Sunday, April 26, 2020

За социалистите с маски на очите



Не, този текст няма да е за Георги Гергов. За него няма как да употребим думата "социалист". Всеки гербаджия като него би се обидил от това, нали? Този текст е предизвикан от статията на проф. Чавдар Добрев, наречена "Корнелия Нинова и COVID-19", пусната в сайта Поглед.инфо. Преди да кажа това, което ми тежи и трябва да бъде изречено, една уговорка - безкрайно уважавам проф. Добрев. Изчел съм почти всичките му произведения, прекланям се пред неговата култура и проницателност, винаги се отнасям с уважение към преценките му, но смятам, че това днес е просто допълнителен аргумент защо не бива да подминавам статията му без отговор. Уважението не може да е спирачка за истината.
И така - в своя текст проф. Добрев се е заел със задачата да разнищи политическото поведение на БСП и на парламентарната група по време на пандемията от коронавирус и извънредното положение в страната. Според него тези грешки са разрушителни. Заради това статията започва като симфония на апокалипсиса: "Парламентарната група на БСП подцени същността и последиците от пандемията, възприе я като влошено издание, не обикновено грипно заболяване. Неправилно степенува мерките спрямо вируса. Постави главния акцент върху „лекуването” на последиците от коронавируса, подчинявайки на този казус борбата за човешкия живот, за биологическото спасяване на българския народ". 
Това твърдение е произволно, невярно, пресилено и драматично сгрешено в своята основна същност. Не смятам, че пред БСП някога е стоял въпроса "ама дали този вирус е толкова опасен". Още в самото начало, когато болестта доплува като проклятие до нашите граници партията прекрати своята отчетно-изборна кампания, замрази политическата си дейност по прекия избор на лидер, отложи конгреса си, а дори подкрепи единодушно и въвеждането на извънредно положение, въпреки съмненията в душата на всеки депутат дали е редно да се дадат на фигура като Бойко Борисов такива правомощия. Бях на не едно и две обсъждания и знам, че решението не беше лесно. Но БСП го взе водена от разбирането, че някои неща са по-големи от вътрешнополитическите боричкания. Човешкия живот, например. Оттук-нататък обаче проф. Добрев се плъзва по една наклонена плоскост, която води в бездната. Според него след като един път е прието извънредното положение опозицията няма право да говори срещу мерките на властта и ограниченията, които прилага. Извънредно положение не означава да отмениш демокрацията. Извънредно положение не означава да лишиш от глас всички хора, които намират предприетите действия за палиативни, неадекватни и непримислени. Тук вече навлизаме в територия, която аз и професор Добрев се отдалечаваме на светлинни години разстояние. Един път приел, че срещу мерките не може да се говори, авторът на текста започва да сипе хвалебствия за оперативния щаб и лично за Бойко Борисов.
Тук вече се нуждаем от поглед под микроскоп върху цялата ситуация. Да, карантина трябваше да бъде въведена. Да, социална изолация, колкото и да е болезнена, беше необходима. Но това съвсем не означава, че властта се справи идеално с тези мерки. Напротив. Издънките на властта, включително и на щаба започнаха от самото начало. Не поставям под съмнение професионалните умения и телевизионните качества на ген. Мутафчийски, но ако някой може да бъде обвинен, че е разглеждал коронавируса като просто форма на грипа, това е той. Веднага се появиха негови мнения от началото на февруари в тази посока. И днес ние сме в парадоксална ситуация - трябва да гледаме загрижените монолози на професора и същевременно да забравим какво е говорил преди това. Още по-здравните мерки, защото независимо от розовите очила на проф. Добрев - там провалите на властта стават все по-очевидни. Трябва ли да ви припомням поведението на Здравно министерство в по време на кризата. Въведоха задължителното носене на маски, на следващия ден го отмениха. Вероятно до нечия административна кратуна стигна простичкия факт, че маските това в България бяха дефицитна стока, а много от аптеките отказваха предварително клиентите си да търсят безценния ресурс с огромни табели "Маски няма". Питам проф. Добрев и неговата кротка вяра в правилните мерки - ако министерството беше убедено, че това жизненоважно за спасяването на нацията щеше ли толкова бързо да отмени разпореждането си? И ако са го отменили, въпреки, че са в себе си са били убедени в правилността на подхода, това не е ли морално престъпление? А ако са го въвели без да са били убедени в необходимостта, това е политически волунтаризъм, който смазва като го видиш в условията на такава криза. След две седмици отново направиха маските задължителни, но интересно защо държавата на Бойко Борисов не раздаде маските безплатно. От премиера чухме само уверения, че ще раздават безплатно маски, но не съм срещнал човек, който да е получил такава. Ами положението в болниците? Всички си спомняме как началото на кризата, а и дълги дни след това завари болниците без нормална екипировка, лекари без маски и друго оборудване. И заради това ли трябваше да си мълчи опозицията? И това ли не трябваше да посочва? Каква опозиция трябваше да бъде - ръкопляскаща? Аплодираща? Гледаща влюбено?
