Йотова, изборите и социологията на повикване

 

Необходими са чудеса от творческо вдъхновение, дарк-фентъзи романтизъм и крехки еротични вълнения, за да можеш да изкараш за нещо като победа оставането на твоя кандидат на второ място. Вчера се наслушахме на всякаква поезия - Гюров бил във възходяща тенденция, Йотова летяла надолу, имало бензин, потенциал и възможности другата неделя Кандев да стане вицепрезидент на страната и да си сложи скара за кюфтета в кабинета...

И това на фона на тази кошмарно ниска активност. Нека да си дадем ясна сметка какво виждаме - масово неявяване пред урните, а дори и при него градската десница остана втора. А това им беше върховната мобилизация, пикът на фейсбук-усилията и тик-ток вдъхновенията. Оттук-нататък магистралата е към Борисов/Пеевски. Единият вчера гласува като "лидер на дясна партия", а другият се скри в сенките, за да чака офертата. Очевидно статусът на Гюров за ареста на  кметовете и алюзиите с Възродителния процес не стига, трябва още и още, и още...

Заради това съм принципен противник на наричаме новата комбинация Сглобка.

Това ще е СуперСглобка, мащабно дясно заключване на здравия разум в тъмница.

 И никой от съвестите на нацията няма да има нищо против, защото пак го правим в името на единний, светъл евроатлантизъм...

И понеже вчера политиката умря (да се надяваме за кратко и балотажът да я възкреси), очевидно голямата битка беше за разказа какво се е случило. И точно тук според мен т.нар. агенция "Маркет линкс" дължат обяснение. 

Как така единствено и само те извадиха паралелно преброяване в което Гюров води? 

Нито една друга агенция не показа подобни данни. 

При това изследването беше извадено към 21.30, точно в пика на аналитичните терзания от всеки екран. "Маркет линкс" бяха пуснати като медиен спецотряд именно да задават наратив - вижте Гюров успя да поведе, десницата развява синьо-жълтия флаг на победата, да живее Зеленски и гордият геполитически електорат! Това е метаморфоза по Кафка - превръщането на социологията в политическа камериерка на определени сили. Ваденето на толкова нелепо, нечестно и измамно паралелно преброяване е начин за влияние върху големия разказ, посяването на семената на лъжата в съзнанието на остатъчните зрители. Ето това е проблемът.

И още нещо. Запомнете цифрата - 486 099. Това са хората, които са оценили опитът за геополитическа тревожност и политическа паника за връщането на комунизма и отмяна на цивилизационния избор. Това е максималната бройка на сектата, върховната мобилизация на този политически цирей. Язък за всички медийни кипежи, есета, и тръшкания.

Че "Прогресивна България" има върху какво да размишлява - това е факт. Идеята, че президентските избори не са важни и заради това хората не излезли е като куршум в слепоочието. Но всъщност Илияна Йотова е в много по-добра позиция не просто да отвори ветрилото, а да се пребори и с апатията от първия тур. 

Снощи в БНТ ме питаха за прогноза кой ще победи другата неделя. 

Знам, че човек не трябва да танцува с бъдещето за щяло и нещяло, но България ще има президент жена. 

 

Европейските протести и българските оплаквачки на западната цивилизация

 

