Tuesday, November 17, 2026

Гражданската война на айтитата

 


 

Този екземпляр го срещнах за първи път вчера.
Цял ден се чудих дали си струва да се занимавам с мозъчните стонове на един "парфюмен блогър", но тази политическа садо-мазо фантазия е твърде метафорична, за да я подмина...

Истината е, че колективният кошерен разум наистина живее с усещането, че е готов да води гражданска война. Фракцията на некъпаните сред умните и красивите заради това си представя перманентни бунтове, протести, граждански неподчинения, въпреки че всички сме виждали какви стенания настават, ако полицията ги погледне малко по-лошо и озъбено.

Големият проблем е, че парфюменият блогър няма и представа от българската история.
Само човек твърде дълго дишал необработени аромати може да заяви, че в България не е имало гражданска война.
Напротив - имало е.
Тя е дълга, изтощителна, много кървава и брутално зловеща.
Гражданската война у нас започва през 1918 години с Войнишкото въстание, когато "измокрените, гладните и изморените" се насочват към София, за да потърсят отговорните за напълно провалената военна кампания и окаяното състояние на армията. Тогава на входа на София, при Владая, юнкерите (богаташките синчета) с подкрепата на германска дивизия избиват разбунтувалите се войници.
Ако това не е гражданска война, кое?
И тази гражданска война с утихвания и пикове продължава до 1944 година. След това през 1989 година, оказа се, същите противоречия изплуваха от канализацията, за да се проявят като остра политическа конфронтация, която продължава и до днес...

Но изумително във фантазията на парфюмения блогър е фетишизацията на айтитата - новият авангард на европейска България, армията от нърдове, която ще смачка черепите на батките с технологичните си познания, умело използване на шрифтове в Word и всички техники на заобикаляне на ограниченията на ИИ да им пуска голи снимки. Няма начин точно айтитата да не победят в гражданската война, която според него предстои...

Фантазията за гражданска война е катастрофичен провал на разума.
За да стигнеш дотам, че да си представяш това с мляскащи очи, означава, че не виждаш никакъв начин да спечелиш идеологическия спор. Защото си представител на една малка и истерична секта, която отдавна е в психотично състояние и вече си фантазира как отряди от евроатлантици отива да пука от бой бабанките, тези представители на неприятния, тъмен и путинистки народ, който ги ужасява...

 
Ами, ще чакам да ги видя в битка...


Monday, November 16, 2026

БСП - истинският коректив на властта

 

 

"Това е най-социалният бюджет от години и няма да допуснем да ни се лепят етикети за социално чувствителност". С тези думи премиерът Румен Радев се възпротиви на всички оценки, че финансите за следващата година не се отличават от всички предишни план-сметки за държавата. Изявлението е драматично и, ако трябва да му дадем политическа оценка - добре е, че властта се поти от обвиненията в антисоциалност. Помним правителства, които се гордееха, че си правят упражнения по финансов касаплък, опиянени от ширещата се неолиберална догма, че рязането на разходи е някакъв вид смела и реформаторска политика. В такъв капан живеехме с години - увеличаването на доходите се смяташе за наченки на болшевизъм, а рязането на разходи за смела иновация. Капанът на икономическите талибани.

И въпреки това само патетичните изригвания не са достатъчни. Защото в бюджета могат да бъдат открити добри идеи - еднократния данък свръхпечалба за определени сектори, данъчните облекчения за семейства с деца, но те само не стигат да наречем бюджета социален. Този бюджет пристигна с гръмогласната и много глупава идея да се режат на ангро парите за социалните асистенти, идея, която щеше да взриви крехкия социален мир в обществото, а това е достатъчно да се отнасяме към кабинета с подозрение. "Прогресивна България" тепърва трябва да доказват социална чувствителност и истинска мисъл за хората.

