Узурпатори на власт

 

 

Правителството на Андрей Гюров сътвори едно мини-чудо. За по-малко от седмица на власт то изтри напълно спомена за кабинета на Росен Желязков и успя да пресуши дори и малките остатъци от автентична протестна енергия. И тук дори не говорим за изгърмелият вицепремиер по честните избори, нелепостите в МВР, видеоблогърът, който се барикадира в министерството на земеделието или НПО-активиста, пратен в правосъдието. Говорим за поголовното назначение на партийни активисти на ПП-ДБ като областни управители. А това вече е узурпация на власт. Партия с одобрение между 8 и 10 процента посегна с криви и хищни пръсти към цялата власт и солидно преяде с нея. И какви екзепляри само бяха възкръсени като държавни чиновници! Вяра Тодева пак поема София. В биографията на тази правоверна комсомолка има едно-единствено "постижение" - именно по нейно време беше нарязан Паметника на съветската армия, а днес мястото се е превърнало в змиярник в сърцето на София. И оттогава досега държавата системно дава пари за охрана на фигурите, за охрана на запустелия парцел. Тодева е символ на десницата. След тях остават само постапокалиптични сцени и пълен хаос. В Плевен пък областен управител става човек, който присъства на снимка как празнува Трифон Зарезан с група от хора сред които и педофила Ивайло Калушев, гръмнал двама души преди да се самоубие. А ако разровим биографиите на всички останали ще видим, че това са хора без експертиза, без мнение, но безусловно предани на градската десница, комсомолци до един.

Гюров не е получавал мандат за това. Той не създаде правителство, което да има поне минимално доверие. Той сътвори нещо като продукт на политически инцест между ПП-ДБ и Ахмед Доган, а това извращение сега пълни въздуха с отровните си миазми.

Пред очите си имаме кабинет, който не цели честни избори. Това е партократично чудовище, което да изпълни скритите блянове на ПП, записани в тяхната касета, където на висок глас мечтаеха за избори с "наше МВР". 

Разбира се, с цялата си чудовищна глупост градското дясно не схваща, че служебната власт е капан. Защото преяждайки с назначения, постове и облаги те се превръщат в основна мишена на предизборната кампания и ще получат десетки медийни изстрели. Ясно е, че сектата е непоклатима. Тя никога не е в състояние да оцени обективно реалността и разсъждава в лирични маразми от типа: "Колко е хубаво, че кочината квичи...". Заради това в деня след избори всички те ще се събудят с махмурлук, без да е в състояние да си отговори на основния въпрос - как така партията, която преди два месеца искаше 121 депутати, сега е на път да удари едноцифрен резултат. 

И отговорът е в чудовищата, които постоянно ражда. 

Чудовища като кабинета "Гюров", който ще остане в историята като най-некадърния и провален кабинет, а това е станало ясно още на третия ден.

 

Създателката на модела

 

Днес много се говори за модела "Борисов-Пеевски", който плени страната в корупционна усмирителна риза и пресуши жизнените сили на всяка идея за политическа промяна. В битката с него обаче има един голям проблем. Никой не се опитва да си припомни кога, как и къде възникна той. А това не е маловажно. Връщането назад е ключово, защото ще ни подскаже, че моделът съществува с много различни имена и обвързването му само с две фигури е капан. Проблемът не е в имената, а в самата система, създадена още в мътното начало на българския преход.

В ДУМА днес пускаме един интересен текст. Това са откровенията на външната министърка в кабинета на Иван Костов Надежда Михайлова, която днес отново бе инсталирана на същото място в правителството на Андрей Гюров. Записът е от 1999 година, а репликата "Нахранете журналистите" стана легендарна. В лекцията на Михайлова в Ловеч обаче има къде-къде по-скандални неща. Тя е Пеевски много преди Пеевски, защото подканва местните седесари да хванат бизнеса да работи за тях, да изнудват държавните чиновници, да създават медийни зависимости, които да работят за тях на местните избори. Това е протомоделът на днешната олигархична усмирителна риза, надяната върху България...

