Sunday, January 16, 2022

"Възраждане" - новото шменти-капели в политиката

 

"Ваксините са експериментални течности". За първи път чух тази фраза от устата на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов още в предизборната му кампания за президент. Очевидно тази теза имаше обществен ефект и отзвук, защото след това тя се превърна в лайтмотив на неговата политическа дейност. Същото чухме и от парламентарната трибуна на 3 декември, когато 47-ото Народно събрание официално започна своята работа. "Възраждане" ще е принудителната или задължителна ваксинация с експериментални субстанции", бяха точните му думи. А след това вакханалията продължи - депутатите от партията на Костадинов превърнаха ваксините в единственото си политическо оръжие за трупане на популярност, както и стрелбата срещу "зеления сертификат". Което, ако се замислите логично е повече от абсурдно - България се гърчи в окото на бурята на икономическа, социална, а дори и геополитическа криза, но народните представители от "Възраждане" практически не ги забелязаха. Което говори само за едно. Те добре са осъзнали, че именно битката срещу мерките и ваксините беше техния входен билет за парламента. Нищо друго. С другите теми "Възраждане" успя да задържи избиратели, дори да повиши резултат, но така и не успя да прекрачи границата за попадане в голямата бяла сграда. Натрупаното напрежение след двегодишна пандемия, както и нелепите действия на служебния здравен министър Стойчо Кацаров обаче валидириха тяхната борба и им отвориха вратите към голямата политика и медийното внимание.

В идеалния свят вероятно мерките за справяне с болестта нямаше да бъдат обект на политически дебати. По тях се изисква научна прецизност, здрав разум и дисциплина. Но безумните действия на ГЕРБ през 2020 година, когато те обявиха локдаун, но не направиха практически нищо да помогнат на хората в кризата, взривиха общественото спокойствие и превърнаха темата в поле на яростно политическо противопоставяне. Точно тогава стана ясно, че безвремието на Бойко Борисов избухва с всичките си странични ефекти в лицето на обществото. За да можеш да проведеш национална политика по справяне с последствията от пандемия се изисква доверие, а то се оказа най-дефицитната стока в разградено от политически интриги общество като българското. Точно това се оказа печелившата ниша на "Възраждане" - сивата територия, където изтормозените граждани вече нямат сили за доверие, а искат реална политика, сенчестите земи, където гневът взима връх и нищо останало няма значение. България не е изключение от целия световен процес на умора от бедствието, но само при нас ваксинацията зацикли на кошмарно ниски стойности, а се оказа, че не съществува и медицински или научен авторитет, който е в състояние да преобърне този ступор. Страната ни е изпепелена земя откъм доверие и именно в миговете на криза това си проличава като оголена и гнойна рана. Всичко това политизира темата до безкрайност и така парламентът се сдоби с нова политическа сила и парламентарна група, която издигна недоверието във ваксините в свое бойно знаме. Подозирам как са се почувствали всички антиваксъри в този исторически миг - усещали се, че гласът им е получил политическа тежест и признание.

Точно заради това репортажът на Мария Цънцарова, излъчен по бТВ в края на миналата седмица имаше ефектът на ядрена бомба. От него разбрахме, че почти половината група на "Възраждане" е ваксинирана. Лично за мен умилителни ще останат опитите на ваксинираните депутати да се намерят оправдание. Единият сподели, че се е ваксинирал под натиска на семейството си. Другият, при това не кой да е, а секретарят на групата Николай Дренчев, първоначално излъга, че не е ваксиниран и не би го направил, ако не насочат пистолет към него, след това с половин уста призна, че се е боцнал, за да предпази възрастните си роднини. Между другото подобно изречение като минимум означава, че той не счита ваксините за "експериментални течности", а признава, че те са ефективно средство за спасение. Как иначе би предпазил своето семейство, участвайки в световен експеримент, а?

