Балоните на синята страст

(разказ за десницата като еротичен филм)

 

Спорът за разликата между порното и еротиката тече от години и то с философска страст, която би изумила дори стар и сардоничен мизантроп като Шопенхауер. Този спор се води основно между интелектуалци и в него често са намесени перверзни думи като конотация, дискурс, парадигма, хиперболизация, хипетрофия и много други, които звучат предимно и само като имена на венерически болести. Тънката и недоловима за философите граница между порното и еротиката обаче всеки тийнейджър би ви я обяснил на минутата. Порното – знаем какво е. Но еротиката е по-висша магия, защото се появява като зараждащ се трепет, ако да кажем новата съученичка влиза като лъчезарна фея от порноземите, с къса пола и изненадващ поглед. Еротиката е в нейната аура, в идеята за неочакваната жена, за двусмислието и напрежението на ситуацията. Идеята обаче не е да си четем лекции, а през ехидната лупа на тийнейджърските трепети да се опитаме да разчетем за пореден път цялата безумна дясна драма, която за пореден път се очертава на хоризонта, видима и мъглива като ядрената гъба над Хирошима. Нека да разкажем за кризата вдясно с кратки реминисценции и то под формата на няколко еротични сюжета.

 

1. „Харемът на смуглия шейх”

 

Иван Костов е трагически обременена фигура, защото магията на еротиката вече окончателно не действа при него.  Създаването на ДСБ бе нещо като опит за политическа виагра на Командира, за да запази остатъците му от управленска потентност, но в крайна сметка от гордостта му не остана нищо. В древните арабски хареми властта се е изравнявала по странен начин. Независимо от богатството на шейха в крайна сметка от него целият народ е чакал едно-единствено нещо – продължаване на рода, за да не се получи династична криза. В един момент отвъд парите, отвъд властта, цялата стабилност на държавата опира до еротичните възможности на шейха и до тяхното целесъобразно прилагане.  Това поставя всеки арабски управленец пред големия въпрос за собствената му преценка. Защото генетичния материал на династията не може да бъде хабен наляво и надясно, а трябва да заплоди някоя от жените в харема. Едва след раждането на мъжка рожба шейхът е свободен за разгул, защото е изпълнил основното си предназначение.  Костов, в ролята на шейха, се оказа трагически импотентен за създаването на поколение. Има се предвид, че всяка вечер той се отбиваше в харема, вършеше каквото вършеше, вестниците пишеха, но резултат от нощните действия така или иначе не се получи. В такива мигове всяка древна арабска държава се е обръщала за помощ към мистичните сили. Пустинни магьосници са молили духовете на всемира да благословят топките на шейха и да им върнат плодотворната сила. Гадатели са призовавали пазителите на вселената да се смилят над господаря им и да върнат живота в неговата полова система. Врачки са беряли билки при пълнолуние и безветрие, за да може да ги смесят с пустинен пясък и кръв от скорпиони, та дано да се върне оплодителната сила на шейха. Когато обаче цялата магия на синята шаманология рухна, Костов не се отказа от посещенията си в харема, въпреки, че жените в него за първи път от много години започнаха да си подмятат ехидни слова за неговите мъжки способности и потребности. Защото арабските историци от векове знаят – там, където има много жени на едно място, рано или късно плъзват слухове и смуглият шейх получи своето. Разпнаха го по вестниците, изгавриха се с неспособностите му, а харемът се разбяга...

 

2. „Оргията на неверните съпруги”

 