Грандиозните протести във Франция, които разтърсват цялата страна и не само не вървят към успокояване, а към ожесточаване, направиха немислимото – те изместиха напълно темата за дроновете в Черно море и приближаването на войната до нашите брегове. Дори психодесните, които се примляскваха пред тази възможност за политически точки като вампир пред югуларна вена на млада девица, обърнаха поглед на Запад, ужасени като в романтично стихотворение: те очакваха да рухнат кулите на Кремъл, а гледаха подпалената кула на кметството в Лимож, която е на 143 години. Всички чувствителни фейсбук-философи видяха в тези гледки някакъв апокалиптичен край на Европа – емигрантски банди рушат, обират магазини, палят и безчинстват. Париж – градът за романтични разходки на дребната и средната европейска буржоазия изведнъж се възпламени като бомба, а пламъците обхванаха цяла Европа. Защото след Франция протести изригнаха и в Белгия, а след това и Италия. Което е много жалко – нашата десница най-накрая се научи да харесва Джорджа Мелони заради една нейна реч в ЕП в защита на Украйна и изведнъж подло и гадно я атакуваха на нейна територия и то точно тези, които тя управлява. Разбира се – винаги можем да кажем, че протестират полезните идиоти на Русия, както прави величавият ум на проф. Евгений Дайнов и да престанем да се ровим в темата, да отдадем всичко на външно влияние и да заявим, че полицията трябва да бие, елитите не трябва да променят нищо, само още едно усилие и тиранинът в Кремъл пада, а ЕС се връща към безоблачните дни и тлъстеещите костюмари и еврокомисари, които няма да правят нищо друго освен да броят тлъстите си пачки.

Както винаги обаче проблемът е много по-сложен, дълбок, упорит и кошмарен.

Във Франция протестите започнаха от учениците, наистина от учениците, които скочиха срещу плановете за орязването на финансирането на училищата. Това е много сериозно тема. Образованието, и това го казвам за всички консервативни кибици в социалните мрежи, на които все имигранти са им пред очите, е единственият социален ансасьор в съвременните общества. Доброто образование означава добър шанс за реализация. Липсата на образование е сигурен начин бедността и неравенството да бъдат постоянно възпроизвеждани отново и отново. Недоволството обаче обхвана всички сектори – по улиците излязоха медицински сестри, учители, пенсионери, фермери. Франция се превърна в протестен огън. И, разбира се, вечните специалисти почнаха да говорят как това са паразити, които не искат да се откажат от глезотийките на социалната държава, защото са свикнали да получават много пари срещу малко труд. Всъщност ситуацията е много по-различна. Новото свиване на коланите във всяка една европейска държава се държи на плановете за превъоръжаване. Защото ЕС иска да прави оръжия за Украйна, а цената трябва да я платят европейските граждани. Милиарди за оръжия винаги има, но цената е, че те се взимат от всички други сфери.

В Италия протестите също избухнаха заради това – заради плановете на Мелони да реже социални придобивки в името на грандиозния план за превъоръжаване на Европа. Добавете към тази взривоопасна съставка и нереално високите цени в магазините, недостъпните цени на жилищата, липсата на всякаква перспектива и очевидното падане на качеството на живот. Това са съставките на революциите, които Европа е позабравила, точно, защото социалната държава години наред поддържаше достатъчен баланс, за да могат европейските общества да бъдат мирни. Днес, когато социалните придобивки биват взривявани една по една, ситуацията става не просто протестна, тя се превръща в открит социален бунт. И този бунт никога няма приятно лице, защото в корпопоративните власти не се стряскат лесно. Франция е бременна с грандиозни протести от времената на жълтите жилетки насам и сега просто пламна цялата държава.

Разбира се, има изпитани начини по които медиите и властта (това отдавна е едно и също) да се опитат да разбият социалната солидарност. И това е като пуснат по улиците бандите и тези, които обичат да разрушават и разграбват магазини. Тогава средствата за масова информация имат какво да показват – вижте ги, това не са недоволни граждани, това са бандити, крадци, хулигани и вандали, които рушат принципите на цивилизацията. Пред очите си имаме върховна политическа подмяна – корпоративната власт иска да по всякакъв начин да погребе социалните искания, за да може да запази икономическото статукво, каквото й да струва това. Заради това видях как френската преса с ужас пише за крайната левица, защото протестиращите видяха в лидера на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон естественият лидер на тяхното недоволство. Меланшон бе изкаран полезен идиот с вратовръзка, разрушител на френската цивилизация. Още една подмяна. Значи не виновен Макрон с неговата тъпа, противна и неолиберална политика, виновен е този, който даде глас на улицата и се превърна в изразител на стаеното недоволство. Стигна се дотам, че френския президент и Марин льо Пен съвместно заклеймиха протестите по улиците. Първият, защото знае, че след себе си оставя наследство от руини, втората, защото вижда, че Меланшон трупа популярност и може да я задмине на президентските избори.

