Wednesday, October 31, 2012

Орден за господин Никой




Българското духовно пространство вече никога няма да е същото. След като научихме, че орден "Св. св. Кирил и Методий" ще бъде връчен на Йордан Соколов, разбрахме, че стоим на прага на епохално събитие.
Това висше държавно отличие се дава на хора със значим принос за развитие на културата, изкуството или науката. И е чудно в коя ли точно област е допринесъл със своя жизнен път Йордан Соколов, министър на вътрешните работи в мракобесното правителство на Филип Димитров, а после председател на 38-ото Народно събрание по време на Иван Костов.

Откога полицейското дело е част от културата? Или може би е станала някаква глобална трансформация и изведнъж опитът в министерстването вече се брои за някаква наука?
Биографията на Соколов е типична за модерния "демократ". Абсолютно безгласен и незабележим по време на социализма, а той е действащ адвокат от 1958 година, изведнъж след 10 ноември Соколов гръмогласно се изстреля до върховете на политическия елит с антикомунистически патос и дразнещ глас. Хората без мнение, чийто глас никога не е бил чуван за нищо, изведнъж се самоинституционализираха и се опитаха да изтрият своите биографии. Ако приемем мимикрията за духовност - значи Соколов е заслужил не орден, а направо комплект от ордени.

Като парламентарен шеф по време на управлението на СДС Соколов също даде най-доброто от себе си - държеше се като диктатор, отнемаше думата на опозицията, маниакален реваншист и син талибан, той така и не разбра, че демокрацията не е да налагаш позиция със сила, а да имаш куража да чуеш и какво мислят противниците ти. Това всъщност е трагедията на българската демокрация. Тя бе градена от кариеристи, а не от идейни хора. Тях ги интересуваше собственото им израстване, а не просперитета на хората. Демокрацията тук дойде като шанс за политическите джуджета да направят нещо в живота си и това обрече целият преход на миниатюрни цели и големи кражби.
Нека да му дадат ордена.
Тази държава е преживяла и по-големи комедии.


(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
 

Tuesday, October 30, 2012

Един следобед анархия




Понякога се сепвам и се питам дали изобщо има смисъл да събирам статусите от Фейсбук в текстове. Дали път, питам се аз, това, което не правя не е някаква форма на неонарцистична графомания? Нали целта на думите във ФБ е да отлетят надалече като вълна, която повече не се връща на един и същи бряг. Дали изобщо има кой да чете такива неща? Въпроси, въпроси...
После поглеждам статистиките в блога си и виждам, че все пак читатели има. И се опитвам да си ги представя. Кой ли се интересува от моите ежедневни простотии по почти всяка тема в познатата ни вселена? Защо ли са му интересни? Какво ли толкова казвам, че да накарам някой да отдели от времето си и да ги прочете? Още въпроси, пфуу...
Ще бъда честен. Дори да знаех, че няма да имат нито един читател пак бих събирал статусите си в текстове. Това е моят начин да се върна назад във времето, да си спомня какво съм мислел, да не се доверявам единствено на своята памет, която коварно обича да променя нещата. Така чрез своите думи аз мога да помня какъв съм бил. Ако доживея до 85 (дай боже!) ще се отдам на четене на нещата, които съм мислел навремето и ще тъгувам достолепно за младостта си. Защото убеден съм в края на живота си човек не съжалява за грешките, а за усещането за свобода на мисълта. Човек съжалява за пропилените възможности да си организира един следобед анархия, време в което нищо друго да няма значение освен неговата свобода на мисълта и полета на мечтите...
Заради това трябва да пазим думите. Те са нашият следобед свобода.










В Читанката са пуснали "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Лелее, колко много пъти съм препрочитал тази книга като дете, просто не е истина. И всеки път в края й хлипах. Смъртта там е нещо като преход към друг свят, а после и към още един. Заради това великата Астрид говори за смъртта в тази книга като за вид бягство и това я прави доста странна и шантава. И очевидно в първия от тези светове все още трябва да се бориш за справедливост. А едва във втория е вечен купон. С треперещи ръце превъртях, за да стигна до последната глава на книгата. Дааа, тийнейджърът не ме е напускал - все още хлипам на края. По-силно е от мен :)))


------------------------------------------------------



Чета едно изследване за това, че характерът на мъжа можел да се определи спрямо любимата му сексуална поза. Хахаха, е, добро утро! Ако любимата ти поза е: "Смелият неолиберал надвива марксистката в дебат за пенсиите", има голяма вероятност да си финансов министър в български кабинет. Ако любимата ти поза се казва: "Изнасилване? Нее, в Банкя го правим така.." може да се предположи, че си премиер в български кабинет. А, ако любимата ти поза се казва: "Мъжът на живота ми ме изпълва с доказателства за корупция", то със сигурност може да се предположи, че ти си Яне Янев...:))))


--------------------------------------------------------


Бях на една дискусия за книгата на един руски дипломат, Александър Дзасохов, бивш президент на Северна Осетия, човек познавал Че Гевара, Фидел Кастро, Хафез Асад...Обаче по едно време взе думата един кадър, оказа се водещ в нещо наречено "Национална патриотична телевизия" и обяви, че време не е останало - Шестата раса идва, а тя щяла да бъде раса на духа. После ме покани на бъдещето предстяване на своята книга (нарече я "информационно оръжие"), която щяла да разтърси човечеството с откровенията за космоса и как Петата раса крие извънземни технологии, за да прецака Шестата...:))))) Нямам никакви причини да се съмнявам в идването на Шестата раса, ама се питам ако някой от тия духовни пичове си падне по мацка от Петата, какво ще правим? И дали расата на духа е стигнала дотам, че да знае какво да прави с мацка, която се съблича, хахах :)))) Но тези въпроси не ги зададох на кадъра. Опасявах се, че няма да има отговор...:)))



---------------------------------------------------------


И к'во стана сега - "абсолютният престъпник" се оказа напълно невинен :)))))) Какво ще трябва да рече това за прокурора, който е изрекъл горната фраза, а? Мечтая си за свят в който Роман Василев цял живот ще трябва да гледа записа си от арестта на Николай Цонев и при всяко изричане на фразата някой да му бие парен чук по черепа...:)))))))))



----------------------------------------------------------


София, моя малка Венеция :)))))) Само едно не разбрах - защо шофьорите на автобуси вместо да влязат в ролята на гондолиери, да пеят канцонети, да рекламират спагети, да хрупат брускети и да казват на девойките "Бела, белисима", плюеха кметицата като луди :))))))


----------------------------------------------------------


Леле, видях си снимки от гимназията. Преди толкова много години назад, преди 5 хиляди литра бира, водка и ракия, преди три милиона глупости и поне петстотин милиона дивотии, е имало времена в които старият репортер е изглеждал тих, прилежен, невинен и слабичък...:))) С други думи - снимките от миналото трябва да бъдат забранени :)))))



