На кого пречи майчинството?

 

"Аз съм десен, много десен", обяви на висок глас волейболистът Владимир Николов по време на предизборната кампания. 

Още тогава изявлението му влезе в диалектично противоречие с опитите на "Прогресивна България" да представи себе си като умерена, лявоцентристка алтернатива на статуквото в страната, но думите му бяха погребани от феноменалния резултат на партията и потънаха в баналната амнезия на българския политически живот.

Призракът на "десен, много десен" обаче изплува отново точно на 1 юни, денят на детето, когато Владо Николов обяви, че управляващите обмислят съкръщаването на срока на майчинството. 

Аргументацията за това буквално може да ви екзекутира мозъчните клетки: много майки искали да се върнат на работа по-рано, но понеже нямало детски ясли, те били принудени да си стоят вкъщи.

Това, разбира се, е политическа алабалистика. 

Дори и да приемем, че 40 или 60 на сто от майките искат да се върнат на работа, какво правим с тези, които не могат и трябва да си гледат децата. Защото въпросът не опира до яслите, а до едно извоювано с много мъка право.

Нека да припомним - увеличаването на майчинството стана в мандата на правителството на Сергей Станишев, а социален министър тогава беше Емилия Масларова. Тази битка беше водена с години, в различни парламенти и БСП я проведе докрай. Днес България е сред водещите страни в света в това отношения. И вместо да мислят като десни касапи как да орежат това право, ПБ можеха да видят дали не могат да се намерят финанси за това през втората година майчинството да бъде по-добре платено. Защото моите наблюдения са точно обратните - много майки всъщност искат да си гледат децата, но ниското заплащане на втората година ги кара по-бързо да се връщат на работа.

Какъв е смисълът от всички реформи и усилия за по-добра държава, ако оставим новородените българчета без грижа и с майки, които трябва да се връщат на работа моментално.

В това отношения управляващите си позволяват да станат говорители на работодателските организации, които от години се опитват да орежат майчинството. Ако ги питаш те все са срещу административното повишаване на доходи, ама нямат нищо против административното решаване на проблема с работната ръка. Не може едрия бизнес да определя правилата за социалната политика у нас, защото това е път към епична дясна икономическа катастрофа. Това не е начина по който да се преборим с демографската криза, нито пък да върнем доверието в институциите. 

На този фон защо му е на някой да праща "десния, много десния" Владо Николов да импровизира по най-болезните теми на българското общество.

Освен, ако не е било импровизация, а опит за проверка на настроенията. 

 "Прогресивна България" има всички шансове да остане по светъл начин в историята на страната. 

Но рязането на майчинството е път в обратна посока.

 

България и САЩ: урок по това да не казваме „да“ преди да чуем въпроса

 

Новината, че САЩ ще поискат удължаване на срока за престой на техните самолети, който от началото на годината са на летище „Васил Левски“ можеше да мине практически незабелязано. Да, тя щеше да породи лавина от яростни реакции, фейсбук гняв, дълги спорове и упражнения по истерия, но, нека да го признаем, това е нещо през което България минава каквото й да се случи – от победата на Евровизия до поредното кошмарно наводнение, което поразява цели части от страната. Една самозатворена реалност в която не се случва нищо различно, единствено градусът на кипене подскача все повече и повече.

Този път обаче темата стана обект на обсъждане, защото в нея имаше нещо ново. Преди заседанието на правителството премиерът Румен Радев обяви, че е разговарял с министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет и Доналд Тръмп, и е поставил пред тях въпроса с падането на визите за български граждани. Нека да припомним нещо, защото е важно. Темата с визите за САЩ се търкаля из българския политически живот от близо 30 години насам. Проблемът стана особено остър след 2007 година, когато България се присъедини към ЕС, но не попадна в американската програма за безвизово пътуване. Така само три държава от ЕС все още пътуват с визи до Щатите – Румъния, България и Кипър. Румънците получиха бонбонче от Вашингтон, защото миналата година изискването за визи за тях падна, но впоследствие, американските власти отмениха решението си. От години насам американците обещават темата да влезе като приоритетна в нашите съвместни отношения, но към момента няма абсолютно никакво развитие по темата, а отказът от развитие се коментира все с едни и същи аргументи – процентът на отказани визи трябвало да падне под 3 процента. Междувременно през март стана ясно, че България вече е на рекордни ниски нива на отказ – 5,1 на сто, но по един или друг начин САЩ продължават да оставят темата встрани. Тук не говорим просто за международен престиж, а за това дали едни отношения могат да бъдат наистина партньорски без някакво реципрочно отношение за направените стъпки.

