Wednesday, October 28, 2015

За ударените от прехода и костюмарите




Разглеждам снимки от протеста на "Атака" пред НС.
Ударени от прехода хора. Бедни, изнемощели, гневни, беззъби, смачкани.
И, разбира се, част от градското дясно, хора, които никога не са си лягали гледни или са изпитвали ужас от поредната сметка за тока, намират тази гледка за много забавна и упражняват интелектуалните си иронии, сложни метафори и снобско чувство за хумор върху нея.
И какво стана - ударените от прехода вече са повод за виц. Успелите обичат да гърчат лузърите.
Колко е готино!
Колко е смело!
Ритай бедните с виртуални ритници в корема докато напълно не забравиш, че те съществуват!



А големият въпрос е съвсем друг.
Големият въпрос е защо тези бедните, гневните и ударените предпочитат да вярват на един лумпен и истерик като Сидеров вместо да вярват на кариеристичните костюмари? Това е диагнозата на обществото ни.
Те избират клоуна, защото той е ненормален, арогантен и откровено фалшив, но от време на време описва светът такъв, какъвто е, а не както му се иска да бъде.
Живеем в извратена и подменена реалност. Защото бедните не съществуват в политическата лексика на костюмарите. Те са невидими за управлението.
Костюмарите и снобите предпочитат да говорят за съдебни реформи, Шенген, досиета, ченгета, изборно законодателство и разни други възвишени неща и напълно са забравили за тази оскотяваща и изпадаща от борда България и ето - тя се появява на митинги пред парламента в такива пародийни ситуация. Някои от тях може и да са получили пари, за да бъдат там, но това е положението, бедният човек няма време за сложни морални дилеми.


Пред очите ни е една пропаст, която всички се правят, че не виждат. И тук казусът "Волен Сидеров" просто не играе. Не става дума и за "Атака". Става дума за ударените хора, за тези, които нямат перспектива, за тези на които им е останало единствено отмъщението, за тези, които нямат пари за зъболекари, хигиена или каквото й да е друго. За тези, които виждат надеждата си само в маргиналите, понеже голямата политика по никакъв начин не ги забелязва. Тази пропаст е най-големият проблем на България и всичко друго е просто странично.
Слепите за тази ситуация са най-големите виновнии за проблема. България е една разпадаща се страна, която живее единствено във фантазията, че е има. И когато един ден богатите и охранените се събудат от този сън, ще разберат, че тези гладните стоят отвън на площадите и ги гледат. 
С презрение. 
И гняв.

Tuesday, October 27, 2015

Господари на хаоса




Хаосът в "Арена Армеец", взимането на членове на секционни избирателни комисии за заложници на липсата на организация, както и тоталното опорочаване на вота в София едва ли са изненада за тези, които помнят 2011 г. ГЕРБ влязоха в сценария на Бритни Спиърс и нейната песен "Упс... Направих го отново".
Изборите през 2011 г. останаха в историята като най-слабо организираните, най-сериозно манипулираните и тотално опорочените. Стотици членове на секционни избирателни комисии викаха "Мафия!" в зала "Универсиада", защото обработката на протоколите се бавеше подозрително дълго. Двама депутати от ГЕРБ бяха засечени да носят чувал с бюлетини, без да имат право да бъдат на километър от ОИК.
Аматьорската тренировка през 2011 г. днес е перфидна организация по кражба на избори. Абсолютният хаос по предаването на протоколите доведе до заложническата ситуация в "Арена Армеец". Лъсна безпомощността на властта да се справи с кризисното състояние или поне да организира някаква помощ. Вместо това ГЕРБ се отдадоха на любимата игра "да обвиним миналото". Виновно за хаоса било лошото законодателство, оставено като бомба със закъснител. Шменти-капели. За хаоса в "Арена Армеец" няма как да е виновен какъвто й да е закон. Вината е в липсата на организация. В умишлената тактика на ГЕРБ да създават хаос в изборния ден, за да нагласяват резултатите спрямо виждането си за победа.

Нещо повече. Свидетели сме на системния провал на ГЕРБ в организацията на избори. Или става въпрос за умишлено саботиране на процеса? Дивашка некомпетентност или целенасочен хаос? И в двата случая проблемът се нарича ГЕРБ.
На този фон повече от цинично е изявлението на шефката на ОИК в София Диляна Иванова, че хората в "Арена Армеец" били симуланти. Подобно изявление може да роди само провален бюрократ или озлобен чиновник, спипан на местопрестъплението. Провалът на изборния процес в София е очевиден. Изборните резултати са повече от съмнителни, след като само приемането на протоколите се проточи два дни. Виновна за това се оказа... Мая Манолова. Престъпно самосъзнание. Управляващите просто започнаха да гласят алибито си, защото отпечатъците им са навсякъде.
Направиха го отново. Мафията не обича да променя сценариите. 
Този път обаче от всички нас зависи дали родната "Коза ностра" ще успее да напусне с ореол мястото, където бе извършена кражбата на вота.


Monday, October 26, 2015

Българската хунта вече си взима заложници







На 23 октомври 2011 година, в пика на първото управление на ГЕРБ, през нощта в зала "Универсиада" става ясно, че хаосът в организацията на приемането на протоколи е пълен. Членовете на секционни комисии висят с часове, за да чакат предаването на документацията. В залата няма елементарни удобства, достъпът до тоалетните е затруднен, няма кафе, храна. Сагата продължава в ранните часове на деня, а след това и на другия ден. Запис, който е пратен по медиите показва как вбесените хора скандират "Мафия" и зарязват чувалите с бюлетини, защото вече физически не издържат. Фоторепортерите запечват колко чувала се въргалят неохранявани и как бюлетините са се изсипали по пода. В кадър са хванати и двама депутати от ГЕРБ, които не само, че нямат право да се намират в ОИК-София, но и са уловени как носят чувал с бюлетини. После обясняват, че искали да помогнат на бременна жена. Колко романтично! Организационният хаос, най-лошият в историята на българските избори по време на прехода продължава няколко дни. Въпреки това обаче след време съдът отказва да касира изборите в София по жалбата на тогавашния кандидат за кмет на БСП Георги Кадиев. И до днес призракът на политическата вина витае около това решение, защото на всички беше ясно, че ГЕРБ са готови да подпалят зала "Универсиада" само и само да не отидат на балотаж. И съдът обслужи управляващите. А само няколко месеца по-късно драмата беше забравена, България заживя в новия порой на събития, в стоманената прегръдка на полицейщината, прекъсната чрез единствените в историята на страната в последните години социални протести в студената зима на 2013 година...


Всичко това можеше да бъде само един лош спомен, прасторически кошмар, някаква политическа археология, ако не беше дошла





В края на нощта на 25-ти срещу 26-ти този път зала "Арена Армеец" се разиграва поредната заложническа драма. Събралите се членове на секционни комисии разбират, че организацията е не само неефективна, но и толкова бавна, че ще се изгубят дни преди протоколите да бъдат обработени. За пореден път удобствата за хората са нулеви. Жени полягат върху чувалите с бюлетини, за да си починат. Изтощените от бюрократичното бездействие изборджии започват да се вдигат на бунт. Чуват се викове "Убийци" и "Оставка".
Точно там на място лъсва цялата неспособност на герберската власт да организира изборите нормално. Пленниците на некадърността почват да държат табели с надпис "SOS". Както на всяко място, където са заключени много хора тръгват слухове за починали, за проблеми, създава се усещането за паника.
През това време медиите са заети с шоуто на Волен Сидеров из софийските улици и всички пропускат, че истинската болна точка е зала "Арена Армеец", където чрез организиран хаос някой се опитва да подмени резултата от вота.
Това, което през 2011 година беше само аматьорска тренировка, сега се е превърнало в перфидна организация по кражбата на изборите. ГЕРБ, вече е сигурно, треперят от мисълта, че може да има балотаж в София, защото не се знае как ще завърши той. В името на това да спечелят на всяка цена, независимо как са гласували хората, те взимат за заложници членовете на СИК и за пореден път демонстрират терористично самосъзнание и поведение на хунта.
Точно така - това, което се случи в зала "Арена Армеец" напомня на поведението на хунта, която е готова да погази хората в името на собственото си оцеляване.


