Десница в психотична криза

 

В началото на мелодраматичната нощ вчера по телевизиите беше парад на скръбта, унинието и емигрантските настроения (това последното се оказа палава лъжа, защото уж всички имаха билети за Терминал 2, ако комунистите победят и подадат молба за членство в СССР, а като гледам никой не е тръгнал да емигрира, уви). 

Та на мен ми направи впечатление гробовния вид на една дама Ива Дойчинова, която с глас, пълен със световната болка и разкъсвани от комунягите емоции, изстена в ефир, че България се връща назад, но все пак висшистите и младите избрали Гюров, а това (хлип-хлип) й давало някаква надежда за бъдещото и светлинка в тунела на червения мрак и путинистка безнадеждност.

Днес, оказва се, и това утешение на българските страдалци рухна. Илияна Йотова печели сред висшистите - 50,2 срещу 46. Какво ще рече това? Нима и интелигенцията се продаде на кървавите рубли на Кремъл? Нима и възпитаниците на университетите ослепяха за прелестта на единствената и неповторима демократична общност, този фар в океана на селянията и ганьовците?

Другата голяма надежда - че младите поколения са наши и, че един ден Джен Зи ще изплува от блатото с Иван Костов в погледа и в душата, също е мъртво. Да, Гюров води там, но едва с около 6 на сто - 49, 8 срещу 43, 4. При това много от младите не излязоха да гласуват. Когато излязоха през април, демократичната общност и там не успя да вземе ръка. Тоест ние сме в ситуация в която опорките на психодесницата да рухват пред очите ни. Което щеше да е забавно, ако не ни ги мятаха като мачете от всеки телевизор по нашите романтични телевизионни души. И нито един журналист не се опита късче по късче по разбие тази защитна димна завеса от лъжи, самозаблуди, тъпотии и откровени психотични кризи...

Защото, вече съм убеден, че пред очите си наблюдаваме точно това. Една свръхизолирана обществено малка група, която се радикализира до безумие пред очите ни и никой не се опита да спре този процес на ментален разпад и политическа шизофрения. Убеден съм, че в тази общност има и много здравомислещи хора, но нито един от тях вече не може да даде съпротива на талибаните, които са узурпирали правото да говорят от името на тази секта. И те отново и отново давят собствените си съподвижници в разказите за комунизма, за руската армия, която чака момента да влезе в страната, за дългите пипала на октопода от Кремъл. Тази група е истеризирана докрай и честно казано вече представлява реално опасност за здравия разум на обществото.

Цял ден вчера си мислех на кого ми напомня тяхната психотична криза и тогава се сетих за великото есе на Амос Оз  "Как да излекуваме фанатик". Там той извежда като първи признак на фанатика това, че той или иска да те „спаси“ и преобърне по своя образ, или е готов да те унищожи, ако му се противопоставиш. Точно това демонстрира кресливата секта.

Пред нас имаме освен политически и психологически проблем. И това нямаше да е чак такава драма, ако тези лудите нямаха своя собствена медийна паяжина с която се опитват да контролират реалността. Но и там се издъниха епично. Нито една от "сатиричните страници" не ги спаси от голямото поражение. Нито една тролска фабрика не успя да ги скрие от от това, че си продадоха душите и честта за едни 200 хиляди гласа на Борисов и Пеевски.

Илиян Василев - този величествен говорител на колективната фейсбук дясна психоза - написа, че Илияна Йотова я чака съдбата на Янукович. Защото дори в миговете на драматична личностна криза десницата не иска да се откаже да вярва, че нещо зависи от нея. 

Ама резултите показаха точно това. 

Че те са малко, че те са изолирани и, че никой не ги възприема сериозно. 

И е жалко за Андрей Гюров, защото той май се опита да демонстрира някакво друго лице на тази общност. 

Но тя успя и него да удави в блатото на своя безкраен мрак.

