Sunday, April 25, 2021

БСП в новата политическа буря

 

Трябва да признаем с известна тъга, политическа меланхолия и носталгия - политическото шоу от първите дни на 45-ия парламента напълно изместиха драмите в БСП от сърцата на драгите зрители. Това си личеше и на пленума в събота. Вярно е - пред "Позитано" пак имаше много представители на медиите, пак се бяха събрали внушителен на брой камери, но градусът съвсем не беше същия. Както и журналистическата отдаденост за питане на неудобни въпроси. Очевидно драмите на Бойко Борисов и неговото отиване/неотиване в парламента, тропането на парламентарните банки и други форми на клоунада, които ГЕРБ преоткриха, за да се бранят в променения свят, пратиха левицата на второ място. Не ме разбирайте погрешно - пак имаше сълзи, възклицания, стонове, писма и мелодраматични есета, но те вече бяха загубили своята интензивност, а и честно казано навяваха досадното усещане за дежа вю.

В такава притъпена атмосфера всъщност пленумът мина доста по-ползотворно отколкото можеше да се очаква. Защото, разбира се, се чуха дежурните призиви за оставката на Нинова, но основния център на разговорите беше за политиката на БСП оттук-нататък, за това какво да прави левицата в тази развълнувана парламентарна среда и какви да бъдат акцентите за нея за предстоящите президентски избори. Но приемам, че страничните читатели не искат да четат много за това. Тях ги интересува политическата битка, гладиаторските противопоставяния в БСП, размахването на оставки и смазването на противници. Но наистина имам лоша новина - интриги и кръволеене този пленум не произведе. От него стана ясно едно - Корнелия Нинова е стабилна на своя пост и това съвсем не е толкова лоша новина, колкото се опитват да я изкарат нейните противници. И преди да продължим нека първо да се спрем на един от основните аргументи с които бе атакувана соцлидерката по време на дискусиите. Основното обвинение срещу нея беше, че тя е в основата на това БСП да не подкрепи навреме кандидат-президентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова, което е създало напрежение в левите редици и е отблъснало много гласоподаватели. В този аргумент може и да има някакво зрънце истина, но честно казано лично на мен той ми се струва страничен като обяснение за загубата на БСП. Страничен, защото отказва да види, че на тези избори се появи поредното българско политическо чудо - "Има такъв народ". Кратко връщане назад в историята във времената на НДСВ, а след това и на ГЕРБ показва, че БСП винаги е партията, която плаща политическата цена за появата на нови месии. Това е проклятието на факта да си единствената партия, която е останала в същия вид от началото на прехода насам.

Темата "Румен Радев" в много отношение откровено беше натрапена на БСП. Това беше медиен снаряд, който трябваше да удари в сърцето левия електорат. Защото интригата за отдалечаването между БСП и Радев започна още от началото на миналата година, усили се в средата, за да достигне до апокалиптични измерения буквално преди изборите. С което не казвам, че БСП няма вина. Партията така и не успя да отиграе тази по успешен начин. Обяснението, че левицата си има демократични процедури по които се извършва една номинация, изобщо не сработи в съзнанията на хората. Точно тази неяснота беше един от факторите, които спънаха кампанията. Защото много от левите симпатизанти преди да искат да чуят идеи за здравеопазването, искаха да чуят какво се случва между Радев и БСП, има ли повод да се притесняват и защо други партии полазват президента като дребни политически паразити?

