Sunday, August 01, 2021

Изненадващите обрати на българския политически трилър

 

След изборите на 4 април България влезе в истински водопад от събития, политически дебати, предсрочен вот и много напрежение. Вероятно всяка голяма промяна изглежда точно по този начин. ГЕРБ с години бяха запушили усещането за нормален политически процес и след като бентът рухна, се отприщиха много процеси, които с години едвам даваха признаци на живот. Най-значимото събитие от всички обаче беше, че след второто гласуване партията на Слави Трифонов най-накрая даде знак, че излиза от състоянието на мълчание и иска разговори за това как трябва да изглежда бъдещето управление. В тази дискусия бяха поканени не само "партиите на протеста", но и БСП и ДПС. Тоест всички без ГЕРБ. И понеже цяла една епоха на телевизионно съществуване приключи по тази начин интересът към събитието беше огромен. Най-вече заради интригата ще успеят ли БСП и ИТН да постигнат съгласие за подкрепа на кабинет? Ще има ли начин всички партии, които са се борили срещу Бойко Борисов да преодолеят различията и да се разберат за няколко големи приоритета пред страната?

Интригата в преговорите между БСП и ИТН вероятно нямаше да има, ако не бяха телевизионните изявления на хората на Слави, които от мига в който разбраха, че ще са чудото на изборите на 4 април обявиха, че няма да преговорят със социалистите. БСП беше натикана в прашния ъгъл на "статуквото", а самият Слави Трифонов я обяви за "най-беззъбата опозиция". Че това е не просто несправедливо, а подло може да разбере всеки, който е следил политическият живот у нас. Близо четири години БСП беше абсолютно самичка на опозиционния фронт. Срещу нея бяха впрегнати мощни медийни сили, вътрешна опозиция, драматична заглавия и скандални интриги. 44-ото Народно събрание мина под знака "всички срещу БСП", защото останалите партии се бяха гушнали под мускула на Бойко Борисов и това създаде драматичното усещане за безвремие и непомръдване на политическото битие. Единствено БСП не се поддаде на изкушението с власт и не прие никаква форма на колаборация с ГЕРБ. Заради това именно несправедливата позиция на ИТН предопредели съвсем краткия, екзотичен и бурен живот на 45-ото Народно събрание. Мнозинството на промяната там остана разделено, не влезе в никакъв диалог и това даде надежда на Бойко Борисов, че ще се завърне на бял кон след предсрочните избори. Партията му направи и невъзможното да романтизира до безобразие виновното минало. Ненапразно тя роди философския слоган "Ред в хаоса" все едно тяхното управление се е случило преди много епохи и е символ на някакъв утопичен ред. ГЕРБ всъщност жестоко подцениха търпението на хората. В техния "ред" те не видяха абсолютно нищо хубаво. Нещо повече - мнозинството бяха така отвратени от него, че с готовност гласуваха за абсолютно нова и мълчалива партия само и само да се отърват от наглостта, безочието и бездушието на ГЕРБ.

ИТН наистина са феномен. Те направиха две мълчаливи кампании и хората успяха да проектират върху тях най-добрите си очаквания. Хората на Слави дори не се ангажираха с конкретна мантра като тази за 800-те дни на Симеон Сакскобургготски, но въпреки това успяха да детронират ГЕРБ от първото място. И точно тук дойдоха двете големи грешки, които в крайна сметка направиха преговорите възможни и отвориха път за диалога в тишината на политическите събития. На първо място - веднага след победата Слави Трифонов се яви на екрана на своята телевизия и предложи Николай Василев за премиер. И сякаш това не беше достатъчно черен хумор бяха обявени толкова хардкор десни идеи, че дори "десните" у нас замълчаха потресени и ужасени. Сред тях бяха приватизацията на ББР, концесионирането на магистрали. Това е политика отречена от живота и практиката. Това беше буквален опит за завръщането на България в 90-те години, които си спомняме с повече тъга и огорчение отколкото е необходимо. Обществената реакция беше катастрофична. Дори избиратели на Слави Трифонов гледаха телевизионния екран в недоумение и ступор. Оказа се, че представите за ИТН съвсем не покриват реалността. И това се оказа голям проблем. Той доведе не просто до оттеглянето на Василев, но и до първия сериозен удар по имиджа на новото политическо чудо.

