Мутри под прикритие

 

Съветникът на Тодор Тагарев, членът на Националния съвет на "Да, България" Мустафа Емин нахлува в Шокова зала в "Пирогов" и фалцетно истеризира, че детето, което се лекува там в момента трябва да бъде извадено и да бъде обърнато внимание на неговата собствена дъщеря...

Сюжетът е банален. През годините се нагледахме на самозабравени наглеци, които се опияняват от властта си като наркомани, получили свръхдоза хероин. Не един и два пъти българската публича е ставала свидетел на такива безчестия.

В този казус обаче има нещо ново. Нещо много различно.

Мустафа Емин е от "Да, България".

Тези, които ни казваха, че ще връщат правилата.

Че ще трансформират България.

Че ще възстановяват законността...

Тези, които под път и над път твърдят, че са носители на новото, че са реформатори с пламък в очите, че след тях страната ще изглежда по различен начин.

И заради това изведнъж се оказа, че Мустафа Емин не е поредната самозабравила се еднодневка в управлението. О, не. Това било провокация, Постановка на злите сили, които искали да компроментират управлението.

В "Пирогов" Емин се държал като кротък будистки монах, но подла медицинска сестра от "Възраждане" му организирала целия спектакъл. Разбирай - лично Путин и Митрофанова са били начело на спецоперацията.

Дабългаристът по никакъв начин не бил заплашвал персонала с министъра на здравеопазването. Споменал го само на шега. И може би бил "повишил тембър" заради дългото очакване детето му да получи помощ.

Нали сте наясно какво точно е станало. Властникът е нахлул в болницата и веднага е настоял за приоритетно отношение. Сигурно си е представял, че всички лекари трябва да бият чело в земята щом той, великият съветник в Министерството на отбраната, е благоволил да прекрачи прага на заведението им.

Това е всичко, което ви трябва да знаете за властта.

Лицемери и мутри под прикритие.

А когато тази тяхна лъжа лъсне медийно изведнъж цялата секта започва да тиктака като талибанска бомба. И веднага се минава към антируско оливане. Като например един от представителите на психодясното, който обяви, че е крайно време дерусификацията в България да започне като сменим името на "Пирогов". Откъде накъде болницата ще носи името на руснак, а?

Хора, абсолютно оперирани от съвест. Брутално убедени, че като са на власт това пак е завинаги.

Най-кошмарното в цялата ситуация е, че няма никакви реакции. Нито от Министерството на отбраната, нито от партията на Емин. Щели да проверяват случая.

Какво точно има да проверяват? Самият Емин си призна, че е крещял. А и да заповяда в света на обикновените хора. Тези, които от години чакат дълго пред болничните кабинети. Тези хора не истерясват, а са махнали с ръка от отчаяние. 

Понеже такива като Мустафа Емин са големите виновници са всичко край нас. 

 

Ротационен кмет II

 

Има нещо мистично в политическата атмосфера на Перник. 

Нещо толкова ротационно, че на случаен зрител му идва да повърне от отвращение.

Та точно от тази земя на екзотика, страсти и обществен окултизъм долетя новината, че СДС-Перник подкрепя за нов мандат Станислав Владимиров. Новината гръмко е била съобщена от лидера на сините в миньорски град Юлиян Ситарски. 

Забавен факт - само десетина дни преди това Ситарски се беше обявил срещу Владимиров, та май се наложи от София да му пращат политически комисари и офицери, които да му набият канчето и да го върнат в правилния коловоз.

Ето ви малко поезия от новината за СДС: "сините оценяват като успешно в интерес на местната общност управлението на действащия кмет Станислав Владимиров...".

Нека да си припомним - през 2019 година Владимиров беше кандидат на БСП, дощъл на вълната на това да въздаде справедливост срещу проваленото управление на ГЕРБ в града и кръговете на кметицата Вяра Церовска, които доведоха до невиждана водна криза.

Очевидно кметуването на Владимиров така е наказало ГЕРБ, че сега те искат да го подкрепят за нов мандат.

Ако сте си мислели, че Явор Божанков е единица-мярка за повратливост, то запознайте се със Станислав Владимиров. 

Зад него на изборите ще застанат ГЕРБ, СДС, ПП/ДБ, а и самият той ще си направи собствена партия, за да може да си има персонални общински съветници.

Владимиров, който с години се рекламираше като лявата съвест на БСП, днес вече прилича на феодален господар, който е стегнал в усмирителна риза всички политически процеси в града си. 