Репортажът, хипнотично гледаем, ще остане в историята и с нелепите действия на пиарката на "Възраждане" Йовка Димитрова, която се опита да прекрати интервю с депутат от групата, а след това го прати обратно да се доуточнява, да се изяснява и обяснява, което както знаем от опита винаги е симптом за катастрофален комуникационен провал. След това Димитрова нарече излъчените кадри "сензационен цирк" и се опита да обясни, че "Възраждане" никога не били крили, че сред тях има ваксинирани, но голямата им битка била за свободата на избора и срещу нарушените граждански права. А след като мълча цял ден цялата партия излезе с официална позиция в която се обявиха за жертви на властта и, че съдят бТВ за излъчения репортаж. Много искам да видя мотивите в техния съдебен иск, защото в нито един момент не видях журналистката да прави внушения - тя имаше информация, че депутати от партията са ваксинирани и просто ги попита как това се връзва с техните официални изявления. Ама тя била извадила конфиденциални данни за здравния статус на народен представител. Лично според мен много по-голям проблем има в действията на самия народен представител, който води битка срещу ваксините и си призна, че е ваксиниран едва след като беше сблъскан с официалната информация. Ако битката на "Възраждане" е за нарушените граждански права, този депутат можеше от самото начало да го обясни, а не да затъва в плаващите пясъци на обикновеното и банално лицемерие. Всъщност Николай Дренчев не искаше да си признае за това, че е ваксиниран, защото добре знае, че голяма част от вота за неговата партия дойде от хората, които смятат инжекциите за световна конспирация и разкриването на неговите действия ще има умопомрачителен ефект върху тях. Всъщност точно това и се случи. Да, имаше хора, които отказаха да видят истината и продължиха да твърдят, че "Възраждане" е заплаха за статуквото и заради това е подложена на медийни гърчове, но и такива, които прогледнаха, че са били жертви на един голям политически фокус, на поредното "шменти-капели" в българската политика, на магьоснически трик за привличане на гласове за изборите. И не е нужно да си велик политически експерт, за да разбереш, че този репортаж тепърва ще бъде ахилесовата пета за "Възраждане", защото дори и в България все пак хората настояват за някакво съотвествие между гръмките думи, патетичните речи и реалните дела.

Нека да наречем нещата с истинските думи - всичко това е поразителна проява на цинизъм, дебелоочие и лицемерие. Защото съпоставката между парламентарното размахване на юмруци и половин ваксинирана парламентарна група е поразяващо. Пред нас имаме партия като вампир, която е изсмукала гласовете на лековерните, но в нито един момент не се е държала честно с тях. Ако приемем ваксините за експеримент, това означава ли, че народните представители от "Възраждане" съвсем доброволно са се съгласили да бъдат част от него? И ако те приемат това за нормално за себе си, защо не посъветват същото и своите избиратели? Нека пак да бъдат за свободата на избора, нека пак да се борят за правата на избирателите си, нека пак да ритат срещу зеления сертификат, но да кажат - "някои от нас се ваксинираха, ваксинирайте се и вие".

Реакцията на "Възраждане" спрямо бТВ също е нечестна. Такъв репортаж им даваше възможност да разкрият своите виждания в дълбочина, да изяснят своята еластична теза. С действията си и със заплахата за съд те просто правят така, че дори и тези, които не бяха гледали видеото, сега ще го видят. Наясно съм откъде идва истеричното поведение. "Възраждане" възнамерява именно върху ваксините и зеления сертификат да развива своята политическа опозиционност, но тяхната морална претенция беше напълно разрушена. И заради това за пореден път в България станахме свидетели на екзотика - протест на антиваксърите, предвождан от ваксирани. Това прилича на онази страхотна балада на Франсоа Вийон за обратните истини - "пред извора умирам аз от жажда". Ядосаните от мерките си имат за предводители хора, които идеално се вписват в тях. И пред нас засиява цялото лицемерие на прехода, кондендазацията на псевдополитиката, която може единствено да разочарова хората след като за поред път ги е изсмукала като вампир. Дано някога това да спре. Иначе ще стане нетърпимо.

