Корупцийо неуловима

 

В моята журналистическа библия/коран/ наръчник за кама сутра "Дневник" попадам на величествена новина. Заглавието е: "Трансперънси интернешънъл": България е с най-добрата позиция от години".

Озарих се от вътрешна светлина, гордост и прилив на евроатлантическо самочувствие.

Само за 7 месеца активните борци срещу корупцията от Сглобката са качили страната ни с 2 места нагоре и "възприятието на нивото на корупцията" е най-доброто от 10 години насам.

Време е Даниел Лорер да почерпи в луксозния си мезонет с асансьор.

Време е Кирил Петков вече открито да кани всички мастити бизнесмени и в парламента, за да си пие уискито с тях, без да се притеснява от "някакви жълти медии", че ще му развалят купона.

Време е целият парламент да бъде преместен на ул. "Чаталджа" - горд знак за антикорупционните бури, които върлуват в политиката.

В България корупцията върви надолу, народът дебелее, а от светлото бъдеще ни делят само още няколко раздадени поста и още три-четири бързи промени в конституцийката...

Честно?

Дали някой наистина се връзва на такива върховни тъпотии?

"Трансперънси интернешънъл" е организация-юмрук, която е създадена да дава морков и тояга. 

Когато на власт са нашите момчета лакомствата веднага се хвърлят във въздуха. 

Когато управляват другите започват едни стонове, едни болезнени въздишки, едни мъчителни придихания.

Това не е борба с корупцията. 

Това е политически камшик за наказване на всички, които искат да се изтръгнат от тази усмирителна риза. Сега, оказва, България вече не е лузърът по корупция. Ролята е отредена на Унгария. Всички се сещаме защо.

Сигурно е имало и по-лоши времена за нашата страна. Но по-подли никога не са били. Днес либералната преса напълно изостави борбата с корупцията като тема. Тя (корупцията) се разтвори във въздуха и изчезна по банковите сметки на младите костюмари. Щом гледат напето и евроатлантически значи няма как да са корумпирани. Формулата е толкова простичка, водете си записки, ако обичате.

Въпреки че за "намаляването на възприятията за корупция" си има и обективни причини. Новият кмет на Варна се оказа горд собственик на няколко офшорки, двама районни кметове в морската столица ги отстраниха, защото всички разбраха, че търговските им дружества са по-важни от обществената дейност.

Младите корупционери просто взеха властта и направиха твърда коалиция със старите корупционери. Това поражда една икономическа стабилност. Комисионните вече не се дават на десет-двайсет души.

Вече има ред.

Корупцията застана точно под чучура и се къпе в разкош, благинки и комисионни.

Как да не ги похвалиш тези наши горди, алчни, сияещи кучи синове?

 

Политтехнолози на безумието

 

Чета поредният бисер на всичколога Даниел Смилов, кандидат за политически инженер, политтехнолог с изключителна успеваемост – той е взривил като терорист всяка идея и кауза до която се е докоснал.

Новият му опус е озаглавен „Защо радикализмът е опасен за България и света?“. Винаги съм насреща, когато на пазара се появи ново фентъзи, заради това пренебрегнах инстинкта си за самосъхранение и се бухнах с главата надолу в този басейн от баналности, неистини и откровени тъпотии.

Нека да обобщим  накратко: Смилов твърди, че „демокрацията се основава на умереност“ и навлиза в минното поле на това, че ние живеем в система в която политически силните се самоограничават и действат за общия интерес.  В България обаче, започва да си хапе горната устна Смилов, умереността изчезвала. БНР му звучало все повече като радио Москва, комунисти, копейки, маргинали и мракобеси озвучавали тези, които карали филето от сьомга да се стрива на прах в чувствителния му стомах.

Следват разходки в миналото – комунисти, фашисти, Ваймарска република: един гръмокипящ коктейл, който трябва да ни запокити в епицентъра на днешния ден.  В България умереността е застрашена, пищи политолога като млад тиктокър, който се е озовал заключен в мол.

Всъщност Смилов е прав.

Умереността в България отдавна е детонирана, но проблемът съвсем не идва от силите, които той описва. 

У нас до властта се добраха зомбитата с флексове, които да решили да заличат устоите на страната. 

ПП/ДБ са аналог на талибаните в Афганистан. 

