Реформата „Ивкова“ централизира една система, която е доказала, че не можа да работи ефективно при този модел и цената за това скоро ще я плащаме всички ние
Потънали в усещането за предстояща президентска кампания, нови обществени сблъсъци и поредните медийни интриги, много български граждани оставят пред погледа им да мине това, че здравната министърка Катя Ивкова запретна ръкави и анонсира голяма реформа в своето ведомство. Понеже здравната сфера е специфична, много малко са хората, които са в състояние да оценят какво точно се случва, а до нас проблемите стигат под формата на новини, че тя уволни единият си заместник, другият сам хвърли оставка, много шефове на дирекции си тръгнаха от МЗ, а в битката по стълбите на ведомството се изтърколи и главата на главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Първоначално той уж си тръгна без скандал, а само с уточняваше бележки, но после медийните стрели между него и Ивкова заприличиха на оръдейна канонада. И заради това си струва да отвърнем поглед от баналните ежедневни интриги и да видим какво ври и кипи във вещерския котел на здравата реформа. Защото рано или късно изпаренията от него ще стигнат до всички нас, но ще бъде твърде късно.
Основните промени, които Ивкова е замислила са доста интересни. Двайсет и осемте регионални здравни инспекции - тези, които следят водата, храната, обектите и епидемиите по места – вече ще престанат да бъдат самостоятелни институции. Те стават поделения на здравното министерство и ще се управляват от София. Решенията, които досега подписваха двайсет и осемте директори, ще ги подписва министърът или упълномощено от него лице. Инспекциите остават на място, но вече няма да са орган, който решава.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който решава колко струват лекарствата и кои от тях плаща Здравната каса, се закрива като отделна институция и работата му минава в дирекция на министерството. Националният център по радиобиология и радиационна защита, който се занимава с радиацията и облъчването, се влива в Националния център по обществено здраве и анализи. Обединеното ще се нарича Национален център по обществено здраве и радиационна защита.
Всичко това е опаковано в красивата фраза „оптимизиране на администрацията“. Това е добре замислено. Подобни формулировки удрят в сърцето изстрадалия българин и той си мисли, че дошъл министър със здрава ръка, който ще постави всички по местата им.
Какво означава това действителност и наистина ли това е реформата, от която системата се нуждае? Мотивите, внесени от МЗ казват, че се съкращават 440 места и че „основната част" от тях са незаети. Основният закон, който се изменя е Законът за здравето; но се изменят и 29 други закона — от Закона за водите и Закона за храните до Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията. И е даден само 14 дневен срок за съгласуване.
Какво се променя по същество?
Компетентността по всички индивидуални административни актове - от хигиенните заключения за аптеки до наказателните постановления - Решенията по цени и по Позитивния лекарствен списък се издават от министъра или заместник-министър, еднолично. Заповедите по противоепидемичните мерки минават при главния държавен здравен инспектор.
Това по същество създава едно свръхцентрализирано министерство. Една тромава институция, която ще натежи от бюрокрация и на практика не само няма да се реформира, а ще затъне в блатото на всички безкрайни процедури.
Интересното е, че реформата „Ивкова“ се опитва да закрие една добре работеща и прозрачна институция като Нацоналния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. И тук се налага да обясним малко скучна материя, но тя в крайна сметка опира до джоба и здравето на всеки български гражданин.
Досега решенията, касаещи цените и реимбурсния статус на лекарствата се вземаха от колегиален орган (Съвета), състоящ се от 7 члена – юристи, фармацевти, икономисти и лекари, които вземаха прозрачни решения в резултат на гласуване, като всеки отказ е записан в протокол. Състоянието на преписките може да се провери онлайн. На практика това е най-прозрачно работешата институция в лекарствената политика. Тя беше създадена през 2013 г. защото когато процесите по ценообразуване и вземане на решения относно реимбурсния статус на лекарствата бяха в МЗ, бе отчетено значително забавяне на процедурите и влошаване на достъпа до лекарства за българските граждани. Тогава се реши, че ако тези процеси останат в МЗ забавянията ще продължат. Самата битка за създаването на този орган е достойна за холивудска съдебна драма и то завършила с хепиенд.
