Черна дупка

 

Величественият икономически ум на Асен Василев вече започна да дава първите си външнополитически резултати.

Стана ясно, че Унгария и Северна Македония са се договорили за съвместни действия, за да попречат на България да вдига таксите за транзит на руски газ. Миналата седмица Унгария се договори за същото и със Сърбия...

Край нас се оформя политически съюз, чиято единствена задача е да се защити от неадекватните, неразумни и откровено тъпи действия на Сглобката и на нейния финансов мотор.

Трябва да си наистина голям талант да успееш само за няколко месеца да постигнеш такъв ефект. Асен Василев успя да вкара в коалиция Унгария, Северна Македония, Сърбия. 

България - центърът на Балканите, се оказва една политическа черна дупка, която изсмуква здравия разум и окончателно е дадена на концесия на всякакви външни сили и посолства.

На този фон практически няма как да се говори за успехи на управлението или за постигане на големи цели. Защото като виждаме какво се случва край нас май даже Северна Македония ще влезе преди нас в Шенген. Защото за разлика от София Скопие се научи да играе достатъчно умно във външната политика, за да може страната да е интересна на всички.

А ние...

Ние си имаме Асен Василев...

 

"Опасни връзки" със специалното литературно участие на Делян Пеевски

 

Препоръчвам ви един култов класически роман – „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло, писан в далечната 1782 година. Това е епистоларен роман (писма, които си разменят Виконта и Маркизата) и описва самозатворената реалност на безкрайните интриги в аристократичните кръгове във Франция.

Считам, че вече само проrзведението на дьо Лакло е в състояние да ни даде ориентир за случващото се в управляващото мнозинство.

Щом видях, че Делян Пеевски е писал гневно писмо, пълно с конско, на премиера установих, че вече се намираме в роман . Щом си заговориха епистоларно отдавна сме напуснали територията на политиката и сме навлезли в мъгливия свят на литературата, там, където властват циклона на чувствата, бурята на интригите, торнадото на страстите и урагана на безкрайното дрънкане.

Особено иронично е, че малко преди това писмо по една телевизия Даниел Лорер буквално възвеличи Делян Пеевски като говорител на европейските ценности.

„Той се промени към добро, за доброто на цялата страна“, обяви Лорер и това ме убеди, че съм се събудил в някаква паралелна реалност.

Нека да ви припомня – сюжетът на „Опасни връзки“ се върти около флирта на Маркизата с Виконта, която постоянно го предизвиква, вкарва го в приключения, афери, тъмни страсти и съблазнителни игрички.

И ми проблясна като удар с чук по черепа.

Това е буквално описание на отношенията на градските съвести и вегани с Делян Пеевски.

Те си въобразиха, че са го съблазнили, че са трансформирали големия зъл евразийски вълк в евроатлантическо агънце, а пък той за пореден път им показва, че всъщност те са в неговата игра, скачат по негова команда и то при правила, написани от самия него.

Епистоларното творчество на Пеевски съвсем не е случайно, нито инцидентно.

Умните и красивите вече са излишен баласт за него, както и главният фигурант Николай Денков. Те вече подлежат на сладострастно отстраняване от политическата сцена.

При това от истински променен човек. Променен към по-добро.

Хахахахаха

Най-накрая един цитат от последното писмо в „Опасни връзки“

„Кой не би потръпнал, като си представи до какви злини е в състояние да ни доведе една-единствена опасна връзка? И колко нещастия биха могли да се избягнат, ако обмисляме по-сериозно всичко!.... Сега разбирам, че с разума си не само не можем винаги да предотвратим нещастията, но не сме в състояние и да се утешим…“

Яко, а?

"Риформите" и Шенген

 

Димитър Луджев като министър на отбраната от прокълнатото правителство на Филип Димитров зарази българския език с думата "рИформа". Оттогава насам у нас постоянно виждаме рИформи, които трайно ни закотвиха не само като най-бедната, но и най-лъганата страна в целия Европейски съюз.

От години насам държавата ни е закачена на кукичката "влизане в Шенген". Правителство след правителство си го поставят като приоритет. Парламентарно мнозинство след парламентарно мнозинство лъжат българския народ в името на бленуваното шенгенско бъдеще. Еврокостюмар след еврокостюмар дават интервюта, че напълно сме заслужили да сме там и бодро тупат премиер след премиер по перчемчето. А влизането в Шенген все се отдалечава. Като светлото бъдеще, което постоянно ни обещават преди избори.

