Журналистическите ченгета

 

От зората на демокрацията (когато все още в България имаше журналистика) има едно неписано правило - политическата битка е едно на ръка, но репортерите не атакуват и не влизат в личен двубой с други репортери. 

Първо - това едва ли е интересно на някого, освен на шепа интриганти. 

И второ - колегите са част от една общност и не си правят мръсни номера.

В последните десет години този неписан, но морален пакт беше абсолютно взривен. Грантовата журналистика потъпка всички правила и в името на някой и друг долар отгоре превърна автентичните журналисти в свой основен враг. 

Днес това си личи с двойна сила в статиите на "Дойче веле" - библията на остатъците от либералния терор у нас. Модата вече е сменена. Сега изданието не лови руски, а китайски шпиони. Точно така - оказа се, че България е атакувана не само от руските хибридни послания, но и от китайските токсични идеи. Собствено, в текста така и не става ясно с какво са се провинили китайците пред света. Те не се опитват да продават идеология и ценности, а говорят за своите икономически успехи. Нещо, което всяка страна по света би трябвало да прави. Но очевидно това вече е проблем. 

И на мушката на ДВ основно са колеги журналисти. 

Те са големият враг на либералната мисъл, защото не искат да се подчинят на агонизиращия геополитически канон...

Пръв пред дулото застава Мартин Карбовски. 

Неговото политическо престъпление? 

Имал наглостта да направи интервю с китайската посланичка у нас. Лично аз се обърках - Карбовски сега пипало на Кремъл ли е или пионка на Си Дзин Пин? 

"Дойче веле" не обяснява. 

Те с канибалска наслада стрелят срещу журналисти и издания все едно някой ги и назначил да издават сертификати за качество и политическа чистота.

На мушката е взета и БСП. 

Досадните комуняги си позволили да поканят на "Позитано" делегация на Китайската комунистическа партия. ДВ и представа си няма какво се е говорило на срещата, но насочват кривия пръст с изкривения нокът към левицата и хвърлят токсична слюнка.

Очевидно е, че живеем в полудели времена, но това минава всякакви граници. Защото така и не става ясно с какво е виновен Китай. 

Според ДВ китайската и руската пропаганда действали в синхрон.

 Доказателства за това твърдение не са необходими. 

Нима смятате, че журналистическите ченгета трябва да доказват нещо, а?

България и Китай не са в състояние на война. 

И заради това в задачата се пита откога отношенията между двете държави станаха така проблематични, че "Дойче веле" да се възпали като гнойна пъпка. 

Все пак можем да предположим, че цялото това размахване на политическия бил е изцяло по прагматични причини.

 Едва ли вече ще има пари да се борят руските шпиони. 

Виж долари за битката с китайското вляние сигурно ще се раздават. 

И политическите комисари на безчестието искат да си осигурят финансово бъдещето. 

И не им пука, че отдавна са се превърнали в отрицание на свободната журналистика, здрав разум и обективност.

 

Безкрайната агония

 

София отдавна е в политическа агония. 

Но сега ситуацията става клинична. 

Този извод може да се направи след като вчера "Спаси София" съвсем официално обяви, че напуска Васил Терзиев. 

Решението не е изненада - хората на Борис Бонев отдавна скърцат със зъби за всички безумия, които се случват в столицата, за натрупването на проблеми, които никой не решава, за непрозрачните назначения и абсолютното безвремие в което е изпаднало управлението. Васил Терзиев е като Йети, митичният звяр, наричан Голямата стъпка - има свидетели, които твърдят, че София има кмет, но реални доказателства за това не съществуват. Разбира се, Бонев и неговата партия не са невинни. 

Две години те си затваряха очите пред катастрофата в София, пред нелепостите на управлението и пред абсолютната липса на визия, която демонстрира Васил Терзиев. Нещо повече - младата партия се остави да бъде удушена и доведена почти до безжизнено състояние от политическите трикове на старата реститутска преяла и сектантска десница, които не само изтикаха свой човек за кмет, но и след това (типично за своя стил) напълно погребаха идеята за всякакви реформи. 

И днес резултатът е налице - София е полумъртва, без никаква перспектива, с разрушена група на управляващите и без наличие на витални знаци.

Истинска трагикомедия.

Днес много хора са насочили обвинителен поглед към последните парламентарни избори и твърдят, че те са били най-нечестните в историята на прехода. 

Нищо подобно. 

Изборите си бяха пълна дивотия, но вотът в София през 2023 година зададе този тон. 

Вече две години делото на Ваня Григорова срещу спечелилият с преднина от само 5 хиляди гласа се търкаля из блатото на административното правосъдие. Върховният административен съд обаче ясно постанови няколко фрапиращи нарушения - липсват флашки от машинното гласуване. Това е все едно да отвориш чувал с бюлетини, а там да има само ножици и тиксо. 

В протоколите на СИК е имало масови задрасквания на гласове, защото машината на тлъстото дясно е гледала как да направи своя спонсор кмет и е погазила всички изборни правила. 

Изборите в София през 2023 година са ярък пример за това как фалшификациите, подмяната, натаманените резултати винаги водят до политическа криза, защото в мътните води изплуват най-големите утайки.

