Предизвестеният край на 45-ия парламент

 

Решението на БСП да върне третия мандат за съставяне на правителство едва ли е чак толкова голяма изненада, колкото предполагат част от реакциите във фейсбук на вечно разочарованите и ядосани кибици. Бяха положени много усилия левицата да бъде набутана в безизходната ситуация да направи кабинет в рамките на парламент, който е пъстър и разноцветен като видение след халюциногенни гъби. Това изначално си беше път без изход, капан за политически наивници, елементарна схемичка за сриване на доверието в социалистическата партия. И ще се опитам да обясня защо.

45-ия парламент се роди след най-абсурдните избори в новата история на страната. Избори, които поставиха на дневен ред много повече проблеми, отколкото решиха. Но едно нещо стана кристално ясно. Мнозинството от българите не искат ГЕРБ и вече им е писнало от Бойко Борисов. Нито включванията на живо във фейсбук, нито втръсналите до лудост обиколки с джипката успяха да отърват премиера от най-досадната съдба на земята - партията му да е първа политическа сила, но всички останали да я заобикалят отдалече като град в който е избухнала зомби-епидемия. Виждам, че Борисов много се засяга от определението "токсична партия", но истината е, че днес ГЕРБ приличат точно на сметище за радиоактивни отпадъци, които никой не иска да приближава. Тоест след 4 април бяха наказани не само патериците на ГЕРБ, които безмилостно бяха оставани без парламентарно представителство, но и управляващата партия, която беше натикана в шизофрения - най-голямата парламентарна група, но обречена на опозиционен живот. В така странно и интересно структуриран парламент единствено "Има такъв народ" бяха в състояние да съставят правителство. Те се оказаха феноменът на изборите. Техният резултат предизвика многобройни анализи, размишления и страсти. И понеже всички останали партии бяха респектирани от постижението на ИТН те декларираха подкрепа към техен кабинет. И тук е важно да разберем нещо в дълбочина. Подобна подкрепа не е капан, нито номер, нито мръсен трик да окаля чистите ангели, които случайно са кацнали в българската политика. Декларираната подкрепа беше признание за това, че българите натовариха Слави Трифонов с голямата задача да демонтира модела "Борисов". За тази цел той можеше да събере зад себе си мнозинство от близо 160 гласа. И нямаше никакъв реален начин ръцете на Трифонов да бъдат извивани, както под сурдинка ни разказват неговите мълчаливи депутати. Защото мандатоносителят има реална политическа и медийна сила. Който се беше опитал да го рекетира веднага щеше да бъде залят с обществено възмущение, презрение и омерзение. Така, че приказките са "волята на суверена" са просто маска на страха от властта. Истината е, че Има такъв народ нямаха топки да управляват. Съжалявам за циничния начин на поднасянето на тази истина, но копираме стила на Трифонов и компания. Властта изисква отговорност. Изисква диалог, компромиси и разбирателство в името на няколко големи идеи. Получи се така, че политическата мачовщина напълно изпуши. В мига в който ИТН върнаха мандата те може би запазиха няколко опорни точки за следващите избори, но се самоунищожиха като реален носител на промяната. Телевизионните образи се оказаха просто нелепи сенки.

В такава ситуация щеше да е самоубийствено за БСП с 43 депутата да се опита да съставя управление. Подозирам, че кабинет, предложен от левицата щеше да получи неочаквана подкрепа, но точно тук вече нямаше да има морално мнозинство, а тънки сметчици кога и как изборите са най-изгодни на политическите играчи в парламента. Управлението обаче не е абстрактен процес, то се нуждае от законодателно мнозинство, а в 45-ия парламент властваше основно мълчанието и липсата на какъвто й да е разговор. В тази ситуация всяко правителство е обречено на провал. А и нещо повече - агонията на управление без парламентарно мнозинство щеше да е като хапче за лечение на рейтинга на Борисов. Опитите за удължаване на Народното събрание също. Тоест БСП избра окончателно да детронира Борисов и да го махне от премиерското място в оставка. Това е труден, но осъзнат избор. Защото той отваря пътя към служебен кабинет, който максимално бързо да подготви новите избори. И този вот ще има едно ново условие - Борисов няма как да раздава пари на калпак, няма как да ставаме свидетели на злоупотребата със служебното му положение, а това ще е освежаваща промяна. И още нещо - тези, които не отлепяха очи от телевизионните екрани, за да гледат дебатите в парламента вече могат да си дадат сметка кой е реален носител на промяната и за кого промяната спира до произнасяне на мистичното заклинание "Джипко Бибитков". Всъщност по време на суперкраткия живот на Народното събрание единствената реална идея, която можеше да демонтира Борисов и да му върже ръцете, беше идеята на БСП за мораториум върху действията на правителството в оставка. "Новите партии" обаче проспаха шанса да се докажат като нещо действено. Те бяха заети да пускат постове във фейсбук и инстаграм. Резултатът - ГЕРБ успа да се окопае доста дълбоко и единствено това, че БСП самоотвержено пусна мандата ще позволи порочният процес да бъде прекратен.