Припомнянето на този запис е от ключово значение, защото Михайлова-Нейнски днес е част от кабинет, който има една основна задача - да осигури честни избори. И в него е намерила място точно госпожата, която е един от инженерите на порочния български модел. Това не е заяждане, нито пък безцелно бъркане в прашното мазе на историята. Това е опит за съпротива срещу амнезията. Най-вече на онези, които все са по площадите срещу модела, но отказват да признаят, че именно градската десница положи основите му и продължава да кади тамян на архитектите на корупционните схеми. Кабинетът "Костов" напълни бъдещите олигарси с пари, като им даде собственост на безценица, а от думите на Михайлова се вижда каква е била целта - те е трябвало да похищават изборите, да бъдат притискани да печелят гласове за СДС. Да, схемата тогава не проработи, защото времената бяха по-невинни. Но когато Бойко Борисов се появи на хоризонта, той имаше конкретен план върху какво да стъпи. Точно 10 години след лекцията на Надежда Михайлова той стана премиер на страната и следваше нейния наръчник до последната запетайка. След това се появи Делян Пеевски и днес виждаме постапокалиптичните резултати.

Обърнете внимание на наставленията на Михайлова - тя не разбира от политика, тя иска единствено подчинение. В нейната лекция няма политически послания, а една голяма схема за контрол и натиск. И си отговорете откровено на въпроса - как такъв човек може да бъде гаранция за нещо честно и светло? Ето заради това припомняме всичко. 

Паметта днес е единствената форма на реално дисидентство. 

Който помни, се съпротивлява. 

Време е за истинска съпротива срещу демоничните корупционни инженери на прехода.

 

Васил Терзиев бе погълнат от плаващите пясъци на аферата „Петрохан“

 

От всички политици, замесени в кошмара „Петрохан“, най-омерзително, налудничаво, нелепо и странно е поведението на столичния кмет Васил Терзиев. Именно през него най-ясно си личи каква идиотска антиселекция тече в българската политика и защо България от години насам живее с усещането, че не е държава, а лудница, която е останала без хапчета, санитари и ръководство. Столичният кмет скочи в плаващите пясъци на скандала рязко и то с един мелодраматичен статус, който може би ще остане като един от най-грандиозните гафове в политическите процеси на прехода. На третия ден след като бяха намерени трите трупа край хижа „Петрохан“, а на бял свят бяха започнали да изплуват съмнения,че Терзиев е спонсор на странната групичка, той реши да блесне със свой статус във фейсбук. „Познавах ги. Иво, Дечо, Пламен. Лично. Подкрепях каузата им включително заради тях самите – лично“, започва този текст, вероятно продукт на някоя мелодраматична пиарка, която си е фантазирала как обръща зловещия наратив и печели политически точки за своя шеф, хранейки обществото с обичайния буламач от мелодрама и псевдопринципност. Проблемът е, че ако Терзиев чувстваше тези хора толкова близко и лично нямаше да чака до третия ден преди да изрази своята болка и съчувствие. Такива неща се пишат веднага или никога не се пишат. Той ги пусна на третия ден, защото вече беше ясно, че в спрения сайт на сдружението на педофилската секта столичният кмет ясно е посочен като дарител. Проблемът е, че цялото това изпускане на информация беше класически капан – Терзиев с двата крака попадна в него, защото, когато пусна текста си все още много от зловещите подробности не бяха ясни, а те заляха публиката на по-късен етап. И така милионерът начело на София самичък се освети като приятел и спонсор на кошмарната група, при това достатъчно рано, за да се оголи за изключително мощен артилерийски огън. В много страни по света дори и само такава ситуация е достатъчен повод за оставка, но умните и красиви среди у нас, независимо от вечните писъци за морал, правила и отговорност, никога не са на висотата на своите претенции. Никой не твърди, че кметът е съучастник в педофилските истории, но даването на пари говори за катастрофална липса на преценка. И разкрива една жълтопаветна паяжина от финансови зависимости, политически чадъри, метафизични тъпотии, сектантски разбирания, а всичко това накуп ражда токсичната среда в която един педофил е вилнял като хищник, без да има кой да го спре. Точно обратното – като в черен култ от разказ на Лъфкрафт родителите сами са се отървавали от децата си, давайки ги като плячка за ламата, зарязвайки ги завинаги в тази отвратителна среда на похот, корупция и странни мъже, недокосвали жени в последните 30 години.

