Thursday, August 28, 2014

Десните опорни точки за левицата у нас




От много време насам слушам как разни виртуални десни въздишат патетично и кълнат протестно неслучилата се модерна левица в България. Вярно е, в мечтите няма цензура (както казваше един съвсем немодерен очевидно, но много истински човек и комунист), но все пак политиката е изкуство на възможното, а не хълцане по романтичния розов свят на клиширания и лишен напълно от възможности да види света в неговата цялост български десен човек. И само да уточня нещо. Напоследък почвам да разбирам, че в България има и смислени десни, които формулират разбиранията си за света без да са водени от разплюнчен реваншизъм и безидейна истерия, хора, които се опитват да бъдат алтернатива както на лудостта в техните редици, така и на метастазите на абсолютното нищо, които са си сложили маска на десни и, които позноваме в ежедневния живот като партия ГЕРБ. Така че вече няма как моята ирония да е насочена колективно към всички десни, а към онази снобска, превзета, псевдоелитарна и злобееша част от тях, които са окупирали обществените пространства като банда от орки и смятат, че като си размятат срамотиите във въздуха демонстрират някаква душевна свобода.


Понеже като последен мохикан се опитвам да вникна в стерилния свят на тази дясна омраза от време на време попадам там и на някое смислено мнение, което се опитва да се извиси над потока от бесовщина и да се опита да формулира различна критика и заради това си струва, в името на едното политическо усилие за по-добър свят, да се опитам да отговоря на част от по-смислените критики. Десницата в нейната истерична част няма почти никаква представа какво представлява българската левица, което обаче не й пречи често да се опитва да дава акъл какво трябва да бъдат социалистите у нас.



И така стигаме до опорна точка номер 1: "Проблемът на България е, че у нас няма антикомунистическа левица".


О, даа, проблемът на България е също така, че не съществува фея на зъбчетата, която да бута кинти на децата за падналите им зъби, защото току-виж така сме вързали платежния баланс в края на годината.
Това за антикомунистическата левица е пълна утопия по бълтарските земи. Все едно е да си мечтаеш за монахиня, която играе в порнофилми. С което не казвам, че не може да няма некомунистическа левица, а, че антикомунизмът тук бе превърнат в истерична пародия. С други думи припознаването ти като левичар и антикомунист е невъзможно, това в България ще е нещо като уникален хермафродитизъм.
Тоест такава левица, помнете ми думата, никога няма да има. няма да има такава левица. Не и по "антикомунистическия" начин. Защото левицата не съществува сама за себе си. В смисъл, че левицата срещу себе си няма нещо модерно и извисено, а има бригади за боядисване на паметници. Преоценката на комунистическото минало от страна на левицата изисква като минимум някаква форма на преоценка и от страна на десницата. С други думи - появята на модерна левица е свързана с конструирането на модерна десница. Десницата обаче е разградена до мрежа от десни НПО-ата, чиято цел не е да модернизират мисленето, а да поддържат статуквото в интелектуален смисъл. Заради това се хващам на бас, че няма да има левица, каквато ти си представяш. Много по-лесно ще възникне радикална комунистическа левица.



Опорна точка номер 2: "БСП не е достатъчно социалдемократизирана и трябва да стане модерна европейска социалдемократическа партия".


В България дясното е в толкова разграден вид, че вероятно заради това е възможна коалиция между остатъчни християндемократи, неопазарни талибани, черни религиозни фундаменталисти с апокалиптични блясъци в очите и градски либерали, чиято идея за модерност се свежда до повече молове на глава от населението като признак на озападняване, оставяйки настрани факта, че с голяма вероятност повечето стоки в тези музеи на капитализма са произведени я в Китай, я в Индонезия, я в Тайван.
Всъщност в Европа разлика между социалисти и социалдемократи може и да няма, но в нашата историческа традиция това са два отделни подхода. Сори, братчета, нямам нищо против социалдемокрацията, но тя почива на разбирането, че социалната промяна е възможна в рамките на зададената система, а всичките ми сетива на социалист знаят, че това изобщо не е така. Проблемът изобщо не опира до правилата на играта, а до самата игра. Тя трябва и може да бъде променена. Възможен е друг свят и социалистите трябва да го търсят постоянно. Иначе са само някаква имитация. Дори смятам, че проблемите на БСП се дължат на това, че тя се социалдемократизира твърде много, докато хората, които гласуват за нея са истински социалисти. Подобна връзка можеше да издържи известно време и двете страни да се самоубеждават, че не са това, което са, но в крайна сметка подобна политическа шизофрения нямаше как да продължи много дълго. Левите избиратели се ядосаха и изригнаха с мълчание и негласуване. Заради това днес се намираме в тази парадоксална ситуация - левият простор е необятен и се пълни с все повече хора, а пък БСП се свива и трудно разширява влияние. Заради това левицата не бива да слуша съветите на десните. Пък и хайде да си го кажем честно, те десните изобщо не са прокопсали. Те са в състояние да правят залози дали изобщо ще влязат в парламента. Да взимаш съвет за победа от лузъри - ето това го наричам наистина губеща стратегия.



Опорна точка 3: "БСП не знае каква партия е".


Тук ще признаем известна правота на критиката. Европейската левица е в криза и заради това БСП нямаше как да остане встрани от този процес. Отделно в момента в Европа, казвам го с кървящо сърце и с протест на всичките ми политически клетки, разделението не е по оста ляво и дясно, а по-скоро хора, които искат да делегират всички отговорности на потенциалната свръхдържава Европейски съюз и хора, които настояват за някаква форма на национална държава, която да има правото само да формулира своите интереси. И едните и другите лъжат като разпрани. Федералистите правят така, че ЕС да функционира единствено и само в полза на две държави в ЕС, а антифедералистите така се опияняват от националистическата реторика, че понякога говорят като лунатици. В крайна сметка обаче, когато тази лудост отмине, ЕС отново ще се нуждае от смислена левица, защото десницата винаги довежда нещата до хаос. Това е аксиома, която е защитена от толкова много социални революции.



В България, която се намира малко назад и доста встрани от световните процес, си има и отделно развитие на проблема. Липсата на бъдеще подсигурява у нас една безкрайна битка за историята, която не може да бъде спечелена, защото миналото се е случило, а войната на интрепретации по-скоро прилича на спор в лудницата, отколкото на стратегия за смислен живот. А проблемът на политиката е, че се случва днес, а не преди 60 години или след 15. С други думи спорът е важен, но в крайна сметка на избори се работи с реалности. В този смисъл проблемът на БСП не е, че не е дала оценка на миналото, нито пък, че няма план какво ще прави след 15 години, а че трудно се ориентира какво трябва да прави днес, какви идеи да защитава, кои хора да представлява. Това е проблем на всички останали партии. И заради това всеки да си гледа градинката и да си даваме акъл, когато дойде времето за това. Какво ще кажете, а?

