Символичните простотии на десницата

 

Политическата безпомощност на десницата винаги си личи най-ясно, когато на хоризонта се зададат избори. Тогава политическото крило на армията от тролове решава, че трябва да се раздаде гръмовно в своите най-нелепи каузи. Нашата десница съществува единствено и само на символично ниво и единствените битки, които може да води за символични. Заради това в България е пълно с борци срещу Кремъл и Путин, които се потят да произвеждат мракобесни десни есета, но нито един от тях не направи следващата стъпка - да се запише в украинската армия и с оръжие в ръка на скочи в истинския огън на битката.

Вместо това започнаха символичните патаклами.

Как десницата стартира предизборната кампания?

Ами отрязаха борчето, което лично Юрий Гагарин бе засадил преди 65 години в двора на столично училище. Официалното обяснение беше, че дървото било изсъхнало. Дали е така или не знае само някой садистичен десен мракобес, който й решил, че с подобно вандалство, ще дрогира с политически адреналин политическата база на Гюров/Кандев.

И, за да продължим традицията на символичните битки - стана ясно, че точно сега общинска съветничка от десницата в София е решила да прави публична дискусия за съдбата на остатъчната част от Паметника на съветската армия. Когато такава инициатива се появи в предизборен период винаги трябва да се оглеждаме и ослушваме подозрително. Защото това е продължение на тяхната стара традиция да воюват с паметници все едно точно те са най-големият проблем на българското общество. Абсолютно безсъдържателна и безпомощна инициатива, но в нея се оглежда цялата мизерия на десния дух. Преди няколко години, когато нарязоха с флексове Паметника на съветската армия, десницата след това остави това пространство в центъра на София да се превърне в змиярник. Тогава те управляваха заедно с Пеевски и Борисов и вече не им дремеше за символичните битки. Трябваше да усвояват ресурси и да правят промени в Конституцията. Сега понеже на изборите бяха наритани жестоко, отново връщат темата за паметниците и за всички символични простотии, които могат да родят мизерните им души.

Всъщност точно това ще бъде тяхната кампания - клипчета в тик-ток и символични сблъсъци, предназначени само за хардокор политическите зомбита. 

Жалко само за здравия разум на българското общество. 

Основният политически тероризъм винаги е бил насочен единствено и само срещу него.

 

 

Президентската кампания май няма да е екшън, а чиста комедия

 

Кампанията за президентските избори още не е започнала официално, а в нея вече си личи българската специфика – тези, най-моралните, най-чистите, най-големите носители на политическа светлина, рицарите на евроатлантическите ценности, побързаха да извадят с мазните си пръсти първия компромат срещу Илияна Йотова. И задействаха тролската си фабрика на пълни обороти. Случката е следната: през 2022 година Илияна Йотова подписва указ за помилване на Огнян Атанасов заради изключително влошено здравословно състояние. ПП и ДБ се хвърлиха на амбразурата да искат тя да се оттегли от състезанието – било неморално кандидат за президент, пощадил „Петричкия Ескобар“ да участва в надпреварата. Всички възможни фалшиви профили в социалните мрежи бяха задействани да бълват отрова, мемета, карикатури, злостни мнения, колажи. Това е модерната инфраструктура на компроматите. Те се пускат политически в употреба и се дават на армиите от орки, които да бесуват диво, да палят клади, да реват в тъмната политическа нощ и да пръскат токсични слюнки във виртуалния мрак.

Както при всеки компромат обаче и тук се появиха известни пукнатини във версията за Йотова, която собственоръчно и само по своя воля дарява свобода на наркодилър. Оказа се, че комисия, назначена от министърката на правосъдието по време на кабинета Кирил Петков Надежда Йорданова, е дала становище за помилване. Йотова просто се съобразява с тяхното становище, нищо повече. А най-накрая се разбра, че всъщност компроматът е изваден в знак на политическо отчаяние, защото стана ясно, че след дълги месеци на забавяне МВР най-накрая ще огласи всички подробности по кошмарната афера „Петрохан“, където психодясното е забъркано с двата крака и ръцете им са оцапани в кал и кръв.

