Петроханските демони на българската десница

 

Покрай петроханската афера има нещо много гнусно, противно, смазващо разума и разкъсващо душата. И тук дори не става дума за педофилския култ, за безобразната сектанщина с политическа протекция, за така създадената атмосфера при която майки доброволно дават децата си на един хищник, а след това го бранят като някакъв гуру и правят протести в негова защита. Не говорим дори за вълната от самоубийства и убийства и сексуалните девиации, които са били пред очите на всички, но никой не е реагирал, най-вече тези, които са пълнили гушата на култа с дарения. Ще оставим настрани дори превръщането на една планинска хижа в педофилски непрестъпен замък на удоволствията. Говорим за реакциите след като цялата истина по случая излезе наяве. Един тъмен кален поток в защита на извратеняците, в опита експертизите да бъдат поставени под съмнение и то с явни политически мотиви. Градската десница и най-вече нейните виртуални орки се хвърлиха да отбраняват „Петрохан“ все едно това е някакъв Камелот, който ще падне под ударите на варварите. Има само един проблем – Калушев и компания не са рицарите на Кръглата маса, нито пък са имали друга кауза, освен да се отдават на най-тъмните си страсти, подкрепяни и с редовна доставка на нови деца. Някакъв патологичен роман от Стивън Кинг е това, не е „Ана Каренина“ – историята за една неразбрана жена.

В дните след последната пресконференция на прокуратурата в която бяха изнесени всички данни по казуса стана ясно едно – няма външни хора в този казус, няма геополитическа конспирация, няма мафия, която да ликвидира неудобни свидетели. Пред очите си имаме един „Туин Пийкс“ – абсолютно смазващ със своя кървав сюрреализъм и липса на всякаква нормална логика. Това е като надникването в антисвят, който се е превърнал в норма и си е спечелил последователи.

Каква беше реакцията обаче? Първо – самата пресконференция по начина на своята организация и поднасяне на информацията си беше провал. Присъствието на „майките“ там внесе допълнителен елемент на абсурдизъм. И още нещо – изявата на определени журналисти като страна по тази афера допълнително нагнети атмосферата и превърна това, което трябваше да е един морален катарзис, в пълно безумие. На фона на такъв политически активизъм фактите просто изчезнаха, те се стопиха в бурята от гневни стонове, откровена шизофрения и целенасочените опити случаят да бъде заметен и оставен да виси във въздуха, пълен със съмнения.

Веднага след пресконференцията се развихри някакво демонично торнадо. Инфлуенсърите на десницата започнаха гневно да твърдят, че пресконференцията е някакъв политически театър, целенасочен инструмент срещу тях. Някакъв написа, че е абсолютно убеден, че ГРУ е ликвидирало рейнджърите, за да може техния канал за трафик на оръжия до Сърбия да остане отворен. Друг пък веднага вметна, че това е дело на всесилната мафия, която е ликвидирала неудобни свидетели. Разказите на родители и деца за сексуалните практики, за маниакалните обсесии на Калушев, за видимите с просто око практики на абсолютен култ, всичко това, оказа се, няма никакво значение. Значение имаше единствено, че градската десница в нейната гражданска цялост се хвърли да брани педофила и неговата кохорта, сякаш от това зависи животът им. Политическото крило на тази орда от тролове – ДБ и ПП също не останаха без пръст в опита скандалът да бъде заметен под килима. Ивайло Мирчев обяви, че службите не са си свършили работата по казуса „Петрохан“, нищо не било станало ясно от изнесените данни. Той, разбира се, се спря основно върху това, което е ахилесовата пета на градското дясно – натрупващите се данни, че Ивайло Калушев е бил фактор в политическото структуриране на „Да, България“, а според някои информации дори одобрявал списъците на учредителите на партията. Не е ясно доколко има истина в това, защото е факт, който тепърва ще трябва да се потвърждава или не. Но реакцията на десницата е показателна, че нищо в тази афера не е толкова политически неутрално, колкото се опитват да ни убедят. Ако беше така защо десницата реагира толкова болезнено на извадените данни? Защо прие изводите от експертизите като лична обида? Това говори за много дълбинна връзка между тях и педофилите, колкото и  да се опитват да опаковат всичко в целофана „искаме да се знае цялата истина“. Всъщност цялата тази патардия се вдига, за да бъде защитават столичния кмет Васил Терзиев, който е с двата крака в целия случая. Още в началото стана ясно, че той е дарил 251 хиляди лева на педофилската банда. Дарение за което и до днес казва, че не съжалява. Тези дни Терзиев се опита да каже, че цялата пресконференция на прокуратурата е предизборно мероприятия. Виж ти, значи не е изумен от данните за децата, от данните за сектантските тъпотии на Калушев, от неговите убийства и маниакални разбирания, а единственото, което успя да измъдри е нещо, че странно как такива информации се вадели преди избори. Тук говорим за истинска политическа патология. На 4 февруари, когато още не беше ясно какви дълбочини има това криминално престъпление, той написа статус в който се обръщаше към убитите по име и казваше, че преживява това, което се случва. Той споделял тяхната кауза и дарявал в лично качество. Разбирай, дори и да има нещо мътно, Терзиев не е виновен, той е ангел с бели крила. Откакто те поели хижата вече нямало бракониери и животните се върнали в горите.

