Служебният кабинет като окултен ритуал на психодесницата

 

"Ако Калушев не бе избързал толкова, щеше да е вицепремиер в този кабинет“. Това написа на стената си във фейсбук един приятел в мига в който само зърна състава на правителството на Андрей Гюров. Никой никога не е очаквал от Гюров да бъде политически гений, брилянтен тактик или поне достатъчно умен да не се олее, но това, което представи на президента Илияна Йотова той се родееше с космическите кошмари на Дейвид Линч, бяха нещо като политически окултен ритуал по възкресяването на политически духове, демони и сенки, извадени директно от блатото на отровното минало. На мен лично списъкът на Гюров би напомни като токсичен блясък билето на вещиците от „Макбет“. Нека да ви припомня само за миг част от съставките, които зловещите жени слагат в своята смес (в брилянтния превод на Валери Петров):

Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп,

пуздра от търбух акулов,

недосмлял човешки улов,

мумия от дърта врачка,

тисов корен, куча жвачка,

бран по тъмно бучиниш,

от евреин косъм риж,

турски нос, татарска устна;

и — на таз магия гнусна

сокът за да стане гъст —

тигрови черва и пръст...

 

Ако трябва да осъвременим и да актуализираме тази рецепта, то при Гюров тя звучи така: бронтозавърска кост от миналото (Надежда Михайлова), стрити на прах халюцигенни гъби (Стоил Цицелков), пот от талибан (Андрей Янкулов), прах на прилепи от политическото мазе на прехода (Трайчо Трайков, Сергей Игнатов, Юлиян Попов) и цяла редица от безлични експерти, но с ярък политически гръб, осъществяване на дясната фантазия НПО-активисти да подменят държавата и да я управляват като хижата в Петрохан.

Изобщо без да се съобразява с това, че правителството е преходно Гюров създаде партиен кабинет, за да могат старите реститутки и хипстърите от жълтите павета да еякулират дълго от спотайван кеф и да се отдадат на любимото си занимание – статуси, които започват: „ееех, кеф, кочината пищи…“. Свръхпартийното правителство, което Гюров създаде е пряко следствие от касаплъкът над българската конституция, осъществен през 2023 година, който взриви институционалният баланс и даде възможност да се появяват такива свръхпартийни и политически ангажирани служебни правителства, които не само не връщат доверието в изборния процес, а допълнително подлютяват напрежението в обществото. Парадоксалното е, че такъв кабинет е възможен единствено и само без избори, защото, ако хората трябва да гласуват те никога не биха дали доверие на тези хора и на този служебен премиер, останал безалтернативен заради медиен натиск и политически експерименти с основния закон.

Проблемът на Гюров, а и на цялата десница е, че те успяха да разберат, че този свръхпартиен кабинет е капан. Те колективно нямат мандат за него, но заради безогледна алчност и токсичен реваншизъм се поставиха като основна мишена на политическите страсти по време на предизборна кампания. Всеки гаф на този кабинет ще е бомба под ПП/ДБ. Всяко нелепо решение – изстрел в гърба. Всяко тъпо и непремерено изявление – удар с паве в черепа. Всяко пресилено действия – разглеждано като опит за политически преврат в политическия вакуум. Просто най-голямото изпитание на властта се състои в това да знаеш кога да не прекалиш с нея. Психодесницата никога няма да научи този урок. Тя прилича на митичната риба-бананка от едноименния разказ на Селинджър – която преяжда с бананите и не може да излезе от подводната пещера, където умира в мъки и болезнена агония.

