Sunday, October 02, 2022

В турбуленция ли попадна политическият авиатор Румен Радев?

 

През 2021 година кандидатът за президент Анастас Герджиков направи фатална стратегическа грешка в телевизионния дебат със своя конкурент Румен Радев. Увлечен или от реално непознаване на българския народ или от недомислията на некадърни пиари, той реши ехидно да попита: "Чий е Крим?". Още тогава осъзнах нелепостта на поставения въпрос. Ако пък някой някъде е смятал това за капан, той той е трябвало спешно да отиде на психиатър. Радев с насмешка прескочи поставената мина: "Крим в момента е руски. Какъв да е?". И с това моментално стана герой на русофилския вот у нас, а той независимо от незаконните фантазии на Иво Инджев и другарчетата му по чашка, е доста по-голям отколкото се смята. Да не говорим и за друго - дори и Радев да не беше отговорил по този начин или да се беше опитал да изклинчи от конкретен отговор, Герджиков пак нямаше да натрупа никакви персонални точки. В онези бурни дни на президентската кампания нито един, дори и заблуден десен глас, нямаше да отиде при него. Така той се оказа в ситуация в която вдигна топката на конкуренцията така високо и удобно, че от нея се очакваше единствено с минимални усилия да забие ефектен гол. И независимо от опитите за създаване на скандал от репликата на Радев тя така и не се обърна срещу него или не го превърна в геополитически маргинал. Тоест този момент от телевизионната история трябва да бъде запомнен, защото рядко така един кандидат се е прострелвал в слабините пред очите на цялата политическа публика у нас.

Припомняме този случай, защото в последните няколко дни политическите позиции на президента Румен Радев бяха сериозно разклатени и то точно сред най-твърдото ядро от русофили. Повод за това станаха изявленията на държавния глава след съвещанието в президентството на което бяха обсъдени опасностите за България след обявената мобилизация от страна на руския президент Владимир Путин. Радев за първи път втвърди тона към Русия и обяви, че България няма да признае референдумите, които се провеждат в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. И нека тук да оставим настрани логическите разсъждения на тема може или не може България да признава такива допитвания. Защото в очите на общественото мнение логиката играе много малка роля. Там водещи са буреносните виртуални емоции, които могат да бъдат забелязани до сега на официалната страница на президента във фейсбук, където има разтърсващи обвинения, че е предател, както и хиляди емоционални изповеди на фенове, които пишат, че се отказват от подкрепата си за него. Така държавният глава се озова в една особена зона на здрача - и последната сериозна група от хора, която го подкрепяше горещо официално вдигна ръце от него. 2021 година беше година на политически утопии и невъзможни неща. През 2022 година имаме криза, инфлация, ожесточаваща се война и геополитически земетресения. Тоест на Радев вече му е невъзможно да балансира между толкова разделените части на едно болно от скандали общество.

Вижте само колко интересно се получи. Радев вероятно е първият президент, издигнат от средите на левицата, който получи мощна дясна подкрепа на президентските избори. Това даже стана повод за вътрешни драми и скандали в самата градска либерална общност. Кандидът за президент Лозан Панов обяви своите съмишленици от ДБ, че са го подкрепяли само на думи, но на практика са направили всичко възможно Радев да спечели.

Веднага след падането на правителството на Кирил Петков обаче новият служебен кабинет, номиниран от президента обяви, че ще се опита да възстанови преговорите с "Газпром". И това беше достатъчно цялата градска десница да види в Радев новият сатана. Не напразно техните екзотични протести с които се опитаха да се събудят предизборно бяха събирани на фонтаните пред Президенството. Просто врагът вече имаше ново лице. А най-ироничното в цялата ситуация е, че служебното правителство в нито един момент не имало нито желание, нито е полагало усилия да търси "Газпром" за разговори. Показателно за това стана едно комично участие на министъра на икономиката Никола Стоянов в бТВ, където той каза, че май щели да се водят преговори, ама той лично нямал представа кой отговаря за тях и как точно ще ги прави. Изобщо темата за газа беше извадена на бял свят като опит за поредна медийна бомбардировка срещу БСП и персонално срещу Корнелия Нинова, без който й да е от министрите да си мърда пръста да направи нещо реално по темата. Но това беше достатъчно - десницата скочи в движение от президентския влак и се отдаде на любимото си занимание - дълги, разгромяващи, патетични и съскащи статуси във фейсбук.