-------------------------------------------------------


Над София в момента има такива кинооблаци, че щях да си строша краката от зяпане в тях. По филмите обичат да показват облаците над градовете. Особено в забързан каданс. Дадат три секунди бързи облаци и вече трябва да сме наясно, че е минал цял ден. Гледах обаче как в реалността облаците се движат бавно, надменно и тежко като Искра Фидосова след благотворителен коктейл и проклинах света за това, че животът не прилича на киното. Ако облаците можеха да се движат бързо, щеше да е минал цял работен ден прекаран единствено в небесно съзерцание...:)))))



----------------------------------------------------------


Чета прогнозата за времето като криминален трилър. Днес бил последния ден в който щял да духа южен вятър, а утре наставала епохата на северния. Обаче ми стана чудно едно - къде ли се мотаят южните ветрове, когато не са желания в София? Сигурно се пилеят покрай тропическите острови и умират от скука. Ако аз бях южен вятър със сигурност щях да вилнея с особено ожесточение по бреговете на тропиците с цел метеорологично да намекна на щастливките по плажа, че сутиенът е последната крепост на капитализма и е време да се освободят от него :))))


---------------------------------------------------------


Минах за кратко през Женския пазар днес и се изпълних с отдавна позабравеното усещане за реална икономика. Когато видиш как възрастна жена като Терминатор атакува продавач, който я е излъгал с 300 грама, схващаш, че класовата борба не е приключила по никакъв начин. Нахитрял е народа, боен е, готов е да воюва за своите права, макар и не по легален начин, а с нечестната употреба на домати, които се хвърлят по търговските измамници...Народът е сила, май френдс, истинска сила. Ако умножите усилията на една възрастна жена да възстанови икономическата справедливост по 7 милиона, капитализмът е в опасност...:)))))) Вероятно заради това се заредих с толкова много оптимизъм, че през цялото време към Подуяне си пеех песента на Джон Ленън "Герой на работническата класа" :)))))


-----------------------------------------------------



Кратка петъчна мъдрост: "Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив". Стивън Райт (толкова ме мързи, че предпочитам мъдростта да не я мисля аз, а направо да я свия наготово) :)))))



------------------------------------------------------



Днес, в личният ми ден за поезия, пак ще трябва да обърнем към широкия свят и да гледаме интернационално на него. Не знам дали великият Нестор Махно има други стихотворения, но това е изключително силно и откакто го открих съм го чел стотици пъти. Батько Махно е велика е легендарна личност :)



Проклинайте меня, проклинайте


Проклинайте меня, проклинайте,
Если я вам хоть слово солгал,
Вспоминайте меня, вспоминайте,
Я за правду, за вас воевал.


За тебя, угнетенное братство,
За обманутый властью народ.
Ненавидел я чванство и барство,
Был со мной заодно пулемет.


И тачанка, летящая пулей,
Сабли блеск ошалелый подвысь.
Почему ж от меня отвернулись
Вы, кому я отдал свою жизнь?


В моей песни не слова упрека,
Я не смею народ упрекать.
От чего же мне так одиноко,
Не могу рассказать и понять.


Вы простите меня, кто в атаку
Шел со мною и пулей сражен,
Мне б о вас полагалось заплакать,
Но я вижу глаза ваших жен.


Вот они вас отвоют, отплачут
И лампады не станут гасить...
Ну, а батько не может иначе,
Он умеет не плакать, а мстить.


Вспоминайте меня, вспоминайте,
Я за правду, за вас воевал...


---------------------------------------------------------------


Според едно безсмъртно определение - преходът в България ще свърши, когато Костов остане вън от парламента. Няма как да не се съглася с това, но има поне още няколко условия, за да съм напълно убеден, че преходът е приключил.
Преходът ще свърши, когато:


1. В сутрешните блокове говорят за сутиени, а не за политика


2. Социолозите почнат да говорят истината.


3. Поне трима от министрите са блондин
ки.


4. Имаме премиер в затвора (Борисов ще е само едно добро начало за това)


5. Полицаите ритат в бъбреците, но след това казват "Извинете" :)))))


6. Банският стане официално работно облекло в Републиката


Така де, ясно е, че преходът ще е вечно явление и Борисов ще уволнява калинки до второ нареждане от психиатричните инстанции във Вселената, ама човек има право да си помечтае малко, нали? :)))))


--------------------------------------------------------------


Днес се срещнах с двама журналисти, мъж и жена, от Южна Осетия. Южна Осетия е китна малка страна, която има историческото нещастие да граничи с Грузия и в последните 20 години почти постоянно да е в конфликт с нея. След войната през 2008 година Южна Осетия обяви независимост и оттогава насам хората й твърдят, че просперира. Град Цхинвали, столицата, е дълъг само 3 километра и широк 1,5 км. и в него има най-съвършената демокрация, защото когато излезеш на централния площад, няма начин да не се сблъскаш с някой министър например. Когато живееш в град с дължина 3 километра си длъжен да бъдеш добър министър, защото постоянно си пред очите на електората...:)))) Южна Осетия е забележителна и с друго. Там се е запазила традицията девойките да бъдат крадени. Дори се говори, че ако крадците се забавят, девойките им пишели дълги писма да им напомнят, че вратите им нощем са отключени...:)))))


---------------------------------------------------------------


Абе, май френдс, каква е тази Марийка за която всички искат да се женят. Дайте мерки, снимка по бански, банкови сметки и имената на родителите й. Ако Марийка е толкова секси-парче и аз ще кандидатствам...:))) И защо ГЕРБ не искат да пишат Марийка в бюлетината? Момичето стара мома ли да си стои? :))))


------------------------------------------------------------


След кратък парламентарен размисъл се зачудих какви ли са структурните разлики между гювендия и мазмантия? Българският език е безкрайно богат, когато трябва да описва жени с палаво поведение, но опасявам се, че семиотиката е в дълг към народа. Трябва да се разграничи гювендията от мазмантията и да се обясни коя от двете категории е склонна по-бързо да се съблича...:)))) И най-важното - гювендията или мазмантията взима повече пари да си играете на "Строгата парламентарна шефка и страстния депутат от опозицията" :))))))))


----------------------------------------------------------------


Толкова отдавна не бях стъпвал във ФЖМК, че щом се оказах пред меланхоличната сграда на Факултета по журналистика щях да се разрева от възторг. След това една от секретарките на Факултета почти ме накара отново да се почувствам първокурсник, което се оказа едновременно смущаващо, но и вълнуващо преживяване. Администрацията е сила, май френдс. Те владеят магията да накарат и най-стария репортер да се почувства така все едно за първи път влиза във ФЖМК :)))) Eeeх, колко беше хубаво да си в първи курс и целият свят да ти предстои...:))))

Свещените крави на прехода




Темата за принадлежността на кредитните милионери към ДС винаги предизвиква необичайно политическо оживление. Все едно обществото колективно открива Свещения граал на прехода. Но както всяка митология и тази има своите тъмни страни.