На този фон официалната реакция на властта беше повече от цинична. Вицепремиерът Томислав Дончев се появи и тежкарски обяви: "От утре основната тема трябва да е по какъв начин да се промени изборното законодателство".
Това е абсолютна подмяна на проблема. Тероризмът в "Арена Армеец", заложническата ситуация там не е продукт на законодателство, а на тотална липса на организация. На умишлено саботиране на процеса на нормални избори. Оправданията с миналото са запазена марка на ГЕРБ, но този път за смешни и нелепи, защото в крайна сметка именно по времето на ГЕРБ, повтарям, по времето на ГЕРБ предаването на протоколите се превръща в средновековно мъчение с елементи на опит за екзекуция. Как пък един път те не организираха избори без хаос, проблеми, скандирания и пълен провал?
Стана дори още по-цинично. Това, което се случвало през 2015 година била умишлена бомба със закъснител оставена от БСП на ГЕРБ? Така ли? Ами, че нали имахте цяла година да я поправите? Ушите ли си пипахте? Или бяхте заети да парцелирате властта с реформаторите? Ако сега разбирате, че е бомба не сте ли прекалено некадърни да управлявате изобщо, а?
Всички действия на ГЕРБ показаха само едно - че те са виновни и знаят, че са виновни. В общество като българското има начин постоянно да говориш лъжи и да ти се разминава, но хората поне са запазили остатъци от памет. И аналогията с 2011 година веднага се набива на очи. Стана ясно, че терористичната атака на ГЕРБ срещу демокрацията е била замислена още тогава и осъществена в нейния пълен блясък 4 години по-късно.

След този организационен провал на ГЕРБ, пак ще повторя провалът е на ГЕРБ и Дончев трябва да хвърля оставка, а не да се обяснява като млада кифла във фолкдискотека, изборите в София като минимум трябва да бъдат касирани. Това е един опорочен вот, превърнал се в символ на новата хунта, която е овладяла властта. Хунтата не иска демокрация, защото при истинска демокрация щеше да се наложи половината от нея да лежи в затвора. Българската хунта обаче за пореден път се изгаври с най-големия български град и го стисна в железните клещи на своето скудоумие.
А на съда вече не може да се разчита. Те нали заради това искат толкова много да го реформират. 
Трябва да са сигурни, че хунтата ще си осигури дълголетие...

Нецензурният канал на реформаторите




В романа "Под игото" има един култов момент. В мига в който въстаниците очакват бумтежът от черешовото топче да разтърси скалите, изстрелът всъщност е толкова разочароващ, че един от въстаниците го сравнява със "звук от нецензурния канал на Иван Боримечката".
Точно със звук от нецензурния канал можем да сравним и карикатурната равносметка на Реформаторския блок от местните избори. "Буржоата "Реформа блок", както ги бе превел Гугъл транслейтър от немски, а фразата след това бе разпространена от пресцентъра на ДСБ, в последните две седмици направиха страхотна имитация на активност. От билбордове, даже от жилищни блокове в София ни гледаше втренчения поглед на Вили Лилков, подобен на някакъв комиксов Биг брадър. Плакати, листовки, брошурки подобно на свръхдоза предизборен кокаин се опитваха да зарибят неизкушените от политиката софиянци да се прилъжат и да пуснат една бюлетина за РБ, та белким Радан Кънев заспи спокоен, благ и тих, а Меглена Кунева се успокои и спре да вдига скандали на мъжа си. Ако човек е попадал на предизборно интервю на реформатор знае за какво говоря. Развиваха се едни смели теории за бъдещето, сините люспички обясняваха каква величествена алтернатива на ГЕРБ са, въпреки, че повечето от тях, ако не беше ГЕРБ сигурно още щяха да се разписват в бюрото за безработни. Реформаторите обаче прекалиха. Дадоха свръхдоза от себе си и натровиха скучаещия електорат със своите мании, фобии и политически изхвърляния. Сигурно децата с години ще преживяват психологическия стрес от муцуните на кандидатите на РБ, които бяха налепени на всеки стълб из София. Тази хиперактивност обаче се оказа неблагодарница, защото крайните резултати не блестят с нещо особено.

Равносметката е повече от впечатляваща. След всички медийни простотии, след всички грандомански билбордове, след цялото стадо от сини орки, което беше пуснато да обяснява как реформаторите са ангели в политиката, които не принадлежат на нашия грешен свят, а имат безсрочна виза за небесните селения, реформаторите имат цифром и словом...1 избран кандидат за кмет. Това е кметът на Симитли Апостол Апостолов. В тази статистика има един съвсем малък проблем. Апостолов беше единствен кандидат в тази община и бе подкрепен от всички парти, включително и от БСП и ГЕРБ. Така че едничкото измъчено кметско място с което раданкъневците могат да се похвалят те дължат на коалицията си с левицата и десницата. Нима това не прилича на звук от нецензурния канал на блока, а? От зората на времето има един стар лаф за Симинли, който е леко циничен, но с лек лифтинг може да стане лозунг на РБ - "Слънце грее, реформатор пищи, добре, че беше ти, Симитли".
Буржоата "Реформа блок" не показаха никакъв аристократизъм и май резултатът от цялото упражнение ще са безсмислените опити за опозиционно пищене. Не ме разбирайте погрешно - резултатът им е четвърти в страната и е очевидно, че реформаторите си имат своята социална база. Но с поведение, което граничи с налудността и свръхупотребата на клишета, които нямаш намерение да изпълняваш, със сигурност са заплашени от опасността да се превърнат в поредния политически микроорганизъм, който само си въобразява, че е великан.
Безумието на техните опити за самостоятелност най-добре си пролича в зализаната медия "Клуб Зет", която в начин да възхвали реформаторите написа, че управлението в големите градове щяло да се решава от ГЕРБ и РБ. Това е най-краткия виц на земята. ГЕРБ си спечелиха изборите и само те си знаят как, но фона на резултата на ГЕРБ РБ изглеждат едни такива миниатюрни, леко смешни  и странни и заради това никак не е чудно, че бързат да си намерят място в бъдещите управленски формули.
Доминацията на ГЕРБ в цялата страна е нещото с което ще бъде запомнен този вот. Това едва ли е голяма сензация, защото на изборите стана точно това, което всички очакваха. В процентно изражение разместване на политическите пластове няма, а снимката на страната е точно такава, каквато беше и в края на миналата година. Въпреки това обаче географските измерения на вота показват як ръст на ГЕРБ, които почнаха да пробиват в червените крепости, а на този вот атакуваха и сините бастиони. Май реформаторите не загряха за този капан. Те изгубиха толкова енергия в безнадеждния и измислен референдум на президента за електронното гласуване, че напълно изпуснаха от поглед общините. И бяха наказани по жесток начин. Добре, че им остана едното Симитли с което да се похвалят.