Но това е френският контекст. На мен ми е по-интересно българското възмущение от протестите. Защото много хора избраха да видят в тях варварство и библейски край на цивилизацията, вместо това, което те са – отстояване на социалния модел на една държава, този социален модел, който превърна ЕС в притегателен център, мястото, където социалният баланс е намерен и работи в полза на хората. Да виждаш само блясъците на огньовете, без да се опиташ да разбереш сърцевината на недоволството е стратегия на камикадзето. Да, Европа има проблем с безконтролната емиграция, да, Европа отдавна погребва този проблем, но нека да бъдем честни – ние го дължим на власти, които не са искали да унищожават Европа, а да запазят икономическият корпоративен модел. За да не дадем по-високи заплати на хората, дайте да вкараме чужденци, които ще работят за жълти стотинки. Точно това разгради социалната тъкан на западните общества. И точно това днес се превръща във фундаментален проблем в България, защото големите работодатели извиват ръцете на поредно правителство да улеснява вноса на работници от чужбина. Те не искат по-големи заплати, нямат проблем да живеят в мизерни условия, готови са да работят на ненормирано работно време. Това обаче, оказва се, така и не се превръща в проблем за дискусия. Защото е много по-добре да виждаш края на западната цивилизация, вместо да си представиш, че капитализмът вече убива отделните държави и не ражда онова благоденствие, което обещаваха най-големите му певци. Точно това виждаме по улиците на Франция, Белгия, Италия, Испания, а искрата на тези социални бунтове ще тръгне из целия ЕС, защото ситуацията навсякъде и една и съща.

Най-интересното е това, че в България също има условията за такъв социален взрив. Цените в магазините са се утроили въпреки обещанията, че след влизането в еврозоната ще има жесток контрол и еврото няма да доведе след себе си огромна скъпотия. Но когато се опиташ да поставиш такъв въпрос на обсъждане веднага ти скачат десет икономически талибана, които твърдят, че скъпотията се дължала на всякакви други фактори – от спекулата до войната в Близкия изток. Не че крайният потребител го интересуват обясненията. За него е важно едно – че високите цени точат доходите му и обедняването вече е реално. Обедняването не е еднократен процес. Този месец се лишаваш от едно, следващия от друго, а в края на всичко това разбираш, че вече не само не си от средната класа, а си в реален риск от крайна бедност.

Междувременно в ЕС уверяват, че ще стоят твърдо зад Украйна и ще продължат да финансират една война, която кръвоточи сериозно стария континент. И тук е корена на големия проблем за който никой не говори. И отсъстващият разговор, диктата на едната гледна точка доведе до тези мащабни протести, които няма да затихнат лесно, защото всяко едно от исканията е практически неизпълнимо за Съюз, който си има Зеленски на шията.

Един ден обаче ще се разбере, че тези, които протестират днес не са рушители на цивилизацията. Те са тези, които искат да запазят мечтата за ЕС жива. Елитите, костюмарите, корпоративните лакеи разрушават западната цивилизация и заради това пожарите ще продължават…

Те са отговорът на отчаянието, а доведеш ли един народ до отчаяние след това вече никога няма да успееш да говориш истински с него. 

 

Различната ДУМА: Истеризация

 

Кампанията за президентските избори от старта си приличаше на начало на психарски трилър. Сюжетите там обикновено започват бавно, дори идилично, за да може в края всичко да заприлича на лудница, която е оставена без лекарства, в някакъв объркан и извратен свят в който нищо не е такова каквото изглежда.

Медийната истеризация на десницата премина през няколко етапа - от компромати за помилвания мина през любимия специалитет "управляващите ни тикат към Москва", за да финишира с театралния скандал с бутната Соня Колтуклиева на паважа и мелодраматичните стонове, че диктатурата се завръща. Всичко това бе увенчано със статус на Тодор Тагерев, че е (тук се дръжте, че ще друса) имало газова атака по време на представяването на новата книга на Георги Лозанов. Каква е тази газова атака при която никой не е пострадал оставяме да прецени колективната българска психиатрия. Просто градската десница не може да живее в неизвънреден режим. Тя е нещо като кълбо от нерви, което трябва постоянно да е в истерия, защото, ако за миг свали тази емоционална мобилизация, ще се разпадне като радиоактивен отпадък.