 

„Зеленият сертификат“ – минното поле на българската политика

 

В идеалното време и вселена темата за "зеления сертификат" вероятно нямаше да е политизирана като пиянски разговор за произволно правителство по света. Но след две години пандемия, и в окото на здравна, социална, икономическа, а вече и морална криза, в България темата се превърна в болезнен политически цирей, който буквално успя да вкара цяла допълнителна партия в Народното събрание.

Безполезно е вече да се връщаме назад, за да видим откъде започна поредицата от грешки, защото злото вече е сторено. Добре е единствено да припомним, че действията на служебния министър Стойчо Кацаров за въвеждането на зеления сертификат бяха детонаторът, който отприщи огромното обществено напрежение и го доведе до взривна точка. В нито една страна по света подобно изискване не беше въведено както в България от днес за утре, както и нито една държава не би го въвела, ако пред очите си имаше мрачната статистика - около 20 процента ваксинирано население. Казвам всичко това, защото видях тези дни заглавия как БСП била сменила своята позиция и вече била "за" зеления сертификат. Преди няколко месеца ние поискахме оставката на Кацаров не защото той въведе това изискване, а защото го направи некадърно, непрофесионално и в крайна сметка събуди толкова много демони, че не е ясно дали те могат да бъдат укротени...

Вероятно заради това днес сме в толкова абсурдна ситуация. Вижте само какво се получава. Геополитическото напрежение край България расте. Страната ни е поставена пред огромното изпитание дали ще се поддаде на натиска за разпологането на допълнителни натовски войски у нас. Цената на газа излиза от контрол. Здравната система се задъхва. Мораториумът върху цените на тока, макар и масово оплют, даде глътка въздух на правителството, но часовникът тиктака и тепърва трябва да се види какви мерки ще бъдат предприети. Всичко това, разбира се, е мрачното наследство на Бойко Борисов и неговото безвремие, но фактът си е факт - действията се чакат от новия кабинет. И на фона на тези кризи изведнъж се оказа, че темата, която занимава българския парламент в последния месец е основно една - прословутият зелен сертификат.

Нека да върнем малко лентата назад, за да видим откъде тръгна всичко. След като се събудиха на 15 ноември с избити зъби, синини и болки в слабините, ГЕРБ очевидно са решили, че тяхната нова политическа тактика, освен да се правят на жертви, ще бъде да саботират работата на Народното събрание. Заради това още от първия ден на парламента те предложиха решение за влизането в НС да се изисква зелен сертификат. И преди някой да възкликне: "ама, прави са!", нека да се опитаме да видим, че темата е доста по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед. Защото никой не може да задължи един народен представител да го има, и второ - кой е този, който ще спре един избран от хората човек да не участва в работата на парламента заради такава формалност. При това този казус важи единствено за парламента. С депутатската карта никой не може да влезе в мол, кръчма или магазин, ако няма зелен сертификат. Тоест не става дума за някаква титанична привилегия, която разтърсва основите на битието.

От друга страна обаче и гневът на хората е разбираем. Защото от тяхна гледна точка те за пореден път се сблъскват със ситуация в която политиците налагат на другите правила, които самите те не искат да спазват. Хората не са длъжни да вникват в детайлите, за тях е важен принципа, а пред очите им той беше погазен. Всичко това се случва и на фона на присъствието на "Възраждане" в залата, които превърнаха зеления сертификат в тяхно бойне знаме. Очевидно полето на патриотизма беше оглозгано, но чувствителността на хората към мерките ражда трайно поле за политическа експлоатация.

