Десница от топлата витрина на "Кауфланд"

 

Не знам какво се случва с т.нар. "българска интелигенция", но процесите там приличат на някакъв политически Алцхаймер. Попаднах вчера на мозъчните експлозии на госпожа Амелия Личева, която при случайното си посещение на българската действителност е решила, че единствената кауза за която си струва да се хвърли в бой е "Кауфланд" и то изведено на някакво политическо ниво - това е путинизъм, отдалечаване от Европа, кървавите комунисти тъпчат желанието на интелигенцията да си взима обяд от топлата витрина и да си купува три пъти по-скъпи стоки от тези на германския пазар...

 

Сега попаднах на този статус на Манол Пейков. Вижте каква поетична патетика - кабинетът казвал на Западния свят (тук се диша учестено и зениците се забелват): "Не сте ни нужни..."

Няма никакво значение дали описаните от КЗК нарушения са истински, дали са значими...Не, не, не. Западният свят, във фантазията на Пейков, може да прави каквото си иска в България - да рекетира малки производители, да слага каквито си иска цени, грубо да потъпква законодателството. Това е Западния свят - всичко му е разрешено. Заповядайте да дерете както си искате потребители и производители.

 

Това е катастрофа.

Нямам представа защо й трябва да десницата да се хвърля да брани един едър бизнес като "Кауфланд", но очаквам скоро депутатите от това пространство да се явяват с брандирани костюми на работа в Народното събрание. 

 емократична България - Кауфланд. 

Продължаваме промяната и браним Кауфланд. 

Пишем за екзистенциалната самота на битието и нагъваме германски прецели за 12 евро бройката, защото сме от Западния свят.

И нито един от тях не пожела да прочете мотивите на КЗК и описаните в тях нарушения. На всичкото отгоре, оказа се, това, че глобата на "Кауфланд" е неописуемо висока и невидяна в ЕС, е пълна лъжа. Спусната отнякъде опорна точка, която няма нищо общо с действителността. Ето как полуинтелигенцията се оказа говорител на едрия бизнес, лакей на големите корпоративни интереси.

Жалко само за всички излети сълзи за предстоящата бедност на цяла България. 

При тях социалното мислене винаги е само поза и игра с публиката.

Десница от топлата витрина на "Кауфланд"...

 

Отродителите на съвремието

 

Оказа се, че и такова нещо има - награди за "Будител на годината". Призът тази година отиде у "историкът" Александър Стоянов, автор на няколко удивително скучни книги, които трябва да отнесем по-скоро към жанра политическо фентъзи отколкото към сериозната научна теория. И това можеше да остане поредната новина на която никой, освен психодясната секта, да не обърне внимание, ако тези дни "будителят" не беше блеснал с нов статус. Той написа, че се срамува от своите сънародници, защото знае, че всеки четвърти от тях е гласувал за "Прогресивна България". Това мнение е една стъпка преди идеята да отваряме отново лагери за неправилно гласуващите. Проблемът е, че подобна стилистика вече не само бе нормализирана, не само е поощрявана, но и минава за изящна морална позиция в средите на умните и красивите, тези в чиито прокиснали от нарцисизъм мозъци се раждат идеи като това София да се отдели от България, защото видите ли в столицата Андрей Гюров бил получил повече гласове.

Ето заради това е опасно да сe заиграваме с великите думи от миналото. В българската история будителите не са хора, които се срамуват от своя народ, а точно обратното - това са вдъхновени и озарени личности, които са имали идеята да събудят съзнанието на своите сънародници, да им дадат усещане за история, смисъл, значимост. Будителят не е човек, който презира хората край него, а точно обратното. И заради това България я има и до днес. Ако хора като Стоянов трябваше да събуждат националното самочувствие, вероятно страната ни днес просто нямаше да я има. Защото тези - изпълнените с презрение и ненавист - се опитват на унищожат усещането за национално значение, корен и историческа традиция. Днес обаче живеем в други времена. Короноваме отродителите, тези, които използват историческите си фиксации като бич и пренаписват учебниците без да им мигне окото. Защото т.нар. "историк" Стоянов е от най-баналните и пластмасови антикомунисти, от породата на онези, които смятат, че робство няма, а е имало културно взаимодействие между България и Османската империя, от тези, които се опитват с дрелка да набият в съзнанията на хората, че видите ли комунизмът е най-лошото, което се е случвало на страната. Подобни хора не могат да събудят никого. Те са хапчето с отрова, което се поднася в ежедневието ни, вече надарено с корона и награда. И подобни "будители" шестват от телевизионните екрани, а това е гавра. Не просто с телевизионните зрители, а цялата държава. Една малка истерична секта обича да се самонаграждава, да взема за заложник историята и да се гаври с всички нас постоянно. Днес ние имаме празник на онези будители от миналото, които останаха като гигантите на чиито рамене днес стоим. 