В новата ситуация веднага възниква въпроса - за кого е добре всичко това. Виждаме, че Бойко Борисов и неговата партия не са доволни. Премиерът в оставка дори използва Великден, за да се самовъзвеличи и да критикува противниците за това, че не искат да носят отговорност и, че дават цялата власт в ръцете на Румен Радев. Тук обаче можем да поспорим с Борисов. Дали е чак толкова добре за президента, че поема цялата отговорност за състоянието в държавата? Нямам предвид, че Радев няма качествата на управленец, а че наследството на ГЕРБ е пълно с мини, които всеки момент ще се взривят. 45-ият парламент не успя да изпълни една от основните задачи, които да улеснят работата на служебния кабинет - актуализацията на бюджета. Всъщност думите на Борисов са просто поредния капан - те още отсега ни подсказват каква ще бъде тактиката на ГЕРБ на изборите, които предстоят. Ох, те ще са жертвите. Те ще се правят на опозиция, на осквернени невинни души, които са попаднали в кофти капан и ужасна ситуация. Подобно жалостиво мрънкане е начин наистина цялата отговорност да бъде стоварена върху Радев, но не като плюс, а като огромен минус.

Всъщност изборите, които се задават ще бъдат генерална репетиция и за президентските избори и изобщо за бъдещето на страната в близките няколко години. ИТН така и не успяха да разберат това. Защото ГЕРБ ще се втурнат в надпреварата на живот и на смърт. Патриотите също. Ако изборите на 4 април бяха просто дежурни, тези придобиват неочаквано голямо значение, защото от изхода им зависи какво ще стане с политическата съдба на Борисов, какво ще се случи с ГЕРБ и ще се трансформира ли българската политическа система. В този смисъл залозите на масата наистина скочиха непостижимо високо.

Според мен обаче Радев има качествата да мине през този буреносен период с достойнство и смисъл. Може би наистина трябваше да се мине през служебно правителство, за да може България да се изчисти от натрупаната мръсна утайка и гербаджийски кариеристи. Не напразно точно споменаването на този вариант хвърляше ГЕРБ в най-патологичен ужас и страх. На следващият вот хората ще могат да дадат оценката си и за нещо друго. Да накажат страха и показността и да преоценят своето разбиране, че телевизионни сенки могат да свършат истинска политическа работа. На предишните избори БСП беше наказана и не получи признание за последите пет години, изкарани в яростна опозиция. Но сега тя има шанс да демонстрира, че единствено и само последователността може да бъде качествен тест за свършването на нещо полезно. Мнозина гледат на предсрочните избори като на аномалия в демократичните процеси, но е време да погледнем към тях от друг ъгъл - те са като повторно пускане на водата. Помагат за пълното изчистване. И това е красивата новина в този случай.

 

Защо БСП върна третия мандат?

 

Точно на 1 май, празникът на труда и солидарността, БСП взе едно от най-трудните решения в своя политически живот - да върне на президента Румен Радев мандатът за съставяне на правителство. С което на практика сложи край и на съвсем краткия и доста безплоден живот на 45-ото Народно събрание. И, разбира се, веднага заваляха коментарите - трябваше ли левицата да постъпи по този начин, не трябваше ли тя да е политическата сила, която да предложи правителство напук на обстоятелствата, враждебната политическа обстановка и резултатите от изборите. Мненията бяха диаметрално противоположни. Подозирам, че голяма част от "партиите на протеста" тайно са стискали палци БСП да влезе в този капан и да се опита да състави правителство в рамките на този екзотичен парламент. На този вариант бяха заложили много политически брокери и търгаши, които смятаха, че подобен ход ще удължи изкуствено живота на парламента, ще спомогне за уталожване на политическото напрежение и, разбира се, че в крайна сметка ще занули левицата, защото едва ли има нещо, което повече да напомня на руска рулетка от такъв експеримент - третата политическа сила, без коалиционни договорки, споразумения и дори разговори, да предложи министри, програма и идеи за бъдещо управление. Смятам, че БСП взе правилното решение. Да откаже да съставя правителство. С този ход левицата приключи всякакви опити за интриги на неин гръб, всякакви нелепи медийни упражнения и инсинуации и всякакви опити на политически паразити да се метнат на нейния гръб. С това решение БСП постигна и нещо друго - прекрати властването на Бойко Борисов, който макар и в оставка продължава да се изживява като управленец на държавата и не се посвени да използва дори Великден като начин да си прави пропаганда. Последно видях, че на Велика събота шофьорът на джипа беше писал статуси за предателството и Пилат Понтийски, сравнявайки себе си с Христо. Не премиер, а богочовек. Тази фейсбук-деградация можеше да продължи безкрайно дълго време и трябваше някой да й сложи край. Дори и чрез болезненото решение да се върви към нови избори, за да видим какво е мнението на хората за всичко, което се случи след 4 април. За всички мълчания, карантини, караници, спорове, напрежения и медийни истерии.