Всъщност реформаторите получиха и втори удар от своя политически близнак Волен Сидеров, който в изборната нощ се развилня така, че напълно отмести вниманието от гласуването. Среднощните екшън сцени пред НАТФИЗ опорочиха всякаква радост, дори и на ГЕРБ, защото демонстрира на всички, че Румяна Бъчварова изобщо не е наясно къде се намира. Защо й трябваше на една МВР-шефка специално да отива на място, където се укротява един политически хулиган? Това само подсили театърът на "Атака" и демонстрира неспособността на Бъчварова изобщо да разбере какво се случва край нея. В един от репортажите се появи метафорична сцена - полицаите се опитват да изведат Сидеров, а Бъчварова стоеше и снимаше с телефона. Ако работата на МВР-шефа е да бъде документалист сигурно това нямаше да е толкова потресаващо, но фона на уличните викове, истериите на Сидеров и всичко останало това се превръща в най-добрата метафора. Министърката-войор и депутатът-хулиган. Те двамата ясно показват, че има още много време да мине преди в България да се възцари поне елементарна държавност, която няма да бъде смущавана от постоянните опити на някой да привлече вниманието към звуците от нецензурния си канал.


Sunday, October 25, 2015

15 първоначални извода от местния вот




1. Тези избори ми приличат на "Хроника на една предизвестена смърт" на Габриел Гарсия Маркес. Там всички знаят какво ще стане, но никой не прави нищо да го промени. Героите се оказват пленници на традицията и това води до престъпление, което никой не е искал. Тук стана същото. ГЕРБ се самохипнозираха с победа, БСП така и не успя да си повярва, че не е в чак толкова летална фаза. Но логичното се случи - партията на властта погълна всичко. Дори с кимирсеновски резултат, в Бургас например. Безспорен успех за ГЕРБ, но пред тях се очертава един влудяващ проблем - няма кой да им е виновен. Досега виновни бяха другите. Днес вече всичко е ГЕРБ. Почти всичко. Тогава кой ще обвиним за неуспехите. Путин вече са си го присвоили като обяснение други политически сили.


2. БСП, ех БСП, моята болка БСП. Всъщност мнозина побързаха да погребат столетницата, въпреки, че резултатите в страната показват, че левицата остава втора сила. Лично на мен тази констатация ми е писнала като зъбобол. Второто място нищо не означава. От 2009 година насам левицата е навлязла в цикъл на перманентни загуби и скоро тази констатация за второто място ще звучи като обида, а не като качество. БСП загуби огромни социални бази и сега упорито не може да си ги върне обратно. Лява автентичност с костюмари не се гради. Съжалявам, ако някой се разпознае. Видях и процеса по номинации. На толкова много места БСП игра с кандидатура от немай къде, че беше страшно.


3. Сега БСП е изправена пред един интелектуален и политически капан. Смъртта дебне столетницата, ако се откаже от олевяването и тръгне да се връща обратно във времената на удобните социаллиберални клишета. Проблемът на БСП все още е, че не е достатъчно лява, а не че е олевяла.


4. Тепърва ще четем големите числа, но според мен в България има отчетлив ляв вот. Проблемът е, че той вече не се припознава и в БСП. Не се припознава и в другите леви формации, защото основно качество на левицата трябва да бъде автентичност. Именно усещането за липса на ляв избор кара левите хора да гласуват разпиляно и отчаяно.


5. Каквото и да се опитват да говорят някои - местният вот показва, че политическата картина в страната е замръзнала и няма грандиозни местения на пластове. Това не е добра новина. Партията-мастодонт вече прилича на политически бронтозавър, който преяжда с власт, но има хроничен дефицит откъм свежи идеи.


6. Вече е ясно, че това, което прогнозирах преди време се случва. ГЕРБ изсмуква електоралните ресурси на своите партньори. Реформаторите почнаха да губят своите бастиони, защото техните коалиционни партньори им дадоха яка жега. Единственият им отчетлив успех е стигането до балотаж в Плевен, но това е измъчен дар от небето на фоната на другите кървящи рани. АБВ потъна в блатото, а осакатеното и разполовено НФСБ се разкашля летално. Влизането в коалиция с ГЕРБ е все едно да си легнеш в едно легло с граф Дракула.


7. Вече съм убеден, че кандидатът на ГЕРБ за президент ще се казва Бойко Борисов. От Бюксел Б.Б дръпна една реч толкова нехарактерна за него, че човек стои и се пита дали е застанал пред същия политически персонаж. Той поздрави опозицията с добрия резултат и го направи в неироничен контекст. Човекът тренира за баща на нацията. Лоша новина за Плевнелиев.


8. Управленската формула поне на първо време ще се запази. Но напрежението по остта ГЕРБ - РБ няма как да не избие, най-малкото, защото РБ като едното нищо ще се окаже с "повече министри отколкото кметове" (цитирам Лютви Местан). Заради това последният възможен хоризонт на тази коалиция са президентските избори и вече всички във влака го осъзнават. А това е като събуждане от махмурлук с ментета. Резултатите на РБ не внушават доверие. Те се очертават като трайна компаньонка на ГЕРБ, ако искат власт. А засега е очевидно, че те само това искат.


9. Референдумът се оказа балон. Братче, как ли не го подпряха този референдум. Направиха го заедно с местните избори, защото нямаха топки да го направят отделно, спускаха централни указания в ръцете на ошашавеното население да се тикат бюлетините и пак едва докретаха до 35 процента. Чух репликата, че гласувалите на референдума били най-голямата политическа партия в България. Хохохохохоохо! Че то по тази логика можем да кажем, че посещаващите стриптийз-клубове са най-голямата опозиционна група у нас.

10. Много хора се опитаха да изкарат, че въпроса на референдума е решаващият въпрос на изборите. Това беше полет на камикадзето. Референдумът, това е моя теория, беше дъвката хвърлена на реформаторите и градското снобско дясно, за да изпуснат от поглед местната власт. Те влязоха в капана със страст. Сега едните отчитат победи, другите се чудят как да изкарат нещастието щастието, за да има какво да празнуват. Срещнах част от Протестна мрежа в НДК в изборната нощ. Изглеждаха унили.


11. Не е ли нормално, когато референдумът ти се е провалил да си подадеш оставката. Особено след като тв-шаман си давал интервюта в които си съскал, че вотът там е важен, даже жизнено-важен? За Плевнелиев говоря, за експрезидента...Поне в моите очи той вече е експрезидент

12. Вече имам личен джихад със Сидеров. Няколко часа мислих какво може да се изцеди като смисъл от тези избори, какво ново да се каже, а най-накрая в телевизионното студио си говорихме само за неговите налудничави действия. Сори, аз не съм психиатър, трудно ми е да вляза в лабиринтите на психозите, които го тресат.

13. Румяна Бъчварова обаче е пълна издънка. Сидеров я освети като лакмус. Какво правеше тя там пред НАТФИЗ? Така всъщност шефката на МВР стана съучастник в този спектакъл, придаде му полицейска грандиозност. Това, което трябваше да бъде простото укротяване на един развилнял се хулиган се превърна в полицейски пърформанс, който ескалира ситуацията. Бъчварова не можеше да даде обяснения какво прави там. И колко пъти е била на други такива акции? С това тя хвърли жестока сянка върху изборния резултат на ГЕРБ и подозирам, че Бойко Борисов е имал киселини като е научил. Вместо да говорят за неговата реч, всички говориха за Сидеров. Това няма да бъде забравено.