Моралът на цензора




Не мога да кажа, че съм ценител на българският рап. Префърцунените рими и безсмислените текстове много често приличат повече на знак за наближаващ край на света, отколкото на някаква смислена култура, която си струва да бъде помнена и изучавана.
Но разпространената вчера новина, че Съветът за електронни медии забранява, или по-скоро ограничава излъчването, на песен на Криско и на Мария Илиева изобщо не е начинът да се противодейства на отровата на това явление. Това е все едно да се опитваш да вадиш куршум с индустриални количества киселина. И двете са еднакво унищожителни.
СЕМ за втори път се забърква в подобен опит за цензура. През 2012 година те дадоха на прокурор текста на една песен на Мишо Шамара и Конса с мотива, че там се осквернявал флага на България. Разбира се, че мотивацията беше изсмукана от пръстите. Много по-скандалното в текста беше, че за първи път поп-музиканти се осмеляваха да поставят под съмнение политическият авторитет на ГЕРБ и техният авторитарен стил на управление. Между другото точно тази цензорска атака на СЕМ вкара трайно Мишо Шамара в политиката, в което няма нищо лошо. Лошото е, че в повторния опит за намеса в това какво да слушат хората и какво не, отново можем да видим дългата сянка на завръщащите се цензори от ГЕРБ. Очевидно освен психопатичната дясна политика, ограничението на свободата на словото става друг техен основен белег.

Не е работа на СЕМ да се прави на цензор или пък на някакъв пластичен хирург, който имплантира добри нрави в обществото. Това, че Криско е некадърен певец съвсем не означава, че той няма право на свободно изразяване, независимо как им изглежда на морализаторите. Всеки опит някой да се изживява като по-знаещ от другите какво е полезно или не, просто винаги завършва с политическа катастрофа. Защото рапърите винаги са само първата жертва, скоро СЕМ ще почне да твърди, че тези, които говорят лоши истини за управлението също подлежат на санкции и забрана. Умните и красивите на власт най-много обичат да забраняват. Това е урока, който всички трябва да научим. 
И да почнем да ги ритаме всеки път като си въобразят, че могат да ни продават като нещо добро своя прогнил и миришещ на белезници морал.

Wednesday, August 27, 2014

Един луд месец на дъждовното лято




И този път няма да изневерим на традицията и вместо увод ще постнем две снимки. Първата от тях показва историческия отговор на прогресивните сили:





Втората е моят призив на истински европеец ЕС да постъпи на висотата на собственото си моралистично дърдорене:





Тези две снимки са кратка метафора за лудостта през този дъждовен август, който беше по-забавен отколкото смея да мисля и май ще остане в паметта ми, която вече протестно се тревожи, че я задръствам с всякакви лудости










Пък после ми алабалят, че капитализмът бил иновативен. Мисля, че е време банките да модернизират своите продукти. Например могат да пуснат кредитна линия под надслов: "Купи си бързо място в листата на Реформаторския блок". А отгоре светлият лик на Радан Кънев да им обясни, че ако изтеглят кредит и за братовчеда си и той да попадне в листите, той лично ще им изнесе лекция за десните ценности и отговорността на индивида в политическия процес :)))


-----------------------------------------


Без да съм Нострадамус още отсега ви правя прогноза, че ако нещата останат така, през втората половина на 21 век ще има война между Македония и Украйна. Античните македонци срещу древните укри. Рано или късно въпросът на какъв език е говорила първата маймуна - македонски или украински трябва да бъде решен с въоръжена борба. Също така е жизнено важно чрез силата на оръжието да се разреши и древният конфликт - Майкъл Джексън в Скопие или в Киев е роден. Античните няма да се дадат лесно в този философски казус, а древните укри, както виждам, също вървят по този път :)))))


----------------------------------------------------


Бойко Борисов дава пресконференция и разпорежда служебното правителство да почне преговори за нов дълг. Сега само гледайте реакцията на Близнашки. Очаквам до 24 часа да даде изявление в което да каже: "Георги Близнашки не е случаен човек. Той (Георги Близнашки) е явление от световна величина. И заради това вместо четири милиарда, както поръча Борисов, ние ще вземем дълг от 8 милиарда, с което показваме, че сме напълно независими от ГЕРБ". Колкото повече гледам служебното правителство, толкова повече се убеждавам, че то не може да бъде обвинявано във връзки с ГЕРБ. То просто си е на ГЕРБ :))))


----------------------------------------------------------


Изумително откровение на идеолога на пазарните талибани Красен Станчев: "У нас бедните плащат тока на богатите". Разбира се, да не си помислите веднага, че човекът се е разболял от съвест. Не, разбира се, просто тестват имитация на социална чувствителност, за да прокарат сатанинската идея за пълна либерализация на пазара на електроенергия. Очевидно според тази пазарна утопия, когато там дойде свободата никой изобщо няма да плаща ток, защато безкрайно свободният пазар е благороден като майка Тереза, която лее сълзи над всяка човешка драма и е чувствителен като романтична поетеса към красива рима. А всъщност пълна либерализация на пазара означава предоставянето на тока само в ръцете на богатите и тогава бедните вече ще видят къде зимуват раците....


--------------------------------------------------------------


Легендарният Turhan Apdula отново избива рибата: "След "Сексът & Грaдът" следвa "Сексът & протестът" by Nayo". :)))))))


-----------------------------------------------------------


За всички, които са изтървали. В момента тече грандиозен скандал между Лиляна Павлова и БНР. Павлова бе цитирана от БНР да казва, че ако ГЕРБ управлява, Борисов може да не е премиер. Аз изчетох новината и дори се зачудих откъде това моме е събрало сили да изрече нещо такова, но понеже е неделя не задълбах много в мисленето. Сега Павлова е пуснала грозен памфлет срещу БНР в който обвинява радиото в "в категорична и грозна манипулация". Йеееее! Тя никога не била казвала, че има шанс Борисов да не е премиер. Култ, култ! От цялата драма единственото, което ме интересува какво ли е казал Б.Б като й се е обадил по телефона да я кове със сатъра. Един приятел предположи, че репликата е била: "Ко си говорилА, МА...". Аз залагам на: "Чш, булка, ти да не мислиш, че мястото ти в листите е сигурно..." :))))


---------------------------------------------------------


Честно - обещавам. Ако оттук-нататък още някой се залее с кофа ледена вода в името на някаква благотворителна кауза, аз ще пия по една бира с цел борба с пиянството и пеенето на чалга на публично място...:))) След като видях, че и Цветанов се е залял, то тогава напук на всичките си естествени хигиенни инстинкти предпочитам да ходя сух и протестен, отколкото залян и банален...:)))


----------------------------------------------------------


Това вече премина всички граници. Бившият служител на Националният демократически инстутит на САЩ, временният капут, пардон министър на външните работи Даниел Митов днес подкрепи Трансатлантическото споразумение на САЩ с ЕС по най-скандален начин. В самия ЕС тече развихрен политически дебат и няма никаква позиция по темата, а нашичкия лакей бърза да се подмаже и да удари глава в ботушите на своите бивши работодатели. Скандалното е, че прави това без да съгласува толкова важна позиция с никого, освен с президента. Това е подмяна на всеки принцип за прозрачност и демокрация. Нещо повече - Митов, твърдя го убедено, заема яростна антиевропейска позиция и заради това трябва веднага да бъде сменен.