И така миналия петък след петчасови дебати, които често преминаваха границите на поносимата истерия, парламентът прие в сградата да се влиза със зелен сертификат. Очаквано - именно хората на Костадин Костадинов бяха най-гласовитите противници на това решение. Според тях то отприщва след себе си опасността от задължителна ваксинация, дискриминира и разделя хората и заради това зеленият сертификат напълно трябва да бъде отменен. Нека пак да повторя - досега не съм чул "Възраждане" да се занимават с друга тема в Народното събрание. Те са напълно наясно, че единствено и само тази за мерките им носи политически плюсове и вероятно ще се опитат да я осмучат докрай като вампири. Именно заради това още отпреди Ново година те обявиха и свой протест на 12 януари, който техните тролове из фейсбук описват като някакво нечувано народно въстание, което ще разтърси статуквото. По зла ирония на съдбата обаче няколко дни преди началото на "революцията", разбрахме, че парламентарната група на "Възраждане" всъщност се е държала доста лицемерно по отношение на ваксините. От една страна лидерът Костадинов под път и над път ги наричаше "експериментални течности", а от друга телевизионно разследване показа, че поне четири души от групата са ваксинирани. Лично мен най-много ме впечатли позицията на Николай Дренчев, който излъга, че никога не би се ваксинирал, а после с половин уста призна, че все пак си е сложил инжекция. Целият този цирк обаче има доста по-дълбоки корени. Той ясно показва, че позициите на "Възраждане" не са естествени, а че пред нас имаме партия, която е надушила свободна ниша, видяла е поле за действия и се е заела напълно да изсмуче всички ресурси от там. Това пък е повече от зловещо за държавата, защото винаги съм смятал, че по отношение на ваксините и мерките трябва да слушаме специалистите, а днес се случи така, че всеки фейсбук-трол е с мнение и те са тези, които са най-кресливи, най-шумни и надвикват всички останали.

Всъщност за кашата със зелените сертификати основна вина имат ГЕРБ. Защото днес е повече от романтично да слушаме парламентарните есета на Костадин Ангелов за това колко добре се е справяла държавата преди, но истината е, че недоволството на хората към мерките е предизвикано от общото недоверие към самата държава. А държавата за цели 12 години беше ГЕРБ. Това беше същата онази държава, която направи пълен локдаун, но не взе никакви мерки да помогне на семействата, да облекчи дребния и средния бизнес. Така хората бяха приклещени между вируса и безмилостната власт. Това беше същата онази държава, която сутрин казваше, че маските са задължителни, а на обед отменяше своите собствени заповеди. Държавата на ГЕРБ така "добре" се справяше с кризата, че хората умираха на стълбите пред болниците, а линейките отчаяно обикаляха из София, за да се чудят къде да настанят поредния пациент. Всъщност днес ГЕРБ се опитват да играят хора върху останките от тяхното пепелище, но всичко това рано или късно ще им гръмне в лицата, защото народът макар и гневен все още не загубил памет за това какво преживя. Резултатите от три поредни избори един след друг ясно го доказват.

Не знам дали можем да си извлечем поука от целия цирк в който беше потопено Народното събрание. Според мен всички показва едно - разрушеното доверие е гадното, което държавата наследи от ГЕРБ. Точно заради това недоверие хората не искат да се ваксинират, възприемат сертификатите като фашизъм и виждат в политиката конспирация срещу техния интерес. Партиите-въшки, които пък се закачат за това кризисно поле с идеята да натрупат мускули са допълнителен фактор, който пречи за постигането на някакъв здрав разум у нас. Но поне парламентът доказа, че не се поставя над хората и е готов да чуе една автентична морална критика. Съвсем не казвам, че това ще бъде оценено, но поне ще има да гледаме шоу за това как депутатите от "Възраждане" крият, че имат зелени сертификати и се опитват да се правят на революционери...

 

Sunday, January 09, 2022

Каква политическа бъркотия да очакваме от 2022 година?

