Не вярвам в теорията за изгубеното поколение, но вярвам в теорията за изгубената държава
Интервю за "Телеграф"
- Темата за нацизма, управленската програма, домакинството на „Евровизия“ – коя от тези августовски теми е най-сериозна и какъв е твоят прочит?
- За мен определено водещата тема е за неонацистката проява в Пловдив. Това е най-шокиращото нещо, което сме виждали от много време насам, а ние в България сме свикнали на шокиращи неща. Но още по-шокиращо от това, че самото ужасяващо зверство е извършено от млади, зомбирани хора, бяха политическите реакции на случилото се. И по-специално реакциите на част от политическия спектър, които се опитаха за пореден път да вземат тази драма и да я превърнат в политическа сапунена история, за да я използват за свои политически дивиденти. Тук визирам конкретно градската десница. Психодясното, както го наричам аз, три дни се опитваше да намери ъгъл в тази история и най-накрая, видите ли, установи, че този неонацизъм бил руски. Идвал от Русия и заразявал нашето младо поколение. Фактът, че тези деца нито познават Русия, нито знаят руски, го оставяме настрана. Оказва се, че отново Путин е пряко виновен за убийството на Младежкия хълм. Лично Кремъл дирижирал разфасоването на български граждани. Това е толкова перверзно и гнусно. За пореден път тези хора показват такава морална нечистоплътност, че когато човек застане пред тях, започва да си вика: Боже мой, тези да не са излезли от холивудски психотрилър. Защото истината е съвсем различна.
- Какво имаш предвид?
- Сега ще го кажа пряко. Неонацизмът в България в този си вид, в тази си форма, е дете на градската десница. Те го създадоха, те го отглеждаха, те го поливаха, а сега реват и пищят като бесни, че чудовището се е обърнало срещу тях. Ето това не мога да го понеса. А защо го създадоха? Можем да се върнем назад в историята. От 36 години тези политически гангстери пренаписват историята. Опитват се да заличат всеки спомен за фашизъм в България. Воюват с всеки попаднал пред очите им паметник. Те наистина заличиха паметта на българския фашизъм. И когато ти не можеш да идентифицираш фашизма с историята си, кой те прави най-подходящия доктор да го диагностицираш днес? Напротив, те наистина водиха битка с цялата памет за българския антифашизъм, за българското участие във Втората световна война, късаха страници от учебниците по история и днес озлобено пищят, че се е случило в България. Ето това е непоносимото.
- Снимките със знамената и нацистките символи са едната страна на монетата. По какво тези младежи се различават от онези, дето ядоха детски главички и шмайзери във вид на торта и видимо се радваха неописуемо?
- Разлика няма. Едното е интелектуално продължение на другото. В момента извергите с флексове от десницата, които нарязаха паметника, буквално породиха тези младежи, за които няма нищо ценно, нищо свято, които са закърмени с тази идеология и най-важното – които вече искат да усетят вкуса на кръвта. Няма логика в това да пируваш с торта, на която има отрязани фигури и да се кефиш на факта, че си заличил едно произведение на изкуството само и само да удовлетвориш вътрешните си желания, а после да се чудиш откъде изпълзяха като хлебарки неонацистите. Нека да кажа и друго – специално за руския „неонацизъм“, всички съратници на този прословут Максим Марцинкевич-Тесак днес воюват на страната на Украйна. Те получиха добра почва там. До един десните му ръце воюват на страната на ВСУ (Въоръжените сили на Украйна – бел. ред.) и ние по някакъв странен начин наричаме този неонацизъм руски. А защо да не кажем, че е украински? Е да, фашисти са, нацисти са, но нали все пак воювали за нашите европейски ценности?! Ето тази морална перверзия, която се извърши пред очите ни, е най-недопустимото нещо, което виждаме днес и смятам, че обществото трябва да запази много здрав разум, за да може да разпознае бащите и майките на нацизма. Искам да припомня още един факт – неонацизмът по никакъв начин не притеснява градската десница във всички други негови проявления. На 17 срещу 18 август 2023 г. млади нацистчета от „София-Запад“ разбиха лагера на защитниците на Паметника на Съветската армия – откровени расисти с пречупените кръстове, маските, избръснатите глави, със злобата в погледа. Тогава градската десница твърдеше, че това е акт на някакви ядосани млади хора, които проявявали гражданска позиция. Значи по същата логика и това на Младежкия хълм е гражданска позиция, така че да не пищят чак толкова осквернено.