Както брадатите главорези не успяха да се примирят с будисткото минало на страната си, така и изпечените мошеници искат да превърнат всичко в един гол терен, където да властват безгранично, а Тагарев като политкомисар да казва кой да гостува в медиите и кой не.

Тук някъде да виждате умереност? 

Нас ни управлява евроатлантическата Ислямска държава, която тъне в корупционни сделки, срещи с мастити олигарси, олива се с касапството срещу основния закон на страната, а медиите, подобно на млади дами с хиджаб, мълчат и даже не надават глас, за да разтърсят тези гласовити опортюнисти и техните кули от корупционни кинти.

Умереност ли е всякакви виртуални недоразумения системно да се опитват да заличат различното мнение, да го обливат с киселинни слюнки и всяка нощ да сънуват Владимир Путин по начин, който предизвиква основно срам в техните изкривени подсъзнания.

Ето това е проблемът у нас. 

Умереността бе заличена от най-кресливите евроатлантически папагали, които сега се жалят. Всъщност бг-десницата е абсолютен провал по всички показатели освен по един – те са изучили като куртизанки древното изкуство все да са жертви и все да пищят моралистично. 

Цялата власт е у тях, флексовете са им ръцете, а все комунисти, копейки, путинисти и селяни ги тормозят…

 

Шифърът на вота

Изненадааа: оказа се, че изборите за кмет в София са мистерия по-голяма даже от "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун.

От надникването само в 313 секции се констатира следното: 541 гласа по-малко за Ваня Григорова, 15 мистериозно изчезнали флашки, които уж се водят на отчет, а всички останали носители на памет са без електронен подпис. Тоест по всяко време всяка тъмна душа може да пренапише резултатите както си иска.

Умножете това по всички секции в столицата и резултатът веднага се вижда - изборите в София са били откраднати. 

При това с пладнешки обир и с правоверните стенания и придихания на градските десни, които иначе уж щяха да бъдат непристъпна стена срещу измамите.

В София е била извършена мащабна промяна на вота, за да може ПП/ДБ да настанят на "Московска" своя милионер, а и като страничен ефект да блокират мощно работата на общината. 

Всички знаем, че те като вампир се нуждаеха от този "успех", защото иначе Сглобката щеше да лумне в пламъци, а евротлантическата корупция със съскане и псувни да изчезне от хоризонта.

Само че големите кражби не могат да останат скрити. Политическото престъпление на Сглобката лъсна страховито и единственият изход от това мошеничество са избори наесен. А с партиите, които крадат вот да се занимава съдът.

Крайно време е.

Десислава Атанасова – ядрената бомба срещу Конституцията

 

България е вечен лунапарк на абсолютните лудости.

От три десетилетия тази държава се дава в цунами от перманентни скандали, безкрайни глупости, сълзливи мелодрами и екстремни идиотщини. Заради това понякога ние като случайни зрители нямаме време да си поемем дъх, да спрем за малко и да оценим на какъв етап от поредния филм на ужасите се намираме.

Точно така се случи и с поредния парламентарен оргазъм на Сглобката - изборът на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова за Конституционния съд. Медиите веднага почнаха да обсъждат технологията - имат ли право на две допълнителни години там, как така Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски се оказаха съвносители имената, ще могат ли двамата новоназначени да дадат мнение за конституционните промени и така всъщност отклониха внимание от най-важния въпрос. Ама най-важния.

Десислава? 

Атанасова? 

В Конституционния съд?

Към всеки един от тези въпроси на човек му идва да изпише безкрайно количество удивителни, защото през годините на прехода ни бичуваха с всякакви екзотики, но такова все още не е било. Колкото и политически цунамита да са заливали страната, КС беше островчето с фара в мрака, последната институция, която да ни сочи пътя в мъглата, неопорочената от мазни политически отпечатъци върховна трибуна.