С други думи промяната на българското поведение, която Радев изрази не може да бъде наречена революционна, но е достатъчно значима, за да направи впечатление. България за първи път иска нещо реално срещу изпълнението на своите съюзнически ангажименти. А в един свят, разтърсен от геополитически земетресения, войни и абсолютна несигурност, това е единственият език на който трябва да се говори.

Действията на Радев предизвикаха силно съскане и скептицизъм в либералната общност и десните инфлуенсъри. Начетох се на два милиона есета как това било безпринципна основа за правене на политика, как Радев се опитвал да се прави пиар, как това изкарвало България от общата външна политика на ЕС и всякакви други административни тъпотии и дребнотемия. Истината е, че нито един от тези аргументи не е реален. ЕС отдавна можеше да вземе по-значимо отношение към темата за страните-членки, които не са в програмата за безвизово пътуване за САЩ, но както винаги брюкселските чиновници оставяха Америка да диктува правилата. На всичкото отгоре вече живеем в свят в който старите съюзнически взаимоотношения се пропукаха. Тръмп отдавна показа, че няма трайни принципи, не е последователен в нито една своя политическа линия и разбира външната политика като начин за сделка. Тоест това, което е чул от министър-председателя е нещо, което е разбрал. Друг е въпросът дали темата ще бъде придвижена, защото България не разполага с голям коз в тази игра. Присъствието на самолетите тук улеснява американците, но те по всяко време могат да намерят и друго летище, въпреки, че в процеса на търсене ще срещнат и доста откази поради подозрението, че самолетите са тук, за да участват в бойни действия в Близкия Изток.

Така или иначе – едва ли някой със здрав разум може да си представи, че България е в състояние да изгони американците. И заради това в тази игра идва нещо ново – да поискаме от тях падането на визите. В миналото ни страната ни изтърва къде-къде по-благоприятни моменти за пакетна сделка. При закупуването на изтребителите Ф-16 беше не просто възможно, а абсолютно необходимо темата да бъде поставена. Президент тогава пак беше Доналд Тръмп, но Бойко Борисов като премиер тогава реши, че за него е по-важно да се снима пред камината в Белия дом и американския президент да му запомни името за цели 15 минути, вместо да иска и допълнителни елементи в цялата сделка.  Сега ситуацията е различна, но е добър знак, че България за първи път се опитва да поиска нещо в замяна.

Знам, че много хора няма да приемат такъв подход. Едно от колективните несъзнавания на българския дух е външната политика да бъде горда, самостоятелна, независима, а тук можем да прибавим още десетки поетични прилагателни. Реалността е по-хладна и мрачна. Единствената реална промяна, която може да се направи днес е страната ни да започне да получава реални облаги от това, че изпълнява своя съюзнически ангажимент към САЩ. В този смисъл усилията на Радев наистина са нещо различно, но най-важното реално.

Защото едва ли някога е имало по-обидно и смазващо духа обвинение към нашата външна политика от това, което държавният секретар каза за няколко страни, включително и за България: „Те казаха „да“ преди още да сме задали въпроса“. Дори в платената любов няма как да има „да“ преди да се чуят изискванията на клиента. Тогава как си позволяваме подобни принципи във външната политика?

САЩ изобщо не са най-добрият партньор напоследък. Благодарение на няколко поредни администрации ЕС се оказа заплетен в блатото на неразрешимата по военен път драма в Украйна, „Северен поток“ беше взривен, американците извиха ръцете на всички европейски държави да се откажат от руския газ и петрол и изправиха Стария континент пред лицето на истинско икономическо бедствие. Малко след това заради терористичната война срещу Иран и алтернативата за газ и петрол, минаваща през Ормузкия проток бе заличена от играта и остава неясно кога отново ще има нормален транзит оттам. В такава безизходна ситуация най-доброто, което можеше да направи България е да иска от своите съюзници поне един жест, нещо реално, за да се види, че отношенията ни не са еднопосочна улица.