Приемаме, че част от кредитните милионери са били агенти на ДС. Веднага обаче изниква въпроса - с какво те са по-лоши от кредитните милионери, които не са сътрудничили на органите? Какво точно прави едните по-лоши от другите? Това е все едно да делиш крадците на блондини и брюнети и да твърдиш, че блондините са по-добри.
Зациклянето в темата "кредитни милионери - ДС" не само не дава цялостен отговор за разграбването на България, но дори повдига основателно съмнение доколко такъв отговор изобщо ще бъде получен. Дори и при впрягането на цялата мощ на митологичното съзнание, пак е трудно да повярваме, че една организация, пък била и тя мощна като ДС е в състояние да разграби една държава по описаните в обществените подозрения механизми.

Но може би и тук пушилката ще протече по изпитаната схема. Сатанизираме едните, за да могат другите да се измъкнат като ангели, с легализирани капитали, узаконени кражби и тапии, че никога не са били агенти на ДС. И какво от това? Нима това отменя факта, че те също са част от разграбването на страната?
Според Екатерина Бончева от Комисията по досиетата, ако не били кредитните милионери от ДС, днес държавата щяла да има пари за болници. Интересно защо тази гласовите дама не каза нищо за незаконните милионери без досиета. Или може би тези от втората категория вече не са от Свещения граал на прехода. Катерично не.
Те май трайно са станали свещените крави на този незавършващ период.

Бароковата супергероиня на България




Когато човек види на сцената една крехка и нежна цигуларка, никога не може да заподозре, че тя е супергерой. И притежава свръхсили, които в нашия свят владеят съвсем малко хора. Но магията е налице - цигуларката излиза, втренчва неясен поглед в полумрака пред сцената, вдига лъка и изведнъж всичките й суперсили започват да сияят като лазерен лъч в холивудски фантастичен трилър.
А дори и името на музикантката звучи като име на супергероиня - Зефира. Зефира Вълова.
В древногръцката митология Зефир е бог на вятъра, а очевидно неговата женска двойничка трябва да е повелителка на бурите, защото жените са носители на три пъти по-голяма емоция в тази част на Слънчевата галактика.
На сцената обаче Зефира не прилича на нещо буреносно, а на супергерой на емоцията, който щедро като финансов министър в пристъп на оптимизъм, разпръсква музика, тоест светли чувства в душите на хората.


Не е ясно защо хората в древността са си представяли ангелите с крилца. Много по-яко е да си ги представим с цигулки, защото музиката е единствената измислена засега магистрала, която свързва всички хора. Тя е универсален език, безпощадна и безпогрешна. Музиката е чиста идея, незамърсена от думи, интриги и злободневие. Вероятно именно това е карало бароковите музиканти навремето да се разкъсват душевно, но да не спират да творят. Да страдат, да умират млади, но последния си момент да съчиняват музика. Знаели са, че тя ще остане след тях, защото, според една теория на Тери Пратчет, всеки изговорен и изсвирен звук броди из Вселената и никога не умира.
Музиката е вид безсмъртие, заради това трябва да си представяме цигуларките като супергерои.
Просто е наложително.


Не съм наясно как един човек може да е в състояние да говори за музиката без да прибегне до поезия. Ясно е, че много критици анализират техниката на изпълнение, емоционалността на изпълнителя, плътността на звука, сопраното на певиците, но ние, обикновените хора, непосветени в такава дълбочина до мистерията на музиката, имаме само един начин да говорим за нея - като се обърнем към поезията, защото в  нейния ритъм е закодирана същата свръхсила, която може да експлоадира като нечувана емоция в отделния човек.
В една леко тъжна поема великият Валери Петров веднъж бе обяснил защо намира утеха в класическата музика. Той се удивлява на факта как тези хора от далечното минало


с техните перуки и ливреи,
с гримове и гащи от сатен,
предчувствали са чувства и идеи,
които в днешни дни вълнуват мен.


И тъкмо, когато си готов да отхвърлиш това като литературно преувеличение, попадаш случайно на концерт на Зефира и усещаш, че поезията наистина е единствения начин да разкажеш за музиката.
Зефира пренася днес вечните идеи от миналото. Те са дошли дотук, до този век, оцелели са в кървавата мътилка на историята и заслужават именно супергерой, който да разкаже за тях. С един необикновен инструмент - цигулката.
Бароковите музиканти днес, хората, които свирят барокова музика са особен вид емоционални фанатици. Те свирят музиката със същите струни, със същите техники с които е била свирена в мига на нейното написване. Тази историческа последователност е най-невероятното преклонение пред таланта от миналото.


Повечето от бароковите музиканти са изпитвали траен интерес към митологията. Те са знаели/усещали/разбирали, че именно там е коренът на самата музика. Тя е универсална, както е универсално желанието да разберем и обясним света. Заради това музиката освен възторг е и последователност. Днес слушаме музика написана преди 400 години, която се е вълнувала от неща станали преди 1000 години. Човечеството разполага с повече от един начин да има памет. И историята определено не е най-интересния от тях. Музиката е.
Ако знаех тези неща като тийнейджър щях да бъда постоянно развълнуван докато слушам музика. Щях да знам, че мисля съвместно с толкова много други хора, опитвали се преди мен да подредят света в хармония и мелодия, която да те изтръгва от времето и да те пренася на друго място.



Кой е можел да подозира, че супергероите в нашия свят ще държат цигулки в ръцете си?
Коварната литература отново ми подсказва друг образ. Те – супергероите – не само се движат във времето и ни донасят свежия звук на миналото. Те могат да летят и в космоса. Поне така е виждал нещата един писател като Андрей Платонов. Той е написал уникален кратък роман със заглавие „Щастливата Москва” и в него един от героите изразява по радикален начин своето щастие, когато слуша класическа музика. Той я обича, защото защото тя му разкрива "далечни страни от въздух, над които има черно небе и насред него виси непремигващо слънце". "Музиката",
твърди този герой, "го запраща много далече отвъд синьо-зеленото кълбо на планетата, там, където започва истинският космос - там, където е само мълчаливо пространство, с бляскащите в далечината звезди, които по този начин казват, че пътят е отворен"
Пътят наистина е отворен. Защото звуците, както вече споменахме, обикалят вселената и си търсят дом. Може би на накоя далечна планета вече има култ към Вивалди, Бах или Хендел.



Замислих се обаче какво ли струва на една музикантка опиянението всеки ден да си в музиката по много по-различен начин от този на обикновените хора? Има една друга теория, която вероятно не е вярна, но пък звучи извисено, че хората на изкуството са просто проводници на чистите идеи, че инструмент не е самата цигулка например, а музикантът, който я държи в ръцете си. Защото той е призван да събуди вечните идеи и да ги въплати в звуци. Един от гениалните руски поети Николай Гумильов е написал стихотворение в този дух – „Вълшебната цигулка”. В него можем да открием куплет, който разтърсва:


Трябва винаги да пеят и да плачат тези струни,
трябва вечно да трепери и безумства твоят лък —
и пред изгреви мъгливи, и след залези безлунни,
и под тропици задушни, и отвъд полярен кръг.



