Служебното правителство на Гюров като окултен политически ритуал

 

Андрей Гюров имаше един-единствен мандат. 

Да предложи максималко експертно правителство, което да успокои общественото напрежение и да се опита да върне доверието в изборния процес. Вместо да се концентрира над това, служебният премиер превърна правителството по окултен ритуал за възкресяване на сенки от миналото. Как иначе да си обясним изваждането от прахта на Надежда Нейнски и инсталирането й отново за външен министър? Как да си обясним призоваването от канализацията на историята на фигури като Сергей Игнатов, Юлиян Попов, Трайчо Трайков? Пред очите ни бе създаден някакво ново франкещайново чудовище, което обаче сега е поръсено с идеята, че ще е нещо различно, ново и светло. Ето това е перверзното в цялата политическа ситуация. Това не е кабинет, това е политическо зомби.

Не толкова назад във времето хората посрещаха по друг начин служебните правителства. Всички си спомняме как през 2021 година първият служебен кабинет на Стефан Янев бе посрещнат с всенароден възторг. След смрадта и безвремието на третото правителство "Борисов" много хора усетиха глътка чист въздух, нов порив на надежда. Сега нищо от това не е останало. Предлагат ни се кости от бронтозавър маскирани като политическо гурме.

Да не говорим, че номинацията на Андрей Янкулов е скандална. Той може би е добър юрист, сигурно е блестящ критик на правосъдната система, вероятно е истински визионер, но само преди два дни неговата организация "Антикорупционен фонд" бе уличена в натиск над МВР да не се разследва организацията на педофилите от "Петрохан". В такива случаи хората не получават поощрение, а от тях се чакат отговори. Сега такива няма да получим. Нещо повече - на власт е възкачен човек, който по никакъв начин няма да спомогне за изясняването на кошмара в хижата.

Умните и красивите за пореден път попадат в своя нарцистичен капан, който винаги ги проваля. Понеже очевидно смятат, че само те и единствено те знаят какво да се прави, сега преяждат с власт, но преяждат в сураво, гадно и гневно време. Никой няма да им прости това служебно възкачване на призраците от виновното минало. България е изправена пред голоми проблеми, пред драматични решения и така те откриват гърба си за безброй изстрели и то по време на люта предизборна кампания. Най-голямото изкушение е изкушението с власт, мъдро бяха отбелязали древните араби. Това е урок, който психодясното така и не научи. Сега преяждат с власт, но това е в състояние да ги занули мелодраматично. Всъщност този капан е подготвен отдавна. Още от приемането на най-некадърните, глупави и смешни промени в Конституцията. Така наистина балансите на служебното правителство бяха разрушени и резултатът го виждаме днес - Надежда Нейнски ще е външен министър. Звучи като началото на виц, но уви, не е. Ако Йотова имаше възможност да предложи кабинет, той щеше да е с пъти по-добър и балансиран, но градската десница натика тази рибя кост в гърлото на България и заради това служебните кабинети вече не носят облекчение на никого. Те просто задълбочават кошмара и безвремието. Днес си имаме една фантазия по Йеронимус Бош, която тръгва с отрицателен рейтинг, каквото й да говорят дежурните всезнайковци. Такъв кабинет не може да предизвика доверие, няма да рестартира надеждата, не може да донесе справедливост. Като съставки той зловещо напомня онова, което вещите от "Макбет" пъхат в котела си, за направят своята магия. Нека да припомним част от този микс:

 

Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп,

пуздра от търбух акулов,

недосмлял човешки улов,

мумия от дърта врачка,

тисов корен, куча жвачка,

бран по тъмно бучиниш,

от евреин косъм риж,

турски нос, татарска устна;

и — на таз магия гнусна

сокът за да стане гъст —

тигрови черва и пръст...

Ето това бълбука в казана на Гюров и неговите политически заклинания. И колкото е есета да им изпишат в либералната преса, това няма да спре естественото отвращение на електората.

