Tuesday, June 18, 2024

Парламент без надежда

 

Имало е парламенти, които са чакани с надежда. 50-ото Народно събрание не е от тях. 

Резултатите от изборите показаха няколко драматични неща: апатия, обезверение, шокиращо ниска активност, отчаяние и стаен гняв в остатъчните избиратели.

Това е сигурен признак за безнадеждност.

Никой не чака нищо хубаво от поредното Народно събрание, което от самото начало затъна в политически театър, интриги, спорове и подмяна на големите цели...

Голямата тема на обществото - война или мир - по никакъв начин не е отразена в преговорите на първата политическа сила. 

Безкрайните нелепици за евроатлантизъм на всяка цена все по-често се посрещат със стържене на зъби. 

А всички останали теми са маловажни на фона на този екзистенциален въпрос. 

Ако България бъде въвлечена във военни действия, ако управляващите икономи на геополитическото статукво ни вкарат в конфликт, нищо друго няма да има смисъл.

Но какво виждат хората на старта на парламента - групичка от костюмари си разпределят бъдещи министерства и никой не поставя значимите теми. Големият въпрос стои без отговор. 

Това още отсега лишава 50-ото НС от смисъл. 

Лишава го и от бъдеще.

А подобно мъртвородени парламенти няма как да осигурят и качествено управление. 

И на фона на това политическо безсмислие нека никой да не се учудва, че хората не искат да гласуват.

Monday, June 17, 2024

Пророците на Черния Апокалипсис

 

Всеки път, когато градската демократична общност се издъни на изборите и изгуби шансовете да се сглоби камасутрично с олигархията, по медиите плъзват Черните Пророци на Вечния Апокалипсис, които започват да грачат как познатата ни реалност е под атака.

Гледам днес от мрачния си ковчег в прашен замък се е навдигнал Георги Лозанов. "Дневник" са отразили мнението му със заглавие, което трябва моментално да ви накара да си купите подземен бункер: "Има риск България да излезе от демократична орбита". 

Подозирам, че в БНР, ако са можели са щели да пуснат някоя опера от Вагнер, за да подчертаят мрачният заряд на посланието му.

Проблемът на десния ум обаче е, че когато трябва да опише живописните подробности от този хорър, напълно се проваля. 

Аз бих се развихрил - щях да кажа, че в България има спящи клетки на Кремъл, отряди от терористи смазват автомати край морето и само чакат знак, за да подменят украинската горилка с руска водка в менюто на съвестите на нацията. 

А Лозанов се отплесва в някакви тъпотии за "липсата на демократичен разказ за това, което се случва в света".

WTF? 

Демократичен разказ? 

Това да не би да означава, че ще въвеждаме жанра соцреализъм в публицистиката?

И понеже си спомням, че соцреализма си имаше конкретни правила мога да си представя какво ще изисква този "демократичен разказ". Например авторите на соцреалистични романи можеха да си позволят критики към дефекти на системата, но от тях се изискваше безусловна вяра в бъдещето. Не е виновна системата, виновен е прогнил кадър, който трябва да бъде сменен. Не е виновна целта, виновен е конкретен бюрократ, който задушава младият идеализъм на главния герой.

Същото ще е с демократичния разказ.

Бой по Пеевски и Борисов, стонове, мемета, карикатури, песни, танци, танци и гей-прайд. Но в момента в който им предложат място в правителството "демократичния разказ" ще изисква вяра в новите хоризонти. Демократичните сили пак ще обяздват Борисов и ще галят по темето евроатлантическата овчица Пеевски. Тогава България вече няма да е заплашена с изпадането от демократична орбита.

И светлото бъдеще тържествува :)

Sunday, June 16, 2024

Злоупотребата с героите на България

 

За това, че една страна е в духовна, морална, а даже и политическа криза (която се точи бавно и упорито от началото на прехода насам) можем да съдим най-вече по отношението към празниците и датите на които трябва да отдадем почит на хората върху чиито рамене стоим изправени днес, за да търсим път към бъдещето. Ако една държава не е в състояние да постигне дори елементарен консенсус върху историята и влиза в новините основно с опитите един или друг паметник да бъде разрушен, това издава атмосфера на лудница, а не на развиваща се демокрация. Друг сигурен елемент за проблем е опитът историческите фигури да бъдат принизени до елементарните политически битки на ежедневието, а тази грозна злоупотреба ще оттеква във времето много дълго, независимо от това, че нито един от агентите на разделението не си дава сметка за този факт.