Идеята на БСП да не влиза в тази интрига беше повече от добре замислена. Парламентарните избори не са президентски и опитите да бъдат смесени като политически послания беше откровен и циничен опит на управляващите да отклонят вниманието болезнените теми на обществото - разрушеното здравеопазване, проваленият ваксинационен план, липсата на помощ за засегнатите от пандемията хора. ГЕРБ най-добре съществуват в интригантска среда, а не в политическа среда, където трябва ясно да се отчитат за нещо реално свършено. И медийният удар попадна в БСП. Разбира се, той нямаше да е толкова силен, ако в самата БСП нямаше хора, които транслираха тази интрига, усилиха я истерично и буквално я забодоха като нож в гърба на партията. Например още през февруари Елена Йончева обяви, че Нинова не подкрепя Румен Радев, защото има договорка с ГЕРБ. След това друг евродепутат, пак от БСП, обяви, че подкрепа не се дава заради договорка с ДПС. И, да, и аз виждам ясното разминаване във версиите с кого, как и кога се е "договорила" Нинова, но всичко това удари болезнено БСП точно на прага на изборите. Изведнъж най-яростните противници на Румен Радев навремето, тези, които яростно обвиняваха Нинова, че точно той ще е кандидат на БСП, изведнъж се обявиха за негови най-големи фенове и започнаха отново и отново да поставят тази тема на дневен ред в левицата.

Пак ще повторя описвам ситуацията не като оправдание. БСП се забави, подцени и остави тази тема буквално да заличи всичките й добри послания. А като прибавим към това е един допълнителен фактор - изведнъж третото място започва да получава обяснения. Този допълнителен фактор е в това, че реформата в БСП започна твърде късно. БСП влезе в изборите все още изтощена от вътрешни битки, омаломощена от постоянната медийна сопа върху гърба й. Дори и сега е така - от заран до мрак по студиата обикалят видни социалисти, които говорят отново и отново единствено за БСП, за проблеми, диктатура, авторитаризъм. В такава среда също става почти непосилно да предложиш план за различна България. Хората започнаха да виждат очертанията на различната БСП, изчистена от олигархични зависимости и сенчести фигури, но тези очертания бяха твърде крехки и нетрайни, за да предизвикат буря от доверие.

Всъщност точно в това беше един от споровете на пленума в събота. Атаката срещу Нинова дойде от очаквани хора и с още по-очаквани аргументи. Треньорът на един отбор се сменял не, когато отборът побеждава, а когато започва да губи. Нинова беше обвинена във всички грехове - че подменя партията, че я обезсилва, че я запушва. Всъщност в тези атаки отново и отново на бял свят излизаше мантрата "оставка и конгрес". И точно тук всъщност е времето да кажем няколко хубави думи за тази така охулвана Нинова, така мразена от медии, вътрешна опозиция и политически врагове. Всъщност атаката не е просто персонално срещу нея. Атаката е срещу реформата, която Нинова осъществи в БСП, срещу демократизацията, направила така, че БСП да е единствената формация, която да избира лидера си пряко, срещу прочистването на левицата от корпоративни зависимости, сенчести фигури и откровени агенти на ГЕРБ. Ожесточението на тази атака има и друго обяснение - Нинова се оказа единствената спирачка пред това БСП да се пречупи и да приеме парламентарна коалиция с ГЕРБ при новите условия. Само с това си обяснявам, че атаката срещу нея протича по този злостен и процедурен начин. Ако някой имаше други мотиви нямаше да настоява за конгрес, а за нови вътрешнопартийни избори, които са единственият легитимен начин за смяна на председател. С други думи Нинова се оказа преграда и среще всички опити БСП да бъде върната в подлите време на конгресните схеми, изборът на лидер като сделка, в епохата в която лобита определяха кой да е лидер, а не всеки социалист.

Но атаката не успя. Нинова устоя на своя пост и аз по никакъв начин не смятам, че тя запушва партията. Тя просто ясно осъзнава, че предстоят земетръсни времена, политическият пейзаж се променя и, ако БСП бъде вкарана в поредния вътрешен спазъм, тя наистина може да бъде оставане в историята. А иначе - в буреносната парламентарна среда още на втория ден стана ясно коя партия носи истинската опозиционност срещу Борисов и кои партии просто на думи са срещу него. БСП предложи да има мораториум за сделките на правителството в оставка. Останалите партии на протеста обаче гласуваха "против". Очевидно урокът по опозиционност нещо не им допадна. Но пък Нинова е достатъчно амбициозна да им го изнася отново и отново.

