ВЪЗВАНИЕ КЪМ ЖЕНИТЕ ПО СВЕТА ОТ БЪДЕЩЕТО

Уважаеми жени, вече дори и слепите за знаците на Аллах, небесните енергии, кармичните сили и божествените фурии, проумяха един простичък факт – мъжете са на изчезване. Природата безпощадно ни показва последният изход и съвсем скоро мъжката част от човечеството ще остане просто спомен, легенда и хипербола, тоест нещо подобно на Майкъл Джексън от 80-те години на миналия век.

Тъжните факти трябва да бъдат споделяни отрано. Не само аз съм го забелязал. Майкъл Мур в книгата си „Глупави бели мъже” първи привлече внимание върху тъжният факт, че природата се опитва да убие мъжете. Според този американски представител на нашия изчезващ вид, след като бе изобретено ин-витрото и високите стълби, мъжете просто са изгубили своето основно предназначение на този красив до невъзможност свят – да помагат в зачеването на бебетата и да се пресягат да вземат нещо от високите полици. Истината стана очевидна отдавна, но мъжете са странни същества – заключени са в собствените си фантазии и илюзии – и твърде често се чувстват неудобно на територията на истината. Разбираемо е. Динозаврите сигурно навремето когато са видели прелитащият метеорит, който е ставал все по-голям и голям, сигурно възхитено са си мислили с техните странни мозъци: „Яяя, каква голяма падаща звезда. Сега сигурно тя ще ми изпълни всичките желания”.Мъжете са като динозаврите. Всеки мъж по случайност оцелял в безкрайното женско поле на журналистиката ще ви го каже. Та заради това аз се нагърбих с неблагодарната задача да напиша това възвание към жените от бъдещето, заради което сигурно ще бъде низвергнат от редиците на динозаврите, но това е тежката цена, която прогледналите първи за истината плащат за своите прозрения, откровения и халюцинации.

Драги жени от бъдещето, мъжете бяха странни създания, които много ги биваше да вдигат шум за маловажни неща. За вас от бъдещето може и да е странно, но мъжете се вълнуваха от различните начини по които други мъже могат да ритат кръгло нещо, наречено топка. Вероятно няма да разберете защо са го правили, но е важно да знаете, че в такива мигове, мъжете не ставаха за говорене. Точно в тези мигове мъжете си бяха това, което са – митични и странни създания, в красивите мигове, преди да разберат, че ще трябва да изчезнат. Може би заради това и беше тяхната способност да вдигат шум и да се оплакват, че жените край тях вече не искат или пък се преструват, че не могат да готвят. Нямам представа какво е бъдещето, а и честно казано не съм сигурен, че искам да науча, но ако не знаете значението на думата „готвене”, значи нещата са дръпнали в посока, която наистина не съм склонен да разбера. Все пак аз съм един от динозавърския род и за нас мъжете в онези дни, готвенето беше нещо като магически ритуал с който жената потвърждаваше или поне трябваше да потвърди, че вселената работи като часовник и всичко наоколо е наред.

Естествено, уважаеми жени от бъдещето, мъжете имаха и невероятната способност да живеят в самозаблуда за собствения си статус. И как иначе – та те дори не усетиха, че изчезват като вид, а продължаваха самодоволно да си пият бира по диваните и да си мечтаят за свят изпълнен със стриптизьорки, които са завършили всиши кулинарни школи. Динозаврите вероятно също са го правили. Когато не се самозаблуждаваха, мъжете обичаха да водят войни, да правят атомни бомби и невероятни по размера си затвори. Това беше част от демоничната природа на този изчезнал вид, за който вие вероятно сте чували единствено в легендите. Ако не знаете какво е война, уважаеми дами от далечното и надявам се прелестно бъдеще, ще преосмисля нежеланието си да науча нещо за него. Жените може и да имат много дразнещи привички, но войната не е сред любимото им хоби, а повечето от тях биха предпочели да мислят за пазаруване или телевизия, вместо за това как да строят затвори. Но нека да проявим творческо благородство и разум и да отдадем мъжката склонност да се участва в конфликти на тяхното неотменимо като изгряването на слънцето, състояние на живот в постоянна самозаблуда, че нещо в света зависи от тях.