А какво да кажем за опитите властта постоянно да разделя хората, за да стопи собствените си вини и бездействие. КПП-ата около големите градове бяха затегнати едва, когато беше безнадеждно късно. А и хората тръгнаха, защото след месец и половина те вече нямат чак такова доверие в мерките, каквото в началото. Защото движението "напред-назад" напълно детонира авторитета на властта.

Второ - кризата с коронавируса има и икономическа страна. Много е важно хората да бъдат изолирани, но това удари дребния и средния бизнес като ядрена ракета. Увеличи експлозивно безработицата. В тази ситуация всички лидери в Европа осъзнаха, че сега не е времето за финансово затягане на колана, а хората трябва да получат подкрепа. Дори и под формата на пари на ръка. Харесаха ми не един и двама европейски лидери, които ясно заявиха, че никой няма да остане без подкрепа. Ето тези думи исках да каже и Бойко Борисов. Да излезе и да обяви, че никой няма да бъде забравен, никой няма да бъде оставен да се дави. А и е много по-лесно един човек да спазва изискванията за карантина, ако не е оставен без доходи, ако не трябва да мисли как да си плати тока, ако е спокоен за хляба да децата си. Не можеш да хвърлиш някой в пропастта и да очакваш от него да не крещи и да не протестира. И тези икономически мерки са част от карантината. Само че у нас те не бяха приложени. Вместо да помогне на хората реално и безвъзмездно властта реши да им дава заеми. Безлихвени, ама как да се възползва от тях някой гражданин, който не знае кога пак ще работи и дали изобщо ще има заетост в близките месеци. Точно тук левицата беше на висота. Ние не действахме като разрушителна опозиция, която само мрънка, независимо от разбиранията на професора, а се опитахме да предложим реално решение за всички. По една минимална работна заплата с всички осигуровки за хората в неплатена отпуска. Мораториум върху битовите сметки за граждани, за да могат поне за това да не мислят. Нищо от нашите предложения не беше чуто. Управляващите тръгнаха като танк през разрушен град, а и медиите помогнаха доста с информационното затъмнение. Само така си обяснявам факта, че тези неща не са стигнали до политически ерудит като професор Добрев. А между другото - нали си разписаха заем от 10 милиарда. И до днес не знаем как ще го изхарчат и за какво.
И тук стигаме до още едно заключение от статията, което е съмнително и странно: "Парламентаристите ни отхвърлят тенденциозно какъвто и да било намек, че премиерът е свършил и полезна работа. Но нещата не стоят така". Когато е трябвало и където е трябвало БСП е отбелязвала доброто направено от премиера. Той реагира на ситуацията. Но пак ще повторя - тук имаме кардинално разминаване в разбирането за това какво прави опозицията. Тя няма функциите да ръкопляска. Нито пък е машина за комплименти на властта. Тази работа я оставяме на Георги Гергов и сие. Проблемът е, че премиерът напълно се опияни от безконтролната власт и буквално торпилира институциите на парламентарната демокрация. Държавата започна да се ръководи от брифинг на брифинг. На пълни обороти беше пусната машината за страх, паника и ужас. Така започнахме да слушаме за пика на COVID-19, който все се отлага във времето, започна да се говори за втори пик, пуснаха плочата с чувалите за трупове, с ада, който ни чака. От един момент нататък пресконференциите на Оперативния щаб, с диаболичната абревиатура НОЩ, заприличаха на роман на Стивън Кинг. Тази медийна инквизиция има една-единствена цел и очевидно са на път да я постигнат - да ни накарат да забравим, че освен медицинските мерки в тази държава трябва да се спасят и гладните хора. Че икономическите мерки са пълен провал. Парите за дребния и среден бизнес в един момент ще се концентрират в едрите бизнесмени и олигарси, а всички останали ще трябва да се задоволят с тирадите на Бойко Борисов - денем, следобед и посред нощ.
