"Пробивът на Украйна" е само медийна спецоперация

 

 

"Украйна ще победи". Това мистично заклинание отново се възроди от канализацията на близката история в последните месеци.

"Украйна обръща нещата на фронта", твърдят знайни и незнайни доморасли специалисти, повечето от които не се стъпвали в казарма, а и са виждали оръжие само в холивудските филми.

"Русия се провали с Украйна", казва Урсула фон дер Лайен.

"Руското общество вече е срещу Путин, то се изтощи от войната", чета всеки втори кръчмарски спец по голямата геополитика.

 

И заради това реших да проверя параметрите на този военен пробив на Украйна, за да позлорадствам над ватниците, които стенат под мощта на гордото евроатлантическо оръжие.

 

Тук се натъкнах на първия проблем.

Няма нито един стратегически пробив на Украйна по фронтовата линия.

Да, знам, трудно се следят настъпления в едната или другата посока от по няколко метра, но след падането на Покровск през януари украинската армия е в тупик и към момента може да провежда единствено отбранителни операции.

И това е така, защото тя страда от остър недостиг на хора, който се разраства всеки ден. Не напразно Зеленски онзи ден притича като болонка до Великобритания, които да му начертаят план как да зачерни още украински семейства като направи нова безпощадна мобилизация. Тоест украинската армия е обезсилена, държи позиции, но е неспособна да върне дори половин сантиметър територия. Исках да се смея над ватниците, но тук ме порязаха...

 

Точно, защото не е в състояние да пробие на фронта, украинската армия реши да премине към терористични действия на руска територия.

Не се опитват да вкарвам това в морален контекст - война е, там няма правила на благородството.

Украйна се нуждаеше жестоко от тези удари, защото умората от нейните непрестанни искания е очевидна, дори и в най-яростните й защитници. Ударите в тила са шумен пиар, мощна инжекция с адреналин, за да могат да бъдат смилени международните донори и да отворят портфейлите. И, да, това е пробив за Украйна...

 

Проблемът в него е по-различен.

Ударите в тил съвсем не водят до умора в руското обществото. Тези, които си го мислят веднага да сядат да пишат продължението на "Игра на тронове", защото очевидно добре се справят с политическото фентъзи.

Крехката либерална прослойка в Русия е аутистична и никога не е изразявала истински настроенията на хората.

Да, настроенията срещу Путин се увеличиха. От страна на тези, които отдавна смятат, че Русия трябва да почне да воюва безпощадно в Украйна, дори геноцидно, както Израел воюва в Газа. Ако се случи промяна във върховете на Русия, то точно тези хора ще се появят на власт. Тогава дори Урсула ще жали за Путин, този самотен, тъжен и разочарован последен руски либерал във властта.

 

Както и да е. 

Идеята за украински пробив е просто част от хибридната война, медийна спецоперация, многовекторна, но удивително тъпа в своята основа. Тя е предназначена за западната публика, но като гледам коментарите под най-възторжените текстове, май и европейското население вече не иска да бъде хранено с плява. За мен обаче друго е интересно - много от украинците, особено тези, които са заплашени с отвличане от улицата, за да бъдат пратени като пушечно месо в горещите точки на фронта (там средната преживяемост се мери с дни, а понякога и с часове), та тези украинци започнаха да разбират, че всички, които казват "Украйна може да победи" не им мислят доброто.

Водевилните пиески на ченгето Георги Кандев

 

В България много рядко се е разигравал толкова водевилен спектакъл като читалищната пиеска "Георги Кандев подава оставка".

Главсекът на МВР обяви оттеглянето си с патетичен, неясен и абсурден статус във фейсбук, написан в най-добрите традиции на гимназиалната поезия, която римува "есен-песен". В него Кандев заема позицията на комикс-герой и обявява, че "да избирам между поста и принципите си е невъзможно" и, че "не мога да бъда човека, който просто ще гледа страшно в камерите". Ако това беше излияние на романтична тийнейджърка, която сега открива трепетите на сърцето си, текстът можеше да мине за добър. Но когато той е продукт на главен секретар на МВР - това е фейлетон, сюрреалистично есе, написано с толкова перверзна политическа цел, че става гадно.

Истината е по-брутална. Кандев така и не успя да разясни какво точно го отказва от поста му. Оставете поезията настрани, както каза Емануил Йорданов "поезията няма място в МВР". Там трябва да се говори конкретно, ясно, с факти. Всичко останало е политическа подлост. А Кандев нищо не обясни. След като написа статус за напускането си после снима и видео в което разказваше истории за баща си и театрално прихлипваше. Но това пак не е обяснение. Тик-ток не може да бъде продължител на реалността, особено, когато става дума за МВР.