Последната капка дойде тези дни - съвсем официално отложиха гласуването за присъдиняване към Шенген. ЕС е разединен, конфликтите в него се ожесточават, но солената цена я плаща лузърчето България, която все прави жертви в името на големите цели, а най-накрая я оставят навън на студа с бодрото уверение, че е готова и след някоя и друга година могат да я пуснат на шенгенския коктейл.

Ами не е ли така и с визите за САЩ?

Вече трето поколение у нас чака тяхното падане, а сигурно 12-ти посланик патетично ни уверява, че рано или късно и това ще се случи. Резултатът е нулев.

България живее от обещание до обещание, които не се сбъдват. Единственото платената солена цена е онова, което напомня за лъжите. Реформирайте си образованието, за да станете европейска държава, кряскаха самозвани експерти. Резултатът - нацията затъпя, чалгаризира се и днес дори не е в състояние да води сериозен дебат за своето бъдеще.

Режете заплати, социални разходи и всичко останало, крещяха ни по време на прехода икономическите експерти, дошли от МФВ и откъде ли не още. След всичко това България се паркира в дъното на икономическите класации, а цялото трудоспособно население започна да търси начини да се евакуира на чужди пазари за работна ръка.

В името на някакви ефимерни цели рязахме ядрени блокове, закривахме предприятия, погребвахме цели сектори от индустрията, а резултатите така и не се виждат на хоризонта. България все чака нещо. Шенген, Годо или поредния спасител, който ще й обещае много светло бъдеще.

Все искат от нас нещо, а после се оказва, че все не сме готови. Това е като от пиеса на абсурда.

И ако не бяха парите ни, които изтичат от нашите джобове сигурно още щяхме да вярваме в красивите лъжи, които ни представят като реалност. Ето защо сме бедни - плащането за безкрайни обещания е като хвърлянето на пари от терасата на телефонни мошеници. Други стават богати, а ние само гледаме, преглъщаме... и чакаме.

Все чакаме.

 

Пробив

 

"Ще имаме над 160 гласа за промените в Конституцията", блесна като медиен фойерверк преди два дни премиерът в сянка Делян Пеевски. 

Тази самоувереност, подобна политическа аритметика плесната като шамар в лицето на публиката означава само едно - някъде е бил направен пробив.

В коя ли парламентарна група предстои да разберем. Очевидно борсата за съвести работи на пълни обороти.

Проблемът е, че пробивът няма да е само инцидентен.

Скандалната тема с промяната на националния празник отпадна от промените, но там се намърда като раков тумор идеята хора с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати и министри.

Така някой съвсем конституционно и абсолютно зловредно ще може да имплантира външни тела в управлението. 

Тоест да дадем не само политиката, но и държавата на концесия.

Защото тази промяна в Конституцията е пробив в националната сигурност, но ни го прокарва едно кресливо евроатлантическо мнозинство, което даже вече не се опитва и да крие, че е инженерен продукт на задкулисието.

Ужасно и страшно е да живееш във времена на такива пробиви.

Пробиви в морала. 

Пробиви в съвеста. 

Пробиви в идеята за различно бъдеще на тази държава...

Вълната от безкрайни скандали вече вкара кабинета в клинична смърт

 

От първия миг на своето съществуване ротационното правителство на Денков/Габриел, наричано още Сглобка, Некоалиция и какво ли още не е, не е излизало от цикъла на перманентна криза. То заради това е и особено смешно да се слушат телевизионните всезнайковци, които постоянно дърдорят, че страната се била поуспокоила и никой не искал нови избори. Честно казано на телевизионния народ няма и кога да му остане време да си помисли за нов вот, защото всеки ден медийно го разстрелват с поредна порция скандали, политически драми, парламентарен рекет, коалиционно съскане и постоянни договорки. Ако това е успокояване просто не искам да знам как телевизионните "мъдреци" си представят новият повей на кризата...Истината е, че заспахме с обещания за светло бъдеще, а се събудихме в индийска сапунка.

Последната политическа драма е повече от показателна за безкрайният сапунен сериал в който всички се озовахме като капан от който изход няма. Буквално дни след втория тур на местните избори ГЕРБ и ДПС заедно тръгнаха в атака срещу своите коалиционни партньори. Залогът в политическата рулетка се оказа апетитен, тлъст и очарователно привлекателен - "Лукойл". ГЕРБ и най-вече назначеният за опозиция вътре в партията Делян Добрев предложиха веднага да отпадна дерогацията за руския петрол. И мотивацията за странното действия беше подпечатана с безапеалционен евроатлантизъм - не можело български пари да отиват в джобовете на Путин, а той да ги ползва във войната срещу Украйна. Тази декларативна патетика няма как да не дразни, защото дори и първолачетата разбраха, че някой някъде вече сериозно точи лиги за придобиването на завода, а ПП/ДБ са като стреснат заек, заслепен от светлините на идващ камион и парализиран на място на безкрайна магистрала. Бизнес-политическият тандем Бойко Борисов/Делян Пеевски пусна и най-силния си коз - парламентарните им групи напуснаха залата на Народното събрание и не гласуваха по вота на недоверие, внесен от опозицията за провал в сферата на сигурността. За първи път в парламентарната история на България вот на недоверие остана да виси във въздуха като Дамоклев меч над правителството. Тонът се изостри, телевизионните интервюта покачиха своя градус, заговори се за катастрофа на управлението, разпад на правителството и окончателен край на Сглобката.