Точно заради това не приемам и друг извод на професора - БСП не трябвало да се сърди, че Бойко Борисов не идвал в парламента и не искал да си говори с нея след като социалистите се отнасяли снизходително и с отрицание към предпритите мерки. Много съжалявам! Идването в парламента не е въпрос на каприз, желание, вътрешна нагласа или добър хороскоп. Парламентът е работодателят на правителството. А Народното събрание е изразител на гласа на българския народ. Премиерът не просто трябва, той е длъжен да дава отчет пред народните представители за предприетите мерки. Иначе ще вземе да се окаже много чуствителен ме, мама му стара, толкова да не иска да чуе и една критика за себе си. Той вече обяви, че е натоварен с мисия от господ и какво идването в парламента ще е нарушаване на небесния му статут, така ли? Парламентарната демокрация е в основата на свободата у нас. Отказът на Борисов да се яви по същество е злоупотреба с власт. Както и хищното съскане на неговата кохорта, че той постоянно давал пресконференции. О, да, прекрасни пресконференции пред дресираните медии, които го питат със съкрушителен глас въпроси от типа: "какво ще предприемете да спрете антиевропейското говорене у нас?". И заради това не приемам желанията и въжделенията на професора Корнелия Нинова да бъде по-диалогична. Първо - аз не съм виждал Нинова като амазонка на яростта или като конник на първичния гняв. Вземете стенограмите от заседанията по време на пандемията за видите, че в тях присъства основно конструктивния тон. Задачата на БСП не беше да провали карантината, а да направи така, че властта да се сети за всеки български гражданин. В нито един момент не е имало безцелна опозионност? Заради това приемам искането Нинова да е прагматична и диалогична като някакъв случаен герговизъм. Какво точно ни се казва с това - лидерката на БСП трябва да се научи да се договаря с ГЕРБ, за да й минават предложенията. За мен това е самоубийствено. Това е нелепо. Това ще е катастрофално. БСП съществува в политически свят все още, защото Нинова навремето отказа да стане председател на парламента. Не можеш да си съучастник на власт, която дори и в най-голямото изпитание пред което се изправя България в последните години, не се сеща да помогне реално. Опасявам се, че и по този показател професор Добрев действа по-скоро дежурно, пише по-скоро по някакви вътрешни усещания, а не базата на реални факти и поведение.
Ще се спра на още два момента, които показват този литературен подход. Професор Добрев се възмущава, че БСП е подала в Конституционния съд искане за това, че властта подслушва и следи левите депутати. Не е точно така, професоре. Просто неясно защо обичаната от вас днес власт си разписа правощие да следи хората под карантина чрез техните телефони. Нали разбирате колко безумно е това - да приравниш болните с терористи? Това не е уважение към ценността на живота, а разписване на правощия, които да останат и след извънредното положение. Съжалявам, но една болест не е причина България да бъде превръщана в полицейска фантазия. Още помним дългите уши на Цветан Цветанов, сега БСП трябва да мълчи, така ли?

И най-накрая. 
Моля ви, не ми цитирайте проучвания, които са правени в условия на криза, информационна радиация и съмнителни интереси. Давам ви пример - в едното проучване, което БСП беше паркирана почти на политическото си дъно, "Воля" на Марешки беше наредена на трето място. Дали някой вярва, че това е така? Аз лично се съмнявам изцяло в социологията днес. Защото в ситуация на криза е нормално хората да търсят обединителна фигура и да се доверяват на лидера на една държава. Но Борисов и компания започнаха да живеят в кула от слонова кост, а това ще ги унищожи. Защото в безкрайната върволица от брифинги и медийни експлозии, те изобщо не се опитват да чуят гласа на ударените, ядосаните, оставените в безизходица, безработните, на онези, които плащат солената цена на карантината без да получат спасително въже. И този глас ще става все по-силен и мощен. И заради това смятам, че БСП беше длъжна да се държи по начина по който се държа. Не безцелно опозиционна, но глас на онези, които трябва да получат рамо. Глас на онези, които не виждат мнението си по телевизията. Глас на онези, които знаят, че ГЕРБ концентрират власт, но никога не я използват за реално развитие на страната. Заради това призовавам професор Добрев да свали маската от очите си и да види ситуацията реално. Не казвам, че левицата е безгрешна, не казвам, че не е имала колебания, но в тази медийна лудост и епидемия БСП остана глас на разума и застана на страната на хората, които бяха забравени от властта. Защото в последните дни се забелязва, че все повече хора махат маските от очите и прогледват, а в крайна сметка това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Тази криза наистина е тежка, но оголи истинското лице на много проблеми, на много хора, и на много политически ситуации. 