----------------------------------------------------------


Видях, че днес е една интересна дата. На 21 август през далечната 1999 година синята власт започна опитите си да разруши мавзолея на Георги Димитров. На тези на които историята им се губи, малко информация. Замисълът за събарянето започва няколко месеца по-рано и то при пълна секретност. Но тогава един журналист от ДУМА (легендарният Васил Попов) случайно вижда как се подготвя мястото за взривовете отвътре и веднага разплита аферата. Задължително трябва да си спомните картината от 21 август, защото тя е метафора за много неща в политиката. Евгений Бакърджиев, наричан Валяка, на върха на своето политическо могъщество, събира целият кабинет на Костов с бинокли на покрива на един блок недалече, за да се насладят на мига на разрушителния триумф на дясната власт (всяка безпомощна истерия рано или късно придобива разрушителни форми). Сините министри тъкмо бяха започнали да слюноотделят сладострастно, когато взривовете избухнаха, а Мавзолеят не падна. Не падна, бе! Беше красиво. Самата история показа, че няма да се даде на разрушителите, на изнасилвачите на фактите, на господарите на лицемерието. Те разрушаваха Мавзолея три пъти повече време, отколкото бе отнело неговото построяване. Още в онзи миг тогава стана ясно, че синята власт отива на кино. Историята се оказа по-силна от всичко. Днес мавзолеят го няма, но ги няма и неговите разрушители. Този взрив се оказа фатален най-вече за тях. Велико е.


--------------------------------------------------------



Все по-истеричната реакцията на НПО-сектора по отношение на въпроса за техните кинти сериозно напомня на реакцията на крайпътна жрица към мерките за интимна безопасност. Поискаш ли да се увериш в тях, тя реагира така истерично, че човек почва да се убеждава, че ако се размине само със сифилис е просто късметлия...:))) Та така и с НПО-ата. Бъзикнеш ли ги за кинтите, те истерясват, защото пред тях се отваря мрачната перспектива да се наложи наистина да работят...:)))


------------------------------------------------------------



Чета заглавие: "Премиерът Георги Близнашки: Трябва да покажем, че органите на реда не се страхуват от задкулисието". Абе, братче, тоя става и ляга с това задкулисие, бе. Представям си още заглавия:


"Премиерът Близнашки: Снощи го вдигнах напук на задкулисието".


"Близнашки: Реших кръстословицата и судокото в "Телеграф" и задкулисието не можа да ме спре"


"Служебният премиер: По поръчка на задкулисието тъщата ми ме накара да измия чиниите"


"Георги Близнашки: "Задкулисието се опитва да се бъзика с простатата ми"


"Премиерът към съпругата си: "Пак ли си ми сготвила постно. Задкулисието и теб ли те купи?"



--------------------------------------------------------


В България най-много ме дразни имитацията на дейност. Преди няколко години падна асансьор в "Майчин дом" в София. Държавата реагира с бойна декларация - почват да броят остарелите асансьори и да взимат мерки. Сега пак падна асансьор и взе жертва. Държавата пак реагира с гръмка декларация. Пак щели да броят асансьорите. Което иде да рече, че времето между тези два скъсани асансьора (ужасяваща метафора за положението в страната) е било един кошмарен сън в който никой нищо не е направил. Всичко е било имитация на дейност, имитация на загриженост, имитация на състрадание. Ето в такива случаи се вижда до какво интелектуално разрушение доведе идеята, че държавата е нещо лошо. Тази идея парализира самата идея за управление и и никой нищо не прави. Всеки е оставен сам на себе си и смъртта те дебне във всеки вход, във всеки асансьор, във всичко, което тъжно напомня, че някога тук е имало нещо, което поне малко е напомняло повече за държава....


------------------------------------------------------------------



Категорично подкрепям борбата за демокрация и права на гражданите на Фъргюсън, щата Мисури! Позор за полицейския терор, който бе упражнен върху тях и върху тяхната борба за демокрация! Време е ЕС да мисли за санкции срещу САЩ и заради репресиите, които тиранинът упражнява върху собствения си народ!


----------------------------------------------------------------


Йееееееееес! Как съм изтървал тази новина: "Черният шаман става съветник на премиера". Калин Янакиев щял да съветва Георги Близнашки по въпросите на религията и образованието. И понеже, сами знаете, аз съм активен фен на проф. Янакиев и следя в детайли неговата богословска кариера, почти съм убеден, че съм наясно какви съвети може да даде на новата власт (която изобщо не е власт на протеста, ама никак, не, не, не, не, не, направо абсурдно, протестът - това е сълза на млада фея, но не и власт). Янакиев, който в разгара на окупацията се прочу с репликата: "Стига с т'ва образование" сигурно ще посъветва Близнашки всеки непротестирал студент да е задължен да посещава седемгодишни курсове при него на тема: "Философски импликации на дясната божественост и нейното постмодерно усещане за липсата на достатъчно пиячка наоколо". А пък по въпросите на религията, след като видях, че Черният богослов напоследък се изяви като сближител на дясното и Б.Б, то очевидно е, че скоро новата власт официално ще издигне за светец лидерът на ГЕРБ и за кандидат-светец Цветан Цветанов. Толкова е очевидно. Очевидно като статия на Калин Янакиев срещу всички левичари, които искат равенство по толкова нехристиянски начин...)))


-----------------------------------------------------


Колко е тъпо да си нарцис! Ако "умните и красивите" са забравили, че протестната вълна в България почна с шистовия газ, сега май ще трябва да си го припомнят по най-трудния начин...


--------------------------------------------------------


Понеделнишки малшанс, мама му стара. Точно на излизане от блока ми бях приклещен от звездата на входа ни - съседът ми от горния етаж, човек на възраст малко над 60, чиято политическа биография е като история на прехода. Яростен антикомунист и седесар през 90-те (Филип Димитров как ги гърчеше онези комуняги!), ендесевеец в началото на века (при Царя беше най-хубаво!), атакист към 2005 година (давай, Волене, ние сме с тебе), бесен антикомунист и гербаджия в епохата борисова (бате Бойко знае как да сложи ред), човекът мре да споделя възгледите си за света с мене и заради това се измъквам със стъпка на командос от входа, защото знам, че хване ли ме - не ми мърда половин час монолог. Както й да е - днес не успях да се измъкна и виновно като протестър, който трябва да оправдава вицепремиер, крил кинти, изслушах поредната тирада за политически околности. Доколкото схванах от нервното изложение - сега пичът вече клони към НФСБ, но пък визионерски разви схема за бъдещото управление - НФСБ, ГЕРБ и Реформаторския блок. Към последните той се отнася малко скептично, защото това не били старите мощни седесари, ами сега били изпълзели "градските педераси" (цитирам почти дословно), но все пак им намери място в бъдещата коалиция и със съжаление ми съобщи, че ние социалистите ще бъдем изпратени на бунището и още четири века и 15 години няма да помиришем власт. Понеже това е един безкраен монолог, защото подуянският народен политик не се нуждае от странично мнение, а само от публика, така и не успях да му съобщя мнението си, че той е налучкал най-добрата коалиционна формула. Дори Центърът за либерални стратегии не би успял, напук на американските кинти с които го пълнят, така добре да синтезира идеалният политически свят на българския лумпен. Все пак се разделихме като приятели...:))))


---------------------------------------------------------------------


Снощи случайно налетях в Замунда, свалих си без да подозирам нищо и изгледах с безметежно удоволствие филма "Търси се приятел за края на света" със Стив Карел. Карел ме подведе - очаквах комедия, а получих един от най-емоционалните и лирични филми за края на света, които някога съм гледал. Филмът ме грабна, защото пресъздава нещо за което винаги съм се чудил как ли ще стане - тоест как ли ще живее цялата планета, ако знае, че ще загине след един месец. В състояние ли ще е един отделно взет човек да преосмисли живота си в светлината на неумолимата и в случая неотменима смърт. Из София тези дни забелязах един графит "Не очаквайте прекалено много от края на света". Споделям това философско усещане - краят на света ще е толкова голямо събитие, че едва ли някой ще е в състояние да прогледне дори за елементарната истина за своя собствен живот. Ако знаем, че метеоритът лети в космическата нощ и само след месец ще се сблъска с планетата, вярвам, че ще има паника, но не и душевни откровения и философски преценки. Така де - съжалявам за странния статус, ама този въпрос от време на време ме е занимавал като идея. Във филма, който гледах главният герой бе зарязан от съпругата си, но той се влюби в своята млада съседка. Тоест аз намирам апокалиптичният филм за оптимистичен по своему - един месец любов, кой ти го дава в този свят иначе? :)))))))