Но тук е важно, че Радев влезе в оправдателен режим веднага след като БСП излезе с позиция по бюджета. И това показва само едно - макар и извън парламента левицата е авторитетен политически глас. Нещо повече - именно нейните критики предизвикаха кабинета да се оправдава по най-важните теми. Радев остана мълчалив по всяка една от критиките на десницата. Защото те са интригантски, незначителни, а дори и смешни. Истинското качество си личи по това, че когато дадеш позиция всички, дори и мнозинство със 131 депутата, влиза в оправдателен режим. И това разкрива огромната липса от автентична левица в парламента. ПБ не може да изземе тази роля, а и очевидно не иска. Заради това мнението на БСП беше важно и значимо.Защото електоралната вълна идва, помита много неща, но дори и след нея големите въпроси на неравенството в България остават. След нея проблемите са същите и те изискват други решения, по-смела визия и истинско социално разбиране за нещата. В този смисъл истинската смислена опозиция за която дори и Радев си мечтае е БСП. Тя е социалният глас, който е значим. 

Това не е опит за повдигане на самочувствието. 

Напротив - БСП е длъжна тази критика да не остава само на думи. 

Властта трябва да бъде притисната за истинска социална политика. 

Както се казва - оценката за това може да я даде само БСП.

 

Sunday, November 15, 2026

Битката за бюджета започна. От нея зависи повече отколкото предполагаме

 

Ако бяхме психиатри, а точно това е необходимо в страна като България, ако искаме да схванем до дъно политическите процеси, вероятно всеки от нас веднага би диагностицирал състоянието на градската десница като „посттравматично стресово разстройство“. Науката ни разкрива, че това е драматично психично състояние, което се развива след преживяването на много стресово или ужасяващо събитие. След него човек потъва в депресия, преживява отново и отново случилото се, сънува кошмари и не може да функционира нормално. Сред симптомите още са лесно стряскане, раздразнителност и пристъпи на апокалиптичен гняв.

Е, точно това се случи с десницата на президентските избори. Неясно защо тя си въобрази, че може да ги спечели, въпреки, че всички социолози отново и отново се опитваха да я вкарат в реалността. Дори след телевизионният дебат, когато цялата политическа несъстоятелност на Андрей Гюров лъсна като прашките на стриптизьорка, десните отново си мислеха, че само с няколко родилни напъна и пъшкания, ще могат да инсталират своя кандидат на „Дондуков“ 2. Това си беше психологическа спецоперация по мобилизация, която наистина втвърди до безкрай десния електорат като му размаха любимото чудовище от приказките – гадните комунисти, които само чакат бдителността им да спадне, за да могат да подадат молба за членство в СССР и да дадат ключовете от София на Владимир Путин. Проблемът е, че подобна свръхмобилизация има цена – и тя се изразява в посттравматичното разстройство на десните инфлуенсъри, което виждаме днес из социалните мрежи като разноцветни петна от повръщано.

Това разстройство има много различни елементи. От това една леля да изчислява в кой град са гласували неправилно и да пъшка, че София трябва да се отдели от България, през графоманската напрегнатост на „сатиричните страници“, които бълват по десет статуса на час, неукротими и болезнено чувствителни, до изстъпленията на основоположника на „елфите“ Петко Петков, че протестите са неизбежни, и, че този път по улиците ще се леят „кръв и черва“ и никой не може да спре този процес. Апокалиптичните видения, нека да припомним, за съществена част от постравматичното разстройство и заради това не бива да се гаврим с човека. При него говорим за емоционални отклонения в космически мащаб, защото трудно се преживява комбинацията от правителство и президент, които никога повече няма да ти отпуснат грант от 300 хиляди евро, за да консултираш психологически млади спортисти. Аз също бих стенал мелодраматично из социалните мрежи, ако се случи това.