И аз съм благодарен за това.


Моралният нокаут на България



Надрусано богаташче уби навръх Великден в София журналистът Милен Цветков. Подробностите около кошмарната трагедия изпълниха всички медии, но лично мен най-много ме ужасява един детайл - пътната полиция не е установила никакъв спирачен път на луксозния джип Audi Q7 в който се е возил друсаният с цял коктейл от екзотични дроги убиец. Той не е натиснал никакви спирачки и се врязал в колата на журналиста като танк. Милен Цветков не е имал дори малък шанс да оцелее след такъв зловещ удар. Видях в телевизионните репортажи на какво прилича колата му - сякаш е минала през машина за компресиране на метал. Свидетелите на пътния инцидент допълниха още смразяващи подробност - надрусаният келеш дори не се е поинтересувал от състоянието на журналиста. Стоял си е в джипа дрогиран, безучастен, циничен, самодоволен... И, не, не се опитвам да предам картината на мелодраматичен конфликт. Това е озъбената, перверзна и отвратителна ситуация в която съществува България днес. В нея има нещо кафкианско, нещо дотолкова абсурдистко и депресивно, че би накарала дори Самюъл Бекет да си пререже вените с тъп бръснач.
А най-отвратително става, когато човек се замисли реалистично за ситуацията. Разглезеното и дрогирано богаташче в случая просто изтегли късата клечка - уби изявен и популярен журналист, човек със силна обществена биография, мощен глас и интересни разбирания. И сега Кристиан Николов вероятно (само вероятно уви) ще бъде наистина наказан за своето отвратително деяние. Но представете си, че жертвата не беше Милен Цветков. Представете си, че надрусаният беше се врязъл в колата на обикновен човек. Банда от скъпоплатени адвокати щеше да доказва, че той е високоморален млад човек, който инцидентно е нарушил закона. Случаят щеше да се поразвърти из съдебните инстанции, а най-накрая щеше да приключи в обществена анонимност и непукизъм. И вероятно само след няколко години убиецът отново щеше да е на пътя, нагъл, самоуверен и пълен до гърлото с усещането, че тази държава му принадлежи, че той е безнаказан супергерой, за когото не важат правила и закони, че той е над всичко и всички. И точно в това е проблема в който България се дави днес. За 30 години мутренско беззаконие и узаконена посредственост костюмираните олигарси на прехода създадоха поколение, което живее с циничния и брутален манталитет, че абсолютно всичко му е позволено.
Това е моралният нокаут на България.
През годините виждахме проблясъци на тази изкривена страна в която живеем. Всички си спомняме колко възмущение натрупа сценката в която синът на Цоло Вутов изхарчи 40 хиляди долара за свръхскъпо шампанско в курорта на баровците Куршвел. И това докато кара персонала на заведението да му пуска долнопробният чалга-хит "Шушана". 40 хиляди долара за шампанско е като шамар в лицето на всеки българин, който обикновено бачка от тъмно до тъмно без да е сигурен, че в края на месеца ще вземе и хиляда лева. Тогава всички много малко писаха за бащата Цоло Вутов - мастит капиталист, любимец на властта, вечен храненик на държавните поръчки, редовен участник в най-мащабните инфраструктурни проекти. Това не са богати хора, които са натрупали състояние от собствени идеи, инициативност, пробивност, интелект и вечни битки в конкуретна среда. Това са паразити, които знаят да смучат единствено държавни пари, да се тупат в гърдите, че се свръхуспешни бизнесмени и да предават това нагло и лъжливо дебелоочие на следващото поколение. Точно такива паразити възпитаха хора като Кристиан Николов. Можем само да си представим биографията на надрусания убиец - разглезено богаташче, което няма представа какво е да се бориш за прехраната си, възпитано като ГМО в свят на безкраен разкош и нагло незачитане на морал и правила. Точно тази атмосфера те води да момента в който друсан с амфетамини се качваш на луксозния си джип и помиташ човек, който прилежно чака на червен светофар. Това не е просто бай Ганю. Уви, днес алековият герой вече изглежда безкрайно прилежен, романтичен, дори светъл на моменти. Това е манталитет на самозабравена каста, напълно лишила се от човешки образ, разбирания и морал.