Социология като криминален роман

 

В България трябва да подхождаме към всяко социологическо проучване, особено в толкова гръмокипяща политическа среда, като към криминална загадка. Защото години на обществена нестабилност и взривоопасна поредица от предсрочни избори превърнаха социологията не в инструмент за познаване на обществото, а в пералня на мозъци, камшик на определени партии срещу всички останали. Точно в този ключ трябва да четем новото проучване на "Маркет линкс", което заля всички медии като спукана тръба от отходната канализация. От пръв поглед си личи коя партия е отворила тайната каса, за да си налее социологически адреналин - ПП/ДБ. Проучването им дава 12,5 процента. Ох, никак не е било лесно на социолозите да изнасилят числата така, че да дадат на градската десница някакъв растеж. Говорим за коалицията оплетена в педофилския скандал "Петрохан" до такава степен, че само преди три дни Иво Мирчев се жалваше как дъщеря му вкъщи го питала "Тате, ти педофил ли си?". Той го разказа мелодраматично като знак за токсичната атмосфера на политиката у нас, но това е симптом за проблемите, които градската десница има със своето виновно минало. На фона на такава грандиозна афера, "Маркет линкс" се опитват да успокоят десните избиратели, че нищо не се е променило. Ами нека да видим дали е така? До изборите има още два месеца, но психодесницата няма да изплува от това блато.

Проучването удря и БСП. 

На левицата се дава резултат от 2,3 процента. Всъщност към момента тези цифри не означават абсолютно нищо. Вероятно идеята тук е да се демотивират всички леви избиратели и да бъдат насочени в друга посока. Само, че тази психологическа диверсия едва ли ще успее чак толкова лесно, колкото си представят авторите на социологическо фентъзи. Не, че БСП се е отървала от проблемите, не че левицата няма върху какво да работи, но даденият резултат е абсурден. Виждаме пореден опит социологията да бъде впрегната за изключително нечисти цели, а и няма как да бъде измерена за толкова кратко как се отразява линията на новия лидер Крум Зарков върху кондицията на БСП. Заради това всяко проучване днес трябва да бъде четено като криминален роман в търсенето на улики кой има интерес от подобни политически шаради и кой се опитва да пренастрои общественото съзнание.

Има една безспорна истина в цялата драматургия. БСП не е изгубила своите шансове да присъства в парламента. Предстои много работа, много усилия, много организационна и политическа дейност. 

Но днес БСП е в по-различно състояние отколкото беше в края на миналата година. 

Духът се върна в тялото, а щом го има нищо не е невъзможно.  

 

Кошмарът „Петрохан“ и неговата политическа секта

 

Кошмарът „Петрохан“ заслепи цялото българско общество със своя ядрен взрив. Трите трупа край хижата и допълнителните три жертви, открити седмица по-късно, пометоха назад абсолютно всички политически клюки, драми, бъдещи партии, промени в Изборния кодекс, а даже и тайната сватба на Азис в чужбина. Борислав Сарафов определи случая като „Туин пийкс“, но се опасявам, че детайлите разкриват много по-страшна и мрачна картина, някакъв брутален космически хорър, направо Дейвид Линч по пет, който смазва съзнанието със своята жестокост и психарщина. Няма й да се опитвам да разплета целия случай, нито да се правя на Еркюл Поаро само по медийните публикации, но очевидно става дума за някакъв абсолютно налудничав култ, който смесва в едно будизъм, педофилия и добре въоръжени стари ергени със странни сексуални предпочитания. Цяла седмица България живя с търсенето на техния главен „лама“ Ивайло Калушев, жалостиво представян от своите фенове като запален пещерняк, човек, отдаден на опазването на природата, зелен рицар, който се опитва да замести несъществуващата държава. И понеже в казуса като фекалии в замърсена от токсични отпадъци река изплуваха политическите връзки на психарския култ с ПП/ДБ, всички десни инфлуенсъри като едно кошерно съзнание се хвърлиха да отбраняват странната дружинка от Петрохан и да се нахвърлят срещу всички, които се опитват да разберат каква точно е връзката между тези мъже и какво, по дяволите, правят няколко стари пергиша в изолирана хижа, пълна с изключително скъпа видеотехника, въоръжени до зъби и изживяващи се като рейнджъри под името „Национална агенция за контрол на защитените територии“.