А след това в първия ден на новия парламент стана още нещо, което доведе хората на Слави до мисълта за диалог. Ива Митева беше избрана за шеф на Народното събрание с гласовете на ИТН, Демократична България, депутатите на Мая и ДПС. Отзвукът също беше гръмогласен. Някъде там идеята за мълчание и извиване на ръце беше напълно пречупена, а сценаристите най-накрая решиха да дадат шанс за консултации по отношение на бъдещо управление. Вероятно своята дан в това намерение дадоха и десетките коментари на специалисти, че ако сервираме на българите трети парламентарни избори за една година, резултатите ще бъдат непредсказуеми, а най-вероятно и непредставими. Ниската активност не само изкривява представителността, но тя може да роди и чудовища, които след това няма как да бъдат изчегъртани лесно.

Точно заради това най-интересни и следени от медиите се оказаха разговорите между БСП и ИТН. Защото отношенията между двете партии не могат да бъдат наречени "скандални", но при всички отношения не са и безоблачни. Така при първия кръг от преговори се оказа, че все пак има общи идеи, които и двете партии могат да подкрепят. Защото левицата, независимо от лошото си представяне на вота, е единствената партия в политическото пространство, която се определя политически вляво. Новите партии бягат като дявол от тамян от такива идеологически определения, а ГЕРБ са всеядно чудовище и за тях е абсурдно да говорим в политически термини. Тоест БСП беше длъжна да постави на масата най-важните социални теми, за да не изпаднат те от дневния ред на новородената политическа еуфория и преоткрито пазарно талибанство. След срещата Тошко Йорданов обяви, че от негова гледна точка БСП е твърде социална партия, но като никога това не е прозвуча като обида, а по-скоро като знак за уважение. И тогава по-паметливите си припомниха неговата програмна реч в началото на парламента в която единствената реална идея, която беше формулирана от него беше за актуализацията на пенсиите, а това е голямата битка на БСП от много години насам. Още тогава при по-внимателно наблюдение на процесите вероятно това можеше да бъде разчетено като знак, че има поле за диалог.

Всъщност предизвикателствата пред БСП не са малки, защото от позицията на трета сила трудно се водят преговори в които да отстояваш идеи. От друга страна след година на кошмарна пандемия и почти никаква икономическа помощ ще е самоубийствено за всяко едно управление да не обърне внимание на социалната проблематика. Това е големият проблем, който в крайна сметка удари ГЕРБ. Недоволството срещу тях стана експлозивно, защото в годината на голямата криза държавата все едно не съществуваше като помощник на всички ударени. Уравнението става още по-трудно, ако вкараме във формулата и претенциите на Демократична България. Най-интересното е, че в битката срещу Гешев всички са съюзници, но и ДБ трябва да гали душите на своите талибани и извади на бял свят отново темата за лустрацията. Кого и как ще лустрират 30 години след началото на прехода така и не се разбра, но всяка партия си има теми от които не иска да се откаже. Въпреки това обаче дори и само след започването на разговорите, дори и само след сядането на една маса се очерта на някаква идея за по-светло бъдеще. Защото волята за разграждане на модела "Борисов" наистина може да бъде много мощна спойка дори и най-екзотичните съюзи, без да ги прави безпринципни. Голямата идея е, че да се върнем към ситуация на нормално политическо противопоставяне е необходимо да имаме нормална политическа среда. А нормализацията е свръхзадачата на всяко следващо управление.