Разбира се, не всичко е толкова мистично.
Зад тази извисеност най-вероятно се крият часове с банален, упорит, инатлив труд.
Борба с ежедневието и с постоянната мисъл къде ще свириш утре. Организация на концерти, фестивали, досадни бюрократични подробности, хотели, градове, които нямаш време да разгледаш.
Сблъсък с журналисти, фотографи, любопитни хора, сноби, искрени почитатели и много други...
Но точно това прави магията по-истинска. Музиката успява да надникне отвъд ежедневието и да го отмени за няколко часа. Това е друг свят, друга планета,  друго измерение, това е диктатура на емоцията, управление на супергероите. И заради това слушането на барокова музика си заслужава.
А Зефира е просто нейният пророк.


Monday, October 29, 2012

Как разбрах, че съм станал известен




Историята, която ще разкажа е страшна, а не весела. Има един безпогрешен признак по който си личи известноста и той е, когато някой реши да се прави на теб. Никога няма да съм в състояние да разбера каква е мотивацията на един човек да се опита да живее със самоличността на друг, но е факт, че такива перковци има. Има и хора - тролове, чиято единствена цел е да вредят и да бъркат в бохемския безгрижен и виртуален живот на един свободен вселенски електрон.
Преди няколко дни един приятел ми прати линк към една статия в блога на крайния антикомунист Стефан Краев. В тази статия десният перко е повел война с мене и дава скрийншотове от разговор по скайп, който би трябвало да е водил с моята скромна личност. Приятелят ми ми прати този линк, за да ме похвали как съм ядосал антикомунист, но аз изхърках на умряло, защото не съм водил никаква част от този разговор. Ама абсолютно никаква. Благодарение на един десен перко и неговите скрийншотове разбрах, че в скайп се подвизава някой със скайп-име "alexsimov77", който ми е овършал ФБ-профила, свил е моя снимка, свил е мотото "Ако едно общество не е способно да произведе утопия и да й се посвети изцяло, то е обречено на гибел" (мисъл на Чоран, между другото) и води виртуален живот като се представя за мене.


Очевидно точно тук е времето за малко самопризнания, които ще оформя като няколко важни точки:


1. Никога не бих си губил времето да говоря по скайп с десничар докато светът е пълен с млади жени, които искат да попият мъдрост.


2. Да се карам с антикомунисти не ми е хоби, особено да се карам с тях на лична основа. Бих пратил романтично писмо на Памела Андерсън, но на Стефан Краев не бих му писал дори и светът да свършва и фабриките за бира да искат да затварят.


3. В цитираният в статията текст "аз" заплашвам да ходя да се изпикая на паметника на жертвите на комунистическия режим, което е свръхпресилено изражение на истинските ми чувства. На мен техния паметник не ми пречи. Бих се изпикал пред централата на ДСБ, ама аз не съм десничар, че да поругавам паметници, било то одобрявани или неодобрявани от мен.


4. Леко се стресирах от факта, че си имам виртуален дубльор, двойник или клонинг, защото не съм наясно дали съществуването му е признак на лудост, мания или е просто е някакъв перфиден начин да се опитат да ме очернят. После обаче махнах с ръка. Няма заради някой трол да променям откритото си отношение към света, лъчезарността на своя светоглед, бохемските си разбирания и чувството за хумор, което ме е пренасяло успешно от епоха в епоха.


5. Прочетох статията няколко пъти, всъщност изобщо не обръщам внимание на оценките на Краев, а прочетох това, което клонингът е писал. И видях, че той си въобразява, че аз съм мощна фигура. Щом може да напише, че ще впрегна един ден ресурсите на МВР и МВнР, значи някой си мисли, че аз имам влияние. Истината е, че аз съм един свободен електрон във вселената и моето институционално влияние стига единствено дотам, че да гледам жалостиво, когато искам някой да почерпи с бира.



6. Ще помоля авторът на скайп-името alexsimov77 да спре да ми краде самоличността, защото това е досадно, тъпо и глупаво.
Да си Александър Симов е скучно и протяжно нещо, неизвестни приятелю. Александър Симов живее обикновен и невълнуваш живот, който се върти основно около четенето на фантастика, политическа философия и обмислянето на идеи за промяна на света. Нищо в битието ми не заслужава да бъде имитирано. А стилът ми е трудно имитируем, не, защото е много велик, а защото си е мой и няма как да ми го гепиш. Стилът ми това съм Аз, следователно всеки различен имитатор преминава не само границите на лудостта, но и границите на търпението.




Това е историята за това как разбрах, че съм известен. След като видях стила на имитатора си се зачудих защо трябва да има такива хора във вселената.
После обаче се развеселих. Очевидно моята скромна личност се явява кошмар за някои хора. Което е странно като се има предвид, че съм предимно позитивен и слънчев. И сигурно няма да е последния път в който някой ще се опита да се прави на мен. Но пък после се озарих от вътрешното знание, че щом се правят на мен, значи има нещо в мен, което тревожи, вълнува, възторгва...
Добре дее, знам, че преувеличавам. Но позволете ми да се насладя поне за миг на тази тролска ситуация.
И, не, няма да си заключа профила във ФБ. Ще остана отворен към света.
И все така некомуникиращ с идиоти :)))))


Sunday, October 28, 2012

Култ към Старшинката




Структурата на ГЕРБ прилича много повече на църква, отколкото на политическа партия. Именно това налага при тях да има организация, наречена Старейшини към ГЕРБ, която по своето описание трябва да включва хора с доказан авторитет на зряла възраст, които да следят за установяването  на " действена хармония между етичните, икономическите и социалните искания на гражданите на обединена Европа в средна и напреднала възраст". Думата хармония има богословски оттенъци, но не и политически характер, така, че най-голямата грешка, която някой може да направи е да се отнесе към ГЕРБ като към партия. Това е политическа църква на Единственият и Незаменим премиер, който ще властва до Края на Дните.

Изобщо не бъркайте това с култа към личността от дните на тоталитаризма. Тоталитарният култ има здрава политическа основа, лежи върху трагичният опит за насилствена модернизация, който някъде по своя път се превръща в абсолютна диктатура и терор на един образ.
В България обаче говорим за по-скоро шамански култ с мистичен оттенък. В книгата си "Футболната война" Ришард Капушчински навремето много добре беше описал епохата на обожествяване на първите африкански лидери след времената на колониализма. В Гана започват да наричат Кваме Нкрума най-великия лидер, раждан някога. В Нигерия твърдят, че техния диктатор гонел злите сили и поддържал света в хармония. Именно в хармония. Сталин е бил чудовище, но никой никога не е твърдял, че той крепи звездите на небето и кара слънцето да изгрява.

Вероятно , водени именно от шамански страсти, старейшините на ГЕРБ на своя сбирка вчера окачествиха Божеството си с фрази като "най-големия строител", "изключително достоен човек", "отдаден на България ръководител". От тези фрази лъха на тамян и африкански култ. Все едно виждаш секта, която се е събрала, за да затвърди, че се усеща като небесно семейство, което прибира всички крупни суми на отпуснатата им свише територия.
Заради това, опасявам се, още нищо не сме видели. 
Няма да е далеч деня в който същите тези Старейшини ще твърдят, че били свидетели как лично Той е правил чудеса - погледнал асфалта, а той сам станал на магистрала. 
Абе, култ към Старшинката направо.