----------------------------------------------------------------------


"Смъртта - това е пробуждане от живота". Виктор Пелевин. Тоя пич от роман на роман става все по-добър. :))


---------------------------------------------------------


И пак докретахме до края на петъка - личният ми ден за поезия. Днес от шапката си старият репортер вади едно изящно, странно и налудничаво стихотворение на Мирча Динеску. Така де - ако едно стихотворение не те накара да изпиташ съмнения в околната реалност, това дали може да се нарече поезия изобщо? И така стихчето:


Шансон


Мирча Динеску


Сутрин се умира по-евтино
по обяд — с реклама
вечер — непременно луксозно
слънцето е гребен
езерото — бръснач
с който прерязваш моята диамантена вена.


Шапката ми е раковина
в която пеят птички
на балкона кацнал
Господ пие бира
разтяга кучето акордеон.


Всичко топло е като крава
къщите странно треперят
и ангелът от моята барака
рай мой овехтял.


-----------------------------------------------------


7 стъпки за скоростно реформиране на десницата


Тези дни се замисилих, че пред света съм длъжен да не ограничавам политическата си креативност само в рамките на левицата, ами, ако съдбата поиска от мен да придам и иновативност на десницата. Заради това смятам и аз да предложа кандидатурата си за лидер на Реформаторския блок и кратка програма от 7 стъпки за стабилизиране на десницата, както и график за редовно пиене на хапчетата на най-изявените активисти. Какво предлагам:


1. Колективно посещение един месечно на ДСБ-актива на концерт на Милко Калайджиев. Време е десницата да разбере, че само с четене на Георги Господинов избори не се печелят. Народът трябва да се опознава в естествената му среда.


2. Време е десницата да се научи да черпи. Да, верно Айн Ранд е казала, че егоизмът е целебен за портфейла, ама Айн Ранд нямаше да оцелее и четири секунди в Подуяне. Тоя Радан вместо под път и над път да си разказва за разговорите с ББ, можеше да влезе в някоя кръчма и да разкаже виц срещу него.


3. Едвин Сугарев и сие спешно да бъдат върнати на извънземните, които са ги пуснали сред нас.


4. С цитати от Калин Янакиев средностатистическия десничар може да забие най-много някоя гей-активистка. Тоест - десницата трябва да се отворя към нови електорални маси и може да сътвори това като поне веднъж реши да се усмихне


5. Синьото лъвче спешно да се замени със стилизирана фигура на стриптизьорка.


6. Тази русофобия - на боклука. Да мразиш народ с толкова много дългокраки жени е форма на политическа мизантропия, която ще бъде класифицирана като психологическо разстройство.


7. Десницата да почне да говори за световна революция. Така де - ще бием левичарите на техния собствен терен. Само, където ще твърдим, че революцията и шампанското не се изключват едно-друго. :))))))



--------------------------------------------------------------



Хайдееее, "Дневник" почнаха да пишат статии срещу Близнашки...Няма да се правя на пророк от пустинята, който с лъчезарен поглед е предрекъл бъдещето, няма да се правя на телевизионна врачка от кабеларка, която твърди, че духът на Ванга й е прошепнал в ухото какво ще се случи, но почващата атака отдясно срещу Близнашки беше лесно предвидима като следваща сцена в порнофилм. Професор Близнашки им беше необходим като брошка на реверчето, като лицемерно оправдание на виковете "червени боклуци", като символичния левичар, който да бъде мъкнат от улица на улица като маймунка с елече, за да има с какво да оправдават политическата мизерия на омразата си. Блазнашки на власт, дори и в качеството си на слуга на ГЕРБ, вече не им върши работа, защото разобличението на моралния патос на протестърите тече със свръхсветлинна скорост. Единственото спасение на остатъците от заряд беше именно този - "Капитал" да впие вампирски зъби в служебния премиер и да почне да го атакува от позициите на някакво свръхпротестърство. Красиво, фалшиво, потресаващо. Това е като битка между пирани - от една страна е гнусно, от друга човек с интерес наблюдава какъв ли ще е изходът...


-----------------------------------------------------------


5 ползи от късното ставане:


1. Пропускаш участията на Бойко Борисов в сутрешните блокове


2. Успяваш да се събудиш оптимистично настроен и дори идеята за световна революция не изглежда така невъзможна


3. Статусите във ФБ, посветени на сутрешното участие на ББ ти изглеждат като нещо родено от древнокитайски философ, чиято рехава брада е по-стара дори от веждите на Юлиян Вучков


4. Има шанс да кажеш "Добър ден" дори и на непознатите съседи


5. Винаги си на една ръка от оптимистичната идея да кажеш "абе, майната му" и да се върнеш да си доспиш.


Тази теория има и своят архивраг. Това е Онзи съсед от по-горния етаж, който упорито, независимо кой ден от седмицата е, почва от ранни зори да прави нещо с бормашина по своя нескончаем ремонт, който е обречен да бъде дълъг като сериала "Дързост и красота". Понякога у мен се е зараждала философската идея да се кача на по-горните етажи и да видя дали този мистичен Съсед с бормашината наистина е реален и не е ли продукт на обърканото ми от капитализъм съзнание, но съм махвал с ръка. Това също е продукт на късното ставане - човек се настройва позитивно към ценните неща в живота (блондинки, бира и романите на Харуки Мураками), а не към разследване на световните империалистически конспирации :))))


------------------------------------------------------------------


"Зелените" ме кефят въпреки самоубийственото им решение пак да преговорят с Реформаторския блок. Поставили са им такива условия, които десницата в България никога няма да приеме, защото (тук ще минем в библейска тоналност):


По-скоро Асен Генов ще се покае за розовия си арт-период, отколкото костовист да каже, че ГМО-то е вредно,
по-скоро Антоанета Цонева ще се кандидатира за лидер на БСП - София, отколкото десничар да признае, че добивът на шистов газ е опасен,
по-скоро "Протестна мрежа" ще припознае правителството, отколкото десничар да посегне на американските интереси...