Някъде прочетох, че не било правилно да прилагаме класов анализ в тази ситуация. Младите се друсали, защото принципно не виждали смисъл в света. "Дръпваме си ганджа от цигарите, когато е слаба пробваме с инжекция", както пееха "Контрол" в дивото начало на прехода. Подобна гледна точка обаче е налудничава, защото приравнява жертвите на системата и паразитите, които се възползват от нея. Не са много наркоманите, които могат да се качат на свръхлуксозен джип и да пометат като танк друга кола. Пред очите си днес виждаме продукта на безвремието в което живеем. Оживялата мутренска наглост, предадена от поколение в поколение. Самозабравените наглеци, които възпитаха поколение, което не знае как да се бори с живота, защото никога не му се е налагало. Чалга-богаташчета за които връх на битието е да смъркат кока от фалшивите бюстове на плеймейтки и да се къпят в шампанско и хайвер. Някаква извратена мутация, която с болка и кръв ни показва до какво дъно се е сринала нашата прекрасна страна.
Гледах по телевизията как изваждат богаташчето от ареста, той беше целият закачулен, за да не би безценното му лице да лъсне в национален мащаб. Много късно ми се струва за срам. Как не го досрамя да се качи на джипа си друсан? Как не го досрамя, когато унищожи един от светлите гласове в българската журналистика?
Това разглезено и самодоволно поколение не може да доведе никакво различно бъдеще на страната. Новобогаташкият снобизъм, който излъчват е като брутална воня, която задушава подобно на военен газ. Далеч съм от мисълта да обвинявам хората за това развитие на нещата. Виновна е атмосферата, която ни беше създадена. Една паразитна каста от паразити напълно стопира надеждата за нормално развитие на страната. За тях са важни луксозните им коли, а не работници. За тях е важна дизайнерската дрога, а на развитието на страната. За тях са важни скъпите дестинации, а не съдбата на държавата. И заради това, когато ми кажат как частната инициатива е мотор за развитие ми идва да удрям с голи юмруци по някоя стена. Видяхме докъде води тя в нейния най-чист и блестящо извратен вид. До дрогата и джипа. До усещането, че са над законите, защото реално те наистина са над законите. Обикновените хора търпят цялата жестокост на калпавата съдебната система, за надебелелите олигарси тя никога не е на мястото си.
Историята претърпя и още по-интересно развитие. Оказа се, че един от спътниците на Кристиан Николов е синът на депутата Лъчезар Иванов. Той (синът) моментално си бие шута от местопрестъплението и се предава едва по-късно. Нямам намерение да се меся в личния живот на един човек, но дълбоко не разбрах мотивацията на бащата. Казват му, че синът му е в ареста, а неговата първа реакция е да почне да звъни на медиите и да принесе детето си в жертва на медиен линч. Не искал да вдига чадър над своето поколение. Да отидеш да се поинтересуваш какво прави детето ти не е чадър, а проява на елементарна човечност. Дали си го гледал или не няма значение. Децата най-много се нуждаят от родители в миговете на такава голяма криза. Да, сгафил е жестоко, да, извършил е нещо непростимо, но в ситуация в която целият свят е срещу теб е добре да имаш родител наоколо. Дори и лично да ти трие сапун на главата и да ти чете гръмогласно конско. И това също ми се струва като очертание на скелета на обществото ни. Видяхме един надрусан убиец и един баща, който прецака сина си, за да оцелее политически и да не го разнасят по заглавията на медиите. Не знам струва ми се, че това е някакъв обърнат, изкривен, диаболичен свят, който се е впил като раков тумор в нашето съществуване. И заради това историята с Милен Цветков бе приета толкова лично от много хора. Защото метафората е повече от ясна - тези, които съществуват в сенките, къпят се в самодоволство и създават поколение от разглезени келеши буквално убиха един журналист, посветил се на търсенето на своята истина. Сблъсъкът на тези светове разтърси обществото и единственият светъл лъч в такава ситуация е, че подобни емоции обикновено могат да се превърнат в политическо осъзнаване. Защото, когато видиш самодоволните мутри на тези самозабравени богаташи ти се приисква подобно на малкото момиченце от разказа на Смирненски да стиснеш юмруци и да просъскаш - "Двя свята. Единият е излишен". Крайно време е да излезем от тази кафкиански лабиринт и с кристална яснота да заявим какво се случи с нашия живот, държава и време. Така смъртта на Милен Цветков няма да остане в статистиката, а ще придобие реален смисъл.  