Но, разбира се, всичко се оказа само театър за наивници, политически карнавал, чиято цел беше да разреди напрежението след изборите, а и междувременно да бъде уредена някоя и друга далавера. В края на миналата седмица "непартньорите в некоалицията седнаха на неразговор за неуправлението" и излязоха от него с потни чела, скрепено съгласие и физиономии, сякаш извадени от картина на Йеронимус Бош. Дерогацията за руския петрол я отложиха за началото на следващата година, а окончателното й премахване да стане през март, Асен Василев трябваше в крачка да пренаписва бюджета, така че ГЕРБ да се похвалят пред електората, че са му се наложили, а от своя страна ПП/ДБ пое публичен ангажимент никога повече да не кръшка и да не прави ситуационни мнозинства с опозицията.

След това по екраните на телевизията като хлебарки запълзяха представители на управляващото мнозинство, които да ни уверяват, че кризата е избегната, а България спасена. Лично мен във възторг ме хвърли излизането на Христо Иванов от сенките, който обяви, че правителството е конструкция, която е трудна, но няма алтернатива. "Мнозина от тях (разбирай от опозицията) ходят до Руската църква да палят свещи правителството да остане и да не се стига до избори", иронично добави лидерът на ДБ.

Опитът вече показва, че когато единственото, което може да каже за себе си една власт е, че няма алтернатива, това е знак за пълен морален политически пограм и пълна интелектуална катастрофа. След безкрайните скандали в които ни дави правителството вече може да извлича легитимност единствено от факта, че няма кой да го замести. Което на всичкото отгоре и не е толкова вярно, защото достатъчно е човек да хвърли поглед по парламентарните банки, за да види няколко много отчетливи алтернативи. Заради това още отсега можете да забравите идеите за реформи, трансформация на правосъдната система или големи преобразувания на институциите. Перманентната криза напълно изчерпи силите и блокира работата на този кабинет. Може би точно на това трябва да отдадем и голямата демонстрация на футболните фенове, която разтърси столицата. Вместо кабинет имаме черна дупка, вместо ръководство на БФС някакви самозабравени синодални старци и това е рецептата не само за политическа, но и за обществена криза. Премиерът Николай Денков пък от ден на ден все повече доказва, че е просто фигурант, случайно изплувал на върха на блатото. Поиска оставката на шефа на ДАНС, президентът я отказа. Поиска оставката на МВР-шефа, но после бързо разбра, че този въпрос по никакъв начин не зависи от него и веднага почна да прави маневри. Пред очите ни просто едно управление, което трябваше да е носител на светлото бъдеще превръща политиката в битпазар, в политическа борса на която се разиграват структуроопределящи сектори от икономиката, парламентарно влияние и кръчмарски сметчици. Всичко на гърба на хората, защото солената сметка на новото безвремие ще я платим с лихвите самите ние. Тези, които ни сервират това гурме отдавна ще са по топлите си острови, но след тях ще остане изгорена земя, продънена икономика, срината държава и пълен институционален крах.

Точно заради това след поредицата от скандали чакайте истеричните говорители на Сглобката все повече да ни давят с това, че алтернатива няма и да ни представят оцеляването на кабинета като някакъв грандиозен успех. Всъщност правителството е на изкуствено дишане и в момента в който всички, които шетат около леглото на полупокойника като в роман от Агата Кристи, решат да се дръпнат встрани, за да се спасят от неизбежния гняв, това ще е окончателното разрушаване на Сглобката. Може би искрата ще дойде от следващия скандал, или поредната сделка, това никой не го знае, но ние стоим върху цъкаща бомба, която ще гръмне, когато никой нищо не очаква. 

Не знам дали трябва да паля отсега в Руската църква свещи за упокой на душата на това управление или пък да потривам злорадо ръце и да чакам да им се случи всичко онова, което те виждат в най-ледените си кошмари...