Ситуацията е повече от драматична. "Спаси София" имат осем общински съветника, което означава, че групата на ПП-ДБ пада 14 души. Те и сега нямат мнозинство заради всичките им политически схемички, а сега вече изпадат в трайна изолация. 

При това положение единственото спасение за София е нов кмет. 

Или нови избори, или съдът трябва да разбере, че е крайно време да се произнесе за нечестните избори в столицата през 2023 година. 

В противен случай София ще е заклещена в неспирна политическа криза още две години, нещо като перманентен махмурлук, който предизвиква единствено гадене и желанието да се хвърлиш от някоя по-висока тераса. Със своята епична некадърност Терзиев и политическите сили зад него направиха така, че Фандъкова да изглежда като розов блян. 

Това също е непростимо. 

Къде са певците на милионера сега, защо са се изпокрили като микроби из своите политически дупки, а не излязат, за да ни кажат колко е велик "нашия Васко"?

Агония на квадрат.

 

Управленската катастрофа в София

 

През 2023 година цялото психодясно и присъдружните му веган-дружинки бяха изпаднали в колективна халюцинация, че издигат най-добрия, най-якия, най-готиния кандидат за кмет - милионерът Васил Терзиев. Десетки десни инфлуенсъри ни обясняваха какво попадение е той, как лично символизира смяната на поколенията и подхода в политиката, а млади фенки на психодясното обикаляха с него из София, за да взимат случайни граждани за заложници и да ги снимат как си говорят с "Васко, нашия Васко" (това не е моя измислица, това е реален цитат от една развихрена либералка, която като фейсбук биполяр обича да редува токсичните слюнки срещу народа с умиление пред дебелите портфейли на нейната прослойка). 

И за всички тези хора нямаше никакво значение, че пробойните в идеалния им кандидат лъщят като гнойни пъпки, които всеки миг ще се пръснат мелодраматично. Говорим за това, че никой не се опита да види отвъд привидностите и лустрото, че имат кандидат за кмет, който е посредствен, клиширан, удивително банален и отвъд синята ризка и насилената усмивка нямаше никаква представа как точно се управлява град. А какво става ако отворим голямата тема за хардкор номенклатурната рода на кандидата (дядо - шеф на Трето главно управление на ДС , баща и чичо - служители на същата) или за факта, че Терзиев през 2019 година е оглеждан за кандидат за кмет от архиврага, тоест от БСП.

Проблемът на десницата с ДС е много дълбок и той дори не е политически, а психологически. 

Ако човек се вгледа в най-кресливите фигури от нея то няма как да изтърве от поглед, че това са отрочетата на най-голямата номенклатурата от миналото. Само в България е възможно човек да живее в големия като футболно игрище апартамент на баща си на входа на Докторската градина, а в медиите редовно да громи комунизма и истерично да бълва евроатлантически клишета. Тези хора нямаха никаква политическа идентичност, нито легитимност и поради тази причина темата за миналото се превърна в основна за тях. Това беше основният им наратив през годините - кошмарната ДС, кървавите комунисти, неосъществената лустрация и всички останали банални извинения за собствената им некадърност и неспособност да реализират каквато й да е политика. С години досиетата бяха тема номер 1 на всякакви микроскопични подобия на политици, които смятаха, че по този начин узурпират моралната ниша в политиката и от там дойде целият мракобесен гняв стоварен върху хора, които не заслужаваха по никакъв начин този политически циклон, който стовариха върху тях. Просто десницата отказа да проведе рационален дебат за миналото, защото рационалното означаваше тя да се самоунищожи в своя зародиш. И така разликата между хората, служили на България и обикновените доносници остана абсолютно размита. В повечето случаи защото кресливите доносници искаха да бъде така. Само в това морално меле те можеха да спасят себе си, както и да оправдаят скоростното си пребоядисване.

И изведнъж същите тези хора извадиха отроче на ДС като кандидат за кмет. Е, как да не рухнеш на земята от кикот. Защото само с кратка разходка в Гугъл човек може да открие например изявление на Атанас Атанасов защо партията му не подкрепя проф. Николай Габровски за премиер. Ами защото бил от "червено потекло". Или как през 2011 година пак Атанас Атанасов иска оттеглянето на заместник-кмета Дончо Барбалов, защото бил син на генерал от ДС. Оказа се, че за внукът и племенникът на ДС няма никакъв проблем, абсолютно никакъв. Вероятно заради това тези дни Терзиев и компания се отплащат на Атанасов за позорното му мълчание като бутат музикантчето Стоян Михалев за заместник-кмет на столичния район "Оборище". Пече се нова номенклатура - незаменими администратори, които са като дялан камък и стават за всеки пост. Михалев не е писал песен от 25 години, но вече е изпечен политик и костюмар, партийна калинка, която прелита от бюро на бюро и от пост на пост...