 

Президентските избори – политическото земетресение на негласуващите

 

Оказа се, че 2026 година съвсем не е изчерпана откъм политически изненади. Към момента годината е поставила вече два рекорда – през април за първи път от 1997 година партия взе над 121 депутати, а в края на октомври политическата система регистрира най-ниската избирателна активност изобщо в историята на прехода – някъде около 22-23 процента. Картината става още по-кошмарна и от факта, че това се случва на президентски избори, които иначе са рекламирани в българското колективно несъзнателно като автентично мажоритарни и следователно предизвикващи повече интерес и вълнение. И тази опорна точка беше взривена в нощта на недоумението „какво, по дяволите, се случи“.

Кошмарно ниската активност ни доведе и до хипертрофиран резултат. Фаворитката Илияна Йотова на която предварително даваха комфортната преднина от между 14, а някъде дори и 20 процента, се оказа само с 3-4 на сто разлика пред кандидатът на десницата Андрей Гюров. И това, разбира се, хвърли в еуфория дясното пространство, което само не вярваше, че ще изкласи на тези избори или, че ще успее да се добере до втори тур. В окото на бурята се чуха много обяснения за ниската активност, безкраен талмудистки танц с истината, всевъзможни обяснения и интерпретации, без някой да се опита да стъпи върху истинската причина. До утре можем да жонглираме с идеята за наказателен вот, отдръпване на избирателите, тих бунт на подкрепилите „Прогресивна България“, но истината е малко по-различна. И, за да обясним какво се случи трябва да върнем лентата съвсем малко назад.

През април партията на Радев триумфира с резултат, който също нито една социологическа агенция не позна. Изобщо българите са антисоциологически народ и често объркват всички предварителни постановки за техния живот. ПБ получи мощна електорална вълна, която погреба много партии и чувствително пренареди политическата реалност. Отиването на много избиратели пред урните е смърт за  градската десница, която е сектантска общност, която не е в състояние да се сдобие с периферия поради зомбификацията на своите избиратели и тяхната естествена политическа шизофрения, която ги тресе в най-ужасните си форми.  И точно заради това този път десницата съвсем целенасочено заложи на кампания, която истеризира и разрушава политическото начало. Това беше двупластова атака – от една страна Гюров и Кандев се превърнаха не в кандидати, а в герои на тик-ток клипчета, а от друга инфлуенсърите на десницата започнаха да пускат токсични есета как изборът на Йотова ни връща с 40 години назад. Има един сигурен начин да отвратиш хората и особено младите от политиката – да почнеш пред очите им пак да бориш комунизма. Ефектът е сходен на това посетител в зоологическа градина да гледа как орангутан си драпа слабините. Другата част от тролската армия бе активирана да натяга гайките за това, че геополитическият ни избор е поставен под заплаха и така върху електората бяха стоварени две бедствия, които предизвикват основно емоционално повръщане. Десницата направи това целенасочено. Тя искаше да унищожи всяка възможност за по-голяма активност, защото само при рекордно ниски нива на гласуване, тя имаше възможност да натрупа този резултат. Това си беше чист саботаж на политическата кампания и трябва да ги поздравим – планът им сработи. Те успяха да взривят всеки опит за автентичен политически дебат като положат изцяло на фентъзи основа. Резултатът е пред очите ни.

