Президентските избори – политическото земетресение на негласуващите

 

Оказа се, че 2026 година съвсем не е изчерпана откъм политически изненади. Към момента годината е поставила вече два рекорда – през април за първи път от 1997 година партия взе над 121 депутати, а в края на октомври политическата система регистрира най-ниската избирателна активност изобщо в историята на прехода – някъде около 22-23 процента. Картината става още по-кошмарна и от факта, че това се случва на президентски избори, които иначе са рекламирани в българското колективно несъзнателно като автентично мажоритарни и следователно предизвикващи повече интерес и вълнение. И тази опорна точка беше взривена в нощта на недоумението „какво, по дяволите, се случи“.

Кошмарно ниската активност ни доведе и до хипертрофиран резултат. Фаворитката Илияна Йотова на която предварително даваха комфортната преднина от между 14, а някъде дори и 20 процента, се оказа само с 3-4 на сто разлика пред кандидатът на десницата Андрей Гюров. И това, разбира се, хвърли в еуфория дясното пространство, което само не вярваше, че ще изкласи на тези избори или, че ще успее да се добере до втори тур. В окото на бурята се чуха много обяснения за ниската активност, безкраен талмудистки танц с истината, всевъзможни обяснения и интерпретации, без някой да се опита да стъпи върху истинската причина. До утре можем да жонглираме с идеята за наказателен вот, отдръпване на избирателите, тих бунт на подкрепилите „Прогресивна България“, но истината е малко по-различна. И, за да обясним какво се случи трябва да върнем лентата съвсем малко назад.

През април партията на Радев триумфира с резултат, който също нито една социологическа агенция не позна. Изобщо българите са антисоциологически народ и често объркват всички предварителни постановки за техния живот. ПБ получи мощна електорална вълна, която погреба много партии и чувствително пренареди политическата реалност. Отиването на много избиратели пред урните е смърт за  градската десница, която е сектантска общност, която не е в състояние да се сдобие с периферия поради зомбификацията на своите избиратели и тяхната естествена политическа шизофрения, която ги тресе в най-ужасните си форми.  И точно заради това този път десницата съвсем целенасочено заложи на кампания, която истеризира и разрушава политическото начало. Това беше двупластова атака – от една страна Гюров и Кандев се превърнаха не в кандидати, а в герои на тик-ток клипчета, а от друга инфлуенсърите на десницата започнаха да пускат токсични есета как изборът на Йотова ни връща с 40 години назад. Има един сигурен начин да отвратиш хората и особено младите от политиката – да почнеш пред очите им пак да бориш комунизма. Ефектът е сходен на това посетител в зоологическа градина да гледа как орангутан си драпа слабините. Другата част от тролската армия бе активирана да натяга гайките за това, че геополитическият ни избор е поставен под заплаха и така върху електората бяха стоварени две бедствия, които предизвикват основно емоционално повръщане. Десницата направи това целенасочено. Тя искаше да унищожи всяка възможност за по-голяма активност, защото само при рекордно ниски нива на гласуване, тя имаше възможност да натрупа този резултат. Това си беше чист саботаж на политическата кампания и трябва да ги поздравим – планът им сработи. Те успяха да взривят всеки опит за автентичен политически дебат като положат изцяло на фентъзи основа. Резултатът е пред очите ни.