14. Защо Бъчварова се появи пред НАТФИЗ? Защо? Защо? Зашо? Това не е точно извод, болезнено питане. Веднага някъде срещнах конспиративната теория, че това е мощна операция по отклоняване на вниманието от изборите. Не знам дали е така. Но защо Бъчварова реши да отиде точно на тази операция и то в нощта на вота?

15. В много хора зрееше очакването, че тези местни избори ще дадат отговор на въпроси. Те не направиха това. Подсилиха питането и вдигнаха залога за президентския вот, защото там вече битката срещу ГЕРБ трябва да бъде истинска и тревожна.

Организираният хаос на ГЕРБ




Вече е аксиома - когато ГЕРБ организира избори, хаосът е пълен, нарушенията са повсеместни, а гаврата със закона - основно правило. Спомнете си 2011 година, изборите, които ще бъдат запомнени с грандиозните опашки, организационните неуредици и тоталната неспособност на ГЕРБ да внесе ред. Само в София тогава бяха открити 35 протокола, които не са подписани от членовете на секционни комисии, тоест всеки е можел да впише в тях каквото си поиска. Точно тогава бяха снимани двама депутати от ГЕРБ в ОИК-София как носят чувалче с бюлетини. Нито един от тях нямаше законово и морално право да бъде там, но ги изловиха като пиле в кълчища. На много места из страната изборният ден продължи по нощите, защото комисиите трудно се оправяха в хаоса от наставления. Това е запазената марка на ГЕРБ.

Местните избори през 2015 година са буквален кавър на предишните. Този път обаче драматургията на хаоса бе доведена до съвършенство, а схемите бяха перфекционизирани. Точно в изборния ден сайтовете на ЦИК, МВР и ГРАО се сринаха. Случайност, ще кажете. Ама как тези случайности все по времето на ГЕРБ се случват. Парадоксално за първи път в ранния следобед ЦИК не можеше да каже колко е активността. Сривът на сайтовете дойде и като черна ирония към проповедниците на електронния вот, които бяха зарязали всякакви други теми и пишеха отчаяни статуси-призиви към народа да участва в измисленото допитване.
Изобщо този референдум беше хвърлен като играчка за реформатори, докато през това време ГЕРБ си нагласят отново схемите на организирания хаос и чрез натиск да се опитат да вземат големите градове.

А ГЕРБ се самозабравиха дотам, че лично Бойко Борисов обяви за кого е подал гласа си. Ако това беше някой квартален хъшлак, да махнеш с ръка. Но премиерът да наруши пряко законите е симптом. Това е същият този Бойко Борисов, който през 2013 година орева света, че денят за размисъл бил съсипан и това било схема срещу неговата партия. Сега той се прояви в същата светлина. Създаде си персонален "Костинброд", но дирижиран от неговия нарцисизъм.
Това е особено състояние на психиката. Бойко Борисов вече се чувства над всички закони. И има самочувствието да ги гази пред всички. Той можеше със сигурност да бъде убеден в едно - никой няма да му направи забележка, а медиите тиражираха изявлението му все едно са чули библейска мъдрост.
Очевидно това ще е изборният пейзаж в следващите няколко години. ГЕРБ отдавна не са партия, а корпоративна машина за контролиран вот. И техните коалиционни партньори ще научат това по трудния начин. Почакайте само изборите да свършат. 
По писъците им ще познаете, че шоуто е почнало.

Saturday, October 24, 2015

Ще се предложи ли и за патриарх Радан Кънев?




"Мафията води пълноценна война срещу Реформаторския блок", изокха скоро лидерът на ДСБ Радан Кънев в поредната своя медийна изява на която приличаше на нещо средно между врачка, която разваля лоши магии и шаман, който е убеден, че само с едно мигване ще накара всички блондинки във вселената да си свалят сутиените. Уви, историческите хроники не бяха обогатени с факта дали това мощно и бойно изявление е било дадено преди Кънев да пусне във фейсбук снимка на това как консумира "традиционните предизборни пържени дробчета преди събранието в с. Партизани, община Дългопол". Какво да го правиш, реформатор - все към партизанлъка го влече, макар и не в героичния смисъл.

След като мафията е обявила война на РБ, то Радан Кънев трябва да каже дали пък случайно не е тя тази, която го е накарала да даде прословутото си заявление за това, че има намерения да се кандидатира за президент. Тази бомба бе хвърлена в максимално удобна за костовист обстановка - пред вестник "Капитал", където атмосферата отдавна напомня на "Работническо дело" от 1954 година и там импровизации просто не се правят. Ще бъде тъпо да отдадем създадената от Кънев новина на страничен ефект на махмурлук или някакво душевно разстройство. Съвсем очевидно е, че времето и мястото са избрани целенасочено и нашата цел в този текст ще бъде да разберем защо се стигна до този анонс и дали пък наистина мафията не пуснала своите мощни телепати да объркат мозъка на реформатора и да го пуснат по една водна пързалка, която цялата е осеяна с бръснарски ножчета.
Големи части от остатъчната десница посрещната заявлението на Кънев на нож. Десните сайтове веднага осъмнаха с конспиративни теории за това как младият Радан е бил използван като пионка в голямата партия шах срещу Росен Плевнелиев. Партньорите на ДСБ в Реформаторския блок също реагираха с изумление. В свое интервю бившият вицепремиер на Сергей Станишев, но днешен автентичен десен Даниел Вълчев също обяви, че издига своята кандидатура и така въпреки, че темата нямаше да се обсъжда преди местния вот, РБ се оказаха с цели две номинации. Очевидно президентската травма и рана на десницата е толкова силна и гнои толкова много, че още отсега те възприемат битката през 2016 година като някакъв реванш, като отложен Апокалипсис (а думата апокалипсис означава откровение), който да ги отърве от комплекса, разтърсващ десницата от 2006 година насам, значи вече цяло едно десетилетие.

Преди да продължим с прогнозите за бъдещето трябва да направим кратко пътешествие в миналото, защото тук без малко исторически данни рискуваме да затънем в блатото на посредствеността. Първо - откъде сме наясно, че десницата се тресе от психологически тремор при споменаването на президентски вот? Ами много е просто - от 2001 година автентичното дясно яде такъв бой по време на такъв вот, че още си събират политически зъби.
Няма да се връщаме чак до изборите през 2001 година, когато двойката Георги Първанов - Ангел Марин успя да изпревари чувствително медийните фаворити Петър Стоянов и Нели Куцкова. Тогава медии и социолози дружно вещаеха на Първанов третото място в надпреварата и вече подготвяха некролози на левицата, но чудото се случи. Когато беше най-силна десницата се срина, а това отвори такава рана в душата й, че болката никога няма да бъде забравена.
Добре е обаче да си спомним драмата през 2006 година, когато остатъците от СДС и ДСБ решиха, че ще издигнат общ кандидат за президент и се спряха на доста възрастният бивш онституционен съдия Неделчо Беронов, човек с интелектуален капацитет, но без нито грам политическа харизма. Точно тогава обаче старото дясно вече не играеше по никакъв начин, защото на политическия хоризонт на България започна да изгрява звездата на ГЕРБ. Само година преди Бойко Борисов бе станал кмет на София и погледите на десния електорат гледаха с еротична страст въздигането на неговата формация. Легендарни ще останат всички думи на любов и омраза, които СДС и ДСБ си размениха с ГЕРБ и как Бойко Борисов най-накрая каза, че няма да участва в изборите, но ще подкрепи Беронов. Не е ясно дали въздишките в дясно тогава са били от облекчение или от разочарование.
Изборите дойдоха и крахът беше пълен. Въпреки всички опити на Георги Първанов през цялото време да говори за Беронов като за свой основен противник и така да му прелее малко адреналин, че белким излезе на втори тур, резултатът беше катастрофален за дясното. Основен опонент на Първанов тогава и съответно участник в балотажа се оказа Волен Сидеров. Само за сравнение - десните взеха 271 078 гласа, а Волен - 597 175. Разгромът може да има почти поетично лице.
Но това не беше дъното. Дъното, както казва един български философ, е само една философска категория. През 2011 година изборите донесоха тонове ново страдание на десницата. След предварителни избори, проведени по-скоро като фарс, кандидати на Коалиция „Съюз на десните сили“ станаха Румен Христов и Емануил Йорданов. Тяхното участие в изборите се оказа почти символично - 65 761 или 1,95 на сто от гласовете. Нека да припомним - тогава Меглена Кунева все още не бе открила, че е реформаторка, така че няма как да броим гласовете за нея като десни. И така резултатът се оформи като 3 на нула за живота срещу автентичната десница. А в началото на прехода част от десните шамани си въобразявах, че президентската институция завинаги ще бъде монопол на десницата, но битието в преход винаги се оказва по-могъщо и силно от дясната конспирология.