След като се издъни с първия си статус Васил Терзиев залегна в политическата кал с надеждата, че историята ще отмине, че някой нов скандал ще разтърси обществото и, че той пак ще може да се появи в публичното пространство като върховен пророк на морала. Проблемът е, че кошмарът „Петрохан“ продължи – нови три трупа ужасиха обществото, а това, което изплува покрай тази история разтърси като земетресение цялата страна. Само си представете – за кратко време стана ясно, че тримата мъже в „Петрохан“ са извършили нещо като ритуално самоубийство, прощавайки се с този свят, който според дзен-будизма е само „стабилен сън“, а след това ламата Ивайло Калушев буквално екзекутира 15 годишно момче с колт „Анаконда“ и се самоубива, а третият младеж с тях също се прострелва. След това се появи майката на една от предишните жертви на Калушев, която час и половина плю собствения си син, че злословел по отношение на ламата и, че лъжел, че му е било посягано и разкри такъв мрак на жълтопаветните отклонения, че всеки зрител на интервюто се е почувствал като човек, който е изпил половин литър домашна ракия на гладно.

Покрай всичко това обаче на бял свят се появиха нови информации за Терзиев – че той е посещавал хижа „Петрохан“, което го прави не просто спонсор, а част от този демоничен приятелски кръг, обсебил не просто земята и гората, но и съдбите на няколко невръстни момченца. Точно тук земята под столичния кмет се разклати отново и той реши, че му е време да даде пресконференция в която да доразясни своите позиции и отношения с престъпния кръг. „Когато съм спонсорирал "Пирогов" да не би да имам отношение към това, че те примерно са направили някакви злоупотреби със Здравната каса?“, попита риторично той. Език мой, враг мой. Няма успешна пресконференция или обяснение, която да започне по този начин. Най-малкото, защото двата казуса са абсолютно несъпоставими. Не знам за „Пирогов“, но стана ясно, че богаташът Терзиев е имал пълен достъп до „Петрохан“ докато всички останали случайни туристи са били посрещани от надпис „Стреля се без предупреждение“. Тук говорим за допускане в самото сърце на сектата. Дори и техните разговори да са били основно за опазването на природата, сърничките, тревичките и спокойствието, Терзиев е политическо лице и длъжен днес да оцени по различен начин своите воаяжи до там. Всичко останало е опит за бягство от отговорност, позорен начин да омаловажи своите грешки и да се опита прикрие отпечатъците си на политическото местопрестъпление.
Много е впечатляващо това, че столичния кмет на същата пресконференция обяви: „И да ми пришиват всичките тези гнусотии, които се казаха, ми е изключително обидно“. Истината е по-различна. Той сам се е пришил към тези гнусотии. В момента в който е дал пари точно на тази група, точно на тези хора, той вече е неразривно свързан с тях. И нека пак да повторим – никой не обвинява кмета, че е съучастник в зловещите престъпления, а че не е забелязал нередностите, че не се е усетил за сектантската динамика, че е проявил престъпна глупост, която след това се опитва да замаже с всякакви безобразни изявление. Ако някой е взел на прицел Васил Терзиев това е самият Васил Терзиев. Толкова е простичко. Оказва се, че милионерът не е случайна фигура, той предварително е бил обвързан с тази общност от НПО-та над които е вдигнат политически чадър, с тази псевдозелена мафия, с този въоръжен будистки отряд, който си е създал държава в държавата. И на фона на това да се биеш в гърдите, че си борец с мафията е повече от абсурдно. Защото покрай „Петрохан“ се очертаха контурите на едно истинско задкулисие. В България си имахме дълго време два синода, защо да нямаме и няколко задкулисия. Защото педофилските истории, съчетани с безкрайния поток от финансови дарения осветяват една много мрачна картина за менталното състояние на градското дясно и за това, че от тези среди няма как да бъде произведена каквато й да е промяна. Такава промяна би приключила в пореден сектантски скандал и сигурно би била платена с прекършените съдби на кой знае още колко момченца.

