Monday, March 18, 2024

Банален, пошъл карнавал

 

Сглобката не само измами българският народ. 

Тя вкара страната в един самозатворен цикъл от безкрайни лъжи, измами и циркове, който постепенно ерозира не просто държавата, а самият смисъл от съществуването на политика. И мелодраматичната среднощна война на брифинги доказа това с ярка сила.

Ясно е, че ПП/ДБ вече са се довели до състояние на мръсното под ноктите на Делян Пеевски. Жалостивите им нощни хленчове са доказателство за това. Какво превъплащение само - гордите десни тигри, които щяха да детронират старите хиени, сега се са превърнали в шепа умилителни пинчери, които подскачат от страх и ужас да не би да отидат на избори. Онези, които арестуваха Борисов преди две години, сега бяха готови да се самоарестуват само и само да има нов цикъл на Сглобката, пошегува се един приятел. Изстрел в десетката.

Но, дайте да бъдем честни, ГЕРБ също не блестят от оригиналност. Този номер с мелодраматичните пресконференции те вече го играха веднъж.

Когато се създаваше Сглобката лично Борисов излезе да дава брифинг след изплуването на бял свят на скандалните записи на ПП. И пак бяха същите политически балони - оттегляме се от преговорите, ние сме партия с достойноство, смисъл, чест и всякакви други гербаджийски фантазии. Още на следващия ден след тези помпозни изявления, двете коалиции пак бяха на масата и най-накрая си стиснаха потните длани в сделката по тотално прецакване на българския народ.

Всички тези сценки напомнят на комедийно шоу, на един карнавал в който всички сме взети за телевизионни заложници, които агонизират в името на просперитета на шепа евроатлантически костюмари, решени да се гаврят с държавата до краен предел.

Вижте как за по-малко от година те превърнаха рекетът в мейнстрийм, институционализираха интригите като основен парламентарен инструмент и зазидаха постоянните лъжи в основата на своята политика. Това са тези, които трябваше да дават нов път на България. А резултатът от тяхната политика е като полигон след ядрена бомба. И предстоящата поредна сватба не е никаква новост. Може би с пикантната добавка, че Пеевски е официален кум на спявката и смазочно масло на всички процеси.

Спомнете си колко хора бяха излезли за промяна през 2020 година. Мероприятието беше узурпирано от тези типове и днес вече можем да кажем, че това беше спецоперация по убийството и на последната надежда.

Сетих се за едно култово стихотворение на Константин Павлов "Агонио сладка". Началото му гласеше така: Първото ми умиране/ като преживяванe/ беше изключително./ Повторенията изхабиха чувството".

Тук сме в същата ситуация.

Една и съща пошлост, една и съща кръчмарщина, един и същи карнавал без край. Повторенията напълно прецакаха съспенса. Този филм вече сме го гледали.

Краят му е тъжен, тъп и пълен със скандали.

 

Tuesday, March 12, 2024

Широко затворените очи на съвестите на нацията

 

Винаги, ама абсолютно винаги, можеш да разчиташ на това, че градското дясно ще реагира по най-глупав, пошъл, противен и перверзен начин на всеки болезнен проблем пред реалните българи.

И така днес за няколко часа успях да прочета серия от фейсбук-есета на тема колко мирен, мултикултурен, прекрасен и спокоен град е София. Някаква леля дори е написала нещо като стихотворение в свободен стих как се разхожда из уличките край „Мария Луиза“, а близкоизточните мигранти се надпреварват да й правят път, черпят я с дюнери, децата й нощно време ходят да хвърлят боклука без никакво притеснение, цари мир, разбирателство и няма никакво напрежение.

Напрежението, казва поучително лелята, го сеят путинистите, националистите и всякаква друга измет, която създава „измислени“ проблеми. Но те (ходещото IQ на нацията) не трябвало да се поддават на провокации.

Цялата „либерална“ преса по команда започна да бълва статии в този дух. Проблем с мигрантите няма, в София всичко е спокойно и проблемът се експлоатира политически, за да се трупа популярност.

И всичко това гарнирано с обичайните тъпотии срещу българщината, патриотизма и всички останали демони, които тормозят всекидневно редовните посетители на „Савини“.