Едва след като сме припомнили всичко това можем да се върнем на соловите акции на Радан. В името на науката нека да предпложим, че той е в състояние да мисли стратегически, а не разсъждава във фейсбук-статуси. Та всеки един стратегически анализ ще види, че в момента мощни медийни и икономически структури се опитват да подсигурят втори мандат на Росен Плевнелиев и правят опит да оплетат реформаторите в тази игра. Плевнелиев е идеалната марионетка. Изпълнител на заповеди. Държавен глава без собствени идеи. Ретранслатор на безсмислие. Една карикатура, но пък с подходящия евроатлантически софтуер. Реформаторската подкрепа за Плевнелиев обаче ще е тежък политически удар срещу автентичната десница, защото това ще са четвъртите избори за президент на които те ще запишат единствено и само символично участие. Ако резултатите от местните избори не ги убият, то със сигурност изчезването им в кампанията на вота за президент ще ги потопи под водата, защото тогава реформаторите открито ще са принудени да агитират за чужда за тях фигура. Нещо повече - в уравнението изобщо не е ясно каква е целта на Бойко Борисов. Защото, ако на изборие се яви той, а Плевнелиев не бъде подкрепен от ГЕРБ, тогава загубата на настоящия президент ще бъде записана изцяло на гърба на реформаторите, а подобно развитие е като да хванеш венерическа болест без дори да си доближавал до жена.
Всъщност заявката на Радан Кънев е едно от малкото смислени неща, които той като лидер може да направи, най-малкото заради това, че поне се опитва да покаже зъби и на задкулисните политически инженери в десницата. Или поне, че се опитва да се класира поне на кастинга за бъдещ десен президент, който американското посолство ще организира.
Заявката за президенството има и друга цел. Тя е в състояние да осигури поне още една година политически живот на Радан Кънев, защото след изборите го чака цяло цунами от проблеми. Изостреният тон между реформаторите и ГЕРБ едва ли толкова бързо ще отшуми след вота. Много думи бяха изречени. В безплатната брошурка, която РБ раздаваше за местния вот в София основното заглавие всъщност беше "Да разбием ГЕРБ". Десните много късно се усетиха да участват в изборното състезание. Основните им фигури в страната бяха ударени или бяха оставени да се спасяват сами. В най-решителните си мигове като формация РБ не реагира като единна партия, а като пациент в главата на който за надмощие се борят поне четири личности. И липсата на хомогенност поставя под съмнение тяхното участие в управленската коалиция оттук-нататък, защото никой не иска да бъде в съюз с кварталния луд, който върви из градските паркове и си показва срамотиите. Заявката за президентския пост осигурява на Кънев обаче стратегическа цел, ново лакомство, което да размаха пред носа за зажаднелите са нова утопия за идиоти десни кадри. Времената са кризисни и всяка лъжа може да мине за блокбастър. Разбира се подобен ход е като първа стъпка в минно поле, защото провал на президентските избори може да се окаже летален за Реформаторския блок и язък за мощните рекламни кампании и улични пърформанси, които бяха направени в негово име.

Действията на Кънев обаче демонстрират основната слабост на настоящата десница. Тя се опитва да мине за автентична, но всъщност съществува в лъжа. РБ не е стожер на морала, защото се оплете в толкова нечист съюз, че прие за съюзник дори и Делян Пеевски. Оттук-нататък е трудно да приемем, че такава партия може да има реална политическа тежест. Единственото автентично действие на морал, което може да направи РБ е да напусне правителството, за да подсили тежестта на своята аргументация. Докато съществуват във властова среда с дебелеещи министри обаче хората на Радан ще минават просто за клоуни, които си мислят, че публиката вярва на тежката им словесност. С други думи обаче това отваря пътя на големите мъки на дясното. Още няма да се се оправили от синините на местния вот и ще почнат да ги ритат за президентския. Тогава дали пък Радан няма да обяви, че се готви за патриарх. 
Така де - рано или късно някой от десните трябва да поиска и небесната власт.

Thursday, October 22, 2015

Как моделката-антикомунист спасява света?




В началото не повярвах на очите си. Разтърках ги няколко пъти, зачудих се дали случайно не съм попаднал в някаква алтернативна реалност, ощипах се дискретно, но, уви, нищо не се промени. Заглавието, което ме разтърси все още стоеше пред мен без промяна. Фундаментално като зъбобол заглавие. Като перманентна мигрена. Като впиване на нокът в зеницата.

Заглавието го видях във фейсбук. То отправяше към сайт със озаглавен палаво girltalkhq.com. А стига съм ви мъчил. Заглавието гласеше: "Срещнете се с българката, която помага на млади момичета от Източна Европа да избягат от живота на комунистическо подтисничество"
Олеле, в сайт наречен girl talk ше ни говорят за комунизма, казах си аз и си взех пакетче с пуканки, за да изчета текста. Не съжалих нито за секунда. Главната героиня на това прозведение носи името Цвета Калейнска. За първи път се сблъсках с името на тази дама и вероятно щяхме да си стоим само на това ниво, ако не бях видял, че тя всъщност е родена през 1988 година. Само една година преди комунизма в България да рухне и се запитах как ли тази госпожа Калейнска в момента се бори с "комунистическото подтисничество" и какви ли уроци изнася пред младите тийнейджърки.
Отговорът дойде като паве по черепа паднало от един километър. Ще ви го пресъздам творчески, защото, уви, опасявам се, ако го предам пряко ще ви се наложи да търсите лекар. Девойката, която си е била рано-рано шута в чужбина и от там се чувства вече в позиция да дава акъл, описва следния свят. Тежък комунизъм, подтискащ, когота рухва младите момичета се оказват без ориентири. И тук на помощ им идва тя, антикомунистическия факел в мрака, светлината на живота им, западното сияние Цвета, което ги учи как да излизат от черупките си и да "израснат като жени". Описаното от мен е прозвучало като теза на някакво събиране за набиране на средства през 2010 година в Ню Йорк, така че нищо не си измислям.