Наясно съм, че много хищни политически анализатори ще се оливат да търсят противорочията, да дълбаят в компромисите, да насъскват всички среди в политическия процес, но след много време на застой България за първи път може да получи правителство, което да погледне отвъд бойкоборисовщината, а това е едно добро начало. Независимо от всичко.

 

 

Събуди ли се най-накрая партията на Слави Трифонов?

 

Миналата седмица обръгналата на всичко българска политическа публика, която за пореден път се залепи за екраните на телевизорите, за да гледа напрегнато старта на 46-ия парламент, стана свидетел на едно политическо мини-чудо. След като няколко месеца "Има такъв народ", партията-сензация на 2021 година, се оплете в своята опорка, че БСП е партия на статуквото и с нея няма да се преговаря, хората на Слави в крайна сметка изпратиха покана за разгвори на българските социалисти за обсъждане на бъдещето управление на страната. Хейтърите на левицата казаха, че това е някакъв голям компромис от страна на ИТН. В този хор се включи и президентът на ПЕС Сергей Станишев например ("те могат да управляват и без нас, но май не искат"). Други, по-обективни, отбелязаха, че това е хладната логика на политическата реалност. Независимо, че левицата беше жестоко ударена на последните избори и тепърва ще трябва да разнищва какво се случи с нея и защо, тя не беше съкрушена до нива в които да е фактор без всякакво значение. Българите гласуваха за един фрагментарен и пъстър парламент, който ще бъде като плаващи пясъци дори и да произведе реално управление и правителство. В такава ситуация инатът никога не е добър съветник, а липсата на диалог е буквално философия на неизбежния локаут.

ИТН опитаха без диалог да извадят правителство и да накарат всички останали да се разтреперят от възхищение, но постигнаха точно обратния ефект. Изведнъж митът за "партиите на протеста" като колективно понятие беше разрушен и напълно разнебитен. Стигна се до ситуация в която всички започнаха да виждат сянката на новите избори някъде по време на първите есенни мъгли, защото от екрана на телевизията диалог е невъзможен. И точно тогава дойде новината - ИТВ пращат показа за разговори на всички партии, с изключение на ГЕРБ. И тук е момента да си отговорим на въпроса защо се стигна до такава ситуация.

Няколко събития след изборите на 11 юли доведоха ИТН до разбирането, че трябва да търсят максимално широко разбирателство с партиите, които доскоро причисляваха към "статуквото" и най-вече с БСП. Основното от тях беше изборът на Ива Митева за шеф на Народното събрание. Този избор стана възможен благодарение на гласовете на ИТН, Демократична България, депутатите на Мая Маналова и с палавата добавка на ДПС. Социалните мрежи веднага изригнаха със смъртоносна политическа лава. За втори път след самоубийствената инициатива да извадят името на Николай Василев за премиер с гарнитура от токсична дясна програма, хората на Слави бяха подложени на ужасяващ виртуален гърч. Изведнъж всички подозрения с които е бременна българската политическа среда отново се възродиха със силата на световна конспирация - как партията на Слави е потаен проект на Ахмед Доган, който отново като задкулисен инженер на политически балони продължава да дърпа конците и да подменя абсолютно автентичният инстинкт на българите за промяна на заблатеното статукво на олигархичното и корупционно безвремие. Политическата математика просто не беше на страната на ИТН - без парламентарните гласове на БСП, оказа се, никаква промяна не е възможна, нито някакво раздвижване на политическите пластове, а още по-малко митичното изчегъртване на Бойко Борисов. Вероятно в осъзнаването на Слави Трифонов и компания помогна и усещането, че трети парламентарни избори са една година са като руска рулетка - никой не е ясно какъв ще е ефектът от тях. Според някои анализатори те биха се обърнали като бумеранг срещу ИТН, а други още по-апокалиптично, но и доста логично, заговориха за електорален срив, който ще създаде абсолютно непредвидим парламент и напълно ще разруши политическите очертания на страната. За промяната на позициите на Слави и неговата партия вероятно помогнаха и действията на представителите на левицата в служебния кабинет, които станаха истински флагмани в битката срещу ГЕРБ и Иван Гешев. Именно вътрешния министър Бойко Рашков стана човекът, който скъса нервите на Бойко Борисов. Експремиерът беше записан от камерите на СевдаТВ как яростно плюе, обижда и твърди, че да го изчегъртат е все едно някой с "гол гъз" да се опита да седне върху таралеж (знам, че с думи като тези губим детската аудитория, но цитатът е автентичен, а и за кратко време обиколи България). Министърът на правосъдието Янаки Стоилов от своя страна буквално преподаде лекция по конституционно право на целия ВСС и на Иван Гешев и показа как, ако има решимост един човек може да се изправи срещу всевластния и самоуверен главен прокурор на страната.