Такива библейско-коалиционни мисли ми идват :))


--------------------------------------------------------------



Той. Именно Той обяви днес, че бил разтревожен от отношението към партия ГЕРБ. "Не мога да остана безразличен към една тревожна тендеция обаче - какво се цели с всички тези действия срещу най-голямата партия за сега и дали това няма отново да дестабилизира държавата, ако след 5 октомври останем без правителство?". О, изверги такива! Смутихте съня Му и разстроихте пушенето на пурите Му. Не ви ли е срам, тънкообидната Му душа няма да понесе тази тревога...:)))))



--------------------------------------------------


Като гледам какво се опитват да направят американците в Украйна схващам едно - че тия пичове през цялото време са завиждали за комунистическата технология по създаването на македонска нация. В Украйна със стъпки бързи се създава една руска Македония. От десетина години се работи по темата, но сега вече официално се опитва да се наложи версията, че украинците са потомци на древните укри, които според сполучливото определение на един руски блогър, са изкарвани едва ли не преки синове на първата маймуна, която е станала човек. Скоро ще се окаже, че укрите са от шестата раса и заради това имат правото да тъпчат и убиват руската плява от петата. Не очаквах и друго. Разцветът на великата демокрация в Украйна мина и през прякото цензуриране и пренаписване на Гогол. Само една справка - от 20 години Гогол е гледан с подозрение, защото е украинец, който не спазва политическата коректност и описва с възхищение руската сила. Така де - откъде този исторически лузър е можел да знае, че един ден руснаци и украинци няма да бъдат възприемани като един народ, с което е показал едно недалновидно евразийство и чудовищно посегателство на евроатлантическите ценности. Новите власти пренаписаха краят на "Тарас Булба". Според мен е въпрос на време изобщо да изключат "Тарас Булба" от училищните програми, точно както в много градове на Украйна паметниците на Гогол бяха премахнати. Древните укри очевидно не се нуждаят от никаква литература...)))))


----------------------------------------------------------------



И последно. Управляващата политическа групировка "Протестна мрежа" е пуснала лека припомнянка на разговорите между Ваньо Танов и Бойко Борисов в частта в която Танов отчаяно се опитва да набере ЕГН като мобилен телефон. Това, което управляващите обаче пропускат в своя текст е да потърсят отговорност от патрона на кабинета (а именно президента) за това назначение. Защото, май френдс, сметката нещо не излиза - ако ще задаваме големите въпроси не трябва да се задоволяваме с тяхната имитация. Ваньо Танов е създание от най-злостните дни на ГЕРБ и е добре управляващата групировка поне веднъж да влезе в синхрон със себе си и да ни обясни как е възможно неговото завръщане в тези прелестни дни...


---------------------------------------------------------------



С риск да им навредя повече, отколкото да им помогна, все пак открих, че има и нормални десни у нас. Ето ви позиция на коалиция "Десните": "Политическа партия ГЕРБ се вмъква във властта през задния вход. Посланието, което се внушава непрекъснато е, че изборите са предрешени и с предизвестен край". Ами като са прави, прави са....



---------------------------------------------------------------



Вдъхнових се и сега няма да имам спирачка:


Благодаря ти, о протест, любими
за слънцето и времето край нас!
Близнашки крепне с горди рими
и Ваньо Танов е на власт...


Благодаря ти, о протест прекрасен,
за празника във моето сърце,
Ваньо Танев - митничар опасен
и ужасът на всяко ЕГН! :))))


-----------------------------------------------------------------



Ваньо Танов оглави отново митниците...Никой с ЕГН, което почва с 87 не е в безопасност. Ще бъдат направени поне по три опита да им се обади :)))) Чудно ми е как така моралната революция на умните и красивите корабокрушира отново в лицата на най-гнусните и порочните?


---------------------------------------------------------------


Поредното ми разочарование от Близнашки. Единственото, повтарям, единственото смислено нещо, което каза той в качеството си на премиер бе измъкнатата насила от него реплика, че "комунизмът е много красив идеал". Напук на десните - точно така е. Комунизмът е красив идеал и заради това не може да бъде изтръгнат от душата на човек, който не иска да се примири с безнадеждната унилост на света. Това е проблемът на дясното по принцип. То не може да формулира мечта и заради това вечно говори за кинти. Но това е отделна тема. Сега обаче чета, че на практика премиерът се е отказал от тези думи. Думите му били извадени от контекста, разбираш ли. Тъжно ми е, защото с поведението на мис "Плеймейт" премиерът всъщност показва каква величествена фантазия за него са били думите "опасен комунист...". Това, което истинските комунисти никога не направиха е да се отказват от идеалите си в името на това да начешат егото на десните си приятелчета...


---------------------------------------------------------



"Разликата между еротиката и порнографията е доста ясна - еротиката използва перата, порнографията използва цялото пиле". Робин Уилямс. Каквото и да говорят - голям беше!


------------------------------------------------------------



Само в България е възможна толкова тиранична подмяна. Чета статия на Юлия Берберян (всъщност по-скоро нещо като сладострастно есе) на тема протестите. И само в такъв текст, който напълно се е очистил от съвест и свян можем да срещнем следното описание на живота преди: "Беше далечната 1984 г. В България вилнееше дивият комунизъм. Шестнайсетгодишната ми дъщеря Мануела беше вече тенисистка от световна величина и покрай нея и аз се отзовах в Япония". Покрай нея? Ама, булко, цялата държава беше впрегната да работи за твоите две дъщери, цялата държава...И вижте как сега глас на съпротивата се изкарва една галеничка на режима, която е обиколила целия свят, докато обикновените хора се нуждаеха от разрешителни да отидат дори по селата до границата. Ето заради това тия капути не могат да мръднат като доверие - защото са толкова нечестни дори пред себе си, че са си изградили империя от самозащитни лъжи. Ама това е другото име на най-баналната шизофрения.


--------------------------------------------------


"Проф. Георги Блишзнашки: Задкулисието ни скрои номер"....Брееееех, че откога нарича президентът задкулисие :)))))


---------------------------------------------------


И така - Медарова прати писмо, че не иска да става министър на изборите. С което потвърждава, че гафът с нейната номинация беше скандален и порочен. Сега е време президентът да обясни - #КОЙ му каза да я назначи? Чия номинация беше тя? Кой му я предложи? Плевнелиев, извинисебе!


--------------------------------------------------


Охх, направих непростима грешка за неделя - зачетох се в една статия на Иво Инджев, озаглавена: "Руски санкции? O, санкции simplicitas!". И благодарение на приповдигнатата патетика, издигната до горно оргазмично "до", най-накрая схванах какво отдавна ме дразни в текстовете по тази тема. От статията на Инджев се вижда едно неприкрито злорадство на дребната душичка, че този път историята му е отредила място в компанията на силните батковци, които ще наритат този, който мрази, а пък той ще стои, ще сочи с пръст и ще се киска по съответен начин. Това поведение в стил "искам да съм любимец на силния геополитически батко" е толкова очевадно, че просто няма какво да го коментираме. Да съществуваш непременно от страната на силния, да получаваш от друг енергия да се гавриш - това са описанията на тази журналистическа действителност. Знаех си, че вместо статията на Инджев, трябваше да посегна към четиво със заглавие: "Вижте новите гърди на Преслава (18+)". Имам предвид, че в неделите човек трябва да си пази душата от сблъсъка с моралната нечистотия.


-------------------------------------------------------


Най-голямото мъчение на този свят не е да си богат и прост, а да си беден и да имаш вкус. След като избягах оттегчен от софийската битка на БСП за листите, побродих из София като квартален философ на свободна практика и установих тази модерна трагедия. Усещането за вкус и стил е екзистенциална драма за пролетария, защото всичко, което му хареса се оказа на недостижими цени. Май така се ражда протестната поезия - тя е естетически начин да обругаеш света заради абсолютното несъвпадение на усещане за стил и икономически възможности. Блаженни да са богатите простаци, защото техни ще са луксозните магазини :))))))


---------------------------------------------


Кой? Кой? Кой? Кой? Кой предложи вицепремиера Иванов? Защо, защо, защо, защо мълчи Близнашки! #ГовориБе #Оставка #ПлатиСиЧленскияВнос #ДАНСwithДокументацията Кой, кой, кой не си отчита кинтите? Кой? :)))


-----------------------------------------------------


Чета сега някаква статия, че Протестът бил на власт чрез духа си, а не чрез лицата си. Те не управлявали сега, защото ако управлявали наистина за няколко месеца България ще се превърне в един истински Холивуд на прозрачността, просперитета, щастливите хора и небесното щастие. Ама дотогава това, че управляват те било Опорна точка, а протестът като види Опорна точка реагира като Евгени Минчев на гола жена - тоест с отвращение, възмущение и потрес...Какво да ви кажа - още няма два дни служебен кабинет и протестът вече бяга от отговорност за него...:))))


--------------------------------------------------------



Министър на културата - архивар. Министър на правосъдието - адвокат със спрени права. Вътрешен министър - металург. Министърка на транспорта - с двуседмичен курс в Харвард. Това се очертава да бъде един очарователен кабинет. А едва само ден втори...)))