И така - антикомунистическата моделка, ах, да, забравих, девойката се занимавала и с моделство, става шеф на програма GLOW, което ще рече Girls Leading Our World (Момичетата водят нашият свят).
След това в статията следват сълзливи заключения и бодряшки изхвърляния, които може да минават за много висока класа зад Океана, но в страна като България, свикнала с традиционния скептицизъм и знание за това, че вселената след миг ще се скапе, приличат на виц. Антикомунистическата моделка се чувствала окрилена от живота и считала, че няма какво да я пречупи, защото тя трябвала да държи информирани своите момичета от ГЛОУ за заплахите за околната среда, хранителните разстройства и другите комунистически демони...
Честно - трябваше ми известно време да се оправя от тази статия. Стоях и мигах на парцали. Преглъщах като риба на сухо или поне като американец в квартал на талибани в Ирак. За първи път видях невидимата нишка, която свързва комунизма с хранителните разстроства, но защо това сатори дойде толкова късно в живота ми...


Но стига с иронията. Дайте да изясним нещо. Обидното в този текст не е начинът на реклама. Очевидно миската е решила, че така ще натрупа правоверни точки пред западната публика. Обиден е абсолютно клишираният образ на България. Той е представен като в анимационно филмче. Талашитена визия и мисли като талашит. Точно така звучи и езика на фотомоделката-антикомунист: "Лидерска академия "ГЛОУ"” представлява едноседмичен образователен курс, насочен към насърчаване себеуважението и израстването на младите жени на възраст между 14-18 години, изграждането на лидерски качества, умения за взимане на решения, поставяне на цели, комуникативност, окуражаване на толерантното поведение, а също и осигуряването на информация по проблемите, с които те се срещат днес - трафик на хора, здраве, ХИВ/СПИН, околна среда и доброволческа дейност".
Кой говори така, по дяволите? Откъде го изкопоха този новговор? Какъв е този бюрократичен психеделик, превърнат в норма, когато решиш да смучеш пари от чужбина?
Но именно, защото трябва да бъде обяснена с клишета България в този рекламен новговор на кифлата изглежда като герой от "Том и Джери" - абсолютна едноизмерност, сякаш е някаква страна-черна дупка, историческо сметище, някакъв галактически отпадък за който единствено може да се бърчи нос.

Проблемът не е, че от гардероба си някаква претенциозна кандидатка за слава вади призрака на комунизма все едно го е виждала наистина. Проблемът е, че за да я забележат тя е готова да спекулира с образа на България, да представя страната си в най-лошите краски. Това е интелектуален паразитизъм.
А иначе Цвета Калейнска е сляпа като къртица за истинските проблеми на хората в България. Тя била станала лице на кампания да има повече книги на чужди езици в библиотеките в малките градове. Не искам да се гавря напълно с идеята. Но хората в тези градове се нуждаят напърво място от работа, по-високи доходи и някакво ниво на социална сигурност. Проблемът в училищата често не идва от лоши качества на учениците, а смразяващото кръвта ниво на бедност, от икономическите пируети, които трябва да правят родители, за да осигурят поне учебници и тетрадки на децата си. Ако бедността е сигурен признак на капитализъм, то госпожа Калейнска вече може да е сигурна - всички черупки на гадния комунизъм вече са разчупени и хората си съществуват в една изтънчено садистична пазарна среда.

И е много готино, когато някой от привилегирована класа започна да дава акъл за оцеляване. Не съм наясно защо тези хора израстват със самочувствието, че наистина са се борили за нещо и заслужават своя настоящ статус. Това можем да го видим в думите и на госпожата - според нея тя се е преборвала с всяко препятствие, което й е излизало на пътя. О, да. Най-вероятно за нея препятствие е било това да избере в кой колеж точно в Ню Йорк да влезе, докато за едно момиче от малък град в България изборът е дали да се хване на работа с 300 лева заплата или да си стои вкъщи и постепенно да издивява.
Ама виж от тази тирания фотомоделката не се е забързала да ги спасява. Друго си е да се бориш с хранителните разстройства. 
Колко по-възвишено и антикомунистическо е...


Wednesday, October 21, 2015

Партийна подла интрижка




Учебникарски пример за партийна интрижка. Една малка групичка в БСП в Стрелча, които са узурпирали партийният връх там и от тази сияеща висота са изгубили пълна представа за реалността точно четири дни преди изборите пускат декларация срещу Изпълнителното бюро и съобщават, че хвърлят оставки.

Каква е драмата там? 
Изпълнителното бюро, а след това и Националният съвет на БСП отхвърлиха опитите на ръководството на левицата в Стрелча да саботират издигането на досегашния кмет Иван Евстатиев и го наложиха не само като кандидат за градоначалник, но и като водач на листа. Да, знам, тук обикновено трябва да се хвърли някоя псувня срещу централните ръководства, които газят волята на местните кадри, които са изпечени и много по-добре познават обстановката. Е, този случай не е такъв. Всъщност отдалеч някои неща се виждат по-трезво. Евстатиев е предан ляв човек. Бивш кмет на Пазарджик от БСП, след това бе избран за кмет и на Стрелча. Той е не само разпознаваем. Той е избираем. Някъде по пътя  местното ръководство на партията в Стрелча напълно е забравило, че идеята на една структура не е само да изидгне кандидат, а че той трябва да има качествата да спечели и да привлече подкрепа. Да издигнеш кадър, който тепърва трябва да се доказва срещу Евстатиев е просто самоубийство. Но това не спря върхушката на БСП в Стрелча цяло лято вместо да мисли за предстоящите избори да се занимава с интригантски действия и всячески да се опитва да саботира процеса.
И декларацията разпространена днес не е първата. Напротив. От няколко месеца насам ръководството в Стрелча се опитва нарцистично да привлича внимание със своите вопли, но този път номерът им не мина. 

Декларациите заваляха една след друга. Модерният сатана на БСП в Стрелча се оказа заместник-председателят на партията Янаки Стоилов. В текста на "недоволните" той е обрисуват с черни краски и е изкаран едва ли не демоничен апаратчик. Трудно нещо друго може да бъде по-различно от действителността. Стоилов, който отговаря за Пазарджишка област направи няколко опита да налее разум в главата на местните социалисти, да се опита да ги убеди, че конфликтът не само не е производителен, а самоубийствен, но местния инат, абсолютната липса на диалогичност, самозатварянето и разрушителния инат взеха връх. Това щеше да се превърне в огромен проблем за БСП, защото, ако Евстатиев се бе кандидатирал като независим щяха да се намерят достатъчно партии, които да го припознаят като свой, а на левицата да се запише една черна точка. И Стоилов реши да не гледа самоубийствения поход, а да действа. Защото част от местните феодалчета на БСП са се разглезили до степен, че се държат като истерици, когато тяхната не стане.
Точно в този сценарий, отдавна ясен и достатъчно порочен, влезе досегашното ръководство на БСП в Стрелча. Те не само написаха нова декларация, така че максимално да се опитат да объркат левите избиратели в Стрелча, но и техният текст след това бе разпространен с гриф "Спешно" не от друг, а от пресцентъра на АБВ. Точно така - АБВ. 

Именно това прави "загрижените" констатации за БСП вътре в текста цинични и подли. Това е учебникарска интрига. Поред опит за предизборен вътрешнопартиен канибализъм. И е тъжно човек да е свидетел. Славо богу има едно утешение. Когато Евстатиев спечели, авторите на доносчета ще бъдат забравени със скоростта на светлината. Това също е история от учебниците.