Общото между всички тях обаче е само едно – сред ходещите съвести няма да се намери нито един, ама нито един, който да поиска след 23 часа вечерта да вземе пеша отсечката Министерски съвет – Централна гара. Да не говорим, че това са същите хора, които едно време ни уверяваха колко мъдро е постъпила Меркел като отвори портите на ЕС за бежанската вълна, а след това нито един от тях не поиска да поеме отговорност за своите думи.

Сбърканата политика на Германия доведе не просто до възхода на различни партии, а до усещането на хората в ЕС, че напълно са изоставени от властта.

В България досега минавахме между капките по най-различни причини, но очевидно бомбата със закъснител е тук. И вместо да пишат поредната порция налудничави есета ми се искаше поне веднъж ходещите съвести на нацията да се опитат да разберат и да размърдат чугунените си чутури, за да схванат какъв проблем стои пред обикновените хора. Тези ,които искат децата им на „Витошка“ да не бъдат пребивани и тормозени и които нямат лукса да бъдат с широко затворени очи пред торнадото, което предстои…

Аман от тъпаци, братче.

Ама тези, които подценяват проблема трябва да са наясно, че ако един ден станат негова жертва, няма да има кой да им обърне внимание.

 

И "Оскарът" отива при... Алексей Навални

 

На церемонията по връчването на "Оскарите" снощи специално внимание и трибют бяха отделени на Алексей Навални.

Очевидно вече живеем в прекрасния нов свят, където истината няма никакво значение, защото виждам, че фразата "за да тържествува злото е необходимо единствено добрите хора да не правят нищо", вече трайно е приписвана на руския опозиционер и я размятат като кредо на живота му.

А тя не е нито едно от двете.

Нито авторът е той, нито пък някога особено е залагал на този принцип в политическите си действия...

 

Но се замислих - дали за каузата на Навални е полезно това, че го размятат като политическа дъвка от шоу на шоу, и то точно на наградите "Оскар" - награди за актьорска игра, спецефекти, грим и адаптирани сценарии.

Какво излиза - Навални е опозиционерът по холивудски тертип, киносхемата на американския свят, гладък, лъскав, вписващ се точно в структурата на съвременните филми.

И заради това милионерите в залата ръкопляскаха, а някои от тях може и сълза да се пролели. 

Не гарантирам за последното, но няма да се учудя...

Веднага след Навални пък пуснаха заставката с всички други актьори, които си отидоха през последната една година.

Киното е магия, мама му стара.

Актьорът Навални първи щеше да признае това.

 

Евроатлантическите пипала на агонията

 

От политическите консултации при президента този път имаше смисъл. Те брутално разкриха ужасяващата картина на една безкрайна агония, която е стиснала страната в своите алчни, евроатлантически пипала.

ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ в момента са се оплели в зависимости, сделки, алъш-вериш, схеми, разпределяне на порции, откровена борсова търговия и смразяваща корупция. И са взели цялата държава като свой заложник, опрели са до слепоочието й пистолет, опасали са се с бомби и са готови да взривят абсолютно всичко като афганистански талибани.

Показателен за всичко това е и начинът по който протичат митичните "преговори" - на тъмно, зад камерите и само от време на време контролирано в медиите изтича информация, че силите в Сглобката все още не могат да се разберат.

Е, как да се разберат?

Преговорите не са за политика, а за търговия с влияние. Те разпределят държавата на парче, а никой дори и не се опитва да формулира национален приоритет. Подобна политическа деградация е една стъпка преди окончателната катастрофа.

И всичко това ни го опаковат с опротивялата фраза "ама няма алтернатива". Това е най-сигурният знак, че е време за нови избори. Защото "няма алтернатива" като аргумент е тероризъм. Тероризъм над ума, тероризъм над здравия разум, тероризъм срещу надеждата за различен живот.

Заявките на Сглобката изобщо не вдъхват доверие. Тези, които щяха да са борци с корупцията днес легитимираха всички стари схеми и модели. Тези, които трябваше да развиват държавата я доведоха до финансов колапс. Нещо, което беше признато и от кметовете на ГЕРБ, които изохкаха за нещо, което се знае от няколко  седмици насам - властта не изпълнява бюджета по отношение на общините и финансирането е нищожно. Красивият живот съществува единствено в телевизионните новини и розовите сапунени мечтания на досегашния премиер Николай Денков. Нито един български гражданин не е усетил подобрение на живота си. Него го давят ежедневно в порой от скандали, драми, преразпределения, но нищо повече от това.