--------------------------------------------------------


Пресата на Пеевски успешно и корпулентно мина на страната на служебния кабинет...Чичо Жоро, борбата верно ли продължава! :))


---------------------------------------------------------


Протестърите и Близнашки щели да си правят селфи в 18 часа пред парламента...Сега ви се е паднало да видите един "опасен комунист" на живо :))))) Близнашки може да им подари по един екземпляр от "Комунистическия манифест" дори. Че нали там се събират само хуманните, мъдрите, светлите и лъчистите...:))


---------------------------------------------------------


От вчера фразата "Властта се връща в ръцете на суверена" безпокои малкото останали неубити мозъчни клетки в главата ми. Откога суверен е другото име на парламентарно непредставената формация Реформаторски блок? Наскоро създадоха Институт за дясна политика, чиято цел била да сближава ГЕРБ и РБ. Кво сближаване бе, братче, тия вече минаха на етапа на който да търсят наръчник по Кама сутра...:))))


------------------------------------------------------


Гледането на женски гърди увеличавало живота на мъжете. Знаех си, знаех си, знаех си, че годините изкарани в разглеждане на "Плейбой" ще ми се изплатят по някакъв начин...:)))


-----------------------------------------------------


Немейте, о, презрени пролетарии. Новият вътрешен министър Йордан Бакалов (след като е изоставил в миналото своето убеждение, че може да си отвори имейлите само от Пловдив) през 2011 година е издал книга със заглавие: "Теоретичен модел на политика за сигурност и граждански контрол в Република Българи". Мариана Георгиева ряпа да яде, май френдс. Привеждам цитати от Бакалов, за да се убедите в теоретичната подготовка на този гений:


„Мокрият сняг е явление, характерно за края на есента и началото на зимата, както и за края на зимата и началото на пролетта”.


„Гръмотевицата е явление, което най-често се отнася до звуковата вълна, породена от рязкото затопляне и разширяване на въздуха във и около светкавицата.”


„Снегът е валеж, който обикновено се образува високо в атмосферата от водни пари при температура 0 градуса”


„Политиката в най-общ смисъл е процес, при който група взима общи решения”


„Йерархичността дава определени пълномощия и налага съответните отговорности на стратезите от различните нива на йерархията.”


Колкото повече опознавам служебния кабинет, толкова повече цвиля от възторг :))


--------------------------------------------------


Абе тоя пич да не се объркал и да реди кабинет на Ирландия? Щото толкова извънземни на едно място рядко съм виждал...:))))


-----------------------------------------------------


Кабинет от протестъри, министри основно от партия, която не присъстваше в 42-ото Народно събрание, почти нулева легитимност, Плевнелиев говори така, както пропусна да говори за наследството на Борисов и най-накрая щели да номинират Кристалина Георгиева. Най-добрата новина в този кабинет е, че той няма да изкара дълго
А фразата на Плевнелиев: "Ние сме за всяка тръба" тепърва ще я анализираме по фройдистки.


-----------------------------------------------------------


Близнашки получава нещо като оргазъм в ефир...:))) Оказа се, че премиерът и министърът на правосъдието са ми френдове във ФБ. Дали ще мога да намажа договор за консултантски услуги по максимално оползотворяване на блондинките в държавната администрация :))


----------------------------------------------------------------


И така, старият репортер се подложи на най-ултимативното изпитание за нервите на един свободен електрон - присъствие в едно телевизионно студио с Ивет Добромирова. Не знам как се случи така (вероятно Аллах все пак ме обича) в продължение на цялата минала година никъде не съм се засичал с нея. И значи - идва Ивет в Нова телевизия. Мълчи ядосано и гледа като подозрително като Бойко Борисов томче от Хегел. Сумтя известно време и нервно си цъкаше в телефона. Още тогава загрях, че няма начин тая блондинка да не се опита да ми пусне цитат от моя статия. Оказах се прав - известно време булчето загряваше, а след това почна да чете в ефир цитати от моя статия. Стана ми едно лекокрило. Винаги съм знаел, че си имам фенбаза в психодясното, но никога не съм подозирал, че тя е толкова задълбочена. Тия ми прераравят блога с години назад белким се озарят от някаква мъдрост. Тя ме нарече "несъстоял се коментатор", а аз опонирах, че дори и тя ме цитира като жив класик (минутки за самореклама). А най-много ме изкефи, че Ивет почна да ме нарича другаря Симов. И, разбира се, другата основна тема беше как само за 2 исторически секунди на поста си Марин Райков се е доказал като Син Божи. Аз възразих, че единственото с което ще го запомним е това, че външният министър Марин Райков предложи на премиера Марин Райков да говори с президента, за да назначи Марин Райков за посланик в Рим. Последва известна доза театрален смях и според мен неин опит за ритник в моето кокалче. Така видях на живо Ивет Добромирова. Другарката Добромирова :)) И май загубих всякакви шансове за членство в Протестна мрежа. А така се надявааааах :))


------------------------------------------------------------


Eгати - по-скоро Веселин Маринов ще напише песен със заглавие: "Ах, Цветане, да те заплюе кой те хване", отколкото фен на ДСБ да се опита да оспори действията на лидера си. Като гледам как му се кълнат в любов из ФБ почвам да си мисля, че май Партийният дом трябва да бъде върнат на тях - идеално ще се впише в тяхната атмосфера :)))) By the way - позицията му е правилна, но лизачеството е отвратително


-------------------------------------------------------


Оффф, до три сутринта четох "Маркс без маска" на Лудвиг фон Мизес. Това е четиво депресивно като американски чиклит роман, стресиращо като творение на Стивън Кинг, безумно като интимен дневник на масов психопат и разпиляно като терзание на икономическа нимфоманка. Обаче има смисъл да четеш автори, които са все едно от различно измерение. През тяхната критика най-добре може да се види къде ги боли капиталистите. Най-яростната лекция на Мизес е посветена на опита му да опровергае, че изобщо е възможно да има такова нещо като "класов интерес" и "класова борба". Което издава ясно едно - идеолозите на богаташите много ясно осъзнават къде са уязвими властовите конструкции на техните господари. Не съм подозирал, че ще се случи така, но колкото повече чета Мизес, толкова повече се осъзнавам класове. Ето защо човек трябва да прелиства чудовищата - помагат да определиш на коя страна си :))


-------------------------------------------------------------


Следващият път, когато либертарианец ви заговори за хуманизъм просто го ритнете в челюстите. Др. Турхан Апдула съвестен изследовател на десните икономически лудости преди малко ме застреля със следния автентичен цитат на Мизес. Дръжте се за столовете преди да четете:


"Фактът, че Европа снабдява тези страни със съвременни лекарства и ваксини срещу заразни болести, дори влошава икономическото им положение. Въпреки мизерните условия в Китай и особено в Индия детската смъртност спада значително. В резултат тези страни сега имат растящо население и намаляващи капиталови инвестиции. Капиталът на глава от населението намалява, вместо да се увеличава. Съветската система също не води до натрупване на капитал. Следователно жизненото равнище на по-голямата част от човечеството не само е много ниско, а и върви надолу вместо нагоре. Ужасно е да го кажем, но може би тези хора щяха да се по-добре без постиженията на съвременната медицина."


