам ни докараха - като животни в кланицата безропотно да чакаме екзекуцията? Те са заредили писто...лет и са го опрели в челото на железничарите, а някои от тях не искали да стачкуват. Това е все едно да се откажеш от правото си да бъдеш човек. Само солидарността може да надвие зловещата сила на кабинета. Иначе те ще направят каквто си знаят - ще ги преследват един по един, докато напълно не ги унищожат! Какво е станало със солидарността в България? Какво?


--------------------------------------------------------------------------



Другарят Фукара, велик философ на краснополенския радикализъм, почетен председател на младежката организация на Ал-Кайда - фотошопъри и екзекутор на свободна практика, тези дни по прелестен начин обобщи трагедията на интелектуалеца в българките реалности: "Интелектуалецът в България е в такова състояние - подчерта др. Фукара - че никога не е наясно какво ще направи пред огледалото рано сутрин - дали ще се обръсне или ще си пререже гърлото". Това състояние, разбира се, е познато на всеки българин, който е имал махмурлук и вероятно разкрива защо интелигенцията не се котира много по-българските земи. Когато имаш сливова ракия - какво друго хуманитарно знание за вселената ти е необходимо, а? :))))



--------------------------------------------------------------------------



Готина грешка: бях написал "Прозрачност без граници" като "Призрачност без граници" :))) Като чета за деянията на бъдещата правосъдна министърка, май неволно съм я описал вярно :)))))



----------------------------------------------------------------------------



От години всички се питат какво се случи с българската литература. Ами как какво - тя преля по форумите и се трансформира в гениално производство за все по-радикални обиди. Днес само за двеминутен полет из форумите постигнах поетично озарение все едно съм прочел четири пъти стихосбирката "Цветя на злото" на Бодлер. Ето някои от висшите обиди на които попаднах: климактеричка, ректална мас, психоцървул... Творческият дух обаче не спира до тук, а безжалостно ражда още определения, които вече постигат сюрреалистичен ефект: астротърфинг плешундер??? Низък, противен, тлъст шизосмотаняк???? уродлив фетишист на псевдоновини??? Уау - интелигенцията не спи! :)


------------------------------------------------------------------------------


Ох, досега само бях слушал колко е досадно ФБ да ти изсипва сводка какво правят всичките ти приятели, но днес сутринта (проклет бъди, Зукърбърг) тази екстра се е настанила и в моя профил. Сега приличам на латиноамерикански диктатор, който контролира всичко - кой какво написал, какво е коментирал, на коя млада тийнейджърка статуса е лайкнал... Леле, мале! :))) Но има и нещо успокоително в това свръхзнание - виждаш наживо как се вълнува света, как кипи - изобщо тази екстра ти дава усещане за реално участие в световното време. Добре де, не в световното, но в българското със сигурност :)))


---------------------------------------------------------------------------



Представям си как ли би избухнала един ден американската революция. Самолетоносачът "Роналд Рейгън" дава началния изстрел - стреля с ракета "Пършинг" и Уолстрийт рухва в пламъци. Силите на революцията щурмуват резиденцията на Хю Хефнър и раздават момичета на "Плейбой" на пролетариата. Хипитата превръщат "Макдоналдс" в обществени кухни за колективно вегтетарианско хранене. Белият дом става рейв-дискотека, а рапърите взимат властта в Харлем. Манхатън се отрича от Кари Брадшоу, Холивуд почва снимки за филм на Карл Маркс (Брадатият супергерой, който спасява света от банкерите), а "Майкрософт" е щурмуван от млади хакери от целия свят...Революция да има :)))


----------------------------------------------------------------------------


Десницата спечели изборите в Испания. Вероятно победата е много заслужена. В последните две години Сапатеро управляваше като ултрадесен премиер, който за черешка на тортата на подлостта, се бе накичил със определението "социалист". Хората правилно го наказаха - когато социалист управлява като десен трябва да бъде ритан по топките докато не почервенее качествено. Само едно не мога да разбера - наказваш дясната политика на социалистите като гласуваш за десницата? Че това е все едно да накажеш производителите на презервативи като се заразиш със СПИН :)


----------------------------------------------------------------------------


Попаднах на един сайт в който тийнейджъри търсят отговори на наболели проблеми. Веднага се впечатлих от младото поколение. То е самопожертвователно, помага, солидарно е, пълно е с желание да откликне в нужда и никога не оставя другарче в беда. Ето как въпросът на млада тийнейджърка "Как да правя свирка?" има поне 500 отговора. Респект, и само респект :)))


----------------------------------------------------------------------


Чета заглавие за генът на българите и от него разбирам, че българското ДНК е палава комбинация от 40 % траки (тези пичове са най-митологичната нация в историята и аз почти не вярвам в тяхното съществуване), 40 % славяни (ахааа - секс-символите в първите векове от новата ера) и 20 % от конни народи. Да ви кажа - тези конни народи не ми дават мира. Според мен конните народи са били историческият ана...лог на състезателите от Формула 1 в миналото. Караш в галоп, спираш за една бърза битка, отвличаш младите булки, пиеш по едно набързо, и после към следващата държава, че историческото Гран При не знае милост :))) А после се чудим защо българите все ни влече навън - конниците в нас винаги се оглеждат за ездачки зад граница, хахахаха :))))


-------------------------------------------------------------------------


Какво става тука, бе? Човек отиде на една дългааа партийна дискусия в "Красно село", а през това време вие сте преобърнали света: в Софиия Димитър Стоянов, известен още като Лудото бил изключен от "Атака", в Либия хванали Сейф Ал-Ислам, а в Калифорния Памела Андерсън замисляла нова гола фотосесия :)))) Три въпроса: 1. Сега Капка и Волен като си го мерят как ли ще си разделят парламентарната група ...при развода? 2. Този Сейф Ал-Ислам къде точно ще го убият - в Триполи или по пътя към международния съд? 3. Няма ли някой да ми подари билет до Калифорния, за да видя дали Памела Андерсън все още знае как да тича по плажа правилно? :))) В интересен свят живеем, мама му стара, каквото и да означава това :))))


--------------------------------------------------------------------------


Съботата е знак на разкаяние от страна на небесата, заради това, че са създали понеделник :)))


--------------------------------------------------------------------------


"България трябва да се развива в областта на иновациите, свързани с резервните части на човека". Бойко Борисов. Какво?????????????? Да не би да иска учените от БАН да му подготвят резервен мозък? Заради това ли е цялата драма? :))) Или пък някоя друга негова част е зациклила на тези години, хахха :))


-------------------------------------------------------------------------


Нямам нищо против да ми пращате и черпите с бира във Фейсбук. Но, повярвайте ми, почерпката ще стане много по-готина, ако доживеем до времената, когато профилите ще могат да развиват бирени шкембета и след третата бира да започват да пеят "Води ме в някоя квартална кръчма" :)))
А днес чета, че вече има приложение във Фейсбук чрез което приятелите ще могат да си пращат пари. Виждате ли колко е нередно да се живее в капитализъм?! Събудете ме едва, когато има приложение, което може да ти прати стриптизьорка на работа :)