Още самото име навява съмнения и мрачни мисли. Само, който не се е занимавал с това няма представа колко е трудно да накараш съда да те регистрира с такова име. То издава не просто политически протекции, а много дебели връзки с върховете на властта. А само два месеца след регистрацията на подобно сдружение, през 2022 година, тогавашния екоминистър Борислав Сандов изведнъж подписва споразумение с тази асоциация и по същество им дава контрол над огромна територия. Една банда от стари ергени, водени от будист, който се изживява като духовен учител, въоръжени до зъби и представяни като еколози, които бдят над сърничките и дръвчетата по тези земи.

Още от самото начало много опитни криминалисти изказваха подозрения, че в тройното убийство има нещо много съмнително, много странно и, че в случая са замесени съвсем различни мотиви и страсти. Това не попречи обаче на цяла кохорта от маниакални градски десни да изкарват убитите, последователно жертва на дървената мафия, наркобанди, трафиканти на хора и на какво ли още не. Появи се цял нов жанр – жалостиво есе в което произволен десен инфлуенсър се давеше в слюнки как полицията се опитвала да сатанизира жертвите вместо да търси убийците и как „кочината“ се опитвала да си замете следите. Това мнение стана така натрапчиво, че човек нямаше как да не се зачуди да не би да им го спускат централно, защото колкото повече време минаваше, толкова повече се виждаха тънките червени нишки на ПП/ДБ към местопрестъплението в Петрохан. Не е необходимо човек да е топ-криминалист, за да знае, че всяко разследване започва от профила на жертвите. Трябва да знаеш кои са жертвите, за да си наясно кой може да е техният убиец и какви са мотивите му. А дружинката от Петрохан разкри корупционно-педофилско блато и което е по-лошо – ясно посочи онези, които с години са вдигали политически чадър на тази психарщина.

На третия ден в казуса с Петрохан с двата крака скочи и столичния кмет Васил Терзиев. Той пусна в социалните мрежи мелодраматичен статус как е познавал жертвите, вярвал е в тяхната кауза и заради това им е дарявал пари. Нека обаче да върнем лентата малко назад, защото и тук се сблъскваме с космическа подлост. В средата на втория ден след убийството някой се сети да провери сайта на митичната организация Национална агенция за контрол на защитените територии. Там на видно място се виждаше, че Терзиев е сред спонсорите. Само половин час по-късно сайтът беше свален, защото някой е бързал да замита следи, но така или иначе следите остават и скриншот със спонсорството се развъртя из социалните мрежи. Едва тогава Терзиев реши да напише сълзливия си статус. А това прави емоцията в него не просто престорена, а абсолютно лицемерна. Ако на столичния кмет наистина му пукаше за жертвите от Петрохан, той още в първия ден щеше да ги ожали в текст. Той чака до третия ден (три дни) и пусна статуса си едва след като стана ясно, че е бил спонсор на странната организация и убитите в Петрохан. Три дни Терзиев се е надявал, че информацията ще остане скрита, но след като се появи реши да играе по сантименталните струни на своите политически зомбита и изкара жертвите зелени рицари, а самия себе си жертва на някой, който се водел по учебника на КГБ.