Отродителите са обречени завинаги да бъдат запокитени в мазето. 

Защо не още сега?

 

Холивудският провал на десницата на президентските избори

 

Либералната общност даде пример с това как не трябва да се прави кампания и така и не успя да разбере защо хората я мразят и са готови да гласуват срещу нея по всяко време

 

 

Eпично по холивудски е да гледаш как в реално време психарските претенции, самозаблуди и истерии на една самозабравена общност се разпадат на пух и прах. Точно това се случи с психодесницата на балотажа на президентските избори. Неясно как и кога този кошерен разум си бе внушил, че е в състояние да победи Илияна Йотова и да дотика до креслото на „Дондуков“ 2 манекенът на скъпи костюми Андрей Гюров. Ниската активност на първия тур и малката разлика тогава очевидно им подейства като свръхдоза фентанил, защото те започнаха да се държат точно като наркозомбитата, които, уви, вече често виждаме из София – неадекватни, с увиснали глави, обитаващи някакъв друг, различен свят на своите неспирни розови видения. Градското дясно в нощта на 25 октомври се видя като носител на победата и всичките им тролски фабрики бяха задействани на пълни обороти.  Психодесницата е работилница за омраза и адските пещи бяха пуснати в най-зловещата си мощ. И тук дори не говорим за създаването на десетки „сатирични“ страници, които се множаха като ракови разсейки, говорим за опита тотално да подменят медийния дискурс и наратив, изпъстряйки го не просто със свои представители, а със свои опорни точки. И така ошашавеният народ разбра, че ако имат наглостта да гласуват за Йотова, още на следващия ден руските танкове ще кръстосват по жълтите павета, комунистически партизански отряди ще слязат от планините, за да разстрелват съвестите на нацията в кафенетата със соеви мъфини, а лично Георги Кандев записа видео в което мрачно пророкува, че на първия тур се е видял чукът, но ако на втория преднината остане същата ще дойде сърпа и България моментално ще попадне под червено робство. Понесе се един колективен стон, че 1944 година се завръща, границите ще бъдат затворени, новите полицейски отряди на диктатурата на Йотова/Радев ще отменят правото на свободно придвижване, ще пуснат само по един учебник в училищата, а до 72 часа след победата на президентските избори, комунистите ще пуснат молба за излизане от ЕС и НАТО и очевидно по някакъв начин ще кандидатстват за членство в несъществуващия СССР. И, моля ви, не четете това като ирония – няма нищо иронично, мазните отпечатъци от това местопрестъпление още могат да бъдат открити в социалните мрежи, пълни със стонове заради съкрушителната загуба на психодясното на втория тур.

Осъзнаването на действителността започна в късния следобед, когато екзит-половете показваха, че Иотова води с непредолима преднина. Въпреки това преднината беше в рамките на 7-8 процента и романтичните души на психодесните започнаха да стенат публично, че простия народ трябва да излезе, да обърне резултата и да ги награди за техните проевропейски усилия и усвоени грантове. След това обаче мандалото хлопна. Оказа се, че Йотова ги води не с 10, а с близо 20 процента и, че всички сме живели в някакъв махмурлийски сън на болни мозъци, които обаче имат медийната паяжина, за да ни правят постоянни свидетели на своите болни и нелепи фантазии.

В нощта на вота Явор Дачков формулира брилянтна мисъл: „За втора поредна седмица БСП победи СДС“. И всъщност наистина стана точно това,  но понеже БСП е извън парламента, психодясното трудно схвана откъде дойде тяхното поражение. Цялата кампания на Йотова бе структурирана от БСП и всъщност мобилизацията на първи тур дойде точно от социалистите. Тази мобилизация не беше шумна както в други години, но бе достатъчно голяма, за да може да направи Йотова първа при кошмарно ниска активност. След това се намесиха и структурите на „Прогресивна България“, но в класическия сблъсък „сини“ срещу „червени“, червените победиха така, че сините ще пищят още много дълго.