 

Кой е истинският противник на Бойко Борисов?

 

Едва ли някой някога е очаквал, че парламентът ще се превърне в любимото телевизионно шоу на широката публика. Но България е страната на невъзможното. Първите две заседания на 45-ото Народно събрание събраха толкова много интерес, аудитория, коментари и страсти, че частните телевизии, ако не беше неудобно, със сигурно щяха да насочат най-скъпите си реклами към този сегмент от програмата. Такова внимание към парламентарните дискусии не е имало от времената на Великото народно събрание в мъгливото начало на прехода, когато хората залепваха пред екраните и радиоприемниците, за да не изтърват реч, обяснение или спор. Този интерес е лесно обясним - след десетгодишното безвремие на Бойко Борисов и ГЕРБ, след опаковането на повечето медии в корупционно-властовата паяжина, политическият живот у нас беше на път да се мумифицира. Да не говорим, че най-накрая в своето политическо битие Борисов започна да се изживява не като премиер, а като фейсбук-инфлуенсър, който пали гумите на джипа и бърбори до отравяне едно и също като истинска кифла, която проси внимание. Но на 4 април триковете, номерата, медийната мачовщина, платените лакеи напълно забоксуваха, защото още в нощта на вота се разбра, че партията на Бойко Борисов се е превърнала в радиоктивен отпадък до който никой не иска да се приближи. И макар ГЕРБ да бяха първа сила, те останаха в страховита изолация. Киселите лица на основните говорители, които обясняваха колко хубаво е щяло да им бъде в опозиция, ясно показваше, че лъжат. Започна нова парламентарна ера.

Именно за тази нова епоха е добре да обясним няколко неща, защото във всеобщата еуфория много от детайлите остават скрити и незабелязани. Всички парти извън ГЕРБ - БСП, "Има такъв народ", ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" сформираха спонтанен общ фронт и само за два дни успяха да изберат различен шеф на Народното събрание, да гласуват оставката на Бойко Борисов, да го призоват в парламента, за да разясни Плана за възстановяване и развитие, както и да и изберат три постоянни комисии, които да се занимават с големите теми на България вън от промяната на модела "Борисов". И точно дебатите по тези теми приковаха вниманието на българските зрители, защото чуха какво ли не. Чуха премиерът да бъде наричан "страхливец", чуха да го наричат "Джипко Бибипков" (за ужас на придворните медии, които опищяха света, че са отвратени, ужасени и сломени от това прекършване на изящната парламентарна словесност). Изобщо, ако имаше състезание по омраза към ГЕРБ вероятно "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън" щяха да се окичат не само с републикански отличия, но и със световно злато.

И насред тази телевизионно-политическа вакханалия се случи нещо върху което ще трябва да помислим по-задълбочено. Защото БСП от позициите на единствената партия, която в последните четири години абсолютно самичка водеше тоталната битка с ГЕРБ и тяхното корупционно самодоволство беше наясно, че приказките срещу Борисов не обезсилват ГЕРБ, нито сразяват управленския тумор, който представляват те. Само за едно заседание след изборите кабинетът "Борисов -3" раздаде доста концесии на килограм, а според много други информации в отделните министерства текат някъде преназначавания, а другаде чистки. Така се стигна до предложението на социалистите като отделна точка в проекта за създаване на комисия по ревизиране на сделките на властта специално да се включи мораториум върху действията на правителството. Защото честно казано това е единственият начин за реална битка с модела на ГЕРБ - пълното прекъсване на техните възможности за назначаване, сключване на сделки и всичко останало. И изведнъж маските паднаха като мъртва кожа. Точно тук ситуационната анти-ГЕРБ коалиция изведнъж се разпадна, защото ДПС, "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" гласуваха против мораториума. А дайте да не се лъжем - въпреки целия медиен шум и изпълнения, тази идеята беше единствената, която можеше да удари Борисов и кликата му в сърцето. Тя обаче не беше приета. Странното е, че не бе приета от партии, които на думи са най-яростните отрицатели на модела на Бойко Борисов. Защо не поискаха да му вържат ръцете? Защо не пожелаха да покажат на практика, че са срещу политическата корупция? Очевидно отвъд телевизионните образи тепърва има да виждаме някои сенки, които блуждаят като призраци из парламентарната зала.