Friday, October 26, 2012

Опасността от метафори




Метафората е висша литературна форма. Тя изисква въображение и мисъл, защото описва сходство между несъвместими на пръв поглед неща.
Оказа се обаче, че в метафорите изначално е заложено коварство и опасност.
Преди няколко дни лидерът на БСП Сергей Станишев с метафора обясни колко грубо ГЕРБ са подменили въпроса за референдума. Той обясни, че въпросът на левицата може да бъде превърнат в "Дали Иванчо иска да се ожени за Марийка?", а редакцията на ГЕРБ е: "Дали Иванчо иска да се ожени?".
Всяко непокварено съзнание би схванало драматичната разлика. В единият вариант Иванчо има само една избраница, а в другия вариант се описва единствено неясното му желание да не е сам.

Оказа се обаче, че да говориш на представителите на ГЕРБ с метафори е опасно. Метафората иска да бъде осмислена, разбрана и след това интерпретирана - действия непосилни за средностатически представител на властта. И така президентът Росен Плевнелиев реши да коментира вчера темата с референдума, но така се заплете по въпроса за сватбата, че стана ясно - нищо от метафората не му е останало в съзнанието. Ако някой с безпристрастно око чете изявлението на държавния глава, той наистина може да остане с впечатлението, че Плевнелиев коментира евентуална сватба между Иванчо и Мария, сякаш това са истински хора. Ако бяха, господин президент, вие щяхте да сте прав - народът не може да се пита за това дали Иванчо да вземе Марийка, защото ще създадем опасен прецедент.

Но Иванчо и Марийка бяха метафора за българите и ядрената централа. Очевидно обаче  президентът е решил, че е участник в светски разговор за сватби и е решил да даде мнение за един бъдещ брак без да мисли.
БСП трябва да има това предвид. На ГЕРБ трябва да им се говори без метафори. По възможност без съществителни, които имат повече от едно значение и без твърде объркващи прилагателни. Трябва да им се говори простичко, ясно, кратко и да им се дава време да обмислят казаното. Току-виж най-накрая разбрали какво се случва. И как народът кипва от гняв.
Само за информация - това последното не е метафора. 


(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
 

Wednesday, October 24, 2012

Четвъртият разстрел на Никола Вапцаров




През 1993 година един литературен критик, чието име днес никой с право не помни, Марин Георгиев написа едно от най-налудничавите неща по време на прехода – книгата „Третият разстрел” посветена изцяло на Никола Вапцаров. Заглавието беше иносказателно – първият разстрел е този, който отнема живота на невероятния поет, вторият разстрел го извършили комунистите, а третия разстрел самообявилият се литературен екзекутор запазваше за себе си. В книгата, спомням си я малко смътно, Георгиев с някаква демонична злоба бе решил да се саморазправи с Вапцаров като твърдеше, че ако бе оцелял до днес, той щял да бъде червен дядо, който ходи по митинги и крещи за БСП.
Проблемът на това една амеба да се съизмерва със звездите е там, че всяко нещо, което амебата напише всъщност не разгромява звездите, а показва нейната незначителност и новооткрита литературна пошлост. Заради това никой не запомни „Третият разстрел” с някакво откривателство в литературата – това беше травматична книга, която да измие миналото на нейния автор и да му придаде статут на иконоборец. В лошите текстове обаче има проклятие – думите настигнаха своя автор и го изхвърлиха от кораба на историята на прехода. Днес за Марин Георгиев никой не си спомня, а опитът му за измислено разобличаване на Вапцаров стои до днес като знак за това до какви перверзии могат да стигнат хората в опита си да се подмажат на новите времена. Третият разстрел не само не се състоя, но той се оказа самоубийство за екзекутора, което е поне някакъв миг на справедливост в дните на хаос в, които всички живяхме.



Има нещо във фигурата на Вапцаров обаче, което не дава мира на хиляди дребни душички. Фалшът на прехода започна още от мига в който някои хора решиха да унищожат идеята за Вапцаров, вместо поне малко да се постараят да достигнат неговите идеали. Вапцаров е всичко онова, което днешните десни мразят – чист, светъл, безупречен, идеалист, комунист. Ясно е, че по никакъв начин не се вписва в умишленото пренаписване на историята. България преди 1944 година бе изкарана някакъв земен рай, царство на благодатта, а това моментално постави Вапцаров в листата на тези, които трябва да бъдат разстрелвани постоянно, защото в творчеството му е отразена кристално ясно истината за епохата, света, хората.
След като третият разстрел не успя, срещу Вапцаров бе пуснато цяло едно поколение от шамански постмодерни критици, които бяха призвани да извадят политическото жило от неговата поезия, да замъглят идеите, да удавят в структуралистки клишета всеки смисъл, да удушат максимално всяка идея, че Вапцаров е описвал не само конкретна епоха, а една мечта, която е била жива през всички епохи и все още е пълна с енергия и виталност.


Ето ви един пример от текст на критикът Александър Кьосев, който през 2003 година е решил да каже няколко думи за стихотворението „Сън” на Вапцаров. Какво виждаме в текста:


„Но ако не сме в състояние да четем почитащо подобни текстове, да се идентифицираме с тяхната пропагандна мечта и да сънуваме техния сън от свое име, то в състояние сме да направим друго. Вцепеняването на подобни текстове в абсурдна отчужденост е херменевтична възможност. Може би те самите не могат да бъдат четени, защото, както казва Гадамер, не са достатъчно мъртви, не са на достатъчна културна дистанция от читателя, преживял буквализацията на техните абсурдни визии на главата си. Но освен вцепенен артефакт, те могат да станат и нещо друго: оптика на четене - ключ, отварящ врати към далеч по-обща проблематика.”


Идеята  на казаното тук е, че трябва да четем Вапцаров почти като детска поезия – да четем и да се смеем над историческия наивник. Вероятно така постмодерната епоха си представя своята нежна саморазправа с миналото, но това е като да танцуваш над ръба на пропаст, защото стоманената тежест на модерните клишета могат само за кратко да създадат илюзията, че миналото е умъртвено като мумия в египетска гробница.
Защото много следпреходни поколения в училищата продължават да преоткриват Вапцаров, да настръхват от вярата в неговите стихове, да виждат света през неговия поглед. Не е задължително да вярват в неговите идеи. Но те не остават безучастни към думите му.



Тези дни се изясни, че племенник на Вапцаров щял да пише нова книга за него. В рекламата на книгата е обявено, че тя щяла да разясни много митове за поета, дали изобщо е бил член на БКП, дали пък хора от миналото не са експлоатирали миналото му, защо делото му било прочиствано и редица други подробности. Още отсега мога да ви споделя, че аз почти сигурно няма да прочета тази книга, защото усещам, че това е опит да се организира четвърти разстрел над Вапцаров. Този път по нов начин. Дали пък крайния извод на книгата няма да е, че той е бил убеден антикомунист и твърдо е вярвал в царската власт, а?
Ясно се забелязва, че след като не успяха да унищожат неговото творчество ще се опитат да унищожат живота му, защото Вапцаров продължава да е незаобиколима фигура в българския културен живот. След него имаше стотици подражатели, но той си остана единствен – искрен, честен и блестящ. И сега някаква издънка от рода му ще се опитва да трупа популярност на гърба на поета. Историята се повтаря толкова досадно, че дори е скучно вече да се отбелязва.


