Инфлуенсъри и тъпотии

 

В края на миналата година ПП-ДБ, надрусани с медиен и политически кокаин, халюцинираха на висок глас как ще вземат 121 мандата и ще управляват поне седем мандата един след друг. 

Нещо в тази утопия обаче зловещо зацикли на фона на зловещия скок на цените, петроханската афера и спихването на надеждата, че хоризонтът ще бъде озарен от нещо наистина ново и радикално...

Така стигаме до едно много интересно развитие на ситуацията. 

Преди два дни изплува информация, че служебният натрапник, пардон, премиер Андрей Гюров кани на закрита среща инфлуенсъри. Текстът на поканата му е епичен - той припомня, че в протестите са взели участие много хора от Джен Зи и искал да обсъди с "дигиталните лидери" как да мотивират хората да излязат и да гласуват. 

Ако мотивите обаче са толкова невинни защо тогава срещата трябва да е закрита?

 И кой точно определя дигиталното лидерство в този развълнуван и гневен свят?

Всъщност отговорът е много прост - ПП-ДБ използват властовите си ресурси и своите десни инфлуенсъри, за да могат поне малко да спасят своя сриващ се рейтинг. 

Точно така трябва да разглеждаме тази митична покана - градската десница ще налее държавни пари на своите бардове като гримира тази нечестна сделка с опит за "повишаване на активността"...

Представете си само ситуация в която премиер от друга партия събира най-верните си дудуци на закрита среща. 

Поне три либерални инфлуенсърки щяха да заплашат със самозапалване, защото свободата на словото е изнасилена. 

Дясната преса щеше да гърми дни наред как пипалата на властта са използвани нечестно.

 А водещите на телевизионни предавания от сутрин до вечер щяха да питат: "Чий е Министерския съвет?".

Списъкът на инфлуенсърите също е много интересен. 

Сред тях има имена, които нищо не ми говорят, защото аз, уви, не съм Джен Зи, но тези, които познавам нямат нищо общо с дигиталното лидерство. 

Една Мими Шишкова е много зле прикрита партийна активистка на ПП-ДБ, зряла жена, законспирирана като младеж, за да лови душите на невинните поколения във виртуалната джунгла. Сред участниците в срещата е и Дара, изпълнителката на космическия хит "Бангаранга", която не знам как точно може да допринесе за активността, освен ако не обещание частен стриптийз за всеки гласуващ. Същото е и с другите дигитални лидери. Всички те обаче стават директни храненици на властта, която се опитва през тях да спаси от провал градската десница, която най-вероятно ще остане дори и зад Делян Пеевски, напук на мечтите си от бунтовната зима.

Ето заради такива тъпотии правителството на Гюров е опасно, нелепо и абсолютно дискредитирано. Това е правителство на една политическа сила и впрегнато на всяка цена да осигури по-добро представяне на колективното психодясно. А после много се сърдят, когато някой се усъмни в техните принципи и идеи. Тези говорят за принципи само докато са в опозиция. А узурпирали властта винаги показват най-отвратителната си мутра, най-схемаджийските си изстъпления, защото цялата им умност и красивост е до момента в който не се свалят маските. А да скрият това инфлуенсъри няма открити. Няма открити...

Синдромът на чудотвореца зацикли и това ражда усещане за нова избори

 

Трудно можем да анализираме вялата кампания в нейната цялост. Тя не предложи епична холивудска естетика. Вместо това все едно гледаме някакъв протяжен филм на френски постмодернист, който на десетата минута вече е забравил какво и искал да каже в началото. Заради това ще се спрем на три момента в това, което вижда България. 