Между другото - подобно нещо се видя още на втория ден след вота, когато Корнелия Нинова излезе и в специално обръщение към всички останали партии призова за действия срещу концесията на летище "София". Това беше нейният начин не просто да предаде урок по опозиционно поведение на новаците в парламента, но и да им подскаже, че място за тържествуване и мълчание няма. България излиза от безвремието ГЕРБ с кървящи рани, които искат спешни действия. Тогава много анализатори и интелектуални паразити на свободна практика се опитваха да злорадстват, че Нинова видите ли искала да се включи във фронт, който нямал нужда от нея. Парламентарната практика показа точно обратното - БСП не просто е незаобиколимият фактор. БСП е партията, която знае къде да стреля, за да улучи Борисов в сърцето. Идеята за мораториум върху сделките беше единственото ефективно нещо пратено срещу Борисов в онзи ден. Протестните партии обаче не издържаха изпита. И, защото ГЕРБ бяха наясно, че новаците ще гласуват "против", те се направиха на благородни и подкрепиха идеята на БСП по време на вота. Понеже бяха сигурни, че няма да мине.

Всъщност фактът, че ръцете на Борисов не бяха вързани му позволи той да се окопити в достатъчна степен, че в неделя рано сутринта да се появи на пресконференцията и да сгорчи последния почивен ден на излъгалите се да си пуснат телевизия. Той видя, че срещу него стоят или хора без опит, или просто хванати по друг начин депутати и доби кураж да продължи с телевизионните изстъпления. И пак в основната си част те бяха срещу БСП. Което беше повече от ясен знак откъде го боли най-много и кой знае как да го изчегърта реално от политическия живот на страната.

След парламентарния провал на новите партии чухме много обяснения за гласуването. Ама предложението на БСП било юридически некоректно. Ама подобно предложение щяло да бъде гледано в следващите дни. Всички тези излияния бяха направени, защото добре видях настроението на реакциите във фейсбук. Изведнъж като закъснял махмурлук доста хора осъзнаха, че са гласували за партии, които изпуснаха като кифладжии единствената реална възможност за удар срещу Борисов. Или пък, че са гласували за формации, които нямат никакво желание да правят този удар. И изкарват яда си от това като нападат публично БСП, защото гафът им стана твърде очевиден.

Всъщност в такива телевизионни мигове като този най-ясно се вижда кой е истинска опозиция и кой е само театрална такава. Това е големият залог на следващите избори, когато и да бъдат те. Защото от един момент нататък хората няма да оценяват това кой най-добре е обиждал Борисов, коя партия наистина е направила нещо, за да зачертае завинаги този модел, който удуши бавно държавата и все още продължава да я дави в телевизионна арогантност и лицемерие. Заради това ще интересно да се гледа парламента. Отвъд крясъците и шегичките. Защото този път кучето наистина е заровено много дълбоко.

