"Продължаваме промяната" трябваше да е
политическият и телевизионен пик на българския обществен живот. Партия,
зародила се в гнева на летните улични протести от 2020 година, оформена в лабораторията
на две служебни правителства и изваяна като телевизионен продукт за бърза
консумация от политически сноби, кисели евроневрастеници и разочарован
пролетариат. ПП трябваше да е нещо от онзи митичен метеорит, който преди 65
милиона години се е появил в орбитата на Земята, за да отнесе веднъж завинаги
динозаврите и да ги превърне просто в археологическа загадка. Точно това беше
свръхзадачата на ПП - да погребат старата политическа система, да я превърнат в
руини в които бродят немощни признаци, да пратят Бойко Борисов в пенсия, а
Делян Пеевски да е просто привидението в мазето за което никой не се сеща. Или
поне това беше свръхразказът, който ни поднесоха Кирил Петков и Асен Василев,
две фигури, изваяни по западния модел на вечните усмивки, напомпаните клишета,
свръхпозивистичните обобщения и неясни обещания за светло бъдеще. Всичко това
плюс бащинската подкрепа на Румен Радев превърна ПП в политическа комета - в
третата партия в историята на прехода, която още със своята поява на сцената
успява да спечели изборите и да сформира кабинет. Първите две, да припомним,
бяха НДСВ, които обещаха за 800 дни да трансформират държавата и ГЕРБ, които
дойдоха на крилете на обещанието, че ще отмъстят за целия преход и ще се
превърнат в огнения Дамоклев меч на народа срещу затлъстелите от корупция
елити. ПП пък обещаха политически живот без Бойко Борисов, дясна политика, но с
леви резултати, ново отношение към гражданите и пълен триумх на духа на летните
протести в политическия живот. НДСВ изкараха пълен управленски мандат, първия
път ГЕРБ без малко не удържаха докрай и паднаха четири месеца преди края, а ПП
в палав коалиционен формат с БСП, ИТН и ДБ успя да изкара само 7 месеца на
власт. Славни, брутални и много кратки. Толкова продължи автентичния жизнен
цикъл на поредното българско чудо, а всичко след това бяха наблюдения върху
периода на полуразпад.
Днес, когато ПП се разяжда, агонизира, пелтечи и стене под
напора на чудовищната корупция, която изплува из-под зализаната фасада, е
трудно да върнем спомена за онази телевизионна магия, която превърна двама
случайници в мощен политически фактор. Но въпреки това болезненото връщането в
миналото е изключително важно, то е терапевтично, защото в противен случай
България е обречена отново и отново да се дави в това телевизионно блато в
което партиите изчезнаха и се появиха... "проектите".
ПП не се се появи като дясна партия, а не смятам и, че
стана такава. Тя дойде на политическата сцена като максимално широко
образувание, способно на всякакви коалиционни формати и сглобки и точно така се
появи начело на властта. Ако преди 2022 година някой някога беше прогнозирал,
че БСП и ДБ могат да бъдат коалиционни партньори под каквато й да е форма,
носителят на тази идея сигурно щеше да бъде прибран в психиатрия. ПП обаче
събра на едно място всички формации, които бяха срещу ГЕРБ и Борисов, а това я
задължи да извърши онази голяма промяна, която да изчисти България от спарената
мутренска атмсофера, и точно тук провалът беше оглушителен. Българският
политически живот винаги се формира под натиска на две различни условия - или
извеждаме на преден план битката с корупцията или си окачаме бесилката на
вечното разделение "запад-изток". ПП станаха жертва на второто. Те
дойдоха като комета, която да изпепели корупцията, но бяха ударени от геополитическото
земетресение на сблъсъка в Украйна и мощното пренареждане на изначалните
условия на управлението. Така на третия месец във властта по основните
външнополитически теми Кирил Петков стана неотличим от Бойко Борисов и Делян
Пеевски. В този миг въпросът с неговата оставка беше само въпрос на време. Той
така и не разбра, че мисията му, върховната му мисия беше по съвсем друга ос,
която трябваше да удържи докрай с цената на всеки компромис, ако иска партията
му да получи автентичен живот. Вместо това той започна да се опиянява от
елементарни хватки като колективно гонене на руски дипломати, игра с газовите
договори на България, финтове на международната арена и дори бързото клякане
пред Република Северна Македония. Така великото чудо на прехода катастрофира на
седмия месец и започна да гълта вода.