Всички тези фактори накуп буквално принудиха хората на Слави да търсят широк парламентарен съюз, защото май загряха за най-главното - повече нямат право на бягство от властта. Приказките за нови избори, които били част от демокрацията трябва да възприемаме единствено като опит за силна преговорна позиция и извиване на ръцете на всички, които ще седнат на масата, за да поставят своите приоритети. 

Всъщност ИТН имаше избор - дали да преговаря с БСП или с ДПС. Втората партия обаче също е силно токсична, защото ДПС е част от модела на Бойко Борисов, който изсмука силите и ресурсите на страната. Заради това Слави и компания набързо ревизираха своите предишни позиции по отношение на левицата. И така буквално се възстановява една медийна несправедливост - причисляването на БСП към статуквото беше една от най-големите подлости на "новите" партии. Тя им беше необходима да утвърдят своя образ като нещо ново и революционно, но и дори и с нея те не успяха да се преборят за достатъчно доверие да имат комфортно мнозинство в Народното събрание. И така по силата на безмилостната логика ИТН научи най-важния урок, който политическите процеси буквално натикват в лицето на всеки - политиката е изкуство на диалога. Пъченето на мускули е ефектна хватка в предизборната кампания, но осъществяването на управление изисква дипломатическа гъвкавост и желание за дискусия. И всъщност с отварянето на полето за разговор проблемите не са приключили - те тепърва започват. Защото точно сега победителят от изборите ще трябва да намери най-малкото общо кратно между много партии, които се разминават помежду в много неща. Но именно отварянето на разговор прави възможно окончателното изчегъртване на Бойко Борисов от политическата сцена и пълното ликвидиране на полуфеодалния модел на управление, които той насади в страната.

Хубавото в започналия процес е, че това не е разговор за постове, нито за парцелиране на управлението. За първи път от много време насам в България виждаме разговор за програмния намерения, идеи, концепции за бъдещето и предложения за реформи, които да събудят демокрацията в страната. Не си слагам розовите очила. Безвремието на ГЕРБ буквално анестизира нашите инстикти за реален политически диалог и разбирателство и сега неговото събуждане ще е изключително трудно, но осъзнаването на реалностите беше първа точка в програмата, която може да доведе нешо различно в България. И пак да си кажа - съзнавам, че ИТН са партия с неясни контури. Те мълчаха и събраха в себе си много разпопосочни очаквания. Вероятно заради това голяма част и от техните фенове бяха изненадани от хардкор дясната програма, която беше тупната на масата. Тепърва ще има да гледаме още от тези експерименти по възкресяването на отдавна отречени другаде идеи. Но започналия диалог все пак напомня, че България днес има една много надпартийна цел. И тя е да остави ГЕРБ завинаги в миналото. Точно тази цел се нуждаеше от край на мълчанието и изолацията. И понеже това се случи можем да си позволим поне крехът оптимизъм. 

В такива времена и това не е малко.