И понеже лагерът на тик-ток звездите Гюров/Кандев видя, че не може да хване ръка с клипчета, които са генерирани с ИИ, реши да заложи на най-стария номер на света – патологичната русофобия, старата въдица за лов на десни избирател, които подобно на кучето на Павлов започват да отделят слюнка на ключови думи, лаят по команда и знаят да пишат едно и също, когато се отнася до Москва.

Повод за новите изстъпления станаха поредните взривове в склад за боеприпаси и отново на фирмата „Емко“ на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Десните костюмари веднага се появиха на екран с угрижени лица, мрачни погледи и поискаха Йотова да свика моментално КСНС, защото руските хибридни операции много зачестили у нас. Кандидатът за президент Андрей Гюров също поръча на пиарите си да му напишат статус в този дух, с патетичните изречения, че тук въпросът вече опирал до държавността.

Признавам си – аз съм от мазохистите, които обръщат внимание на това, което говори десницата. Знам, знам, трябва да се лекувам, но е по-силно от мене. И отчаяно се опитвах да проумея тяхната версия за това какво се случва в България в момента. След много опити за логично осмиляне и свръхконсумация на десни инфлуенсъри мога да се опитам да ви оформя тяхната версия. Но предупреждавам – това е теория, сравнима с теорията за плоската земя, чийто фенове вярват, не само, че Земята е плоска и гравитация няма, а и че слънцето е просто фенер, окачен високо над главите ни, който господарите на света държат там, за да не ни дадат да видим истината.

И така – на 19 април в България изборите бяха спечелени от…Путин. Той коварна изчака добрите сили да се счепкат в мръсна пехливанска битка за влияние и цепене на парламентарни групи и се уреди с цели 131 депутати. Очевидно някъде по пътя той изрично е заръчал на народните представители от ПБ да се борят за връщането на СССР, повторен строеж на комунизма и за връщането на политическия отдел в МВР, който стрижеше до голо брадите на дисидентите. Така митичното Чудовище от Кремъл си спечели в България своя територия в ЕС и НАТО, която да използва като хъб за износ на хибридна война към западните демокрации. Ни повече, ни по-малко.

И точно тук някъде логиката кастрофира като джип на надрусана мутра по българска магистрала. Ако Путин е положил толкова усилия да си инсталира марионетен режим у нас, защото му е постоянно да прави саботажи или да пуска дронове над нашата територия. Ако си се уредил с твоя власт и марионетки, ще правиш точното обратното – те трябва да изглеждат като прилични евроатлантици с пламък в очите, които сериозно борят руската заплаха. Така де – един ден, ако политическата конюнктура се смени и отварят тайните досиета, няма да се учудя, ако Иво Инджев е поне полковник от ГРУ. Всяка негова статия прави толкова хора русофили, че Кремъл не може да има по-специален агент за влияние от него. Поживем, увидем…

Същото е и с взривените складове на „Емко“. За последния склад с удивление публиката научи, че е имал точно двама охранители. Очевидно дори и собственикът не вярва във версията, че е с мишена на гърба и от Кремъл, защото, ако вярваше поне би трябвало да е учетворил, а защо не и одесетворил охраната. Двама охранители издават не просто небрежност, те буквално пукат балона на версията, че това е някакъв руски саботаж. Да не говорим, че едва ли има грамотно разузнаване по света, които отново и отново саботира складовете на една-единствена фирма, при това без да е нито най-голямата, нито най-мощната в България. Аферата със взривовете е всичко друго, но не и геополитическа хибридна атака. И психодесницата всъщност извършва престъпление като се опитва да  насочи нещата натам. Защото, ако утре органите установят съвсем различни мотиви,  съвсем различна логика на това, което е станало, една част от обществото няма да бъде убедена в това. Защото десницата се нуждае от „руската заплаха“, както наркоман се нуждае от фентанил. Без нея тя не може да функционира политически и не знае дори какво нормално послание да произведе. Ето за такива неща говорим, когато говорим за кампания по български. И виждаме как вече се оформя скелета на това, което десницата се опитва да постигне на тези избори – не победа, а окончателна истеризация на своя електорат, превръщането му в геополитическо стадо, защото очевидно вотът ще мине през тяхната основна тревога, че те вече не са законодател на политическия дневен ред на страната. Всъщност този политически разпад на старата десница е причината да посегнат към компроматите и Русия, изпитан инстинкт, който е проработвал няколко пъти, но точно в този момент е крачка в бездната. Защото е достатъчно само човек да се замисли малко по-дълго за тяхната версия на света, за да види, че тя има повече бримки от чорапогащник на крайпътна проститутка.