И, да, изборите са единственият вариант за някакъв път напред. Срещу изборите говорят единствено хора, които се страхуват от тях. А щом се страхуват това означава, че даже и евроатлантическите талибани подсъзнателно знаят, че провалът им е абсолютен...

И когато се изправи пред тази политическа агония, която задушава страната като чудовище и я вкарва в политическа задънена улица, човек не може да не се сети за Франц Кафка. Роден в Прага, но немскоговорящ, той цял живот се чувства като пленник в бароковия град на монументални катедрали и тъмни улички. Та в едно негово писмо Кафка буквално пише, че Прага е стара вещица с дълги нокти и си представя как единствено, когато тя бъде запалена, той може да избяга и да бъде свободен. 

Не държа на паленето на никой, но тази агония трябва да бъде прекратена. Защото, ако тя продължи нейните причинители сами ще съжаляват, че не са отишли на избори по-рано.

Thursday, March 07, 2024

Измъченото тържество

 

На 8 март е лесно да честитиш празника на жените. 

Това се е превърнало в обичайното обществено лицемерие. 

"Честит празник, да сте живи и здрави и все така да бъдете нашите вълшебни цветя!", ще се възторгнат повечето романтични и политически души...

Истината, както винаги, е много по-болезнена и остра. 

Жените продължават да са голямата жертва на прехода. 

Съвсем наскоро излезе статистика, че жените получават средно с около 150 лева по-ниски пенсии от мъжете. 

Това е следствие от системното неравенство през годините - разликата в доходите продължава да е проблем в българското общество, но ние го подминаваме увлечени от космически евроатлантически ценност и безкрайните интриги на Сглобката.

Съвсем наскоро видях с очите си и нещо друго. За една и съща позиция в ай-ти фирма на жена беше предложена заплата с 400 лева по-ниска отколкото на мъжа, който бе сравним като опит с нея. Основната вина на жената: нейната младост. Тя беше заподозряна, че ще излъже пазарната икономика и ще има нахалството да забременее. А пазарът не обича това. Той иска потосмукачната система да не спира за миг. И така жените се оказват виновни. Защото върху техните плещи е бъдещото на нацията. И постоянно ги наказват за това...

Честит празник, мили дами. 

Дано наистина някой ден България да е страна в която празнуването на този ден да е наистина достойно. 

Дотогава обаче имаме доста работа.

 

Tuesday, March 05, 2024

"Живите мъртви", със специалното участие на цялата партия ГЕРБ

 

Националното съвещание на ГЕРБ (медийно олигавено, предизвестено като звук от тръбите на Страшния съд, като пророчество за предсрочни избори) удивително приличаше на епизод от "Живите мъртви". Една орда от стреснати политически зомбита, които са се събрали на колективна психотерапия, за да могат да имитират загриженост на държавата, съчетана по изключително перверзен начин с блюдолизничество пред геополитическото статукво. Това е някаква модерна форма на шизофрения. От една страна дежурните по любов медии те разстрелват със заглавия от типа: "Страшни критики към кабинета на форума на ГЕРБ", а от друга страна Борисов жалостиво моли за официален брак с ПП/ДБ. Те (ГЕРБ) били честна булка и вече не можели да търпят това скверно политическо съжителство. Искат халка, документ, а защо не и фамилията на младоженеца.

Холивудска епика.

Партията, която ни представяха като могъща сила демонстрира страх, подлост и лицемерие накуп. Ако някой е очаквал промяна или е имал надеждата за такава, трябва спешно да се прегледа при психиатър. ГЕРБ са стар уличен пес с изпопадали зъби, който дори вече не знае да лае правилно. Архитектите на най-слабото, позорно, корумпирано и провалено управление, което България е имала по време на прехода, си свършиха работата. Треснаха евроатлантическата решетка и изхвърлиха ключа на боклука...