Това съвсем не означава, че управляващите също нямат вина. Напротив. Техните грешки могат да бъдат видени във всяка посока. От признанието на шефа на парламентарната им група Петър Витанов, че са подценили президентските избори до абсолютната медийна безпомощност на управлението да реагира на голяма част от режисираните скандали по време на кампанията. Типичен пример за това бе драмата със Соня Колтуклиева. Иронията е, че журналистите бяха събрани пред централата на ПБ за един много силен ход на Радев – неговото послание до Европейския парламент в отговор на тъпата и безполезна резолюция, която костюмарите приеха и в коята на прицел бе взето българското правителство. Медийната паяжина на десницата обаче напълно измести темата от новинарските потоци. Вместо силната политика на Радев всички започнаха да се занимават със счупената ключица на Колтуклиева и липсата на реакция от страна на парламентарната шефка Михаела Доцова. В такава среда всяка грешка може да е фатална, а липсата на реална медийна политика е като полет на камикадзе в небето. В деня на изборите това си пролича кристално ясно. Медиите са и автори на усещането за катастрофичен климат с което живеят повечето българи, тягостното усещане, че нещо страшно ще се случи през зимата, когато всичко ще стане тревожно и страшно, а като добавите реалната скъпотия и странните икономически маневри на правителството – ето ви прекрасна рецепта за масово негласуване. Хората така и  не откриха смисъл да участват в битка, която острани прилича на дуел на луди, особено, когато не могат да разпознаят своят собствен интерес в този сблъсък. В изборния ден гледах репортаж от едно турско село. Там човек посочи на журналистката с пръст една разбита улица. „Виждаш ли я тази улица, няма да гласувам за никого докато някой не оправи улицата“, каза той. Репортерката компетентно се опита да му обясни, че това не е в правомощията на президента, но човекът просто вдигна рамене. И всъщност разбирам позицията му – той иска да види, че политиката се интересува от него и поставя в центъра на своята дейност не някакъв абстрактен, а конкретен интерес. Именно това подценява „Прогресивна България“, когато се опитва да говори с хората. И така с коктейл от целенасочено разрушение на политиката по време на кампанията и системно пренебрегване на хората, каква активност да има? Точно обратното – живо чудо е, че и толкова хора излязоха и, че носителите на здрав разум все пак бяха повече от сектата, която в нощта на изборите успя да види саботаж дори и в това, че връзката им в централата беше лоша. Вероятно Путин е пратил дрон, за да ги заглуши и да не може България да ги види как тържествуват.

Самата Илияна Йотова направи много прилична и скромна кампания, но все пак и там имаше няколко грешки. За мен най-голямата е за полезността от свръхраздутия инициативен комитет. Повечето хора в него блеснаха един път на представянето и след това потънаха обратно в тъмнината, без да допринесат с каквото й да е за реалната кампания. Знам, че доста личности се опияняват от идеята просто да бъдат брошки, но трябваше да има ясно осъзнаване, че участието в такъв ИК е участие в битка и, че всеки трябва да има принос в нея.

Видях много десни лица, озарени от идеята, че Гюров може да стане президент на България, защото българите били чули посланието как властта не бива да се концентрира само в едни ръце. Но истината е, че балотажът рестартира играта и всичко започва отново. Защото шокът в нощта на вота  беше достатъчно тежък, за да могат много хора да осъзнаят, че е важно да гласуват, ако не искат да дадат толкова важна институция на петроханската секта, която е носител не просто на политическа лудост, но която е безкраен източник на всичко най-лошо, което се е случвало на България. В драматичната нощ видях много десни анализатори как се опитват да дриблират около въпроса сега Гюров ще трябва ли да търси ГЕРБ и ДПС, за да иска техните гласове. Всъщност и Борисов, и Пеевски точно това чакат, но съм убеден, че все още достатъчно българи помнят Сглобката и могат да разпознаят във всичките й форми. Доста десни шамани започнаха да допускат възможността за „дясно единство“. Гюров тръгна да брани арестуваните кметове на Пеевски правейки алюзии с Възродителния процес, а Даниел Смилов нарече ГЕРБ „проевропейска партия“. Всъщност точно заради това времето до балотажа е еднакво опасно и за Гюров – българската десница винаги успява да измисли нова поза от политическата „Кама сутра“ с която да отврати всички нормално мислещи хора.

Всъщност ниската активност оголи и друг, но изключително важен проблем. Опитът на десницата да наложи геополитическата тема като топриоритет на държава напълно катастрофира. Но след като незаинтересуваните отговарят на това с негласуване, сега петроханците пак ще могат да врещят в хора на войната до безкрай. И така нормалните гласоподаватели сами се лишиха от глас вместо да подкрепят онази, която от първия ден се определи като „президент на мира“. И заради това балотажът отново става важен и тревожен. Защото България се изправя пред истинска възможност да си избере президент с реални качества и възможности вместо тик-ток звезда, която един път не употреби думата „мир“ в своята кампания. Знам, знам, управляващите трябва да бъдат ритани, защото това е основната им функция. Но има времена в които първо трябва да се саморазправим с лудите, а чак след това можем по пролетарски да ритаме властта отново…

Телевизионната катастрофа на Андрей Гюров

 

Епично е да видиш как кошерният разум на психодесницата потъва в скръб, тъга, отчаяние и колективна психоза. И всичко това в реално време докато течеше дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров. 