------------------------------------------------------------------------


Световните борси - очевидно това са някакви странни, галактически образувания - преживявали нови стомашни спазми заради опасенията, че Испания била дори по-зле от Италия като криза. Това не мога да го схвана честно. Борсите се сриват един път при опасения, втори път ми нова вълна опасения и трети път при установяване на факта, че опасенията са били основателни. Икономиката отдавна не би трябвало да съществува като наука. Това, което виждаме не е икономика, а просто някакъв странен раздел от психиатрията. Забелязвате ли обаче - че Чехия и Унгария са добре. Знам защо е така - новите порнозвезди на Европа се раждат там. Очевидно кризата се страхува от напълно голите хора :)))


---------------------------------------------------------------------------


Получих политическо откровение: 20 години капиталистите ни обясняваха, че трябва да си скъсаме гърба от бачкане, да не подгъваме крак по 12 часа на ден, ако искаме да успеем и просперираме. Резултатът: световна криза, пълен хаос, опънати нерви и шантави политици. Очевидно якото бачкане е път на никъде. Време е мързеливите да получат шанса си да оправят света.
Цялата власт - в мързеливците. Лошо ли ще ви е в свят със сиеста, дълги обеди и танцьорки на работното място?


----------------------------------------------------------------------


Вълнуващи уроци по смотан герберизъм. Оказва се, че ако намалят влаковете - БДЖ ще трябва да се откаже от 60 милиона държавна субсидия годишно и да я върне. Ама нали мениджърите са висши десни бизнес-гурута, обсебени от идеята да продадат дружеството на безценица - кой да ти мисли за такива неща? Има и нещо друго в божествената дясна логика, което ми се губи. Режеш влакове, съкращаваш вагони, ама пътниците не са по-малко. Значи натъпкваш същото количество пътници в два пъти по-малко вагони. Е кой тогава ще иска да пътува с БДЖ? Как смятат, че това е път за оправянето на железниците? Божествените десни умове - вече е сигурно - изобщо не искат да поправят нещо. Те са там, за да се уверят, че БДЖ няма да получи никакъв шанс да стъпи на краката си...


-------------------------------------------------------------


Мнозинството си гласува бюджета. Дянков сподели, че България трябва да бъде по-консервативна от най-консервативните държави в ЕС. В отговор на тази велика цел половината българи трябва да се научат да не ядат....
Има само едно успокоение: някой разправяше, че има строга колерация между консервативните бюджети и минижупа. Колкото по-гаден е бюджета и кризата, толкова по-къси стават женските поли. Това е или спестовност или протест, ама е важно, че го има...:))) Сега като загледаш някоя жена вече имаш оправдание: неее, не ти зяпам краката, просто изчислявам докъде е стигнала кризата :)



Tuesday, November 22, 2011

Брюксел да каже



"Бъдещият министър на правосъдието ще е човек, който се ползва с добро име сред европейските партньори на България". Такава презентация направи на новата си фаворитка за правосъден министър Диана Ковачева премиерът Бойко Борисов само преди два дни.
В очите на тази власт - да те харесват в Брюксел е сертификат за политическа пълноценност. В този смисъл едва ли Борисов може да намери по-мили думи, които да каже за някого. В речникът му тази похвала е аналогията на предложението за брак в романтичните отношения.
Щом казва Брюксел - всичко е наред!

Тези дни обаче образът на Ковачева като неустрашим борец с корупцията, като рицар на прозрачността в страната, като адепт на върховната честност започна да се пропуква. Стана ясно, че зад опаковката "Прозрачност без граници" стои поредната организация, чиято единствена цел е безогледно да печели пари отвсякъде. Само така е възможно една организация за прозрачност да пише стратегии за производството на дървесна маса. И като отплата за непосилния интелектуален труд да получава 10 пъти по-голям хонорар от обикновено.
И няма начин в ГЕРБ да не знаят за тази страна на тяхното ново предложение. Няма начин да не са наясно за всички оплетени схемички и шашми в които тя участва. Не съществувава вариант при който Борисов поне да не се досеща, че предлага не върховното лекарство за правосъдието, а поредната преходна фигура, която иска да печели пари, а не да се ангажира с реалните проблеми.

Само че ГЕРБ вече нямат критерии за това какво е правилно и какво не. Тяхната самозабрава е като тежко пиянство. Те вече се чувстват освободени да правят каквото си искат, както си искат, без да дават обяснения, без нищо.
Как са нарича това?
Нека Брюксел да каже!


Monday, November 21, 2011

Икономика на халюцинациите



(Не е ли време да признаем – икономиката не e наука, тя е нещо като психиатрична болест)





Едно великолепно определение на Виктор Пелевин за икономиката гласи, че тя е псевдонаука, която представя на хората халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване. Когато тази мисъл се появи в книгата му “Generation П”  през 1999 година всички си мислеха, че това е литературна ексцентричност, налудничава волност на писателя, някакъв поетичен ексцес на неговото съзнание, за да си позволи да оприличи икономиката на сън и халюцинация.
Пелевин определено е знаел какво казва.
И се оказа прав.



Дори и непосветените в черната магия на реалността в последната една година сигурно са се натровили от споменаването на думата „икономика” в новините. Целият свят изпадна в психологически шок и емоционален ступор, когато осъзна, че трийсет години е градил икономиката на халюцинацията, произвеждал е брутен вътрешен продукт на видения, концентрирал се в трупането на съноподобни капитали, тоест в управлението на една въздушна, направо невидима икономика, която се разлетя на парчета в мига в който хората започнаха да излизат от упойката.
Гърция, Италия, Испания, Еврозоната – всички станаха жертва на колективната халюцинация, че икономиката е нещо реално, че е наука, която може да бъде изучена, подредена и класифицирана.
След като всекидневно ни прострелват с шамански фрази като „спасителен план”, „дългова криза”, „рецесия” и „растеж”, икономическите шамани ни дължат истината: икономиката не може да съществува като реална наука и трябва да бъде изучавана като литературата – с всичките красиви възможности да направиш грешна интерпретация и да изглеждаш като идиот.


Няколко примера за това, че не можем да причислим икономиката към науките. Днес, когато мерките за спасяване на съня се провалят една след друга, всички анализатори твърдят, че „пазарите са изгубили доверие”. Моля? Я дайте пак?
Как така в „точната” наука икономика се появи термин като „доверие”? Нима си представяте един математик да каже, че 2 плюс 2 принципно е четири, ама понеже световната общност е загубила доверие в изчисленията, резултатът вече е 3? Или пък зъболекар, който да смята, че болката се дължи на развален зъб в дясната страна на челюстта, но поради липсата на доверие в денталното знание, той ще извади зъб от ляво?
Когато намесим в една наука поетичен термин като „доверие” можем спокойно да я причислим към големите шашмалогии на хилядолетието.
Значи липсата на доверие проваля мерките на световните правителства? Това е изключително интересен факт, защото е самоубийствен. Това са единствените мерки, които някой взима за спасяване на остататъците от халюцинацията, но колективно сънуващите вече нямали доверие в тях. Ами другият изход е просто да изчезнете, защото заради липсата на това доверие принципно се срива всичко останало.
Кога икономиката заприлича на черна психоанализа?