И тук не става дума за това, че хората в КС са били лишени от политически биографии. Правото няма как да остане девствено за политиката. Но поне имаше стремеж там да попадат юристи, които знаят за какво става дума, хора с опит, хора, които са наясно с философските дълбочини на правната материя и наистина могат да бъдат защитници на основния закон на страната, последните рицари на здравия разум в един океан от психитриачни изблици. Сглобката напълно опорочи това като съвсем безпроблемно се съгласи, че Десислава Атанасова с нейният несъществуващ юридически опит е достойна да бъде съдия в КС. Бойко Борисов дори безцеремонно я сравни с Янаки Стоилов. Представяте ли си - да се опитате да прокарате паралел между професор по конституционно право, един от бащите на новата Конституция и една политическа калинка с несъществуваща юридическа биография. Но в България вече всичко е позволено. Щом Десислава Атанасова е в КС, значи и последната крепост рухна, а в нейните руини никой не може да разчита на това България да бъде наистина правова държава. Да не говорим за това, че има епична разлика и между политиците Янаки Стоилов и Десислава Атанасова. Той винаги е бил независим ум със собствена посока, човек, който се е съобразявал със собствените си възгледи и идеи, а не е коленичил пред поредното партийно ръководство. А тя се отличава само с дисциплина и послушание.

Нека да бъдем честни - Атанасова притежава качества. Проблемът е, че те по никакъв начин не са в сферата на правото. Още от първите й мигове на политическия терен бившата юристконсултка на психодиспансера в Русе демонстрира безогледна персонална вярност към Бойко Борисов. Тя сякаш от самото начало знае, че във ветровита среда като българската единствено тоталното послушание, до степен на самоунижение, е това, което може да те спаси от бурите и да ти осигури блестящи старини. Нейното послушание не остава незабелязано. След като катастрофира с няколко поредни министъра на здравеопазването в първия си кабинет, Бойко Борисов най-накрая се спря точно на нея, за да оправи бакиите в здравната сфера. Точно тогава на Атанасова беше лепнат етиката "тежката артилерия на ГЕРБ", въпреки, че какво точно й беше тежкото историята виновно мълчи. Още тогава на мнозина им прави впечатление с каква всеотдайност и политически плам бъдещата конституционна съдийка гледа партийният лидер и дори в неформални разговори с придихание го нарича "господин Борисов" и никога не си позволява да фамилиарничи. В онези първи години Атанасова наистина беше разглеждана като политическият санитар на ГЕРБ - да чисти там, където вече никой не иска дори и да пристъпи. В интерес на истината не можем да кажем, че тя се справи добре с тази задача, но престоят й на министерския пост трая малко по-малко от година, така че никой не забеляза какво точно е направила и дали тежката артилерия изобщо успя да постигне нещо. Послушанието й обаче е възнаградено. Тя се превръща в незаменим и незаобиколим народен представител в 8 поредни парламента, а в последните няколко от тях заради безкрайния мързел на Бойко Борисов тя трябваше да спасява парламентарната му група, да поддържа дисциплината в нея и да осигурява непрекъснат ритъм на работа. Точно там е най-голямата й експертиза. Атанасова е политически послушко, дисциплиниран партиен талибан, който би прегризал гърлото на противниците, ако получи заповед за това. И точно този политически опит няма нищо общо с разбирането на конституционните норми и тяхното тълкуване. Точно тук е големият проблем. Ако Десислава Атанасова може да бъде конституционен съдия, значи вече не е останало абсолютно нищо за отбраняване. И, да, този, който заедно с нея набутаха в КС, прословутият съдия Белазелков, човекът на ЧСИ-ата в съдебната система, също не е цвете за мирисане, но поне говорим за човек, който познава съдебните зали, наясно с юридическите каузи и има някакъв реален опит не като момиче за носене на папки. От него също ще ревем с кървави сълзи, но такава е природата на българската политика - тя винаги избухва в лицето на народа с наслаждение.

Чудно ми е каква обаче е тази Сглобка, която допусна дори и за миг в името на балансите, в името на раздаването на постове и смученето на кръв от държавата, че една жена без никакъв опит може да бъде защитник на Конституцията? Каква е тази политическа уродщина начело на държавата, която даде възможност на калинките да запъплят и там, където доскоро беше недостъпно за тях. Ние виждаме истинска гавра с държавността и са насладихме на садомазохистичния спектакъл при който тези, които едно време обиждаха Атанасова на "некадърница", днес да гласуват като роботи за нея и да ни обясняват, че няма никакъв проблем.

Проблем обаче има. И той пълната дискредитация на България като държава, тоталното въздигане на безличията, ритниците в слабините на правната наука. Всичко това ни го сервираха като ястие представителите на Сглобката - Делян Пеевски, Христо Иванов, Бойко Борисов, Кирил Петков и бандата им от политически еднодневки, която си мисли, че ще пирува завинаги по този начин. За тези няма проблем да си играят с кибрита в барутния погреб или да цъкат безогледно бутоните, които стартират ядрените ракети.