Аферата "Колтуклиева" е показателна. Театралният етюд е очевиден, както е очевидна и медийната паяжина, превърнала го в ключовото събитие на деня и нещо като емоционален пик в дните до президентските избори. Цялата дясна мисъл се изреди да поднася съчувствие на Колтуклиева, което е съвсем нормално. Ние също й желаем здрави и нови дръзновения. Но истината е, че легитимацията на нейните действия като журналистика е морално опасен процес. Оттук-нататък всички, които се оляха в сълзи от съжаление вече нямат право да не застават пред нейния микрофон и насочен пръст. Колтуклиева не прави журналистика, а пърформанси, често дори целенасочени скандали. Това дори не е провокация, това е част от абсолютното загниване на журналистиката и превръщането й в пощенска кутия за политически поръчки.

В хода на лицемерието обаче най-поразяващо беше мнението на Кирил Петков. Защото той би трябвало да мълчат. Всички други имат право на своите пози, бившият премиер - не. Точно преди две години неговият кортеж от НСО уби човек. Тогава никой не видя Кирил Петков да излиза от колата и да помага на жертвата. Никой не тръгна да се възмущава от действията на пиара му Найо Тицин, който излезе да прави снимки на ударената кола без да осъзнае, че на тях се вижда убитият човек. По-важно е да снимаме, нали? И точно това лицемерие смазва сетивата и душата, защото именно през него човек разбира, че в българската политика моралната компонента е безвъзвратно мъртва. Десните нарциси просто използваха театъра, за да се сглобят отново с ДПС и ГЕРБ и така да налеят малко бензин на нелепата двойка Гюров и Кандев.

Това, което описваме не е кампания. Българската политическа система вече е като наркоман, който живее от скандал до скандал. Това не просто развращава, това унищожава здравия разум. Защото в такава ситуация беше важно да се дебатира гафът, но не с театралната Колтуклиева, а с пропуските на НСО. Недопустиво е службата за охрана да позволи случаен гражданин, пък бил и той Колтуклиева, да отвори вратата на колата на шефката на парламента. Ами ако утре това направи някой с пистолет?

България е загниваща държава и това си личи по мащабната депрофесионализация на ключови органи. Това е дълъг процес с много виновни. Нека да припомним, че навремето Борисов използваше охранителките от НСО, а щом охраняват него значи за офицерки, да му гладят ризите. В зората на прехода бившия шеф на НС Йордан Соколов, караше гардовете да му разхождат дакела. Ето това имаме пред себе си. А щом председателката на парламента не получава адекватна защита, какво да кажат всички останали, които продължават да се правят, че вярват как България може да ги защити...

Истеризацията обаче е като огледало. В нея виждаме депрофесионализацията, но там се отразява и страхът от мащаба на Йотова и нейната победа. Командата е президентката да бъде разкъртена по всякакъв начин - с нова порция токсични слюнки и скандали. "Прогресивна България" са просто странична мишена. Голямата цел е Йотова. Но всички медийни истерици я подценяват. 

Всъщност Йотова показа перфектно политическо поведение в тази ситуация. 

Президентът си е президент.

 

Сделката на Путин и Тръмп простреля в гърба българската психодесница

 

Андрей Гюров редактира свой статус под токсичен натиск от армията на тролове, но точно това показа, че кампанията му е в насипно състояние

 

 