 

Sunday, April 18, 2021

БСП и чудесата на прехода

 

Изборите на 4 април произведоха доста повече новини отколкото се очакваше. Част от тях бяха вълнуващи. Например да видим видеото на Бойко Борисов, който под сипещия се сняг уверяваше, че иска мир и предлагаше отчаяно себе си за нов премиер. Този политически писък ще остане в историята със жалостивите си нотки и справедливото наказание. Други бяха като истински махмурлук - оставането на БСП на трето място за втори път в историята на прехода. Едва ли някой е очаквал това. Дори и най-отявлените фенове на "Има такъв народ". Резултатът на БСП не само беше драматичен, той събуди отново бурята от реакции, които се стовариха като каменна лавина върху гърба на левицата. Още гласуването не беше приключило, когато част от обичайните заподозрени вече даваха дълбокомислени интервюта, пълни с мрачни наблюдения, съскане и заканително въртене на глави. Дори в тази политическа вихрушка не видях някакви аналитични мнения за ГЕРБ или за която и да е от останалите партии. Целият огън отново беше съсредоточен върху БСП.

БСП очевидно има проблем, но резултатът в никакъв случай не е апокалиптичен, катастрофален или смазващ. Това е целенасочено насаждан разказ, който цели да се превърне в снаряд срещу Корнелия Нинова. Всъщност дори не толкова срещу Нинова, колкото срещу реформата в БСП, която проведе и осъществи тя. Не напразно две-трети от дълбокомислените и загрижени анализи веднага стигаха до идеята за свикване на конгрес. В кризисна ситуация е най-лесно да наплашиш хората и да им извиеш ръцете, за да се откажат от една от най-демократичните придобивки с които БСП се сдоби в годините на прехода. Всъщност това е омерзителното в телевизионните дефилета - повечето от катастрофичните говорители всъщност искат левицата да се върне назад. Едно е да си възстановяване на диалога, това е необходимост, съвсем друго е да настояваш за това прекия избор да падне. Това със сигурност означава едно - БСП ще се върне във времената на конгресните схеми, балансите, партийната аристокрация и всички останали екстри, които, хайде да не се лъжем, също не доведоха до блестящо представяне на изборите. В този смисъл в момента Нинова не отбранява просто себе си и своето кресло, както се опитват да го изкарат в жълтите медии. Тя защитава определена визия за БСП, която може да бъде разрушена, въпреки, че само преди няколко месеца за нея гласуваха над 80 на сто от членовете на партията. И съм убеден, че тази подкрепа продължава да бъде на същите нива, но в ситуация на криза и изборна загуба основно катастрофичните гласове получават своят повторен шанс за изява. Друг е въпроса доколко хора, които не спряха да говорят единствено и само за БСП в течение на три години, не спряха да ровят в мръсното бельо на партията и да го изваждат на показ, имат правото днес да се правят на загрижени за изборния резултат. И тук вече е време да стигнем до причините за изборния резултат на БСП и претърпяната тежка загуба.

От три години срещу левицата се води тежка медийна спецоперация. Отново и отново БСП беше давена в заглавия за скандали, братоубийствени войни, кървава сеч, маниакални пленуми, обезглавявания, удари в гърба и ритници в слабините. Партията подцени силата на този медиен разказ. Той се разпростря като раков тумор, а противодействие така и не беше намерено. В резултат на всичко това точно преди изборите БСП в очите на хората изглеждаше като омаломощена от семейни скандали команда. В такава ситуация никой не загуби време да чуе предложенията на БСП за държавата. Въпреки елегантната и премерена кампания на хоризонта вече се очертаваше Поредното Политическо Чудо, а в такава ситуация БСП не откри инструментите с които да противодейства. Така за втори път в историята на прехода левицата остана трета на изборите. Предният път, през 2001 година, ситуацията беше буквално аналогична - въпреки 4-те години опозиционни действия, с появата на НДСВ БСП остана трета политическа сила. Да, само няколко месеца по-късно партията беше в различна кондиция, но за това ще поговорим малко по-нататък.