Забележете - хората пречат на капитала. Населението е пречка за икономическия растеж. Медицината - най-големия враг на либертарианството. Мизес има психика на комендант в концлагер.


----------------------------------------------------


Най-накрая в Казанлък успяхме да надбягаме пороя. А тук е една жега, жените гледат южно - просто утопия. Не е честно, казах си аз, някои части на България отдавна живеят в топлия социализъм на лятото, а не като нас в София стиснати от хладния империализъм на дъжда...


------------------------------------------------------


Снощи малко преди да се унеса в сън (Аллах е измислил трополенето на дъждовни капки по прозорец като най-мощното сънотворно) се сетих за митологичното Макондо и за изречението: "Валя четири години, единайсет месеца и два дни...". Представих си дъжд с подобна продължителност в полумитологичната София и почти изхълцах от изумление. "Витошка" ще стане плавателен канал за ужас на новобогаташите и като знак, че природата мрази капитализма. Няма да има нужда от метро, защото ще има гондола от Министерския съвет до Перник, а Борисовата градина ще бъде чудесно място за гмуркане. В парламента ще завъдим делфини, а животът на столичани ще се изнесе към покривите на сградите, където пък - знае ли човек - току виж хората заживяли нормално...Какви ли не дивотии му хрумват на човек преди сън...:)))

Сбогом и щастлив вечен живот на Валери Петров




Отиде си Валери Петров...
Това е ужасна новина. Ужасна, защото неговата липса отваря огромна дупка, която не може да бъде запълнена от абсолютно нищо.
Валери Петров беше пример за нравствена чистота и светли пориви. Той никога не е бил от шумно несъгласните, но винаги е отстоявал собствена позиция. Неговият бунт беше лиричен, философски, замислен. Той беше несъгласен с гаврата с неговите идеали и преди, и сега, но не тръгна да се изкарва герой, не влезе театрално в медиите, не се опияни от нарцисизъм. Предпочете да остане там, при своите думи, в собствения си свят, където дори разцъфтяването на едно клонче или пробягването на малко облаче по небето има смисъл и може да обогати душата на един човек. Това протестът на мислещия човек. Несъгласието на идейната личност. Неподражаемостта на таланта.

Заради Валери Петров в последните няколко дни избягвах да чета форуми. Защото в нашето общество има някаква отвратителна мътилка, някакво подмолно течение на гнусните, което като водорасли се опита да налепи върху името на този велик поет своята собствена помия. Тази страст към самоунищожението е нашият демон. Ние сме обществото, което като камикадзе обича да се самоубива в собствената си неясна ярост.
Но пък Валери Петров заради това е недосагаем - той беше един от малкото хора, които са в състояние да обединят леви и десни, да открият общото между хората, да накарат едно разделено общество да чувства по еднакъв начин. Това прави неговата загуба болезнена. Колко бяха хората, които бяха способни на тази магия? Колко бяха хората, които можеха да градят мостове в общество, така отнесено от омразата си? Колко като него бяха тези, които с мъдростта си предизвикваха такъв респект, че да онемееш пред техните думи или да се трогнеш от тяхната внезапна, почти осезаема, красота?

Ние като общество губим авторитет след авторитет, а на тяхно място нищо ново, нищо различно не идва. Един след един си отиват тези, които можеха да ни посочат пътищата в мъглата, на които всички вярвахме и ни оставят да се оправяме сами в нашия банален и ежедневен ад, където никой на никого няма доверие.
Ние губим един ориентир, един идеалистичен човек, който и до днес показва, че огромна част от силата на идеите се крие в чистотата на техния носител.
И добре, че са думите, които е оставил след себе си. Аз наивно вярвам, че силата на думите е това, което прави един човек безсмъртен и в този смисъл, може би не трябва да страдаме за Валери Петров, а да почитаме началото на неговият вечен живот и дори да му завиждаме, че той ще е глас на цели поколения оттук-нататък. Защото този идеалистичен, светъл и устремен живот не може да изгасне без да остави следа. Просто не може.

Нека духът му да почива в мир! Нека думите му никога да не спрат да тревожат и вълнуват! Нека техният вечен живот винаги да носи частичка от нашето време и да напомня на онези от бъдещето, че ние сме имали смисъл, идеи и желание за бъдеще, огряно от светлина! 
Сбогом, Валери. Никога не съм те познавал, но винаги съм те чувствал като приятел. 

Tuesday, August 26, 2014

Неочакваната смърт на Протеста




Мисля, че не остана човек, който да не е разбрал, че най-големият проблем на "умните и красивите" се оказа, че те изобщо не са умни, а това, което минаваше за красота всъщност беше индустриално количество политически и медиен грим. Когато гримът падна резултатът много наподобяваше на създание от армията на орките от "Властелинът на пръстените". И точно заради това се случи най-парадоксалното - "протестът" (нека да го изпишем в кавички, за да бъдем честни пред вселената) умря в мига в който трябваше да е най-силен. Оказа се, че овластяването на протестърите е все едно да дадеш кокаин на начинаеш рапър. Властта със своя фатален и зеленоок блясък изпепели и последните остатъци от морални послания, които бяха останали и това потвърди древното японско правило - в мига в който си най-силен си най-уязвим. Нещо подобно се случи с протестърите, но те все още не могат да загреят, че гримовете паднаха, маските се строшиха, а каквито й остатъци от светли пориви да е имало те се стопиха в сянката на полицейският ботуш на ГЕРБ, който се подаде из-зад цялата драматургия. Протестът умря, защото беше сляп и, защото дори за миг не пожела да повярва в своите добри намерения и искрящи идеи.