Не напразно точно партиите на олигархията се нареждат зад него. 

Тези, които той трябваше да накаже вече са му най-искрени фенове. Прегръдките с Борисов в крайна сметка му се отплатиха - цялата управляваща некоалиция, ротационното мнозинство на България подкрепя Владимиров.

Дотук с надеждите за промяна.

Дотук с идеята, че Перник може да е различен.

Дотук с кмета - носител на леви идеали.

Парадоксалното е, че днес точно БСП в Перник има тежката задача да намери алтернатива на цялата политическа ротация на Владимиров.

Защото всеядността е най-болезненият белег за феодализъм. 

Вместо да бъде място, където идва политическа пролет, Перник е станал застояло блато, в което старите динозаври и крокодили пируват. Оказа се, че точно старият Перник, градът на революционните идеали, се е превърнал в ротационната столица на българската политика. Онази ротация, която показва цялата гнилоч на битието ни и създава паяжините, които задушават надеждите за ясна промяна. Водната криза може да я няма. Но днес бедствието е в лицето на самия кмет.

Станислав Владимиров няма как да назначи целия град на работа в общината. Тоест рано или късно перничани ще прогледнат как ги ротират. Отново. И отговорът им ще е болезнен...

 

Войната на Радев с властта – филм в който всички са лоши

 

От малък най-много мразя филмите в които няма добри, а най-накрая всички се оказват еднакво лоши. Човешкото съзнание по естествен начин се стреми към това да си обясни света като вълшебна приказка – има едни добри момчета, които се стараят да поправят нещата, но срещу тях се изправят армиите на безобразното зло, които искат да потопят света в кръв, сенки, палежи и терор. Осъзнаването, че всички, които воюват всъщност са злодеи сами по себе си е разтърсващо, но може би това е първата стъпка към истинската свобода на мисленето…

Точно в този контекст трябва да разглеждаме мелодраматичния конфликт, който се разрази и ще продължи да се разразява между правителството Денков/Габриел и президента Румен Радев.

Всъщност той не започна сега.

Войната беше обявена още в деня в който мандатът за съставяне на кабинета беше връчен. Тогава на фона на скандалните записи от заседанието на ПП Радев обяви, че не препоръчва съставяне на правителството. „Демократичната“ общност настръхна и се отдаде на обичайните си лудости – Русия иска да саботира светлото управление на умните и красивите, а Елеонора Митрофанова като мрачен маг от Мордор рита в зъбите веган-интелигенцията и се гаври с техните ценности.

Още оттогава беше ясно, че битката е започнала, а ние като общество ще бъдем свидетели на холивудска пиротехника, която от ден на ден ще става все по-реална, мрачна и потискаща.

Преди да са минали прословутите100 дни премиерът Николай Денков реши да даде спешна пресконференция, за да стовари всички проблеми в държавата върху служебният кабинет. Там получихме всички съставки за политически трилър – обвинения за неизгодни газови договори, забавяне на действията по митичния План за възстановяване и устойчивост, политически конфликти.

„Мит е, че служебните правителства работят безупречно“, начумери се Денков, напълно игнорирайки факта, че самият той е бил министър поне в две такива. После се ожали, че от първия ден във властта основната му работа била да гаси наследени пожари. С това мрънкане Денков успешно се вписа в най-старата българска политическа традиция – да държиш отговорни за всичко предишните. Нека да си припомним – в периода 2009-2013 година Бойко Борисов ставаше и лягаше с вините на Тройната коалиция. Дълго време това му беше единственият политически сапун за безумните финансови рестрикции на Дянков, за сбърканата политика в сигурността, за проблемите, които възникваха във всеки сектор.

Сега ясно си личи, че Денков е в коалиция „интимна връзка“ с Борисов, защото е възприел напълно всичките му политически традиции и похвати.

Войната се изостри докрай покрай честванията на битката на връх Шипка. От върха Румен Радев стовари истинска бомбардировка върху правителството – обвини ги за мълчанието около участието на Алексей Петров в сглобката, ритна ги заради нещастния опит да сменят националния празник и обяви техните действия за червена линия на българското търпение. Ударът беше силен, точен и ефективен, ако видим какви бяха реакциите по него.

Първа изпищя виртуално Лена Бориславова, която обяви, че точно Радев е причината ПП/ДБ да влязат в коалиция със своя основен политически противник в лицето на ГЕРБ. Нечистоплътността на сглобката беше прехвърлена като отговорност на „Дондуков“ 2 и то пак с обичайната мотивация – президентът отдалечавал България от Европа. Честно казано на мен това ми звучи като обяснението на квартален пияница, че е кръшнал на жена си, защото тя го е отдалечавала от бутилката с ракия. С подобно ниво на политическа логика още отсега можем да предвидим нещастен край на ПП, които вече са в логическа агония, а скоро вероятно и в обществена такава.