Още един факт. Наука ли е нещо, което се води от предчувствия. Това е стопанския вариант на това да отидеш при врачка. Очакванията за лошо развитие на политическата ситуация в Гърция срива акциите. Очакванията, че очакванията за развитието на политическата ситуация ще са лоши, допълнително срива цените. Това е самосбъдващо се пророчество. Икономиката днес, финансовите пазари могат да вярват единствено в черна картина на света и следователно – техните очаквания са винаги апокалиптични. Ако приемем „очакването” за нещо за икономически термин, то икономиката е като небрежен пушач върху цял барутен погреб, нейната чернота на възприятията ще я погуби като камикадзе.


В разгара на кризата, тоест в осъзнаването на халюцинацията като халюцинация, изведнъж стана ясно, че в една наука, която почива не върху реално знание, а върху предположения за човешката психика, мотивация и интерес, просто няма нима никаква логика и следователно изобщо не е наука. Да не говорим, че предположенията за самата същност на човека винаги се оказват уникално прецакани.


Неолибералите, тоест закалените монетаристи, талибаните на Милтън Фридмън и всички останали стари вампири, привържениците на неокласическата школа в икономиката, пък се оказа най-голямата банда от мошеници, която някога е била създавана по стихийната воля на еволюцията. Основното предположение на тяхното „знание” гласи, че оставен в свободен пазар, човек ще постъпва съобразно своите интереси, воден от рационално знание за света и така магически освободен от регулация и правила, пазарът ще постигне будистко равновесие с вселената, защото хората знаят какво искат и какви са техните граници и лимити. Това е простото обяснение – тъпите неолиберали ще ви обяснят на практика същото, но нарочно ще го замъглят с досадни термини, за да не усетите, че и те не са наясно.
Само, че хората никога не постъпват рационално. Пазарът оставен сам на себе си се самоунищожава като японски самурай, лишен от господар. Той никога не може да постигне равновесие, защото алчността не е рационално, а на практика метафизично явление, а когато тя се появи в икономиката – правилата отиват по дяволите, конкуренцията загива като младо кокиче, стъпкано от стадо бизони, хората масово обедняват и стопанските дейности се олигархизират.


Давам този пример само, за да схванем, че пред себе си нямаме наука, нямаме дори качествена психология, имаме черно магьосничество от средновековен тип, което се опитва да ни убеди в своя богоизбран статут.
Когато всички инструменти се провалят, когато фундаментът се дъни, когато опасенията изместят фактите, а очакванията истината, то за каква наука изобщо можем да говорим?
Проблемът, няма да се уморя да повтарям това, идва още от въвеждането на термина „икономикс”, който ние тука превеждаме с по-благозвучната дума „икономика”. Икономиката не е в състояние да съществува като самостоятелна наука, защото се състои от правила, които не работят и теории, които зациклят при всяко модернизиране на света.
Икономиката е функция на политиката. Това е простата истина. Нашите предци са били по-честни. Те са изучавали „политикономия”, което е почтенното название на тази наука. Всъщност настъпването на термина „икономикс” е целенасочена идеологическа и политическа акция, това е опит за извеждането на икономиката пред политиката. С други думи – един фундаментален опит да се убеди обществото, че икономиката има общовалидни правила, формули, схеми и набор от знания, които й позволят да има самостоятелен статут.


Е, това се оказа в топ 10 на най-големите световни лъжи.


Всъщност светът сам създаде своя днешен Франкещайн като инвестираше във виртуалната халюцинация. Политикономията винаги си е давала ясна сметка, че основата на стабилната икономика е в реалното производство и сектор. Икономиксът обаче като сън на наркоман искаше да лети някъде там, сред розовите облаци и крилатите слончета, в идеалното либерално небе, недосегаемо за държава, закони, регулации и здрав разум. Заради това изригна като цепелинът „Хинденбург” над Ню Йорк.
Тоест, ако днес можем и има желаещи да говорят за икономиката като за наука, то трябва да я причислим като дял към психиатрията и никъде другаде. Една система, която циклично произвежда фобии, халюцинации, сънища и мании, трябва да бъде третирана като обществено заболяване.


Може би това е причината Гърция да не може да се оправи от кризата, Италия да тъне във финансови проблеми, Испания да затъва в блатото и да надава писъци, Португалия да се моли да не би кризата окончателно да я изблъска в Атлантическия океан, а Германия и Франция да се чудят как да се отърват от всички жертви на съня, който колективно сънувахме.
Въпросът с кризата очевидно не трябва да бъде даван на Европейската комисия и МВФ.
Може би с него отдавна трябваше да се заеме Световната здравна организация?

Sunday, November 20, 2011

Любов по древноатакистки




Когато политиката заприлича на древногръцка трагедия, това винаги е знак за някакъв странен обществен дефект. Митологията не би трябвало да има място в политиката. Тя е ирационална дейност предназначена да замести липсата на знания за света в древните хора. Когато се появи в политическите обяснения на света, значи светът сериозно е навлязъл в кофти период.
Древногръцка трагедия се разиграва тези дни в "Атака". Дори описанието на драмата ще ни напомни за драмите на Софокъл.



Какво се случи?


Доведеният син на Волен Сидеров Димитър Стоянов поиска оставката на пастрока си. В отговор - Сидеров и неговите приближени изключиха Стоянов от партията. Няколко дни преди кулуминацията на драмата - лелята на Димитър Стоянов Цвета Георгиева напусна с гръм и трясък парламентарната група на "Атака". Цвета Георгиева е братовчедка на жената на Волен Сидеров Капка. Стана ясно, че сърцето на Волен е предало любовта на живота му, както бе обявил той, и сега се е насочило към младата депутатка Деница Гаджева, която пък е по-предишно гадже на доведения му син.
Следящите жълтата преса можеха да се досетят малко по-отрано за това развитие на нещата, защото в началото на годината Капка Сидерова беше дала серия от драматични интервюта, че някой й е направил черна магия. Запознати твърдят всъщност, че тази екзистенциална драма в душата й е била причинена от фактът, че тя е изловила благоверния си да излиза от хотелска стая с младата атакистка.


Всъщност драмата в "Атака" е доказателство, че сексуалните трагедии могат да стана политически по-бързо отколкото Бойко Борисов да си промени мнението. Подобно оплитане на романтично-политически отношения се случва единствено в латиноамериканските сериали. Оказа се, че когато направиш от семейството си партия, всяка емоционална драма ще се превръща и в политическа трагедия. Това е скритият дефект на "Атака" от самото начало.
В отговор на разпадащият му се личен и политически живот, Волен Сидеров започна да играе на терена на който е най-силен - производството на теории за конспирацията и тъмни, тайни планове за унищожението на неговата партия. 
Руският писател Виктор Пелевин има една много крилата мисъл: "План за унищожението на Русия, разбира се, има. Проблемът е, че в него участват всички пълнолетни руснаци". Същото може да се каже и за Волен Сидеров. Ако има конспирация за унищожаване на партията му, то той е нейният основен водач. Сидеров се самоунищожи с двегодишната подкрепа за ГЕРБ. Това беше ритуално харакири, извършено със страст, която западната култура не познава.
Когато политическото му съзнание дойде на себе си, Волен Сидеров започна да разиграва клоунада покрай изборите като яви на телевизионен екран, заобграден от 10 надуваеми секс-кукли и сега става ясно, че това е бил неговият отчаян опит да се спаси от собствените си изстрели върху своя авторитет.