Сега Радев беше напуснат от активната политическа група на русофилите, които едва ли са очаквали от него някаква позиция в защита на Русия, но със сигурност са искали да видят, че той отчита многовекторните емоциии на българското общество. Това не се случи. Да не говорим, че само ден преди тези изявления правителството гласува малко над 1,2 милиарда долара за нови 8 самолета F-16. Забележете - България още не е получила първата партида, а вече дава пари за втора. Уникална политикономия на съвремието. Маркс сигурно би се обърнал в гроба.

И така президентът се оказа в ситуация в която двете най-активни групи в българското общество му обърнаха гръб. Това е непознато усещане за Радев. Досега той винаги е бил на върха на популярността, винаги е имал отдадени фенове, които са се хвърляли в десетки битки, за да воюват за неговия имидж и публичен образ. Това обаче остана драматично в миналото.

Към всичко това трябва да добавим и скърцанията в самото служебно правителство. Не си спомням друг такъв случай например като със заместник-министъра на регионалното развитие Захари Христов. От два месеца насам медиите не спират да са занимават с неговия скандален образ, със съмненията за корупция заради които беше отстранен миналата година като заместник-министър, за близките му връзки с демоничното дуо състоящо се от президентския секретар Николай Копринков и мастития бизнесмен Георги Гергов. Тук говорим не за спорадични информации, а за водопад от съмнения. Хора застанаха с лицата си, за да твърдят, че Христов открито им е искал пари. И въпреки това тази тема отново и отново потъва в безкрайния поток от жълтини и интриги в който свикнахме да живеем. Но няма никаква реакция. Никаква. Сякаш някой е вдигнал чадър над един заместник-министър и го пази, независимо, че българското общество продължава да е свръхчувствително на тема корупция. Досега нито министърът на регионалното развитие, нито премиерът Гълъб Донев или президентът Румен Радев са взели отношение по този скандал, който не спира да се развива с нови и нови подробности.

Не знам дали Румен Радев наистина се е стремил към властта, както го обвиняват неговите противници. Но е факт, че в момента той не се справя качествено с нея. Най-малкото, защото служебното правителство няма никаква легитимност за стратегически решения и трайни реформи. И също така, защото самият Радев досега не е управлявал в ситуация на изострена политическа чувствителност, бушуваща война и криза. Цялата концентрация на власт в момента работи срещу него, защото той няма възможност да се оправдава или да върши това за което е избран - да бъде арбитър на политическия процес. В момента Радев управлява и върху него се трупат негативи, както стана ясно след последните му изявления. Властта в България може да бъде разяждаща субстанция, която прогаря и най-големите политически колоси. Но наистина е голям шлем да вбесиш двата края на политическия спектър. Защото това създава една особена турбуленция, която може да изненада всички социолози на изборите.

 

Sunday, September 25, 2022

Прикрива ли корупция служебния кабинет?

 

Тези дни гледах министъра на икономиката Никола Стоянов, който като някакъв телевизионен сатрап се обясняваше за поредното абсолютно неморално и незаконно уволнение на служебното правителство – този път за цялото ръководство на Комисията за защита на потребителите. Медиите бяха дали възможност на случайния парашутист с камшик в ръката да се обяснява самодоволно и да ръси цяла поредица от глупости в опит да прикрие поредното безобразие…

И тогава се зачудих – докога ще продължава този нагъл и самодоволен парад. Колко време им беше необходимо на медиите отново да попаднат под различен вид цензура и да не отварят дума по част от най-разтърсващите скандали, които раздират нашето общество. Повод за тези мисли ми даде ипоредица от предавания, които Сашо Диков направи – в тях той буквално изобличи заместник-регионалния министър Захари Христов в корупция.