В безпощадните и смазващи години на прехода най-отвратителното за всички хора беше да гледат как отвън ни налагат принципи на икономическата и външна политика. Точно така затворихме 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, без някаква реална икономическа или енергийна обосновка. Просто така казаха началниците. Точно така ни натикаха в гърлото скъпите американски изтребители, което се оказа между другото изключително нерационално и дългосрочно губещо решение. Ако България беше избрала шведските самолети „Грипен“, страната ни щеще да е един от първопроходците на това митично инвестиране в европейската отбрана от което днес е така запленена Урсула фон дер Лайен. А срещу всичко това България не получи абсолютно нищо.

Не знам дали една външна политика трябва да се подчинява на приниципи в свят в който такива не е останаха. Но прагматизмът и реализмът са болезнено необходими, защото иначе сме обречени още с години да не получим от САЩ никакъв жест, нито пък разбирането, че българите не са някакви аборигени от задните части на Европа, а народ, който заслужава уважение и внимание.

С всичко това съвсем не искам да кажа, че България в тази ситуация ще получи нещо, но промяната се състои дори и в това да го поискаш.

Което показва едно вече различно ниво на осмисляне на процесите. Съвсвсем наскоро Радев каза и нещо друго, което ми се струва важно – че Европа има нужда от солидна доза евроскептицизъм, за да оцелее в съвременния изключително сложен свят. Мнозина видяха в това изречение парадокс и пак го оплюха. Но в него има заложено нещо, което всеки средностатически българин усеща – евроскептицизмът не отрицание на ЕС или революционно разрушение, той просто е преоценка на старите догми и правила, които не работят и отдавна вече никой не спазва. В такава ситуация единственият възможен изход е да почнеш да действаш извън правилата и да се опиташ на погледнеш по друг начин на картата на международните отношения. 

И това да искаш от САЩ безвизово пътуване е добро начало. 

Не че някой е тръгнал непременно да се наслаждава на прелестите на Новия свят. 

Но да знаем, че тях отношенията ни са партньорски, а не на принципа господаря командва, а ние се съгласяваме преди още да сме чули въпроса…

 

Корупционните паяжини на петроханската политическа секта

 

Има нещо трайно прецакано в политическото поведение, психика и подход към света на политическа партия "Петрохан" (тук вкарвам колективното психодясно във всичките му метастази и мутации). Няма нито едно място в което те да са похитили властта и да не се олели в корупционни скандали, схеми, съмнителни будистки фонтанели и пълно и мрачно храчене върху всичките им принципи и идеи...

Благомир Коцев е ходещият аватар на това небесно безумие и проклятие. Св. Благо Великомъченик прокурорски се оказа не просто епично некадърен кмет, а и кмет, който е осигурявал политически чадър на безобразно престъпление.

Три години!

Цели три години неговата администрация вижда как украинската мафия похищава земя, строи незаконно, нагло пренебрегва всички правила, а той не прави абсолютно нищо. Нищо! И, ако някой вярва, че това не е корупционно действие, нека да отиде в гората да издирва еднорози. Десницата управлява Варна както педофил лагер за деца. Докато бореха митичната заплаха от Путин, а десните публицисти/пияници пишеха кървави есета за руска инвазия се оказа, че инвазията е съвсем реална, ама е украинска.

Нека да ви разкажа с думи прости какво виждаме във Варна. Това е далавера, която е започната от ГЕРБ. ГЕРБ обаче я карат по техния начин - издават удостоверения за търпимост, въртят някаква документация и прибират пари. Строежи обаче няма. 

Коцев наследява тази далавера и като ефективен мениджър решава, че като взима пари поне ще разреши на евроатлантическите ни братя от Украйна да строят.

Тук имаме корупционна коалиция между ГЕРБ и ПП/ДБ и трябва да признаем, че градските десни са корупционно по-ефективни. А след това и оправданията им са ефектни - те не можели да направят нищо, защото имало държавен чадър. Това обяснение може да върви, ако Благомир Коцев го продава на жена си като аргумент защо не може да измие чиниите тази вечер, но да ми го пробутват като политически аргумент е пълна простотия.

Но точно тук виждаме цялото безобразие към медийния свят в който живеем.