В крайна сметка разпадането на "Атака" е неизбежно като окончателната трагедия в древногръцкия театър. Семейната партия се превърна в сапунен сериал - семейството се разпадна, групата отива на кино, а в общественото пространство остават единствено тежките думи, закъснелите обяснения и героичните пози. Политическият смисъл на цялата драма е трудно доловим. Когато подмениш политическият с личният си живот - резултатът винаги ще е такъв. Изобщо лобювта е коварна величина в политиката. Тя е изменчива като сърцето на млада тийнейджърка. Волен страда, иронията е пълна, публиката не вярва на ушите си. Но това все още не е окончателният край на древногръцката трагедия. Преди два дни Яне Янев каза, че Бойко Борисов е явление и очите му блестяха особено.
Любовта продължава.
Просто придобива нови форми. 

Friday, November 18, 2011

Иновативната утопия на премиера



Най-накрая бе разбулена една от политическите мистерии на века, тайна, която не даваше мира на човечеството и караше анорексичните манекенки да изтъняват все повече - кабинетът "Борисов" обяви своите приоритети. Основният от тях обаче се оказа много изненадващ - иновации за резервните части на човека.
Самата формулировка е така извисена и сюрреалистична, че първоначално може да ни заблуди, че нейният автор (самият Той, Бойко Борисов) говори, колкото да не заспи. Но министър-председателят веднага ни запознава и с други проблясъци на своя сензационен ум: разочарована разказва как от стволови клетки все още не може да бъде направена резервна ръка, но пък (това ще го броим за оптимистичен проблясък и ентусиазиран възторг) от тях можело да се направи яйцеклетка.  Eвропа се вълнува от проблемите на кризата, дълговете, Еврозоната, а нашият премиер е отплувал толкова напред в бъдещето, че може да маха като холивудска актриса от там. Само с едно изречение Борисов обобщи целият порив на фантастиката от създаването й досега и ни показа утопичен размах сравним с този на разгонен тийнейджър.
Ако подценим стойността на това биопослание, ще направим драматична и фантастична грешка.


Благодарение на "Медиапул" (виртуалната памет винаги е по-дълга, отколкото реалната) си припомних, че темата за биологията и резервните части на човешката органика, е материал, който вълнува съзнанието на премиера от много време насам. И то точно в определена посока. Та "Медиапул" припомниха друго научно излияние на Бойко Борисов, който пред всичките си министри пак бе изпаднал в откровения на тема "резервни части" и биология: "Всъщност когато е в тази мозъчна смърт, можеш да направиш част от теб да живее и си оставаш. И ако след време се разреши клонирането, могат да го намерят този човек, да ти вземат от бъбрека и да те направят нов!"
А това в комбинация с признанието му пред списание "Макс", че се надява в последния си миг да може да направи нещо и да се изпъзне на смъртта, вече ясно ни подсказват посоката на управленската мисъл.


Премиерът го е страх от смъртта.
Той си представя сблъсъкът с нея като игра на покер в която той ще може да извади асо от ръкава на спортната си тениска и да надцака цялата биология. Заради това резервните части на човека са го обсебили като същество от филм на ужасите. На човека му се живее, бе!
А и само си представете как би се променила политиката, ако разполагахме с резервни части за човека. Ритат го няколко пъти по време на обедното мачле, но премиерът се раздава до край, за да надвие противника. Резултатът - остава без крак. В други, мрачни епохи това щеше да е край на политическите му амбиции, но в светлото бъдеще на иновациите решението е просто - малко стволови клетки, отглеждат му нов крак и още на следващото заседание на Министерския съвет министър-председателят ще може да играе кючек. А не както преди - да лежи преди изборите със строшено стъпало и тъжно да оставя телевизионните камери да снимат болката Му.



Така Борисов ще е сигурен за друго. Властта на ГЕРБ ще е вечна, защото резервните части ще решат проблема с кадровия подбор. Каквито си ги харесаш на едни избори - такива ще ги траеш по няколко века. Умножете Цецка Цачева по няколко века, а Искра Фидосова по милениум. Това е политическата фантазия на премиера - партия ГЕРБ и лично той да се сдобият с безсмъртие, а това няма как да се случи, ако нямат резервни части на човека.
Един път добрали се до безсмъртието ГЕРБ ще осъществят своята нова утопия. Представете си 2455 година. Бойко Борисов успешно навлиза в своята 250-ти мандат. Сменя си ръцете преди да излезе по телевизията и си слага нови очи, за да може да прочете по-добре речта си. А тя гласи: "Ще излезем от кризата след две години. И тогава ни чака истински живот. Но за тази цел трябва да орежем заплатите и пенсиите още малко, за да сме сигурни, че осъзнавате какви жертви правим за вас: средната заплата става 22 стотинки, а средната пенсия - 15 стотинки".



В "утопията на резервните части" иноваторът Борисов обаче сам се е поставил в капан. Защото след като екзекутира публично БАН не е ясно кой може да му осигури иновациите и редовната доставка от резервни части за човека. Иновациите не се раждат от въздуха. Да правиш иновации без да имаш наука е като да правиш шоколадови бонбони без шоколад, или хайде, за да ни разбере премиера е като да играеш кючек на произведения на Вагнер. Ако премиерът иска безсмъртие има само два начина да го получи: първият - да се отдаде на религиозна активност и да се надява, че ще бъде от богоизбраните, надарени с вечен живот, а вторият - да се моли учените по-бързо да разкрият тайната на резервните части".
Религията обаче стои встрани от политиката, а учените избягаха в чужбина. Абе никой не остана. И премиерът страда заради това.
Просто е обречен на досаден и кратък живот.
Без резервни части.
Мъкаааааа! 

Wednesday, November 16, 2011

Шестият



Греъм Грийн е автор на един великолепен роман - "Десетият". 30 души попадат в затвора по време на нацистката окупация на Франция. Нацистите решават да екзекутират по един на всеки десет души, а изтеглилият една къса клечка да умре плаща на друг, за да бъде убит вместо него.
Литературната алегория на Грийн и литературната алегория по принцип пасва по идеален начин на абсурдното отношение на властта към протестиращите срещу добива на шистов газ у нас. Екоминистърката Нона Караджова надменно сподели вчера, че не била наясно кои са тези, които викат пред прозорците на Министерския съвет, но винаги имало пет души, които имали претенцията, че представляват гражданското общество у нас.

Тази властова нумерология е изумителна. Цялата гражданска тревога и гняв срещу удивителното бездействие на властта бе приписана на пет души. Точно като в роман. Защо ли трябва да се съобразяват с тях? Това е епично продължение на премиерската крилата мисъл. Преди месец и нещо Борисов гневно кресна, че ако тези с виковете продължават да го ядосват, той ще подпише на инат с "Шеврон".
Странно нещо. Оказа се, че премиерският инат се е проявил доста тихо в някои от дните на предизборната кампания, защото вече е налице упоритият слух, че кабинетът окончателно е клекнал пред капиталовата сила на американските сонди и окончателно е поставил под заплаха цяла Добруджа.