Така или иначе обаче направиха сериозна грешка с ранното пускане на мръсотиите в употреба. Естеството на политическата реалност у нас винаги е било, че който вади нож умира от изстрел с базука.

Да не говорим колко е смешен последният елемент от тяхната кампания. За това как, видите ли, новата власт преследва свободните журналисти и им взима предаванията. Повод за това стана обявеното от БНТ съобщение, че Георги Ангелов повече няма да води „История БГ“. Той орева света в мелодраматичен статус, ПП и ДБ тръгнаха да искат СЕМ да им дава обяснения, а десните инфлуенсъри изврещяха като маймуни в зоопарк.

Истината и тук е много различна. От години Ангелов бе превърнал предаването в територия за политическа пропаганда и не допусна нито за миг различна гледна точка по процесите. Защото всички тези велики звезди на свободното слово са свикнали да бъдат политически храненици – да им поднасят предавания, хонорари и всичко останало на тепсия. И всъщност опитът на БНТ да се опита да промени това закостеняло змийско гнездо е едно от добрите неща, които се случват у нас. Да не говорим колко е смешно да се реве за цензура от хора, които буквално не слизат от екран и са задръстили всяка тема със своето присъствие.

А кампанията дори още не е почнала. Но пред очите ни се оформя грандиозно и епично кино. Към момента обаче десните се провалиха в основната си задача – да изкарат Йотова от нерви и да я притиснат до стената да дава обяснения до безкрай. И тук всъщност се очертава голямото състезание на тези избори – политикът с опит и биография срещу анимационните герои, които още не знаят къде са. 

Мислехме, че ще гледаме велик екшън с много патаклама. 

Бъркахме. 

Жанрът се очертава като комедия. 

 

 

Фалшивите десни вопли за кирилицата

 

 

С известно закъснение разбрах каква поредна величествена драма разтърсва десните редици. В либералната преса прочетох, че за това как Илияна Йотова била притоплила фалшива новина с 20 годишна давност - че някой иска да се откажем от кирилицата. Те (десните СМИ) връщат лентата назад почти до динозаврите, тоест до президенстването на Петър Стоянов и се хвърлят на амбразурата да защитават светлата му сянка и доста постно наследство. Той никога не бил казвал, че трябва да се отказваме от кирилицата. И тук следват едни драми, вопли и стонове. Те - десните - били стожери на националната идентичност. Те били горди с кирилицата. 

Отбранявали я. 

Защитавали я. 

Величествено!

Да, Петър Стоянов никога не е казвал, че трябва да се отървем от кирилицата.

Той прави нещо много по-подло и порочно. Обявява - без някой изобщо да го е ръчкал през 2001 година - че "идеята за въвеждането и на латиницата в България, успоредно с кирилицата, предстои да се обсъжда много в българското общество..."

Само вижте за какъв визионер говорим. Никакъв такъв дебат не е имало и няма как да има в българското общество. Четвърт век оттогава и дори наченки на подобна дискусия няма, защото това е пълна глупост и катастрофа на духа.

Всъщност именно в това се състои подлостта на подхвърлената идея - да има паралелно изписване, съвсем официално, и на латиница.

То е ясно, че никой не пуска психарските идеи в пълния им блясък веднага.

Винаги се започва отдалече. Например като дадеш орден на проф. Ото Кронщайнер, който официално бе радетел на тази идея.

През годините единствено и само ДУМА внимателно, съвестно и в дълбочина е разсъждавала върху този позорен акт, както и върху всички подмолни опити кирилицата да бъде захвърлена в мазето на историята.