А гафовете на служебния кабинет не закъсняха. Два часа след клетвата на бял свят изплува информация, че вицепремиерът по „честни избори“ Стоил Цицелков е имал присъда за шофиране в нетрезво състояние и два пъти е бил арестуван с марихуана. Вицепремиерът по честните избори изведнъж обаче изчезна в пространството, стопи се за цели 12 часа и не даде никакъв знак за живот. На другата сутрин първата му реакция беше да се обяви за жертва. Това е любимият номер на всеки от градското дясно - те все са преследвани, все някой ги дебне, все са притиснати в ъгъла от нечисти сили, винаги са светли духове, които са били изнасилени, винаги са с надут корем, въпреки, че публично са крещели, че никога, никога, никога не ги е докосвал мъж. Само няколко часа не му стигнаха, за да обяви, че е взет на прицел от Кремъл, а не му стигнаха, защото очевидно са го привикали и са му казали да пише оставка. Вицепремиерът по честни избори се появи пред медиите, напълно в духа на прозрачността отказа да отговаря на въпроса, изхлипа, че си тръгва, защото каузата била по-важна и се стопи в политическата мъгла. Излезе от нея за едно интервю в бТВ в което толкова пъти лиза устната си, че едва ли някой зрител е запомнил какво точно каза. Оставката на Цицелков обаче взриви още на първия ден концепцията на премиера да има вицепремиер по честните избори. Така и не  стана ясно дали тази длъжност ще остане или просто ще бъде набутана като боклук под прашния килим.

Трудно е да се опише ревът и патетиката на психодясното след оставката на Цицелков – те варираха от призиви да се излиза на улицата до това, че всеки комсомолски секретар от психодясното трябва да е бдителен, защото статуквото надигало глава и искало да смаже добрите сили. Въпреки, че в ситуация в която си тръгва ключов вицепремиер отговорност се търси и от министър-председателя. Защото той поема отговорност за тях. Не президентът, както се опитват да го изкарат обичайните хейтъри, а премиерът. А Гюров премълча какво и как е знаел за Цицелков. Което всъщност не ме изненадва. Патологията на умнокрасивитета е, че те постоянно искат да има правила, които обаче да важат само за другите, но не и за тях.

След като Цицелков сам простреля властовата си фонтанела, можем да обърнем внимание и на други екзотики в политическата фантазия на Гюров. Кабинет, който иска да провежда честни избори по странен начин назначи за външен министър Надежда Нейнски. Заради това нека да припомним нещо. В един прекрасен ден на 1999 година Надежда Нейнски, която тогава е външен министър в кабинета на Иван Костов, събира актива на СДС в Ловеч. Разговорът е легендарен и се върти около това как сините да спечелят местните избори.  "Нахранете журналистите" е най-популярната реплика от тази среща, но в лекцията на Надежда Михайлова (тогава фамилията й беше такава) има къде-къде по-скандални неща.

Тя е Пеевски преди Пеевски, защото инструктира актива да впрегнат всички държавни чиновници да работят за тях на изборите ("даже и да са комунисти"). Нейнски им описва схема за овладяване на "честните избори" - хванете медиите и нахранете журналистите, притиснете местния бизнес, хванете големите бизнесмени, разтърсете земята, но на всяка цена спечелете изборите в Ловеч. Говори им как да поставят хора в зависимост. Пред очите си имаме най-циничната изповед на политик в новата история на България.  И Нейнски, този прото-Пеевски на прехода, сега я вадят от мрака на миналото и ни я представят като светла надежда за бъдещето. Самата тя остана вярна на себе си – бръкна дълбоко-дълбоко в прашното и паяжинясало море на българската политика и е назначи за свои заместници Марин Райков и Ради Найденов. Ехаа, това е политическа археология от най-перверзен тип. Нека да ви припомня нещо.

Марин Райков като служебен премиер през 2013 година назначи сам себе си за посланик в Италия на последното заседание на кабинета си. Така де - човекът е гледал да не остане без препитание.

А Ради Найденов е толкова универсална личност, ама толкова универсална, че съвместяваше поста външен министър в кабинета на Огнян Герджиков с посланическото място в Германия. Преди това човекът показа истински умения на политически скиор - от НДСВ покрай ГЕРБ, после покрай Радев, сега пък е кацнал в умнокрасивия сектор.