Нека да обърнем ситуацията, за да видим абсурда – ако някой бъде уличен, че е дарявал на наркокартел, защото покрай правенето на хероин са намерили ценно химическо съединение, дали реакциите щяха да бъдат същите? Дали това щеше да е политическо оправдание за подобни действия? В други държава след тежестта на подобни разкрития всеки политик отдавна би изхвърчал от своя пост и потънал в плаващите пясъци на историята. Само в България Терзиев продължава да стои на мястото си и нагло да се опитва да си измие ръцете. Пак си представете, че кметът беше от друга партия – гарантирам ви, че сега заплахите със самозапалване от страна на десните инфлуенсъри щяха да бъдат във всички медии. Щеше да има гневни есета, дълги статуси, дълбокоморални философски изригвания. Но понеже в София управлява един самодоволен милионер, който отказва да поеме отговорност за постъпките си, но е от правилните политически сили, всички са се втурнали да му лъскат реномето и да го спасяват от непосилната тежест на политическите му грешки.

Ето това е другото смазващо в този случай. Отказът на десницата да приеме реалността ражда една смразяваща токсична атмосфера, в която бледи виртуални нарциси се опитват да заметат фактите в името на собствената си сектантщина. Ето това е големият политически кошмар на петроханската афера. Всеки човек със здрав разум би разбрал, че по този случай няма какво повече да се доказва – няма външна намеса, имаме педофилска мелодрама, удавена в кръв, много кръв. И на този фон политическата бесовщина на десницата изпъква кошмарно като разтрошен на части череп, който се търкаля из мазната кал.

Всъщност политическите лидери на тролската фабрика до един признаха под сурдинка, че официалната версия е правилната. Но встрани от това пуснаха своите орди да бесуват и да смазват последните остатъци от здрав разум у нас. По този начин обаче те, може би без да искат, а може и да е съзнателно, знае ли човек, правят много лоша услуга на Андрей Гюров, защото го превръщат в защитник на петроханските педофили. И това придава на изборите за президент един дълбочинен и морален пласт, който едва ли щеше да съществува, ако не бяха защитниците на тази педофилия с политически окраски.

Петроханските демони на десницата не са просто аномалия, която трябва да подминем. Те са знак за това в каква опасност се намира българското общество, защото една част от него си е направило лагер само на няколко милиметра от пълната лудост. И нещо повече – те са готови да защитават дори един педофил, защото е от „правилната“ страна и защото неговите контакти разкриват мрачни политически дълбини, абсолютната липса на нормална преценка и всичко порочно, което умните и красивите представляват днес. Прочетох, че част от интелектуалците на десницата са много възмутени и възпалени от това, че някой на едро се опитвал да сатанизира десните хора, да ги опакова в една група и да по този начин да ги охули трайно. Това обаче е израз на пълна безпомощност. Защото се оказа, че големият елитаризъм и самовъзхищение, което тази общност изпитва от самата себе си, приключват някъде там в горите край Петрохан, в които бродят въоръжени педофили, а те оставят след себе си кръв, трупове и разбити съдби.

 

С какво Йотова вбеси комуникационните топексперти на десницата?

 

 

"18 минути общи приказки". 