Нека да припомним – Христов стана заместник-министър в МРРБ още по време на първия служебен кабинет миналата година. След това гръмва скандал – Христов е изобличен, че е поискал близо 100 хиляди лева рушвет, от строителна компания, за да може тя да си получи плащането. Действията му придобиват публичност, става голяма драма, аферата стига дори до тогавашната регионална министърка Виолета Комитова и Христов е отстранен. За да може да се появи на същия пост отново в правителството на Гълъб Донев. Все едно никога не е искал подкуп, все едно не е бил част от корупционен кръг. И всичко това, защото според злите езици Христов е изключително близък на президентския секретар Николай Копринков, а през него и на мастития бизнесмен Георги Гергов. Което като светкавица над блато ясно показва кой и как кадрува в едно служебно правителство, което си е въобразило, че ще управлява една вечност, че и малко отгоре.

В предаването на Диков бяха извадени конкретни факти, хора застанаха с лицата си, за да посочат ясно корупционните афери на Христов, показаха нишките на паяжината, които стигат чак до президентството. Но след това следва оглушителното мълчание на медиите. Ледената тишина на примирението. Или на новия ботуш, който е стъпил върху черепа на свободното слово.

Румен Радев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Николай Копринков – всички мълчат по този казус и се правят, че той не съществува. А самият Захари Христов е изваден като от роман на Кафка. Той започва своето политическо битие като член на БСП, но под крилото на Гергов/Копринков и присъства в листите на левицата не просто като пълнеж, а като на човек, който се нуждае от фабрикуването на биография. След това на същия, който е завършил филология му се дава възможност да управлява милиарди левове за пътища и ВИК и той става част от недосегаемите. Недосегаем, защото корупционните скандали не се отразяват на неговия кариерен възход. По някое време той се усеща дори, че няма никаква нужда от БСП и напуска партията. Вече има друг гръб, вече има достъп до колосални средства, вече даже няма нужда да се явява на избори, за да управлява нашите измъчени пари. И най-важното – той вече знае, че чадърът над него ще го спаси от всичко – дори и от медийното внимание. Дори и от задаването на елементарни въпроси за присъствието му във властта. Само си представете, че някой друг беше изобличен в такива афери – всички медиите щяха от сутрин до вечер да се занимават с темата. А сега аферата „Христов“ изгасва постоянно въпреки опитите на последните свободни журналисти да се опитат да извадят на светло този притаен в политическите сенки корупционен скандал.

Разказваме тази история, за да се видят истинските очертания в мъглата на части от служебното правителство. На къпещите се в медийна любов медийни сенки, които са решили да ритат по БСП с надеждата напълно да прекратят възможността за истинска промяна в България. Но ние трябва постоянно да питаме за такива като Христов, защото подобни фигури завинаги ще са най-голямото доказателство, че истинската промяна у нас пак беше подменена. И вместо нея ни пробутаха ментета и нови паяжини от зависимости и безпаметно кадруване.

Хайде стига толкова, а!

 

В тайния свят на политическата реклама на партиите

 

Когато дойдат избори всички анализатори хипнотично се опитват да разчетат вселенските знаци за това какво точно искат да постигнат политическите партии във вота - стратегии, бъдещи партньори, възможни ходове, смяна на идеите, политически окраски и всичко останало. Никога обаче, или това се прави, когато вече е твърде късно, нито един от телевизионните самознайковци не се опитва да вникне в това как партиите се явяват на избори и какво правят преди деня за гласуване. Тоест обикновено изпускаме голямата тема за политическата реклама и нейното позициониране в обществото, а поглед върху нея може да ни каже как всяка партия възприема себе си и каква е в своите тайни подсъзнателни щения. "Ние сме това на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим", казваше главния герой в романа "Майка нощ" на Кърт Вонегът и винаги ми се е струвало, че това важи с особена острота за политическата реклама по време на избори. Заради това си направих труда да прегледам как политическите партии се държат на това подценявано предизборно поле.