Това съвсем не означава, че управляващите също нямат вина. Напротив. Техните грешки могат да бъдат видени във всяка посока. От признанието на шефа на парламентарната им група Петър Витанов, че са подценили президентските избори до абсолютната медийна безпомощност на управлението да реагира на голяма част от режисираните скандали по време на кампанията. Типичен пример за това бе драмата със Соня Колтуклиева. Иронията е, че журналистите бяха събрани пред централата на ПБ за един много силен ход на Радев – неговото послание до Европейския парламент в отговор на тъпата и безполезна резолюция, която костюмарите приеха и в коята на прицел бе взето българското правителство. Медийната паяжина на десницата обаче напълно измести темата от новинарските потоци. Вместо силната политика на Радев всички започнаха да се занимават със счупената ключица на Колтуклиева и липсата на реакция от страна на парламентарната шефка Михаела Доцова. В такава среда всяка грешка може да е фатална, а липсата на реална медийна политика е като полет на камикадзе в небето. В деня на изборите това си пролича кристално ясно. Медиите са и автори на усещането за катастрофичен климат с което живеят повечето българи, тягостното усещане, че нещо страшно ще се случи през зимата, когато всичко ще стане тревожно и страшно, а като добавите реалната скъпотия и странните икономически маневри на правителството – ето ви прекрасна рецепта за масово негласуване. Хората така и  не откриха смисъл да участват в битка, която острани прилича на дуел на луди, особено, когато не могат да разпознаят своят собствен интерес в този сблъсък. В изборния ден гледах репортаж от едно турско село. Там човек посочи на журналистката с пръст една разбита улица. „Виждаш ли я тази улица, няма да гласувам за никого докато някой не оправи улицата“, каза той. Репортерката компетентно се опита да му обясни, че това не е в правомощията на президента, но човекът просто вдигна рамене. И всъщност разбирам позицията му – той иска да види, че политиката се интересува от него и поставя в центъра на своята дейност не някакъв абстрактен, а конкретен интерес. Именно това подценява „Прогресивна България“, когато се опитва да говори с хората. И така с коктейл от целенасочено разрушение на политиката по време на кампанията и системно пренебрегване на хората, каква активност да има? Точно обратното – живо чудо е, че и толкова хора излязоха и, че носителите на здрав разум все пак бяха повече от сектата, която в нощта на изборите успя да види саботаж дори и в това, че връзката им в централата беше лоша. Вероятно Путин е пратил дрон, за да ги заглуши и да не може България да ги види как тържествуват.

Самата Илияна Йотова направи много прилична и скромна кампания, но все пак и там имаше няколко грешки. За мен най-голямата е за полезността от свръхраздутия инициативен комитет. Повечето хора в него блеснаха един път на представянето и след това потънаха обратно в тъмнината, без да допринесат с каквото й да е за реалната кампания. Знам, че доста личности се опияняват от идеята просто да бъдат брошки, но трябваше да има ясно осъзнаване, че участието в такъв ИК е участие в битка и, че всеки трябва да има принос в нея.

Видях много десни лица, озарени от идеята, че Гюров може да стане президент на България, защото българите били чули посланието как властта не бива да се концентрира само в едни ръце. Но истината е, че балотажът рестартира играта и всичко започва отново. Защото шокът в нощта на вота  беше достатъчно тежък, за да могат много хора да осъзнаят, че е важно да гласуват, ако не искат да дадат толкова важна институция на петроханската секта, която е носител не просто на политическа лудост, но която е безкраен източник на всичко най-лошо, което се е случвало на България. В драматичната нощ видях много десни анализатори как се опитват да дриблират около въпроса сега Гюров ще трябва ли да търси ГЕРБ и ДПС, за да иска техните гласове. Всъщност и Борисов, и Пеевски точно това чакат, но съм убеден, че все още достатъчно българи помнят Сглобката и могат да разпознаят във всичките й форми. Доста десни шамани започнаха да допускат възможността за „дясно единство“. Гюров тръгна да брани арестуваните кметове на Пеевски правейки алюзии с Възродителния процес, а Даниел Смилов нарече ГЕРБ „проевропейска партия“. Всъщност точно заради това времето до балотажа е еднакво опасно и за Гюров – българската десница винаги успява да измисли нова поза от политическата „Кама сутра“ с която да отврати всички нормално мислещи хора.

Всъщност ниската активност оголи и друг, но изключително важен проблем. Опитът на десницата да наложи геополитическата тема като топриоритет на държава напълно катастрофира. Но след като незаинтересуваните отговарят на това с негласуване, сега петроханците пак ще могат да врещят в хора на войната до безкрай. И така нормалните гласоподаватели сами се лишиха от глас вместо да подкрепят онази, която от първия ден се определи като „президент на мира“. И заради това балотажът отново става важен и тревожен. Защото България се изправя пред истинска възможност да си избере президент с реални качества и възможности вместо тик-ток звезда, която един път не употреби думата „мир“ в своята кампания. Знам, знам, управляващите трябва да бъдат ритани, защото това е основната им функция. Но има времена в които първо трябва да се саморазправим с лудите, а чак след това можем по пролетарски да ритаме властта отново…

Телевизионната катастрофа на Андрей Гюров

 

Епично е да видиш как кошерният разум на психодесницата потъва в скръб, тъга, отчаяние и колективна психоза. И всичко това в реално време докато течеше дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров. 