Така Кирил Петков е определил речта на Илияна Йотова пред ООН. Либералните медии разпространяват мнението му с апломб и придихания. И понеже по-голям експерт по публична реч в България от Кирил Петков няма, как да не обърне човек внимание на думите на президентката.

Не съм наясно какво комуникационен топексперт като Петков нарича "празни приказки", но речта на Йотова определено е много силна. Дори и само с това, че поставя фокус върху мира. Това е старомодно и меланхолично завръщане към здравия разум в епоха, която се е разлетяла на съставните си части, а всеки опит да се говори за мир е заклеймяван априори като путинизъм...

Илиян Василев (още един експерт със съмнителна репутация - защото освен, че някога е бил за малко посланик в Русия по времето на Костов, може ли някой да ми каже в какво точно се изразява експертизата му?) нарича речта на Йотова "скучна номенклатура".

Вижте какво казва президентката: "Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле...". Това ли е формализъм? Тук аз виждам много добре оформена визия.

Войната не е решение и няма да доведе до решение. Единственото място, което ще доведе до спиране на кръвопролитията е масата за преговорите, тоест територията на дипломацията. Това съвсем не е банално послание в Европа, която е оплетена в паяжината на войнолюбците и тези, които са готови да жертват и последният украинец само и само Русия да страда. И независимо какво мисли гениалният оратор Кирил Петков да кажеш, че си за мир вече е част от началото на план за мир. Защото пък като премълчаваш думата "мир", ти със сигурност си от онези с кървавите погледи, които леят слюнка като гледат горящи рафинерии.

Да, Йотова не може да се мери като оратор с Петков. Все пак говорим за човека, който каза, че България трябва да се развива като "сицилиевата долина". Или пък се записа с гениалната фраза за "ала-бала с машините", а аз лично много обичам момента в който каза, че 36 милиарда от хората са се ваксинирали по света. Или пък, че не се говори за санкции "алангро". Обобщеният ораторски образ на Петков е въплъщение на празните приказки.

Идеята за мир отива отвъд войната в Украйна. Защото тук е другата силна част от думите на Йотова - за това, че ЕС повече не може да си позволи да бъде наблюдател и трябва да поеме лидерска роля в борбата за мир. Защото трябва ли да припомняме как ЕС плаща цената за всеки конфликт по света, без реално да участва в него. Както стана с бежанската вълна след погромите в арабските страни, след гражданската война в Сирия. Въпросът за лидерството според бг-десницата е да си съгласен с водещата линия на геополитическото статукво. 

А всъщност човек става лидер като погледне отвъд даденостите. 

И Йотова мина през този тест.

 

Символичните простотии на десницата

 

Политическата безпомощност на десницата винаги си личи най-ясно, когато на хоризонта се зададат избори. Тогава политическото крило на армията от тролове решава, че трябва да се раздаде гръмовно в своите най-нелепи каузи. Нашата десница съществува единствено и само на символично ниво и единствените битки, които може да води за символични. Заради това в България е пълно с борци срещу Кремъл и Путин, които се потят да произвеждат мракобесни десни есета, но нито един от тях не направи следващата стъпка - да се запише в украинската армия и с оръжие в ръка на скочи в истинския огън на битката.

Вместо това започнаха символичните патаклами.

Как десницата стартира предизборната кампания?

Ами отрязаха борчето, което лично Юрий Гагарин бе засадил преди 65 години в двора на столично училище. Официалното обяснение беше, че дървото било изсъхнало. Дали е така или не знае само някой садистичен десен мракобес, който й решил, че с подобно вандалство, ще дрогира с политически адреналин политическата база на Гюров/Кандев.

И, за да продължим традицията на символичните битки - стана ясно, че точно сега общинска съветничка от десницата в София е решила да прави публична дискусия за съдбата на остатъчната част от Паметника на съветската армия. Когато такава инициатива се появи в предизборен период винаги трябва да се оглеждаме и ослушваме подозрително. Защото това е продължение на тяхната стара традиция да воюват с паметници все едно точно те са най-големият проблем на българското общество. Абсолютно безсъдържателна и безпомощна инициатива, но в нея се оглежда цялата мизерия на десния дух. Преди няколко години, когато нарязоха с флексове Паметника на съветската армия, десницата след това остави това пространство в центъра на София да се превърне в змиярник. Тогава те управляваха заедно с Пеевски и Борисов и вече не им дремеше за символичните битки. Трябваше да усвояват ресурси и да правят промени в Конституцията. Сега понеже на изборите бяха наритани жестоко, отново връщат темата за паметниците и за всички символични простотии, които могат да родят мизерните им души.