След падането си от власт ПП бяха изправени пред
екзистенциален избор. Накъде продължават в политическата мъгла? Така се
зародиха очертанията на бъдещата им коалиция с Демократична България. Това беше
тактически правилен, но стратегически страшно сбъркан избор. Тактически
правилен, защото ПП даде възможност на градското дясно да си бие политически
допинг и да стигне до нива на подкрепа, които никога, ама никога не е имало. ПП
донесе периферията и я инжектира в старческите телеса на психодясното, за да го
съживи от вечната му агония, която го паркира в територията между 100 и 300
хиляди гласа. Но дори и тактическия ход не донесе победа, защото ПП така и не
успя да победи ГЕРБ на избори след 2022 година. И нито един човек в партията
ни, нито една мъдра кратуна не се опита да си обясни това, да си зададе
елементарния въпрос: "Защо, по дяволите, ние, които сме най-умните,
красивите, мъдрите и съвременните не можем да победим Бойко Борисов?".
Нито един от ПП не се опита да даде болезнения отговор. ПП, заедно със своята
опашка ДБ, не победи, защото така и не успяха да разграничат своя
евроатлантизъм от този на ГЕРБ. Тази орбита ги засмука, напълно обезмисли и ни
доведе до снимката на която Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски стоят
на една маса ухилени до ушите и говорят възхитено със Зеленски, приписвайки си
обща заслуга. Именно в мига в който ПП не успяха да победят, стана ясно, че
Сглобка ще има и, че тези, най-светлите и идейните, ще клекнат на Бойко Борисов,
а той като боа ще изсмуче бавно живота от тях. И тук пак стигаме до големият
телевизионен проблем на новата партия - те не се опитаха да поставят на
политическа основа своето участие във властта с Борисов. Не, те се опитаха да
го обяснят като победа - ето ние ги принудихме да имат само един министър, а
всичко останало е наше. Борисов предварително беше изчислил, че реакцията им ще
е точно такава, точно толкова посредствена и заради това удави с наслаждение
управлението им в ежеседмични скандали и ужасяващо тъпи промени в
Конституцията. Ако те са силата, както твърдят, защо не успяват да спрат
усещането за спад на държавността? Точно там някъде в коктейла от самозаблуди,
лъжи и евроатлантическо самоуспокоение ПП започна да се срива към дъното.
Защото на втората година от своето съществуване тя се превърна в поредния десен
куку-проект, поредната банална формация, която е пълна с лъжи и самочувствие,
поредните млади и амбициозни костюмари, които гледат да вземат каквото може и
после да бягат в чужбина. Точно това чухме в записа от техните съвещания, точно
това видяхме и приложено в практикат
Казах, че решението е за коалиция с ДБ е стратегическа
грешка, защото по този начин ПП загуби моментално всички хора, които вярваха в
тях като представителството на по-широк кръг. Това с коалицията беше сектантски
ход, който омаломощи базата и превърна ПП в политическа баналност. А оттук
пътят до пълномащабната корупия е огромен и гладък като западна магистрала.
И точно това виждаме днес - кметове на ПП, командвани за
нагласени поръчки и отделяне на проценти за партията. Хвърчане на оставки и
взаимни обвинения. Масов отлив от редиците на телевизионното чудо. Зле прикрита
радост в ДБ на които отдавна им е писнало от техния коалиционен партньор и
неговото извиване на ръце. Виждаме истинската агония на дясното пространство,
която ирочно идва точно, когато останаха в опозиция. Всъщност това е другата
особеност на ситуацията ПП бе създадане не като идеологическа партия, а като
партия за властта, буквално брат-близнак в това отношение на ГЕРБ. В мига в
който структурите на партията бяха разтърсени от опозиционост, формацията
започна да оцелява единствено чрез корупционните си артерии в местната власт и
постоянното смучене на приходи оттам. Това е голямата трагедия на българската десница,
нейната епична ахилесова пета - тя не знае как да стои в опозиция, защото точно
в това състояние си личи, че тя няма никаква обществена база. Има единствено
едни политически зомбита, хронично недоволни и вечно фрустрирани, които все
трябва да носят промяна, но единственият резултат от тяхната дейност са
разрушения, тъпотии и вечна тъга.
Точно така трябва да си обясняваме края на
ПП.
Защото това е краят.
ПП вероятно ще оцелее още няколко сезона на сцената,
ще се набърка поне още в три-четири корупционни скандала, но от нея вече нищо
не е останало.
Кирил Петков ще е в Канада, Асен Василев на гурбет, а Лена
Бориславова ще гледа второто си дете по градските пейки и ще бистри четвъртия
брак на Джеф Безос.
Така приключват телевизионните чудеса.
И пробвайте да
кажете тази реплика с наслаждение.
Заслужава си.