 

След като оставихме проклетата 2021 година в канализацията на историята, мисля си, че целият народ въздъхна от облекчение. Дори и феновете на ГЕРБ и на Бойко Борисов, защото изминалите 12 месеца за тях бяха като водна пързалка, която ги води в бездната на пълната забрава. Вероятно заради това за първи път видях много хора, които обикновено стоят далече от политиката, да чакат речта на президента Румен Радев. След такова влакче на ужасите мнозина чакаха няколко окуражителни думи, някакво сериозно политическо обобщение, което да свали напрежението и да покаже, че всички скандали, драми, парламентарни двубои, избори, битки и интриги все пак са довели България до някакъв по-нормален ръкав на времето. Смятам, че Радев добре осъзнаваше това. Той можеше да превърне речта си в мрачно проклятие за изминалото време, в драматично есе за мрака от който излизаме, но подходи съвсем различно. Опита се да очертае някакво различно бъдеще, да даде капка оптимизъм на един народ, който влезе в капана на безкрайните избори с тихата надежда за нещо различно, за някаква светлинка в края на тунела, която да подскаже, че цялото това време не е било преливане от пусто в празно, а е имало политически, обществен и морален смисъл. Да, всяка реч на Румен Радев в последните години се превръща в повод за скандал. Винаги съм имал чувството, че колективната членска маса на ГЕРБ минути преди настъпването на новата година, изтрезнява, зарязва скъпите уискита и мезета и започва да сумти пред телевизора като види държавния глава. Тази година пак имаше такива реакции, дори видях, че музата на Недялко Недялков също се е събудила и е написала психеделично стихотворение с много многоточия, посветена на мрънкането, че Румен Радев разделял нацията, която искала да се наслади на баницата в празничната нощ. Къде видя това разделение поета ще остане една от литературните мистерии на вселената. Но това очакване за обобщение, това желание някой да посочи светлинката в мрака всъщност ясно показва какво е състоянието на нацията. Три парламентарни избори, президентски избори в два тура - това беше мрачния пейзаж на 2021 година и като добавим ковид-кризата, всичко заприлича на произведение на Стивън Кинг, което обаче не иска да свършва и се точи бавно и мрачно към кошмарната вечност. Вероятно заради това са създадени празниците. Те трябва да бележат някакви емоционални и морални граници в нашата душевност, за да ни заредят с усещането, че времето не е замръзнало на едно място, а светът се развива.

Може би точно заради това си дължим опит за поглед към това, което ни предстои. Защото 2021 година беше като кехлибар в който политиката стоеше като замръзнало насекомо, но сега вече имаме ново правителство и хората чакат конкретни резултати и някакво раздвижване в заблатената обществена среда. И след 12 годишната будна кома на ГЕРБ наистина ни очакват интересни събития и времена.

Още преди да бъде създадено живописното правителство на България много анализатори с неприкрито злорадство говореха за това, че този съюз ще бъде подложен на големи изпитания и тестове. И дори и да се абстрахираме от иронията, в това отношения те се прави. Тази година страната за първи път ще приема бюджета си през януари. Това ще бъде тежка политическа битка, защото ГЕРБ са като притихнала змия, която ще се опита да разруши всяка нормална и смислена идея. Не знам дали ще успеят, но знам, че хората ще чакат да видят бюджет с различна философия - не просто дежурното раздаване на пари в кризисни времена, а залагането на конкретни реформи с които страната да се отлепи от мрачното безвремие на ГЕРБ. Четирите партии в управлението излязоха с много конкретна програма за действия и те не трябва да имат съмнения, че цялата политологична клиентела на Бойко Борисов ще съска, плюе, разнищва и интригантства за това какво е изпълнено и какво не. А цената на тока и мораториумът върху нея със сигурност ще се превърнат в основна мишена за стрелба, независимо, че именно ГЕРБ бяха първите, които го предложиха. Защото това ще е другата основна нишка на тази година - партията на Борисов съвсем няма да бъде конструктивна опозиция, както се кле в началото на Народното събрание. ГЕРБ отдавна са навлезли в някакъв сектански ступор и все още не искат да признаят и отказват да видят, че хората не ги искат на власт. С други думи бюджетът ще е първото голямо изпитание на новата коалиция и на нейната способност да чува хората и да им даде необходимата глътка въздух в мрачното време.