Парадоксално обаче и двете страни най-вече се счепкаха за контролът над спецслужбите, вероятно, защото всяка една от тях си представя, че през тях надделява над другите епично и зрелищно.

Всъщност действията на новото правителство са напълно логични. То дойде на власт с най-голямата измама, която беше пробутвана на българските граждани в изтощителните години на прехода. ПП/ДБ цяла кампания ни убеждаваха, че те са силите на доброто, които ще пратят Бойко Борисов  в пенсия, ще изтикат ГЕРБ от властта и ще дадат нова посока на развитие на страната. Днес можем да разглеждаме всичките им клетви като циничен виц. Резултатът от действията им е очевиден – ГЕРБ са пълновластен господар в парламента, а Делян Пеевски в последните два месеца даде повече интервюта отколкото в целия си предишен живот.

Днес той е конституционен корифей, незаобиколима сила в коалицията, основен фактор в управлението. Наскоро дори снимка в социалните мрежи доказа това – тя показваше в гръб седналия Пеевски, а около него като ученици или послушници се бяха наредили лидерите на ПП и ДБ, ГЕРБ, както и случайни депутати от управляващите партии, вероятно искащи с ушите си да чуят мъдрите слова, наставления и поучения.

Такъв кабинет няма как да функционира, ако не си намери враг. Защото на територията на политиката той е безсилен. Минаха безкрайни два месеца във властта и нито един човек в страната не е в състояние да посочи какво точно свърши правителството. Цялата им дейност се съсредоточи в целуването на кубинките на Зеленски, когато дойде у нас и промяната на статута на земята под Паметника на Съветската армия. Всичко останало са само либерални фантазии на графоманите на които „Дневник“ и „Капитал“ милостиво и садистично постоянно дават място за изява. Но, ако човек се задълбочи в тях ще види, че основното оргазмично „до“ в тях е, че този кабинет бил дал отпор на руската заплаха и почнал да отвоюва България. Човек никога не бива да рискува да се губи из чужди нарко-видения, но няма как да не отбележим, че даже и най-старателните орални ласкатели не говорят за каквато й да е политика в полза на хората. Няма дума за доходи, инфлация, сигурност.

Е, такъв кабинет определено има нужда от Голям Враг. И не трябваше да търсят много – той е на хоризонта. Румен Радев. Кремълският агент. Тайният аватар на Путин. И, разбира се, парламентарните орди на БСП и „Възраждане“, които само дебнат в мрака, за да накарат прогресивните сили у нас да пият кремълската „Белуга“, а не радостно прогарящата дробовете украинска водка.

Всъщност цялата тази епичност е напълно безсмислена.

Защото върховната ирония е, че днес никой нямаше да знае какво е това ПП, ако не беше точно Радев. Неговото политическо инженерство ги създаде и ги изтика по върховете. Той ги замисли като лаборатория, която да подмени БСП, да изчисти терена от ГЕРБ и да му освободи пътят към управлението след няколко години. Проблемът е, че политическото чудовище се освободи, започна да ръмжи и днес най-радостно иска да захапе за шията своя създател. Това е единствената горчива ирония в цялата ситуация. Проблемът е, че не е смешно. Пионките на Радев се бият със самия Радев. И този двубой постепенно изсмуква истинската енергия за промяна. Защото аватарите на „Дондуков“ 2, които вече не искат да се сетят откъде са тръгнали и в коя епруветка ги заченаха, вече разбират политиката единствено като нещо, което да разрушат. Например Паметника на Съветската армия. Ако не – тогава Конституцията. А защо не и спецслужбите?

Това е нормалният път на партиите-вируси, които са създадени лабораторно и не могат да съществуват в естествена среда, освен ако не се оливат в агресия и лъжи. Но точно заради това пък не бива да виждаме в Радев жертва. По същество той направи така, че днешното кръвосмесително управление да е възможно. Неговата пряка намеса в политическия живот, опитът да удари в гръб БСП, партията, която го издигна, доведе до тандемът Кирил и Асен и тяхната новоизпечена интимна връзка с Бойко и Делян. Това са кървяващите рани на лабораторната политика, която изпълзя от колбите и се превърна в пандемия, която приклещи страната.