 

Sunday, July 25, 2021

Сюрреалистичното политическо шоу на ИТН

 

След цялото сюрреалистично телевизионно шоу, наречено "предсрочни избори", вече всички се убедиха, че Слави Трифонов и сценаристите му са много талантливи хора. Изисква се ненормално количество "талант", за да направиш Ива Николова и Илиана Беновска симпатични, но Тошко Тодоров и Филип Станев се увенчаха с пълен триумф в тази задача. Политическото им безсилие да отговорят на конкретни въпроси и логически питания се изля под формата на словесни обиди към външния вид на Ива Николова, а това буквално изчегърта всеки ореол на нещо ново, "нещо друго" от висшите топченгета на Слави. Те се оказаха катастрофален кавър на предишния цинизъм. Предишният наричаше журналистките "мисирки", новите започнаха да ги обиждат на външен вид. И това не е дори политически, а дълбоко морален въпрос. Защото само за два часа жив ефир ръководството на партия "Има такъв народ" буквално се самоунищожи. А тази катастрофа беше заложена още в изборите на 4 април. Днес можем да разкажем истинската история на политическото страдание в България, като напълно се отървем от политическа коректност, въздишките на вестник "Капитал" и фантазиите, че животното, наречено "партии на протеста" някога изобщо е съществувало.

На 4 април отдавна чаканото чудо се случи - Бойко Борисов беше свален насила от джипа, изпратен в Банкя и принуден да дава брифинги до скъскване, за да се самоубеди, че все още е накякъв фактор в държавата. В този смисъл големият политически залог на България беше изпълнен още тогава. Големият сблъсък с мрачната крепост на ГЕРБ се осъществи и крепостта рухна ненадейно, но сигурно. Така още в рамките на 45-ия парламент се оформи достатъчно ясно и отчетливо мнозинство за автентични промени, за битка с модела на ГЕРБ и за редовно правителство, което да се саморазправи с остатъците от бойкоборисовата корупция, плъзнала като ракови разсейки навсякъде. Тогава, дали от страх, дали от нежелание, дали заради невежество, дали заради тайни сметчици, партията на Слави не поиска да направи кабинет. Въпреки, че подкрепа за него беше заявена отвсякъде. При това подкрепа от най-чистия вид - без искане на министерски кресла, нито опити за извиване на ръцете. ИТН блесна на изборите, беше голямата изненада, новият сън на българския народ за различно бъдеще и заради това подкрепата беше такава. Слави Трифонов и компания обаче решиха, че ще продължат да съществуват в мълчание, изолирани в кулата от слонова кост на своята телевизия и пропуснаха уникалния шанс не просто да бъдат партията на голямата промяна, но да покажат смелост и решителност във времената, когато това се изискваше от тях. И нека да бъдем честни - стигнахме до новите избори заради страха на Трифонов и компания. Те отказаха да поемат отговорност за началото на прочистването и оставиха тази работа в ръцете на президента и служебното правителство. Вече е съвсем коректно да го кажем. Това не е злоба, а тъжна констатация.

Точно поради тази причина Слави Трифонов спечели предсрочните избори, но на косъм. Гласовете за ИТН се увеличиха, но останаха под 700 хиляди гласа от което следва, че е буквално смешно да твърдиш, че представляваш целия народ. Подозирам, че сценаристите можеха да имат много по-бляскаво присъствие на политическата сцена, ако вместо в състезание за по-крилата обида към Бойко Борисов, бяха проявили истинско мъжество в усилията по неговото политическо разграждане. Нещо повече - скоростното обявяване на кандидатурата на Николай Василев за премиер, освен, че хвърли България в шок, разруши и мита за "партиите на протеста". На всички им стана безжалостно ясно, че в нито един момент ИТН не са водили диалог, нито с Демократична България, нито с "Изправи се. Мутри вън!". Но голямата подмяна дойде от другаде. Огромна част от гласувалите за Слави гласуваха протестно. Бюлетината за ИТН беше тяхната псувня в лицата на политическите елити, размаханият среден пръст на целия преход. Този гняв е пълен със социален заряд, одухотворен от неосъзнат социален бунт. И вместо да видят това - Слави и сценаристите извадиха на бял свят налудничаво дясна програма, пълна с токсични антисоциални идеи, които буквално са в състояние да разкъсат страната. В нито един момент избирателите на ИТН не бяха предупредени, че дават гласа си за концесионирането на магистрали, приватизацията на ББР, пълната липса на социална политика, чупене на гръбнак в черния параклис на "балансирания бюджет" и огромно количество други токсични идеи и глупости. В телевизионния си монолог Слави Трифонов не изръмжа дори една буква за пенсии, за реформа в здравеопазването, за актуализация на пенсиите. Вместо това, сякаш писан от холивудски сценаристи, се появи бляна за български астронавти в космоса. Все едно вече не сме постигнали това.