Преди да продължим с анализа обаче трябва да направим едно генерално обобщение. Изборите на 4 април поставиха много нови въпроси, но дадоха един голям отговор - хората повече не искат управление на ГЕРБ. В своето мнозинство българите гласуваха така, че дадоха доверие на партии, които са се обявили срещу модела "Борисов", срещу медийния авторитаризъм на една самозабравена и потънала в корупция партия като ГЕРБ. Дори и ГЕРБ не успяха да прочетат резултатите по друг начин. Колкото и да се бият в гърдите, че са първа политическа сила те нямаше как да заобиколят безмилостната реалност - оказаха се в тежка политическа изолация, токсична партия до която никой не иска да се докосва, все едно са сметище за радиоактивни отпадъци. Заради това станахме свидетели на една комична шизофрения - независимо, че Бойко Борисов беше премиер, макар и в оставка, неговата парламентарна група започна да се държи като опозиция. В такава ситуация единствено неочакваният феномен на изборите партията "Има такъв народ" можеше да направи правителство. Нещо повече - тя имаше необходимото мнозинство за политическо действие, защото всички останали партии, без ГЕРБ щяха да подкрепят подобно правителство. И не смятам, че в това има нещо ненормално - тази подкрепа идва като логичен прочит на резултатите от гласуването. "Има такъв народ" се оказаха истинския победител на изборите и имаха комфорта не просто да предложат управление на страната, а да са партията, която ефективно разгражда корупционния авторитаризъм на ГЕРБ. Нищо подобно не се случи обаче. Слави Трифонов потъна в безкрайна карантина, а неговите депутати така и не се изявиха с нещо особено. Те дори не пожелаха да докоснат мандата и го върнаха на президента Радев след като го задържаха само 35 секунди. Всичко това мина с анализа, че "суверенът" е пожелал така. Подобни обяснения винаги са израз на страх. ИТН се оказаха абсолютно неподготвени за отговорностите на властта. Заради това от първия ден на парламента те заложиха на работа върху Изборния кодекс с идеята, че това ще им помогне да изкарат по-голям резултат на предсрочните избори. Това също е израз на хаотична аматьорщина. Историята показва, че пипането на изборите правила никога не работи по начина по който политическите инженери си го представят. Политическото гробище е пълно с трупове на партии, които са смятали, че само поправка в Изборния кодекс ги дели от голямата победа. Заради този страх ИТН дори не потърсиха за разговор някоя от другите партии, не се опитаха да организират общ опозиционен фронт срещу ГЕРБ, нито дори потърсиха има ли обща база за действия. Прекрасно звучи да излезеш пред медиите и да кажеш: "Не искаме да имаме нищо общо с партиите на статуквото", но болезнената реалност сочи друго. В България в скоро време нито една партия няма да има комфорта на пълното мнозинство. Политическият процес е отговорност и диалог. Не е комедийно шоу в кабеларка. Заради това ИТН отнесоха много критики за техния страх. Връщането на мандата от тяхно име не беше политическа смелост. А фиаско, чийто последици тепърва ще наблюдаваме.