Пет души - твърди властта - са узурпирали това да говорят от името на гражданите. Те са лоши, проклети и Нона ги мрази. Но Нона очевидно обича шестият. Защото шестият е "Шеврон". "Шеврон" надделя над останалите пет. И Шестият се уреди с шистите.
На инат.
Дори Греъм Грийн нямаше да може да го измисли така абсурдно.

Tuesday, November 15, 2011

Съжаляваме, пичове. Вината наистина е ваша



След като светът бе залят от невиждани протести, след като младото поколение се усети, че е попаднало в кошмарен финансов капан, който го обрича на доживотна бедност, след като будната част от Земята се усети, че се опитват да я заробят до гроб, стана ясно, че това, което наричаме генерационен проблем съвсем не съществува изолирано в България, а е проблем, който става все по-очевиден в планетарен мащаб.
Старото поколение (в което е и неговата политическа трагедия) не може да разбере и дори изобщо не може да схване корените на бунта на младите. Досега никога не е имало такава епоха – пропастта между генерациите е огромна като Марианската падина.  Трагедията е дори по-голяма – светът в който трябва да живеят младите е като свят два дни преди апокалипсиса – всички морални стойности са рухнали, готовата мъдрост се оказа пълна глупост, а предписанията за достоен живот абсолютна измама. В такива времена поколенията съществуват съвместно, без никакви допирни точки, без общ език, без общи идеи, дори и без общи социални реалности. Заради това живеем с усещането за разпадаща се вселена  - защото животът на бъдещето няма да има нищо общо с живота на миналото. Което, ако гледаме на нещата радикално не е проблем, а единственият възможен шанс за реална промяна.


Тези дни налетях на статията на един американец Джон Чийз, подкупващо и коварно кръстена: „Съжаляваме, пичове. Вината е наша”. 
Не е ново явление някой от миналото да чете конско на младото поколение. Драматичните разриви между поколенията са били обект не само на журналистически, но и на литературен интерес. Нека да си припомним романа „Бащи и деца” на Тургенев. Старото поколение иска да се огледа в новото като огледало, да види в него отражение на собствения си живот, да препотвърди пред себе си, че не са живели в лъжа и измама. Новото поколение обаче винаги намира бунта по свой собствен начин. Защото животът по чужда правила, по измислени канони е сравним с идеята за вечно съществуване в ада.
Всъщност от гледна точка на миналото бъдещето винаги е извратено, защото не се вписва в канона на традиционното мислене, а подадеш ли се на красивата лъжа, че ти си носител на абсолютната истина за живота, няма начин рано или късно да не започнеш да морализаторстваш за това как поколенията са се разбягали като космически галактики и световният ред е нарушен.


Същото прави Джон Чийз. Той се опитва да си обясни неразбираемият бунт на младите и понеже иска да звучи убедително, да звучи като разкаял се грешник, който лее сълзи в коленете на историята, започва да изброява вините на своето поколение, които са отдалечили така жестоко младите от идеята за нормален живот по архаичните правила. Всъщност Джон Чийз не е стар човек, той просто е някакъв улегнал скапаняк на средна възраст, който счита неговият отдавна забравен бунт за единствена възможност, а всичко друго за политическа аномалия, която трябва да бъде обяснена със сложни думи и моралистични клишета.


Джон Чийз с горещи сълзи се извинява на младите, че неговото поколение ги е възпитало така, че те днес се срамуват да вършат физическа работа. 
Не, братче, давай го по-полека. 
Младото поколение днес се бунтува не, защото не иска да бачка физически труд, а защото хората без връзки, протекции и роднини със синя кръв нямат никакъв друг шанс освен да бачкат физически труд. В утопичните времена след Втората световна война светът беше тръгнал в различна посока, далечни американски приятелю, хората смятаха, че всеки трябва да получи своя шанс за успех. Те бяха убедени, че фактът, че си роден в лош квартал и бедно семейство не трябва да е пречка пред твоето развитие като човек, защото бъдещето трябва да е светло и чисто. В онези времена хората вярваха в идеали.
После обаче дойдоха нагаждачите като тебе, приятелю Джон Чийз, и започнаха системно да прецакват света. Самосъздадоха се като финансова аристокрация, като олигархична каста, като самозабравена богаташка клика, която не иска да работи, а да гледа как другите работят за нея докато тя изпада във фетишистко удоволствие от увеличаващите се банкови сметки. И така стигнахме до днешното положение – младото поколение се усети, че съдбата му е да бъде доживот крепостническо население, притежание на дузина свръхголеми банки и корпорации като роботи.

Младите се бунтуват, защото единственият път, който им посочиха е да затъват в заеми и да се примиряват с тъпотата на един елит, напълно забравил, че е земен, въобразил си, че е небесна гвардия, която е окупирила всички хубави места по земята. 
Новото поколение иска да работи, но нима трябва да си строши гръбнака в полза на един процент финансови зомбита, чиято единствена цел е светът да стане техен напълно и абсолютно?
Така че трябваше да им споделиш точно това – млади хора, ние сме виновни понеже не сме като вас, ние оставихме да бъдем използвани, набутаха ни го жестоко, защото повярвахме, че можем да станем част от елита, искахме всичко за себе си и пет пари не давахме за останалите, ние бяхме шибани егоисти и егоцентрични копелета, които повярваха на лъжата и станаха нейни абсолютни роби. Да, ако статията признаваше това – трябваше да издигнем паметник на проговорилата останка от миналото. 
Но не, текстът е написан от ужас, че младото поколение не иска да приеме конформистката истина, не желае да се примирява с тъпотата на предходниците, иска нови обяснения за света, иска нови истини, иска нов ред, иска справедлив свят, свят, който ще ти гарантира, че ако превиваш гръб по 70 часа на седмица, в крайна сметка ще можеш да постигнеш успех, а не да слугуваш като марионетка на олигархични компании и бездушни вампири.



Ако беше истински пич Джон Чийз щеше да напише тази статия със собствената си кръв и разкаяние. Той обаче като евангелистки проповедник ужасен от минижупа на някоя гимназистка продължава с извиненията. Извинява се на младото поколение, че ги накарали да смятат, че университетът ще им гарантира добра работа.
Да, това е трудно разбираемо желание.
Защо ли тези млади идиоти искат да учат и то безплатно, а не тръгват доброволно да работят в полза на големите пари и светите капитали? Защо ли тези млади смотянаци виждат в университетите своя шанс да разберат света и да го променят? Как така малоумните идиоти, които днес се бунтуват искат да четат книги, а не да се чудят как да изкарат повече кинти? Защо скапаняците от улицата тръгват да крещят и да пишат лозунги, когато правителствата с пламнали очи вдигат студентските им такси до небесата? Защо искат да учат, а не да лакействат на управляващата класа и да я боготворят заради това, че тя им подхвърля залъците от пира? И защо това младо поколение така много се ядосва от девалвацията на образованието, от умишлената атака срещу него, защото олигархичните класи нямат нужда от мислители, те искат само изпълнители. Те искат андроиди, а не самостоятелни хора. Нахъсани кариеристи, а не читатели на романи. Те устроиха света така, че да е удобен на един процент, а останалите 99 нима някога са имали значение изобщо.
Образованието, дори и непотребно и девалвирано, ти дава единственият шанс да се разбереш, да се осъзнаеш, да се събудиш, да бъдеш някой. Всичко останало е опит за тъпа инсценировка за успешен живот, симулация на личност, световна измама от класа. Авторът на статията е дори измамник на дребно, защото представя образованието като нещо ненужно. Той очевидно е интелектуален самоубиец, защото, ако няма образовани младежи (дори и тези от тях, които са се нагълтали с клишетата), той няма да намери дори и един читател на текста му, а усилията му в радикалната защита на статуквото ще останат неоценени.