Сега обаче МЗ иска да разруши успешните практики на Съвета, признати като такива дори в международен план. Една бърза справка показва, че Съветът има и 47 научни публикации и над 300 цитирания. За обикновена администрация това е доста необичайно. И заради това още по-странно изглеждат действията на Ивкова. Пред БНТ тя посочи като причина за „реформата“ на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проблемът с паралелния износ на лекарства, който според нея показвал, че работата на съвета, не била достатъчно добра, след като има дефицит. Съветът обаче няма компетентност в тази верига. Паралелният износ се урежда по чл. 217б от Закона за лекарствените продукти, уведомленията отиват в Изпълнителната агенция по лекарствата, тя следи наличностите, а заповедта за забрана се издава от министъра. Същото важи и ако говорим за внос — и там компетентният орган е агенцията, не съветът. След закриването му заповедите ще се издават по същия начин, от същото лице, в същите срокове. Тоест закрива се орган заради проблем, който той нито създава, нито може да реши, и чието решаване не се променя с нищо.
Ивкова е единственият министър в новата история на лекарствената политика в България, който не може да работи с повечето директори от дирекциите (повечето от половината са уволнени или напуснали). Обичайно е министърът да подбере екипа си от зам. министри и главен секретар, но такова обезглавяване миннистерството не помни. Двама от зам.министрите също отказаха да бъдат част от тази “реформа”. Разбира се, има временно изпълняващи длъжностите по всички дирекции, но така ли се подготвя една администрация за пълноценна и полезна реформа, която трябва да премине без сътресения, защото от нея зависи най-важното – осигуряването на лекарствата, необходими за лечение, профилактика и изследвания? Някой зададе ли този въпрос на министър Ивкова? Има ли административен капацитет министерството да изнесе тази реформа и последствията от нея? Когато хората, които вършат работата, едновременно спрат да вярват, че ще ги чуят по нормалния ред, това само по себе си е информация.
От МЗ обявиха, че не се очакват негативни социални последствия от планираните реформи. Какво обаче крият от нас или пък поради невежество наистина не са отчели, че може да се случи и следователно нямат инструмент да управляват тези промени? Така наречената реформа е обикновено преразпределение на властта. Разчистване. При това бързо. Тя е пренареждане без памет. Вместо реформа имаме хаос и това ще се усети съвсем скоро. Най-бързо ще се усети забавянето в регистрацията и регулирането на цените на лекарствените продукти, както и решенията, свързани с реимбурсирането на лекарствата.
Следващият проблем ще е, ако решите да спорите с държавата по закона „Ивкова“. Днес, ако здравната инспекция ви наложи глоба, откаже разрешение или спре обект, вие обжалвате пред административния съд във вашата област. Отивате пеша или с кола до областния град. От 1 януари тези решения ще ги издава министърът на здравеопазването. А решенията на министъра се обжалват в София. Защо това ви засяга: ако сте от Видин, Кърджали или Силистра, обжалването вече означава път до София, адвокат в София и явявания в София. За малък обект - фризьорски салон, детска градина, заведение това често струва повече от самата глоба. Тоест на практика вероятно няма да обжалвате.
Ако целта е да се премахнат дублиращи функции – като напр. счетоводство, правно обслужване и т.н., не е нужно да се премахва юридическата самостоятелност на регионалните здравни инспекции. Няма правна пречка да има едно общо звено за счетоводство, кадри, обществени поръчки и информационни технологии, което да обслужва двайсет и осем структури, всяка от които си остане самостоятелен орган. Ефектът върху разходите е същият, а компетентността не се променя. Следователно не разходите са проблема на Ивкова, а водещо е желанието под този мотив да бъде иззета властта и управлявана еднолично. И дори да се опитаме да разберем това желание и да го оправдаем с проблемите, които съществуват сега, то опитът показва, че централизацията в този случай само ще блокира работата на министерството. Здравеопазването е сфера в която всяко допускане на такъв хаос, действа като радиация и може да унищожи всички работещи решения. А до тяхната работа се е стигнало след мъчителни опити на „проба и грешка“ и сега е болезнено да се гледа как целият експеримент започва отначало. Здравеопазването със сигурност се нуждае от промени, но там е необходима мисъл, експертиза и задълбочено познаване на детайлите. Всичко останало е пускане на хаос в системата.
За пореден път.