- Побоят и гаврата с Георги Кузев, довели до неговата смърт, предизвикаха крайни коментари за изгубеното поколение, за младите хора и кризата на училището като институция. В същото време всяка седмица има новини за медалисти от национални състезания и олимпиади, но обществото някак ги подминава и не генерализира така. Честно ли е това?
- Тежко не вярвам в идеята за изгубените поколения. Това е удобен, комфортен разказ, който да стовари конкретните вини върху цялото общество и да размие отговорностите. Няма изгубени поколения. Във всяко поколение има светли умове, има будни млади хора, които четат, които се развиват, които искат да постигнат нещо, които имат идеи, които имат визия. Разбира се, има ги и тези – озверелите, оставените без надзор, бродещи хълмовете, за да си издирват жертви, искащи да вкусят кръвта, искащи да убиват по някакъв начин, така че оставете го това за изгубеното поколение. Аз просто вярвам, че това младо поколение беше изправено пред една страхотно деморализирана политическа ситуация у нас. Ние в безкрайни битки и конфронтации, безкрайно желание да заличим всичко в историята ги оставихме на практика без ориентир кое е правилно и кое е добро. Наистина, когато подпишеш алиби на цяла редица исторически психопати в българската история, ти не можеш да искаш след 36 години младото поколение да е наясно кои са добрите и кои са лошите. Аз не вярвам в теорията за изгубеното поколение, но вярвам в теорията за изгубената държава. България е изгубена държава, държава, изгубила пътя си. И това ще става все по-голям проблем. А тя нямаше как да не изгуби пътя си, при условие че пренаписахме абсолютно всичко. Изгорихме всички спомени за онова светлото, чистото, важното в българската история. Още един пример в тази посока. Паметникът на съветската армия освен признателност на Червената армия, дава признателност и на българските участници във Втората световна война. Но сега те са изхвърлени в мазето на историята, защото, видите ли, десницата не иска да признае, че ние във втората фаза на световната война бихме срещу Хитлер и показахме нечуван героизъм. А не искат да признаят, защото подписаха алиби на предишните управления, които направиха България съюзник на Хитлер. Ето това е теорията за изгубената държава - махаш ценностите и остава това, което е България днес.
- Тази прослойка от обществото е много шумна и креслива, най-вече в социалните мрежи, но в същото време на избори се вижда, че резултатите им са доста символични и нямат такава подкрепа в обществото. Защо държат толкова да се изявяват като говорители на обществото, кой ги е упълномощил за такива?
- Те нямат никаква подкрепа. По принцип подкрепата за тях е между 6 и 8 процента най-много, но за съжаление са се настанили като една огромна ракова клетка в центъра на това общество и са ни обсебили с всичките си разсейки. Те нямат никаква политическа тежест, но същевременно техните т. нар. граждански говорители ги виждаме всеки ден да задават посока и да лъжат по патетичен начин в ефир. А те държат да бъдат „говорители“, защото това е единственият начин на тяхното съществуване. Тази прослойка, за която говорим, се е провалила във всяка една кауза, която е защитавала, във всяка една. Прецакаха съдебната реформа. Правиха я няколко пъти, оставиха си ръцете, ситуацията е трагична, абсолютно нищо не успяха да постигнат. Другата им кауза беше да борят Пеевски – великата битка срещу олигархията. Завършиха, влизайки в спалнята на Пеевски, правейки го център на тяхното последно управление. Е, тогава за какви морални стойности можем да говорим? Остава им единствено безкрайният крясък като висша политическа позиция – че те знаят всичко, че те могат всичко, а на практика това е най-некадърната, най-неспособната, най-отвратителната част от българското общество, която постоянно ни тегли надолу. Вицепремиерът Иво Христов нарече тези политически сили „партии с отпаднала необходимост“ и те много му се ядосаха, много се засегнаха, почувстваха се изключително обидени. Само че е точно така. Необходимостта от тях е нулева. Те не допринасят с нищо за политическия живот освен с безкрайната конфронтация, която се опитват да вкарват.
- Младежите от Пловдив са си решили, че трябва да преследват и наказват педофили и в този смисъл някои казват, че целта оправдавала средствата. В същото време една представителка на „партия с отпаднала необходимост“ пишеше доноси срещу дете, участвало в олимпиада в Крим. Това не е ли аналогичен лов на вещици?