Когато шейхът рухна в неспособност да създаде ново поколение, но без да се отказва от регулярните посещения на харема, съпругите му, неговите придворни и присъдружни обожателки се оказаха в състояние на политическа незадоволеност. В крайна сметка позицията на жената в древния арабски халифат се е определяла единствено от нейната майчинска функция като носител и възпитател на бъдещето, на бъдещия шейх. Така в един момент харемът на Костов се оказа изпразнен от бъдеще, а съпругите се отзоваха по средата не тежка екзистенциална криза. Защото тяхното съществуване в импотентната среда на костовото световъзприемане се оказа път без изход. И съпругите тръгнаха по белия свят, изкушени от неговите удоволствия, за да потърсят алтернатива на шейха, без мъжество. И понеже все пак сценарият, който описваме е само еротичен, ще пропуснем сцените на политически съвокупления на които станахме свидетели, както и на оргийните моменти, които пък вестниците щедро ни описаха почти с речника на „Хиляда и една нощ”. Съпругите се разпръснаха с надеждата, че ще намерят достоен заместник на мъжката немощ на шейха, но видяха, че големият свят е пълен с авантюристи, които жадно се възползваха от прелестите им, но в крайна сметка от тези съюзи поколение така и не бе заченато. На хоризонта се появи и фигурата на Големият Паша от небето, който дойде сред съпругите, поогледа ги язвително, попита за цената, поцъка с език, каза две-три псувни от далечните западни земи на Банкя, пък накрая махна с ръка и реши да си прави отделен харем. Така жал изпълни сърцата на съпругите и те пак допълзяха в хладната къща на шейха, където той съвсем сбръчкосан и тих стоеше все така импотентен, но с неустрашимото желание да продължи да се отбива в харема, защото считаше себе си за незаменим...

 

3. „Палави ученички и лоши учители”

 

Всяка съпруга в харем в арабския свят е знаела едно-единствено житейско правило, което обаче е действало в повечето случаи – с годините човек не става по-млад. И така в десния харем се бяха появили палавите ученички,  които вече май не се кефеха на стария шейх, а в очите им се разчиташе безкрайно любопитство за мистериите на света. Всеки арабски харем се е изправял пред този проблем. В онези години обаче – годините в които Харун Ал Рашид се е обличал в дрехите на бедняк, за да види как живее народа му – проблемът със стария шейх се е решавал бързо. Някой от жадните за власт синове на бърза ръка е организирал сипването на коварна отрова в хладното вино на баща си, или пък някой от другите наследници е уреждал инцидент при лов – и така пред халифата се е ширвало ново бъдеще и нови надежди за плодоносни слабини. Уви в десният политически харем дори Аллах не иска да наднича много често и старият шейх си остана там, а поостарелите и нежелани от друг съпруги, започнаха повторно да пишат оди за неговите уникални мъжки способности. А младите съпруги взеха една по една привечер, под огромните сенки на луната да се измъкват на прибежки и да търсят подслон в други палати, там където шербетът изглежда по-сладък, пилафът по-пикантен, а песните на мюезина по примамливи. И така в десния харем се стигна до последната драма – останаха последните жени и немощния шейх и се взряха изчаквателно в бъдещето с последна молитва към боговете – слабините на шейха да дадат своя плод, за да може харемът да не бъде разрушен от лъчите на изтощителното слънце и пустинните ветрове. А палавите ученички, палавите млади съпруги се тема на отделен порнофилм, който душата на поето описващ тези покъртителни сцени не ще опише днес, за да не оскверни ветровете в перото си.

 

 

 

Коментар на критика. Вместо послеслов.

 

В крайна сметка всяко еротично напрежение, трябва да получи своята свобода, ако не иска да се превърне в трайна фрустрация на духа. Дясната еротика се освобождава единствено и само под формата на разцепления, бягства, отлюспвания, сатанизиране на отделни фигури и въздаването на проклятия към онези, които не разбират Смуглия шейх. Балончетата на синята страст започнаха да се пукат едно по едно, а и тук вече никое съзнание не е в състояние да проумее логиката на по която те започнаха да се пукат. Това е логиката на спонтанната еротика на вселената, която я прави толкова забавно и пикантно място. Всъщност гавра с духа на красотата на вселената е да мислим за десницата, вместо за някоя поетична жена, но от друга страна когато десният харем се изпразни, когато шейхът стане само спомен в съзнанието на объркания избирател, ще ни останат единствено тази възможност за смях. Добрата еротика върви с добрия смях. Не непременно заедно, но е добре след края на възбудата да се посмееш,  защото, ако плачеш – това няма да е добър свят, нито добър край. Разсъждението не се отнася само до десницата, отнася се до всичко във вселената. За десницата има отделен съвет. Една белградска атеистична мъдрост гласи – „Тази година Великден няма да има – намериха тялото”. Ами тялото на десницата бе открито – разпарчетосано и съвсем нееротично. Десният Великден се отменя. Възкресенията са възможни, но в друг свят. В друга Вселена. Я, това звучи почти като рекламно изречение на еротичния филм, който изгледахме!