Иначе в добрите си мигове, мъжете имаха и свои силни страни, за това трябва да ми повярвате, другарки от бъдещето. Някои от тях се развеселяваха след като пийнат и можеха дълго да забавляват съседите си с популярни изпълнения на песни в които на думата любов се виеше, а на думата душа почти се плачеше. Мъжете в своят апогей страдаха от романтика, заклещена някъде в генетичната им памет, въпреки, че тази романтика често имаше малко общо с женската идея за нея. Това беше част от красотата на епохата, която не помните. Защото след всички промени в един момент динозаврите от нашата епоха се отзоваха приклещени в ъгъла на глобализацията, бяха постоянно навиквани, край тях постоянно се съскаше, отправяха им се обвинения, появиха се жени, които държаха мъжете отговорни за всичко лошо по земята, дори и за земетресенията на Плутон и мъжете като изчезващ вид, без да го съзнават, просто изгубиха битката преди тя дори да е почнала. Беше красива епоха. Имаше невероятни мигове, но в крайна сметка жените победиха окончателно. И вероятно това е за добро. Днес пиша възванието към вас, драги дами от бъдещето, с надеждата, че ще чуете гласа на последния динозавър, или по-скоро на първия динозавър, който се усети за наближаващата гибел и от драматичното разстояние на далечната история ще се опита да ви прехвърли няколко завета, които се надява да помните или поне да поставите в някой учебник по история, в раздел „Изчезнали видове. Мъже”

И така нека посланието от миналото да започне:

1. Пийте от време на време бира пред телевизора и се опитвайте поне един-два пъти да се уригнете. Мъжете бяха майстори на това забравено изкуство. Бяха го усъвършенствали с десетилетия, за да му предадат звучност и орнаменталност. Това ще е начин да си спомните за историята, уважаеми бъдещи дами.

2. Мъжете обичаха да си фантазират, защото без фантазиите си щяха да са обречени на самота в големия свят. Не знам какво да ви посъветвам тук, освен спомняйте си, че изчезналите динозаври бяха майстори във фантазиите. В тях жените винаги бяха красиви, което само по себе си вече е диагноза на изчезналия вид...

3. Прекарайте един ден без истерии. Мъжете навремето никак не си падаха по тях. Дори обратното. Образът на истеричната жена винаги ги е ужасявал, защото пред тази природна сила мъжете се чувстваха слаби и вероятно образът на крещяща жена подсъзнателно им подсказваше, че изчезват като вид.

4. Преди окончателно да изчезнат от света, мъжете обичаха от време на време да се напият. След това голяма част от този вид знаеха, че когато природните нужди, които се появяват след 7 бири, най-добре се облекчават сред природата, под дърветата, там където ветровете вея, а човек чувства единство с вселената. Не съветвам дамите от бъдещето да повтарят мъжкия пример, опазил ме бог. Съветвам ги единствено да се грижат за парковете и природата, това ще е нещо като храм, като напомняне за това, че по земята ги е имало мъжете.

5. И най-накрая. Дано бъдещето ви да е хубаво и развълнувано. Аз като представител на динозаврите ви пращам привет от миналото, от последните дни в които мъжете още смятаха, че са силният пол. Първите прогледнали за истината наистина са обречени на страдание. Ето защо ще ви помоля за последна услуга, уважаеми дами от бъдещето. Очевидно е, че след този текст ще бъда подложен на преследване и разбиващи критики, защото говорещите истината са обречени да страдат и то особено от себеподобните си, чието най-изявено качество, както отбелязах е самозаблудата. Поне вие пренесете споменът за мен в бъдещето.

Не държа на големи почести. Един – два паметника, една-две улички кръстени на мен, три-четири книга посветени на живота ми - „Динозавърът на истината” ще е добро заглавие – мисля, че това ще ми е достатъчно. Та така – другарски привет, пазете планетата, грижете се децата, живейте в мир и от време на време си спомняйте за нас мъжете, които се опитахме, но слава богу не успяхме, да прецакаме земята...