Миналата седмица почетохме поредният 2-ри юни на който освен печалният вой на сирените ще се запише с опитите на една част от българското общество да си създадат един удобен Христо Ботев, който могат да вадят от килера, за да обслужват конюнктурните си интереси. Демократичната общност умира при всички поводи свързани с легендарния поет да вади един-единствен цитат, който му приписва с евроатлантическо наслаждение и усещане, че историята е превърната в тяхна послушна болонка. Този цитат гласи: "Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии..." (умишлено запазваме автентичния правопис). 

Ако човек следи единствено десните интелектуалци и фейсбук-инфлуенсъри като едно нищо ще остане с впечатлението, че Ботев е написал единствено и само това изречение, защото то се повтаря отново и отново докато не затрие и последните остатъци от мозъчни клетки и здрав разум. Но пък каква идеологическа употреба отваря това в наши дни - ето вижте, даже Ботев, Ботев бе, самият той, е знаел каква заплаха за България е Русия и никога не се е поддавал на нейния геополитически чар. От това трябва да следва, че тези, които разпространяват цитата също са прави в своята патологична русофобия, маникално слугинство на чужди посолства и във всичките си опити да разстрелят историята и да оставят от нея единствено частите, които са им удобни. Цитатът обикновено се датира - той е излязъл във вестник "Знаме", отпечатан в Букурещ, на 4 април 1875 година. След него следват десетки ехидни изречения за малоумието на българския народ, който не слуша своите духовни стожери, а плува в море от руска пропаганда, хибридни опорки, дезинформация и лъжи.

Едва ли трябва да се занимаваме с такова обществено малоумие, но понеже от година на година количеството интелектуален спам нараства, все пак е хубаво да уточним няколко неща. Ботев никога, ама никога не е писал това за Русия. Всеки, който си направи труда не да копира, а да намери броя на вестник "Знаме" ще види, че дописката не е подписана, защото е читателско писмо, което е публикувано. 

Да, Ботев определено не е като сегашните пропагандатори на едната-единствена гледна точка, той е публицист, демократ, пламенен дух и едва ли може да си представи, че е в състояние да спре различно от неговото мнение. А иначе има нещо съвсем безспорно: Ботев е руски възпитаник - училището в Одеса, лекциите в Императорския новорусийски университет, формирането му като интелектуалец под влиянието на Чернишевски и Тургенев. Разбира се, това нищо не означава. Той е български патриот, душата му е отдадена на каузата на Освобождението и е достатъчно горд, за да иска България да се освободи самичка. И си представя това през своя личен пример и през примера на всички онези, които искат да тръгнат с него, за да извадят народа от мрака и да му покажат различен хоризонт. Заради това е повече от цинично, че най-големият геополитически слугинаж днес се опитва да си създаде удобен Ботев и да го вкара в политическите рамки на собствената си мизерия. Нещо, ако той беше жив днес, би възневидял с цялата си душа. Защото хора като него никога не са търпели такива дребни политически шмекерии.

Да не говорим, че опитът Ботев да бъде сведен до един цитат е начин цялото му творчество да бъде оставено в мъгла. Да не видим неговата светла симпатия към Парижката комуна, увлеченията му по Бакунин, анархистките му идеи, които можеха да бъдат развити до блестящ край, ако беше останал жив. Точно тези, които посмъртно манипулират Ботев за конюнктурна употреба са първите радетели на това да се оспори неговото авторство на "Символ-верую на българската комуна". Нека да бъда обективен - не знам дали Ботев наистина е автор или съавтор в този текст. Знам обаче, че неговата публицистика дава всички основания да смятаме, че той е бил наясно с комунистическите идеи и се интересувал от тях. Това обаче вече е неудобно. Тук вече попадаме на територията на която истинския Ботев с неговия пламенен дух става неподходящ за лакираната интелигенция в нейната алчна битка за западни грантове. 

А нима същото не се случва и с Васил Левски. Цяла плеяда от полуалкохолици постоянно ни цитира Левски с неговото "Който ни освободи, той ще ни пороби". И доскоро пропускаха да ни кажат, че това е цитат от книгата на Захари Стоянов за Левски и никой не може да гарантира неговата достоверност. Защото Стоянов пише книгата си в нови политически условия и е напълно изкушен да използва името на Апостола, за да потвърди собствената си политически линия. Тоест опитът за употреба на националните икони не е някаква иновация. Това е демон, който отдавна е заразил българската публична среда. И пак стигаме до феномена - никой не използва реалните цитати от Левски, а сред тях има такива смислени и проникновени изречения, а всички опират до фалшификациите. От това излиза, че на съвременната българска държава и нейния смешен интелектуален елит истинският Левски не й е необходим. Необходима й е политическата фантазия за него, която да може да бъде употребена моментално и хищнически.

