Бунтът на некъпаните

 

През 2013 година, когато умните и красивите излязоха по площадите да свалят Пеевски (и само година по-късно вече бяха в коалиция с него), Велислава Дърева написа един текст, който носеше заглавието "Бунтът на ситите". 

Още тогава тя схвана основният проблем на това дребната градска буржоазия да се изживява като революционна сила - те никога, ама никога няма да поставят най-острите, разяждащи и парещи проблеми на страната.

 О, не - точно обратното това винаги ще са летни разходки и политически пърформанси на нахранените, на онези, които не притежават нито грам социална чувствителност и заради това могат до безкрай да вдигат лозунги за "морал в политиката". Разбира се, в техния речник "морал" означава единствено "ние да сме на власт" и тогава можем да си позволяваме всякакви свинщини, морални подлости, лъжи, трикове, безумия и простотии. 

Но друго е да ги вършат умните и красивите, а не някакви си там...пфууу...селяни.

За 13 години тази политическа общност успя осъществи стотици простотии и днес след мелодраматични избори отново е морално разделена, скарана и в състояние на вечна тревожност. Винаги в такива мигове от блатото изплуват нейните зомбита и се опитват да революционизират обстановката.

Точно това стана през уикенда - 300 некъпани, брадясали индивиди с потни тениски и лозунги срещу Русия излязоха на протест срещу...абе не стана ясно срещу кого точно, но нека да го обобщим на едро - "срещу Румен Радев". Десните сайтове започнаха да хвърлят сладострастни слюнки - "хиляди на протест". Друго е да гледаш с очите на влюбен или на надрусан - тогава всичко ти изглежда като "хиляди". И ръководител на тази проява се оказа лицето Манол Глишев, за който никой никога не е успявал да обясни какво точно работи. Глишев е нещо като гнойния цирей на десницата. Никой не го харесва, но всички го търпят, защото никога не се знае кога ще ти потрябва квартален маргинал, който да имитира недоволство. Същото важи и за останалите зомбита от протеста. Те отдавна са като лабораторни мишки - пусни им ключовата дума "Москва" и те ще наскачат по улиците, истински клавиатурни тигри, готови винаги да напишат почти безплатно яростно есе срещу Путин и да смятат, че така клатят режима.

Проблемът е, че дори и тази театрална проява, този бунт на некъпаните пак беше разфокусиран, тъжен и абсурден. Защото некъпаните се вдигнаха на бунт срещу едно от смислените действия на кабинета - различната позиция по санкциите срещу Русия. Този изтормозен народ отдавна искаше да види България със собствено мнение и заради това 300 некъпани няма как да обърнат тази вълна, пък дори гоголозановците да напишат безкрайни текстове в тяхна подкрепа.

Властта можеше да бъде атакувана по къде-къде по-чувствителни теми, но всички те са извън компаса на градските сенчести създания на десницата. Те могат само да стенат, да вият и да развяват украински знамена. Чудно ми е кой ли им е казал, че подкрепата за Украйна ще им донесе някакви точки. Вероятно това е алкохолна фантазия, но тя ясно демонстрира дистанцията между некъпаните и останалата част от българския народ.

Карл Маркс беше казал, че историята се повтаря като фарс. През 2026 година десницата се опитва да си направи римейк на 2013 година, но в нея вече няма не просто сила. В нея не е останал смисъл. Защото дори лозунгът "Тук не е Москва" в ушиите на хората звучи по друг начин.

Да, мама му стара, тук наистина не е Москва. 

Москва е къде-къде по-уреден и развиващ се град. 

А тук из София се сблъскваш с летния бунт на некъпаните и веднага те блъсва...не точно скверен политически аромат, но поне едно безкрайно отвращение от тези полунощни създания, които знаят да въртят само една плоча и вече са втръснали на абсолютно всички. 

Най-вероятно и на самите себе си дори.

 

Кого вбеси кабинета с позицията си за санкциите срещу Русия?

 

…И като се заизви един антициклон от моралистично-токсична политическа публицистика над ошашавеното народонаселение и вече цяла седмица не спира. 

Обявеното от кабинета несъгласие с последния пакет санкции срещу Русия и най-вече със санкциите срещу руския патриарх Кирил, накараха всички възможни десни орки и техните предводители да надават апокалиптични писъци и стонове под огромната юнска луна.