Защото психодесницата изтърва основен елемент от това защо не е способна да вземе властта самичка от 1997 година насам. По логиката на потъването в техните обсесии и безкрайния нарцисъм, тази общност така и не успя да осъзнае, че тя е мразена и то много. Че всяко нейно втвърдяване и впускане по пързалката на лудостта води реакция на съвсем човешко и политическо отвращение. И, че постоянното надуване на гайдата, че цивилизационният избор на страната е застрашен, а само те могат да го отбраняват, вече предизвиква откровена насмешка и яростна съпротива. Заплитането на градската десница в защита на сектата от Петрохан и всички останали безумия край тях – ето това е рецептата на тяхното вечно фиаско. Те са един вещерски котел в който има единствено политически буламач, а публиката отдавна е алергична към него.

И точно това доведе и до катастрофалната седмица преди балотажа. В рамките на тези седем дни десницата направи толкова много грешки, че те трябва да бъдат изучавани в отделен учебник. И, разбира се, най-голямата от тях е, че пуснаха Андрей Гюров на дебат с Йотова абсолютно неподготвен и напълно унищожиха възможността му да убеди някой от политическата периферия, че става за нещо. Йотова започна дебатът с леко напрежение, но достатъчно настъпателно и подготвено, за да разбере на десетата минута, че срещу себе си тя няма противник. И тогава се развихри като политическо торнадо и го отнесе по толкова ефектен начин, че  споменът за този дебат ще се предава още дълго време през социалните мрежи. От един момент нататък тя не дебатираше с него, тя му преподаваше какво е трябвало да прави като премиер, какво означава да имаш истинска външнополитическа визия и каква е разликата между различните документи на ООН. Именно по време на дебата стана ясно, че десницата за пореден път не е гледала колко е подготвен нейния човек, а е търсила само образ, някой, който да изглежда симпатично на клипчетата и само дотам. Но е адски нелепо да избереш Гюров, защото той изглежда добър и приемлив, а да подложиш под него една отвратителна, хейтърска, гнусна кампания срещу неговата опонентка. Гюров така и не откри начин да се разграничи от този мътен поток от злоба, мемета, гнусотии и откровени лъжи и резултатът го видя на втория тур – там, където трябваше да има нещо върху, което да триумфира, имаше само смазваща разлика, която дори не му остави възможност да каже, че е моралният победител. Просто онова, което се очакваше като резултат на първия тур го видяхме на втория  - това беше голямата мобилизационна мощ на дълбокия тъмен народ, който никога няма да приема петроханци да го управляват и постоянно да го сблъскват с черните дупки в главата си.

Всичко останало – неспособността на Гюров да дебатира, липсата на ясни послания, безкрайните тъпотии за връщането на комунизма - всичко това е последствие от главното: хората за пореден път показаха на психодесницата, че не приемат нейната морална изменчивост, лъжи и претенции.

Точно два дни преди изборите обаче и друго събитие разтърси демократична общност. В петъка преди гласуването бе пусната декларация, подписана в началото от Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Иван Костов и Николай Денков в подкрепа на Андрей Гюров. И в цялата градска десница не се намери дори един човек, който да се опита да възрази срещу тази подкрепа. Така точно в последния ден на кампанията се видя, че призракът на Сглобката наистина пак добива плът и, че тези, които твърдяха, че никога няма да се прегърнат с Борисов, всъщност са готови пак да влязат в коалиционната му спалня, за да потърсят разговор на четири очи. Самият Борисов каза, че „непоискана подкрепа не дава“, а никой от десницата не отговори на въпроса кога точно са поискали подкрепата и какво са обещали срещу нея. Но истината е, че гушването с Борисов им навлече повече неприятности отколкото можеха да предвидят, защото дори и подвластните им медии нямаше как да контролират цялата вълна от политическо възмущение срещу поредния акт на продадени принципи. И така психодясното отиде на балотажа с кандидат, разгромен на телевизионен дебат, но пък с товара на Бойко Борисов на гърба си. И всичко това опаковано в истеричен антикомунизъм и патологична русофобия. Резултатът беше по-болезнен отколкото всеки от тях е очаквал. Всички уж щяха да взимат самолети и да се махат от територията, но може би е дошло тъжното осъзнаване, че никой не ги чака никъде и ще трябва да се пържат тук, сред хора, които вече не ги бръснат за нищо, нито за политически, нито за морални авторитети.