Всъщност изключително пресилено е да наречем това дебат. Уж Андрей Гюров е преподавателят, но дискусията между тях се превърна в обучителна лекция на Илияна Йотова за това какво е политика, как се управлява, каква е разликата между декларация и резолюция на ООН и какво трябва да прави един наистина сериозен премиер. Рядко в национален ефир сме виждали такава грандиозна катастрофа, каквато представляваше Андрей Гюров. Той се яви на дискусията не просто неподготвен, Гюров демонстрира смазваща некомпетентност по основни политически теми, оплете се в собствените си опорни точки, мисълта му се разпадна на няколко пъти и в рамките на малко под два часа 236 пъти каза мъдро "ъъъъъъъъ"...

Йотова демонстрира на практика как изглежда подготвения политик. Това, което кошерният разум след дебатите побърза да заклейми като "високомерие" всъщност се нарича опит. Тя има безкраен политически опит, участвала е в политически битки, отстоявала е каузи, била е лице на държавна институция. Опитът е онази тънка разлика, която отличава случайника от подготвения човек. Която гарантира с биография всички изречени твърдения и думи. В сравние с Йотова Гюров е като герой от анимационен филм и неговата кухота издрънча болезнено в телевизионен ефир.

Всички видяха какъв балон са социалните мрежи. Никой в България не познава истинския образ на Гюров. Защото няма какво да познава. Гюров, който стана премиер благодарение на най-некадърните, глупави и отвратителни поправки в българската Конституция, няма реална политическа биография. На него му изградиха един виртуален образ, сериал от клипчета в тик-ток, режисирани и написани от друг. И в токсичното блато на социалните мрежи това може би върви, но в директен сблъсък Гюров показа цялата си несъдържателност и некомпетентност. Мнозина бяха изненади. Ще си призная - дори и аз. Там, където трябваше да видим някакъв сблъсък на идеи, Гюров напълно се разпадна. Той дори не можа да уплътни времето си и от този дебат ще излезе с прякора "Имате още 30 секунди". Разликата в класите беше потресаваща. Йотова демонстрира стил, ирония, риторично майсторство и беше удоволствие човек да я види как косъм по косъм разнищва пластмасовия човек срещу нея. Гюров по време на дебата е най-голямото доказателство за това защо "домовата книга" трябва да бъде подпалена и никога повече да не се появява в политическия живот. Защото благодарение на тази юридическа некадърност изплува човек като него, който дори и като премиер не е разбрал механизмите за функциониране на държавността.

Не е ясно какъв е щабът на Гюров, но се видя, че го пуснаха като камикадзе и го оставиха да се взриви, но с абсолютна безполезност. И социалните мрежи завряха, защото Гюров и компания дълго време залагаха на този дебат като на някаква манна небесна. Вече, в кръга на шегата, можем да кажем, че ясно защо Йотова го отлагаше - тя е искала да остави все пак някаква интрига в кампанията, защото след телевизионното фиаско на Гюров, цялото виртуално съзнание на държавата обяви, че даже май Георги Кандев е по-умен от кандидата си за президент...

Тук обаче трябва да отбележим и паническата битка за наратива, която се опита да проведе психодесницата. След като стана ясно, че нейният кандидат е въздух под налягане, един спукан балон, който бе пометен от политическо торнадо, десните инфлуенсъри започнаха да съскат как Йотова се държала брутално, надменно и предозирала със злобата. Най-накрая бе изваден и старият комсомолски инструмен "фактчекинга". Йотова, пищяха десетки осквернени биологични единици от кошерния разум, изрекла толкова много лъжи. Интересно защо тогава техният свръхкомпетентен кандидат не ги разобличи в пряк ефир? Защо Гюров не мъцна една дума по темата, а гледаше с погледа на Цецка Цачева, миг преди тя мелодраматично да се разплаче на дебата си с Румен Радев през 2016 година?