 

Очевидно нещо в синдрома на политическият чудотворец, който идва от голямото нищо и помита всичко старо, загнило, порочно и нелепо, започва да скърца по нашите географски ширини. Това си личи в момента в който обърнем поглед назад. През 2001 година Симеон Сакскобургготски се появи като комета в обществените небеса и взе 120 депутати дори и без да се напъне в кампанията. Пътят му към еднопартийно управление бе препънат две партии-отровни двойници, които общо взеха към 4 процента. След това през 2009 година Бойко Борисов мина като торнадо през урните и партията му спечели комфортните 117 депутати (в името на обективността трябва да кажем, че той едва ли щеше да скочи толкова високо, ако не беше поредният експеримент с избирателната система – тогава 31 места бяха пуснати на мажоритарен вот и новата партия ги обра на 95%, доказвайки всичко останало, но не и че мажоритарния вот работи). Ситуацията започна да се пропуква през 2021 година, когато на хоризонта се появи ИТН, телевизионната партия на изчегъртването, която блесна като свръхнова звезда, но се провали в два последователни опита да състави правителство. През април новата формация така и не опита, а през юли, когато спечели изборите напълно провали шанса си (техният кандидат за премиер тогава Пламен Николов днес открито агитира за „Възраждане“). Веднага след това като бомбардировка в Близкия изток върху ошашавения народ се стовари „Продължаваме промяната“. Те влязоха в дълги преговори, но съставиха управление от почти невъзможна позиция и с почти невъзможни съставки. Уви, правителството като нещо, родено в епруветка издържа само 7 месеца, допълнително детонирано отвътре от започналата война в Украйна и появилата се от нищото идея, че ПП всъщност са дясна партия и трябва да вървят към страстна коалиционна „любов/омраза“ токсична връзка с Демократична България.

 

Непосилното усещане за нови избори

 

Сега виждаме същото зацикляне при „Прогресивна България“. За това започнаха да признават дори и най-страстните социологически бардове на партията на президента Румен Радев. От него се очакваше да вдигне очистително цунами, но всички вече видяха, че Радев не иска да играе ролята на супергерой, а дори напротив – той извади една толкова шаблонизирана и системна програма, че част от най-запалените му фенове започнаха болезнено да стенат. Като опитен майстор на слалома Радев практически заобиколи всички болезнени теми на българското общество, всички отворени като рани политически разломи, а дори и приказките му срещи олигархията започнаха да звучат теоретично и абстрактно. Не разбирайте това като критика – очевидно „Прогресивна България“ иска да е всеядна, да привлече избиратели от всички сектори на разпокъсаното пространство и заради това не се олива в политически радикализъм. Изборите ще покажат дали това е печеливша тактика и или не. Сега с просто око се вижда, че големите протести от декември вече са напълно погребани в обществената памет, а обществото пулсира от болезнения и космически скок на цените, които разтърсиха портфейлите на хората и Петроханската афера, която ги ритна директно в съзнанието и шокът от тези две събития изтласка назад всичко останало.

Резултатът е налице. 

Само преди няколко дни от ПП/ДБ остро скочиха на президента Радев. Асен Василев като уличен проповедник насочи пръст към новата партия и започна да реди клетви – Радев бил „страхлив лицемер“, после прибягна до СhaтGPT (кампанията на повечето партии тече така сякаш наистина е консултирана с изкуствен интелект), който бил обобщил, че поведението на Радев намирисва на опортюнизъм и политическо двуличие.

Радев моментално отвърна с балистична ракета на тази атака. Той ехидно попита дали за ПП/ДБ ГЕРБ все още е „маркетингов враг“, очевидно намеквайки за прословутия запис от тайното им заседание, който изтече преди три години.

В кампания е съвсем обичайно да се стреля по политическия противник, но тук ситуацията е доста по-различна. И ПП/ДБ, а и ПБ публично заявиха, че ще работят да получат 121 депутати, а това издава изначална неприязън към всяка идея за политически съюз след изборите. Изострянето на тона, политическите фронтални атаки и яростните клетви още отсега създават ефирното усещане, че тези избори може да не са последните парламентарни избори за тази година. Тоест – идването на нова партия за пореден път може да не се окаже чаканият отговор, а просто да презареди кризата с нови играчи, но резултатът да е един и същ – кухи парламенти, липса на управление и потъване в блатото на служебните кабинети. Най-лошото от всичко е, че Румен Радеви  и градското дясно са си поставили още по-голяма цел – мнозинство от 160 депутати, което да избере нови членове на ВСС, а те да изберат нов главен прокурор. Ако атаките продължават така, а е очевидно, че тонът ще се изостря все повече и повече, изобщо не е ясно дали в следващото Народно събрание ще може да се проведе какъвто й да е разговор по темата. Най-накрая ще се окаже, че следващият парламент просто ще се събере, за да продължи скандалите, които са започнали в предизборната кампания.

