Бунтът на некъпаните и бюджетните бомби на България

 

Ако човек чете определени медии като едното нищо би си казал, че София е била разтърсена от мегапротест, нещо като кавър-версия на зимното недоволство на джен-зитата. Клуб Z изрева либерално в мрака: „Мунчо е позор“. „Руско мекере“. Хиляди протестираха срещу Румен Радев“. Ехааа!

Проблемът обаче е само един.

Човек дори и да е противник на Радев е достатъчно да хвърли един поглед върху снимките от събитието, за да установи, че това „хиляди“ е поетично преувеличение, романтична политическа въздишка, нещо като фантазия посред бял ден на автора, който навремето написа великият текст, че „Промяната“ е обяздила Пеевски и е превърнала големият евразийски вълк в кротка евроатлантическа овчица. На снимките дори и с лупа човек трудно ще преброи повече от 350 души. И това дори не са представителна извадка на онези, които се представят за „европейските граждани на България“ (понякога си мисля, че тези наистина се самозадоволяват като си повтарят наум това словосъчетание, простете за цинизма), а са от сектата на некъпаните градски талибани, клавиатурните рицари, които в комфорта на собствените си домове обичат да съскат за това как трябва да летят павета и да бъдат трошени черепи на комунисти и русофили, ако искаме нещата в държавата да тръгнат.

Тоест – проведеният протест беше комсомолска сбирка, но не и реално упражнение за това да се види расте ли наистина недоволството срещу управлението на Румен Радев и „Прогресивна България“. Десните медии патетично се опитаха да представят бунтът на некъпаните като някакво ново недоволство срещу бюджета и финансите, а ясно се виждаше, че мърлячите на протеста всъщност повече се интересуват от патриарх Кирил и Украйна. Тоест по никакъв начин не можем да навържем някаква последователност със събитията от декември. Тук филмът е нов. И той показва повече колко е катастрофална политическата кондиция на десницата без да е автентичен лакмус за истинските слабости на управлението.

Миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев най-накрая представи бюджета за 2026 година. Мнозина десни икономисти изхълцаха от ужас и почнаха да пищят като зомбита в мрака. Донев представи бюджет с 5,7 на сто дефицит и дълг в зоната около 30% от брутния вътрешен продукт.

Нека да бъдем честни за едно. Бюджетът е повече от калпав, защото не предлага реформи, но ПБ поне направиха нещо различно – осмелиха да се кажат истината за финансовото състояние на държавата. Най-накрая точно в този проект на бюджет реалността настигна политиката и от блатото на миналото изплуваха всички неразплатени фактури, призраците на счетоводните хватки, задържането и криенето на пари, различните схеми на източване. „Прогресивна България“ са в ролята на човека, който се прибира у тях и заварва труп в кухнята. Сега обаче вече имаме всички данни за местопрестъплението и предложеният проект за финанси е нещо като окончателният некролог на миналото, но некролог в който не са написани патетичните тъпотии, а изказана болезнената истина.

И тук най-интересна и парадоксална е реакцията на десните. Те не би трябвало да имат политически проблем с осъзнаването, че в последните четири години всички са лъгали за реалното състояние на финансите. Очевидно обаче десницата още танцува със спомена за Сглобката, а и не иска да признае пред себе си, че тремесечният случайник като премиер Андрей Гюров бе потресаващо некадърен и така и не успя да извади истината за хазната. Заради това днес всички десни решиха да обърнат оръдията към Радев и „Прогресивна България“ и започнаха да наддават в апокалиптичните стенания – „най-лошия бюджет от времето на Жан Виденов насам“, „свински бюджет“, „бюджет-потрес“. Оказа се, че сред нас са живеели икономисти като истински поети. Да им се ненадява човек.

Истината обаче е по-прозаична. Никой няма да тръгне да изкарва този бюджет връх на финансовата мисъл. Но истината е, че това е бюджет за 5 месеца и той наистина не може да бъде натоварен с предстоящите реформи. Истинската битка за бюджета, финансите и политиката ще трябва да се води наесен за парите за 2027 година, защото там вече ПБ няма как да излезе с оправданието, че довършва заложени политики. Там трябва да се покаже мисъл, визия и някакво желание за реформи.

Заради това днешната битка е не само прибързана, тя е стратегически погрешна. Цялата десница живее с усещането, че наесен може да нанесе фатален удар на управлението и заради това сега трябва да бърза с истериите, протестите, некъпаните зомбита и всички останали простотии, които владее. Но това е картина само в техните глави, реалността е доста по-различна.