След като е обругал младото поколение, че е мързеливо и иска да чете, Джон Чийз отива една стъпка по-нататък – той го ругае, че иска да остане младо и не желае да се примирява с клишето на идиотските истини. Авторът на самобичуващият се текст лее сълзи, че юношеството е станало по-дълго, че мъжете на 30 години още се държат като тийнейджъри. Но по никакъв начин не се опитва да си обясни този факт, той просто не го приема и го громи иронично от позициите на постигнал съвършенството тибетски гуру.
В свят, който е напълно прецакан инфантилизацията е единственият начин за неосъзнат протест срещу статуквото. Има ли смисъл да ставаш възрастен, ако да станеш възрастен означава да приемеш правилата на чуждата игра? Нима е полезно да живееш натрапен живот? Кое е по-кофти  - да стоиш дълго тийнейджър или да се превърнеш в костюмиран кариерист с амбицията да прецакаш всички, за да успееш? Кое е по-жестоко – да откажеш да приемеш света и да се затвориш в своята младост или да станеш нахъсан робот без сърце? Младите поколения не искат да порастват, защото няма никакъв смисъл от това. Навремето хората ставаха възрастни на 15 години, но светът беше тромав, подреден, стабилен и ценностно постоянен. 
Днес всичко това отиде на бунището. 
Капиталистите преебаха климата. Богатите фирми като паразити изсмукаха десетки страни по света. Справедливостта бе подменена от конформзма. Добротата от парите. Идеалите станаха клишета в политическите речи. Енергията на младостта бе впрегната във финансови афери. Цената на акциите рухна. Шантавите политически системи, за да закрепят своето статукво създаваха балон след балон и окрадоха парите от бъдещето. Купонът беше бляскав, шумен и еротичен, въпреки, че много малко се вредиха за сладостите от празника. После поднесоха сметката на всички. Младото поколение реагира по един-единствен начин – отказа да порасне. 
То остана при игрите си, в детския свят, където идеалите съществуват неопетнени, където купонът е чист и масов, а забавлението -  единственият отговор на проклетата сериозност, която всички искат от теб, приятелю Джон Чийз. 
Ти няма начин да не знаеш това. 
Но лъжеш като банкер пред парламентарна комисия. Като борсов анализатор два дни преди кризата. Като американски президент за сексуална афера. Като попзвезда за това дали е взимала наркотици. Лъжата е станала единственото развлечение на старото поколение. Неговата любима дрога и то я предлага в големи количества. Но – поне така се говори по филмите – наркодилърите не трябва да стават зависими от своята стока, защото така цялата верига се прецаква.
Това е трагедията на емисарите на статуквото. Те обичат дрогата си. Не могат без нея. Те са просто шибани наркомани.



Най-накрая Джон Чийз, този проповедник на вечния ред, започва да страда, че младото поколение не е разбрало, че развлечението има финансова стойност и, че се е самоизолирало и не иска да излиза навън.
Това, че развлеченията имат финансова стойност е вярно. Това, че младото поколение пиратства на воля също е факт. Проблемът обаче не е там, където го търси американският психар. Проблемът е в това, че светът отчаяно не иска да се промени според вижданията на младото поколение. Всяка нова генерация има правото да живее в собствен свят и да не се съобразява с миналото. Тази идея за приемствеността можете да я вземете и да я погълнете като някой случаен антидепресант. Младото поколение иска безплатни или евтини песни – значи трябва да ги получи. Проблемът е, че много хора свикнаха да живеят от скъпото забавление. Това е нашата цивилизация – ако не се забавлява тя ще пукне тихо от вселенска скука. И много години хората вадеха луди кинти от този процес. Но днес всичко стана по-бързо, а пък и едни хора свиха всички пари. Младото поколение иска своя форма на забавление и ще я получи, независимо от моралните съображение и красивите социални фобии.
Младите са носител на истината, защото тяхната истина ще бъде в бъдещето. Това е жестоката логика на света в който живеем. Когато не се съобразяваш с нея започваш да приличаш на динозавър, който вие от ужас, докато метеоритът бляска великолепно в обсипаното със звезди небе.
Забавлението днес е друго. Беше хубаво да си спомняме за касетките и колко бяха скъпи те. Как се дивяхме пред дисковете и се чудехме къде да ги слушаме. Но светът е в постоянна промяна. Днес скокът е огромен и това е великолепно. Няма по-красива картина от тази да видиш млади хора на улицата, които искат своите права и заявяват своята истина. Само така вселената става правилна, а животът смислен. Всичко друго е бутафория и писък на вампири, които няма къде да се скрият от слънцето.
И младите не си стоят вкъщи. Постепенно светът го разбира. Те си стояха у тях докато ги беше страх или поне докато си мислеха, че са самотни в ледената вселената. Днес те просто разбраха, че не са сами. Те са 99 процента. А това е велико.
Защото тази вълна ще залее света. И ще отиде навсякъде. Няма да има държава, която да остане незасегната. И тепърва ще трябва да четем досадните текстове на динозаври, които не искат да повярват, че светът е станал друг или, че поне иска да стане друг.


Та тези пичове трябва да съжаляват само за едно. Че изобщо някога са слушали родителите си за нещо. Видя се ясно - новото поколение е виново просто, защото е виновно. Това е красив трик. Нещо като постмодерен кафкиански театър. Но вече няма да мине. И тези като Чийз наистина са виновни.
Така е, пич.
Виновни сте.
При това много повече отколкото предполагаш.

Eволюция на виртуалния човек



Има интересна зависимост между душевното състояние на човек и развитието на неговият виртуален профил. Това е перманентната шизофрения в която всеки модерен човек задължително съществува. Нашите виртуални продължения не са точно самите нас. В мрежата човек си изгражда различна идентичност, или най-малкото гради идентичността си само върху нещата, които харесва, което предполага много ключова разлика с онова, което наричаме реалност.  В реалността трябва да се съобразяваме и с грозотата  на битието, докато виртуалните личности са лишени от този проблем и в този смисъл те са една стъпка по-еволюирали от нас самите. Кой е казал изобщо, че еволюцията задължително ще бъде нещо, свързано с биологията. Естественият подбор не е фен единствено на белтъчините - вече се вижда, че си пада и по електронните байтове. А, когато еволюцията се случи, това е вълнуващ процес, защото от висотата на новото съзнание можем да съзерзцаваме миналото с ирония  и хумор. Ето защо в мрежата всички се стремят да бъдат духовити. Просто човек гледа на по-елементарните форми на живот, онези в реалността, с чувство за хумор и ведър смях. А, да - и със засилено чувство за еротичен хумор. Може би това е бъдещето - ведри виртуални същества, които си говорят основно за секс, хаха :)