И така - нека да започнем с "Продължаваме промяната". Избирам ги не защото спечелиха предишните парламентарни избори, а защото именно на техния щаб се дължи най-глупавата и патетична реклама, която някога съм гледал през живота си. В нея Асен Василев стои в кадър и обяснява как ГЕРБ говорели, че дават свинско със зели на народа, но за свинското било само за някои, а за другите основно зелето. Социалната политика на ПП дала свинско и зеле на всичко. Рекламата е толкова тъпа, че в началото си мислех, че някой прави подли номера на младежите в политиката и им бие медийни подсечки. После загрях, че, уви, цялото клипче е брутално истинско. Нямам представа дали е дело на Найо Тицин, за когото чувам, че е поел рекламата на ПП. Ако е негов продукт - направо да го уволняват. Ако не е - да почват разследване кой е коварният изверг, който е родил идеята и я е реализирал. Толкова плоска реклама и послание рядко е удряло колективните български мозъчни клетки и не подхождат на партия, която иначе се изживява като гласът и съвестта на модерна България. И тъкмо, когато щях да отпиша напълно ПП и да спомена, че с подобни субпродукти са обречени само на извънземен живот, те рязко се върнаха в мача с песента "Депутата Христо" на Ицо Хазарта. Да, знам, мнозина ще кажат, че това е солов проект, че песента не е свързана с изборите, но текстът е толкова як и политически, че със сигурност трупа точки за ПП. В последния момент се оказа, че Ицо Хазарта е най-голямото трансферно постижение на Кирил Петков, защото именно рапърът може да ги извади от интелектуалното блато в което бяха затънали. Междувременно върху певецът бяха хвърлени не едно и две павета - изкараха го бард на властта, подмазвач на статуквото, човек, който заобикалял истинските проблеми. Не чух нищо такова в песента му - тя е доста качествен разрез на политическия живот у нас, при това направен с достатъчна доза самоирония, че да работи. Вероятно заради това жертвите на бича му се разпищяха из политическото пространство. Достатъчно е да отворите произволна страничка на симпатизант на "Възраждане"...В крайна сметка точно Хазарта представлява това, което ПП искат да бъдат - модерните градски хора, които са на ръба на бунта, но още не могат да го осъзнаят политически. Стигането до тях обаче трябва да става по естествен начин, защото в противен случай нагазваме в свинското със зеле и стигаме до пропастта...

Опитах се да прегледам и политическата реклама на ГЕРБ и стигнах до извода, че такава няма. ГЕРБ са партия, която е замръзнала във времето, пространството и фантазиите на своя лидер. Самият факт, че те повториха лозунга си от предишните избори ясно показва липсата на каквато й да е креативност в техния отбор. "Ред в хаоса" е слоган, който буквално е на границата на мистичната философия. ГЕРБ се изживяват като канарата на стабилност в сезона на бурите. Нещо като свещен храм на просперитета, затворен от мрачните сили, но който ще възроди буквално след следващите избори. ГЕРБ се самофантизарат като стабилност, защото това е начин да се успокоят пред техните очевидни провали. Те заради това се възприемат като консервативна партия - тоест ние не сме хора на революциите, приемаме старото статуквото и стъпка по стъпка го правим наше. Заради това срещите им из страната основно са фокусирани върху обиколките на Лидера. Ето го идва - пророкът на Реда. Проповедникът на стабилността. Дори и слугинските медии на ГЕРБ са прихванали тази опорка - те описват управлението на ГЕРБ с езика на древните легенди. Еех, времената в които водата беше студена, животът спокоен, а жените - дългокраки. ГЕРБ се опитват да се митологизират като носители на експертност и икономическо спокойствие. Заради това в техните думи, речи, тиради и откровения няма нито една дума за корупцията и схемите. Това е част от стабилността. Тяхната рекламна стратегия показва, че те вече смятат, че народът им е простил кражбите или ще се примири с тях. Нали ще има ред...