Нито една от големите медии не направи критична журналистика с Коцев. Нито една. Точно обратното - виждаме мелодраматичен опит за спасяването на имиджа на един абсолютно провален кмет, който не е спрял тази безобразна, тъпа и отвратителна далавера. Гледам, че утре украинците щели да дават пресконференция, за да покажат документи и разрешителни. Може да се окаже, че това е краят на Коцев като кмет, защото ако документите са от неговата администрация той не само трябва да хвърли оставка, но и да се върне в затвора...

Колкото й да ги бранят медиите петроханци са централно сбъркани, политически увредени и няма място на което да не са се провалили по най-гръмовния начин. 

Между другото - през 2023 година БНТ пуска репортаж за незаконна сеч в местността на украинския анклав. Тогава нито един от видните десни еколози не е мъцнал нито една буква по темата, нито една. 

Разбирам, че им е било приятно да си продухват фонтанелите в Петрохан, но в името на спасението на душите си можеха да кажат нещо...

 

Медиите като съучастник в украинския тероризъм

 

От години е ясно, че средствата за масова информация отдавна не са четвърта власт, а просто винтче в голямата и жестока пропагандна машина. Новото е, че медиите вече дори не се опитват да го крият. Те са част от механизма за масово дебилизация на населението и са основен елемент от пералнята за мозъци. Това си личи у нас най-вече, когато става дума за геополитическите конфликти, които разтърсват планетата и най-вече за войната в Украйна.

Примерите за това са многобройни, което не ги прави по-малко шокиращи. Напротив. Днес в Нова телевизия един самозван експерт започна да оправдава украинския тероризъм в Луганск.

Кой мислите, че е виновен за него?

Точно така - руснаците.

Тези подли ватенки защо били направили общежитие толкова близо до фронтовата линия. 

Още повече, че жертвите били кадети, обучавани за войници и, разбирай, били направо легитимни мишени. 

Тази дехуманизация бе изгълтана от водещите с радост и никаква съпротива. 

Оказва се, че има хора, които заслужават да умрат. Че украинските ракети носят хуманизъм в себе си, а руските жертви са просто незначителна статистика. 

 И това е в съзвучие с поредните изстъпления на украинската пропаганда, която отдавна не брои руснаците са хора и тържествува при всяко поразяване на цивилна цел, а те общо-взето поразяват основно такива.

Машината за промиване на мозъци обаче не спира дотук. 

Тя отива още едно ниво отгоре. Пак по мейнстрийм телевизия руските удари по Киев бяха обяснени като "отмъщение за удара в Луганск при който загинали четири души". 

Едно изречение, но препълнено с лъжи. 

Жертвите не са четири, а много повече, което не пречи на знайни и незнайни международни редактори да набиват в главите на хората лъжливи новини. 

Всъщност тези лъжи са инструмент на войната. Те са фабрика, която не иска мир, а настоява конфликтът да е кървав, мрачен, продължителен и ако може да се води до последния украинец. 

Заради това е голяма заблуда, че средствата за масова информация подкрепят Украйна. На тях не им пука за Киев или украинците. Те искат просто Русия да е ангажирана във война, без да си дават сметка за последиците. Подобно нещо наблюдавахме и за Газа - оказа се, че животът на израелците е с пъти по-ценен от живота на палестинците. Това е политика не просто на двойните стандарти, а на узаконеното лицемерие и подлост. А после всички се чудят защо зрителите бягат от традиционните медии. Ами, защото ги третират като прасета за угояване, а не като критични единици. Поднасят им токсична отрова и няма нормален човек, който да се остави да бъде превръщан в морско свинче за експерименти.

Другата великолепна опорка е, че Русия минава през фронтова криза и, че властта на Путин се клати от хората, които не искали война. 

Да, Русия минава през своите проблеми, но те не идват от либералната опозиция, която и без това е толкова немощна, че не може да напълни дори две московски кафенета. 

Всъщност проблемите на Путин идват от хората, които настояват войната да се води много по-решително и, че вече няма време за позиционни действия, а за решително, твърдо и системно нападение. 

Много искам да видя полулибералните медиите, ако се осъществи такъв поврат в руската политика и да чуя как ще го коментират телевизионните папагали, които все разбират от всичко. 

Защото рано или късно дори и Нова тв трябва да разбере, че Путин остана последният руски либерал, който остава все по-самотен, защото утопичната му идея, че Русия може да бъде поканена на масата на "западните партньори" вече е нелепа и карикатурна. 

Но това вече е друга тема.