Tuesday, October 20, 2015

"Дойче веле" откри новият враг на Европа



След като Ангела Меркел упорито се опитва да се самоубие зрелищно пред лицето на цяла Европа, човек започва се чуди дали това не някакъв радикален политически пърформанс, кулминация на самоубийствен инстинкт доведен до тихо съвършенство. Защо се стигна дотук? Нима дори тя, Ангела Меркел, не може да излезе от матрицата, която я е създала и от един момент нататък избра пътя на самоунищожението вместо пътя на промяната? Но след като германската канцлерка покани всички бежанци в Германия и отвори широко вратите, преди да се наложи след това панически да ги затваря, стана ясно, че Европа дори не е в състояние да назове качествено проблемите си. Европа се намира в един псевдолиберален езиков затвор, окована с медийно бичуващи вериги и всеки, който се опита да излезе извън тези рамки или да постави проблема от различен ъгъл получава такива крошета, че не му остава нищо друго освен да плюе зъби.
И така стана ясно, че за бежанците нищо лошо не бива да се говори. Не ме разбирайте погрешно - изобщо не искам някой да говори лошо за бежанците. Една голяма част от тях заслужават подслон и закрила в рамките на възможностите. Но на европейците вече не е позволено дори и да вербализират съмненията си, че част от вълната може би не идва чак с толкова добри мотиви и, че може би е не е лоша идея в ЕС да се върне някакво национално мислене, защото иначе ни заплашва общоевропейска катастрофа. Това обаче е в забранителния списък. В забранителния списък попаднаха всички мнения, които се опитват наистина да обяснят проблемите, а не просто безпомощно да стържат с нокти по повърхността без да могат да се доберат до сърцевината. И така Европа се оказа пленник на своят собствен сбъркан разказ за света.

И все пак, за да не рухне тази крепост на миража, за да не пропадне този летящ в облаците остров, за да не срути тази кула от слонова кост някъде трябва да има клапан за изпускане на парата. И се оказа, че голямата стара Европа си има своят Голям Враг и Бодил в Петата. Открих къде е шибаният гад, враг и чудовище в една статия в българската секция на "Дойче Веле".
Знам, знам, израз на изключително лош вкус е да четеш "Дойче веле", които заприличват на "Фолкише Беобахтер" на стероиди и екстази.
Това е садомазохизъм за идиоти.
Но все пак го направих.
И попаднах на удивително порочен и отвратителен текст на Александър Андреев, наречен "Предизвестеният изстрел".
Няма смисъл да ви преразказвам тезата му, защото не съм сигурен, че мога да я разбера. Тоя пич смесва удивителен коктейл от своите фобии, блъска с крошета защо България е толкова немодерна страна, че бежанците я заобикалят, и казва нещо, което трябва да съобщи на психиатъра си: "А доколкото русофилството пък е традиционно силно в България, в момента възниква експлозивна смес от враждебност към бежанците и одобрение за руската военна операция в Сирия...". Тоест - одобряваш ли битката с тероризма, ти си националисти и ксенофоб и това само погерманчен българин може да го измисли.
Но няма смисъл да се занимаваме с този аспект на текста. Друго е по-важното. Вижте какво пише Андреев: "Бедност, изостаналост, пропаднали надежди, неясни страхове и национализъм - това е диагнозата на повечето балкански народи.......След няколко години богатият Запад ще си е решил проблема с бежанците. Но югоизточната периферия на Европа може задълго да остане заплаха за мира и стабилността на Стария континент..."
Ако горните редове бяха посветени на някоя африканска или недай си боже западноевропейска страна, това щеше да бъде окачестевено като език на омразата, ксенофобия и откровен расизъм. Очевидно е обаче, че Балканите, тъпата югоизточна периферия на Европа вече е легитимна мишена за хейт сред богатия Запад.
Значи за бежанците нищо лошо, за европейските институции - нищо лошо, за Меркел - сакън нищо лошо, но пък за това колко е готино да риташ тъпите балкански селяни, тия расистки дебили, гадните копелета, които са потънали в мрак, ракия и шопска салата. Тия гнусни селяни на ЕС, които не разбират величавата идея на Европа и като пълни лузъри се питат дали случайно евроелитът не изперква колективно?
Не смятам да възприемам мнението на Андреев като израз на някаква лична вътрешна битка с неговата национална идентичност. Това е осъзната политика. Очевидно е, че в Европа се оглеждат за жертва, някой, който да посочат обвинително с пръст за проблемите и това ще е добрата стара "югоизточна периферия", която ще бъде наритвана, мъчена и щипана, защото старата Европа все повече заприличва на онази хищница от стихотворението на Александър Вутимски - "разглезена, изтънчена и алчна".

Sunday, October 18, 2015

Битката в главата на кабинета




Българското правителство отдавна прилича на пациент от Карлуково в чиято глава за надмощие се борят поне четири отделни личности. Точно заради това разминаването между Бойко Борисов и Даниел Митов в оценката им за руския външен министър Сергей Лавров не е признак за вътрешна демокрация, а симптом за изострянето на психическата болест до нейната почти летална фаза.
Митов, който има само виртуални политически мускули, побърза да окачестви поведението на Лавров като невъзпитано. Но нека да припомним какво точно каза Лавров. Той коментира думи на Борисов казани пред Американската търговска камара у нас и обяви, че него би го било срам пред избирателите му след подобно заявление.

Добре е, че бяха думите на Сергей Лавров за премиера, за да прочета какво точно е казал Бойко Борисов. Попаднах насред галактически хаос от беснотия. Впечатли ме изявлението: "Говорим за американския бизнес в България - добре дошли сте, полагаме огромни усилия, толерираме го, дори когато не е много за толериране. Когато са направени договори, които дори ме е срам да ги чета, ние ги толерираме...".
След тези думи очаквах гневна статия в "Капитал" заради това как петата колона на Вашингтон нарушава пазарните принципи и изкривява пазара като толерира чужд бизнес. Очаквах млади либертарианки на гол протест срещу тази позиция. Очаквах Иво Инджев да напише разтърсващ текст как българската политика с намира изцяло под чуждо влияние. Ама не би... Нали си представяте какво щеше да стане, ако някой премиер бе обявил, че толерира руския бизнес. В думите на Борисов има буквално признание за това кой ръководи външнополитическата линия на страната. За първи път някой министър-председател вербализира основите на лакейството по този начин. Ама заради това обичам България. Тук истината е изкривена до такъв мащаб, че се налага да я чуваме отвън.
И всъщност точно заради това поведението на Митов е опит за кризисен пиар. Това е стратегия за отклоняване на вниманието от същината на думите на руснака и превръщането на едно заявление в скандал чрез изостряне на тона.

Борисов обаче бързо се усети, че това не е печеливша тактика. Нещо повече - той схвана, че няма да успее да стабилизира ситуацията, ако тръгне да опровергава неопровержимото и заради това реши да зареже имагинерната евроатлантическа солидарност и да короняса с думите си Лавров за дипломат номер 1 в света. Това обаче също не е честна позиция. Това е опит на щрауса да скрие главата си в асфалт. Една провинциална маниерност, която крие безпомощността си зад общи фрази.
Борбата на личностите в главата на правителството издава не само липса на политика, а липса дори на елементарна визия за това какво се случва в света. То (правителството) наистина прилича на пациент на легло, който напълно не знае на кой свят се намира и чака само някой да му надене усмирителната риза и така напълно да го отърве от отговорностите. Трудно е да си кандидат за лакей в свят, който оттук-нататък все повече ще цени самостоялните и независимите.