А какво да говорим за вътрешния министър Емил Дечев, съдия, изкован в лабораториите на американските грантове. Дечев бе пратен с много специална мисия в МВР. И, не, тя никога не е била за осигури честността на вота. Той беше пратен там, за да изтрие моментално мазните отпечатъци на психодесните по местопрестъплението „Петрохан“. Още на втория ден стана ясно, че Дечев се опитва да уволни всички криминалисти, които се занимаваха с аферата. Когато информацията изплува в медиите, той даде на заден ход, но едва ли има български гражданин, който да изпитва съмнения, че целта на кабинета е да замаже съучастието на психодясното в педофилската секта. Не напразно, че даже вицепремиерът Янкулов е забъркан с организация, която се е опитвала да окаже институционален натиск да се спрат всякакви проверки около НПО-ото на Ивайло Калушев. Той наистина можеше да е вицепремиер в този кабинет, ако беше жив и беше поискал.

Тепърва ще се занимаваме и с други министри в това противно и вече провалено правителство. Но си струва да отбележим и да насочим вниманието ви към звездата в сянка на това правителство – министърът на земеделието Иван Христанов. Само за два дни той успя да пусне над 11 клипа от министерството в които се заканваше на висок глас каква усилена работа ще започне. Така и не стана ясно кога точно ще дойде този момент. Междувременно обаче неговите последователи получиха туристически тур из залите на министерството, разказ за историята на сградата, интервю на Христанов с човек от народа за един язовир и няколко видеа с политически закани към мафията. Очакваме скоро и мукбанг-видео как „министърът на народа“ (той сам се нарича така) обядва на бюрото си и съска, че съвсем скоро ще арестува цялата дървена мафия.

Ние си имаме не служебно правителство. 

Ние си имаме психодесен цирк и като всеки радиоктивен елемент и този кабинет ще приключи с експлозия. 

 

Ще видите вие!

 

Изключително неприятно. 

Осем депутати от БСП станаха причина ветото на президента Илияна Йотова за ограничаването на секциите в страни извън ЕС да не мине. 

И това стана въпреки изричното решение на Изпълнителното бюро за обратното. 

Очаквайте сега дълги дни медиите да се занимават с този разлом в БСП, да го нищят садистично, да го лигавят в телевизионни формати с неприкрито наслаждение. 

А всичко това се случва на фона на идваща предизборна кампания и заявката за промяна в БСП.

Нека да бъдем брутално честни. 

Всеки народен представител има право на собствено мнение, но точно това гласуване беше ключово и се случи под микроскопа на медиите и общественото мнение. 

И заради това гласуването на осемте не е просто мнение. Тяхната позиция граничи със саботажа. 

Защото именно в мигове като този се доказват политически заявки, уверения и си личи кой работи за бъдещето на БСП и кой се опитва да спъне левицата преди избори, които са ключови за нейното оцеляване. Всеки един от тези осем, ако толкова не може да се примири с пречупването на съвестта си, можеше просто да не влезе в залата и да не гласува. 

Изборът на обратното обаче е ритане в кокалчетата и изключително неприятна сянка, която се завръща от миналото на БСП, за да може да разяде с токсичната си атмосфера всичко, което левицата постигна след своя конгрес...

Сред социалистите упорито се разказва историята на една депутатка, която с нескрито наслаждение преди заседанието на правната комисия казва: "Сега ще видите вие!".

Този синдром е ужасен. 

Кой има да вижда каквото и да е? 

Избирателите на БСП, които пожелаха промяна? 

Новото ръководство, което пое един потъващ кораб с надеждата да го закрепи? 

Цялото общество, което е настръхнало и ядосано и чака знак, че е било чуто? 

Кой и какво има да вижда? 

Това ли е начинът, по който ще работи левицата оттук-нататък? 

Ще го играем напук? 

На "хак да ви е"?

На "на ви сега"? 

Точно тази начин на работа я стопи, разнищи, омаломощи и превърна в незначителна политическа сила. Ако някой не разбира това, значи не е разбрал абсолютно нищо.

Още едно откровение. 