Всъщност изключително пресилено е да наречем това дебат. Уж Андрей Гюров е преподавателят, но дискусията между тях се превърна в обучителна лекция на Илияна Йотова за това какво е политика, как се управлява, каква е разликата между декларация и резолюция на ООН и какво трябва да прави един наистина сериозен премиер. Рядко в национален ефир сме виждали такава грандиозна катастрофа, каквато представляваше Андрей Гюров. Той се яви на дискусията не просто неподготвен, Гюров демонстрира смазваща некомпетентност по основни политически теми, оплете се в собствените си опорни точки, мисълта му се разпадна на няколко пъти и в рамките на малко под два часа 236 пъти каза мъдро "ъъъъъъъъ"...

Йотова демонстрира на практика как изглежда подготвения политик. Това, което кошерният разум след дебатите побърза да заклейми като "високомерие" всъщност се нарича опит. Тя има безкраен политически опит, участвала е в политически битки, отстоявала е каузи, била е лице на държавна институция. Опитът е онази тънка разлика, която отличава случайника от подготвения човек. Която гарантира с биография всички изречени твърдения и думи. В сравние с Йотова Гюров е като герой от анимационен филм и неговата кухота издрънча болезнено в телевизионен ефир.

Всички видяха какъв балон са социалните мрежи. Никой в България не познава истинския образ на Гюров. Защото няма какво да познава. Гюров, който стана премиер благодарение на най-некадърните, глупави и отвратителни поправки в българската Конституция, няма реална политическа биография. На него му изградиха един виртуален образ, сериал от клипчета в тик-ток, режисирани и написани от друг. И в токсичното блато на социалните мрежи това може би върви, но в директен сблъсък Гюров показа цялата си несъдържателност и некомпетентност. Мнозина бяха изненади. Ще си призная - дори и аз. Там, където трябваше да видим някакъв сблъсък на идеи, Гюров напълно се разпадна. Той дори не можа да уплътни времето си и от този дебат ще излезе с прякора "Имате още 30 секунди". Разликата в класите беше потресаваща. Йотова демонстрира стил, ирония, риторично майсторство и беше удоволствие човек да я види как косъм по косъм разнищва пластмасовия човек срещу нея. Гюров по време на дебата е най-голямото доказателство за това защо "домовата книга" трябва да бъде подпалена и никога повече да не се появява в политическия живот. Защото благодарение на тази юридическа некадърност изплува човек като него, който дори и като премиер не е разбрал механизмите за функциониране на държавността.

Не е ясно какъв е щабът на Гюров, но се видя, че го пуснаха като камикадзе и го оставиха да се взриви, но с абсолютна безполезност. И социалните мрежи завряха, защото Гюров и компания дълго време залагаха на този дебат като на някаква манна небесна. Вече, в кръга на шегата, можем да кажем, че ясно защо Йотова го отлагаше - тя е искала да остави все пак някаква интрига в кампанията, защото след телевизионното фиаско на Гюров, цялото виртуално съзнание на държавата обяви, че даже май Георги Кандев е по-умен от кандидата си за президент...

Тук обаче трябва да отбележим и паническата битка за наратива, която се опита да проведе психодесницата. След като стана ясно, че нейният кандидат е въздух под налягане, един спукан балон, който бе пометен от политическо торнадо, десните инфлуенсъри започнаха да съскат как Йотова се държала брутално, надменно и предозирала със злобата. Най-накрая бе изваден и старият комсомолски инструмен "фактчекинга". Йотова, пищяха десетки осквернени биологични единици от кошерния разум, изрекла толкова много лъжи. Интересно защо тогава техният свръхкомпетентен кандидат не ги разобличи в пряк ефир? Защо Гюров не мъцна една дума по темата, а гледаше с погледа на Цецка Цачева, миг преди тя мелодраматично да се разплаче на дебата си с Румен Радев през 2016 година?