Атанасова е атомна бомба за Конституцията, но е оръжие за масово поразяване за градското дясно.

С години слушахме как Христо Иванов и компания притежават безкрайна юридическа мъдрост, за да проведат съдебна реформа след която България ще се събуди директно в светлото бъдеще. Всички тези клетви и удари в гърдите приключиха в момента в който Иванов прие безмълвно и безропотно кандидатурата на Атанасова. Видях епична снимка от деня на избора на съдии в КС - Десислава Атанасова и Надежда Йорданова хванали се за ръце и изпиващи се с любовен поглед. Тези, които щяха да пращат Борисов в пенсия да променят България институционализираха посредствеността и дадоха път на калинките да се гаврят с Конституцията.

Същите тези, когато всичко се прецака и блокира, ще излетят по топлите си острови, а ние ще трябва да се справяме с техните дивотии и с последствията от юридическата ядрена зима в която ни вкараха. Представете си, че утре Бойко Борисов позвъни по телефона на независимия конституционен съдия Десислава Атанасова и поиска едно или друго мнение от нея. Можете ли да си представите, че тя ще му затвори или ще му изсъска да й се маха от главата. Никой не може да си представи. Борисов настани своя калинка в КС и сега вече може да е доволен. 

Лапите му стигнаха и до Конституцията. 

Ето това е котвата на врата на България, която ни влачи надолу и все по-надолу. 

Проблемът е, че дъно няма.

Сглобка 2.0 вече функционира като Луксозно бюро по труда за костюмари

 

От началото на годината всички потребители на медийно съдържание безпощадно, всеки ден, са бомбардирани от една-единствена дума. Ротация. Медиите денонощно ни занимават с митичното предаване на жезъла на властта от Николай Денков в ръцете на Мария Габриел и много журналисти са като обсебени от техническите подробности - ама как ще се случи това, с чий мандат ще бъде гласуван новия кабинет, колко министри ще си останат по местата, кои точно ще изгорят, ще има ли напрежение в Сглобката, какво ще е участието на ДПС и лично на Делян Пеевски в новото разпределение на порциите и десетки други практически незначителни теми. Това обаче не е страст за информирането на публиката. Това е откровена пропаганда.

Истината е, че след Ротацията (как да не сложим главна буква на този процес) в държавата практически нищо няма да се промени. Обикновеният зрител е изправен пред кошмарния избор дали да го разстрелят или да го обесят. Сигурно в процеса има някакви разлики, но крайния резултат е един и същ. За времето си досега кабинетът "Денков" не успя да постигне практически нищо, а това е сигурен знак, че правителството "Габриел" ще забие в абсолютно същата улица без изход. Виждам, че липсата на резултати успява да притесни и най-закалените психодесни зомбита, защото, когато тръгнат да се оливат в сладострастна слюнка те описват единствено някакви символични битки и постижения. "Нарязахме Паметника на съветската армия", пишат триумфиращо едно част от тях, но пускането на нощните бригади с флексовете по никакъв начин не е мръднало държавата напред. Разрушаването на паметници е имитация на политика, опит за ампутация на историческата памет и самият факт, че това се слага сред постиженията е диагноза, а не успех. Промените в Конституцията така и не успяха да предизвикат топла вълна от радост, защото тъпият лифтинг на основния закон е на път да се превърне в най-голямото фиаско на Сглобката дотук, защото КС със сигурност ще посече голяма част от идеите с неизвестен автор. Опитът за обезсилване на президентската институция вероятно радва най-кресливите десни инфлуенсъри, но е израз на стратегическа слабост. Ако целта ти в управлението е да разкараш конкуренцията, това опасно много напомня на мафия, а не политическа коалиция. А за Шенген е по-добре да не отваряме дума. Сделката на Сглобката - Шенген по въздух и вода срещу емигранти е заплаха за националната сигурност. Единствената важна точка за България - сухопътен Шенген бе отложена за неясното бъдеще. Виждам, че днес се опитват да ни продадат идеята, че това ще се случи на 1 януари 2025 година, а когато това не се случи ще отложат светлите бъднини с още една година. После с още една.