Просто Кандев със своите действия доказа, че е политически субпродукт.

Историята се повтаря като фарс.

Кандев е като карикатурна версия на Борисов.

Единият забавляваше с разкази за дядовците, а другият ни умилява с истории за баща си. Следващият кандидат за политическа слава направо може да извади секс-касета, защото всичко води натам в битката за лигавата и меланхолична дясна душа, затлъстяла емоционално от вечни пиар-експерименти с нея.

нека да внесем още малко хладен и болезнен реализъм. Постът главен секретар на МВР е пост с много власт. Главният секретар е по-важен дори и от министъра и заради това напускането на Кандев не е никаква битка за принципи, а откровено дезертьорство. Ако наистина искаше да е рицар на своя морал, той трябваше да е там, да демонстрира железен характер и да покаже какво може да направи един добър полицай в битката срещу престъпността и корупцията.

Но субпродуктът "Кандев" никога не е бил предназначен за това. Кабинетът на Гюров го изрови от гоцеделчевските потайности с идеята да го надрусат с медиен адреналин, да напомпят с политически сексапил като гумена кукла и след това да го извадят на сцената като ефектен кандидат за вицепрезидент: ченгето с лошия поглед, но с добрата, честна и принципна душа. Карнавал на великолепното безумие.

Всъщност сега вече е ясно - цялото хвърляне на медийни слюнки, че Кандев трябва да остане главсек на МВР е било капан. Идеята никога не е била той да остава, а да бъде превърнат в герой и мъченик - вижте я колко е коварна новата власт, отказа да остави доброто ченге, защото се страхува от неговата принципност. Правителството не падна в този капан, а остави на работа Кандев. И цял месец в тъмните лаборатории на десницата панически са мислели как да го изведат от системата, защото той не им трябва като професионалист, той им трябва като магически символ, та поне малко да възроди психодесницата от нейното окаяно състояние.

Ситуацията напомня много на Мирча Елиаде, който посвети немалко страници на "магическото съзнание". При него човек не търси рационални обяснения, а живее чрез ритуали, митични разкази и символи. Само така е възможно някаква дясна кукувица да се умилява пред действията на Кандев и да го сравнява с певицата Дара. Кандев бил симптом за голям проблем на новата власт, защото народът го обичал. А този народ в своето величествено мнозинство пет пари не дава за медийното ченге и неговите водевили. 

Само след година никой няма да помни Кандев. 

Никой. 

Просто трябва да преживеем поредната пулсация на магическото съзнание на психодясното и неговите медийни паяжини. 

Трилърът на св. Благо Коцев

 

В друг свят и различна вселена Благомир Коцев щеше да бъде холивудски сценарист на Б-филми. 

Той демонстрира този си талант в поредното беззъбо интервю с него в което журналистите вдъхновено кимаха на неговото политическо фентъзи и го гледаха с обожание все едно пред тях е седнал Дан Браун.

Трилърът на Коцев е епичен. 

Той воювал с незаконния град до такава степен, че подло подпалили ресторанта на семейството му. Истинското строителство се развихрило едва след като го прибрали в ареста. Което всъщност е много интересно, защото Коцев наистина търка наровете, но властта не отиде в други ръце. Управляваше неговата дясна ръка, който се снимаше жизнерадостно на фото с инвеститора Невзоров и украинската посланичка. В стремежа си да си напише житие на политически светец и ходещ сред нас ангел, Коцев по същество закопа целия си екип, всичките си помощници, а и цялото си управление, ако трябва да бъдем точни...

Само си представете - вкарват го в ареста, а неговите некадърници започват да прилагат с широко затворени очи тактиката да не забелязват големите строежи. 

Да не говорим, че варненският кмет се оплете и по въпроса в крайна сметка знаел ли е за незаконния и престъпен строеж или не е знаел. 

Преди твърдеше, че е нямал представа. 

Сега вече казва, че от година е знаел, ама мислел, че ДАНС ще свършат работа. Не кмет, а един наивник на средна възраст. Това е приказка, която сигурно минава при старите реститутки, но не издържа дори и ученически прочит в своята логика...

В горещото лято на миналата година десницата с блеснал поглед на човек, прекалил с амфетамините оглеждаше Коцев като свой кандидат за президент. Сега не е ясно кого смята да издига - дали политическата пеперудка Андрей Гюров или варненския кмет. Знам само, че в комплект с напусналия МВР Георги Кандев ще са си лика-прилика.