Финален акорд в политическата драма на Терзиев стана интервюто му пред бТВ миналата неделя. Това интервю беше като предварително подготвен спектакъл – то не целеше да улови противоречията във версиите на градоначалника. То бе замислено като негов триумф, защото водещият въздишаше в най-подходящото време, кметът предварително си знаеше въпросите и въпреки това разговорът стана епична издънка.

Пред бТВ Терзиев призна поне за  8-9 посещения в „Петрохан“. От опит ви казвам трябва да умножите тази цифра поне по две, а дори и по три. Значи той вероятно е бил от най-честите посетители в тази хижа на ужасите. След като стана ясно, че в отчетите на сдружението не е записана сумата на неговото дарение, той призна, че я е превел лично на един от хората там – Ивайло Иванов. Но така и не обясни какви са били мотивите на групата да му искат лично, а не дарение към фондацията. Истински бизнесмен би се усъмнил още в този миг, но Терзиев въпреки това им е дал пари. След това призна и друго – той не ги бил виждал въоръжени, но усещал, че в групата има йерархия, даже бил виждал и две от децата Алекс и Ники. Не му направило впечатление нищо друго, освен, че те четели дебели книги по философия. Но самият факт, че е виждал това означава, че те са го възприемали като част от своя кръг, броели са го свой и оттук-нататък всички опити да излезе сух от водата са обречени на неуспех. Терзиев е давал пари на съмнителни хора, а единият от тях се оказа и педофил (това вече дори и най-запалените почитатели на сектата го разбират, но отказват да го признаят, защото противното означава, че би трябвало да се гръмнат).

Това, което Терзиев не разбира е, че оставката би ми помогнала. Би му дала възможност за изкупление. Нека да се яви отново на избори, за да види какво мислят софиянци за неговото политическо поведение. Защото оттук-нататък неговото име завинаги ще е свързано с кошмара „Петрохан“ и това е петно, което той никога няма да успее да изличи от себе си. 

Да, животът е несправедлив, а политиката е неблагодарна кучка. 

Но Терзиев няма намерение да подава оставка и сам не усеща, че плаващите пясъци вече са го погълнали. 

Когато го разбере ще е твърде късно. 

 

Умнокрасивият чекист

 

Още от самото начало има нещо странно, смешно и нелепо в служебното правителство. 

Самото съществуване на титлата "вицепремиер по честни избори" е пълен абсурд. 

Това не е системен подход за връщане на доверието, това е някакво умно и красиво ЧК за изборите, политкомисар, който не ясно какво ще прави освен да гърчи ЦИК и да слухти в мрака какво се случва. 

Но дори и това може да бъде подминато. 

Начело на това ЧК обаче Андрей Гюров сложи човек (Стоил Цицелков) за който още от първия ден стана ясно, че има присъда за каране в нетрезво състояние и два ареста за притежание за марихуана. 

Единият път 35 грама, вторият 55. 

Арестите са през четири години, което означава, че лирическия герой си има сериозна склонност към дрогата, вероятно изразена в профилната му снимка в социалната мрежи на която той прави изключително циничен жест.

Ако това не е достатъчна причина Цицелков моментално да бъде уволнен и махнат от кабинета, тогава кое изобщо ще е причина? 

Не е нормално, морално и здравомислещо като вицепремиер да бъде държан човек, който е газил системно закона по този начин. 

Може ли такъв човек да гарантира честност? 

Може ли подобен кадър изобщо да бъде взет на сериозно и възприет като лечител на държавата? 

Точно обратното - именно подобни типове деморализират институционално държавата, защото случайните парашутисти са най-голямото бедствие на нашата демокрация. 

Гюров би трябвало да го отстрани от кабинета веднага. 

Ако изобщо държи на клетвата си пред НС.