Четох eдин интересен текст за това какви реплики казват след секс представителите на различни зодии. Моята благородна зодия Рак е удостоена с репликата: "Кога ще се оженим?". Хахахаха! Аз съм висоблагороден представител на тази зодия и мога да ви издам истинският въпрос на Раците след подобни действия. Този въпрос е: "Хей, да не загори мусаката?" :))))))



---------------------------------------------------------------


Най-новия виц за европейските драми: "Гърция се разпада. Иран става агресивен. В Рим има брожения. Добре дошли в четвърти век преди Христа". :)))))


--------------------------------------------------------------


Има нещо нередно в икономическите теории на премиера. Преди няколко месеца посъветва студентите да стават овчари, днес призовава хората да гледат овце и агнета. Нямам нищо против благородната професия на овчарите, обаче ми е чудно кога премиерът ще се модернизира икономически и ще дава по-прогресивни съвети. Например: "Нямате работа. Станете порнобарон!". Или - "Изритали са те на улицата, сега му е времето да станеш дилър на екстази". А може би високотехнологичен бизнес: "Оставиха те без заплата - започвай да крадеш смартфони!". А пък, ако трябва да се мисли за бъдещето: Дянков ти оряза пенсията! Това е идеална възможност да се пробваш за наемен килър :)


----------------------------------------------------------------


"След две денонощия полска самотия и съзерцаване на контрареволюционната кротост на природата Чепурни много се натъжи и се обърна за ум към Карл Маркс; рече си: грамадна книга, в нея всичко е написано. И дори се учуди, че светът е устроен рядко - степите са повече от къщите и хората, - обаче за света и за хората вече са измислени толкова думи". Андрей Платонов, "Чевенгур". Този образ прави с думите това, което атомната бомба направи с Хирошима. Величествен! :)))


------------------------------------------------------------------



Медиите съвсем леко прекаляват. Те колективно започнаха да наричат новия италиански премиер Марио Монти "Супер Марио". Супер Марио??? За един и същи човек ли говорим? Този Марио Монти на снимките изглежда така, че има голяма вероятност единственото супер в него да е супер-дрямката му към три следобед :))))) Ясно ми е, че в кризисни времена супер-героите не са това, което бяха, ама все пак поне да можеше да става зелен и силен или да пускаше паяжина от ръцете си....:))))


-------------------------------------------------------------------


"Кръстникът" във Фейсбук-вариант: "Имам статус за теб, който не можеш да не лайкнеш"! :)))) Нищо виртуално, просто ти пратих спамъри по петите! :)))))


----------------------------------------------------------------------


Величествен културен факт на който можете да се натъкнете в част от агенциите. На този ден през далечната 1995 година Бил Клинтън прави секс (дефиницията за секс трябва да я уточним, защото структуралистите и постмодернистите не броят свирката за секс) с Моника Люински. Клинтън е щастливец обаче. Някои остават в историята с книгите си, други с битките си, трети с лудостта си, а този образ остана в историята с един секс и едно петно на рокля. Късметлия, мама му стара! :))))))


-----------------------------------------------------------------------


Жозе Мануел Барозу: "ЕС повече не може да се движи със скоростта на най-бавния си член" :))))) Бавен член? Сериозно? Защо всичко в Европейския съюз напоследък трябва да звучи като заглавие на порнофилм? Не стига, че постоянно се изчервявах като чуя как банките желаели Гърция (да намали дълга си) и как Берлускони се опъна пред Еврокомисията (хаха, пак по същата причина), ами сега трябва да слушам и за бавните членове в Европа. Пък после се чудим защо Китай ще превземе света. Те са бързочленци със сигурност...:))

----------------------------------------------------------------


Велика турска мисъл: "Кara sevdaya tek care kara toprak" - буквално преведено: "за черната любов единственото решение е черната земя". Обичам драматичните истини и откровения. Но пък ми е чудно дали тази мисъл може да се трансформира и така: "За светлата любов единственото решение е чашата със светла бира" :)))) Така де - светлина светлината привлича...:))))


--------------------------------------------------------------------


Група британски учени са установили, че колкото по-малко дрехи носи човек - толкова по-дълго живее. Преди време група американски учени с удивление установих, че съзерцаването на женски гърди удължава живота на човек и го предпазва от инфаркт и други шантави болести. Женската голота не е безцелна - тя ни е пратена като лечение. Което като минимум означава, че Конституцията трябва да са промени - ако жена откаже да ти покаже гърдите си - това трябва да се брои като отказ от лечение и нарушаване на основен принцип на Вселената :)))))))))


----------------------------------------------------------------------


Разширено заседание на Националния съвет на БСП. Излиза социологът Кольо Колев и казва, че той ще каже неудобните истини за партията, щял да бъде тоягата, а не морковчето. Поема си дъх и споделя: "Не мога да нарека това на изборите успех. Това е ОГРОМЕН успех". Хахахахахахах! Не искам да си предстявам какви би ги говорил, ако беше морковчето...
След тази порция смях и социологически купон, Колев реши да препоръча на социалистите, чиито глави ще бъдат отрязани по една или друга причина (използвам неговия речник) да умират тихо. Умирай тихо 1 - големият блокбастър на БСП :)))) Добре де - сигурно злобея. Защото моралната победа нещо не ми влиза както трябва :)


-------------------------------------------------------------------------


Eдин велик сръбски графит гласеше: "Пари назаем вземайте от песимистите.
Те не очакват да им ги върнете". Хей, ако това е вярно, може би точно сега е времето да поизтупаме чувала на Евросъюза. Те и без това вече сами не вярват, че някой някога ще им върне парите...:)))) EС и без това си отива - можем да използваме последните кинти в него за коктейли и танци по плажа...:))))



------------------------------------------------------------------


Министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър поиска официално от Европа да представи план за спасяване на икономиката. Хаха! Това е все едно Джак Изкормвача да иска от жертвите си документ, че са здравно осигурени......:))


-------------------------------------------------------------------


От един месец слушам за датата 11.11.11. Чух по радиото една врачка, която сподели, че светът е заплашен от унищожение на тази сакрална дата. Това постави апокалиптичния ми календар под силен въпрос - аз наивно и лъчезарно си въобразявах, че имаме още цяла една година до края на света (ако слушаме древните пичове от Мексико - маите). И тогава - май френдс - аз схванах какъв е основния проблем на света. Светът е пълен с хора, които предсказват неговия край. Пфууу. Защо един път не се появи човек, който да предскаже Ден на Световната оргия, например? :)))


------------------------------------------------------------------------


Всеки вестник е едно мини-чудо. То се случва някъде между опънатите нерви, скатаващите във Фейсбук журналисти, опитите за клинчене и мързел, двата милиона телефонни разговори на ден, четирите вътрешноредакционни скандала, обмяната на клюки, четенето на статии на конкуренцията, текстовете, които те карат да си мечтаеш за огнепръскачка, читателите, които упорито искат да си споделят неща от вселената, другите читатели, които упорито искат да те убедят какви глупости си написал, пиенето на кафе, мечтите за бира и карибски острови....Някъде между всичко това вестникът успява да стане готов. Точно това е чудо :)))