Всъщност цялата агресия в ленивия август подсказва, че местните избори ще са доста по-кървави, отколкото очакват всички. Те са първият вододел на властта и нейната ротационна устойчивост. Те са и първият рубеж след който Радев може да направи оценка на досегашната си подривна дейност.

На целият този фон от батални сцени обаче най-губещи са българските граждани, защото в момента в който двете армии на мрака се сблъскат в тишината, става безпощадно ясно, че няма кого да подкрепиш в това сражение. Защото какъвто и да е неговият изход солената цена пак ще я плащаме всички ние. 

За пореден път. 

 

Сблъсъкът на власт и президент – в очакване на взривоопасна есен

 

Високоволтовият конфликт между управляващите и президента се изостри до политическо кресчендо в отпускарския и жежък август. Има някакво медийно проклятие, което тегне над този месец - уж всички излизат във ваканция, уж се предполага по-лежерно протичане на напрегнатите дни, но в последните 15 години точно в разгара на лятото скандалите се развихрят, страстите се нагорещяват и винаги полагат основите за взривоопасна есен с непредвидими последствия.

Сглобката разчиташе точно на обратното. Август им трябваше спокоен, летен и безбрежен, за да може токсичните последствия от лъжите, скандалите и подмените да се уталожат, а наесен основната тема да са промените в Конституцията и предстоящите местни избори, а не собствените им проблеми. Коварното убийство на Алексей Петров детонира тези планове, а сблъсъците около Паметника на Съветската армия допълнително подлютиха обществените рани и противопоставяния. Оказа се, че съставянето на редовно правителство по никакъв начин не е успокоило градуса на напрежението, а политическата криза продължава да е на половин милиметър разстояние, независимо от медийните фантазии на полулибералните анализатори и певци на новия кабинет.

Пореден епизод в тази разтърсваща драма се оказаха честванията на Шипка около годишнината на боевете на историческия връх. Пред събралите се хора президентът Румен Радев влезе с бутонките на управляващата коалиция. "Пагубна илюзия е, че да си европеец значи да задраскаш историята, да се присмиваш на традициите, да се срамуваш от знамето и да иронизираш родолюбието", обяви той и каза, че 3 март е червената линия, която не може да бъде прекрачена. След това обвини управлението във властова булимия и поиска от тях отговори за ролята на Алексей Петров в съставянето на некоалицията. Хората на върха отговориха с викове "Трети март" и стана безпощадно ясно, че новото управление е начертало страховита разделителна линия в обществото, която не може да бъде запълнена с обичайните патетични глупости и уверения. Дали речта на Шипка беше политическа заявка на Радев за бъдеща партия още е рано да се каже, но при всички положения президентът е изчислил, че конфронтацията докрай със сегашното управление му носи единствено политически ползи. Разбира се, в тази идилия е наложително да си припомним, че ПП изобщо нямаше да съществува днес, ако не беше самият Радев. Именно той ги имплантира в българския политически живот, въпреки конституционните проблеми около Кирил Петков и им наля медийно гориво, което ги изстреля като първостепенен политически фактор. Вярно е меденият месец между Радев и ПП трая кратко, точно колкото времето което е необходимо да смениш плочата от "ако имаше повече министри като Кирил Петков България щеше да е друга" до "шарлатани".

Заради това е иронично, че първа от ПП на барикадата срещу Радев се хвърли Лена Бориславова, която в сърцераздирателен постинг обяви, че президентът е виновен за тяхната коалиция с ГЕРБ. Логиката й е трудно доловима и на места сюрреалистична, така че точно тук трябва да четете с повишено внимание. Според нея до кабинет се е стигнало, защото Радев отдалечавал България от Европа, контролирал спецслужбите и главният секретар на МВР, оставил държавата без бюджет и рискувал страната да не усвои парите по Плана за възстановяване и устойчивост. И от това трябва да следва, че коалицията с ГЕРБ е нещо праведно и необходимо. С подобни твърдения ПП по-добре да се самозакрият отсега вместо с години да агонизират в логическия ад на политиката и в кладите на своето лицемерие.

Всъщност истинската ирония е, както написа някой, че те наистина нямаше да съществуват без президента Радев, което пък от своя страна е котвата на неговата шия. Радев говори правилно, артикулира гнева на мълчаливото мнозинство, но въпреки това политическото инженерство е оставило мазни петна и по неговия костюм. Днес собственото му творение се обърна срещу него и го громи като Кремълски агент, но тази върховна ирония няма как да е успокоение за хората, които виждат как властта е отишла в ръцете на политически авантюристи, шмекери, геополитически лакеи и откровени мошеници.