Тяхната нелепа позиция за сегашния бюджет (никой не иска да не го критикуват, но те дори и това не правят качествено) всъщност ги отдалечава и от големия разговор за бъдещия ВСС и състоянието на съдебната система. ДБ и ПП отново паднаха в геополитическия капан, който винаги им троши черепа и започнаха да сапунисват кабинета заради това, че прояви различна и правилна позиция по отношение на руските санкции. А всеки път, когато тази психокамбана е започвала да бие в главите им десницата е озовавала в един военен лагер с Борисов и Пеевски. Сега естествената еволюция на тяхната психария отново ще ги паркира близо до двете корпулентни фигури, а в тяхната компания градската десница обикновено е като подпийнала девойка с минижуп, която е загубила всички си задръжки.

Със своето странно парламентарно поведение десницата самичка се самоизолира на парламентарното поле, а това в далечна перспектива е много грешен ход. Най-малкото, защото опитът за геополитическо обособяване и самозадоволяван…пардон…самовъзхищението й от това, че е общност на „европейските граждани“ трупа все по-малко и малко доверие. България от години жадува да види външна политика с повече характер и сега я получи. Това, което кабинетът направи за санкциите срещу патриарх Кирил му донесе повече активи отколкото загубите от вътрешнополитическите колебания. А протестът в центъра на София само изостри усещането за лудница, която е останала без хапчета. Бунтът на некъпаните много иска да изгради някаква митична ос – Путин – Кремъл – Радев, без да си дават сметка, че по-добра рекламна кампания за новия премиер не може да бъде измислена. Фактът, че сектата може да си се самовъзхищава докрай съвсем не означава, че има реален проблем с външната политика на кабинета. А и нека да бъдем честни – тези, десните, които протестират отдавна са основен носител на антиевропейщината у нас.

Това си личи най-добре, ако се опитате да отворите дума за въвеждането на прогресивно данъчно облагане. То (прогресивното данъчно облагане) последователно ни бе предписано от световния мотор на десни тъпотии МВФ, от Световната банка, а преди няколко седмици дори и от Европейската комисия.

Странно обаче как „европейските некъпани граждани“ се оказаха странно глухи за този европейски призив. Изведнъж се оказа, че ЕК може и трябва да ни предписва линия на поведение по отношение на Русия, но не може да се бърка с калните си ръце в нашия свещен плосък данък. Между другото големият проблем на приходите бюджета идват точно от липсата на прогресивни данъци. В цяла Европа те са такива, но видиш ли телевизионните десни икономисти у нас по-добре разбират темата. Е, как при такова публично лицемерие да не отвратиш електората. Да откажеш да впишеш България в европейските данъчни системи и да я държиш на този неолиберален кол – ето това е истинският финансов пъкъл през който преминаваме. И точно тук ПБ можеха да бъдат драни косъмче по косъмче, но българският некъпан десен се чувства странно на такава територия – това му прилича на социализъм, кара го да сумти и да изпуска газове.

Ето защо никой не смята реално, че правителството минава през реален проблем. Или поне не през проблем, който би го разрушил или накарал да падне от власт. Както е най-банално истинските проблеми на ПБ е самата ПБ, защото у тях все още не е преодоляно усещането за аматьорщина и пълната липса на политическо съгласуване на посланията. Авторитетът на Радев засега спасява положението, защото той като арбитър най-накрая казва кое е правилно и кое не, но дори и този номер след време ще спре да работи, защото публиката бързо свиква с него и престава да я впечатлява. И точно тук ще дойдат проблемите за в бъдеще. Към момента бюджетът ще мине с много писъци в парламента, но ще мине. Следващият проект на финанси обаче вече ще бъде гледан под лупа. 

Надявам се ПБ да са си извадили най-важния урок от драмите дотук – те трябва да бъдат смели. 

Защото дори и когато са консервативни десните пищят. 

Тоест те така или иначе ще го правят, но нека поне им дадат автентичен повод за писъци. 

 

Дълготрайните ефекти от мазното турско кафе за десницата

 

19 януари 2024 година.

Само след няколко седмици Сглобката ще се разпадне като радиоактивен елемент, а радиацията от нея дълго ще разнася из сивото политическо пространство.

През януари обаче коалицията Пеевски, ПП/ДБ и ГЕРБ работи на пълни обороти. И точно в този студен ден трите партии пращат Десислава Атанасова като съдия в Конституционния съд. Те гласуват за нейната бъдеща кариера. Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов са се подписали за нейната кандидатура. При това, знаейки прекрасно, че тя предизвиква разнобой в собствените им редици. Но мобилизират всички сили - и Атанасова се приземява в КС. Сал един Бойко Рашков гласува против, а още няколко се мотаят като зимни призраци из кулоарите.