 

Медии, истерии и история

 

Българската журналистика като цяло, и най-вече Лора Крумова в частност, отказват да разберат, че като тръгват да атакуват Костадин Костадинов, особено на полето на което той е най-силен, той просто може да спре да прави кампания и да изчака доволно да събере плодовете пред урните. Видяхме този сюжет да се разиграва в телевизионно студио. Крумова реши, че може да затапи Костадинов на тема граф Игнатиев като цитира книга на химичката проф. Ева Соколова. При това подобен ревизионистичен поглед към ролята на граф Игнатиев в българската история се опитват да ни го наложат от 20 години насам, но все по-безуспешно. В мига в който Костадинов забеляза гафа на Крумова и отбеляза това, той вече беше победител в спора. И това не може да бъде променено дори и още 55 десни инфлуенсъра да твърдят, че тя го е размазала, че му е скрила топката, че е измела пода с него и, че го е парализирала със знания. Всъщност нито един зрител не е видял точно това, дори и десните инфлуенсъри, които обаче трябва да се напъват да се самоубеждават в обратното. За пореден път обаче много хора видяха, че критичната журналистика, яростните въпроси и упоритото дълбаене в тема е запазена марка за всички останали партии, но никога за ПП/ДБ. Костадинов е любимата мишена на този тип журналистика, проблемът е, че той постоянно извлича ползи от тази агресия. С други думи, ако „Възраждане“ имат по-висок резултат от социологическата прогноза, те трябва да пратят букет с рози на Лора Крумова, която не просто не срази Костадинов, а го валидира като пазител на българската история, към която журналистиката ала Петрохан се опитва да протегне мазни пръсти и да изсмуче нейния живец.  Тази телевизионна истерия срещу всяка партия, която не се вписва в правилната линия отдавна работи в полза на не на прокурорските медии, а на тези към които е насочен обвинителен пръст.

 

Правителство под съмнение

 

В края на миналата седмица генералния адвокат Николас Емилиу пред Съда на Европейския съюз даде становище от което става ясно, че БНБ е имала правото да освободи Андрей Гюров като подуправител заради конфликт на интереси. Само решение на съда се чака след няколко месеца, но дори и от това изявление става ясно, че кандидатурата на Гюров като служебен премиер е била на ръба на закона. Нещо, което се знаеше от самото начало. Либералните медиите изпаднаха в истерия и започнаха да привеждат всякакви доводи, за да убеждават обществото, че няма никакъв проблем, че Гюров е невинен като сълза на девица. Но отдавна има едно правило – четете ли страстна защита в „Дневник“, значи ситуацията е точно обратната на това, което ви твърдят те. Така и върху абсурдното служебно правителство падна сянката на съмнението. Нещо, което се очакваше, но пак изненада всички. Имаме си едно нелепо правителство, което на всичкото отгоре е в противоречие на закона. То е пълна метафора за градската десница, между другото.

По-изненадващото беше отворената отново атака срещу Илияна Йотова, най-невинния човек в този казус. Тя от самото начало беше с вързани ръце, заключена в кошмара на домовата книга, подложена на епичен медиен натиск и честно казано изобщо нямаше никакви варианти за действие. Нито пък Гюров е нейна отговорност. С некадърните промени в Конституцията президентът бе превърнат единствено в наблюдател на процесите, без да има вариант да ги контролира. Очевидно в окото на бурята за битката в парламента доста сили не са забравили, че наесен ще има и президентски избори. А опитът за атака срещу Йотова днес и по този абсурден казус ясно посочва, че тя е големият фаворит за това състезание. Още не са я изкарали виновна и за скока на цените, но нека да дадем време на злите сили, те и до там ще стигнат…

Църквата на медиите

 

Цяло едно поколение политически натегачи и злостни костюмари направи кариера като разказваше с токсични плюнки как преди са им промивали мозъците в часовете по политическо обучение. Те били горди философи със собствено мнение, но от тях искали да зубрят клишета и да ги повтарят като папагали, напълно погълнати от плаващите пясъци на идеологическите тъпотии.