Провалите в управлението обаче не бива да ни замазват очите. Ние днес вече имаме различна Сглобка. Сглобка 2.0. Това, което беше създадано с цената на поредния исторически компромис, лъжи, измами и интриги вече започна да функционира по-гладко, защото се трансформира. Днес управлението действа като високолуксозно бюро по труда за скъпоплатени работни места. Предстоящото гласуване на постовете в регулаторите се оказа най-ефективното лепило за управлението и то до такава степен, че Кирил Петков и Бойко Борисов си простиха и спряха всички дела, които водеха един срещу друг. Абсолютна евроатлантическа идилия.

Окончателното скрепване на Сглобката стана и по линията на попълването на парламентарната квота в Конституционния съд. Така двете кандидатури - на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова се оказаха съвмести на трите партии - ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ. Видях, че любимият ми десен всичколог Даниел Смилов е определил това като "поддаване на тактическата уловка на ГЕРБ". Формулата е хитра. От нея излиза, че ПП/ДБ не са абсолютно безпринципни политически нарциси, които са готови на всичко в името на властта, а някакви невинни интелектуалци станали жертва на могъща интрига. Ситуацията всъщност е точно обратната - градската десница напълно прие условията на ГЕРБ, клекна окончателно пред Бойко Борисов и изпра не само него, а всички кандидати на партията му. И тук драмата не опира до юридическите качества на Атанасова или до нейната политическа биография, а до това как онези, които натрупаха капитал в битката с ГЕРБ, днес не просто са нормализирали Борисов, а са му дали ключовете за управлението и безропотно се съгласяват с неговите кандидати. Пред очите си имаме картината на епичен политически крах, който, разбира се, психодесните папагали няма да признаят, но който практически ги пресушава като носител на моралния факел в политиката. А това беше техният запазен номер, любимото им оръжие в десетки кампании в които десницата се самоопияняваше като основен носител на реформите, модерността, таланта и истината. Днес от този карикатурен образ не са останали дори и контурите.

Нещо повече - цялата технология по налагането на двамата кандидати издава по какъв начин вече функционира Луксозното бюро по труда. Балазелков и Атанасова бяха гласувани в противоречие с парламентарния правилник, а като чеиз за сватбата Сглобката им гласува по две допълнителни години мандат, в пълно противоречие с решение на Народното събрание. Но това са добрите сили, те изначално не могат да сбъркат и винаги ще се намери напет политолог, който да ги оправдае и да обясни всичко със стратегическо остъпление в името на Големите Цели.

"На всеки ще намерим място под слънцето", обяви триумфално тези дни генерал Атанас Атанасов, който май не осъзна, че издаде истинската мисия на Сглобката. Защото в това изречение е закодиран шифъра на подмяната, която виждаме всички. Делян Пеевски е основния парламентарен тартор. Той вече променя правилници, за да не могат "Възраждане" да оглавят комисията за спецслужбите, вика от първия ред срещу всички опозиционни оратори, а великите десни съвести даже му се радват и му ръкопляскат. Никола Минчев беше детрониран като кандидат за шеф на Народното събрание, за да може самият Атанасов да се настани там и по възможност да се пенсионира с лаври. Борбата с корупцията умря скоропостижно на софийската улица "Чаталджа", там, където асансьорът вкарва директно Даниел Лорер в луксозния му апартамент. А идеята за някаква реална политика издъхна още в мига в който Тодор Тагарев хвана самолета за САЩ и там, без да е получил мандат от когото й да е, започна да предлага разполагане на чужди военни части и техника у нас. Ето това имаме пред себе си като епично платно на разложението и сами си представете дали Ротацията ще поправи каквото й да е от тези дефекти. Ротацията е просто медийна пиратка, която да изпълва с бял шум медиите, за да не могат хората да си дадат сметка за степента на подмяната, която се случва край тях всеки ден. Изобщо пред очите си виждаме как Сглобката като злокачествен тумор пуска своите разсейки навсякъде и напълно прецаква идеята за каквато й да е промяна.

Голямата лъжа не винаги е грандиозна.

Най-често тя е комбинация от хиляди малки лъжи, които в крайна сметка имат ефекта на водородна бомба. На власт в България днес са хора, които са на път да взривят такъв смъртоносен механизъм. Все пак, за да има за всичките им костюмари място под слънцето, народ не им е необходим. Нали така?