- По парадоксален начин живеем в обърнатия свят отпреди 1989 г. Тези, които направиха кариера да критикуват комунистите и комсомола, сега се държат точно като тях – те пишат доноси, забраняват медии, защото имат различна гледна точка. Казват, че всеки, които има различно мнение от тяхното, е комунист, копейка или просто путинист. Те се опитват да заклеймят инакомислещите с подхода: Вижте ги тези селяни, копейки и т.н. Това е опитът да смажеш образа на противника с обиди, защото нямаш аргументи. Като цензори те преследват всеки, изразил различно мнение, с идеята, че това, което е различно като мнение, не е активна политическа позиция, а е пропаганда. Ето в този си вид аз твърдя, че тези хора са много вредни за политическия живот у нас, защото те не могат да спечелят нито една политическа битка, оставени сами по себе си. Те могат само да заклеймяват. Обществото е много по-цветно, много по-широко и има много повече различни гледни точки, така че е безсмислено всеки ден Тодор Тагарев или Елена Поптодорова да обясняват как украинската армия в понеделник на обед влиза в Москва и Европа се променя изцяло.
- Като говорим за политически битки, кога и защо конкурсът „Евровизия“ се превърна в една от тях?
- Това отново е психологическата травма на градската десница. Те съществуват в 3 или 4 големи градове и не могат си представят живота вън от комфортните граници на кварталите,в които имат мнозинство. Същото се получи и с „Евровизия“. От реакциите им се оказа, че София е незаобиколима. Ние от години говорим, че не може България да бъде свеждана до София като развитие, като икономика, като инвестиции. Те уж участваха в този дебат по същия начин и казваха, че трябва да има либерално развитие. И когато стигнахме до това, че Бургас е по-добър, по-чист, по-подреден град с по-ефективен екип, изведнъж се оказа, че пак Путин е наредил там да е „Евровизия“, защото там му е най-комфортно, за да може сигурно по-другата седмица да влезе в Бургас и да го обяви за руски. Тук няма дори рационални аргументи. Те започнаха да говорят: Искаме да видим критериите, искаме да видим защо спечели Бургас. Ще го кажа малко хулигански: Пичове, вие много добре знаете защо спечели Бургас. Защото има по-добър екип, по-добре подготвена програма и е искал 20 млн. евро бюджет, а не 37 млн. евро, колкото е поискал Терзиев – най-некадърният кмет, който някога София е имала. Смятам, че Бургас абсолютно заслужено получи домакинството. София с нищо не е доказала, че го заслужава, а и нека да бъдем честни – в много отношения и проявления София прилича на градска катастрофа – от боклуците по улиците, през разбитите тротоари, до факта, че Васил Терзиев не е направил нищо за този град, с което да го изпрати напред в бъдещето. Точно обратното. Тук имаме очевидна политическа немощ и катастрофа. Една голяма криза, която ще става все по-голяма. И плашещото е, че сектата отказва да види катастрофата и натоварва със своите очаквания един провален политически милионер.
- Е, да не бъдем толкова крайни. Имаше версии, че това ще е кандидатът на ПП и ДБ за президент.
- Това показва колко са скъсали с действителността. Аз не смятам, че той би се кандидатирал за президент, защото това ще покаже за пореден път колко голям е провалът му в София, а и от няколко месеца десните активно работят за един кандидат, но не мога да разбера защо отлагат до безкрай дали той ще бъде кандидат или не. Става въпрос за Андрей Гюров, героя от TikTok, който се снима в костюм как лови риба при залез на брега на морето, цепи дърва под музиката на Тони Стораро и показва, че е господар на любимия на целия български народ спорт – бейзбола. Това е толкова скъсано с действителността, че може да се направи отделен анализ, но въпросът е защо още не го обявяват като кандидат. Това изглежда странно. Андрей Гюров води полукампания, защото е полукандидат. Хем ще е кандидат, хем го лансират, хем отказва да поеме отговорност за собственото си явяване. Това показва един много интересен политически дефект на десницата в този момент. Те не знаят какво искат да постигнат на тези избори, нямат ясен политически профил на своя кандидат, защото се опитват да оформят Гюров като някакъв анимационен герой.