Ако човек потърси в мрежата днес ще види само десни сополи за това какъв приятел на България бил Кронщайнер и как бил несправедливо обруган.

Много интересно - дали научната общност в Австрия би приела идеята да започнат дебат за паралелното въвеждане на кирилицата.

Все пак темата е важна, не ги караме да се отказват от латиницата, но смятаме, че такава дискусия ще е ползотворна за австрийското общество.

Всъщност Илияна Йотова има всички основания да бие камбаната за това.

Темата за паралелното въвеждане на латиницата вероятно нямаше да е толкова скандална и с ефекта на ядрена бомба, ако говорехме за друга държава.

Но азбуката е в основата на българското просвещение, а България утвърждава себе си по тази начин.

Буквите не са просто средство за комуникация, те са идентичност.

И, да, тази идентичност и до днес е като киселина в стомаха на определени полититически, пардон, петрохански общности.

Не говорим за никакъв фейк.

Говорим за времето на късния костовизъм, когато десницата си мислеше, че е взела властта за четири мандата напред и Стоянов халюцинираше за голям дебат за паралелното въвеждане на латиницата...И, да, кирилицата трябва да бъде отбранявана от такива хора. Защото те съществуват. Отпечатъците им по местопрестъплението също. 

Те така и не успяха да ги изтрият.

 

Истинската хибридна заплаха

 

Има нещо ужасно смазващо и безнадеждно в българската действителност. В годините на безвремието държавата не просто загуби своите морални и институционални контури, а хаосът доведе до тотална депрофесионализация на абсолютно всичко у нас. И това е причината да няма нито един български гражданин, бил той смазващо богат или беден, който да изпитва някаква степен на сигурност.

Типичен пример за това е случаят с поредният взривен склад на фирма "ЕМКО" на скандално известният търговец Емилиян Гебрев. След новия инцидент се оказа, че складът му за боеприпаси в габровско село е имал цифром и словом...двама охранители. Пенсионери.

Нека да повторим отново - двама. Говорим за фирма, която е нашумяла от години, а от няколко месеца насам е в окото на бурята от политически скандали, защото заради инцидентите край нея се заговори за руски хибридни и разузнавателни саботажи на българска територия. И сега си представете - собственикът на фирмата или изобщо не вярва, че Кремъл го е взел на мушка, защото иначе би ли оставил само двама охраняващи, или в тази държава вече всичко е на разсипия. Защото в едно от своите изявления Гебрев каза, че този му склад редовно е бил проверяван от МВР и някой велик експерт от ведомството се е разписвал, отново и отново, че двама охранители са достатъчни. Изобщо имаме някакво смазващо ниво на некомпетентност, което е обхванало като ракови разсейки цялата държава. И тук въпросът съвсем не опира до руската заплаха (самият Гебрев много внимателно и на пръсти заобиколи тази тема), а до чисто българската небрежност. Двама охранители на склад за боеприпаси. Това може да влезе във всяка енциклопедия на големите глупости по света. Всяка дискотека има по-голяма охрана, по дяволите. А тук говорим за склад, който може да бъде обект дори и на външна атака, ако вземем предвид напрегната геополитическа обстановка край нас.

Тази депрофесионализация на държавата е много по-опасна от всеки външен тероризъм или хибридна заплаха. Тя е нещо, което смазва дори и крехката надежда, че нещо може да се възроди от пепелта на прехода и да потърси път към различно бъдеще. Ето това се случи и с пресконференцията по случая "Петрохан" в понеделник. Един случай с абсолютно ясни изводи бе превърнат в някаква игра на морални обвинения, в театрален спектакъл с размахани пръсти. Резултатът не е повече яснота. Точно обратното. Резултатът е, че двата лагера стават все по-нетърпими един към друг, че никой не се опита да попие или да вникне в истината. Така държавата, която трябва да е последна инстанция, да е говорител на истината, всъщност сама се погребва в пясъците на недоворието. Защото в нея вече никой не знае какво да прави. 

Всичко е един огромен бял шум и нищо отвъд него. 

Смазващо.