Прегледах целия фактчекинг - там няма проверка на факти. Комсомолците бяха пуснати да отправят голословни политически твърдения, за да може да бъдат спасени някакви остатъци от имиджа на Гюров. Но неуспешно. Той се взриви като пиян талибан, объркал улицата на която трябва да е атентата. Йотова преподаде урок по политика и всъщност голямата полза от дебата е, че хората го разбраха. Наясно съм, че сектата пак ще излезе да гласува мотивирано и този път ужасена от тревогата си, че всички са разбрали колко кухи са те. Но може би някъде там много други хора разбраха какъв е големия залог на изборите. 

Президентът на България трябва да е подготвен човек, с харизма и смисъл.

 В пряк ефир се видя, че това е Илияна Йотова. 

И сега три дни ще слушаме колективното страдание на психодясното, че тя ги победи с такава лекота. 

 

 

Йотова, изборите и социологията на повикване

 

Необходими са чудеса от творческо вдъхновение, дарк-фентъзи романтизъм и крехки еротични вълнения, за да можеш да изкараш за нещо като победа оставането на твоя кандидат на второ място. Вчера се наслушахме на всякаква поезия - Гюров бил във възходяща тенденция, Йотова летяла надолу, имало бензин, потенциал и възможности другата неделя Кандев да стане вицепрезидент на страната и да си сложи скара за кюфтета в кабинета...

И това на фона на тази кошмарно ниска активност. Нека да си дадем ясна сметка какво виждаме - масово неявяване пред урните, а дори и при него градската десница остана втора. А това им беше върховната мобилизация, пикът на фейсбук-усилията и тик-ток вдъхновенията. Оттук-нататък магистралата е към Борисов/Пеевски. Единият вчера гласува като "лидер на дясна партия", а другият се скри в сенките, за да чака офертата. Очевидно статусът на Гюров за ареста на  кметовете и алюзиите с Възродителния процес не стига, трябва още и още, и още...

Заради това съм принципен противник на наричаме новата комбинация Сглобка.

Това ще е СуперСглобка, мащабно дясно заключване на здравия разум в тъмница.

 И никой от съвестите на нацията няма да има нищо против, защото пак го правим в името на единний, светъл евроатлантизъм...

И понеже вчера политиката умря (да се надяваме за кратко и балотажът да я възкреси), очевидно голямата битка беше за разказа какво се е случило. И точно тук според мен т.нар. агенция "Маркет линкс" дължат обяснение. 

Как така единствено и само те извадиха паралелно преброяване в което Гюров води? 

Нито една друга агенция не показа подобни данни. 

При това изследването беше извадено към 21.30, точно в пика на аналитичните терзания от всеки екран. "Маркет линкс" бяха пуснати като медиен спецотряд именно да задават наратив - вижте Гюров успя да поведе, десницата развява синьо-жълтия флаг на победата, да живее Зеленски и гордият геполитически електорат! Това е метаморфоза по Кафка - превръщането на социологията в политическа камериерка на определени сили. Ваденето на толкова нелепо, нечестно и измамно паралелно преброяване е начин за влияние върху големия разказ, посяването на семената на лъжата в съзнанието на остатъчните зрители. Ето това е проблемът.

И още нещо. Запомнете цифрата - 486 099. Това са хората, които са оценили опитът за геополитическа тревожност и политическа паника за връщането на комунизма и отмяна на цивилизационния избор. Това е максималната бройка на сектата, върховната мобилизация на този политически цирей. Язък за всички медийни кипежи, есета, и тръшкания.

Че "Прогресивна България" има върху какво да размишлява - това е факт. Идеята, че президентските избори не са важни и заради това хората не излезли е като куршум в слепоочието. Но всъщност Илияна Йотова е в много по-добра позиция не просто да отвори ветрилото, а да се пребори и с апатията от първия тур. 

Снощи в БНТ ме питаха за прогноза кой ще победи другата неделя. 

Знам, че човек не трябва да танцува с бъдещето за щяло и нещяло, но България ще има президент жена.