Прегледах целия фактчекинг - там няма проверка на факти. Комсомолците бяха пуснати да отправят голословни политически твърдения, за да може да бъдат спасени някакви остатъци от имиджа на Гюров. Но неуспешно. Той се взриви като пиян талибан, объркал улицата на която трябва да е атентата. Йотова преподаде урок по политика и всъщност голямата полза от дебата е, че хората го разбраха. Наясно съм, че сектата пак ще излезе да гласува мотивирано и този път ужасена от тревогата си, че всички са разбрали колко кухи са те. Но може би някъде там много други хора разбраха какъв е големия залог на изборите. 

Президентът на България трябва да е подготвен човек, с харизма и смисъл.

 В пряк ефир се видя, че това е Илияна Йотова. 

И сега три дни ще слушаме колективното страдание на психодясното, че тя ги победи с такава лекота. 

 

 

Йотова, изборите и социологията на повикване

 

Необходими са чудеса от творческо вдъхновение, дарк-фентъзи романтизъм и крехки еротични вълнения, за да можеш да изкараш за нещо като победа оставането на твоя кандидат на второ място. Вчера се наслушахме на всякаква поезия - Гюров бил във възходяща тенденция, Йотова летяла надолу, имало бензин, потенциал и възможности другата неделя Кандев да стане вицепрезидент на страната и да си сложи скара за кюфтета в кабинета...

И това на фона на тази кошмарно ниска активност. Нека да си дадем ясна сметка какво виждаме - масово неявяване пред урните, а дори и при него градската десница остана втора. А това им беше върховната мобилизация, пикът на фейсбук-усилията и тик-ток вдъхновенията. Оттук-нататък магистралата е към Борисов/Пеевски. Единият вчера гласува като "лидер на дясна партия", а другият се скри в сенките, за да чака офертата. Очевидно статусът на Гюров за ареста на  кметовете и алюзиите с Възродителния процес не стига, трябва още и още, и още...

Заради това съм принципен противник на наричаме новата комбинация Сглобка.

Това ще е СуперСглобка, мащабно дясно заключване на здравия разум в тъмница.

 И никой от съвестите на нацията няма да има нищо против, защото пак го правим в името на единний, светъл евроатлантизъм...

И понеже вчера политиката умря (да се надяваме за кратко и балотажът да я възкреси), очевидно голямата битка беше за разказа какво се е случило. И точно тук според мен т.нар. агенция "Маркет линкс" дължат обяснение. 

Как така единствено и само те извадиха паралелно преброяване в което Гюров води? 

Нито една друга агенция не показа подобни данни. 

При това изследването беше извадено към 21.30, точно в пика на аналитичните терзания от всеки екран. "Маркет линкс" бяха пуснати като медиен спецотряд именно да задават наратив - вижте Гюров успя да поведе, десницата развява синьо-жълтия флаг на победата, да живее Зеленски и гордият геполитически електорат! Това е метаморфоза по Кафка - превръщането на социологията в политическа камериерка на определени сили. Ваденето на толкова нелепо, нечестно и измамно паралелно преброяване е начин за влияние върху големия разказ, посяването на семената на лъжата в съзнанието на остатъчните зрители. Ето това е проблемът.

И още нещо. Запомнете цифрата - 486 099. Това са хората, които са оценили опитът за геополитическа тревожност и политическа паника за връщането на комунизма и отмяна на цивилизационния избор. Това е максималната бройка на сектата, върховната мобилизация на този политически цирей. Язък за всички медийни кипежи, есета, и тръшкания.

Че "Прогресивна България" има върху какво да размишлява - това е факт. Идеята, че президентските избори не са важни и заради това хората не излезли е като куршум в слепоочието. Но всъщност Илияна Йотова е в много по-добра позиция не просто да отвори ветрилото, а да се пребори и с апатията от първия тур. 

Снощи в БНТ ме питаха за прогноза кой ще победи другата неделя. 