Всъщност точно това ще бъде тяхната кампания - клипчета в тик-ток и символични сблъсъци, предназначени само за хардокор политическите зомбита. 

Жалко само за здравия разум на българското общество. 

Основният политически тероризъм винаги е бил насочен единствено и само срещу него.

 

 

Президентската кампания май няма да е екшън, а чиста комедия

 

Кампанията за президентските избори още не е започнала официално, а в нея вече си личи българската специфика – тези, най-моралните, най-чистите, най-големите носители на политическа светлина, рицарите на евроатлантическите ценности, побързаха да извадят с мазните си пръсти първия компромат срещу Илияна Йотова. И задействаха тролската си фабрика на пълни обороти. Случката е следната: през 2022 година Илияна Йотова подписва указ за помилване на Огнян Атанасов заради изключително влошено здравословно състояние. ПП и ДБ се хвърлиха на амбразурата да искат тя да се оттегли от състезанието – било неморално кандидат за президент, пощадил „Петричкия Ескобар“ да участва в надпреварата. Всички възможни фалшиви профили в социалните мрежи бяха задействани да бълват отрова, мемета, карикатури, злостни мнения, колажи. Това е модерната инфраструктура на компроматите. Те се пускат политически в употреба и се дават на армиите от орки, които да бесуват диво, да палят клади, да реват в тъмната политическа нощ и да пръскат токсични слюнки във виртуалния мрак.

Както при всеки компромат обаче и тук се появиха известни пукнатини във версията за Йотова, която собственоръчно и само по своя воля дарява свобода на наркодилър. Оказа се, че комисия, назначена от министърката на правосъдието по време на кабинета Кирил Петков Надежда Йорданова, е дала становище за помилване. Йотова просто се съобразява с тяхното становище, нищо повече. А най-накрая се разбра, че всъщност компроматът е изваден в знак на политическо отчаяние, защото стана ясно, че след дълги месеци на забавяне МВР най-накрая ще огласи всички подробности по кошмарната афера „Петрохан“, където психодясното е забъркано с двата крака и ръцете им са оцапани в кал и кръв.

И понеже лагерът на тик-ток звездите Гюров/Кандев видя, че не може да хване ръка с клипчета, които са генерирани с ИИ, реши да заложи на най-стария номер на света – патологичната русофобия, старата въдица за лов на десни избирател, които подобно на кучето на Павлов започват да отделят слюнка на ключови думи, лаят по команда и знаят да пишат едно и също, когато се отнася до Москва.

Повод за новите изстъпления станаха поредните взривове в склад за боеприпаси и отново на фирмата „Емко“ на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Десните костюмари веднага се появиха на екран с угрижени лица, мрачни погледи и поискаха Йотова да свика моментално КСНС, защото руските хибридни операции много зачестили у нас. Кандидатът за президент Андрей Гюров също поръча на пиарите си да му напишат статус в този дух, с патетичните изречения, че тук въпросът вече опирал до държавността.

Признавам си – аз съм от мазохистите, които обръщат внимание на това, което говори десницата. Знам, знам, трябва да се лекувам, но е по-силно от мене. И отчаяно се опитвах да проумея тяхната версия за това какво се случва в България в момента. След много опити за логично осмиляне и свръхконсумация на десни инфлуенсъри мога да се опитам да ви оформя тяхната версия. Но предупреждавам – това е теория, сравнима с теорията за плоската земя, чийто фенове вярват, не само, че Земята е плоска и гравитация няма, а и че слънцето е просто фенер, окачен високо над главите ни, който господарите на света държат там, за да не ни дадат да видим истината.

И така – на 19 април в България изборите бяха спечелени от…Путин. Той коварна изчака добрите сили да се счепкат в мръсна пехливанска битка за влияние и цепене на парламентарни групи и се уреди с цели 131 депутати. Очевидно някъде по пътя той изрично е заръчал на народните представители от ПБ да се борят за връщането на СССР, повторен строеж на комунизма и за връщането на политическия отдел в МВР, който стрижеше до голо брадите на дисидентите. Така митичното Чудовище от Кремъл си спечели в България своя територия в ЕС и НАТО, която да използва като хъб за износ на хибридна война към западните демокрации. Ни повече, ни по-малко.