Това са кухи, безсъдържателни хора, които не са направили абсолютно нищо, освен пиар-акции .

Единственото, което ги отличава, е че медиите ги отглеждат в своя инкубатор и се опитват да им налеят политически адреналин.

Гюров - Кандев или Коцев - Кандев, това е един и същи екип, на който му предстои да разбере, че обичта на медиите и обичта на народа са две коренно различни неща. 

И най-обичам иронията в това. 

Градската десница, факелът на свободата, светлината в евразийския мрак, рано или късно все се обяснява в любов на ченге, било Борисов, било Кандев, то вече разликата е практически нулева...

 

Св. Благо Великомъченик Прокурорски и украинското черноморско нашествие

 

Съдбата мрази ДСБ.

От години насам партията на ген. Атанас Атанасов праща доброволни отряди и дебне край язовир „Искър“, където очаква да се появят подводниците на Путин и оттам да започне великото евразийско нашествие из земите български, дом на най-гордите евроатлантически рицари и защитниците на западните ценности, а ето – оказа се – нашествие наистина има, но то е украинско и атаката е срещу китния и скъп черноморски бряг. Ако всичките политическите преценки на остатъчната секта на костовистите от седмия ден са такива, не е чудно защо думата „психодесни“ им прилегна като найлон на кренвирш (това сравнение го дължим на ненадминатия Удхаус).

Така в кръга на шегата и черния хумор (eдинственият начин да оцеляваме в блатото на абсурда в който ни топят като в киселина) можем да обобщим епичния скандал с престъпния и незаконен строеж край Варна, където изведнъж общината откри над 140 незаконни сгради, а кметът Благомир Коцев започна да се изживява като борец с беззаконието, въпреки, че основата част от строежите са станали в неговия мандат като кмет, той твърди, че е знаел за проблема, бил подавал сигнали, но абсолютно нищо не е спрял. Всъщност в целият скандал именно поведението на кмета е най-дразнещо, нелепо и сбъркано, защото той няма как да излезе сух от такъв скандал, ударил в сърцето неговото величаво управление. Просто Коцев днес става ходещият аватар на вечното небесно безумие и проклятие на десницата – тя е епично некадърна в управлението, а всеки път, когато корупционните скандали я разтресат като сифилис започва садистично да обвинява всички останали за проблемите. В случая с Варна това последователно са: „бездействието на държавата“, „предишното управление на града“, „мафията“, а някъде там в дъното на лудостта можем да открием и потайното съскане на сектата, че има организиран нов „Петрохан“, този път директно насочен срещу украинците у нас и срещу „добрите сили“.

Но, ако погледнем извън дясната токсичност ще видим големият проблем - св. Благо Великомъченик Прокурорски се оказа не просто епично некадърен кмет, а и кмет, който е осигурявал политически чадър на безобразно престъпление.

Три години!

Цели три години неговата администрация вижда как украинската мафия похищава земя, строи незаконно, нагло пренебрегва всички правила, а той не прави абсолютно нищо. Нищо! И, ако някой вярва, че това не е корупционно действие, нека да отиде в гората да издирва еднорози. Десницата управлява Варна както педофил лагер за деца. Някъде в безкрайната поредица от интервюта св. Благо благоволи да признае, че и общината може да има грешки, но той тепърва щял да разследва. Това вероятно можеше да и да мине като аргумент, ако не беше друг факт – представителите на „Възраждане“ многократно, отново и отново, повдигат темата, бият камбаната, но срещат оглушително мълчание.  И то може да бъде обяснено именно с дългата ръка на украинската мафия, пусната на българска територия. В корпорация „Куб“, основният хищник, узурпирал нашата земя директни интереси май ще се окаже, че има и украинската посланичка Олеся Илашчук. Не напразно подозренията са, че именно под неин натиск ДАНС отменя заповедта за екстрадиция на шефа на строителния холдинг Олег Невзоров, а община Варна дори не смее да прати качествена проверка на похитения терен. Св. Благо може и да е бил в ареста, но през това време неговата дясна ръка и настоящ депутат от ДБ Павел Попов се снима заедно с посланичката на Украйна и мастития строителен бизнесмен, без да му мигне окото. Тук говорим или за шокираща некадърност, или за изключително политически протекционирана корупционна схема или за овча евроатлантическа солидарност, готова на престъпление срещу държавата, но само и само да не се озъби на мафията, която е дошла от чужбина.

Нека да ви разкажа с думи прости какво виждаме във Варна.