Защо обаче Вапцаров е неудобен и днес?
Наскоро си направих труда да прочета всичките му стихотворение отново. Някои ме разтърсиха. Аз преди съм си давал сметка колко силен е Вацпаров в описването на несправедливия свят, но когато живееш в свят, който с огромна криза доказа, че е такъв, можеш да видиш как неговите думи са останали истински и все едно са били изречени вчера.
И понеже всичко, което описва Вапцаров е така трагично и несправедливо, неговият безкраен оптимизъм веднага те хваща за гърлото. Той е необикновен поет. В нито един момент не оставя отчаянието да го прекърши или унищожи – и заради това утрешният ден в неговата поезия завинаги е потънал в светлина и пролет. Когато в мрака имаш очи за светлото бъдеще, това е в състояние да развълнува дори и закърнели телевизионни психопати, израсли във времето на истеричната информация. Тази несъкрушима вяра е огромна сила, защото позволява на човек да надникне в един различен свят и този свят винаги е добър.


Част от стихотворенията удивляват още повече. Сякаш историческото време в България се е завърнало като едно време, защото само вижте какво пише Вапцаров в стихотворението „Родина”


Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...


Поезията може да наднича по-напред във времето от самозваните пророчици. И Вапцаров е погледнал до днешния ден, сякаш е знаел, че някой ще се опита да го подлага на повторни разстрели, да се опита да извади светлината от неговите думи и да твърди, че там има мрак.
Колко напразно ще е всичко това!



Едно от любимите ми стихотворения на Вапцаров няма заглавие. Той дори не успява да го завърши. В избраните му стихосбирки се появява със заглавие „Ще бъда стар, щебъда много стар” и там са написани два страхотни реда:


Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.


Тази синкава прозрачност на мечтите никога не ми е давала мира.  Вапцаров е мечтател и заради това днешната епоха няколко пъти се опита да го разстреля.
Кой се нуждае от мечтатели в баналната епоха в която всички искаха да стават богати?  В която всички повярваха на лъжите и тръгнаха да си мислят, че историята е приключила  - богатите си остават богати, а бедните да тънат в „ужас свиреп”.
В този смисъл Вапцаров е изключително важен като човек. Но не фактите от биографията му го правят велик. Велик го прави това в което е вярвал, това, което написал, това, което ни остава като безкрайна вяра след себе си.
Могат да му организират колкото си искат разстрела, да се опитат да пишат жълти книги за него, да вадят клюки от миналото, да извращават биографията му, да печелят пари на негов гръб, да се стараят да го унищожават с безсмислици.
Той обаче е неунищожим.
Просто, защото е господар на мечтите, които никога няма да спрат да греят с тази неустоима синкава прозрачност.
И да показват, че различен свят има.


Глупакът, МВР и пияницата




България е като страна от антисвят.
Лошите са добри.
Добрите и пет пари не струват.
Говорителката на полицията във Варна с многозначителното име Калинка нарече "селски глупак" човека, който е снимал спящите в патрулка полицаи. Езикът на МВР, който иначе е скучен и клиширан, изведнъж стана остър и обиден, когато са приклещили техни служителки в издънка.
Защо ли трябва да бъде наречен "глупак" един човек, който е снимал хъркащите полицаи? Кой закон е нарушил с това? Нима няма право на подобно действие? С какво такъв човек е заслужил МВР да му се нахвърли като хищник и да се чуди как да го изкара тъпанар, самотен комплексар, търсещ внимание мегаломан?

Човек има право да се изправи срещу една институция. Това е геройство. Когато институцията се нахвърли отгоре му с ботуши, това е полицейщина. Но добре е, че ги има "селските глупаци". Без тях нямаше да можем да видим нищо от фуражки...

Друга история от антисвета: социалният министър Тотю Младенов обвини колективно родителите, че пропиват детските пари. Очевидно в тази държава тече страшен алкохолизъм.
А ние какви гаранции имаме, че заплатата, която министърът получава, отива само за ангелски нужди? По тази логика трябва да бъдат спрени парите на всички, защото коварно могат да ги изпият. Да спрем и помощите за безработица, че тези депресивни глупаци сигурно ги пропиват от мъка. Че с това подозрение бюджетът може и с излишък да го изкараме...
Така се живее в държавата на селските глупаци и пияниците.

Tuesday, October 23, 2012

Сто статуса щастие




21 век  може да бъде определен като време на ужас, но не и като време на тъга. В забързаните епохи хората нямат време за тъга, защото са така замаяни от събития, че никой не разполага дори с пет секунди за малко меланхолия.
Съпротивата срещу бързината е да си щастлив. Щастлив напук на ужаса, геополитическия хаос и повтарящата се история. Човек трябва да е ентусиазиран, защото този кратък живот е толкова неповторим и вълшебен, че не е ясно как има хора, които си позволяват да го изтърват.
И така фейсбук-продължението ми е по-добрият мой Аз. Във Фейсбук не си позволявам тъга, защото и в истинския си живот не трябва да си я позволявам. Човек може да си позволи да бъде по-добър във виртуалния свят и това е поведение, които трябва да бъде толерирано.
Заради това реших да събера (ех, не са наистина сто) малко статуси в които има възторг, щастие и радостно знание за живота. Не проповядвам безсмислена радост. Проповядвам революционна такава. Щастието трябва да процъфтява.
От статус на статус.






Даа, погледах малко един телевизионен спор за бюджета и разбрах коя е най-голямата опасност за държавата според неолибералните икономисти. Пазете се от левицата!!! Тези гадове щом дойдат на власт някъде по света нагло вдигат заплати, перверзно дават социални помощи, сатанински правят здравеопазването непазарна дейност, демонично искат учителите да са с по-високи заплати, и представете си о, ужас!!! - гледат образованието да е достъпно за всички... Изобщо унищожават държави, икономики, направо планети....:))))))))))))))


---------------------------------------------------------




Уважаеми другарки и другари, като споделяте снимки на храна из Фейсбук (или Фейсбуко, както казваме ние неоинтегрираните перничани) и на някакви екзотични сладкиши никак не помагате на новата ми въхлехидратна диета, благодарение на която за две седмици свалих 15 грама :)))))))) Тялото ми изумително отслабва, но сега имам чувството, че мозъкът ми затлъстява от толкова снимки на споделена храна...:))))))))))


------------------------------------------------------------



Както си придремвах в ранния нощен тролей за Подуяне и се правех, че чета книгата "Раково отделение" на Солженицин, изведнъж бях озарен от радостно усещане за живота. Замислих се: ето как се връща човек от работа - скапан, изтощен, прецакан, мълчалив. А пък от купон човек се връща пеещ, танцуващ, говорещ висок и без да дава пет пари за репресивните власти, които дебнат в мрака. Дааа, казах си аз, капиталистите са ни пробутали някакъв фалшив свещен текст, защото ако безкрайното бачкане беше добро, то душата нямаше да го възприемаше спяща...Изправих се от седалката и преди да слязах казах на населението на тролейбуса: "Блаженни купонясващите, защото тяхно ще е Царството звездно". Добреее дее, не го казах. Опасявах се, че ще искат още да им провядвам...:)))))))))