Въпреки, че избирателите на втория тур много ясно показаха, че си представят основната роля на дясното в мазето на политиката, психодесницата наистина направи максимално възможното за себе си да се опита да отрече резултатите и реалността. За това помогнаха и медиите, които и до днес се опитват да представят победата на Илияна Йотова като голяма загуба и, че заради тази победа на хоризонта драматично се очертават протести, недоволство, криза, апокалипсис и край на света. Политолози, свободни кръчмарски интелектуалци, анализатори – всичко е пуснато из студиата да ни обяснява за някакво свръхкризисно състояние на държавата и да опъват докрай струните на здравия разум. Това пак е типично за посттравматичното разстройство – засегнатият от него не може да се отлепи от мястото на кошмара, той засяда във времето като в емоционално задръстване и напълно блокира като отказва да признае какво точно се случва край него.

И така десницата реши, че е време моментално да влезе в още една битка с управлението и избра като най-подходяща тема бюджетът за следващата година. Нека да бъда разбран правилно – бюджетът винаги е бил терен за битка, за идеен и политически сблъсък, но психиатрията започна от друг елемент. Неясно защо представителите на десните сили и новата Сглобка – ГЕРБ, ПП и ДБ решиха да започнат престрелката с възмущение защо управляващите имат наглостта да представят бюджета в УНСС, а не в парламента. Тук наистина се изисква проверка на реалността, защото, ако човек ги слуша ще рече, че наистина се е разиграл някакъв епичен скандал. Аз имах съмнителното удоволствие 4 години и седем месеца да бъда народен представител, в драматичния период между 2017 и 2022 година. През това време не си спомням нито веднъж някой да е представял специална бюджета. Най-много финансовия министър да даде пресконференция в своето ведомство и дотам. По дяволите, през по-голямата част от времето дори премиера Бойко Борисов не се явяваше в НС по време на дебатите за бюджета. Казвам всичко това, защото го чух да се оплаква как  парламентът бил обезсмислен като институция и честно казано тази наглост смайва. Като нищо следващата критика към управлението ще бъде за шрифта с който е написан бюджета – защо е написан с „ ариал“, а не с „таймс ню роман“. След това извадиха абсолютната пиратка, че управлението подло иска да национализира парите от частните пенсионни фондове, а после се разшумяха, че това е бюджет на бедността, в него нямало реформи, а се предвиждало да вземат и нови заеми и следователно, каза Асен Василев с тъмен блясък в очите и палави улични огънчета в зениците, предстоят нови протести. От миналата година това е новият фетиш на градската десница – идеята, че България единствена в Европа е излязла на протест за по-десен бюджет. Което, както и да го погледнем е само садо-мазо фантазия, защото този протест не даде властта на правилните евроатлантически сили, а натовари с доверието си „Прогресивна България“. Но посттравматичното разстройство често отказва да забележи реалността, защото съзнанието на болния е пленник на кошмара и никога не го пуска във ваканция или почивка.

Истината е, че представеният официално бюджет никак не е вдъхновяващ, нито пък може да предизвика някакво вълнение в душата. Но и до голяма степен управлението просто няма какво друго да предложи, защото тази година е наложително да спре кръвотечението, което навремето Асен Василев като финансов министър започна. Метафората на Румен Радев за камиона без спирачки, който се носи по склона надолу е болезнена, но изключително вярна. На ПБ се падна задачата да започнат лечението, е то е обречено на това да не се хареса на никого. И всъщност точно тук е големият капан в който десницата се опита да затвори партията на Радев. Не е ясно доколко кабинетът наистина е предвиждал отклоняване на пари от частните пенсионни фондове към бюджета, но честно казано идеята никак не е толкова лоша, колкото се опитват да я изкарат десните икономически чукундури. Да не би навремето някой да попита хората дали искат парите им да отиват в частни ръце и то при абсолютно неясната перспектива дали някога ще видят тази втора пенсия. Проблемът е, че „Прогресивна България“ моментално отстъпва щом някой поведе медийна битка с по-смелите им идеи, а това е изключително лошо политическо поведение. Защото срещу себе си тя няма конструктивна опозиция, а тролска фабрика за разрушаване на всяка възможност за реална социална промяна в страната. И всичко това също е част от стратегията на десницата да се опита да забрави за поражението на президентските избори и да атакува властта, за да може да свали кабинета. Нека да не наричаме това просто опит за Майдан, това е призракът на новата Сглобка, защото десницата в психотична криза не може самичка да овладее властта – на нея й необходима партия-носител и тя би яхнала дори и корпулентния гръб на Пеевски, за да се добере до министерските кресла.