Още тогава ми беше ясно, че неговият кризисен статус няма да остарее добре. Защото дори на третия ден започнаха да изплуват с пълна сила всички психарии, които са се случвали в Петрохан и как мъжете там са били част от някакъв педофилски култ или най-малкото са били постоянни свидетели на педофилските истории на Калушев и са му съучаствали с мълчание. От мъглата на информационните бомби започна да изплува факта, че скандалите с малки момченца съпътстват Калушев от много време насам. Че има цял кръг от богати хора, които доброволно му дават децата си да им бъде възпитател, а той ги води на екзотични екскурзии в чужбина и то без родителите им. После стана ясно, че Калушев, който е изчезнал от местопрестъплението в Петрохан е заедно с млад мъж на 23 години (негов компаньон от 10 години) и 15 годишно момче. Бащата на момчето се появи по телевизията и обяви, че няма връзка с него от седем дни, защото телефонът му бил изключен, но той бил спокоен за него. Бащата бил спокоен, въпреки, че синът му е в неизвестност, представяте ли си? И само три дни по-късно, когато стана ясно, че детето е мъртво как само звучат тези думи. Но не е виновен бащата, защото край тази психобанда се оказа пълно с такива истории. Политическият момент тук е по-абсурден. Колективно цялото психодясно обяви, че това е нещо съвсем нормално. Че било напълно в реда на нещата бащата да е спокоен, защото е открил за своя син наставник, който се справя по-добре с възпитанието. Че всъщност няма нищо по-нормално от това една майка да отпише детето си от елитно столично училище и да го прати да живее в пущинака, в една хижа, заедно с въоръжени рейнджъри, които да го обучават за това как въздишките на Буда оформят вселената, а прераждането е абсолютен факт, който се случва само на посветените, които слушат върховния лама.

Всички тези десни разбирачи и гълтачи на помия тръгнаха да бранят спокойствието на бащата, въпреки, че как може да бъде спокоен човек, оставил сина си с лама, който е написал в есемес до майка си: „Този свят е един стабилен сън…“.

И тогава паяжината наистина започна да се разплита. Седмица след убийството в Петрохан, намериха Калушев и неговите двама спътници мъртви във врачанския Балкан. Започнаха да се очертават контурите на ужасяващо престъпление – ламата застрелва тримата си приятели в Петрохан, взима със себе си двама души, те се крият една седмица, а след това той ги застрелва и се самоубива. Вероятно покрай цялата драма ще излязат още детайли, които да вледенят душата и сърцето, но точно това имаме пред очите си. Един извратен култ с политически протекции, паравоенно формирование с педофилска насоченост, умнокрасива извратенящина, нормализирана от виртуалните зомбита на десницата.

В други страни всеки замесен в такъв скандал вече щеше да е подал оставка и това ще е големият цирей, който ще тормози Васил Терзиев в следващите дни. Независимо дали е знаел или не той е инвестирал в един педофилски кръг, съучаствал е със своето име и единствената цена за това е оставката и освобождаването на поста. В цяла Европа хора, които само са споменати в досиетата „Епстийн“ хвърлиха оставки, единствено у нас кметът, който е написал официално, че „вярвал в каузата“ на убитите реши да се спотайва в сенките и да чака този дейвидлинчовски спектакъл да отмине. Убийствата обаче така смразиха българската национална душа, че това ми се струва нелеп залог.

Кошмарът „Петрохан“ обаче разкри и освети патологията на жълтопаветната секта. Най-тъпите от тях се втурнаха веднага да бранят педофила. По-софистицираните минаха с анализи за превзетите органи, а най-оригиналните от тях започнаха да се давят в приказки, че още нищо не било доказано, че трябвало да се почака преди да се правят изводи. И всичко това на фона на шест трупа, единият от които на дете. Всичко това на фона на политическа паяжина, която изобличава умнокрасивитета като тумор, който задушава нормалното мислене и създава токсична среда в която виреят чудовища. 

Ето това видяхме пред себе си. 

Една абсолютна лудница в която ловуват педофили, а жълтопаветни майки им даряват децата си като в някакъв сатанински култ. 

Ето заради това ме е яд, че Дейвид Линч вече не е жив. 

Дори и той щеше да се потресе от тази история за космическа ужас, политическа подлост и чудовищно малоумие.