----------------------------------------------------------------------


И понеже живеем във ФБ-епохата на отворените писма, аз също написах едно:


Отворено писмо до мис "Октомври" от американския брой на "Плейбой"


Спахте ли добре, мис "Октомври", надявам се, че сте спала добре, защото Аз не спах. Винаги съм смятал прашките за тържество на инженерната мисъл, но когато видях вашите душата ми изтръпна от възмущение защо не сте българка и защо снимките ви не вървят с телефонния Ви номер? Опитах да си купя броя на "Плейбой", но понеже съм потомствен пролетарий нямах никакви пари в себе си и трябваше да гледам как оядената буржоазия се сдобива с Вашите снимки, мис "Октомври", а на мен никой не ми отпусна кредитна линия, за да се сдобия с Вашия брой. Спахте ли добре, мис "Октомври"? Докато стотици хора по цял свят преглъщат пред образа ви, добре ли се чуствате, а? Заради това вместо "Плейбой" си купих "Лична драма".
Вечерта обаче се прибрах вкъщи и си пуснах новините. Даваха парламентарни дебати, крясъци и вой. Изеднъж установих, че аз така или иначе живея в постоянна еротика, така че мога да изкарам още един месец без броя за октомври. Това бяха най-добрите дебати, които съм гледал. Съветвам ги и вие да ги гледате. С или без прашки. :)))))))



--------------------------------------------------------


Благодарение на Димитър Генчев открих позабравеният тези дни у нас Спиро Гулабчев, който е връстник на Дядото, с уклон към анархизма, радикал и бунтар. Та Гулабчев още в годините след Освобождението е формулирал най-великата мисъл за разликите между лявото и дясното - "Несправедливо е господа, някой да е обут, сит и облечен, а друг да няма пари да пийне една ракийца, преди да захване някоя работа". Велииииик! :))))))


------------------------------------------------------------


Кратка неделна саморазправа с геополитическите новини. Във Франция въвели данък от 75 процента за богатите. Ей, никога не подценявайте кварталния зубър. Еваларака на Оланд - дори и сухарите могат да направят нещо както трябва! Повечето от англичаните искали да напуснат Евросъюза? Хохохо, че нали, за да напуснеш нещо трябва да си бил в него бе, менове? Цецка Цачева щяла да гласува с "да" за развитие на ядрената енергетиката у нас. Ехее, логично е - когато си с размера на ядрен реактор е хубаво да гласуваш самозащитно, преди някой от твоя собствен кабинет да е решил да те затваря. И най-накрая, чета, че еротичните стихове били гаранция за успешна свалка. Един час се опитвах да измисля рима на фразата: "Да играем на "Палавия финансов министър и страстната неолибералка", ама нещо запецнах, така че май ще си стоя неуспешен в свалките...:)))))


------------------------------------------------------------------


Оказва се, че когато мъжките зайци изпитват сексуален нагон има само два лека за тяхното пламтящо сърце - баналният вариант - зайка. Или екстравагантния вариант - плюшено зайче. Това не е моя измислица, а споделена по форумите мъдрост за справяне с потентни зайци. Ама какво нещо само е еволюцията, а? Оказва се, че зайците използват хората, за да могат да получават от тях секскукли :))))))))))))


----------------------------------------------------------


Старият репортер успя да проведе силен (хваля се малко) дебат с проф. Михаил Неделчев за левите и десните идеи на българска почва. След края на разговора професорът обаче ми разкри няколко нестандартни идеи. Едната от тях беше, че според него Антихристът (описан чудовищно от Йоан) не е конкретен човек, а просто явление. И той смята, че това явление - антихрист е Интернет (след като го обявихме за чудовище, то значи си заслужава главната буква). Интернет разрушавал йерархии, преподреждал самоцелно света, а според професора точно това щял да прави Антихриста, ако се бе въплатил в тялото на Искра Фидосова например. Ехаааа, казах си аз след това разсъждение - сега разбрах защо всички толкова много се палим и горещим в нета. Това все пак е ада. Значи си е горещо по дефолт :))))))



----------------------------------------------------------


И понеже днес съм на радикална вълна, нека да кажа още нещо. Пет пари не давам за вещицата Людмила Живкова. Ама да превърнеш в своя единствена кауза това да прекъснеш конференция за нея, е супер тъпо и отчаяно. Как става така, че тези, които трябва да са най-големите демократи най-много обичат да забраняват? Това е парадоксът на българската душевност. Това е парадоксът на българската политика - десницата е в състояние да се бори единствено с призраците от миналото, защото е безпомощна в настоящето. Нека да се занимават колкото искат с Людмила Живкова, ама от това светът няма да стане по-добър, а резултатът им трудно ще мръдне от 1,5 процента нагоре. И още нещо. Това, че някой умишлено насажда носталгия е сравнимо като идея с разбирането, че има световно правителство. Носталгията е страничен ефект на отчаянието. Хората са толкова отвратени от това, което им предложиха за 20 години, че единственото им спасения от вечния ужас остана в миналото. В този случай вместо да истерясват по Людмила Живкова, десните да се замислят как те допринесоха за това днес всички масово да въздишат по Тодор Живков. Смятам, че носят основна вина. Просто бяха некадърни...:))))) (С това нядавям се приключвам политиката за деня и се отдавам на петъчно вътрешно блаженство)


---------------------------------------------------------------


Освен доказателство за това, че човек не е произлязъл от маймуната, а от коня, Румяна Желева триумфално показа на света, че историята наистина се повтаря като фарс. Нейният началник се хвалеше, че се е поскарал на страните, които цицат Германия, а те му отговориха като пукнаха гумената кукла, която за кратко беше външен министър...:))))


---------------------------------------------------------------


Днес успях: рано-сутринта да изтормозя слушателите на радио "Христо Ботев" с разсъждения за това дали Европа заслужава Нобел за мир (моята теза беше, че европейките заслужават, но ЕС като цяло - не), малко по-късно да разсъждавам пред "Хрътките" за поетичните взаимоотношения между сексът и политиката, както и за това защо жените заприличват на мъже като се набъркат в управлението, а сега, разбрах, че нямам сили да откажа да участвам в предаването на Волгин по БНР в събота по темата къде си приличат идеите на левицата и десницата. Чух днес, че Б.Б е казал, че "се е поскарал на страните", които искали само да цицат от Германия, очевидно е, че в десницата повече кряскат...:))))) Като гледам май съм станал или медиен гений или универсален дърдорко. Нооо, като се познавам добре - гений няма шанс да стана, значи е второто....:)))))


--------------------------------------------------------------------


Чета по сайтовете, че Русия, Иран и Китай били основни киберпротивници на страните от НАТО. Какво да ви кажа? Чувам как погребалните кибер-камбани бият за НАТО. Всеки, който е гледал руско порно знае, че НАТО просто няма шанс. Никакъв кибершанс :))))))