Кресльовците, които искат електронно гласуване




България съществува от истерия до истерия. Това е българското проклятие. Дебатите тук деградират до нивото на порносписание по-бързо отколкото Бойко Борисов може да си смени мнението. Заради това не мисля, че се е провел смислен дебат за електронното гласуване у нас. Няма как да се случи. Просто тези, които толкова много настояват е-гласуването да стане прекрасно знаят, че това не може да бъде реална кауза. Това е истеричен начин за подмяна на дневния ред на страната. В България има една група от кресльовци, която се опитва да живее от фантазия на фантазия. Сега модерната им фантазия е, че електронното гласуване щяло да бъде крачка напред в развитието на България. На човек му идва да изреве мощно като Ботев: "Свещенна глупост, особено докато слуша напудрените им аргументи в които има само пожелания, клишета, тъпотии и откровени лъжи. Вероятно повечето от вас са ги чували. Идея, която почива само на пожелания няма как да не се провали с гръм и трясък. Тя бе вкарана в дневния ред на страната порочно и ще завърши живота си съвсем ясно - просто българите няма да им гласуват на референдума. Този референдум е пълен балон. Е-вотът е пълен с проблеми, които никой не обяснява. 

Проблемът на проблемите е това, че вотът ще се подава в неконтролирана среда. Кресливите пророци на е-гласуването по този пункт махват пренебрежително с ръка. Те предпочитат да живеят в бонбонената розова приказка, където електоратът е съвестен, богат, мъдър, независим и винаги гласува за Реформаторския блок. Само, че ние не живеем в роман от Джаки Колинс, а съществуваме в България, цели части от която отдавна са превърнати във феодални политически владения. Електронното гласуване ще позволи на феодалите дори да не си дават зор по изборите. Достатъчно е само електоратът да бъде привикан, за да гласува под зоркото око политическият Биг Брадър. Картината ще е по Оруел - високотехнологичен авторитаризъм. Богатият собственик на фабрика вече ще може да е на сто процента сигурен за корпоративния вот, защото, ако усети дори и най-малък намек за дисиденство, недоволният ще бъде пуснат по екстремната пързалка на безработицата.
Това е проблемът на привържениците на електронното гласуване. Те са същински идеологически сталинисти - предпочитат да работат с идеални, а не с реални стойности. Идеалната стойност сочи, че като пуснем възможността да се гласува с компютри, надъханите емигранти веднага ще обогатят десницата със своите гласове. Реалните стойности обаче показват, че тия в чужбина я гласуват, я не, но за сметка на това всички ромски села ще се окажат първенци по електронно гласуване. Хора, които не могат да си напишат правилно дори името ще се впишат първи в редиците на подалате гласи през компютър. По същия начин по който през 2014 година селата с хасковските цигани се оказаха най-реформаторските села в страната и вотът за раданкъневците някъде надмина 95 на сто.
Вероятно ще има хора, които ще бъдат улеснени, ако се появи възможност за е-вот, но се опасявам, че тези, които ще станат пленници на зловещите български схеми за контролиране на гласове ще бъдат много повече. И сега търговците на избори са гнойна рана на българската демокрация, а ако има електронно гласуване тази рана ще добие вечен статут.

Забелязвам и друго. Проповедниците на електрониката ("възпявам вота електронен", ако перифразирама една строфа на Уитман) много обичат да играят по тънката струна на това, че България можела да задмине технологично Европа като напук на разни германци, французи, англичани и други третостепенни европейци, допусне да може да има такова гласуване. Какво да ни пука, че в страните, където има функционираща демокрация се отнасят подозрително към е-вота, защото много желаят демокрацията им да продължи да действа, а да не става жертва на случайни хакери и злонамерени аферисти.
Аргументът срещу това е - "ще се съберат ай-ти специалисти и ще измислят най-добрата защита". Това е все едно да кажеш - ще се съберат метеоролози и ще измислят начин никога повече да не вали. Няма как да има толкова сигурна защита.  Просто няма. Техника ли е - тя подлежи и на манипулация. Това е безкрайно състезание, което няма сигурен победител. Наскоро хакери разбиха дъщерна фирма на "Дойче телеком" и то в САЩ. Мислите ли, че и те не са обещавали 100 процентова сигурност на клиентите си? Обаче кражбата е реален факт. Където има електроника - има начин за пробиване.

Електронният вот е опит за подмяна. Технически отговор на един сериозен политически въпрос. Проблемът е, че българите не искат да гласуват, защото не виждат никаква реална алтернатива на мракобесния български капитализъм, в който има диктатура на банки, ЧСИ-та, безскрупулни местни администрации и едри бизнесмени с ракови метастази във всички парламентарни партии без изключение. И нашите самозвани граждански гении решават, че хората не гласуват, защото не им е достатъчно улеснен процеса. И почват - давайте да пуснем е-вота, време е да влезем в бъдещето. Това е примитивно като талашитена табуретка мислене. Болезнено тъпо е. То е и обида към хората от чужбина, защото тукашните им говорители ги разглеждат като едва ли не подсигурен вот все едно ония там са някакви андроди, които ще гласуват по спуснатия от великите демократи дневен ред.  Липсата на автентична политическа представителност няма как да се реши с технически процедури. Проблемът е много дълбок, разкрива мизерията на партийния живот у нас, деградацията на политиката, но лекарството няма да дойде през компютрите.

Алчният блясък в погледа на "гражданските активисти" с партийни билети от Реформаторския блок обаче е повече от очевиден. И, разбира се, те не са си научили урока и няма да го научат. Всеки, който се заиграе с изборните правила по този елементарен и леко перверзен начин след това е бил наказван като случаен пътник попаднал на садо-мазо парти.
Вероятно по темата у нас можеше да се проведе много смислен дебат, който веднъж завинаги да посочи подводните мини в изборния процес и да се опита да ги отстрани, но самозваната и креслива малка клика от назначени и грантови „граждани” узурпира идеята и се опита да я подчини на временните политически изгоди, които може да изкара от нея. Заради това медиите на „Америка за България” у нас започнаха да ръсят компромати срещу всички, които изказват съмнения за е-вота, защото това е ясен ченгеджийски стил на тяхното съществуване. Размахването на бухалка срещу всеки, който изкаже съмнения само по себе си също трябва да настрои подозрително хората, които са мислили по темата.
Нека да припомним и предисторията на идеята за този референдум. Тя не бе зачената автентично, нито пък й беше времето. Росен Плевнелиев я пусна като политическа димка в началото на 2014 година като част от атаката си срещу кабинета на Пламен Орешарски. От ден номер едно беше ясно, че пускането на темата за електронния вот е нещо инженерно, подмолно и достатъчно интригантско, за да бъде възприета тя като естествено желание за промяна. След това, когато мнозинството на ГЕРБ, с активното участие на реформаторите, на практика посече и потопи в кръв останалите две идеи на Плевнелиев – за задължителното гласуване и мажоритарен елемент в изборите (част от позата: „Радан Кънев, Лютви Местан и Бойко Борисов правят исторически компромис”), беше ясно, че е-вота е оставен, колкото да не си личи много как президентът е бил изхвърлен от лодката на историята от своите собствени хора.

Днес битката не е толкова за електронното гласуване, колкото за спасяване на остатъците на имиджа на президента и опитът Плевнелиев да бъде номиниран за втори мандат, нещо, което става все по-илюзорно. Заради това чисто експертният подход към аргументацията не върши работа – трябва да се види какво целят наистина авторите на идеята, да се разобличат техните подмолни политически мотиви и ясно да се покаже на хората, че точно този референдум върви срещу автентичната демокрация, а не работи за нея.
И най-накрая имам един автентичен политически аргумент срещу електронния вот. Вижте кои хора са най-големите му защитници. Вижте как психодясното пак се прави на гражданско явление. Щом психодясното иска е-гласуване няма как това да е полезно за България. 
Цялата история на съществуването им го доказва.