Ден след Лена Бориславова на бойното поле се появи и Кирил Петков. Според него Радев атакува управлението, защото не иска да жертва главния секретар на МВР, както и да запази контрола над спецслужбите. Сама по себе си тази линия на атака заслужава отделен анализ. Оказва се, че цялата мелодраматична битка всъщност е за инструментите на властта, а не за някаква политика в полза на хората. Радев и правителството воюват за контрол, а не за просперитет и благосъстояние. Кирил Петков, както винаги в своята свещена простота, буквално написа самопризнания за политическия фронт на който България се оказа заложник и пленник.

Всъщност ПП/ДБ можеха по много елегантен начин от самото начало да отиграят ситуацията като не влизат в този конфликт след като цената на огромна лъжа все пак се наместиха във властта. Но точно измамата компроментира изначално правителството. И прибегна до най-стария трик в учебника по политически номера - започна да си търси враг.

И виждаме, че сега те се опитват да нарисуват следната батална сцена. Загриженото за евроатлантическия път на България правителство е обградено от три страна. На парламентарния фронт дебнат БСП и "Възраждане", които само чакат знак от Кремъл да окървяват улиците с кръвта на праведни интелектуалци. В по-общ план голямото чудовище е Румен Радев, който във фантазията на градските десни е нещо като аватар на Путин, пипало на руския октопод, който души България. А в морално отношение - враг им се оказа Паметника на Съветската армия. Защото това е единствената тема по която правителството е направило нещо отчетливо и ясно. Всичко друго са общи приказки и свръх глупав бюджет.

Това окопно платно обаче е изначално дефектно. Защото търсенето на Голям Враг толкова рано в управлението издава абсолютна безпомощност в реалната политика. ПП/ДБ днес изглеждат кресливи, истерични и слаби. Защото сами си постлаха управление с бури и се оставиха в ръцете на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това е кафкианско превъплащение. Супергероите се оказаха банални телефонни измамници, които са се вкопчили до посиняване във властта и не биха я пуснали, дори и да кървят до смърт. В този смисъл президентът Румен Радев получи изключително изгодна позиция за атака и трябва да е някакъв политически турист, ако не се възползва от ситуацията. Защото вместо да мисли за хората, управлението тръгна да води война и с историческата памет. Подозирам, че някакви млади юпита са си мислели, че правят много ефектен ход като пускат темата за смяна на националния празник като димна завеса, която да прикрие всички други тъпотии в проекта за промени на Конституцията. Но един ударен и смазан народ, който вижда в своята история кладенецът за това да упорства и да се бори днес, нямаше как да не реагира. 3 март по никакъв начин не е разделителна дата в обществото. Тя е такава само в главите на редовните посетители на коктейлите на Американското посолство, но не и на тези, които на всеки 3 март се събират на Шипка, за да отдадат почит на руските войници и българските опълченци, които с телата си дадоха основите на новата българска държава. Тук управлението си отвори драматична бездна, която не може да напълни със смисъл и заради това преди още да са минали сто дни кабинетът заприлича на германски войник в руините на Сталинград, обграден отвсякъде, но още вярващ в пропагандатата, че е носител на силата на новото и прогреса.

Заради това напрежение залогът на местните избори се вдига от ден на ден, защото те ще първото голямо изпитание на Сглобката и дали тя има някакви остатъци от живот в себе си. Няма как да не направи впечатление, че ГЕРБ и ДПС упорито мълчаха по отношение на убийството на Алексей Петров. От дъното на лятото партията на Борисов извади някаква позиция срещу думите на Радев, но тя може да бъде четена и като упрек към ПП/ДБ, защото препращаше към вдигнатия юмрук и протестите от 2020 година.

Тоест наесен може да се окаже, че политическата война у нас е преминала на качествено нов етап. Защото парламентарният валят на тройната коалиция ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС има конституционно мнозинство, но изобщо не е ясно дали ще им стигне горивото, за да могат да приемат промените. Като едното нищо ще се окаже, че най-кресливата от партиите в управлението е подценила другото основно правило в политическите битки - винаги си пази гърба. Те очакват удари от Радев, "Възраждане" и БСП, но да не вземат най-накрая да рухнат от нож в гърба. Ето това вече ще е върховната ирония на историята. 

Съмнявам се обаче, че Лена Бориславова ще има вдъхновение, за да пише статус по темата.