Медийното риалити с циганите като създаване на алиби за властта



Великденските празници, прекарани в карантина и извънредно положение, пак не спестиха скандални на натровения от информационното торнадо на трупове, болести и политически лицемери изстрадал български народ. Този път в окото на бурята влязоха всички, които се опитаха да се изнижат от София за празниците и бунтовете в циганските гета, особено във Факултето. Тези две теми напълно доминираха в празничните емисии като успяха да затъмнят за кратко дори и медийното сияние на генерал Мутафчийски. Бяха ни показани разтърсваща репортажи от протести в цигански гета, както и статистика за заболелите там. Уви, никой не потърси отговор на един по-важен въпрос - защо гетата бяха изтървани, защо карантината важеше за цялата страна, но не и за ромските общности. И имам една новина за всички вас. Ромите са невинни. В тази ситуация те са даже по-големи жертви от самите нас.
Истината за положението в циганските гета е много по-болезнена отколкото изглежда на пръв поглед и доста по-сложна отколкото си я представят кръчмарските патриотари и патосните виртуални националисти. Проблемът с ромските квартали съществува буквално от началото на прехода, но власт, граждани и вечни критикари удобно и лицемерно си затваряха очите за проблема. Той не е просто етнически, както ни го очертават. Ромският проблем е зловещо социален. Пред очите ни се разкрива не разложението на един етнос, а разложението, което предизвиква крайната бедност и тоталната мизерия. Циганските гета са кошмарно отражение на това, което България може да бъде, ако остане още малко в октоподската прегръдка на групировката ГЕРБ и нейната феодална корупционна паяжина. Съществуването на гета, които съществуват в паралелно време и социално положение е най-голямото доказателство за това, че в България нещо куца и зловещо скърца. Политическите елити, но най-вече ГЕРБ си затваряха очите пред всички проблеми на ромската общност в България и търпяха нейната социална деградация и феодално съществуване в лапите на хищни барони, защото това се оказа тайният резервоар за гласове по време на избори. Какво по-хубаво от избиратели, които могат да бъдат купени с две кепабчета и една бира? Какво по-хубаво от гласоподаватели, които няма да ти търсят сметка за неизпълнени обещания и провалени политики, защото гласуват под строй? Какво по-хубаво от това да се договориш с шепа мастити тлъсти барони, които гледат на своите съграждани като на крепостни селяни и ги пращат пред урните под зоркия поглед на биячи, лихвари и всякакви други мутри? Това е неизказаната сделка на която се крепи властта на Бойко Борисов. Остяваме гетата да се развиват по собствени закони. Позволяваме беззаконието и репресиите. Оставяме хиляди български граждани без образование, закрила, нормални условия на живот и в ръцете на зловещи фигури, за да тече политическата далавера. Българската държава буквално абдикира и вдигна ръце от ромската общност, остави я на собствените си демони и правила и се намесваше там само за усвояването на грантове или да си подсигури висока избирателна активност. През другото време гетата живееха в собствените си криминални страсти, стресираща мизерия и абсолютно безвремие. Когато десоциализираш един човек до нивото на животно, когато го лишиш от перспектива, образование и шанс за успех, тогава ти му отваряш широко вратата единствено към криминална активност. Това е подъл удар и в гърба на българския народ. Защото заради системната липса на държава, политика и смислени действия цели села бяха оставени под бича на циганските банди. А те нямат друг начин за препитание. Работа няма, пари няма, възможности няма. Така цял един етнос бе върнат в средновековието, ставайки жертва на елементарните политически страсти у нас. Напрежението между българи и роми стана зловещо и започна да припламва под формата на сблъсъци в отделни части на страната. Това е подлостта. Никой не търси отговорност от бездейните власти и тяхното съучастие. За хората виновни са ромите, въпреки, че те наистина са една от големите жертви на прехода, защото за тях промяната буквално означаваше превръщането им в крепостни селяни, затворници на гетата и на липсата на нормален живот.„