Иронията е, че точно тези същите, а и техните клонинги днес, се повтарят този модел едно към едно и това си личи най-ярко в кривото огледало на медиите.

Преди няколко дни председателят на БСП Крум Зарков бе подложен точно на такъв разпит по политическа подготовка в Нова телевизия. България се тресе от проблеми - цените са изтървани от контрол, хората потъват в нова апатия, защото никой нищо не прави, войната в Близкия изток се превръща в икономическо цунами, но водещата реши да препитва Зарков по "темата на темите" Украйна. Нека да е ясно - "Украйна" вече няма нищо общо с реалността. Всяко интервю по тази проблематика е превърнато в религиозен ритуал. Там няма място за собствена мисъл. Трябва да се повтаря едно и също дори и то да е в противоречие с действителността. Това всъщност не е интервю, а нещо като изпит за кандидатстване в комсомола. Абсолютната смърт на здравия разум и трезвото мислене.

Точно с такъв комсомолски плам водещата атакуваше Зарков с "коварния" въпрос трябва ли Украйна да се върне в границите от 1991 година. Забележете - това отдавна не е тема дори в самия Киев, които прекрасно разбраха, че това е абсолютна утопия. Но то продължава да съществува като въпрос в София, защото медиите са окупирани от надъхани геополитически талибани, които отказват да видят какво наистина се случва.

Това, което каза Зарков си струва да се отбележи. Той подчерта, че нито една страна не трябва да губи територии, които да й бъдат взимани със сила. Но това вече се случва постоянно. Този процес започна с разкъсването на Сърбия и продължава безпощадно из целия свят. Можем до утре да си говорим за общите постановки, но реалността е по-брутална и по-гадна от това, което си представяме. Защото иначе изключително подло ни си представя една версия за свят в който международното право задължително трябва да важи за Украйна, но същото по никакъв начин не се отнася за Иран. В момента в който влезеш в толкова голяма морална подлост, вече не си в ролята на геополитически рицар, а просто на лакей на статуквото.

Водещите на сутрешни блокове у нас наистина си представят интервютата като розова патетика в стил мис "Свят" - всички трябва да са добри, да царува вечно щастие и светлина. Но политиката започва там, където човек отчита реалността, а не се дави в идеологически постановки, които са извадени като от фентъзи-роман. Но точно това е проблемът на медиите днес - те отказват да чуят истината и продължават да тероризират обществото с колективния Тодор Тагарев, който дрънка едно и също като перпетум мобиле, водещите слюноотделят, защото чуват накуп всичките си опорни точки. 

Именно тук разминаването между медии и общество става драстично. 

А това винаги е рецепта за политическа катастрофа. 

Във всеки един смисъл.   

 

Оръжие за масово поразяване

 

Надежда "Нахранете журналистите" Нейнски трябва да бъде изучавана. 

Но в медицинските университети, специалност "психиатрия". 

Само с някаква прегоряла жичка в мозъка можем да си обясним изявление като нейното, че американските самолетите на летището у нас създават по-голяма сигурност. 

Нека да се допитаме до ОАЕ, Бахрейн, Саудитска Арабия, Кувейт дали това е вярно. 

Каква точно сигурност имат те, когато нощните им небеса са озарявани от бойни дронове, балистични ракети и всякакви други военни екстри. 

Когато стана напечено американците евакуираха персонала на посолствата си, изтеглиха войниците от зоната на попадения и оставиха държавите от залива да се оправят сами в окото на геополитическата буря...

Очевидно това е новата дефиниция на сигурност в 21 век.

Но още един аспект от нейното изявление прави космическо впечатление.

Нотата от страна на Иран не била заплаха. 

Тя била предупреждение. 

Каква точно е разликата между двете понятия тя така и не обясни. 

А най-вероятно и не може. 

Важното е обаче, че на всеки човек със здрав разум му стана ясно - имаме прокризисна, налудничава власт за която е по-важно да обслужва геополитическите си зависимости вместо наистина да мисли за хората. 

В такава ситуация наистина не ни трябват балистични ракети, за да ни удрят. 

Служебното правителство прекрасно върши тази работа...