И поради тази причина тя бе изпитала всички методи, при това напук на виновното си минало, защото бюджетите се разкихаха след присъствието на градската десница във властта. Заради това отново и отново по телевизиите ще шества призракът на протестите. Просто, защото много хора си ги представят като революционен начин да уеднаквят болната си психика с реалността.

Всъщност правителството има защо да се притеснява от експлозия на недоволство, но тя няма да има нищо общо със снобските тъпотии на айтитата и въобразената средна класа у нас. Един-единствен път протест е свалял правителство в България и това се случи в мразовитата и сива зима на 2013 година, когато по улиците излязоха тези, които не можеха да си платят сметките за тока. Голямата скъпотия и свалянето на стандарта на живот е големият проблем на България и той все по-често намира път до мислените на обикновените българи. И ако те излязат на протест, тогава вече властта ще има за какво да се тревожи. И именно през бюджета те могат да покажат някаква реална загриженост за тези  - ударените, гневните и вбесените, които имат много малко общо с политическите зомбита на психодесницата. Защото днес пред „Прогресивна България“ виси една основна политическа задача – тя най-накрая трябва да покаже партия на кого иска да бъде. 

И ако избере да бъде партията на хората, тогава може да спре да се тревожи от психотичните експлозии на десницата.

Tuesday, November 10, 2026

Десница от топлата витрина на "Кауфланд"

 

Не знам какво се случва с т.нар. "българска интелигенция", но процесите там приличат на някакъв политически Алцхаймер. Попаднах вчера на мозъчните експлозии на госпожа Амелия Личева, която при случайното си посещение на българската действителност е решила, че единствената кауза за която си струва да се хвърли в бой е "Кауфланд" и то изведено на някакво политическо ниво - това е путинизъм, отдалечаване от Европа, кървавите комунисти тъпчат желанието на интелигенцията да си взима обяд от топлата витрина и да си купува три пъти по-скъпи стоки от тези на германския пазар...

 

Сега попаднах на този статус на Манол Пейков. Вижте каква поетична патетика - кабинетът казвал на Западния свят (тук се диша учестено и зениците се забелват): "Не сте ни нужни..."

Няма никакво значение дали описаните от КЗК нарушения са истински, дали са значими...Не, не, не. Западният свят, във фантазията на Пейков, може да прави каквото си иска в България - да рекетира малки производители, да слага каквито си иска цени, грубо да потъпква законодателството. Това е Западния свят - всичко му е разрешено. Заповядайте да дерете както си искате потребители и производители.

 

Това е катастрофа.

Нямам представа защо й трябва да десницата да се хвърля да брани един едър бизнес като "Кауфланд", но очаквам скоро депутатите от това пространство да се явяват с брандирани костюми на работа в Народното събрание. 

 емократична България - Кауфланд. 

Продължаваме промяната и браним Кауфланд. 

Пишем за екзистенциалната самота на битието и нагъваме германски прецели за 12 евро бройката, защото сме от Западния свят.


И нито един от тях не пожела да прочете мотивите на КЗК и описаните в тях нарушения. На всичкото отгоре, оказа се, това, че глобата на "Кауфланд" е неописуемо висока и невидяна в ЕС, е пълна лъжа. Спусната отнякъде опорна точка, която няма нищо общо с действителността. Ето как полуинтелигенцията се оказа говорител на едрия бизнес, лакей на големите корпоративни интереси.

Жалко само за всички излети сълзи за предстоящата бедност на цяла България. 

При тях социалното мислене винаги е само поза и игра с публиката.

Десница от топлата витрина на "Кауфланд"...