Още в края на предишната кошмарна година обаче се видя кой ще е основният проблем пред който ще се изправи управляващото мнозинство - Иван Гешев и начинът по който той е превърнал прокуратурата в иструмент за политическото си оцеляване. Всички пиар-скандали и пиратки като викането на Бойко Рашков като свидетел ясно демонстрират това. Всъщност именно битката за промяната на прокуратурата е една от най-силните спойки на новото мнозинство, защото в управлението влязоха партии, които ясно са заявили, че Гешев няма никакви основания да бъде повече главен прокурор на страната. В края на миналата година из социалните мрежи много фурор предизвика новата правосъдна министърка Надежда Йорданова, която в прав текст поиска оставката на Гешев и то в момента в който той й поднясаше цветя, но голямата промяна няма да мине само с медийни бомби. Тепърва предстои голям парламентарен труд за реформирането на държавното обвинение, защото всички вече осъзнаха, че битката не е с личността на прокурора, с целия модел на обвинението. Именно това ще е най-голямото изпитание на следващата година, защото това ще бъде изтощителна позиционна война и то с човек, който се е запънал страховито и има ресурсите постоянно да пуска медийни бомби. Това ще е промяната, която всички българи, които през 2020 година излязоха по площадите чакат, защото тогава те искаха не само оставката на Борисов и прогонването на Иван Гешев. Смъртоносната въртележка от избори бързо заличи опитите за естетическо противопоставяне на партии като Демократична България срещу БСП и през 2022 година ще трябва да видим тази реформа осъществена. Именно по нея ще бъде оценявана коалицията.

И другото голямо изпитание, което вече се кълби на хоризонта е повишаването на геополитическото напрежение около Украйна и опитите България да бъде превърната в своеобразен плацдарм. Вече се видя на практика, че в правителството има различни мнение. Военният министър Стефан Янев обяви, че самото дислоциране на нови войски у нас ще бъде фактор за повишане на напрежението, но само преди няколко дни Кирил Петков обяви, че Янев няма право на собствено мнение по темата. Очевидно е, че външнополитическият натиск е драматичен, но това е тема, която със сигурност ще повлияе на политическите настроения у нас. Защото този път в парламента имаме ярко изразена антисистемна партия като "Възраждане", която ще се закача точно на такива емоционални теми като присъствието на чужди войски у нас, зелените сертификати и всичко, което носи обществен и политически заряд.

Всички тези проблеми вече ги виждаме като контури и ако дотук правителството можеше да си позволи лукса да привиква към новата ситуация, то още от първите работни дни на новата година от него вече ще изискват конкретни действия, заявления и решения. И нека да не забравяме голямата криза в която се случват всички тези неща - вирусът никъде не си е тръгнал, а българската здравна систева все още се дави в своите проблеми и нерешени с години трудности. Това ще е другият голям тест за новата власт - дали ще успее да реагира по-адекватно, дали ще намери начин да повиши нивото на ваксинация, дали ще успее да направи така, че няма болни, които да чакат на стълбите пред болниците, без да получат внимание и грижи.

Всичко това ще се стовари на гърба на кабинета веднага. Корупционното безвремие на ГЕРБ приключи и всички проблеми се завърнаха със страшна сила. Въпреки това обаче аз смятам, че коалицията ще се окаже много по-трайна, отколкото предсказват анализаторите. И причината не е само в страха от избори. Това обяснение е очевидно, лесно и съответно не описва нещата докрай. Всички партии в управлението имат свръхзадачата да изчистят политическото пространство от заразата ГЕРБ, да върнат смисъла на институциите и да възкресят демокрацията, защото само така могат да гарантират наистина честна надпревара и невъзможността Борисов да се върне на бял кон. Във всичките си анализили придворната политология на ГЕРБ не успя да види точно това - че партиите най-накрая се разбраха, защото схванаха, че по отделно не могат да изрежат този тумор. И ако изрязването започне качествено, управлението ще получи нов кредит на доверие, достатъчно дълъг за всички набелязани реформи. Казвам ви честно - аз съм българин и песимизмът е моята естествена среда на живот. Но за първи път от много време насам си позволявам да гледам малко по-оптимистично на ситуацията у нас. 

Все още плахо. 

Неуверено. 

Но като начало не е малко.