„Да се защитава подобна фигура означава България да изпрати напълно погрешен сигнал - към Москва, към Киев и към нашите европейски партньори“, изхлипа публично Ивайло Мирчев и се закани да пребие поне още един доставчик на „Глово“, за да му се уталожи гнева. Това последното си го измислих, но след всеки десен статус за Русия все очаквам някой от авторите да си пререже вените или поне да скочи отвисоко, защото те са пълни с такова морално страдание и облизване пред силните в Европа, че няма как да се продукт на нормално съзнание.

„Иронично е, че метафората, с която Радев осъжда религиозния фанатизъм и превръща патриарх Кирил в жертва, поставя знак на равенство между рицарите с кръстове и кагебистите с кръстове“, изсъска в мрака и излезе от мазето като създание от фентъзи-роман и ген. Атанас Атанасов.

„Санкциите срещу господин Гундяев са резонни“, тросна се и лидерът на ПП Асен Василев, който отдавна прилича на човек перманентно обиден на света за нещо.

Тук поставяме основните политически реакции, защото ако тръгнем да събираме бисерите и на десните инфлуенсъри този текст ще заприлича на гръмокипящ бокал, пълен с отровни изпарения и змийска отрова.

Към всичко това трябва да прибавим и злорадото настояване точно сега и в момента ЕС да отреже всички пари за България заради нейното нахалство, за да видят коварните кремълски хибридчици, които са свили властта от добрите сили какво означава икономически нокаут. Уви, само два дни след обявената позиция на България, ЕС отпусна нов транш по ПВУ, но нека да отдадем това на факта, че яростните рицари пред клавиатурите се задействаха твърде късно.

Има нещо много иронично в цялата ситуация обаче. Всички, абсолютно всички, които ни обясняваха, че ЕС е последната утопия на истинската демокрация, че това е съюз в който се чува мнението на абсолютно всички, за да се постигне „единство в многообразието“, в един момент обругаха България, че има своя собствена позиция по определена тема и, че си позволява нахалството да я защитава. Значи в тяхното разбиране страната ни трябва се съобразява с всичко, което ни спуснат отвън, а всяко отклонение от догмата ще бъде бичувано като „проруска политика“.

Истината е, че правителството на Радев има всички основания да не приема санкциите срещу патриарх Кирил. Те не са икономически, дори не са и политически. Те нахлуват на призрачната територия на която държавата граничи с църквата и наистина, ако подобни ограничения бъдат въведени, те моментално ще станат възможност за антиевропейска пропаганда, която дори няма да идва от Русия. Тук външната министърка Велислава Петрова беше изключително точна. Тя говори твърде бързо и всички твърде много й оглеждат краката, за да вникнат в това, което казва, че аргументите й за българската позиция бяха железни. За много хора у нас това ще изглежда като атака срещу самото православие, защото се санкционира главата на най-многобройната православна църква. Патриарх Кирил едва ли ще загуби своя сън заради заплахите от санкции, но въвеждането им ще придаде дори нова сила на руския разказ за това защо страната им атакувана и какви са причините за конфликта със Запада. При това тези санкции идват от хора, които с трепят споделят всяка украинска дронова атака срещу руски рафинерии или складове за бензин и пишат умопомрачителни статуси с обвинения, когато последва руски отговор.

Между другото тук същината на разговора се подменя разказ за биографията на руския патриарх, който навремето бил служител на КГБ. Тази версия не е категорично доказана, но е иронично, че най-големите й изразители са български „публицисти“, които до един имат агентури псевдоними от ДС. Очевидно завистта към по-голямата шпионска централа още кипи в гърдите им. И всъщност, когато човек се загледа в подробностите ще види по последния пакет санкции възражения имат дори и Кипър, и Гърция, както и Словакия,  които сигурно трябва да сочим с черен крив пръст и да обвиняваме като руски рупори, така ли?

Истината е, че правителството на Радев с тази си позиция доста бързо успя да компенсира колебанията във вътрешната политика. ЕК вдигна топката на Радев за воле и той отбеляза красив гол със задна ножица. Защото от години в българския народ бе насложено трайното усещане, подкрепено от действителността, че премиерите ни отиват на среща на Европейския съвет като машини за гласуване, които винаги са били съгласни с всичко. Бойко Борисов с години се опитваше да демонстрира близки отношения с Виктор Орбан, но никога не е бил нарочван като него за „черната овца“ на Европа. То заради това му се разминаваха всички корупционни афери и паяжини. За Европа беше важно той да гласува правилно и да не се обажда много. Сега обаче за първи път имаме управление, което се опитва да постави българският интерес на първо място. И, не, не си мислете, че опитват да правя вятър на правителството – има още доста да се потрудят, за да ме убедят истински. Но противопоставянето срещу санкции за патриарх Кирил е нещо наистина смислено.