Нека да си припомним как възникна идеята протестът срещу назначението на Пеевски да се превърне в "Протестът" и млади пиарки с едри бюстове да подтичват като политкомисарки край агитките и да им задават правилните послания. Само три дни след началото на недоволството и най-вече след като основната причина за него - Делян Пеевски подаде оставка, се появиха концептуалните текстове на псевдоинтелигенцията, които имаха за цел да създадат усещането, че оредяващата групичка по софийските улици е някаква възторжена революция от бъдещето. Някакъв блогър дори точно така нарече ситуацията "Протестът на разума". Трябва да схванете идеологемата. Според този поглед онези, които скачаха срещу високите сметки за тока, срещу зловещата политика на монополите и в крайна сметка свалиха Бойко Борисов, са били някаква пълни селяндури, "безимотни, неграмотни, профани, хулигани, глигани - скот като скот". А новите протестиращи са създания от различно измерения, чийто небесни стъпки почти не докосват земята. Нещо повече първоначалните идеолози направо твърдяха: "Тези хора не крещят, че са гладни... защото  всъщност не са гладни". Оказа се, че е просташко да искаш повишение на заплатата и цинично да споменаваш за социална справедливост". Тогава на сцената се появи господарят на клишето, повелителят на скуката, човекът, който винаги знае как да се сложи така, че да получи стипендия от западна фондация - Георги Господинов. Във вестника на Иво Прокопиев той обяви, че протестиращият човек е красив и смислен и каза, че "децата от юни" са някакви велики биткаджии срещу задкулисието. И, за да не си помисли някой, че някакви си бедняги и лузъри са се промъкнали в редиците на "Протеста", Господинов веднага уточняваше: "Тези, които сега са на улицата всяка вечер от 18:30, имат работа. Плащат си сметките за тока и парното. Те са всякакви – родители, преподаватели, журналисти, писатели, велосипедисти, театрали, инженери, студенти, читатели...". Схващате ли? 
Едно към едно, но в обратен ред почна да се реализира схемата, която Гео Милев е заложил в поемата си "Септември". Те, елитът и висшите умове, протестират срещу задкулисието. Подобен нелеп нарцисизъм превърна протеста в едно свръхголямо селфи. Лигавите думи задушиха и малкото смисъл, а след това всичко се превърна в един голям пърформанс, някакви улични акции, които изгубиха не само посоката, а които извършиха нещо много по-драматично. Те не разбраха, че с подобен нарцисъм не само ще върнат Бойко Борисов на власт, но веднъж завинаги ще го постулират като единствен ръководител на дясното, защото когато теглиш чертата между теб и обикновените хора, обикновените хора чистосърдечно, по подуянски, казват за тебе неща, които в телевизиите заглушават с пиюкане. Всичко останало - окупации, бели автобуси, имитация за сблъсъци с полицията бяха част от интелектуалното и политическото падение, което не можеше да бъде спряно. Защото един път описан като някакво небесно явление очевидно "Протестът" вече можеше да се самовъзприема единствено като плеймейтка, която чете лекции по морал. Самообожанието стана основно изискване да минеш в техните редици и заради това те провалиха всяка една кауза, която докоснаха.

И всичко описано обаче им се върна много зловещо в мига на тяхната най-голяма сила. Когато президентът Росен Плевнелиев наложи на обществото кабинетът на Георги Близнашки, а новият служебен премиер обяви, че това е кабинет на протеста, тогава се видя цялата нелепост на клишираните фрази и обявените намерения. Активните граждани, които твърдяха, че ще бъдат на стража срещу всяка форма на измама, преглътнаха факта, че протестърът-вицепремиер Христо Иванов не е подавал декларации на своето НПО за последните три години, като крайпътна проститутка гордостта си. Изведнъж се оказа, че да говориш истината за властта било опит на задкулисието да се съпротивлява. "Умните и красивите" приеха без да мигнат и ултимативното завръщане на власт на ГЕРБ в лицето на назначаването на Ваньо Танов отново за шеф на митниците. Някакви активисти се опитаха да кажат нещо във фейсбук, ама после пак обидено обявиха, че не искали да протестират с простолюдието. И ГЕРБ започна да се връща на власт като Годзила. Музикантът Виктор Стоянов, активен надувач на вувузела, стана заместник-министър на културата все едно е най-големия експерт в тази сфера. Но за него тишина ("само тя ми остана след теб"). В правителството ГЕРБ и протестърите се омесиха като тела в някаква спонтанна политическа оргия, но изведнъж протестърите изреваха на умряло, че някой се опитва да им постави капан. Почнаха да валят декларации, че те не са на власт, че задкулисието (любимото извинение за свръхнекадърните) им прави номера. Изведнъж протестът се усети, че върви към своето окончателно погребение. Защото овластените протестъри съвсем не показаха морал. Дори обратното - отново лъсна арогантният реваншизъм, самоунищожителните административни чистки. "Умните и красивите" се оказаха червейчето с което ГЕРБ отново примами рибата на властта на своята въдичка.

И победител от целият протест се оказа Бойко Борисов. Защото стана ясно, че той е този, който дирижира правителството, президента, а и овластените протестиращи. Тези, които настояваха, че са лицето на нещо ново, различно, великолепно, пак бързо се примириха с възкресената стилистика на Борисов, която е напълно в състояние да произнесе изречението: "Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща". Мишето е Михаил Миков, а визираната фраза е обвинението на лидерът на БСП, че ГЕРБ и ДПС готвят следизборна коалиция. "Умните и красивите" обаче вече във ваканция. Оттеглиха се по морския бряг, вероятно доволни от себе си, че са изпълнили мисията си - докараха истинското задкулисие на власт и върнаха увереността на полицейската кубинка, че нямя кой да им осъществи интелектуална съпротива. Точно в този миг протестът вече окончателно умря. Това беше панихидата за едно явление, което не спря да лъже от първия си миг, а за изпроводяк се опита да прехвърли вината за ГЕРБ върху БСП. Да, БСП има своята вина за това, че Бойко Борисов се завръща, но нека протестърите в министерските кабинети, нека вицепремиерите с неплатени данъци, които скорострелно излизат в отпуска, да кажат, че са невинни. Мъртъвците не говорят, но точно този мъртвец продължава да си въобразява, че е жив, все едно някое зомби се разхожда вече не из улиците, а аз климатизираните министерски кабинети.

А ако бяха наистина умни щяха да се сетят, че трябва да четат повече. И така току-виж някой от протестърите бе попаднал на интересния роман на Милан Кундера "Непосилната лекота на битието". Достатъчно е да прочетат начало. В него Кундера популярно разказва за теорията на Ницше за вечното възвръщане. Тази теория твърди, че вселената се състои от наистина огромен брой атоми, но все пак краен брой. Което означава, твърдят Кундера лирично, а Ницше като пророк, че един ден точно тази вселена пак ще се повтори отново. И отново Антоанета Цонева ще създава "Протесна мрежа", отново Ивет Добромирова ще върви по света като телевизионна врачка, за да разправя на всички, че Марин Райков е ангел небесен, слязъл за кратко от небесата да ни посети в своето скромно величие, отново Асен Генов ще се разхожда в градския мрак с кофи с розова боя и приятелчетата си десебарчета и ще търсят кой паметник да осквернят. Отново ще се разхожда разсъблечена девойка, за да символира Свободата и край нея разни протестъри ще викат радостно, кой от желание за свобода, кой от това че първи път вижда цици на живо. Отново десните ще създават франкещайна Реформаторски блок и ще почнат да намигат на Бойко Борисов, за да ги харесва. Отново глашатаите на зализаната олигархия ще обикалят из телевизионните студиа, за да ни обясняват как те са основните говорители на морала и сърцата им потреперват, когато виждат Пламен Орешарски по телевизията. Отново "Ранобудните студенти" ще затъват в лабиринтите на собственото си неумение да поставят реален проблем и да протестират за него. След това ще развалят окупацияа и ще рисуват стиснати юмруци. Изобщо, ако дуото Кундера/Ницше са прави ни предстои целият купон да бъде преживян отново в някое друго време, на друго място, но по същия начин. С подобно песимистично знание човек лесно може да се депресира, защото това ще е знак, че никой никога не се учи от грешките от вселена на вселена. Заради това ни остава едната кротка надежда, че поне няколко атомчета ще вдигнат бунт и, когато този свят се завърне той да бъде лишен от тази идиотщина на измамата, от агентите на омразата и лъжите на всички онези, които така сластно жадуваха за властта не в името на правилата, а в името на собственото си его. В името на спасението на душите на хората от следващата вселена се надявам никога да не бъдат спохождани от протест на лицемерите. Не само, че нищо не променят, но и до последния си политически час не спират да лъжат. 
Трагично е.