В цялата кампания обаче има и нещо светло. И това е начинът по който Илияна Йотова премина през тази турбуленция. Ако някой някога е правил позитивна кампания това е тя. Но по-важното е, че в рамките на този месец тя разви своя образ като президент на мира, като президент, който  стои на страната на диалога, а не на войната. И понеже този образ впечатли със своята истинност, тя успя да получи и гласове на „Възраждане“ на втория тур, както и на представители на много други партии. По време на цялата кампания журналисти, медии, анализатори и кой ли не дебатираше въпроса за това как който стане президент ще обедини хората. 

Ами Йотова го демонстрира в седмицата преди втория тур – тя успя да се превърне в онзи символ на различната България, която хората жадуват да видят осъществена. 

Фабриките за тролове така и не успяха да разберат това. 

 

Десница в психотична криза

 

В началото на мелодраматичната нощ вчера по телевизиите беше парад на скръбта, унинието и емигрантските настроения (това последното се оказа палава лъжа, защото уж всички имаха билети за Терминал 2, ако комунистите победят и подадат молба за членство в СССР, а като гледам никой не е тръгнал да емигрира, уви). 

Та на мен ми направи впечатление гробовния вид на една дама Ива Дойчинова, която с глас, пълен със световната болка и разкъсвани от комунягите емоции, изстена в ефир, че България се връща назад, но все пак висшистите и младите избрали Гюров, а това (хлип-хлип) й давало някаква надежда за бъдещото и светлинка в тунела на червения мрак и путинистка безнадеждност.

Днес, оказва се, и това утешение на българските страдалци рухна. Илияна Йотова печели сред висшистите - 50,2 срещу 46. Какво ще рече това? Нима и интелигенцията се продаде на кървавите рубли на Кремъл? Нима и възпитаниците на университетите ослепяха за прелестта на единствената и неповторима демократична общност, този фар в океана на селянията и ганьовците?

Другата голяма надежда - че младите поколения са наши и, че един ден Джен Зи ще изплува от блатото с Иван Костов в погледа и в душата, също е мъртво. Да, Гюров води там, но едва с около 6 на сто - 49, 8 срещу 43, 4. При това много от младите не излязоха да гласуват. Когато излязоха през април, демократичната общност и там не успя да вземе ръка. Тоест ние сме в ситуация в която опорките на психодесницата да рухват пред очите ни. Което щеше да е забавно, ако не ни ги мятаха като мачете от всеки телевизор по нашите романтични телевизионни души. И нито един журналист не се опита късче по късче по разбие тази защитна димна завеса от лъжи, самозаблуди, тъпотии и откровени психотични кризи...

Защото, вече съм убеден, че пред очите си наблюдаваме точно това. Една свръхизолирана обществено малка група, която се радикализира до безумие пред очите ни и никой не се опита да спре този процес на ментален разпад и политическа шизофрения. Убеден съм, че в тази общност има и много здравомислещи хора, но нито един от тях вече не може да даде съпротива на талибаните, които са узурпирали правото да говорят от името на тази секта. И те отново и отново давят собствените си съподвижници в разказите за комунизма, за руската армия, която чака момента да влезе в страната, за дългите пипала на октопода от Кремъл. Тази група е истеризирана докрай и честно казано вече представлява реално опасност за здравия разум на обществото.

Цял ден вчера си мислех на кого ми напомня тяхната психотична криза и тогава се сетих за великото есе на Амос Оз  "Как да излекуваме фанатик". Там той извежда като първи признак на фанатика това, че той или иска да те „спаси“ и преобърне по своя образ, или е готов да те унищожи, ако му се противопоставиш. Точно това демонстрира кресливата секта.

Пред нас имаме освен политически и психологически проблем. И това нямаше да е чак такава драма, ако тези лудите нямаха своя собствена медийна паяжина с която се опитват да контролират реалността. Но и там се издъниха епично. Нито една от "сатиричните страници" не ги спаси от голямото поражение. Нито една тролска фабрика не успя да ги скрие от от това, че си продадоха душите и честта за едни 200 хиляди гласа на Борисов и Пеевски.

Илиян Василев - този величествен говорител на колективната фейсбук дясна психоза - написа, че Илияна Йотова я чака съдбата на Янукович. Защото дори в миговете на драматична личностна криза десницата не иска да се откаже да вярва, че нещо зависи от нея. 

Ама резултите показаха точно това. 

Че те са малко, че те са изолирани и, че никой не ги възприема сериозно. 

И е жалко за Андрей Гюров, защото той май се опита да демонстрира някакво друго лице на тази общност. 

Но тя успя и него да удави в блатото на своя безкраен мрак.