Знам, че човек не трябва да танцува с бъдещето за щяло и нещяло, но България ще има президент жена. 

 

Европейските протести и българските оплаквачки на западната цивилизация

 

Грандиозните протести във Франция, които разтърсват цялата страна и не само не вървят към успокояване, а към ожесточаване, направиха немислимото – те изместиха напълно темата за дроновете в Черно море и приближаването на войната до нашите брегове. Дори психодесните, които се примляскваха пред тази възможност за политически точки като вампир пред югуларна вена на млада девица, обърнаха поглед на Запад, ужасени като в романтично стихотворение: те очакваха да рухнат кулите на Кремъл, а гледаха подпалената кула на кметството в Лимож, която е на 143 години. Всички чувствителни фейсбук-философи видяха в тези гледки някакъв апокалиптичен край на Европа – емигрантски банди рушат, обират магазини, палят и безчинстват. Париж – градът за романтични разходки на дребната и средната европейска буржоазия изведнъж се възпламени като бомба, а пламъците обхванаха цяла Европа. Защото след Франция протести изригнаха и в Белгия, а след това и Италия. Което е много жалко – нашата десница най-накрая се научи да харесва Джорджа Мелони заради една нейна реч в ЕП в защита на Украйна и изведнъж подло и гадно я атакуваха на нейна територия и то точно тези, които тя управлява. Разбира се – винаги можем да кажем, че протестират полезните идиоти на Русия, както прави величавият ум на проф. Евгений Дайнов и да престанем да се ровим в темата, да отдадем всичко на външно влияние и да заявим, че полицията трябва да бие, елитите не трябва да променят нищо, само още едно усилие и тиранинът в Кремъл пада, а ЕС се връща към безоблачните дни и тлъстеещите костюмари и еврокомисари, които няма да правят нищо друго освен да броят тлъстите си пачки.

Както винаги обаче проблемът е много по-сложен, дълбок, упорит и кошмарен.

Във Франция протестите започнаха от учениците, наистина от учениците, които скочиха срещу плановете за орязването на финансирането на училищата. Това е много сериозно тема. Образованието, и това го казвам за всички консервативни кибици в социалните мрежи, на които все имигранти са им пред очите, е единственият социален ансасьор в съвременните общества. Доброто образование означава добър шанс за реализация. Липсата на образование е сигурен начин бедността и неравенството да бъдат постоянно възпроизвеждани отново и отново. Недоволството обаче обхвана всички сектори – по улиците излязоха медицински сестри, учители, пенсионери, фермери. Франция се превърна в протестен огън. И, разбира се, вечните специалисти почнаха да говорят как това са паразити, които не искат да се откажат от глезотийките на социалната държава, защото са свикнали да получават много пари срещу малко труд. Всъщност ситуацията е много по-различна. Новото свиване на коланите във всяка една европейска държава се държи на плановете за превъоръжаване. Защото ЕС иска да прави оръжия за Украйна, а цената трябва да я платят европейските граждани. Милиарди за оръжия винаги има, но цената е, че те се взимат от всички други сфери.

В Италия протестите също избухнаха заради това – заради плановете на Мелони да реже социални придобивки в името на грандиозния план за превъоръжаване на Европа. Добавете към тази взривоопасна съставка и нереално високите цени в магазините, недостъпните цени на жилищата, липсата на всякаква перспектива и очевидното падане на качеството на живот. Това са съставките на революциите, които Европа е позабравила, точно, защото социалната държава години наред поддържаше достатъчен баланс, за да могат европейските общества да бъдат мирни. Днес, когато социалните придобивки биват взривявани една по една, ситуацията става не просто протестна, тя се превръща в открит социален бунт. И този бунт никога няма приятно лице, защото в корпопоративните власти не се стряскат лесно. Франция е бременна с грандиозни протести от времената на жълтите жилетки насам и сега просто пламна цялата държава.