И тук пак стигаме до БСП и третия мандат. БСП е достатъчно опитна партия, която можеше да направи необходимото усилие да излъчи премиер и министри, макар и само с 43 депутати. Най-лошото от всичко е, че това правителство можеше и да мине. Злобарите казват - "щеше да мине с гласовете на ГЕРБ и ДПС". Аз пък твърдя, че и много от "партиите на протеста" щяха да го подкрепят. Проблемът обаче е друг. Управлението съвсем не означава да вкараш твои хора в министерските кабинети. То изисква сериозна парламентарна подкрепа, която почива на принципи, общи идеи, аналогична визия. В 45-ото Народно събрание обаче на власт дойде мистериозното мълчание. Слави Трифонов предпоче фейсбук като трибуна за спорадични излияния. Демократична България както винаги потъна в своите обсесии, неспособна да се раздели с демоните на виновното си минало. А "Изправи се! Мутри вън" многократно заявяваха желание за управление, но в нито един момент не минаха отвъд кресливия популизъм и показните медийни пърформанси. В такава атмосфера третата политическа сила няма никакъв шанс не просто за управление, а за постигането дори на елементарно съгласие по ключови въпроси. ГЕРБ и ДПС не ги броим, защото това са партии на схемата и далаверата. При ИТН връщането на мандата беше израз на страх. При БСП беше решимост да отърве България окончателно от Борисов. Това е разликата в двата подхода. В ситуация в която няма съгласие, няма дори изгледи за диалог, правителство не може да се направи. Само хората на Слави Трифонов имаха този шанс, но го пропиляха като пияни картоиграчи. И тепърва ще си носят последствията за това.

Виждах много алчни погледи на хора, които искаха да се скрият зад гърба на БСП и да използват БСП в тази нелека ситуация. Смятам обаче, че левицата излезе от капана в който искаха да я затрият. Защото много ясно се видя, че веднага след изборите започна истинската предизборна кампания. И в нея, много парадоксално, всички за пореден път се опитваха да воюват не с ГЕРБ, а с БСП. Всички обаче пропуснаха нещо много важно - БСП е партия с опит и нещо повече. БСП е единствената партия, която предложи реални идеи срещу ГЕРБ, а не просто медийна пиротехника и политически фейлетони. Точно на този изпит се провалиха "новите" партии. Те избяха от отговорност, избягаха от голямата битка с Бойко Борисов, избягаха от истинските опити за промяна на България. И това е другата причина БСП да върне мандата - нека хората да се произнесат кой какво и как е направил в размирното време след изборите. Всички видяха и чуха. И с вота си ще покажат дали са разбрали...

 

Партии на протеста или партии на подмяната?

 

От 4 април насам едно палаво разграничение започва да се промъква в политическите послания, а оттам и в медийния поток - че реалното разделение в обществото било на "партии на статуквото" и "партии на протеста". В партиите на статуквото влизали ГЕРБ, ДПС и БСП (наскоро сценаристът Иво Сиромахов дори поетично ги нарече "партии на корупцията"), а в останалата супергеройска групичка влизали - Има такъв народ и тяхното мистериозно мълчание, "Демократична България" и фейсбук-усилията на либералните им вегани, и "Изправи се! Мутри вън!" с вечния спектакъл на бившата социалистка Мая Манолова. Този наратив се услади на "новите партии", които го заповтаряха с автоеротично наслаждение, което постепенно изби в патологичен нарцисизъм. Присъдружната политология също започна да взима завоя и да гали нежно тези три политически егота. Това разделение обаче е не просто неавтентично, то е абсолютно подло, нечестно и измамно. Защото опиянени от своят нов имидж на протестъри, представителите на трите партии буквално ще направят така, че ГЕРБ да се измъкнат по терлици, а на Бойко Борисов да му се размине за пореден път. Така става като сложиш розовите очила на политическите лъжи и литнеш в облаците.

Преди да се опитаме да коментираме тази тема, нека да приложим малко факти, защото те би трябвало да са свещенни, нали така? Особено в разядена от интриги, подлости, неистини и фейсбук-включвания българска политическа среда. Когато протестът на 9 юли 2020 година събра хиляди хора пред президенството, БСП беше първата партия, която реално подкрепи народното недоволство. Първата вечер, когато Румен Радев излезе и вдигна протестно юмрук две трети от събралите се бяха социалисти. БСП можеше, но не поиска да партизира народното недоволство. Защото силата на протеста беше в неговия граждански дух, в неговата надпартийна сила, обединила за първи път в историята на прехода леви и десни. На площада изгря звездата на "Отровното трио", но основната част от масовката си остана от леви хора. Те не изчерпваха протеста, но бяха най-внушителната част от него преди проявата да стане толкова масова, че партийните разграничения да загубят смисъл. Мая Манолова се появи на протестите със своята агитка достатъчно късно. Слави Трифонов така и не беше забелязан на площада. А "Демократична България" - е, те винаги са в собствения си изкривен и психиатричен свят. Те бяха единствената партия, която се появи със знамена, но сектатантския огън ги накара по всякакъв начин да се разграничат. Когато се опитаха да направят протест пред МВР там се събраха около 300 души. Това беше техния принос към недоволството. Нещо повече - единствената телевизия, която излъчваше инатливо всеки ден протестите беше БСТВ. Телевизията на "Има такъв народ" се появи много по-късно и много по-спорадично. Да не говорим за редовните совалки от различни граждански организации към БСП с желание за осигуряването на повече хора, на повече масовост. Както и за признанието на поне един човек от "Отровното трио", че протестът, там, където го има в провинцията, е изцяло от членове на БСП.