------------------------------------------------------------------


"Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари". Кърт Вонегът, "Бог да ви поживи, мистър Роузуотър". Имам чувството, че ако хората спазваха това просто правило, цялата вселена щеше да върви по-нормално :)))))


-------------------------------------------------------------------


Днес се замислих за съответствието между историческото време и човешката възраст. Демокрацията у нас е само на 22 години. И досега се е държала точно като подрастващ, от първите бебешки дни до днес: по цял ден спи, чака други да го нахранят, пищи силно, ако не му обръщат внимание, тероризира родитeлите с рев, троши си играчките, надрасква цялата си стая и я унищожава...Минахме през тийнейджърския ...бунт на хормоните, протестите, демонстрациите, треснатите пред родителите врати, опитът да избягаш от вкъщи, желанието за свалки със съседските и не толкова съседските девойки, натряскването с алкохол...Всички младежки признаци ги имаше досега в нашата никак непораснала демокрация. Знаете ли какъв е проблемът - вижте Берлускони, Борисов, който си искате - хората не поумняват с възрастта и и се променят единствено, ако видят палава стриптизьорка - тоест има всички шансове нашата демокрация винаги да си остане разгонен тийнейджър на който не му пука за целия свят :))))


----------------------------------------------------------------------


Фигури като Берлускони са голяма загадка в историята. Преди 30 години такъв като него никога не можеше да вземе властта. Нямаше да има кой да гласува за него. Преди 10 години обаче той я взе и упорито не е изтърва. Какво е това? Политическо умопомрачение? Криза на средната възраст на ЕС? Някакъв гърч на политическата история? Колективното желание да гледаме шоу? Медийните политици са като загадка с много решения. Абе, направо като лудост, която не минава с хапчета и избори. Сега Берлускони си тръгвал....Страх ме е какъв ще е следващият. :))) Човешката история е пълна с идиоти, които изглеждат като гении на фона на техните потомци :)))

-------------------------------------------------------------------------



"Тези избори бяха като конкурс за красота". С тези думи коментира вчера техният провал на изборите лидерът на СДС Мартин Димитров. Хахаха.
Ако изборите бяха конкурс за красота, нямаше ли да е готино. Представете си презентациите на кандидатите:
Росен Плевнелиев от Гоце Делчев. Обича салата, добрите емоции, Бизнес парка в София и Бойко Борисов. Интересува се от заменки. Не обича политиката. Бори ...се за световен мир.
Ивайло Калфин от София. Обича яхнията на жена си, телевизора в кухнята и президента. Интересува се от стола в Европарламента. Бори се за световен мир.
Меглена Кунева от Вампирландия. Обича да вие нощем под луната, да обикаля в мъглата и да надава писъци в тъмната нощ. Интересува се от новите начини да отглеждане на дълги зъби. Бори се за световен мир. :)))

------------------------------------------------------------------


Трябва да напиша роман за сблъсъците си с философската мисъл на таксиджиите в софийската нощ. Един от тях тази вечер ми сподели мисъл, която каза, че е негова: "Сговорни сестри - публичен дом издигат". Репликирах, защото много добре знам, че това е белградски графит. Шофьорът ловко ме опроверга, че няма как това да е сръбско, защото той го е измислил. Тогава схванах нещо. Не пролетариите от всички страни се съединяват. Таксиджиите и уличните философи го правят всъщност :))))))


--------------------------------------------------------------------


Коварната дописка със заглавие: "Голи цици палят фарове във Варна" постигна удивителен Фейсбук-ефект върху мен. За 15 минути направих следните грешки: Прочетох заглавие: "Истинското лице на гърците" като "Истинското лице на гърциците". Написах няколко пъти цицат вместо цитат и сега с ужас се пазя да не би да изпиша думата Конституция като Констициция.....Не е лесно :)


---------------------------------------------------------------------


Белият дом официално обяви, че не разполага с доказателства за извънземни. Моляяяя? А лейди Гага? От пръв поглед си личи галактическият пришълец! Ами Симеон Дянков? Само като го видиш как тъничко говори си личи, че идва от планета на която дишат хелий. Виж, разбирам защо премълчаха за Искра Фидосова. Тя не се вписва в определението за извънземен вид. По-скоро се вписва в определението за самостоятелна планета :)))))


--------------------------------------------------------------------


Така поредната зараза на глупостите е плъзнала във ФБ. Този път не е цитат на Саркози, а статия от гръцки вестник "Симера" (някой дали си е направил труда изобщо да провери дали има такъв?) в която отново от името на гърците социалното положение на българите е направено на пух и прах. Честно - не знам кои са тези кадри, които постоянно измислят как света говори лоши неща за нас, но пък и не мога да повярвам, че толкова много хора се връзват на подобни шантави балони. Не стига, че трябваше да търпя как всеки ми цитира думи на Саркози, които той никога не е казвал, сега трябва да чета за статия, която никога не би излязла в гръцката преса....
Подлагайте всичко на съмнение - това трябва да е основното кредо на модерната ФБ-личност. Особено, когато отвсякъде организирани спамъри ни заливат с техните интелектуални боклуци :) Мерси за вниманието! :)


----------------------------------------------------------------------


Пак венецуелка се уреди с титлата мис Свят за 2011 година! Е, това вече не се трае! Няма ли институция пред която да съдим Венецуела за нелоялна естетическа конкуренция. Пазарът на красавици е така залят с венецуелки (подмолни агентки на Чавес), че човек вече се чувства депресиран заради това, че е от Европа :))) Или трябва се местим в Латинска Америка или спешно да се вдигаме на протест, за да накараме правителството да внася повече венецуелки в България :)))



------------------------------------------------------------------------


Октоврийската революция...94 години по-късно историята взе неочакван завой и сега повече отвсякога изглежда, че светът е зациклил на едно място като нашия премиер на първа страница на произволна книга. Големите критици на революцията пропуснаха да забележат едно - тя не е световен заговор, а абсолютно логичен изблик на гняв. А причините, които предизвикват гняв си останаха. И всеки ден ставаха все повече и повече. Докато най-накрая 99-те процента не разбраха, че това не се търпи.
Да бъдем честни: болшевиките прецакаха нещата с революцията. Ама младото поколение има всички шансове да се поправи. Болшевиките не танцуваха по улиците и това им изяде главите...


------------------------------------------------------------------------


Маргарита Попова твърди, че не приемала гости в дома си. Многооо правилно. Някой някога да е чувал за парти в дома на Баба Яга? Носи се приказен слух, че може да отидеш на обед в къщата с кокоши крака, но никога няма да си сигурен дали точно ти не си менюто :)))))))


---------------------------------------------------------------------


"Стига с тоя Фройд, бе! Вече ме е срам да се обадя на майка ми!". Най-култовата реплика на Робърт Де Ниро от филма "Анализирай това". Офф, неподражаемо удоволствие е да гледаш стари комедии и да цвилиш от смях. Ако човечеството следваше моите рецепти - нямаше да има нужда от психоаналитици :)))


-------------------------------------------------------------------


Не Фейсбук пречи на работата. Работата пречи на Фейсбука! :))))