При това, необходимо е да припомня, Радев няма персонални причини да е голям фен на Кирил. През 2018 година двамата се сблъскаха при срещу помежду си. Тогава от руския синод пуснаха фрагмент от разговора в който Кирил недоволства, че се отдава почит и на войници от други нации, въпреки, че те са били част от Руската империя тогава. Няколко дни пак същите мракобесни десни бесняха, че Радев се е оставил да му четат лекции и не е отговорил, нито проявил достойнство. Седмица по-късно от президенството пуснаха пълния запис на който се чува, че се получава истински спор, защото Радев признава своята почит към руските войници, но казва, че България е длъжна да отдаде признателност на всички, които са загинали за нейната свобода.

Тоест тук не само не можем да говорим за поръчка отвън или вмешателство от Москва, така бълнувана от колективната психоза на дясната журналистика. Тук говорим наистина за политическа линия, за принципно несъгласие. И това е така – щом санкциите опряха до патриарха на Руската православна църква, дори и ЕС би трябвало да си даде сметка, че нещата са излезли от контрол. Къде ще е краят на този предълъг санкционен списък? А и нали от самото начало ни се повтаря, че смисълът на санкциите бил Русия да спре войната и да седне на масата на преговорите – как точно със санкционирането на висши свещеници ще бъде постигната тази задача? Да не говорим, че покрай цялата тази сага става пределно ясно, че ЕС няма представа как да продължи нещата оттук-нататък. Окей, ще пускаме снимки от всяка украинска атака с дронове и ще пускаме слюнки пред огромния дим от запаления петрол, а по-нататък?

Всъщност е добре, че в ЕС все още има страни, които могат да се противопоставят на подобни глупости. Гърция и Кипър са източно православни страни и те прекрасно усещат, че санкции срещу толкова мощна и влиятелна религиозна фигура, всъщност ще избухнат в лицето на тази, които ги въведат.

На мен дори ми се струва, че тук би трябвало да има национален консенсус около позицията на правителството в тази сфера. Дори и десницата ни, за разнообразие, може да се опита да има самостоятелна позиция, която не е обременена от комплексите и травмите им по отношение на Русия.  Само че това се оказва мисия невъзможна. Нашата десница е като политически мопс на статуквото – излайва нелепо и се обръща по гръб, за да я галят по коремчето. Опитът на страната да покаже гръбнак обаче трябва да бъде възприет положително, защото много хора искаха да видят точно това. Че България може да формулира своите интереси и да ги защитава. Напук на брюкселския планктон и на психодясната фауна у нас. И това не е защита на руския интерес, а на чисто българския. Много жалко за всички, които не могат да направят тази тънка разлика.

…И като се заизви един антициклон от моралистично-токсична политическа публицистика над ошашавеното народонаселение и вече цяла седмица не спира…

В разгара на бурята един сайт дори написа, че руската мурзилка Радев трябва реакция още сега. На другия ден обаче площадите не бяха пълни с хора. Очевидно дори и дясната публицистика все някога ще трябва да изтрезнее.

 

Неочакваната смърт на Комисията по досиетата и дясната шизофрения

 

Една ключова "бюджетна" шизофрения се набива от пръв поглед във всички десни сайтове.

Ако ги отворите ще видите, че те са пълни с "анализи" на бакалаври по икономика, които са завършили я Колежа по икономика и астрология в Сусурлево, я в изнесения филиал на "Харвард" в Долни Богров и всички стенат: съкращения, съкращения, съкращения!

Бившият вицепремиер Николай Василев в свой текст е опищял света, че трябва да се уволни половината администрация, да се намалят министерствата, да се режат разходи. Други десни икономисти искат бюджета да бъде запален, скъсан, смачкан, стъпкан, изхвърлен в кошчето, защото харчи много и десните им сърца стенели тревожно в мрака, а стомашните им киселини се усилвали от такова разточителство и комунистически дефицит.

Има само такива мнения - режи до кръв, нека всички затягат коланите до посиняване.

Всичко това обаче съжителства със заглавия като:

"Подмолно през бюджета кабинетът на Радев ще закрие Комисията по досиетата" - "Оффнюз"

 

"Радев закрива Комисията по досиетата.  Това е връщане в мракобесното минало, обяви Мартин Димитров от "Демократична България" - "Клуб Зет"

 

"Иво Христов ще закрива Комисията по досиетата" - "Медиапул"

 

Това са три версии - в едната касапинът е целия кабинет, в другата е лично Радев, а в третата Иво Христов е наемният убиец на политическият фетиш на партиите с отпаднала необходимост. 