Най-големият удар по кампанията на Андрей Гюров и Георги Кандев, изключително иронично и многозначително, не дойде от техните противници, нито бе под формата на компромат, който да взриви лагера им. Ударът бе в гръб и дойде от САЩ, когато Доналд Тръмп помпозно обяви, че е сключил сделка с Русия за 600 хиляди тона дизелово гориво. Тръмп е бизнес-хищник. Към този момент той достатъчно ясно проумя, че войната с Иран го вкара в плаващите пясъци на отвратителна икономическа криза. Всекидневно скачащата цена на бензина е най-сигурният път към загуба на междинните избори, където републиканците са заплашени от погром. В такава ситуация Тръмп се нуждаеше от нещо бомбастично, нещо с ефекта на холивудски взрив – и точно тук на помощ му дойде сделката с Путин. Само ден след анонса американската Служба за чуждестранните активи моментално даде разрешение за руския дизел. То дори не е еднократно, а ще важи до месец април следващата година. САЩ си отварят пътечка към руските горива, защото те са една от малкото възможности за реално намаляване на цените в един свят разтърсен от геополитически земетресения и постоянни конфликти. Видях всякакви опити на градската десница да се опита да удави този новина в маринатата на техния токсичен страх – не било ясно дали Русия може да изпълни условията на сделката, не било сигурно дали е в състояние да изнесе точно толкова дизел…Разбира се, че това е танц с фактите и реалността. Русия спокойно може да изнесе и два пъти повече дизел. Но всъщност голямата новина не е в това, че 600 хиляди тона ще се появят на американския пазар, а в това, че САЩ и Русия за пореден път май вървят към някаква форма на разбирателство докато останалата част от колективния Запад диша шумно, протестно и възмутено. Тръмп подслади сделката с Русия и с друго свое заявление. Той обяви, че е време за нов президент на Украйна и то такъв, който да е в състояние да договори мир. Тук вече българската полуинтелигенция вече беше в апоплектичен шок. Проф. Евгений Дайнов, който погребва Русия и Путин всяка седмица от 2014 година насам, написа мрачно прозрение за света в който ще ни се наложи да живеем. Тоест в свят в която нито една негова дума, прогноза или мисъл не се доказва от реалността. Проф. Дайнов и неговата общност потънаха в мрака на страданието, в океана на отчаянието и не е ясно кога точно се ще появят обратно. Вероятно щом водката, пардон, мъката им приключи.

Интересно е, но този световен поврат оказа странно влияние върху българската кампания за президентските избори. Андрей Гюров или някоя от дългобедрите му пиарки написа умозрителен статус във фейсбук. Той започваше с изречение, което би дало началото на всеки як геополитически трилър: „Надеждата едно споразумение между двама световни лидери да повлияе на цените на дизела в света е похвална“. Някой да вижда нещо нередно в това твърдение? Ако не виждате – незабавно трябва да се предадете на ДАНС и да си признаете, че сте руски агент и вероятно фен на Мария Шарапова. В това твърдение, оказа се, Гюров нарича Путин „световен лидер“ и армията от тролове избухна в токсични слюнки от възмущение. Как смее техният кандидат да бълва такива неща? Кой в лагера му е законспириран агент на Русия и е успял да вмъкне такова хибридно твърдение? По стената на кандидат-президента се изляха повече сълзи отколкото са излели младите гимназистки от разбити сърца през цялата 2026 година. Гюров бе изправен до стената и срещу него бе стреляно толкова много пъти, че най-накрая той се пречупи и направи нещо, което никога не би трябвало да прави – редактира статуса си. В новия вариант първото изречение вече беше като извадено от порнороман, написан от Георги Господинов, но под тайнствен псевдоним: „Надеждата една сделка между Тръмп и Путин да повлияе на цените на дизела в света е едно…“. Веднага прави впечатление, че някоя пиарка панически се е опитвала да замаже следите от местопрестъплението. Точно така се получава това повторение – една сделка – едно. Звучи дефектно и нелепо като опитите на Георги Кандев да минава за народен човек.