И така стигаме до ключовия момент - когато си измислил Левски и си изфантазирал Ботев, това означава, че цялото Освобождение, венецът на тяхната дейност и усилия, вече става проблемно. Проблемно, защото се случва с помощта на Русия, със саможертва на хиляди обикновени руснаци, които с кръвта си подпечатват българската свобода. И с това завинаги дават знак, че тези два народа са обречени да имат различни отношения. Русия със сигурност е имала своите интереси на Балканите. Както и е сигурно, че жертвите на войната са паднали в името на братството. Защото обикновените хора идват тук не водени от геополитически стратегии, а заради това, че техните братя са угнетени от 500 години и е крайно време да получат своя собствена държава.

Точно заради това описаната злоупотреба с националните герои съвсем не е безопасна. Тя крие в себе си демонът на разрушението, който може да направи така, че съществуването на българската държава да бъде поставено под въпрос. Когато изтръгнеш паметта и превърнеш ударите срещу паметници в кауза, в края на този път дебне най-мрачната съдба. Но когато хората стават прави под ежегодния вой на сирените на 2 юни те не отдават почит на измислиците. Те отдават почит на истинските хора, на онези герои, които положиха телата си в основите на българската държава. И всички, които стават прави в своето мълчание няма как да бъдат разстреляни с фалшиви цитати и измислици. И това е кротката надежда за различното бъдеще на България. Защото днешната политическа утайка рано или късно ще приключи в канализацията на историята, с нея и всичките им глупости, измислици и интриги.

Добро начало

 

За два дни прочетох всякакви свободни съчинения, инсинуации, откровени лъжи и фейсбук-фентъзи около пленума на БСП в събота. 

Едните казват, че това е преврат, който се случва в сенките на "Позитано" 20. 

Други високоинформирани писаха, че на заседанието ще хвърчат глави и ще се раздават наказания все едно сме се върнали във времената на Френската революция. 

Трети видяха завера за премахване на прекия избор за лидер в БСП и вкарването на членската маса отново в зандана на това да е безгласна и забравена. 

А четвърти стенеха как търговците овладяват левицата, за да я продадат на ГЕРБ и ДПС.

Общото между всички твърдения е това, че нито едно от тях не отговаря на истината. 

Това бяха съвсем целенасочени лъжи, които да продължат да държат БСП в състояние на перманентни конвулсии вместо да й позволят да започне своето възстановяване след кошмарните изборни резултати.

Пленумът беше свикан съвсем редовно и то от Изпълнителното бюро. Ако някой може да види в това преврат, то той сигурно вярва, че и гущери управляват планетата. Пленумът не наказа никого, не отмени прекия избор и категорично прие, че БСП няма да подкрепи кабинет с мандатите на ГЕРБ и ДПС.

Някъде да виждате подмяна? 

Измяна на принципите? 

Реваншизъм? 

Предателство към избирателите? 

Точно обратното е - БСП се обърна с гняв назад, за да може да намери път към своето различно бъдеще.

Голямата тема както винаги остана скрита под бутафорията на медийната пушилка и безкрайните лъжи. А именно това, че БСП се обърна към всички леви хора в страната с покана за равноправен и добронамерен диалог. Защото след като години БСП беше давена в ежедневни медийни интриги, битки и телевизионни дуели, днес е крайно време да си поговорим за бъдещето не само на левицата, а и на това как левите избиратели виждат своето представителство.

Време е за нова идейна дискусия в левите среди, която да начертае възгледите ни за това какво е социалистическа политика в 21 век, както и посоката в която трябва да поеме едно ляво обединение.

Резултатите от изборите бяха катастрофални, но нека да отбележим, че наказанието беше насочено към разпарчетосаната левица. Избирателите така и не успяха да разберат защо лявото пространство започна да се цепи така мелодраматично и какво имат да делят отделните леви формации. Изходът от тази паяжина беше основна цел на проведения пленум. Но за да се случи тази идейна дискусия, за да може БСП да подаде ръка на всички свои съмишленици беше необходима промяната, която започна. Това не е промяна на интригите или дуелите. Това е промяна, която изисква първият от много години насам разговор за бъдещето и за идеите, които могат да го направят светло и различно. Наясно съм колко е трудно да се направи тази първа стъпка, както и наличието на достатъчно сили, които искат да я саботират. 

Но тя беше направена. 

Наистина беше. 

Без интриги, подмяна или предателство.

А това е едно добро начало.