Две години по-късно катастрофията в София е с епични размери. И не го казвам аз - в началото на миналата седмица остро и болезнено го поставиха като тема от "Спаси София", най-голямата жертва на усмирителната риза на психопатското дясно. Защото Терзиев, явлението, човекът и сектата зад него, удави "Спаси София" и започна да ги завлича със себе си към дъното, към тъпотиите със завода за боклук, към безкрайните ремонти и нелепите действия във всяка една сфера. "Няма да бъдем заложници на Терзиев, нито на дясното", изсъска Борис Бонев преди да обяви, че неговата организация ще прецени много сериозно дали да не напусне управляващата коалиция в София. Това обаче е закъснял кризисен пиар. Всъщност, нека да припомним, Бонев беше естественият кандидат за кмет на недоволната дясна София, но в последния момент ПП и ДБ изтикаха напред своя спонсор Васил Терзиев, човек, за когото никой не беше чувал. Не е ясно как и защо Бонев е приел условията на сделката, но тя се оказа като здрависване със Сатаната, защото душата на "Спаси София" бе продадена точно с това съгласие. А сделката беше ясна - правим "нашия Васко" кмет, а за Борис Бонев остава поста за престолонаследник - тоест шеф на Общинския съвет. Терзиев стана кмет по някакво чудо, с 5 хиляди гласа преднина (най-вероятно тежко купени или фалшифицирани), а Бонев така и не се добра до шефското място в СОС заради натрупания негативизъм към него. Десницата така и не разбра в какъв мач играе в София - те дълго време абсолютно убедено смятаха, че ГЕРБ са техния основен противник и то въпреки, че на терена вече беше лявата стихия Ваня Григорова, която направи показна кампания и се доближи толкова близо до Терзиев, че Радан Кънев побелял от ужас в едно интервю разказваше как е смятал, че Григорова вече е станала  кмет. Тя не стана, но само, защото десните пари не миришат, а и когато десните купуват гласове, това не се брои за престъпление, нали така?

Две години по-късно София е изправена пред поредица от кризи. Заводът за боклук прикрива мрачна и драматична криза. Градският транспорт в столицата отново е в протестна готовност. Болниците затънаха в биологични отпадъци. Ремонтът на "Опълченска" очевидно ще трае до 2048 година като минимум. Протестите покрай него пък няма за затихнат. Кметът се опитва да си назначи главен архитект срещу, който възразиха дори партиите, които едно време финансираше. Проверка на управлението на ГЕРБ никой не е виждал, а няма й да види. Общината съществува в шизофренно състояние. А всички опити на обикновен гражданин да се види със своя кмет биха корабокруширали драматично. Твърди се, че е по-лесно да си запишеш час за аудиенция при Тръмп отколкото да имаш епичното щастие да те види Васил Терзиев. Така са милионерите - няма да си цапат ръцете с простолюдието, я!

Най-лошото от всичко това е, че освен "Спаси София" никой от десницата не иска да излезе и да признае очевидното - Терзиев е катастрофа, а София е в голяма криза. Всички инфлуенсърки срамежливо мълчат, а феновете на "нашия Васко" са потънали вдън виртуалните дълбини и мълчат като блатни чудовища в мрака.

И най-лошото е, че всичко това беше съвсем очевидно и ясно, но сектата за пореден път реши да тъне в непрогледна самота. Заради това брифингите на "Спаси София" идват нанагорно на всеки нормален човек, който трябва да оцелява в тази кризисна столица. Две години те съучастваха на Терзиев и накараха съвсем нормални хора да въздишат за Фандъкова (а дори и само за това престъпление ще врят в ада цяла вечност, че и малко отгоре). Терзиев беше избран нечестно и управлява като комикс-герой. Истината е, че София е сложен механизъм и изисква човек с идеи и визия, а не бизнесмен, който даже не знае как точно се управлява общинска администрация.

Това обаче за траен дефект на градската десница. 

Тя вечно е пълна с акъл и все знае как се правят нещата. 

Но появят ли се в управление - катастрофата е неизбежна.

Питайте Борисов Бонев...

 

 

Истината за геополитическите лакеи лъсна

 

С години грантовоподатливите медии у нас и политическите комисари (наричани кой знае защо "фактчекъри") твърдяха, че никакви американски държавни пари не стигат до страната. 

Цялото им финансиране било по частен път, а това по някакъв мистичен начин трябваше да означава, че те не са платени лакеи на геополитическото статукво.

Вече със сигурност можем да кажем, че това е гнусна и опашата лъжа. Тези дни стана ясно, че държавният секретар на САЩ спира програми за 1,5 милиона долара за България. 

Не частни инвестиции, а пари директно от Америка. 

И, забележете, те са насочени основно към медиите, "осигуряване на медийна грамотност" и програмата "Заедно в час", която трябваше да пусне разсейки в българските училища. 

Директни храненици на американската държава, пълни с фалшиви моралистични претенции и безкрайна торба с лъжи.

Както винаги трябваше да научим истината от метрополията, защото местните храненици биха отбранявали хляба си като афганистански талибани. 

Но това със сигурност означава едно - медиите с най-големи претенции за журналистическо качество всъщност са били подчинени на външен интерес. 

Те са защитавали американската политика и даже май не трябва да ги наричаме "български". 

Макар и късно, истината все пак лъсна. 

А това е някакво мъчителното начало на ново осъзнаване за деградиралата медийна среда у нас.