Този цирей досега само загнояваше, уголемяваше се, но избухна в разгара на кризата с коронавируса и коварната болест COVID-19. Изведнъж се оказа, че трябва да се спазват закон и правила там, където законът и правилата бяха напълно пометени. Оказа се, че трябва здравна дисциплина там, където болнични заведения почти напълно отсъстват, както и нормална лекарска помощ. Изведнъж дежурните избиратели на властта се почувстваха ограничени, излязоха да протестират пред КППП-тата, които се появиха на границите на гетата и целият народ изригна в проклятия. Но пак с грешен адресат. Ромите в случая нямат вина. Те бяха оставени на стихията на престъпността и едрите босове. Онези, които всеки ден дават пресконференции и се изобразяват като инструменти и следовници на Господ носят основното бреме на това, което става. Защото държавата дори не поиска да разбере, че има проблем с гетата. И вместо да се използва извънредното положение, да се пуснат екипи, които да разясняват какво става и какво трябва да се прави в такива ситуации, положението беше доведено до ескалация. Защото затварянето на гетата удари основно тези роми, които имат работа извън тях, тези, които са на път да се откъснат от мрачното положение там. Показните мерки и стоварването на полиция нямаше как да скрият един основен факт - мерките са закъснели, палиативни, не вършат реална работа и в основата си целят, ако вирусът излезе от контрол, вината да бъде стоварена върху ромската общност. Още отсега мога да си представя премиера на пресконференция, който обявява, че държавата е направила всичко възможно, но ромите и напускащите София са разрушили великите мерки на правителството. Цялата показност, цялата медийност около тези бунтове ме изпълва с тежкото подозрение, че някой иска не да реши проблема, а да си намери алиби, ако ситуацията ескалира.
Всички подсъзнателно знаехме, че при голяма криза ромският проблем ще избухне в лицата ни, но предпочитахме да се правим, че го няма. Сега, когато торнадото се развилня вече можем да видим истинското състояние на нещата. Гетата съществуват, защото българската държава го позволи. Гетата са проблем, защото бедността там е огромна и безнадеждна, а никой не прави дори елементарен опит да разреши ситуацията. И така стигнахме до короналудостта - когато народът ошашавен, ограничен, карантиран трябваше да погълне и медийното риалити с ромите, за да може да скърца със зъби и да се гневи не на властта, а на своите сънародници. Само, че с всичките си бездействия властта е на път да превърне цялата страна в гето, а от един момент нататък човек наистина няма какво друго да изгуби освен оковите си...
Предстои да видим.

Wednesday, April 22, 2020

Бойко Борисов и надрусаното богаташче



От неделя насам прочетох десетки много силни, смислени и гневни постове за трагедията, която се случи с Милен Цветков. За това как едно надрусано богаташче уби, абе направо буквално екзекутира, един от най-смислените и интересни гласове в българската журналистика. Гледах кадрите, които видеокамерите са запечатали от мига на трагедията с леден ужас в душата - разглезеното лумпенче нито за миг дори не се опитва да натисне спирачките. Той се врязва в колата на Милен Цветков като танк и най-лошото - след трагедията дори не се опитва да види как е неговата жертва, не се опитва да се притече на помощ...
Историята е зловещо метафорична и вероятно заради това бръкна в душата на хората. Пред очите си видяхме как поколението на злодеите на прехода вече се е възпроизвело и е възпитало достойно поколение. Детето на богаташи живее с усещането за пълна недосегаемост в своя свръхлуксозен джип. Богаташчето се друса, след това кара, а подобно нещо е възможно само, ако си наясно, че ще ти се размине. И хайде да не се лъжем - на такива като него постоянно им се разминава. Полицията си затваря очите, съдебната система не действа, политическите елити им се мазнят. Те дори могат да убиват безнаказано, защото винаги ще се намери услужлив адвокат и още по-услужлив съдия, които да ги отърват и от най-тежкия проблем. Те са господарите на тази държава, въшливи с кинти, влияние, имоти. Нагли, безцеремонни, цинични, самоуверени, жестоки. Самозабравени до абсюлотна крайност. И видими в най-показните си и отвратителни мигове. Като случката от преди 2 години, когато отрочето на Цоло Вутов пръсна 40 хиляди долара за елитно шампанско в луксозния курорт Куршвел докато караше местен оркестър да му свири пошлата чалга-песен "Шушана".