Истинският десен инфлуенсър ще е объркан към кого да насочи крив пръст.

И веднага следват десни реакции - това било погребване на историческата памет, опит за замитането на ужасите на миналото.

Добре де, но нали искат рязане на разходи? 

Нали искат съкращения?

Какво по-излишно, тъпо, ненужно и смешно от тази Комисия по досиетата, която никой не знае с какво точно вече се занимава? 

Защо ни е да изливаме безбожни пари в изхранването на такъв паразитен орган? 

Колко още досиета има да се отварят? 

Нека да си пращат масивите в агенция "Архиви" и да ни отървават от своето присъствие. 

Закриването на Комисията означава рязането на 97 щата. През 2025 година държавата е дала над 5,3 милиона за издръжката на тази комисия за която никой не е наясно какво точно прави.

Ето ви една реална реформа - рязане на един административен тумор, който само точи пари от бюджета и без никаква дейност. Подобно паразитиране върху миналото вече служи единствено да се осигурява работа на птеродактили от миналото като Александър Йорданов. 

Нали рязането на разходи все трябва да почне отнякъде?

Удивително е как точно тези, които биха оставали хората без пенсии в името на Великия Балансиран Десен Бюджет не подкрепят тази стъпка. Това е лицемерие, икономическа подлост и политическа перверзия.

Всичко това съвсем не е защита на бюджета, защото всички яростни политически дебати, реакции и икономика за яростни икономически бакалаври, всъщност се опитват да заобиколят основната тема. 

Вместо да орязва всичко България трябва да смени данъчната си система и да въведе прогресивно подоходно облагане. Това ни е предписано последователно от МВФ, Световната банка, а наскоро дори и от Европейската комисия. 

Но дори и в този нескопосан бюджет все пак се забелязват някакви наченки на здравомислие и закриването на Комисията по досиетата е сред най-блестящите попадения.

 

Геополитическите страсти на футболните коментатори от БНТ

 

 

Гледането на футболна среща по БНТ винаги е било особена форма на мъчение. Страстите на терена са едно на ръка, но коментаторските импровизации превръщат цялото преживяване в агония.

Триумф на този процес стана мачът между Иран и Белгия. Европейците излязоха на терена като абсолютни фаворити. Любимци на световната федерация, любимци на телевизионните водещи, отбор със скъпи играчи и класни звезди.

Иранците обаче се оказаха железни - те затвориха вратата си подобно на Ормузкия проток и последователно съсипаха всички усилия да им бъде вкаран гол. Единственото попадение в мрежа дори бе тяхно, изключително подло и нечестно отменено от съдийската колегия, но нека да приемем това за нормално - Белгия бе фаворизирана, а Иран са политически парий...

Нелепото усещане за зрителите дойде от геополитическата лекция, която коментаторът дръпна за лошия режим на аятоласите.

Очевидно тези политически лещи не му позволиха да види наистина какво се случва на терена.

При всяка атака на Белгия коментаторът бе на път да получи апоплектичен удар от очакване на мечтания гол.

И обратното - атаките на Иран бяха коментирани, но доста мъчително.

Епичният връх дойде в коментара на вратарите - белгийският бранител Тибо Куртоа бе наричан "феноменален", "блестящ" и каквото си изберете друго романтично прилагателно.

В същото време истинската звезда на мача - иранския вратар Алиреза Бейранванд така и не получи необходимото внимание. Едва в края неговите заслуги бяха отбелязани, нещо, което вече си личи по всички социални мрежи, където името му се понесе с възхищение и респект.

Вярно е - футболът е игра в която красивото са головете. Но беше изключително интересно да се наблюдава как един аутсайдер като Иран чисто тактически пречупва суперзвездите на Белгия и превръща срещата от нещо от което никой не очакваше особени страсти в истинска футболна сензация.

Проблемът е, че коментаторът през цялото време беше сляп за това, което се случваше на терена. 

За него беше много по-важно да изстреля геополитическите опорки. 

Наясно съм, че футболът е и политика, което прави играта толкова интересна, но когато в коментарите остане единствено политиката, губещи са зрителите. 

Контрастът между случващото се на терена и коментара стане огромен, повечето любители на футбола просто изключват звука. 

Те сами си дават сметка какво наблюдават и колко нелепо е това, което им стоварват като политика.