И точно тук някъде логиката кастрофира като джип на надрусана мутра по българска магистрала. Ако Путин е положил толкова усилия да си инсталира марионетен режим у нас, защото му е постоянно да прави саботажи или да пуска дронове над нашата територия. Ако си се уредил с твоя власт и марионетки, ще правиш точното обратното – те трябва да изглеждат като прилични евроатлантици с пламък в очите, които сериозно борят руската заплаха. Така де – един ден, ако политическата конюнктура се смени и отварят тайните досиета, няма да се учудя, ако Иво Инджев е поне полковник от ГРУ. Всяка негова статия прави толкова хора русофили, че Кремъл не може да има по-специален агент за влияние от него. Поживем, увидем…

Същото е и с взривените складове на „Емко“. За последния склад с удивление публиката научи, че е имал точно двама охранители. Очевидно дори и собственикът не вярва във версията, че е с мишена на гърба и от Кремъл, защото, ако вярваше поне би трябвало да е учетворил, а защо не и одесетворил охраната. Двама охранители издават не просто небрежност, те буквално пукат балона на версията, че това е някакъв руски саботаж. Да не говорим, че едва ли има грамотно разузнаване по света, които отново и отново саботира складовете на една-единствена фирма, при това без да е нито най-голямата, нито най-мощната в България. Аферата със взривовете е всичко друго, но не и геополитическа хибридна атака. И психодесницата всъщност извършва престъпление като се опитва да  насочи нещата натам. Защото, ако утре органите установят съвсем различни мотиви,  съвсем различна логика на това, което е станало, една част от обществото няма да бъде убедена в това. Защото десницата се нуждае от „руската заплаха“, както наркоман се нуждае от фентанил. Без нея тя не може да функционира политически и не знае дори какво нормално послание да произведе. Ето за такива неща говорим, когато говорим за кампания по български. И виждаме как вече се оформя скелета на това, което десницата се опитва да постигне на тези избори – не победа, а окончателна истеризация на своя електорат, превръщането му в геополитическо стадо, защото очевидно вотът ще мине през тяхната основна тревога, че те вече не са законодател на политическия дневен ред на страната. Всъщност този политически разпад на старата десница е причината да посегнат към компроматите и Русия, изпитан инстинкт, който е проработвал няколко пъти, но точно в този момент е крачка в бездната. Защото е достатъчно само човек да се замисли малко по-дълго за тяхната версия на света, за да види, че тя има повече бримки от чорапогащник на крайпътна проститутка.

Така или иначе обаче направиха сериозна грешка с ранното пускане на мръсотиите в употреба. Естеството на политическата реалност у нас винаги е било, че който вади нож умира от изстрел с базука.

Да не говорим колко е смешен последният елемент от тяхната кампания. За това как, видите ли, новата власт преследва свободните журналисти и им взима предаванията. Повод за това стана обявеното от БНТ съобщение, че Георги Ангелов повече няма да води „История БГ“. Той орева света в мелодраматичен статус, ПП и ДБ тръгнаха да искат СЕМ да им дава обяснения, а десните инфлуенсъри изврещяха като маймуни в зоопарк.

Истината и тук е много различна. От години Ангелов бе превърнал предаването в територия за политическа пропаганда и не допусна нито за миг различна гледна точка по процесите. Защото всички тези велики звезди на свободното слово са свикнали да бъдат политически храненици – да им поднасят предавания, хонорари и всичко останало на тепсия. И всъщност опитът на БНТ да се опита да промени това закостеняло змийско гнездо е едно от добрите неща, които се случват у нас. Да не говорим колко е смешно да се реве за цензура от хора, които буквално не слизат от екран и са задръстили всяка тема със своето присъствие.

А кампанията дори още не е почнала. Но пред очите ни се оформя грандиозно и епично кино. Към момента обаче десните се провалиха в основната си задача – да изкарат Йотова от нерви и да я притиснат до стената да дава обяснения до безкрай. И тук всъщност се очертава голямото състезание на тези избори – политикът с опит и биография срещу анимационните герои, които още не знаят къде са. 

Мислехме, че ще гледаме велик екшън с много патаклама. 

Бъркахме. 

Жанрът се очертава като комедия.