И още една митология. Да, през цялото време депутатите от БСП бяха атакувани с въпроса защо не напуснат парламента и не обявят парламента за мъртъв. На този финт големи майстори са станали хора, които никой не видял по улиците, нито да протестират, нито да заявят позиция. БСП избра да бъде парламентарния глас на гневните хора. Да не говорим, че дори и да бяхме излезли от Народното събрание, демоничната политическа фабрика на ГЕРБ имаше достатъчно гласове и патерици да продължи да работи. Още повече, че тогава беше ясно ГЕРБ работят за откъсването на хора от партията и не е ясно колко депутати "социалисти" изведнъж щяха да останат в Народното събрание, водени от любов към парламентаризма, разбира се.

Всъщност протестът приключи емоционално и политически в мига в който се видя, че "Отровното трио" започва да развива политически щения и амбиции. И заваляха едни изявления, които отказаха социалистите да ходят по площадите. Това буквално разби недоволството. Скоро самото трио ги приключи, но всъщност протестът никога не е бил техен монопол, защото буквално до деня на изборите всяка вечер в София имаше протест. Отново и отново. Срещу Борисов и Гешев, защото тази битка не може да бъде присвоена от определени политически лица.

Разказваме всичко това, защото истината стана първа жертва в истеризираната докрай обстановка на новия парламент. Най-ироничното е, че всяка една от политическите сили, която се заявява като "партия на протеста" в един или друг миг е била в ложето на Бойко Борисов. Че нали кадрите на "Демократична България" бяха коалиционни партньори на Борисов, нали Мая Манолова стана омбудсман в договорка с Борисов, нали Слави Трифонов и Борисов си бяха първи приятели преди да се скарат? На всичкото отгоре това не са и нови партии и хора - пред нас са активни участници в политиката по време на целия преход, които смятат, че краткото им пребиваване на политическото гробище напълно е промило паметта на хората и никой няма да си спомни кои са били.

Всъщност цялото това медийно биене на тъпана подсказва само едно - нито една от "новите" партии не е готова не само за реално управление, но и за реална ревизия на управлението на Бойко Борисов. Мая Манолова е виртуоз на медийните спектакли, истинска кралица на бомбастичните заглавия и гръмките речи, но това съвсем не означава, че нейната формация или някоя друга има реална представа какво да прави. Точно заради това се намираме в тази нелепа ситуация на мистериозно мълчание, полунамеци и перманентната игра на това кой ще мигне пръв. Точно заради това видяхме и как "партиите на протеста" заради политическата си аматьорщина оставиха Борисов да се окопае надълбоко, защото отказаха да подкрепят мораториума, предложен от БСП съвсем навреме. Всъщност стана безпощадно ясно, че разделението не е по оста на поетичните определения и медийните проблясъци, а по линията на това кой е наистина автентичен, и кой просто се е напомпал с политически адреналин и анаболи.

Всъщност точно заради това, макар и тайно, ми се иска все пак да стигнем до нови избори, въпреки, че това ще е истинска руска рулетка с държавата. Защото според мен в целия този цирк и суета, хората все пак успяха да видят кой в продължение на 4 години беше истинска опозиция, с цената на безкрайни атаки, жълти интриги и постоянни удари с нож в гърба, и кой възприема тази задача като елемент от риалити шоу, където да блесне по-ярко звездата му. Всъщност тази патетика издава, че дори и следващо управление да има, то няма да е много дълго, а ще е просто временно състояние, една безкрайно удължена предизборна кампания, която започна в деня след вота и ще приключи неизвестно кога. Но в бягането на дълги разстояние "новите партийки" просто нямат никакъв шанс, защото те наистина не излъчват грам автентичност. Те дори не са истински партии на протеста, а просто имитации. И това започва да се забелязва. Истинските протестиращи не танцуват постоянно с лъжата и знаят какво наистина свързваше хората на площада през миналата година. Всичко останало е медийна дъвка и политически розов вятър.