Тук обаче проблема отива отвъд редакцията. Гюров не успя дори 12 часа да стои зад свое твърдение, пък било и то неприето от феновете му. Как се очаква като президент да отстоява непопулярни решения, когато се налага? Неговата нелепа кампания се опитва да наложи образа на един човек, който ще е опозиция на властта или поне силен коректив. Как точно ще стане това, когато Гюров не успя да бъде коректив на собствените си потенциални избиратели и да ги убеди, че това, което е написал всъщност е вярно. Защото и Путин, и Тръмп, независимо дали това се харесва на колективното психодясно са световни лидери. Съвсем очевидно е. Опитът да не приемеш реалността е точно онова, което вкара Европа в украинското блато и я накара с години да плаща сметката за една война, която я кръвоточи и унищожава постепенно. Именно в тази драма с редактирания статус най-ясно се виждат политическите дефекти на психодесницата. Всъщност вместо да се занимават с караници помежду си точно сега всички политически сили би трябвало да се обединят и докато Тръмп все още е в бизнес-еуфория би трябвало да поискат и за България възможност да внесе руски горива. Това ще е най-ефективната мярка за укротяване на цените. Да, знам, гласоподавателите на Гюров може, ако искат и съвестта не им позволява, да не ползват презрения руски евтин бензин, а да плащат от по-скъпия. Това е пазарната икономика.

Проблемът е и по-дълбок. Ходът на Тръмп буквално взривява всички опити войната в Украйна да бъде опакована като ценностна битка. Не, след последната сделка стана ясно едно – никой не се бие за идеология или световна визия. Ние сме въвлечени в яростна война за ресурси и територии на влияние и по време на такъв бой да се държиш като идеологически талибан, означава, че какъвто и да е изходът от противопоставянето, ти винаги ще си от губещата страна. То заради това и Гюров не успя да се разбере със своите фенове, защото той се опита да погледне на темата реалистично и прагматично, а в отговор му се нахвърлиха жадни за кръв орки и не е ясно докога ще му напомнят, че е идеологически грешник.

Всъщност именно в темата „Украйна“ се оглежда голямото разделение във визията за това в каква България трябва да живеем. Едните си представят България като част от вечна война срещу Русия, независимо колко украинци трябва да пролеят кръвта си и да подарят живота си за Зеленски и неговата корумпирана клика, а другите ясно виждат, че България трябва да бъде част от усилията за постигане на мир. Защото именно мирът може да върне икономическият растеж в ЕС и да отвърже усмирителната риза в която Съюзът сам се натика без да може да помръдне.

След обявената сделка българската десница беше като човек, ухапан от пепелянка. После започнаха да се появяват снимки, генерирани с изкуствен интелект, които да покажат как Украйна гордо взривява руски рафинерии с иронични текстове, че сделката няма как да се осъществи. Винаги е приятно, когато виждаш как за цели общности измислената реалност е по-важна от това, което се случва пред очите им.

Всъщност сделката Тръмп-Путин за пореден път показва колко е важна световната политика за нашият местен разговор тук и колко е провинциален в миговете в които трябва да надмогне нивото на местното. Почти толкова провинциален колкото платена статия в немски вестник, че си потенциален кандидат за Нобелова награда и това да е медийна сензация на местна почва, без никакви реални основания.

Този провинциализъм е причината българската градска десница никога да не успее да подаде глава извън собствения си балон. Защото те не са носители на модернизация, а само на собствена версия на предишния комсомол, където всяко отклонение от правата линия се наказваше с изключване и презрение. Всъщност това си пролича и по идеята на Гюров къде да е дебатът му с Йотова – в канала на Мария Цънцарова, нещо като медийна тайна квартира на психодясното. После кукувци от идеалния център на София почнаха да съскат, че Йотова избягала от дебат. А всъщност Йотова не е бягала от нищо. Просто срещу нея има само медийни сенки с които няма какво точно да се дебатира. Като знаем как Гюров си редактира статусите като нищо час след дебата ще обяви, че всъщност не се е явил на него.

Статус може да редактираш, но реалността просто няма как. И така наистина сме в средата на една кампания в която разговор и дебат не може да се получи, защото просто едната част от това противопоставяне не живее в реалността. И това е поредната пропусната възможност за дискусия за различното бъдеще на България, извън клишетата на посредствеността и тъмните очила на идеологическите талибани. Както й да е – чакаме 25 октомври. 

Тогава реалността ще победи с гръм и трясък. 

За ужас на тролската армия.