-------------------------------------------------------------



Винаги съм се чудел на мотивацията на някой човек да напише във ФБ нещо от типа: "Отказвам вече да бъда пионка на съдбата" или "Хвани в живота си в ръце и бъди супермен на кармата"...Така де, дали написването на такова изречение произхожда от разбирането, че Висшите сили на вселената задължително си имат фейсбук-профил и могат да надзърнат в тайните желания на обикновения юзър? Защото - историята е доказала - че много по-добър протест срещу това да бъдеш пионка на съдбата е да изгълташ бутилка с ракия. Коя съдба, питам ви аз, се нуждае от пионка, която залита и пее последния хит на Азис? :)))))))))))))


------------------------------------------------------------



След като вчера Ел Президенте прати България много зад далечните планети, днес вече съм убеден, че политическите мечти не бива да се съобразяват с нищо. Заради това реших да се напрегна и да формулирам 6-те точки, които ще възвести новата левица в мига в който се освободи от реалността:


1. Обявяване на вечно лято в света и осигуряване на пролетариата с безплатна бира


2. Експроприация на плеймейт
ките от буржоазните сили и предоставянето им на прогресивните за идеологическо-политическа работа


3. Отмяна на времето и възцаряването на непреходна младост


4. Осигуряване на достъп на пролетариата до тайните на Вселената и до именията на буржоазията с цел - използването им в политическата борба


5. Национализация на средствата за производство. Досега винаги левицата е имала предвид тежката промишленост, но ние новата левица трябва да обърнем внимание по-скоро на фабриките на Виктория Сикрет


6. Обявяване на извънземните за наши братя по разум и запознаването им със светлите цели на политическото движение


След като Президентчето може да мечтае за планетите, защо аз да не мога да си мечтая за планетарната левица?


----------------------------------------------------------------------


От прозореца на таксито на път към мистичното Подуяне забелязах, че в София дъждът не спира нито за миг. Дъждът от есенни листа, които капят неумолимо, а ветровете си играят с тях като Кристиано Роналдо със защитата на противников отбор. Хаха, загледах се в есенната нощна гледка и родих жесток слоган за реклама на столицата: "София - тук листата падат най-романтично в цялата Източна Европа" :)))))


-------------------------------------------------------------


ГЕРБ доказаха, че са партия на чудесата - опитват се да възкресят политическата кариера на Румяна Желева и карат зомбита да стават от пръстта. Президентът прати България сред далечните планети, а Искра Фидосова и днес на обед е изяла цяло печено прасе. Като предястие. А ние сме впечатлявахме от рекорда на Феликс Баумгартнер. Какъв е този пич? Обикновен аматьор. И в тази връзка една случайно дочута реплика: "Бойко Борисов е по-добър скачач от Баумгартнер. Той ще скочи от историята в нищото"...:)))))


----------------------------------------------------------


Избухналият трафопост ми напомни за една войнишка история (дааа, имах нещастието около 6 века да служа на правителството). Природната интелигентност и тънкото познаване на политическите маньоври подсказаха бързо на стария репортер как може да се расте във военна йерархия по правилния начин и още на седмия ден станах нещо, наречено писар (което означаваше, че бях единственият в поделението, който знаеше как се пуска компютър). Въпреки това обаче един път ми се наложи да бъда водач на караул. А за целта трябваше да проверя тефтерчетата на младежите, които ще командоря. В тези тефтерчета всеки "велик български войник" трябваше да опише маршрута по който ще се движи. И единият маршрут беше от сградата на щаба до трафопоста. Отварям тефтерчетата аз и какво да видя. Сред младежта нямаше абсолютно никакъв консенсус по отношение на думата трафопост. Срещнах я във варианти "травопост", "травепост", "труфопост", "тр...", "травопозт", нооо никъде не я открих изписана правилно. Амбицирах се, прерових всички тефтерчета, но младежта пет пари на даваше за трафопостовете и гордо пренебрегваше всички правописни правила. Очевидно е - защо трафопостовете избухват. Избухват от ужас, че знанието за тях изчезва. Следващото поколение сигурно дори ще се чуди защо такава дума изобщо стои в речника...:)))))))))))))))))


---------------------------------------------


Обогатих колекцията си с шантави вицове: "Един глухоням хванал златната рибка. И тя се разплакала..." :))))))


---------------------------------------------------


"Кризата, подобно на вулкан, застрашава постоянно американския империализъм, който седи на този вулкан. Това обстоятелство принуди американските империалисти да изработят план за заробване на света и те сега като див звяр се носят по Европа, Азия и по другите части на света, събирайки реакционните сили, отхвърлената от народите измет на обществото, скалъпват антидемократически, империалистически лагер, противопоставяйки го на всички демократични сили..." От един кашон за едно левче си купих книгата "Избрани произведения по военните въпроси" на Мао Дзе Дун. Без да се усетя - вече съм до средата на книгата. Невероятна свежарка. Така не съм се забавлявал отдавна...:)))))))


---------------------------------------------------------


"Какъв е проблемът? Аз организирах тази среща. Защо има изненада, че се срещам с артисти? Аз съм министърът на културата и не правя проверки на киселото мляко. Поканих Бойко Борисов, няма лошо, той все пак им е кумир". Вежди Рашидов обяви Борисов за кумир на Траволта и Де Ниро. Знаете ли - бях убеден, че тази снимка, която се появи не е току-така - тези двамата холивудски анонимници са се снимали с човека, който ги вдъхновява....:))))))))))))))))))))


-----------------------------------------------------


Хахаха, култов лаф из мрежата: "Водещите скопски вестници: Феликс, Македония се гордее с теб!" :)))))))))))


----------------------------------------------------------------


Заслепен от космически скокове съвсем съм изпуснал радикален сюжет от неделния ден. Разказът за това, че Костов и Кольо Добрев, разбираш ли, са договорили свалянето на Виденов и са се срещали като тайни гаджета из анонимни столични локации. Според мен има хора, които системно прекаляват с трилърите и четат Дан Браун не като литература, а като политическо откровение. Изобщо не ми е ясно кой успява да си представи политиката като задкулисна конспирация. Хей, представете си какви усилия, логистика и кинти би коствало това. А и я се опитайте да накарате дори и двама българи да мислят по еднакъв начин - че това е мисия невъзможна, дори и да черпиш всеки с безплатна стриптизьорка. А да ги накараш да работят съвместно е все едно да накараш японец да се откаже от сушито. Заради това винаги твърдо съм вярвал, че има хора, които се опитват да се правят на конспиратори, но ефектът от тяхната конспирация е все едно човек да се напомпа с фалшива "Виагра" :)))) А дори и да повярвам, че такова нещо е имало, самата идея, че Кольо Добрев е оставил до тайната среща да го води тогавашния главен редактор на тогавашния ултрасин вестник "Стандарт" - ето тук вярата ми се сломява...:)))))


---------------------------------------------------------


Велик! Велик! Велик! Феликс Баумгартнeр - председател на Европейската комисия! Щом успя да се върне с парашут от космоса, ще може не само да пребори кризата, но дори и вероятно да омиротвори Гърция...:)))))))