Напомням всичко това, защото, ако човек слуша днешните реакции на десницата, ще си рече, че е изправен пред партия от политически монахини, които са така разтърсени от разкритията, че моралистично стенат как Атанасова трябва да напусне КС. Ивайло Мирчев даде дълго изявление по въпроса. Кратка справка обаче показва, че той е сред гласувалите "за" Атанасова. Не е ясно кое е предизвикало такава амнезия в него - дали дълготрайните ефекти от мазното турско кафе или обикновеното лицемерие, което е най-естественият аромат на градското дясно.

"За" Десислава Атанасова гласува и Божидар Божанов, който не спира дотам, ами и в туитър обяснява, че той имал политически спорове с нея, но никой не можел да каже, че тя няма качествата да бъде конституционен съдия.

Това не е заяждане на дребно. Това е принципен разговор за последователността в политиката, за принципната основа, на която трябва да се гради визията за света. Вярно е, че десният електорат е зомбифициран да слюноотделя по ключови думи и да изключва мозъка си, когато става дума за нещо различно, но все всички се надяваме някой ден и в техния разум слънчевите лъчи да огреят.

Проблемът с гузните съвести и лицемерието е основен, защото днес заради тази натрупана вина дори разговорът по темата за полетите на Атанасова и Делян Пеевски всъщност не е фокусиран, нито пък проблемът е поставен на ясна основа.

Никой не се опитва да бърка в личния живот или в спалнята на лидера на ДПС, но тук има различен въпрос. Ако Десислава Атанасова е летяла с него, защо този полет не е отбелязан в нейната декларация, която тя е задължена да подава? Защо отсъства в неговата? И къде, по дяволите, е била Сметната палата толкова години, за да не провери, да не бръкне докрай и да разкрие истината? Къде бяха и всички журналисти, които днес хихихат пред жълтата пикантерия, но нито един от тях се не осмели да порови около цялата драма. И, не, не да рови в мръсното бельо, а да проследи всички тези финансови следи, които двамата влюбени са оставили. Когато темата за полетите бе изнесена на бял свят, служебното правителство на Андрей Гюров, да, същият, тик-ток звездата, блясъкът в очите на старите реститутки и десните лели, прикри цялата информация. Точно защото сама по себе ти тя отваря цял фронт за неудобни въпроси защо държавата е била с широко затворени очи пред тези полети, неотразени в нито при Пеевски, нито при Атанасова. Любовта им е можела да бъде тайна, но разходите им като висши държавни фигури би трябвало да са прозрачни, а тяхното криене си е престъпление, както и да го погледнеш.

Днешната гузна десница обаче не иска да постави дори и тези въпроси. Споменът за януарския ден можеше да не бъде толкова тежък, ако просто не бяха клякали пред своите коалиционни партньори и пред същия тоя Пеевски. Те имаха прекрасен вариант да не стигат дотук - просто да не гласуват за Атанасова, да не я придвижват напред и да се изправят горди пред Борисов и Пеевски, готови по-скоро да разрушат коалицията, вместо да продават принципите си.

Историята обаче не помни такъв героичен акт.

И е безжалостна към всички, които се подчиняват (да, да, с болка ще кажа, и съдбата на БСП може да се брои към жертвите на подобни компромиси). Заради това - не слушайте стенанията на десницата. 

Те носят основната вина за този проблем. 

Може би някои от тях наистина го разбират.

 

Великите битки на бг-десницата

 

Изключително вдъхновяващо е човек да види как бг-десницата е феноменален политически компас за истинските проблеми на страната - към закриването на Комисията по досиетата, сега бе прибавено поредното жалостиво хленчене, че на фасадата на Народното събрание още имало остатъци от комунистическа символика.

Ето - пак уцелиха истинските проблеми десетката. 

Снайперисти, сър!

Вероятно заради това десните - тези некъпани будители на този путинистки народ - реват в мрака срещу отговор на министъра на културата, който нарича тази "символика" - "културен феномен с висока експозиционна стойност".

Най-накрая разбрахме защо цените са високи, заплатите ниски, а жегите - непоносими.

Комунистическата символика е виновна.

Всеки истински демократ се гърчи пред нея като вампир, поръсен със светена вода или случайно преял с кьополу с повечко чесън. Не може столицата да бъде унижавана с исторически следи от миналото. Битката с тази символика е тежка. Маразматичната десница я води с десетилетия, защото най-якото нещо в тази вселена е да водиш война със символика вместо да хванеш влака за Украйна и да отидеш на фронта, за да се биеш с кървавия путинизъм.