Това е далавера, която е започната от ГЕРБ. ГЕРБ обаче я карат по техния начин - издават удостоверения за търпимост, въртят някаква документация и прибират пари. Някъде в края на последният мандат на Портних може и да се появили първите разкопни действия, но е факт, че партията на Борисов не си дава зор с разрешенията и гледа да отбива номера, но без да нарушава финансовите си интереси.

Св. Благомир Коцев Безмълмвник наследява тази далавера и като ефективен мениджър решава, че като взима пари поне ще разреши на евроатлантическите ни братя от Украйна да строят. Тук имаме корупционна коалиция между ГЕРБ и ПП/ДБ и трябва да признаем, че градските десни са корупционно по-ефективни. А след това и оправданията им са ефектни - те не можели да направят нищо, защото имало държавен чадър. Това обяснение може да върви, ако Св. Благо го продава на жена си като аргумент защо не може да измие чиниите тази вечер, но да го пробутват като политически аргумент е пълна простотия.

Версията на Коцев за неговото бездействие е пълна с толкова много пробойни, че ако в България имаше наистина критична журналистика, той щеше да бъде разкъсан. Проблемът е, че след като първоначалния шок премина партийните телевизии на психодясното се хвърлиха в оркски щур да спасяват имиджа на св. Благо Бездейник, като започнаха да пускат елементарната и стряскаща опорка, че той е направил всичко възможно, но държавата не е обърнала внимание и той не е имал друго поле за действие. Това е кошмарен опит за изнасилване на реалността. Първо, общината е основния орган, който констатира незаконното строителство. Второ, дори да приемем, че св. вкмч. Благо е бил жертва на голямата държава, то какво му е пречило да даде остра пресконференция и да разкаже за проблема, да обясни как украинската мафия буквално превзема парче българска територия, за да го превърне в свой строителен анклав. Св. Благо обаче мълчи, кюта си и едва, когато държавата наскоро се активизира по казуса се втурна да си прави кризисен пиар, защото разбра, че този скандал е с потенциал да му отнесе главата.

Всъщност най-скандалното в цялата престъпна афера е, че варненският кмет все още е на поста си. Във всяка друга държава след такова безобразие, пред лицето на такова престъпление, всеки кмет не само щеше да е в оставка, но най-вероятно и в ареста. Само у нас медиите колективно започнаха да стенат, че в такива случаи кметът е безпомощен и е бил с вързани ръце. Този стон стана толкова натрапчив и истеричен, че по едно време аз се зачудих защо изобщо ни е необходим кмет на Варна след като в такава ситуация той няма никакви права, а пък и не искал да се прави на клоун и да дава пресконференции пред оградата на похитения терен.  Хората от незаконния комплекс са си плащали данъците, неясно как са плащали сметки за вода и ток, но св. Благо не можел да направи нищо освен да стои с „широко отворени очи“, но да не забелязва нищо.

Ние наистина пред очите си виждаме разкапването и гниенето на една държава, проблемът е, че тази гангрена идва изцяло по евроатлантическа линия. Защото в разследването тепърва трябва да се отговори на въпроса – откъде са парите за таза мащабна инвестиция? Да не окаже, че големите кинти, които ЕС отпуска на Украйна всъщност не се води война, а кликата около Зеленски е пуснала всякакви предприемачи да ги инвестират в апетитни имоти по цяла Европа. Да не се окаже, че именно европейските пари са в основата на това безобразие? И сега можем да си обясним защо администрацията на св. Благо е мълчала – защото там са се страхували, че техните собствени политически зомбита ще ги нападнат заради това, че атакуват украинците…

Не че украинците проявиха някакво разбиране. В окото на скандала инвеститора Невзоров избяга от България и то най-вероятно с кола на украинското посолство. Самото посолство пусна сълзлива позиция, че езикът на омразата и ксенофобията към украинците у нас се разраства, а за инвеститорите не трябвало да се говори политически, а само юридически. Въпреки, че как да говориш юридически за инвеститор, който само посолство е скрило в чужбина, за да го изнесе от епицентъра на скандала?

В скандала край Варна виждаме кривата мутра не на мафиотската държава у нас, а на това как „добрите сили“ всъщност се възползват от мафиотизацията, за да прикриват следите на своите верни евроатлантически приятелчета с големи куфари, пълни с банкноти. После психодесницата винаги се чуди защо никой не я припознава за алтернатива, а дори и младите поколения я изоставиха и дадоха гласа си за друга партия. Защото пред очите си нямаме автентична политическа сила, а нещо като ракова разсейка на олигархията, която е по-гадна, по-ужасяваща и по-смъртоносна дори и от друга. Св. Благо отдавна трябваше да е написал оставка. 

И нейната липса е най-голямото доказателство за моите думи.