Опасявам се обаче, че не можем да спрем разказът за съвременна България само дотук. Защото тези дни чух как премиерът Бойко Борисов коментира трагедията с Милен Цветков. Той беше буквално пълен със съжаление: "Безспорно много тежък, гаден ... Каквото и да кажеш за този инцидент е лошо. Бог да го прости". А след това добави, че трябва да се увеличат наказанията на хора, които шофират след като са използвали наркотици. Оставям на съвестта на медиите това, че никой не го попита как така само преди три-четири месеца негови депутати, начело с фамозния отказвач от сина си Лъчезар Иванов предлагаха намаляването на такива наказания. В случая друго е по-важното и интересно. Това, което богатият малък лумпен направи с Милен Цветков, Бойко Борисов го извърши с българския парламентаризъм и демокрация. Беше повече от цинично в деня в който премиера заповяда на неговите депутати да се не явяват в зала и така да провалят изслушването му, той да се възмущава от поведението на друсаните шофьори на пътя. Той трябваше да се яви в Народното събрание, за да каже има ли някаква пътна карта за изход от ситуацията, какво се прави за облекчаването на положението на хората, но той избра да се вреже като луксозен джип в парламентарната демокрация. Единият лумпен уби журналист, другият буквално убива българската демокрация.
Защото виждаме, че България буквално се превръща в държава на брифингите. Брифингова полудемокрация. Телевизионен авторитаризъм на едно его. Пресконференцията не може да замести парламентарния контрол. Системните монолози не са част от прозрачността, а са нейното фактическо убийство. Нас днес ни управляват чрез брифинги, декрети и всякакви други сенчести форми. Мястото, където трябва да се раждат законите, което е съсредоточие на българската демокрация беше умишлено умъртвено и обезсмислено. Днес живеем в управление на мнозинство, което нагло не зачита правилата, прави каквото си иска, тъпче безогледно последните остатъци от демокрацията и буквално влачи България към еднолична диктатура. И тук не говорим просто за извънредното положение и борбата с коронавируса. Говорим за цялата орда от политически зомбита, които следват Борисов в неговия мрачен поход срещу същността на българската държава. Стъпкаха медиите, стъпкаха институциите, а днес подобно на орки искат да задушат всеки различен глас, който им нарушава медийната утопия. Нали не се заблуждавате, че парламентът беше разпуснат точно заради това? БСП трябваше да бъде натикана в ъгъла, гласът й да бъде задушен, нейната алтернатива умъртвена. Бойко Борисов подобно на разглезено от амфетамини богаташче иска да моделира държава по свой собствен вкус. С наплашени поданици вместо с активни граждани. Точно заради това на брифингите системни като средновековно изтезание постоянно ни продават трупове, чували за трупове, все така неидващия пик на епидемията. Тези са дилъри на страх. Само през страха могат да осъществят най-голямото убийство, което са планирали - убийството на остатъците от демокрация. Така че, покорно моля да ме извините, аз лично не виждам никаква разлика между друсаният убиец на пътя и българския премиер. Това са двете лица на един и същи процес. Една самозабравена каста е похитила политическите и икономическите върхове на България и убива, подобно на тумор всички опити за нормален живот. И това не е случаен процес. Това е логичен завършек на безвремието в което попаднахме преди 10 години и още ни можем да излезем от него. Бойко Борисов няма нужда от демокрацията. За него е с пъти по-добре да управлява през пресконференции, пред очите на дежурните по любов медии, които биха приели дори твърдението, че лично Господ го е натоварил с мисията да запази българския народ. Най-вероятно това е станало и в личен разговор, нали така?
Видях, че някои известни политически ренегати и фурнаджийски лопати с истерични плюнки се възмущават, когато някой дори и с половин буква спомене, че Милен Цветков е станал жертва на политическо убийство. Дори и това убийство да не е планирано и зад него да не стои подготвена конспирация, то е политическо по своята същност. Защото разглезени богати наркоманчета с още по-разглезени от държавата бащи са естественият завършек на бойкоборисовщината. Тя ги отгледа като свое ГМО. Тя ги захрани и обгрижи с чувството за безнаказаност. Тя си затваряше очите пред тях, защото те са любимото й дете. Тоест властта изобщо не е без вина. 
Бойко Борисов също.