Проблемът, разбира се, че точно тук министърът на културата е прав. На чужденците тази символика им е интересна. Не напразно Бузлуджа е толкова посещавана. Само че нито един от посетителите и представа си няма за клавиатурните талибани, които цял живот блъскат моралистични статуси срещу миналото, защото са наясно, че ако промяната не беше дошла, сега те щяха да са съсухрени партийни секретари, които следят за правилната линия и пишат сладострастни доноси в тъмното.

Между друтото заради тази патологична фиксация в миналото тези дни медиите изтърваха един много палав факт - на протестът срещу закриването на Комисията по досиетата, събрал цели 50 европейски граждани на столицата, заедно бяха градската десница, ГЕРБ и ДПС. Цялата сглобка излезе от блатото на миналото, за да покаже, че тя пак е тук, никъде не си е тръгвала и всеки момент може да изгрее на хоризонта като коалиция "Досие" например. 

Това е великото блато в което десницата отново и отново се дави всеки път.

 Но нищо - комунистическата символика е виновна.

 

Бунтът на некъпаните

 

През 2013 година, когато умните и красивите излязоха по площадите да свалят Пеевски (и само година по-късно вече бяха в коалиция с него), Велислава Дърева написа един текст, който носеше заглавието "Бунтът на ситите". 

Още тогава тя схвана основният проблем на това дребната градска буржоазия да се изживява като революционна сила - те никога, ама никога няма да поставят най-острите, разяждащи и парещи проблеми на страната.

 О, не - точно обратното това винаги ще са летни разходки и политически пърформанси на нахранените, на онези, които не притежават нито грам социална чувствителност и заради това могат до безкрай да вдигат лозунги за "морал в политиката". Разбира се, в техния речник "морал" означава единствено "ние да сме на власт" и тогава можем да си позволяваме всякакви свинщини, морални подлости, лъжи, трикове, безумия и простотии. 

Но друго е да ги вършат умните и красивите, а не някакви си там...пфууу...селяни.

За 13 години тази политическа общност успя осъществи стотици простотии и днес след мелодраматични избори отново е морално разделена, скарана и в състояние на вечна тревожност. Винаги в такива мигове от блатото изплуват нейните зомбита и се опитват да революционизират обстановката.

Точно това стана през уикенда - 300 некъпани, брадясали индивиди с потни тениски и лозунги срещу Русия излязоха на протест срещу...абе не стана ясно срещу кого точно, но нека да го обобщим на едро - "срещу Румен Радев". Десните сайтове започнаха да хвърлят сладострастни слюнки - "хиляди на протест". Друго е да гледаш с очите на влюбен или на надрусан - тогава всичко ти изглежда като "хиляди". И ръководител на тази проява се оказа лицето Манол Глишев, за който никой никога не е успявал да обясни какво точно работи. Глишев е нещо като гнойния цирей на десницата. Никой не го харесва, но всички го търпят, защото никога не се знае кога ще ти потрябва квартален маргинал, който да имитира недоволство. Същото важи и за останалите зомбита от протеста. Те отдавна са като лабораторни мишки - пусни им ключовата дума "Москва" и те ще наскачат по улиците, истински клавиатурни тигри, готови винаги да напишат почти безплатно яростно есе срещу Путин и да смятат, че така клатят режима.

Проблемът е, че дори и тази театрална проява, този бунт на некъпаните пак беше разфокусиран, тъжен и абсурден. Защото некъпаните се вдигнаха на бунт срещу едно от смислените действия на кабинета - различната позиция по санкциите срещу Русия. Този изтормозен народ отдавна искаше да види България със собствено мнение и заради това 300 некъпани няма как да обърнат тази вълна, пък дори гоголозановците да напишат безкрайни текстове в тяхна подкрепа.

Властта можеше да бъде атакувана по къде-къде по-чувствителни теми, но всички те са извън компаса на градските сенчести създания на десницата. Те могат само да стенат, да вият и да развяват украински знамена. Чудно ми е кой ли им е казал, че подкрепата за Украйна ще им донесе някакви точки. Вероятно това е алкохолна фантазия, но тя ясно демонстрира дистанцията между некъпаните и останалата част от българския народ.

Карл Маркс беше казал, че историята се повтаря като фарс. През 2026 година десницата се опитва да си направи римейк на 2013 година, но в нея вече няма не просто сила. В нея не е останал смисъл. Защото дори лозунгът "Тук не е Москва" в ушиите на хората звучи по друг начин.

Да, мама му стара, тук наистина не е Москва. 

Москва е къде-къде по-уреден и развиващ се град. 

А тук из София се сблъскваш с летния бунт на некъпаните и веднага те блъсва...не точно скверен политически аромат, но поне едно безкрайно отвращение от тези полунощни създания, които знаят да въртят само една плоча и вече са втръснали на абсолютно всички. 

Най-вероятно и на самите себе си дори.