Цялата рекламна стратегия на ИТН пък създава усещането за сюрреалистично кино. Гледах клипчето в което зомбита преследват случаен избирател, който е спасен от тримата самураи, които би трябвало да са седем. Преди свинското със зеле това беше фаворитът ми за най-тъп клип в историята на преходна България. Не съм наясно какво целят ИТН със своята рекламна стратегия "Сами срещу всички". Това е политическо самопрострелване в крака, особено за партия, която записа в своята кратка история вече три разрушени парламента и едно разрушено управление. ИТН наистина са сами срещу всичко, но се опасявам, че те са зомбитата от клипа, които още отказват да повярват, че не са в света на живите. И заради това на тези избори телевизионната партия няма единно послание. Те разчитат на серия от индивидуалности на водачите с надеждате, че активността ще е достатъчно ниска, за да доплуват отново до парламентарните банки. Това е тактиката на удавника, който знае, че се намира на 35 секунди от смъртта.

БСП също има изграден определен образ за себе си. Цялата рекламна стратегия на левицата е концентрирана около това, че социалистите не дават обещания, а изпълняват. Всъщност те имат основания за това - единственият качествен скок на България през последната половин година беше в социалната сфера. Проблемът е, че всички останали партии са накичиха с тези постижения и днес левицата трябва да се бори, за да защити собствените си рожби. Това е тежка медийна битка при това в неравностойни условия, а БСП на този вот е заела нишата на единствената реална социална партия, която мисли в други термини освен в проклетите геополитически коловози. Заради това тяхната кампания не е от впечатлителните, но в случая с БСП това е по-скоро добър знак. Последната реална кампания на БСП, която направи впечатление (клиповете със секирата през 2009 година) донесоха със себе си унизителен разгром и то след доста успешно управление. Има партии, които са признавани да бранят здравия разум, а не да залагат на нарцистични внушения.

И като заговорихме за нарцисизъм - няма как да не ви е направило впечатление изобилното море от билбордове на "Възраждане". Всъщност това са билбордове не на партията, а на Костадин Костадинов. Всички останали зад него са представени като неясни и замъглени сенки. Като някакви привидения, които не можеш да различиш. Като говорим за лидерски формации - пред нас е суперлидерска такава. Партия, възникнала от ума на един-единствен човек, който с кампанията си показва, че не признава никой друг за равностоен саратник. В света на "Възраждане" съществува само Костадинов. Началото и краят. Единственият и неповторимият. Очевидно е какво е посланието към електората - няма значение кой ви пращаме за кандидат, вие гласувате само за Единственият. Само той е важен и смислен.

ДПС и ДБ на тези избори нещо ми се губят. Първите, защото винаги се губят или се появяват с поредица от еднотипни послания за единствено и преодоляване на кризата. Но за вторите ми е загадка. Май ДБ се изтощиха от избори, изтощиха се от разпъването на шатри и раздаването на листовки. Което не означава, че няма да имат избиратели. Но електоратът, който ще даде гласа си за тях, ще излезе да даде глас, дори и утре някой да извади доказателства, че Козилата е таен майор от ФСБ. Просто така е устроена вселената.

Опитах се да прегледам рекламите на партиите, защото във всички тях е отразена и колективната умора на България от избори. Всички приказки са изприказвани, всички обещания са дадени и никой не смее да отстъпи от своите идеи, защото игратата е дълга, позиционна и свръхтелевизионна. И всичко това обещава свръхбуреносна есен. 

Което може би не е чак толкова зле.