- Какъв е коментарът ти за първите 100 дни на правителството, управленската програма на „Прогресивна България“ и защо от ГЕРБ нарекоха управляващите „двойкаджии“?
- Не искам да възхвалявам управляващите, те има за какво да бъдат сапунисвани, но когато ГЕРБ ти напише двойка, трябва да се огледаш и малко да се възгордееш, защото кога пък ГЕРБ са вадили добра управленска програма? Кога изобщо са вадили програма, която да става за четене? „Прогресивна България“ извадиха дълга програма. Тя търпи критики в някои отношения, но поне си позволиха интелектуалното усилие да набележат някакви цели, за които да бъдат съдени. При ГЕРБ в повечето случаи програмите бяха някакви хвърчащи листчета, които нямаха нищо общо с действителността и на практика дори да е имало реализирани програми, никой не ги е оценявал, така че двойката на ГЕРБ е „Отличен“ в политическия смисъл за „Прогресивна България“. А иначе самата програма е амбициозна и дълга, убеден съм, че никой не я е прочел до края, дори тези, които са я композирали, но в крайна сметка проблемът е, че „Прогресивна България“ отказва да заеме ясен политически профил. Те лява формация ли са, с прогресивно течение или дясна, която ще се опитва да преследва някакви други цели. „Прогресивна България“ се опитва да бъде някакъв политически колос, който съвместява в себе си много политически линии и това може да е успешно за едни избори, но в управлението ще доведе след себе си до големи проблеми. И това е нещото, което аз виждам в тази програма – тя е ляво-дясна, глобално насочена и в същото време локално ориентирана за някои неща. Не смятам, че това може да издържи дълго като тест, но трябва да бъдат похвалени за усилието, че го направиха. И най-важното е, че истинската оценка за това накъде се насочва „Прогресивна България“ ще дойде не от тази програма, а от бюджета, който ще вкарат наесен, защото това ще е първият техен автентичен бюджет. Добре е да видим дали ще има социални елементи в него, или ще обслужва пак интересите на едрия бизнес.
- Какво се случва междувременно с БСП? Как ви се отразиха тези месеци, в които не сте във властта?
- Няма нищо по-отрезвяващо от това да ти ударят такъв ритник, че още да те боли. БСП получи катастрофален резултат на изборите, плати цената на всичките си политически грешки в последните 5 или 6 години и смятам, че в момента партията се намира в процес на трансформация. Много дълго време, признавам честно, изкарах в песимизъм за това БСП има ли бъдеще. Междувременно, въпреки че сме извън парламента, въпреки че нямаме практически никаква политическа тежест, ние успяхме да направим една „Бузлуджа“, която мен лично истински ме впечатли, защото на нея имаше поне толкова хора, колкото имаше предишната година, когато БСП бе в управлението. БСП се опитва да се трансформира от партия на всичко, която се опитваше да съвместява всички интереси, в партия на социализма и младите хора. Има интерес на млади хора към партията в момента и вероятно това е синдромът на това, че всички харесват жертвата и падналия, всички харесват този, който се опитва да се изправи. Аз лично смятам, че пред БСП има път напред. Разбира се, той ще е бавен, ще е труден, но станах оптимист, когато видях много нови млади хора, дошли на Бузлуджа, за които думата „социализъм“ не беше нищо страшно. Няма да станем утре голяма партия. Няма да се върнем следващата година на първото място, но според мен вече вървим напред, а не само назад, както доскоро.
- Вие бяхте първите, които подкрепиха Илияна Йотова като кандидат-президент. Защо сте толкова категорични? Има хора, които смятат, че тя е „втора цигулка“.
- Целият политически живот на Илияна Йотова, преди да стане вицепрезидент, е свързан с БСП. Тя е кадър, близък до сърцата на избирателите на БСП и нямаше нищо по-естествено от това ние да я подкрепим. За мен има нещо много показателно при Илияна Йотова. Тя беше лоялен вицепрезидент на Румен Радев, но запази собствената си физиономия и в нито един момент не загуби лицето си в този екип. Напротив, тя сама по себе си остана политически фактор, нейните оценки бяха важни, значими. Тя се оформи като един много интересен политик и аз смятам, че за БСП щеше да е политическо самоубийство да не я подкрепим. Илияна Йотова е кандидатът, който нашите симпатизанти искат. Просто ще оформим чисто формално това на пленума на 29 август.