От 2017 година досега единствената партия, която трайно беше в опозиция на ГЕРБ и в нито един момент не си позволи колаборация с Бойко Борисов беше БСП. Избирателите обаче не оцениха това. В последната година просто накуп се случиха толкова много неща, че изборите изправиха пред партиите не толкова оценка за поведението в последните години, а способността им да носи различна надежда. В този смисъл БСП изглеждаше разединена и разядена от вътрешни спорове. Нещо повече - част от лошите кадрови решения избухнаха в лицето на левицата. И веднага давам пример, без да смятам, че това е причина за загубата, а просто подробности от пейзажа - няколко години левицата инвестираше всичко в образа на Елена Йончева, но от 2019 година тя напълно обърна своите позиции. Именно от нея тръгна една подла градска легенда, че БСП е направила тайна договорка с Бойко Борисов и ДПС за експертен кабинет. Тази интрига, макар и неподплатена с факти, сериозно удари по имиджа на левицата, защото в нито един момент не беше опровергана както трябва. В такава среда, и със Слави Трифонов, който идва като блестящ метеорит, за да накаже старите динозаври, БСП получи своето наказание на изборите. И сега трябва да живее с него, да го разбере, осмисли и превърне в своя сила, вместо в повод да влезе в поредната канибалска битка.

Аз лично съм от хората, които смятат, че не реформите на Корнелия Нинова прецакаха БСП на вота, а фактът, че част от тях доста закъсняха. Което е разбираемо, имаше твърде много проблеми в тяхното осъществяване, за да се случат бързо. Но никой не може да ме убеди, че изключването на Георги Гергов е било стъпка в грешната посока. Напротив - то закъсня. И така изчистването на БСП от зависимости така и не беше разбрано докрай. В заблатена медийна среда БСП не успя този път да посегне към протестния вот и си плати цената.

Всъщност може би постоянните медийни сопи и вътрешни противоречия попречиха на БСП да се възползва и по-добре от протестната ситуацията през миналата година. Защото БСП беше на протестите, социалистите бяха в основата на масовката, но това сякаш не се разбра и чу. И тук вече говорим за проблем, защото много от нещата, които протестно мислищите искаха от БСП, тя ги беше направила, но без да остави ясна следа в техните съзнания. На улицата мнозина хващаха депутати от левицата да ги убеждават, че парламентарната група на БСП трябва да напусне парламента и никой не чу рационалните аргументи, че нямаме силата да пречупим мрачния кворум на управлението. Което БСП разпра от злополучното си напускане през 2019 година, когато четири месеца стоя навън, но без особен ефект.

И така стигаме до тема номер 1 в обясненията за загубата. Фактът, че БСП не е подкрепила ясно президента. Тук ще изразя своето мнение, защото вече ми писна от постоянното тикане на тази интрига в лицето на партията. Аз съм от хората, които с две ръце ще гласуват Румен Радев да е президент отново. Но целият ажиотаж около подкрепата беше огромна интрига, която трябваше да смени заряда на изборите. И тази интрига успя, защото БСП я подцени. В течение на цялата кампания социалистите отново и отново трябваше да обясняват един очевиден факт - БСП е демократична партия, която си има процедури, които трябва да бъдат следвани. Тази тема подмени обясненията за идеи, за реформа на здравната система, за преизчисляването на пенсиите дори. Левицата се оплете в обяснения и за тяхното разплитане не помогнаха снимките на Корнелия Нинова с президента, дори и демонстрацията на добри отношения. Факт е, че този изстрел удари БСП. Но да твърдим, че само Корнелия Нинова е виновна за него, означава да подценим много дълбочината на тази атака.

Спомням си, че през 2001 година третото място на БСП се възприе драматично. С голяма доза викове и крясъци. Само няколко месеце по-късно обаче лидерът на БСП тогава Георги Първанов стана президент на страната. Това го разказвам за всички политически фантазьори, които си мислят, че новите избори ще ударят БСП смъртоносно и ще я оставят в историята. Левицата има проблем с някои от изборите, но не се бои от тях. Партия със 130 годишна история е оцелявала при не едно и две политически чудеса. 

Питайте НДСВ. Питайте и ГЕРБ...