Всъщност именно подозрението, че подобна подмяна е абсолютно възможна намали избирателната активност до критичния минимум. Защото истината е, че минималната преднина на ИТН не промени абсолютно нищо в разположението на силите. Нещо повече - дори неприятно слабия резултат на БСП не отмести партията от третото място и не я направи заобиколима в търсенето на решение на политическото уравнение. Тоест в много отношения изборите не промениха абсолютно нищо. Освен, че стигнахме до ситуация в която видяхме истинското лице на ИТН. И то си пролича не толкова в самоувереното вадена на фигура от миналото за премиер, а в пресконференцията, която беше дадена за оттеглянето на кандидата за министър-председател. За пореден път се видя кристално ясно, че ИТН нямат нищо ново и оригинално, което да кажат на българския народ. Те нямат нова визия, нови идеи, нов смисъл и обаяние. Точно заради това са изтърсили прахта от десния птеродактил Николай Василев и го пуснаха на бял свят като шамар на всичките им избиратели.

Всъщност пред очите ни се разкри наистина грандиозен инженерен план за подмяна на волята за промяна. Защото се намираме посред автентична постомодерна ситуация - партията, която така и не отиде на протеста буквално го похити, изсмука като вампир и премаза всички останали формации, които все пак се появиха там. На всичкото отгоре именно от тях дойде презрението към БСП и причисляването на левицата към статуквото, което е подлостта на века. След пресконференцията на сценаристите обаче се убедих защо го направиха - защото на Трифонов и компания просто не им необходим партньор с последователна биография, партньор, чието присъствие всеки ден ще доказва колко неопитна, аматьорска и нелепа е новата партия.

Между другото на почти никого не направи впечатление, че в целия нов спектакъл партията на Слави пак не остави вратата отворена за преговори поне с "братските" партии. Напротив. Той им изви ръцете и ще продължи да го прави, защото за съжаление това е единственият модел за действие, който познава. Абсолютен близнак на Бойко Борисов. Дете на прехода. Чудовището на прехода.

След като видяхме пред себе си партия, която няма какво да предложи освен някаква неясна въздишка за "експерти, които да управляват" изведнъж стана кристално ясно, че големият завой към промяната се отлага за неопределено време. България е в менгеме от такива влияния, че тук винаги поривът за промяна приключва на хирургичната маса на крайнодясната политика. А подобно отлагане на реалната промяна е опасно, защото е неясно кога това клокочене наистина ще се превърне в бунт. А рано или късно славитрифоновците ще свършат и тогава ще сме изправени пред проблем.

"Мислете с главите си, а не с телевизиите", гласеше един белградски графит. Днес започвам да осъзнавам неговата философска дълбочина. Защото видях какво става, когато на власт дойдат телевизионните образи, които не знаят да правят нищо друго, освен заканително да махат с пръсти и да назидават патетично. Една година живяхме в режим на брифинги, сега ще живеем в режим на безкрайно телевизионно шоу. Но тази виртуализация рано или късно ще катастрофира, защото както човек не може да си хване гадже-героиня от електронна игра, така и не може да намери добро управление от телевизора. Само след една година всички ще повтарят тези думи. 

Но дано да не бъде късно.