Разбира се, има изпитани начини по които медиите и властта (това отдавна е едно и също) да се опитат да разбият социалната солидарност. И това е като пуснат по улиците бандите и тези, които обичат да разрушават и разграбват магазини. Тогава средствата за масова информация имат какво да показват – вижте ги, това не са недоволни граждани, това са бандити, крадци, хулигани и вандали, които рушат принципите на цивилизацията. Пред очите си имаме върховна политическа подмяна – корпоративната власт иска да по всякакъв начин да погребе социалните искания, за да може да запази икономическото статукво, каквото й да струва това. Заради това видях как френската преса с ужас пише за крайната левица, защото протестиращите видяха в лидера на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон естественият лидер на тяхното недоволство. Меланшон бе изкаран полезен идиот с вратовръзка, разрушител на френската цивилизация. Още една подмяна. Значи не виновен Макрон с неговата тъпа, противна и неолиберална политика, виновен е този, който даде глас на улицата и се превърна в изразител на стаеното недоволство. Стигна се дотам, че френския президент и Марин льо Пен съвместно заклеймиха протестите по улиците. Първият, защото знае, че след себе си оставя наследство от руини, втората, защото вижда, че Меланшон трупа популярност и може да я задмине на президентските избори.

Но това е френският контекст. На мен ми е по-интересно българското възмущение от протестите. Защото много хора избраха да видят в тях варварство и библейски край на цивилизацията, вместо това, което те са – отстояване на социалния модел на една държава, този социален модел, който превърна ЕС в притегателен център, мястото, където социалният баланс е намерен и работи в полза на хората. Да виждаш само блясъците на огньовете, без да се опиташ да разбереш сърцевината на недоволството е стратегия на камикадзето. Да, Европа има проблем с безконтролната емиграция, да, Европа отдавна погребва този проблем, но нека да бъдем честни – ние го дължим на власти, които не са искали да унищожават Европа, а да запазят икономическият корпоративен модел. За да не дадем по-високи заплати на хората, дайте да вкараме чужденци, които ще работят за жълти стотинки. Точно това разгради социалната тъкан на западните общества. И точно това днес се превръща във фундаментален проблем в България, защото големите работодатели извиват ръцете на поредно правителство да улеснява вноса на работници от чужбина. Те не искат по-големи заплати, нямат проблем да живеят в мизерни условия, готови са да работят на ненормирано работно време. Това обаче, оказва се, така и не се превръща в проблем за дискусия. Защото е много по-добре да виждаш края на западната цивилизация, вместо да си представиш, че капитализмът вече убива отделните държави и не ражда онова благоденствие, което обещаваха най-големите му певци. Точно това виждаме по улиците на Франция, Белгия, Италия, Испания, а искрата на тези социални бунтове ще тръгне из целия ЕС, защото ситуацията навсякъде и една и съща.

Най-интересното е това, че в България също има условията за такъв социален взрив. Цените в магазините са се утроили въпреки обещанията, че след влизането в еврозоната ще има жесток контрол и еврото няма да доведе след себе си огромна скъпотия. Но когато се опиташ да поставиш такъв въпрос на обсъждане веднага ти скачат десет икономически талибана, които твърдят, че скъпотията се дължала на всякакви други фактори – от спекулата до войната в Близкия изток. Не че крайният потребител го интересуват обясненията. За него е важно едно – че високите цени точат доходите му и обедняването вече е реално. Обедняването не е еднократен процес. Този месец се лишаваш от едно, следващия от друго, а в края на всичко това разбираш, че вече не само не си от средната класа, а си в реален риск от крайна бедност.

Междувременно в ЕС уверяват, че ще стоят твърдо зад Украйна и ще продължат да финансират една война, която кръвоточи сериозно стария континент. И тук е корена на големия проблем за който никой не говори. И отсъстващият разговор, диктата на едната гледна точка доведе до тези мащабни протести, които няма да затихнат лесно, защото всяко едно от исканията е практически неизпълнимо за Съюз, който си има Зеленски на шията.

Един ден обаче ще се разбере, че тези, които протестират днес не са рушители на цивилизацията. Те са тези, които искат да запазят мечтата за ЕС жива. Елитите, костюмарите, корпоративните лакеи разрушават западната цивилизация и заради това пожарите ще продължават…

Те са отговорът на отчаянието, а доведеш ли един народ до отчаяние след това вече никога няма да успееш да говориш истински с него.