Аз също съм от хората, които смятат, че секциите в страни извън ЕС трябва да бъдат ограничени. Заявявал съм своята позиция многократно. Същевременно обаче изключително добре разбирам нуждата от промяна на политическата линия. 

В началото на този месец Крум Зарков бе избран с огромно мнозинство от делегатите на конгреса и всеки нормален човек би уважил неговото желание за промяна на този вот. 

Най-малкото, защото новият председател заслужава толеранс да приложи своята политическа линия, да получи шанс за стабилизация на левицата и да даде всичко от себе си БСП да не изпадне от парламента. 

Историята на партията е пълна с несъгласни с едно или друго решение депутати, които са се вслушвали в предписанията на ръководството. Защото така функционират политическите формации. Защото парламентарната дисциплина е важна, когато една партия иска да покаже различно лице. Защото, в крайна сметка, отделният народен представител е функция на своите избиратели и не може да се държи като самостоятелен електрон. Освен, ако не иска да докаже на абсолютно всички, че в БСП има външна паяжина, която е оплела душите на тези, които не се съобразиха с решението на ръководството. 

Днес БСП отново отива на избори с изпитание за своята съвест и морал. 

И ми е жал за всички онези, които решиха да се запишат в историята с обратното. 

 

Узурпатори на власт

 

 

Правителството на Андрей Гюров сътвори едно мини-чудо. За по-малко от седмица на власт то изтри напълно спомена за кабинета на Росен Желязков и успя да пресуши дори и малките остатъци от автентична протестна енергия. И тук дори не говорим за изгърмелият вицепремиер по честните избори, нелепостите в МВР, видеоблогърът, който се барикадира в министерството на земеделието или НПО-активиста, пратен в правосъдието. Говорим за поголовното назначение на партийни активисти на ПП-ДБ като областни управители. А това вече е узурпация на власт. Партия с одобрение между 8 и 10 процента посегна с криви и хищни пръсти към цялата власт и солидно преяде с нея. И какви екзепляри само бяха възкръсени като държавни чиновници! Вяра Тодева пак поема София. В биографията на тази правоверна комсомолка има едно-единствено "постижение" - именно по нейно време беше нарязан Паметника на съветската армия, а днес мястото се е превърнало в змиярник в сърцето на София. И оттогава досега държавата системно дава пари за охрана на фигурите, за охрана на запустелия парцел. Тодева е символ на десницата. След тях остават само постапокалиптични сцени и пълен хаос. В Плевен пък областен управител става човек, който присъства на снимка как празнува Трифон Зарезан с група от хора сред които и педофила Ивайло Калушев, гръмнал двама души преди да се самоубие. А ако разровим биографиите на всички останали ще видим, че това са хора без експертиза, без мнение, но безусловно предани на градската десница, комсомолци до един.

Гюров не е получавал мандат за това. Той не създаде правителство, което да има поне минимално доверие. Той сътвори нещо като продукт на политически инцест между ПП-ДБ и Ахмед Доган, а това извращение сега пълни въздуха с отровните си миазми.

Пред очите си имаме кабинет, който не цели честни избори. Това е партократично чудовище, което да изпълни скритите блянове на ПП, записани в тяхната касета, където на висок глас мечтаеха за избори с "наше МВР". 

Разбира се, с цялата си чудовищна глупост градското дясно не схваща, че служебната власт е капан. Защото преяждайки с назначения, постове и облаги те се превръщат в основна мишена на предизборната кампания и ще получат десетки медийни изстрели. Ясно е, че сектата е непоклатима. Тя никога не е в състояние да оцени обективно реалността и разсъждава в лирични маразми от типа: "Колко е хубаво, че кочината квичи...". Заради това в деня след избори всички те ще се събудят с махмурлук, без да е в състояние да си отговори на основния въпрос - как така партията, която преди два месеца искаше 121 депутати, сега е на път да удари едноцифрен резултат. 

И отговорът е в чудовищата, които постоянно ражда. 

Чудовища като кабинета "Гюров", който ще остане в историята като най-некадърния и провален кабинет, а това е станало ясно още на третия ден.