Всъщност, ако съвещанието беше полезно с нещо, то е, че ясно се видя страха на ГЕРБ от нови избори. Защото той е очевиден. Борисов не успя да го скрие, въпреки, че го замаскира в мрънкането, че на 3 март България е била жестоко разделена. Това разделение съществува единствено в евроатлантическите кратуни, защото нито един нормален човек не е усетил разделение. Хората си празнуваха, отбелязаха своя национален празник, а управляващите се потяха от ужас в своето собствено блато. Именно този страх ще накара всички участници в кабинета - ДПС, ГЕРБ и ПП/ДБ отново да сключат поредната сделка, която бавно разгражда държавата и унищожава всяка надежда за промяна.

Този страх е като електричество, което пържи всички държавни институции. Всичко останало е някакъв пошъл политически театър, игра на една изморена, изтощена и безпределно остаряла партия да имитира живец.

Има някаква садистична радост да се наблюдават гърчовете на Сглобката, която отчаяно се опитва да отдалечи острието на гилотината на изборите от себе си. И сега хората на 3 март се оказаха причината за поредните лъжи, компромиси и измами. Но това не може да продължава докрай, защото управлението ни е като разпадаща се космическа совалка, която ръси части мигове преди да се възпламени във въздуха.

Точно това усещане ще запомнят всички гербаджии, независимо от помпозния дух на събитието. Вероятно такива неясни опасения изпитват хората миг преди голяма катастрофа от която нищо не остава.

Живите мъртви, нали ви казвам.

Wednesday, February 28, 2024

Катастрофата Тодор Тагарев

 

Винаги съм знаел, че с приятели като Тодор Тагарев Украйна има незавидната съдба просто да не се нуждае от врагове.

Тагарев е апотеоз на безсмислието.

Безкрайно дрънкане, нулева ефективност.

Пропагандна машина без реално съдържание.

Абсолютно кух политически бот.

И е прекрасна метафора за цялата обществена клика, която представлява. Тези са майстори на уличния пърформанс и клетвите за целомъдрие. Но когато нещата опрат до реалността и трябва наистина да се управлява и действа, се оказват безпомощни като градски веган в кебапчийница и похотливи като начинаещи порноактриси.

Те си харесваха Тагарев, защото говори същия новговор като тях и е в състояние да произвежда безкрайни лъжи без да му мигне окото. За тях не е важно дали той наистина ще достави БТР-и на Украйна. Важното е да го заявява гръмко, да носи украинско знаменце в сърцето и да пише бомбастични статуси с увереност в Голямата Победа. Триумф на опаковката над съдържанието. Това е политическа катастрофа, защото за нея е важна реториката, независимо колко е агресивна, лицемерна, тъпа или милитаристка. Заради това на Тагарев все другите му са виновни. За протоколните гафове - пенсионирана служителка. За абсолютното бездействие - неговите заместници. Винаги е някой друг, а той може да е само прав в своето евроатлантическо сияние.

Точно заради това Тодор Тагарев е заплаха за националната сигурност. Невъздържаните изявление в съчетание с абсолютната некадърност са взривоопасна комбинация за всяка система за сигурност. Защото той е в състояние да предложи единствено красиви думи и словесни политически бомби, но не и политика, която да бъде приложена на практика. Тагарев е министър от 9 месеца. Зарових се във виртуалните дълбини, за да се опитам да открия къде е говорил за нещо друго освен за техника за Украйна, но не намерих. Споменава по някоя и друга странична тема, но бързо осъзнава собствената си абсолютна безпомощност и пак започва да говори на евроатлантически, за да трупа фенове сред умните и красивите. Пълна катастрофа на ума и здравия разум.

Владислав Тодоров, велик български философ, в своите иронични вметки към комунизма го обвиняваше, че той е създал пределно ефективни естетически структури и максимално дефективни икономически. 

Това е огледало вдигнато пред лицето на градското дясно.

То произвежда само естетика, но никакво реално съдържание. И Тагарев е неговото ходещо знаме. Абсолютен политически некадърник, но наш кучи син, който така яко ги громи от телевизора, че как да не си направиш още едно соево лате и да си помечтаеш за светлото бъдеще в което Пеевски подава молба за членство в "Да, България", а комисия го препитва по темата: "Възгледите на свети Христо Иванов за съдебната реформа и рецептите му за мазно турско кафе".

Блажени телевизионни времена.